Реглед на стопанската политика
Изтегляне 185.16 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Какво представлява валутният борд
- Мит ли е професионалната армия в България
- Сравнение между централния кредитен регистър на БНБ и частно кредитно бюро
- Чарли МакКрийви, министър на финансите на Ирландия
- Национален студентски конкурс за есе
П Седмичник © ИПИ http://www.ime.bg/pr_bg реглед на стопанската политика В броя ще намерите: Седем години валутен борд Мит ли е професионалната армия в България? Десет моста по пътя към конкурентност на работната сила – продължение Кредитен регистър Цитат на седмицата Ние препоръчваме Седем години валутен борд Преди седем години, на първи юли 1997 година в България беше въведен валутен борд. Това беше една бърза, ефективна и радикална реформа, резултатите от които са очевидни за всички. Какво представлява валутният бордОсновните характеристики на валутния борд са следните: - валутният борд е задължен да купува и продава неограничено чужда валута срещу местна валута по определения в закона курс; - валутният борд поддържа валутен резерв, който покрива парите в обръщение; - валутният борд не провежда монетарна политика и не отпуска кредити на правителството. Накратко, валутният борд представлява де факто валутен съюз между България и еврозоната.
Най-видимият ефект от действието на валутния борд е огромното намаление на инфлацията. Средната инфлация преди въвеждането на валутния борд е над 210% годишно, а след въвеждането му тя е по-малко от 6%. Бавното нарастване на цените намалява т.нар. инфлационен данък който е около 58% в годините преди въвеждането на борда и спада до 7% след 1997 година. Ниската инфлация прави възможно по-дългосрочно планиране от страна на фирмите и отделните хора, което се отразява позитивно на икономическото развитие. Икономическият растеж преди валутния борд е средно минус 4,7% годишно, поради което между 1989 и 1997 година икономиката отбелязва икономически спад от 32%. След въвеждането на борда ръстът е положителен, средно 4.16% годишно (най-високият ръст е през 2000 година, когато достига 5,4%). В резултат през 2004 година брутният вътрешен продукт на човек от населението надмина нивото от 1989 година. В периода до 1997 година инвестициите са намалявали средно с почти 9% годишно. След въвеждането на валутния борд инвестициите нарастват средно с над 19% годишно. Това е отражение на факта, че печатането на пари, което се практикуваше преди 1997 година, не само не осигурява повече средства за инвестиции, а напротив, то намалява реалните инвестиции и спестявания. Друго нещо, което показва огромната разлика между периодите преди и след въвеждането на валутния борд, е нивото на бюджетния дефицит. До 1997 година дефицитът средно е 6,3% от БВП годишно. След въвеждането на валутния борд бюджетът е много близо до балансиран. В резултат на икономическия спад и емитирането на нов дълг, за периода до въвеждането на валутния борд отношението на държавният дълг към брутния вътрешен продукт е средно 168%. След 1997 година този показател постепенно спадна, достигайки стойности от малко над 40% в средата на 2004 година. Един от важните индикатори за доверието в икономиката е нивото на чужди инвестиции, които влизат в страната ежегодно. Разликата между периода преди и след приемането на валутния борд е над 13 пъти - от 1990 до 1996 година чуждестранните инвестиции са средно 63 милиона долара годишно, а от 1997 до 2002 година те средно са вече 857 милиона долара годишно. Като процент от брутния вътрешен продукт те нарастват от 0,8% до 6%. Разбира се, не може да се твърди, че по-бързото икономическо развитие се дължи изцяло на действието на валутния борд – след 1997 година бяха извършени и други реформи (либерализиране на вътрешната и външната търговия, приватизация, намаляване на данъците и т.н.). Със сигурност обаче е ясно, че без стабилност на паричната единица икономическата дейност е силно затруднена. В този смисъл въвеждането на валутния борд е радикална реформа, която осигури едно от необходимите условия за икономическо развитие. Ако и другите реформи се извършваха толкова радикално, България вече щеше да е настигнала в развитието си новите членки на ЕС. След всичко изложено е съвсем естествено да се направи изводът, че валутният борд трябва да продължи да действа до 2009 година когато се очаква приемане на еврото като платежно средство в България.
Таблица: Икономиката преди и след въвеждането на валутния борд
Източник: НСИ, БНБ, МФ, АЧИ, собствени изчисления
Мит ли е професионалната армия в България?През седмицата стана ясно, че според стратегическия преглед на отбраната въвеждането на напълно професионална армия се отлага след 2010 г. Причината за това е, че във войската в момента няма достатъчно професионални войници и процесът на набирането им не протича с предвидената скорост. ИПИ вече писа по въпроса за ползите от въвеждането на професионална армия и за разходите от настоящия модел (виж тук). Няколко са аргументите против задължителната наборна служба и ще се опитам да ги посоча накратко. Първият и основен аргумент е, че тя фактически лишава човека от правото свободно да разполага с живота си и самостоятелно да взема решения. Това е изразено много убедително от Ейн Ранд, която казва: “В една смесена икономика от всички нарушения на човешките права от страна на държавата най-лошото е военната служба. Тя представлява анулиране на тези права.” И още: “Тя [военната служба] отрича фундаменталното право на човека – правото да живее – и възприема фундаменталния принцип на държавния контрол: човешкият живот принадлежи на държавата и държавата може да се възползва от него като го принуди да се пожертва в битка. След като веднъж този принцип бъде приет останалото е въпрос само на време.” По същество военната служба е равносилна на робство, тъй като по време на изпълнението и човек се превръща в безправно същество, чиято единствена задача е да изпълнява волята на по-висшестоящите от него. Той няма право да не изпълнява заповедите им, освен в много редки случаи, независимо дали тези заповеди не уронват честта и достойнството му и не го принуждават да върши неща, които иначе не би направил. Освен това целта на задължителната повинност не е да се създаде по-силна армия. Напротив, по този начин тя става много по-малко боеспособна отколкото иначе би могла да бъде. За да са подготвени добре и за да могат да използват техниката (макар и в момента доста остаряла и оскъдна) войниците са много по-мотивирани, когато доброволно са избрали да вършат това. Това, което привържениците на повинността всъщност искат, е служба към нацията чрез използване на почти безплатен труд, без значение какви са загубите от него. А загубите наистина са големи. Част от тях не бихме опитвали да изчислим, тъй като са свързани непосредствено с човешкия живот. В резултат от задължителната военна служба ежегодно загиват млади и перспективни хора, а много други получават увреждания, които в голяма степен или изцяло ги лишават от работоспособност. Да не забравяме и близките на тези младежи, които също страдат от тези трагични случаи. Другите разходи са по-скоро материални и поради това по-лесно оценими. Те са алтернативните разходи за времето, през което младежите са в казармата. Това време може да бъде 6 или 9 месеца в зависимост от наличието на висше образование. През това време практически тези младежи не произвеждат нищо и следователно не добавят стойност в икономиката. Ползите за самите тях също са минимални – евентуално те се научават да стрелят с автомат, като за целта имат по 2-3 учебни стрелби по време на службата си. За сметка на това обаче, те загубват много знания и умения, които са придобили чрез образованието си и нямат възможност да придобият нови, които да ги заместят. След излизането си от казармата те стават по-слабо конкурентни на пазара на труда, тъй като им трябва известен период за адаптация и за възстановяване на квалификацията. Някои от младежите губят и работата си, а други не могат през това време да си търсят такава. При сегашната ситуация изглежда, че това е една от инициативите на правителството за намаляване на официалната безработица сред младите хора – те не въвеждат професионална армия, като по този начин по време на военната служба част от хората не са регистрирани като безработни и процентът на безработица е по-нисък. Така се създава допълнителна безсмислена заетост, която увеличава държавните разходи. В момента около 23 хил. младежи годишно служат задължително в армията. Допускаме, че те имат по-ниска производителност от средната за страната и тя е около 80%. Все пак младите хора е възможно да не са усвоили всички умения, които са им необходими в работата, но от друга страна те имат повече способности свързани с компютрите и чуждите езици. Приемаме, че от тези 23 хил. младежи биха работили около 75% - приблизително такъв е процентът на работещите в групата от 30 до 50 години. От направените допускания и данните за 2003 г. следва, че 146 млн. са загубени за икономиката поради задължителната военна служба. Тези загуби ще се случват поне през следващите от 6 до 11 години, така че общият ефект за икономиката е между 880 млн. и 1.6 млрд. лв. Оправданието за протакането на реформата звучи много неубедително. Това е слабият интерес към записването на професионални войници. До известна степен това се дължи на липсата на качества и мениджърски умения при военните, които нямат достатъчно подготвени хора в областта на човешките ресурси. При наличие на сравнително висок процент на безработица намирането на хора за работа през продължителен период, която предлага възможности за участие в мисии по целия свят и за допълнителни възнаграждения, не е толкова трудна задача. Друг е въпросът дали сред военните има желание реформата действително да се случи и затова се стремят да не допуснат наемането на професионални войници. През последните години числеността на армията беше значително намалена, но въпреки това все още не е достигнат оптималният и брой. Решението за това се определя от нуждите на отбраната и сигурността на страната, но в крайна сметка се взема от политиците. Именно сред политиците обаче, този въпрос не е решен и няма постигнато твърдо съгласие. Те избират по-лесния път на отлагане на трудните решения, за да запазят рейтинга си, но не отчитат, че по този начин влошават положението както на армията и страната, така и за самите себе си. Друг много важен аспект е модернизацията на въоръжението. Морално и физически остарялото оръжие и комуникационна техника трябва да бъдат заменени с ново, съвременно, отговарящо на стандартите на НАТО оборудване и поне в това отношение има консенсус. Цената обаче е много висока. Разходите за армията са фиксирани на равнище от 2.6% от брутния вътрешен продукт, но при сегашния модел около 90% от тях са текущи разходи за издръжка, а капиталовите са силно ограничени. При едно евентуално въвеждане на напълно професионална армия с общ военен персонал от 22 хил. души – войници и администрация - ще може част от текущите разходи да се спести и с останалите пари да се обновява въоръжението. Правителството предвижда допълнително около 1.2 млрд. лв. през следващите 10 години, които да се изразходват извънбюджетно. Тази практика обаче е погрешна, тъй като контролът по съобразността на изразходените средства е още по-труден. Освен това при възлагането на обществените поръчки, свързани с отбраната, съществува възможността това да се случи по един напълно непрозрачен начин и в резултат да се злоупотреби. Тъй като става въпрос за огромни суми, които се изземват от данъкоплатците, те имат право да научат за какво се използват парите им. В момента обаче това не става и заинтересованите лобита правят всичко възможно да попречат на промяната към по-голяма отчетност и откритост. Следователно част от реформата трябва да реши този проблем по един приемлив за данъкоплатците начин. Целта на реформата е армията да е боеспособна, да разполага със съвременна техника и персонал, който умее да я използва. Армията трябва да бъде достатъчно гъвкава и мобилна, за да може да реагира незабавно в случай на необходимост. За съжаление българската армия е далеч от изпълнението на тази цел и отлагането на напълно професионалната армия допълнително забавя този процес. Засега можем само да завиждаме на Чехия и Унгария, които преминават към професионална армия през настоящата година.
Десет моста по пътя към конкурентност на работната сила – продължение През миналата седмица ви запознахме с инициативата на “Джей И Остин и съдружници” (J.E. Austin Associates – www.jeaustin.com ), Центърът за развитие на образованието (www.gwit.org) и ИПИ за формирането на две фокус групи на тема – проблеми на образованието в България. Както ви информирахме в предишния материал, на срещата в София участваха членове на Българската международна бизнес асоциация – БИБА (организатор на събитието), Бизнес клуба на студентите в Софийския университет и Центъра Илиев на Американския университет. Във втората среща в Пловдив участваха членове на Търговско-промишлената камара Пловдив (съорганизатор на събитието заедно с ИПИ), Регионалното бюро по заетостта и представители от системата на образованието. Резултатите За обществеността в България е добре известно, че реформата в образованието “забоксува”, като това е валидно не само за висшето образование, но и за средните училища. Един от най-логичните начини за мерене на успеха на образователната система е оценката на бизнеса, тоест на конкретните потребители. Освен това, съществуващите връзки (мостове) между бизнеса и университетите са показателни доколко всички заинтересовани страни работят заедно за постигане на общата цел – конкурентна работна сила, или връзката се прекъсва някъде и ...образованието и бизнесът се превръщат в два изолирани острова. Именно по тази причина разпространихме въпросник в тези две фокус групи, който да оцени състоянието в момента на “десет моста” между бизнеса и образованието. Използвахме оценъчна скала между 2 и 6, където 6 е отлична, а две слаба оценка.
Прави впечатление, че оценките на различни участници в два града на страната са твърде близки и показват незадоволително качество на връзките между бизнеса и образованието. Разбира се това е агрегирана оценка и съществуват някои изключения (добри практики). За нас тези анекдотични примери (двете фокус групи) са достатъчно илюстративни, за да направим извода, че отношенията бизнес-образование са по-скоро изключение, отколкото правило. Резултатът е разминаване между предлагането (завършилите студенти) и търсенето (работодателите), което намалява конкурентоспособността на работната сила и засилва конкуренцията между фирмите за привличане на работници с по-висока квалификация. Нарастването на инвестициите (вътрешни и външни) води до нарастване търсенето на квалифицирани работници от страна на бизнеса. Този процес е особено интензивен през последните шест, седем години. Ако образователните институции не са способни до отговорят на нарастващото търсене с необходимото качество, се стига до ограничаване на бизнес активността, защото фирмите не могат да наемат на трудовия пазар необходимите им работници. При това положение бизнесът има две възможности. Първата е да инвестират и сами да обучат търсените работници, а втората - да се ориентират към друга страна, където биха могли да наемат необходимия персонал. Изборът между първата и втората възможност зависи от разходите за постигането им, но практиката показва, че в редица случаи за фирмите е по-ефективно да инвестират там където могат да наемат необходимите работници при относително малки разходи за допълнителна квалификация. Съществуват редица ограничения пред създаването на частни университети в България, което намалява гъвкавостта на пазара на висше образование и възпрепятства бързото увеличаване на предлагането, което да отговори на нарастващото търсене. Един от съществените митове в България е, че работната сила е с отлична квалификация. Проведените разговори с редица работодатели показаха, че това далеч не е така и че те трудно намират на пазара на работна сила нужните им кадри. Една добра идея в тази връзка е, бизнесът да започне да класира университетите и съответно специалностите и да публикува резултатите за широката общественост. Това ще спомогне за по-добрата ориентация сред студентите, за това кои учебни заведения предоставят търсената от бизнеса квалификация, което означава високи шансове за намиране на работа. Конкуренцията между университетите може да се засили и съответно де се създадат стимули за подобряване на качеството, ако държавата не субсидира директно университетите, а разпределя субсидията между кандидат-студентите, които сами решават какъв университет да изберат – държавен или частен. По този начин държавната субсидия ще зависи от броя на записалите се студенти в даден университет и специалност. Тоест, разпределението на бройките по специалности и университети няма да става с административно планиране, а ще зависи от изборът на кандидат-студентите.
Кредитен регистър В четвъртък официално беше представен обновеният Централен кредитен регистър на БНБ. Основната промяна е намаляване размера на кредитите, които банките са задължени да докладват в регистъра. Трябва да отбележим, че макар и позакъсняла, тази промяна в работата на регистъра е полезна. Интересно е, че наредбата за регистъра е приета още през 1998 г., но до момента той фактически функционираше единствено за нуждите на статистиката и работата на БНБ. Активизирането на регистъра и привеждането му във вид, който позволява ползването му от банките е провокирано най-вече от МВФ, който настояваше регистърът да заработи на практика до септември тази година. Показателен е факта, че банките все още не могат ефективно да се организират за сътрудничество, което е от полза за всички и разчитат за това на централната банка (която по презумция е надзорен орган). В момента тече финалната фаза на създаване на частно кредитно бюро. Досега намерение за участие в него за заявили няколко банки и небанкови институции. Резултатът от работата му ще е налице най-рано след няколко месеца, през които трябва да се събере информацията от участниците. Сравнение между централния кредитен регистър на БНБ и частно кредитно бюро
Цитат на седмицата Ирландия благополучно и непоколебимо преследва политика на ниски данъци за гражданите и бизнеса, включително нашият данък върху печалбата от 12.5%, с поразителен успех. Ние създадохме динамична заетост и благоприятна за инвестициите среда, в която над 300 хиляди нови работни места бяха създадени и десетки хиляди съществуващи места бяха запазени през последните 7 години. Чарли МакКрийви, министър на финансите на Ирландия
Ние препоръчваме Румен Аврамов, Реформа по време на депресия - Дебатът за образователната реформа през 1930-1934 г. Георги Ангелов, Как да помогнем на просещите ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Национален студентски конкурс за есеБългарската народна банка и Министерство на финансите, под патронажа на Иван Искров, управител на БНБ, и Милен Велчев, министър на финансите, организират конкурс за есе. Тема: “Еврото в България – предимства и възможности” Срокове: Конкурсът беше обявен официално чрез националните медии на 27 юни 2004 г., краен срок за изпращане на писмените работи е 25 юли 2004 г. (важи пощенското клеймо или датата на изпращане на e-mail). Адрес: Можете да изпращате писмените работи на адрес: София, ул. “Раковски” 102, за конкурса “Еврото в България – предимства и възможности” или на e-mail адрес: zakonkursa@minfin.bg Изисквания: Писмените работи не трябва да са повече от 10 стандартни машинописни страници (30 реда, 60 символа на ред); участниците трябва да посочат трите си имена, висшето учебно заведение, специалността и курса, адрес и телефон за връзка. Критерии за оценка: Писмените работи трябва да покажат познания за изискванията на Икономическия и валутен съюз на ЕС, ясно формулирана теза и новаторство при излагане на аргументите. Награден фонд: Най-добрите работи ще бъдат възнаградени с парични награди - една първа награда от 1000 лв.; една втора награда от 700 лв.; една трета награда от 500 лв. Авторите на 10-те най-оригинални есета получават правото на едномесечен стаж в БНБ или МФ. Критерии за оценка: · добър български език и писмена култура; · ясно формулирана теза и логическа обвързаност на изложението; · познаване проблематиката на Икономическия и валутен съюз; · творческо мислене и новаторство при излагане на тезата. Конкурсът е част от комуникационната стратегия на правителството за присъединяването на България към ЕС. За повече информация използвайте e-mail адрес: zakonkursa@minfin.bg
Институт за пазарна икономика (www.ime.bg): Георги Ангелов, Мартин Димитров, Светла Костадинова, Красен Станчев, Димитър Чобанов © Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. От 1 февруари 2003 г. Институтът за пазарна икономика въведе абонамент за правото да се препечатват коментарни материали от бюлетина, за да покрие частично разходите по издаването му. За връзка и въпроси: Светла Костадинова 943 33 52, 943 49 75; svetlak@ime.bg
Каталог: pdf docs -> weekly weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Законопроектът за изменение и допълнение на конституцията Относно консолидацията на дружествата в енергийния сектор weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Реглед на стопанската политика weekly -> Покана за пресконференция: Алтернативен държавен бюджет с ниски данъци за 2007 година Ние препоръчваме weekly -> Закон за Черноморското крайбрежие не ни трябва! Нови лицензи в строителството Защо е необходима регулаторна гилотина Изтегляне 185.16 Kb. Сподели с приятели:
|