Реглед на стопанската политика



Дата23.04.2017
Размер252.06 Kb.
#19787

Институт за пазарна икономика Март 2004, брой 165




П
Седмичник

© ИПИ http://www.ime-bg.org/pr_bg
реглед на стопанската политика



В броя ще намерите:

Отворено писмо до министъра на финансите и премиера относно необходимостта от намаление на данъците

За управляващите и наркотиците

Международни развития в пенсионната реформа
Политиката по заетостта на ЕС: политически некоректно обяснение

A Mushrooming Crisis

Промени в закона за намаляване на административните режими могат да блокират и без това трудното му прилагане


Кратки коментари

Цитат на седмицата

Ние препоръчваме

Ново на ИЗИ: Пазар или държавна намеса





До: Милен Велчев, министър на финансите

Копие до: Симеон Сакскобургготски, министър-председател

Отворено писмо


Относно необходимостта от намаление на данъците
Уважаеми господин Велчев,
Също като Вас ние желаем икономиката на България да се развива бързо и благосъстоянието на българските граждани да расте. Именно поради тази причина бихме искали да насочим Вашето внимание върху изключително важното значение на данъчна реформа, свързана с намаление на данъците.

Данъчното облагане е пряко свързано с доходите на отделните граждани. По-ниските данъци оставят повече средства в ръцете на тези хора, които са получили дохода си с инициативност, умения, предприемчивост и упорит труд.

Данъците влияят върху темпа на икономическо развитие. Ниските данъчни ставки осигуряват възможности за повече местно спестяване, повишават ефективността и обема на инвестициите и привличат чуждестранни капитали. Те също така увеличават стимулите за труд, благоприятстват предприемачеството и поемането на риск. Ниските данъци намаляват изкривяването на цените и увеличават ефективността на икономическата система. Всички тези ефекти от ниските данъци увеличават икономическия растеж, заетостта, производителността и благоденствието.

Ниските данъчни ставки намаляват стимулите за укриване на доходи, ограничават корупционните практики, понижават дела на сивата икономика и увеличават събираемостта на данъците. Те също така опростяват значително процедурите и намаляват разходите в администрацията свързани с тяхното събиране. По тази причина едно значително намаление на данъчните ставки може да доведе до увеличение на приходите в държавния бюджет – това показва и опитът на други страни.

През последните години се наблюдава преизпълнение на заложените приходи в държавния бюджет. От друга страна има възможности за оптимизиране на бюджетните разходи или за намаляване на техния темп на растеж. Също така заради изисквания на Европейския съюз всяка година се увеличават косвените данъци и приходите от тях. Всичко това показва, че има възможности за намаление на преките данъци.

Във връзка с началото на бюджетната процедура смятаме, че е необходимо за 2005 година да се заложат значително по-ниски данъци. Според нас е подходящо и напълно възможно въвеждането на единна ставка от 10% за преките данъци – данъкът върху доходите, данъкът върху печалбата и осигурителните вноски. Такова намаление на данъците би облагодетелствало всички български граждани както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.


София, 19 март 2004 година

С уважение,




Георги Ангелов

Член на управителния съвет, Българска макроикономическа асоциация

Икономист, Институт за пазарна икономика

Светлана Александрова


Доктор по икономика, Университет за национално и световно стопанство, София

Мариана Асенова


Доцент, доктор по финанси, Стопанска академия “Д. А. Ценов”, Свищов
Иван Атанасов

БАИФ

Лъчезар Богданов


Икономист, Industry Watch
Анна Бонева

БАКБ
Ива Бождерменова

БАКБ
Катя Бинева

БАКБ

Ивайло Ботев


БАКБ

Катя Владимирова


Професор, Университет за национално и световно стопанство, София
Иван Върбанов

Доцент, Стопанска академия “Д. А. Ценов”, Свищов
Георги Ганев

Програмен директор, Център за либерални стратегии

Член на управителния съвет, Българска макроикономическа асоциация


Анна Ганева

изпълнителен директор, Център за либерални стратегии

Йорданка Ганчева

Senior Analyst and Deputy Director, Euro-Balkan Institute - Economic Policy Research Center



Ивайло Ганчев

Хеброс Лизинг


Борислав Георгиев

Главен директор в Българската стопанска камара

Георги Георгиев

Изпълнителен директор, Кларима ООД, Русе


Николай Герчев

Икономист, Университет Пантеон-Асас, Париж
Красимир Гумнишки

БАКБ
Боян Дамянов

Българско общество за индивидуална свобода
Силвия Дамянова

БАКБ
Любомир Данчев

Българско общество за индивидуална свобода
Мартин Димитров

Икономист, Институт за пазарна икономика
Анелия Димитрова

БАКБ
Мартин Заимов

Член на управителния съвет на ИПИ

Бивш подуправител на Българската народна банка



Надя Захариева

БАКБ

Андрей Захариев


Доцент, доктор, Катедра “Финанси и кредит”, Стопанска академия “Д. А. Ценов”, Свищов

Директор на Центъра за магистърско и дистанционно обучение


Иван Ибришимов

журналист, заместник главен редактор на "Кеш"

Татяна Иванова

икономист-счетоводител, член на Института на професионалните счетоводители в България
Боян Икономов

БАКБ
Лидия Илинова

Икономист, International Partners Group Ltd.
Владимир Каролев1

Балканска консултантска компания
Георги Киров

Заместник-председател, Българско дружество “Фридрих Хайек”

Елена Кисьова

БАКБ

Светла Костадинова


Икономист, Институт за пазарна икономика

Красимир Костенаров

Икономист



Асен Кънев

Българско общество за индивидуална свобода



Елена Маринова

Финансов анализатор, Първа финансово-брокерска къща


Калин Манолов


Председател, Българско общество за индивидуална свобода

Божидар Маринов


Председател, Българско общество за индивидуална свобода

Йордан Матеев


Вестник Капитал
Станислава Милева

БАКБ

Нели Мутафова

ICB – InterConsult Bulgaria Ltd.



Милен Недев

IT мениджър и редактор, Media Times Review



Румен Обрешков

икономист, управител на "Андиел консулт" ООД


Ваня Панайотова


издател и главен редактор на "VarnaPool",

Павлин Панайотов

управител на ЕТ "Амата"-Варна


Стефан Петранов


Доцент, доктор по икономика, Стопански факултет, Софийски университет

Председател на управителния съвет, Българска макроикономическа асоциация


Павлина Петрова


Директор, Economic Policy Research Center, Euro-Balkan Institute

Петя Платиканова


Икономист, университет Pompeu Fabra, Барселона

Александър Попов


главен експерт в МОН

Стоян Проданов


Доцент, доктор, катедра "Финанси и кредит", СА "Д.А.Ценов" Свищов

Член на УС на Национален университетски център "Икономика на публичния сектор"


Пламен Пътев


Доцент, доктор, Катедра “Финанси и кредит”, Стопанска академия “Д. А. Ценов”, Свищов

Росица Рангелова


Старши научен сътрудник, Институт по икономика, Българска академия на науките
Светлана Райкова

БАКБ
Благо Серьов

Хеброс Лизинг
Стефан Симеонов

Доктор по икономика, доцент, Катедра "Финанси" при Стопанска Академия "Д.А.Ценов" - Свищов
Красен Станчев

Изпълнителен директор, Институт за пазарна икономика
Георги Стоев

Икономист, Industry Watch
Петър Стоилов

БАКБ

Гергана Стоянова


БАКБ
Веселина Тодорова

БАИФ
Силвия Трифонова

Доктор по икономика, Университет за национално и световно стопанство, София
Асенка Христова

Икономист, Industry Watch
Цветомир Цанов

Докторант в Университет за национално и световно стопанство

Асоциация на докторантите в България


Цончо Цончев

Политолог и редактор, Media Times Review
Мария Цукровска

БАЕФ
Димитър Чобанов

Икономист, Институт за пазарна икономика
Владимир Янков

Central European University
Йордан Янков

Българско общество за индивидуална свобода

Асен Ангелов, Главен инженер, Американски колеж в София

доц. д-р инж. Николай Ангелов, преподавател в Техническия университет - София
Радина Анастасова
Емил Асенов, председател на експертния съвет на ВМРО

Кръстю Атанасов


Даниел Апостолов

Силвия Ботева, студент по икономика - Universita' degli Studi - Торино, Италия

Илия Велинов

Александър Ганчев, студент, Стопанска академия “Д. А. Ценов”, Свищов

Наташа Гайдарова

Георги Георгиев, инженер, Цюрих, Швейцария

Петър Грозев, програмист – Пловдив

Димитър Димитров, юрист, "Инфокомпютри" ООД, гр.София

арх. Белчо Дончев, изпълнителен директор на АСИ Главпроект АД


Ася Илиева

Диана Емилова, Финансов Аналитик

Елена Йолова

Нигохос Канарян, докторант, Стопанска академия “Д. А. Ценов”, Свищов


Страшимир Мавродиев, Учен

Михаил Михайлов
Наталия Николова, Научен работник

Виктор Николов, програмист в "Топлофикация" АД - София

Рени Нешкова, журналистка

Николай Павлов, "КОДАР" ООД -  Пловдив

Ангел Пляков


Рашко Рашков, EMI-Virgin Music, Milano
Деница Страхилова
Шезаи Шекиров





За управляващите и наркотиците

През седмицата беше отменена разпоредбата в чл. 354a, ал. 3 от Наказателния кодекс, според която “не се наказва лице, което е зависимо от наркотични вещества или техни аналози, ако количеството, което придобива, съхранява, държи или пренася, е в размери, сочещи, че то е предназначено за еднократна употреба”. След тази отмяна притежанието дори на една цигара марихуана се наказва с “лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба от десет хиляди до сто хиляди лева”. Мотивите за отмяната на този текст са, че тъй като не е дефинирана дозата за еднократна употреба наркопласьорите се възползват и по този начин избягват наказанието.

Според анализ на Центъра за изследване на демокрацията2 използващ данни от проучване за месец юли 2003 г. хората, които употребяват леки наркотици са между 90 и 100 хил. души в зависимост от типа на зададения въпрос. По отношение на синтетичните наркотици и хероина изследването показва, че употребяващите ги хора са съответно 47-48 хил. и 32-34 хил. души. Следователно можем да приемем, че поне 150 хил. души употребяват някакъв вид наркотик (някои от хората биха могли да употребяват повече от един вид наркотик) и следователно подлежат на преследване според поправката в закона.

За арестуването на един човек, обаче, е необходим поне един полицай, на когото това отнема определено време, което иначе той би могъл да използва за арестуването на истински престъпници или за предотвратяването на престъпления. Тази промяна ще насърчи корупцията сред полицаите, тъй като това ще им даде повече възможности за получаване на подкуп, а хората ще са по-склонни да дадат такъв, за да избегнат съда и затвора.

След арестуването тези т.нар. “престъпници” трябва да бъдат съдени, което би блокирало работата на съдилищата по отношение на всички останали дела. След присъдата, която все пак не е сигурна възниква проблемът къде ще бъдат държани всичките тези хора – все пак капацитетът на местата за лишаване от свобода не е безкраен – и съответно от къде ще дойдат парите за издръжката на толкова много затворници.

Забраната на употребата на наркотици всъщност има противоположно въздействие върху хората, към които е насочена – вместо да ги възпре тя по-скоро ги насърчава да опитат, тъй като още от Библията знаем, че забраненият плод е най-сладък. Пример за това е и забраната на алкохола в Съединените щати през 30-те години на 20 век, която не само не спира употребата и производството на алкохол, а я увеличава. Освен това така се дава възможност на престъпни групировки да реализират големи по размер печалби, тъй като предлагането на наркотици се регулира силово и тези пари след това биха могли да бъдат използвани за всякакви други престъпни дейности, включително и тероризъм.

Последиците от затварянето на хората, употребили наркотици са много спорни. Повечето от тези хора не са пристрастени и следователно нямат нужда от някакво лечение. Останалите обаче няма да се излекуват, тъй като при желание дори и в затвора те биха могли да си купят необходимия им наркотик. По този начин ефектът от затварянето им е силно негативен. Тези хора са предимно от възрастовата група между 15 и 30 години и подобно затваряне би могло да ги лиши както от работа в момента, така и от възможност за намиране на такава в бъдеще. За хората под 15-годишна възраст влизането в специализиран дом също има по-скоро отрицателен ефект – заради това те по-вероятно ще станат престъпници, поради близката до затвор обстановка в подобни заведения и не дотам доброто отношение на повечето им възпитатели, отколкото да спрат да взимат наркотици.

Всички тези аргументи ни подсказват, че е необходим цялостен анализ разходи-ползи на отмяната на тази разпоредба и това действие е прибързано и има по-скоро популистка насоченост. Едно възможно решение на проблема може да се постигне чрез дефинирането в Наказателния кодекс на еднократната доза, а логичното продължение след това е просто да се легализира употребата и притежанието на наркотици и по този начин да не се наказва изобщо3.







Международни развития в пенсионната реформа
Съвсем скоро българският Национален осигурителен институт издаде бюлетин, с който отбелязва годишнината от така наречената пенсионна “реформа”. Дали тази реформа е успешна може да прецени на практика всеки в тази страна – пенсионерите по размера на пенсиите си, който е доста нисък, а работещите – по размера на осигуровките, които плащат, които са сред най-високите в света. По същото време, когато НОИ се занимава със себе си подобни институции в други страни обсъждат и разглеждат различни начини за решаване на проблемите на пенсионната система. Решенията биват три вида:

1. Увеличаване на данъците и/или осигуровките

2. Намаление на изплащаните пенсии

3. Приватизация на пенсионната система, която осигурява по-висока възвръщаемост на вложените средства.

Няколко примера, които намираме в International Update на американската осигурителна администрация, която за разлика от българската, не си затваря очите за проблемите:


  • В Дания съвсем скоро се премахнаха привилегиите за ранно пенсиониране.

  • В Германия ефективно бяха намалени пенсиите с общо около 8 милиарда евро.

  • В Сингапур се въвеждат частни пенсионни схеми.

  • В Норвегия специална комисия заключи, че е нужно значително намаление на пенсионните задължения.

  • В Словакия беше извършена бърза пенсионна реформа, при която работещите ще могат да внасят 9% от пенсионните си вноски в частен пенсионен фонд.

Изводът е ясен: сегашното ръководство на Националния осигурителен институт се опитва да убеди всички българи, че всичко с пенсионната система е наред вместо да се захване да реши проблемите й. А проблемите са ясни – пенсиите са ниски (и се планира да останат ниски и след 40 години), а осигуровките са високи (и се планира да останат високи и след десетилетия).
Очаквайте в следващия брой на Прегледа изчисления за неефективността на българската система и възможностите за реформи.






A Mushrooming Crisis

От Луис Джеймс4
Горещата вълна от миналото лято показа колко смъртоносно погрешна идея е социализмът, когато френската социалистическа здравна система се доказа като съвсем неподходяща и заради това починаха почти 15000 души. Това е толкова огромно число, че повечето хора трудно могат да го проумеят... и един човешки живот не би стигнал да се разбере цената и страданията, понесени от семействата на онези, които починаха. Обаче имаше една смърт миналото лято, несвързана с онези във Франция, която наистина ни показва колко лоша идея е социализмът в медицината (и където и да е другаде).

Виргис Даукас живее във Вилнюс, Литва, където е представител на Международното общество за индивидуална свобода. Той провежда летен лагер на английски език за източно-европейци, като използва про-пазарни брошури за учебници и привлича студенти от много бивши социалистически страни. Веднъж той организира опаковане с тоалетна хартия на президентския дворец във Вилнюс ... той е малко див, но по един весел, симпатичен начин.


Семейството на Виргис е едно от многото в Източна Европа, които се забавляват като берат пресни гъби. Т.е. са го правили до миналото лято, когато множеството от отровни гъби, които изглеждат също като ядивните започнали да се появяват в безпрецедентни размери, израствайки между ядивните. За съжаление Виргис, жена му Илона и синът му Бартас (нещо като Барт Симпсън с руски акцент), си набрали гъби, но попаднали на отровни. И тримата били приети в болница. Илона, която обичала гъби колкото хобит, изяла най-много и починала. Виргис няколко дни бил много зле и лекарите му давали 50% шанс да оцелее, но в крайна сметка успял.
Бартас бил прегледан в детска болница и се съвзел доста бързо, но след това бил съкрушен, заедно с по-големия си брат и сестра си, когато разбрали, че майка им е починала. Виргис го приел тежко и в началото се обвинявал, че не е забелязал отровните гъби. (Той не знаел тогава, че ще има нещо като епидемия.)
Изглежда обаче, че имало истински виновни, но той не бил сред тях. Когато семейство Даукас били приети в държавната болница, Виргис казал на лекарите да изпомпят съдържанието на стомаха на Илона, защото тя по принцип не била способна да повръща сама. Лекарите не го направили за нито единия от двамата. Те казали, че е безнадеждно да се изпомпва стомаха шест часа след приемането на гъбите. Въпреки това шестнадесет часа след яденето Виргис все още повръщал гъбите. Стомахът на Бартас бил промит в педиатричната болница, където тази процедура се считала за рутинна и се възстановил сравнително лесно.
Още по-лошото е, че по-късно открили, че има лекарство, което неутрализира отровата на точно тази гъба, но то не било предписано на никой от тях. Когато, след смъртта на Илона, Виргис научил за това му казали, че това лекарство не е лицензирано за употреба в болницата, в която били приети. То се използва в Литва, но лекарите не са го поискали. Когато били запитани по каква причина, те отговорили, че е много скъпо. Ако някой се нуждаел от него, а не можел да си го позволи, това щяло да създаде проблеми.
Така, това било политическо решение взето от медицинските бюрократи управляващи “безплатната” държавна болница – да не се взема съществуващото лекарство и дори да не се информират пациентите за възможното лечение.
Впоследствие Виргис пожелал да потърси отговорност от небрежните лекари за техните действия. Но му казали, че няма да му разрешат достъп до болничните картони на съпругата му. Когато потърсил картоните от спешното повикване в болницата, той открил, че те са преправени. Когато помолил за независимо официално разследване, той разбрал, че определените за това не били независими, а били част от администрацията на същата болница.
Такова е съчувствието на социализма към вас – в края на краищата имат значение нуждите на целия “социален организъм”, а не жалките нужди на индивидите.
Когато Виргис се обърнал към литовските медии с тази история, те не се заинтересували. (Млъкни, малка индивидуална клетко, социалният организъм не иска да чува за проблемите ти.) Всъщност, хората му казали, че трябва да е доволен, че е имало изобщо болница за него и за Бартас!
Натиснете тук, за да видите снимки на тези малки клетки – толкова маловажни, толкова заменими за социалния организъм.
И сега ние чуваме, че само-провъзгласилите се за водачи на публичната политика по отношение на медицината в Съединените щати – Института по медицина, настойчиво убеждават да се приеме т.нар. универсално покритие до 2010 година.
Обаче такова нещо като социален организъм не съществува на този свят – това е само една метафора – често разрушителна и понякога смъртоносна. Човешките същества не са само клетки в някакъв гаргантюански и безгрижен социален организъм, каквито са временните клетки на кожата, за да бъдат отлюспени като пърхот, след като ползата от тях се изчерпи. Това, което е действително, което можем да видим, да докоснем и да обичаме, са хората. И те не са заменими средства за постигането на по-важни цели, а всеки от тях е уникална, незаменима цел за себе си и е свободен да направи най-доброто, на което е способен, през живота си.
И това е красотата на свободния пазар, че позволява индивидуални отговори на отделните нужди, вместо да налага обща политика, която изглежда най-добрата на група социални инженери. Универсалното покритие не е благодат, ако е универсално второразрядно.
Това е вярно дори и на места като Литва, където има държавно медицинско обслужване, но всеки там знае, че най-доброто лечение е в частните клиники. За нещастие на семейство Даукас екипите на линейките са ги отвели в държавните болници, където са били регистрирани. Вече е твърде късно за Илона Даукас, но не и за живите, които все още могат да се борят срещу разпространението на държавното медицинско обслужване навсякъде, където има такава заплаха.





Политиката по заетостта на ЕС: политически некоректно обяснение

Под почти същото заглавие двама колеги от Харвардския университет и Университета Бокони описват несъобразностите и рисковете от работата на институциите на ЕС.

Тук ние преразказваме само една малка част от тяхната доста подробна статия.5

История


В края на 1991 г. Всички членове на ЕО без Обединеното кралство примат Хартата за фундаменталните социални права. По-късно правителството на лейбъристите я ратифицира и от името на Великобритания. През 1997 г. Хартата става част от Амстердамския Договор, което превръща осъществяването на тези права в приоритет за страните членки.

На тази основа Люксембургската среща по заетостта от 1997 г. въведе Европейската стратегия по заетостта, която обхваща серия от индикатори в много области от професионалното обучение до подобряване на обществения диалог. През 2000 г. в Лисабон бяха определени критерии и политика за достигане на “новата стратегическа цел на следващото десетилетие: да стане най-конкурентоспособната и основана на знанието икономика в света, даваща възможност за устойчив икономически растеж, с повече и по-добри работни места и по-голяма степен на социално взаимодействие”.



Процедури


За постигането на тези цели Европейският съвет въведе нов метод за открито сътрудничество, което позволява равен натиск при липсата на правни инструменти във фактически всички области, засегнати в документа. Всяка година Съветът издава “Указания за заетостта” и “Препоръки на Съвета към страните-членки за политиката по заетостта”, които са основани на свой ред на препоръките на Европейската комисия. Всяка страна изпраща “Национален план за действие”, в който докладва за предприетите стъпки за прилагането на указанията. След това Съветът издава “Съвместен доклад за заетостта” с детайлна оценка на политиката на отделните страни.

Недостатъци на стратегията


  1. Определяне на числени цели, при това недиференцирани за отделните страни;

  2. Препоръчва се силно противоречива политика като очевидно “благо”;

  3. По отношение на реториката: от силно звучащи декларации за “основано на знание общество” до безброй безсмислени помпозни аргументи.



Коментар

Човек може да си помисли, че множеството дейности около “основаното на знание общество” е в голяма степен безвредно упражнение по европейско празнодумие. Все пак ние вярваме, че това упражнение не е само съмнително използване на време и пари. Никое правителство в момента не приема насоките за политиката по заетостта дори като слабо ограничение; освен това няма страна, в която “Националният план за действие” изпълнява някаква роля при определянето на политиката. Правителствата участват заради положението, в което са попаднали, тъй като отказът им може да им донесе квалификацията “евро-отстъпници”. Това Кафкианско упражнение спомага за успокояването на дебата и за осъзнаването на публиката като създава впечатление, че някоя европейска институция действително знае как да разреши проблема за безработицата в Европа, само националните правителства да си сътрудничеха...






Промени в закона за намаляване на административните режими могат да блокират и без това трудното му прилагане




Събитие


В началото на седмицата, по инициатива на комисията по икономическа политика, се проведе обсъждане на законопроект за допълнение на закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност6?

Замисълът на законопроекта е да се определи процедура, в условията на която на “представителни организации на бизнеса” да се предоставят права по провеждане на регистрационни режими.

Присъстваха много представители на гилдии, палати, камари и работодателски съюзи, включително универсални организации като БТПП, БСК и Съюза на работодателите.

Практически всички подкрепят идеята за такава практика, но имат забележки, които изискват съществено преработване на проектозакона.

Единственото категорично становище против делегирането на правомощия на гилдии чрез промяна на този закон изказа само институтът за пазарна икономика. Ето част от мотивите.

Замисъл на закона


Идеята на закона за ограничаване на регулирането и контрола върху стопанската дейност е да премахне хипертрофия на законодателството в тази област. Както неведнъж сме писали, в действащите закони и подзаконови нормативни актове се употребяват 21 синонима на “лицензия” (“разрешение”), “регистрация” е “информация” (“уведомление”), разпръснати общо в около 5 000 разпоредби. (В този брой не присъстват индивидуалните административни актове и наредбите, въвеждащи режими на общинско равнище).

Резултатът е:

а) неефективност на работата на държавната и общинска администрация;

б) високи разходи са съобразяване с действащите регламенти или опити те да не се спазват изобщо7;

в) общи отрицателни, макар и трудно изчислими, ефекти за икономиката и правовия ред като: извън-данъчно намаляване на разполагаемия доход, под оптималното производство на благосъстояние и широко разпространено, всекидневно несъблюдаване на иначе надлежно приетите норми;

г) вероятно хиперболизирано усещане за разложение (корупция) на средата за водене на бизнес.

Законът намери решения на тези проблеми и те са:


  • Свеждане на цялото терминологично многообразие до ясното определение на три понятия - вече споменатите “лицензия” (“разрешение”), “регистрация” е “информация” (“уведомление”);

  • Въвеждане и прилагане на административно регулиране и контрол само при значителен риск за здраве, собственост и други права, ако няма естествено (пазарно) решение, което предотвратява този риск;

  • Промяна на съществуващите специални закони, която ги съобразява с разпоредбите на този закон;

  • Промяна на съществуващата подзаконова уредба на актовете на централната местна администрация в същия дух;

  • Бъдещите законодателни и нормотворчески инициативи - както на изпълнителната власт и органите за местно самоуправление, така и на народните представители, - да следват общите правила на този закон.



Причини законът да не се прилага


Този замисъл на закона засега не се осъществява. Причините са две.

Първо, администрацията пропусна 6-месечния срок за изпълнение на изискванията на закона (той изтече на 18 декември м.г.). Засега няма сила, която да й наложи да прави изброените по-горе неща.



Второ, онези, които имат права по този закон – фирми и граждани, не търсят начини да ги защитят, макар това да е относително лесно. Объркването в законодателството е толкова голямо, че то не се прилага. Когато се прилага, относително по-евтино е да се откупиш, отколкото да водиш дела. Разумното желание на съпротивата, дори и да е на законни основания, калкулира и алтернативните разходи, сравнявайки ги с онези, които биха били предизвикани от допълнителни, на пръв поглед не свързани със съдебното дело, притеснения. Адвокатите също не са разбрали добре закона. На това отгоре, в обществото господства и впечатлението, че административните дела почти винаги се решават в полза на държавата.

Противоречието между допълнението на закона и самия закон


Защо делегирането на права по регистрационни режими да пречи на осъществяването на замисъла на закона?
Отговорите са няколко и са относително очевидни.

  1. Гилдиите, камарите и палатите са онези, които могат да подпомогнат фирмите (своите членове) в административната и съдебна защита на правата им по този закон. За фирмите такава услуга би била от полза, защото така избягват преките спорове с администрацията, които спорове винаги – предполага се – могат да се изродят в допълнителни проверки и притеснения. Поради много причини гилдиите и палатите засега не правят това. Ако обаче им се делегират задължения и функции по контрола, досега предписани на държавната администрация, “представителите” на бизнеса сменят страната, която представляват.

  2. Предлаганата промяна в закона, ако бъде приета, ще се случи в непроменена среда. Съответно към всички административни и общински структури, ще се добави една кохорта гилдии, палати и камари, които ще поддържат съществуващите режими. Те ще имат дял в смазването на съществуващата система, но не и интерес да я променят. Този интерес ще се осъществява чрез налагане на допълнителни разходи за навлизане в определени сегменти на пазара, чрез блокиране на конкурентния натиск.

  3. За да не се случи точно това, законопроектът предвижда две мерки: а) комисията за защита на конкуренцията да има водеща роля в контрола над този процес да делегиране на държавни задължения на гилдии и камари; б) лицензиране на тези организации; в) изпълнение на контролни функции само по отношение на своите членове.

  4. Комисията никога досега не се е справяла добре с работата си; от това, че тя ще стане повече, не следва, че ще се върши по-добре. Законът изисква всеки лиценз да се въвежда с промяна в самия него, което да се основава на анализ на разходите по прилагането и съобразяването с новите изисквания, включително преценка и остойностяване на алтернативните решения. Проектозаконът не прави това. Ако гилдиите изпълняват контролни (държавни) функции само по отношение на своите членове, където има няколко гилдии (а такъв е случаят в повечето стопански отрасли), ще настъпят няколко казуса с изкривяване на стимулите. Доколкото гилдиите се съревновават за членове, те ще ги привличат с по-лежерно отношение към контролните си задължения. Сега действащите контролните органи ще трябва в някаква форма да запазят своите функции, защото възниква проблем с контрола на контролиращите.



Какво все пак да се прави?


Едно алтернативно решение, което пазарът винаги предлага е репутацията. Ние и по-нататък ще разясняваме този механизъм. Гилдиите в нормални условия могат да подпомагат формирането на репутация и печалбата от нея. Това у нас се случва рядко, не заради неспособността на гилдиите, а заради и намесата, и бездействието на държавните контролни органи.

От друга страна, във всяка област на риск, съществуват играчи, които залагат на репутацията и за чиито качествени стоки и услуги просветени потребители са готови да платят повече.

И в областта на контрола, регистрациите и пр., както и в много други области, частното предлагане на бивши държавни услуги, вероятно ще реши много проблеми. За целта обаче функции не трябва да се делегират специално на гилдии. За малко на брой области, където, поради риск, е нужен контрол, делегирането му може да става чрез съревнователна процедура, при защита на конкуренцията (и поддържане на свободата на навлизане на пазара) и за определен срок.
Преди това обаче следва да се ограничи броя на тези области, не на хартия, а реално.




Кратки коментари



Сроковете са за това, за да НЕ се спазват (част втора)

Миналата седмица съобщихме, че Министерството на финансите не спазва календара за публикациите си и не публикува данни за консолидирания държавен бюджет за януари (въпреки че 28 февруари отдавна мина). На 12 март, петък, след обяд на сайта на министерството се появиха чаканите данни, но неясно защо още в понеделник те “изчезнаха”. За щастие, успяхме да свалим данните от сайта на МФ в петък след обяд и ги публикуваме на сайта на Института за пазарна икономика, защото явно министерството няма да го направи скоро:



http://ime-bg.org/pdf_docs/Budget_2003.pdf

Една агенция, която (все още) не е ясно какво прави


И тази седмица на сайта на Агенцията за чужди инвестиции България се рекламира като страна, в която данъкът върху печалбата е 23.5%, въпреки че този данък беше намален на 19.5% преди месеци. Преди повече от 10 дни уведомихме агенцията за тази явна грешка, която вместо да привлича, може дори да отблъсква чужди инвеститори. Все още информацията не е променена:

http://www.bfia.org/15025

http://www.bfia.org/20019

http://www.bfia.org/files/1043931227_file.pdf





Цитат на седмицата
[...] ако дори малка част от парите, които сега харчим, опитвайки се да приложим забраната на наркотиците, бяха използвани за лечение и рехабилитация, в една атмосфера на състрадание, а не наказване, намалението на употребата на наркотици и на злините, причинени на употребяващите, би било огромно.
Милтън Фридман

лауреат на Нобелова награда за икономика

старши изследовател в института Хувър







Ние препоръчваме

Преди 60 години, през месец март 1944 година, беше публикувана за първи път книгата “Пътят към крепостничеството” на Фридрих Хайек, професор по икономика, а по-късно и носител на Нобелова награда. В книгата Хайек показа как прекалената намеса на държавата в живота на хората не води до подобряване на този живот, а до загуба на личните свободи, до диктатура и тоталитаризъм. Текстът на Хайек се превърна в една от най-продаваните книги и претърпява много преиздавания.




Книгата е достъпна на страницата на Institute of Economic Affairs - London:


http://www.iea.org.uk/files/upld-publication43pdf?.pdf






Ново на ИЗИ: Пазар или държавна намеса от Чарлс Улф младши






ПОДКРЕПЕТЕ ИНСТИТУТА!

За да продължи да работи ИПИ се нуждае от подкрепата на онези, които четат, разбират и ценят онова, което той допринася за развитието на страната.

Даренията се набират по следните сметки:



Банкова с-ка в лева # 1039223415
Булбанк АД – клон Калоян, ул. Калоян №3
1000 София, Банков код – 62176307

Банкова сметка в USD #: 1160116113
Raiffeisenbank (Bulgaria) AD; ул. Гогол 18/20
1504 София, Bank SWIFT – RZBBBGSF

Банкова сметка в EUR #1460116109
Raiffeisenbank (Bulgaria) AD; ул. Гогол 18/20
1504 София, Bank SWIFT – RZBBBGSF

За контакти: Красен Станчев (stanchev@ime.bg) и Красимира Стоименова (krassi@ime.bg)

Тел/Факс: 00 359 2 / 944 71 19, 943 36 48 




Институт за пазарна икономика (www.ime-bg.org):

Ангелов, Димитров, Костадинова, Станчев, Чобанов
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право.

От 1 февруари 2003 г. Институтът за пазарна икономика въведе абонамент за правото да се препечатват коментарни материали от бюлетина, за да покрие частично разходите по издаването му.


За връзка и въпроси: Светла Костадинова 943 33 52, 943 49 75; svetlak@ime.bg



1 Владимир Каролев подкрепя въвеждането на единна ставка от 10% за данъка върху печалбата и данъка върху доходите, но не подкрепя намалението на осигурителния данък на 10%.

2 Център за изследване на демокрацията (2003), “Пазарът на наркотици в България”, серия “Анализи” бр. 12

3 Предложение за легализиране наркотиците в САЩ е направил и Нобеловия лауреат Милтън Фридман. За повече информация вижте: http://www.mediatimesreview.com/june03/Friedman.htm


4 Луис Джеймс е CEO на free-market.net

5 Alberto Alesina, Roberto Perotti, The EU: A politically Incorrect View, NBER, March, 2004 (WP 10342) http://www.nber.org/papers/w10342

6 Обн., ДВ, бр. 55 от 17.06.2003 г., в сила от 18.12.2003 г., попр., бр. 59 от 1.07.2003 г., изм. и доп., бр. 107 от 9.12.2003 г.; кн. 7/2003 г., стр. 51, т. 2, р. 3, № 92. Влизането в сила на закона е отложено с 6 месеца от обнародването му в “Държавен вестник” (§ 5 от Преходните и заключителни разпоредби), за да могат органите на централната и местната администрация да се съобразят с неговите изисквания. По-надолу позоваването върху тази закон е просто върху “закона”; той е приложен към този наръчник (виж Приложение 5).


7 Според различни оценки тези разходи са възлизат на около 10 на сто от БВП; за сравнение: в ЕС фирмите изразходват средно 3-4% от БВП за тази цел. Хармонизирането на законодателството на България с това на ЕС не води до намаляване на разходите за съобразяване със законодателството и регламентите. Самите тези разходи са квази-данъчно облагане.

Преглед на стопанската политика Стр.





Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница