Реглед на стопанската политика



Дата24.07.2016
Размер185.16 Kb.

Институт за пазарна икономика Юли 2004, брой 180




П
Седмичник

© ИПИ http://www.ime.bg/pr_bg
реглед на стопанската политика



В броя ще намерите:
Седем години валутен борд

Мит ли е професионалната армия в България?

Десет моста по пътя към конкурентност на работната сила – продължение

Кредитен регистър
Цитат на седмицата

Ние препоръчваме



Седем години валутен борд
Преди седем години, на първи юли 1997 година в България беше въведен валутен борд. Това беше една бърза, ефективна и радикална реформа, резултатите от които са очевидни за всички.

Какво представлява валутният борд


Основните характеристики на валутния борд са следните:

- валутният борд е задължен да купува и продава неограничено чужда валута срещу местна валута по определения в закона курс;

- валутният борд поддържа валутен резерв, който покрива парите в обръщение;

- валутният борд не провежда монетарна политика и не отпуска кредити на правителството.

Накратко, валутният борд представлява де факто валутен съюз между България и еврозоната.

Какви са резултатите?

Най-видимият ефект от действието на валутния борд е огромното намаление на инфлацията. Средната инфлация преди въвеждането на валутния борд е над 210% годишно, а след въвеждането му тя е по-малко от 6%. Бавното нарастване на цените намалява т.нар. инфлационен данък който е около 58% в годините преди въвеждането на борда и спада до 7% след 1997 година. Ниската инфлация прави възможно по-дългосрочно планиране от страна на фирмите и отделните хора, което се отразява позитивно на икономическото развитие.

Икономическият растеж преди валутния борд е средно минус 4,7% годишно, поради което между 1989 и 1997 година икономиката отбелязва икономически спад от 32%. След въвеждането на борда ръстът е положителен, средно 4.16% годишно (най-високият ръст е през 2000 година, когато достига 5,4%). В резултат през 2004 година брутният вътрешен продукт на човек от населението надмина нивото от 1989 година.

В периода до 1997 година инвестициите са намалявали средно с почти 9% годишно. След въвеждането на валутния борд инвестициите нарастват средно с над 19% годишно. Това е отражение на факта, че печатането на пари, което се практикуваше преди 1997 година, не само не осигурява повече средства за инвестиции, а напротив, то намалява реалните инвестиции и спестявания.

Друго нещо, което показва огромната разлика между периодите преди и след въвеждането на валутния борд, е нивото на бюджетния дефицит. До 1997 година дефицитът средно е 6,3% от БВП годишно. След въвеждането на валутния борд бюджетът е много близо до балансиран.

В резултат на икономическия спад и емитирането на нов дълг, за периода до въвеждането на валутния борд отношението на държавният дълг към брутния вътрешен продукт е средно 168%. След 1997 година този показател постепенно спадна, достигайки стойности от малко над 40% в средата на 2004 година.

Един от важните индикатори за доверието в икономиката е нивото на чужди инвестиции, които влизат в страната ежегодно. Разликата между периода преди и след приемането на валутния борд е над 13 пъти - от 1990 до 1996 година чуждестранните инвестиции са средно 63 милиона долара годишно, а от 1997 до 2002 година те средно са вече 857 милиона долара годишно. Като процент от брутния вътрешен продукт те нарастват от 0,8% до 6%.

Разбира се, не може да се твърди, че по-бързото икономическо развитие се дължи изцяло на действието на валутния борд – след 1997 година бяха извършени и други реформи (либерализиране на вътрешната и външната търговия, приватизация, намаляване на данъците и т.н.). Със сигурност обаче е ясно, че без стабилност на паричната единица икономическата дейност е силно затруднена. В този смисъл въвеждането на валутния борд е радикална реформа, която осигури едно от необходимите условия за икономическо развитие. Ако и другите реформи се извършваха толкова радикално, България вече щеше да е настигнала в развитието си новите членки на ЕС.

След всичко изложено е съвсем естествено да се направи изводът, че валутният борд трябва да продължи да действа до 2009 година когато се очаква приемане на еврото като платежно средство в България.



Таблица: Икономиката преди и след въвеждането на валутния борд

Показатели (средногодишно) 

1990-1997

1998-2003

Инфлация (%)

210.1

5.65

Инфлационна данъчна ставка (%)

57.7

7

Растеж на БВП (%)

-4.7

4.16

Ръст на инвестициите (%)

-8.8

19.2

Бюджетен дефицит (% от БВП)

-6.3

-0.05

Държавен дълг/БВП

168%

71.2

 

1990-1996

1997-2003

Чуждестранни инвестиции (милиони долари)

63.2

857.1

Чуждестранни инвестиции (% от БВП)

0.8

6

Източник: НСИ, БНБ, МФ, АЧИ, собствени изчисления







Мит ли е професионалната армия в България?

През седмицата стана ясно, че според стратегическия преглед на отбраната въвеждането на напълно професионална армия се отлага след 2010 г. Причината за това е, че във войската в момента няма достатъчно професионални войници и процесът на набирането им не протича с предвидената скорост.


ИПИ вече писа по въпроса за ползите от въвеждането на професионална армия и за разходите от настоящия модел (виж тук).
Няколко са аргументите против задължителната наборна служба и ще се опитам да ги посоча накратко. Първият и основен аргумент е, че тя фактически лишава човека от правото свободно да разполага с живота си и самостоятелно да взема решения. Това е изразено много убедително от Ейн Ранд, която казва:
“В една смесена икономика от всички нарушения на човешките права от страна на държавата най-лошото е военната служба. Тя представлява анулиране на тези права.”
И още:
“Тя [военната служба] отрича фундаменталното право на човека – правото да живее – и възприема фундаменталния принцип на държавния контрол: човешкият живот принадлежи на държавата и държавата може да се възползва от него като го принуди да се пожертва в битка. След като веднъж този принцип бъде приет останалото е въпрос само на време.”
По същество военната служба е равносилна на робство, тъй като по време на изпълнението и човек се превръща в безправно същество, чиято единствена задача е да изпълнява волята на по-висшестоящите от него. Той няма право да не изпълнява заповедите им, освен в много редки случаи, независимо дали тези заповеди не уронват честта и достойнството му и не го принуждават да върши неща, които иначе не би направил.
Освен това целта на задължителната повинност не е да се създаде по-силна армия. Напротив, по този начин тя става много по-малко боеспособна отколкото иначе би могла да бъде. За да са подготвени добре и за да могат да използват техниката (макар и в момента доста остаряла и оскъдна) войниците са много по-мотивирани, когато доброволно са избрали да вършат това. Това, което привържениците на повинността всъщност искат, е служба към нацията чрез използване на почти безплатен труд, без значение какви са загубите от него.
А загубите наистина са големи. Част от тях не бихме опитвали да изчислим, тъй като са свързани непосредствено с човешкия живот. В резултат от задължителната военна служба ежегодно загиват млади и перспективни хора, а много други получават увреждания, които в голяма степен или изцяло ги лишават от работоспособност. Да не забравяме и близките на тези младежи, които също страдат от тези трагични случаи.
Другите разходи са по-скоро материални и поради това по-лесно оценими. Те са алтернативните разходи за времето, през което младежите са в казармата. Това време може да бъде 6 или 9 месеца в зависимост от наличието на висше образование. През това време практически тези младежи не произвеждат нищо и следователно не добавят стойност в икономиката.
Ползите за самите тях също са минимални – евентуално те се научават да стрелят с автомат, като за целта имат по 2-3 учебни стрелби по време на службата си. За сметка на това обаче, те загубват много знания и умения, които са придобили чрез образованието си и нямат възможност да придобият нови, които да ги заместят. След излизането си от казармата те стават по-слабо конкурентни на пазара на труда, тъй като им трябва известен период за адаптация и за възстановяване на квалификацията. Някои от младежите губят и работата си, а други не могат през това време да си търсят такава. При сегашната ситуация изглежда, че това е една от инициативите на правителството за намаляване на официалната безработица сред младите хора – те не въвеждат професионална армия, като по този начин по време на военната служба част от хората не са регистрирани като безработни и процентът на безработица е по-нисък. Така се създава допълнителна безсмислена заетост, която увеличава държавните разходи.
В момента около 23 хил. младежи годишно служат задължително в армията. Допускаме, че те имат по-ниска производителност от средната за страната и тя е около 80%. Все пак младите хора е възможно да не са усвоили всички умения, които са им необходими в работата, но от друга страна те имат повече способности свързани с компютрите и чуждите езици. Приемаме, че от тези 23 хил. младежи биха работили около 75% - приблизително такъв е процентът на работещите в групата от 30 до 50 години. От направените допускания и данните за 2003 г. следва, че 146 млн. са загубени за икономиката поради задължителната военна служба. Тези загуби ще се случват поне през следващите от 6 до 11 години, така че общият ефект за икономиката е между 880 млн. и 1.6 млрд. лв.
Оправданието за протакането на реформата звучи много неубедително. Това е слабият интерес към записването на професионални войници. До известна степен това се дължи на липсата на качества и мениджърски умения при военните, които нямат достатъчно подготвени хора в областта на човешките ресурси. При наличие на сравнително висок процент на безработица намирането на хора за работа през продължителен период, която предлага възможности за участие в мисии по целия свят и за допълнителни възнаграждения, не е толкова трудна задача. Друг е въпросът дали сред военните има желание реформата действително да се случи и затова се стремят да не допуснат наемането на професионални войници.

През последните години числеността на армията беше значително намалена, но въпреки това все още не е достигнат оптималният и брой. Решението за това се определя от нуждите на отбраната и сигурността на страната, но в крайна сметка се взема от политиците. Именно сред политиците обаче, този въпрос не е решен и няма постигнато твърдо съгласие. Те избират по-лесния път на отлагане на трудните решения, за да запазят рейтинга си, но не отчитат, че по този начин влошават положението както на армията и страната, така и за самите себе си.


Друг много важен аспект е модернизацията на въоръжението. Морално и физически остарялото оръжие и комуникационна техника трябва да бъдат заменени с ново, съвременно, отговарящо на стандартите на НАТО оборудване и поне в това отношение има консенсус. Цената обаче е много висока. Разходите за армията са фиксирани на равнище от 2.6% от брутния вътрешен продукт, но при сегашния модел около 90% от тях са текущи разходи за издръжка, а капиталовите са силно ограничени. При едно евентуално въвеждане на напълно професионална армия с общ военен персонал от 22 хил. души – войници и администрация - ще може част от текущите разходи да се спести и с останалите пари да се обновява въоръжението.

Правителството предвижда допълнително около 1.2 млрд. лв. през следващите 10 години, които да се изразходват извънбюджетно. Тази практика обаче е погрешна, тъй като контролът по съобразността на изразходените средства е още по-труден. Освен това при възлагането на обществените поръчки, свързани с отбраната, съществува възможността това да се случи по един напълно непрозрачен начин и в резултат да се злоупотреби. Тъй като става въпрос за огромни суми, които се изземват от данъкоплатците, те имат право да научат за какво се използват парите им. В момента обаче това не става и заинтересованите лобита правят всичко възможно да попречат на промяната към по-голяма отчетност и откритост. Следователно част от реформата трябва да реши този проблем по един приемлив за данъкоплатците начин.


Целта на реформата е армията да е боеспособна, да разполага със съвременна техника и персонал, който умее да я използва. Армията трябва да бъде достатъчно гъвкава и мобилна, за да може да реагира незабавно в случай на необходимост. За съжаление българската армия е далеч от изпълнението на тази цел и отлагането на напълно професионалната армия допълнително забавя този процес. Засега можем само да завиждаме на Чехия и Унгария, които преминават към професионална армия през настоящата година.








Десет моста по пътя към конкурентност на работната сила – продължение
През миналата седмица ви запознахме с инициативата на “Джей И Остин и съдружници” (J.E. Austin Associates – www.jeaustin.com ), Центърът за развитие на образованието (www.gwit.org) и ИПИ за формирането на две фокус групи на тема – проблеми на образованието в България. Както ви информирахме в предишния материал, на срещата в София участваха членове на Българската международна бизнес асоциация – БИБА (организатор на събитието), Бизнес клуба на студентите в Софийския университет и Центъра Илиев на Американския университет. Във втората среща в Пловдив участваха членове на Търговско-промишлената камара Пловдив (съорганизатор на събитието заедно с ИПИ), Регионалното бюро по заетостта и представители от системата на образованието.
Резултатите

За обществеността в България е добре известно, че реформата в образованието “забоксува”, като това е валидно не само за висшето образование, но и за средните училища. Един от най-логичните начини за мерене на успеха на образователната система е оценката на бизнеса, тоест на конкретните потребители. Освен това, съществуващите връзки (мостове) между бизнеса и университетите са показателни доколко всички заинтересовани страни работят заедно за постигане на общата цел – конкурентна работна сила, или връзката се прекъсва някъде и ...образованието и бизнесът се превръщат в два изолирани острова.


Именно по тази причина разпространихме въпросник в тези две фокус групи, който да оцени състоянието в момента на “десет моста” между бизнеса и образованието. Използвахме оценъчна скала между 2 и 6, където 6 е отлична, а две слаба оценка.




Мостове / връзки

Среща БИБА - София

Среща Търговско промишлена камара -Пловдив

Програми за намиране работа на завършващите

3.7

3.3

Програми на завършили

2.9

2.6

Използване възможностите за стажантски програми

3.4

3.2

Включване на бизнеса в образование

3.0

3

Университетът изисква от професорите да участват в платени консултации (от името на университета)

3.3

3.3

Университетски курсове за управленския персонал на фирмите в един или различни отрасли

3.6

3.3

Финансиране на изследователска и развойна дейност от фирми

2.7

2.9

Неформално общуване между преподаватели и предприемачи; предприемачите като гостуващи професори и професорите като лектори във фирмите; съвместно участие в различни обществени прояви

3.4

3.2

Участие на бизнеса в академичните съвети и работните групи и комисии за подготовка на програмите за обучение

2.7

2.8

“Въртяща се врата” между университетите и бизнеса

3.1

3

Средно

3.2

3.1




Прави впечатление, че оценките на различни участници в два града на страната са твърде близки и показват незадоволително качество на връзките между бизнеса и образованието. Разбира се това е агрегирана оценка и съществуват някои изключения (добри практики). За нас тези анекдотични примери (двете фокус групи) са достатъчно илюстративни, за да направим извода, че отношенията бизнес-образование са по-скоро изключение, отколкото правило.
Резултатът е разминаване между предлагането (завършилите студенти) и търсенето (работодателите), което намалява конкурентоспособността на работната сила и засилва конкуренцията между фирмите за привличане на работници с по-висока квалификация.
Нарастването на инвестициите (вътрешни и външни) води до нарастване търсенето на квалифицирани работници от страна на бизнеса. Този процес е особено интензивен през последните шест, седем години. Ако образователните институции не са способни до отговорят на нарастващото търсене с необходимото качество, се стига до ограничаване на бизнес активността, защото фирмите не могат да наемат на трудовия пазар необходимите им работници. При това положение бизнесът има две възможности. Първата е да инвестират и сами да обучат търсените работници, а втората - да се ориентират към друга страна, където биха могли да наемат необходимия персонал. Изборът между първата и втората възможност зависи от разходите за постигането им, но практиката показва, че в редица случаи за фирмите е по-ефективно да инвестират там където могат да наемат необходимите работници при относително малки разходи за допълнителна квалификация.
Съществуват редица ограничения пред създаването на частни университети в България, което намалява гъвкавостта на пазара на висше образование и възпрепятства бързото увеличаване на предлагането, което да отговори на нарастващото търсене.
Един от съществените митове в България е, че работната сила е с отлична квалификация. Проведените разговори с редица работодатели показаха, че това далеч не е така и че те трудно намират на пазара на работна сила нужните им кадри.
Една добра идея в тази връзка е, бизнесът да започне да класира университетите и съответно специалностите и да публикува резултатите за широката общественост. Това ще спомогне за по-добрата ориентация сред студентите, за това кои учебни заведения предоставят търсената от бизнеса квалификация, което означава високи шансове за намиране на работа.

Конкуренцията между университетите може да се засили и съответно де се създадат стимули за подобряване на качеството, ако държавата не субсидира директно университетите, а разпределя субсидията между кандидат-студентите, които сами решават какъв университет да изберат – държавен или частен. По този начин държавната субсидия ще зависи от броя на записалите се студенти в даден университет и специалност. Тоест, разпределението на бройките по специалности и университети няма да става с административно планиране, а ще зависи от изборът на кандидат-студентите.










Кредитен регистър
В четвъртък официално беше представен обновеният Централен кредитен регистър на БНБ. Основната промяна е намаляване размера на кредитите, които банките са задължени да докладват в регистъра. Трябва да отбележим, че макар и позакъсняла, тази промяна в работата на регистъра е полезна. Интересно е, че наредбата за регистъра е приета още през 1998 г., но до момента той фактически функционираше единствено за нуждите на статистиката и работата на БНБ. Активизирането на регистъра и привеждането му във вид, който позволява ползването му от банките е провокирано най-вече от МВФ, който настояваше регистърът да заработи на практика до септември тази година. Показателен е факта, че банките все още не могат ефективно да се организират за сътрудничество, което е от полза за всички и разчитат за това на централната банка (която по презумция е надзорен орган).
В момента тече финалната фаза на създаване на частно кредитно бюро. Досега намерение за участие в него за заявили няколко банки и небанкови институции. Резултатът от работата му ще е налице най-рано след няколко месеца, през които трябва да се събере информацията от участниците.



Сравнение между централния кредитен регистър на БНБ и частно кредитно бюро








Централен кредитен регистър

Частно кредитно бюро

Участници

Банки

Банки, лизингови компании, издатели на кредитни карти, фирми за потребителско кредитиране, телефонни оператори, фирми, предоставящи комунални услуги, търговски вериги, които продават стоки на изплащане и др.

Услуги

Справка за размер и брой на отпуснати кредити и състояние на кредита (обслужване)

  • Справка за размер и брой на отпуснати кредити и състояние на кредита (обслужване)

  • Услуги с добавена стойност като създаване на кредитен рейтинг

Вид информация, която се предоставя

Положителна и негативна

Уточнява се от участниците в бюрото - положителна или негативна или двете

Формат на информацията, която може да се получава

Информацията е стандартизирана

По принцип каквато се предоставя от участника (положителна или негативна или двете), такава може и да се ползва срещу заплащане

Форма на участие

Задължителна

Доброволна

Достъп до информацията

Само банки. В определени случаи в закона за банките е предвидена възможност (при съдебно решение например) достъп да имат държавни институции.

Освен участниците, които предоставят информация, достъп би могло да се предостави и на частния бизнес (инвестиционни и застрахователни компании и др.)

Плащане за информацията

Плащане за подадена заявка за информация

  • Вноска за участие в регистъра

  • Плащане за подадена заявка за информация








Цитат на седмицата
Ирландия благополучно и непоколебимо преследва политика на ниски данъци за гражданите и бизнеса, включително нашият данък върху печалбата от 12.5%, с поразителен успех. Ние създадохме динамична заетост и благоприятна за инвестициите среда, в която над 300 хиляди нови работни места бяха създадени и десетки хиляди съществуващи места бяха запазени през последните 7 години.

Чарли МакКрийви, министър на финансите на Ирландия









Ние препоръчваме
Румен Аврамов, Реформа по време на депресия - Дебатът за образователната реформа през 1930-1934 г.
Георги Ангелов, Как да помогнем на просещите

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Национален студентски конкурс за есе



Българската народна банка и Министерство на финансите, под патронажа на Иван Искров, управител на БНБ, и Милен Велчев, министър на финансите, организират конкурс за есе.

Тема: “Еврото в България – предимства и възможности”

Срокове: Конкурсът беше обявен официално чрез националните медии на 27 юни 2004 г., краен срок за изпращане на писмените работи е 25 юли 2004 г. (важи пощенското клеймо или датата на изпращане на e-mail).

Адрес: Можете да изпращате писмените работи на адрес: София, ул. “Раковски” 102, за конкурса “Еврото в България – предимства и възможности” или на e-mail адрес: zakonkursa@minfin.bg

Изисквания: Писмените работи не трябва да са повече от 10 стандартни машинописни страници (30 реда, 60 символа на ред); участниците трябва да посочат трите си имена, висшето учебно заведение, специалността и курса, адрес и телефон за връзка.

Критерии за оценка: Писмените работи трябва да покажат познания за изискванията на Икономическия и валутен съюз на ЕС, ясно формулирана теза и новаторство при излагане на аргументите.

Награден фонд: Най-добрите работи ще бъдат възнаградени с парични награди - една първа награда от 1000 лв.; една втора награда от 700 лв.; една трета награда от 500 лв. Авторите на 10-те най-оригинални есета получават правото на едномесечен стаж в БНБ или МФ.

Критерии за оценка:

· добър български език и писмена култура;

· ясно формулирана теза и логическа обвързаност на изложението;

· познаване проблематиката на Икономическия и валутен съюз;

· творческо мислене и новаторство при излагане на тезата.

Конкурсът е част от комуникационната стратегия на правителството за присъединяването на България към ЕС.

За повече информация използвайте e-mail адрес: zakonkursa@minfin.bg





Институт за пазарна икономика (www.ime.bg):

Георги Ангелов, Мартин Димитров, Светла Костадинова, Красен Станчев, Димитър Чобанов
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право.

От 1 февруари 2003 г. Институтът за пазарна икономика въведе абонамент за правото да се препечатват коментарни материали от бюлетина, за да покрие частично разходите по издаването му.


За връзка и въпроси: Светла Костадинова 943 33 52, 943 49 75; svetlak@ime.bg



Преглед на стопанската политика Стр.



Каталог: pdf docs -> weekly
weekly -> Седмичник ипи
weekly -> Седмичник ипи
weekly -> Седмичник ипи
weekly -> Законопроектът за изменение и допълнение на конституцията Относно консолидацията на дружествата в енергийния сектор
weekly -> Седмичник ипи
weekly -> Седмичник ипи
weekly -> Реглед на стопанската политика
weekly -> Покана за пресконференция: Алтернативен държавен бюджет с ниски данъци за 2007 година Ние препоръчваме
weekly -> Закон за Черноморското крайбрежие не ни трябва! Нови лицензи в строителството Защо е необходима регулаторна гилотина


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница