Регулиране на пазара: информация и несигурност



страница3/3
Дата01.09.2016
Размер411.49 Kb.
#7980
ТипГлава
1   2   3

Анализът на съотношението разход-ефективност често включва оптимизационна процедура. В този контекст, това е систематичен метод за намиране на най-евтиния начин за постигане на една цел. Тази процедура, в общия случай, не води до ефективно разпределение на средствата, защото предварително-определената цел може да не е ефективна. Всички ефективни политики са с добро съотношение цена-политика, но не всички политики с добро съотношение разход-ефективност са ефективни.32



Тези принципи могат да се илюстрират чрез определяне на желателна политика за контрол върху замърсяването. Анализът на съотношението разход-ефективност може да се използва за намиране на най-евтиния начин за съответствие с даден стандарт и свързаните с него разходи. Вземайки за основа този разход, можем да пресметнем какви разходи може да има над това ниво, ако се приложат политики, които не са с добро съотношение разход-ефективност. Анализът на съотношението разход-ефективност може също да се използва за определяне на промяната в разходи, ако ЕРА избере повече или по-малко строг стандарт. Случаят представен в Пример 4.3 не само илюстрира използването на анализа на съотношението разход-ефективност, но също така показва че разходите могат да бъдат много чувствителни към законовите разпоредби, избрани от ЕРА. (следваща страница - 94)
ПРИМЕР 4.3

Контролът върху азотния двуокис в Чикаго – пример за анализ на съотношението разход-ефективност

Като част от своя мандат за прилагане на Закона за чистия въздух, ЕРА възложи проучване на разходите за прилагане на два стандарта за качеството на въздуха, чрез различни наредби. Окончателният доклад, публикуван през 1979 г. показа колко чувствителни са разходите в тази област към различните варианти на наредби.

Авторите са използвали данни за разходите за контрол за всеки от 797-те постоянни източника на емисии на азотен окис в Чикаго, при различни степени на контрол. Качеството на въздуха беше измерено на 100 различни места в града. С помощта на съставения математически модел беше симулирано какво ще се случи, ако ЕРА приложи различни нормативни подходи.

Първият въпрос беше “колко ще нараснат разходите, над най-евтиното решение, ако стандартът за качеството на околния въздух се промени от 500 на 250 микрограма на куб. м.?” Забележете, че последната величина означава много по-чист въздух. Анализът показа, че най-евтиният начин да се отговори на по-строгия стандарт ще струва ок. 24 млн. щ.д., докато разходите при 500 микрограма ще бъдат само 1 млн. С други думи, по-строгият стандарт означава 24 пъти по-голям разход. Забележете, че този анализ не намеква, че допълнителният разход е ефективен. Трябва да се направи оценка на печалбите, за да се реши това.

Вторият въпрос се отнася до чувствителността на разходите за контрол, за да се отговори на по-строгото изискване за 250 микрограма. Проучването разгледа няколко възможности, две от които бяха (1) еднакви процентни намаления във всички източници и (2) най-евтиното решение. Резултатите бяха поразителни. За да се осигури спазване на стандарта от всички източници, при подхода за еднакво намаление на процентите, всички източници трябваше да съкратят своите емисии с 90% при годишен разход от 254 млн. щ.д. Вариантът с решението за най-малки разходи, което се отнася до най-големите намаления при тези фирми, които могат да ги постигнат най-евтино, беше пресметнат че ще струва само 24 млн. щ.д. годишно.

Заключения като тези предизвикаха серия от значителни реформи в контрола върху замърсяванията, целящи да намалят разходите без да се жертва качеството на въздуха. Тези реформи намалиха някои от конфликтите между представителите на органите за опазване на околната среда и тези от промишлеността. Ние разглеждаме това в Глава 15. (следваща страница - 95)

АНАЛИЗ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Какво може да се направи, когато няма информация, необходима за извършване на анализ на съотношението разход-печалба или анализ на съотношението разход-ефективност? Аналитичната техника, предназначена да се справя с този проблем се нарича анализ на въздействието. Той се опитва да остойности последствията от различни действия, независимо дали става дума за икономическо въздействие или въздействие върху околната среда.

Противно на анализа на съотношението разход-печалба, чистият анализ на въздействието не се опитва да преобразува всички тези последствия в една мярка, като например долари, за да осигури сравнимост. Противно на анализа на съотношението печалба.разход и анализа на съотношението разход-ефективност, анализът на въздействието не се опитва непременно да оптимизира. Той поставя голямо количество сурова информация на разположение на ръководителите. Тяхна работа е да оценят важността на различните последствия и да предприемат съответните действия.

През 1970 президентът Никсън подписа Закона за национална политика към околната среда. Този закон даде следните инструкции на изпълнителните агенции:
да включват във всяка препоръка или доклад с предложения за законодателни изменения и допълнения влияещи значително върху качеството на заобикалящата среда подробно изложение от отговорния служител за:


  1. Въздействие върху околната среда на предложението;

  2. Всеки неблагоприятен ефект върху околната среда, който не може да бъде избегнат;

  3. Алтернативи на предложението;

  4. Връзката между местните краткосрочни използвания на човешката среда и поддържането и увеличението на дългосрочната производителност;

  5. Всички невъзвратими и непоправими финансови задължения, които са включени в предложението.”

Това беше началото на въвеждането на оценката на въздействие върху околната среда, която сега е позната част (макар и противоречива) от политиката по околната среда.

Сегашните оценки на въздействието върху околната среда са по-усъвършенствани от техните предшественици и могат да съдържат анализ на съотношението разход-печалба или съотношението разход-ефективност, като допълнение към други по-традиционни измерения на въздействието. В исторически план, обаче, тенденцията е била да се правят обемисти оценки на въздействието върху околната среда, които са практически невъзможни да се обхванат изцяло.

В отговор на това, Съветът по качеството на околната среда, който администрира процеса на оценката на въздействието, установи стандарти за съдържанието, което води до по-къси, сбити оценки. (следваща страница - 96) В зависимост от степента на остойностяване на последствията, оценките могат да избегнат проблема на “преценките при скрити стойности”, който някой път заразява анализа на съотношението разход-печалба, но те правят това, като само бомбардират ръководителите с маса от несравняема информация. Всички три техники, дискутирани в тази глава са полезни, но никоя от тях не може да има претенцията да бъде универсално “най-добрия” подход. Естеството на наличната информация и нейната надеждност имат значение.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Разгледахме най-известните, но не всички техники, за предоставяне на ръководителите на нужната информация за внедряване на ефективна политика. Видяхме, че анализът на съотношението разход-печалба дава най-конкретни насоки и често пъти е много полезен. За някои функции, като например избиране на ефективното ниво на контрол върху замърсяването, той трудно се прилага. Даже и в такива случаи, упражнението за определяне на разходите и печалбите, както и за оценяване на тяхната важност, е много ценна част от процеса на провеждане на дадена политика. Освен ако една политика не се стреми да доминира по такъв начин, че резултатът да не е чувствителен към несигурност за възможни резултати или липса на надеждност в основни данни, ние имаме основания да подозираме всяко конкретно число, което се получава в този процес.

Даже когато печалбите са трудни за пресмятане, икономическият анализ във формата на съотношение цена-разходи може да бъде ценен. Тази техника може да установи най-евтините начини за реализиране на предварително определени цели и да оцени допълнителните разходи, когато не се приложи най-евтиния вариант. Това, което тя не може да направи е да отговори на въпроса дали тези предварително определени цели на дадена политика са ефективни.

В края на спектъра е анализа на въздействието, който определя и остойностява въздействията на конкретни политики, без претенция за оптималност или даже сравнимост на генерираната информация. Анализът на въздействието върху околната среда не гарантира ефективен резултат.



Тази глава разглежда един важен въпрос, който ще се среща и в останалата част на книгата – ролята на информацията в структуриране на подходяща връзка между човечеството и околната среда. Ние сме виждали информационни проблеми на много нива – липса на познание за последствията от различни действия; невъзможност за сравнение на различни видове информация по непротиворечив начин, даже когато можем да определим въздействията; и възможни предубеждения (отклонения) в структурирането на информацията, както и в процеса на пренасянето й към ръководителите. Ние трябва да сме запознати с тези въпроси, когато разглеждаме конкретни проблеми на околната среда. Ние започваме това проучване в следващата глава с растежа на населението, което оказва главно влияние върху определянето на подходящия момент и интензивността на много други проблеми на околната среда. (следваща страница - 97)

ПРЕПОРЪЧАНА ЛИТЕРАТУРА
Ackerman, Bruce. The Uncertain Search for Environmental Quality (New York: Free Press, 1974)
Cummings, Ronald G., David S. Brookshire, and William D. Schulze. Valuing Environmental Goods: An Assessment of the Contingent Valuation Method (Totowa, NJ: Rowman and Littlefield, 1986)
Dixon, John A. and Maynard M. Hufschmidt. Economic Valuation Techniques for the Environment (Baltimore: The Johns Hopkins University Press, 1986)
Kelman, Steven. Cost-benefit Analysis – An Ethical Critique (1981)
Kneese, Allen V. Measuring the Benefits of Clean Air and Water (Washington, DC: Resources for the Future, 1984)
Lave, Lester B. Quantitative Risk Assessment in Regulation (Washington, DC: Brookings Institution, 1982)
Mitchell, Robert Cameron and Richard T. Carson. Using Surveys To Value Public Goods: The Contingent Valuation Method (Washington: Resources for the Future, 1989)
Peskin, Henry M. and Eugene P. Seskin. Cost-Benefit Analysis and Water Pollution Control Policy (Washington: Urban Institute, 1975)
Smith, V. Kerry. Environmental Policy under Reagan’s Executive Order: The Role of Benefit-Cost Analysis (Chapel Hill: The University of North Carolina Press, 1984)
ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА
Bailey, Martin J. Reducing Risks to Life: Measurement of the Benefits (Washington, DC: American Enterprise Institute for Public Policy Research, 1980)
Boyle, Kevin J. and Richard C. Bishop. Valuing Wildlife in Benefit-Cost Analysis: A Case Study Involving Endangered Species, Water Resources Research 23 (1987)
Brookshire, D. S., M. A. Thayer, W. D. Schulze, and R. C. d’Arge. Valuing Public Goods: A Comparison of Survey and Hedonic Approaches, The American Economic Review 72 (1982)
Clawson, Marion and Jack Knetsch. Economics of Outdoor Recreation(Baltimore: Johns Hopkins University Press for Resourses for the Future, 1966)
Fisher, Anthony C., John V. Krutilla, and Charles J. Chiccetti. Alternate Uses of Natural Environments: The Economics of Environmental Modification, in Natural Environments: Studies in Theoretical and Applied Analysis, John V. Krutilla (Washington, DC: Johns Hopkins University Press for Resources for the Future, 1972)
Freeman, A. Myrick III. The Benefits of Environmental Improvement: Theory and Practice (Baltimore: Johns Hopkins University Press for Resourses for the Future, 1979)
Freeman, A. Myrick III. Air and Water Pollution Control: A Benefit-Cost Assessment (New York: Wiley, 1979)
Freeman, A. Myrick III. The Benefits of Air and Water Pollution Control: A Review and Synthesis of Recent Estimates (1982)
Haveman, Robert H. The Economic Performance of Public Investments: An Ex Post Evaluation of Water Resource Investments (Baltimore: Johns Hopkins University Press for Resources for the Future, 1972)
Hufschmidt, Maynard, David E. James, Anton D. Meister, Blair T. Bower, and John A. Dixon. Environment, Natural Systems, and Development: An Economic Valuation Guide (Baltimore: Johns Hopkins University Press, 1983)
Lave, Lester B. and Eugene P. Seskin. Air Pollution and Human Health (Baltimore: Johns Hopkins University Press, 1977)
Mikesell, Raymond. The Rate Of Discount for Evaluating Public Projects (Washington: The American Enterprise Institute for Public Policy Research, 1977)
Rowe, R. D., R. d’Arge, and D. S. Brookshire. An Experiment on the Economic Value of Visibility, Journal of Environmental Economics and Management (1980)
Smith, V. Kerry. Environmental Resources and Applied Welfare Economics: Essays in Honor of John V. Krutilla (Washington, DC: Resources for the Future, 1988)

ВЪПРОСИ ЗА ОБСЪЖДАНЕ


  1. Дали неутралността към риска е подходящо предположение за анализа на съотношението разход-печалба? Защо или защо не? Изглежда ли тя по-подходяща за някои проблеми на околната среда, отколкото други? Ако е така, кои? Ако разглеждате възможността за разполагане на пещ за изгаряне на опасни отпадъци в определен град, ще бъде ли подходящо да използвате обосновката на Ароу-Линд за неутралност към риска? Защо или защо не?

  2. Дали указът издаден от президента Рейгън за по-широко използване на анализа на съотношението разход-печалба в нормативната уредба прави стъпка към установяване на по-рационална нормативна структура, или той разваля процеса на провеждане на политика за околната среда? Защо?

  3. Някои закони за околната среда не разрешават на ЕРА да разглежда разходите за постигане на дадени стандарти, когато нивата им са установени. Дали това е добър пример за “поставяне на първите неща на първо място” или е просто необосновано разходване на ресурси? Защо?


ЗАДАЧИ


  1. В публикацията на Марк Коен “Разходи и печалби при предотвратяване на нефтени разливи” (1986) е направен опит да се остойностят пределните разходи и печалби на Американската брегова охрана в областта на предотвратяването на нефтени разливи. Според неговия анализ пределната печалба за галон е 7.50 щ.д., а пределният разход е 5.50 щ.д. Ако предположим, че тези числа са верни, ще препоръчате ли на Бреговата охрана да увеличи, намали или запази сегашното си ниво на овладяване на такива ситуации? Защо?

  2. В своята книга Намаляване на рисковете за живота: измерване на печалбите, Мартин Бейли установява, че цената на спасен живот при сегашните правителствени програми за намаляване на риска варира между 72,000 щ.д. за трансплантация на бъбреците и 624,976,000 щ.д. за предложения стандарт за намаляване на професионалното излагане на акролонитрил.

(а) ако допуснем че тези две стойности са верни, как може да се повиши ефективността на тези две програми?

(б) трябва ли правителството да се стреми да изравни пределните разходи за спасен живот при всички животоспасяващи програми?



1 Общите приходи са равни на А + С, а общите разходи са равни на С.

2 Средната печалба е равна на А+С+DQ, а средните разходи са равни на B+C+DQ. Следователно, докато А=В, средната печалба е равна на средните разходи.

3 Това е описано подробно в публикациите на Marion Clawson и Jack Knetsch, Economics of Outdoor Recreation (1966); Jack Knetsch, Economics of Including Recreation as a Purpose of Eastern Water Project (1964)

4 Това описание е взето от публикацията на A. Myrick Freeman III, The Benefits of Environmental Improvement: Theory and Practice (1979). Някои нови подходи се разглеждат в публикацията на R. Mendelsohn и G. M. Brown, Jr., Revealed Preference Approachs to Valuing Outdoor Recreation (1983).

5 Правилата за определяне на тези поражения са дадени в Наредбата на вътрешното министерство….

6 Екстраполирането от изследвания на животни се използва главно за определяне на токсичността на химикали и не е било използвано в някаква оценима степен за определяне на въздействието на “конвенционални” замърсители.

7 При 50% намаление на замърсяването на въздуха, едни учени изчисляван 4,7% намаление на смъртността, други – 0,43%.

8 Robert D. Rowe и Laurain G. Chestnut, The Value of Visibility: Economic Theory and Applications for Air Pollution Control (1982).

9 W. O’Neil и K. Hallberg, Estimating the Value of River-Related Recreational Activities (1985)

10 Patricia J. Mulligan , Willingness-to-Pay for Decreasec Risks of Nuclear Accidents (1977)

11 Gardener Mallard Brown, Jr. и Judd Hammock, A Preliminary Investigation of the Economics of Migratory Waterfowl (1972)

12 Книга за оценяване на метода на условната оценка, виж Ronald G. Cummings, David S. Brookshire и William D. Schulze, Valuing Environmental Goods (1986)

13 Виж публикации свързани с оценката на риска от околна среда от V. Kerry Smith, The Valuation of environmental Risks Using Hedonic Wage Models (1985)

14 Valuing Public Goods: A Comparison of Survey and Hedonic Approaches, The American Economic Review (1982)

15 Valuing Reductions in Risks: A Review of the Empirical Estimates (1983)

16 Това е противоречиво гледище. В публикацията Reducing Risks to Life: Measurement of the Benefits (1980), Маrtin Beiley твърди, че ниският обхват е единствения разумен обхват, а не само долна граница.

17 Тази част се основава на публикацията на Henry M. Peskin и Eugene P. Seskin, Cost-Benefit Analysis and Water Pollution Control Policy (1975)

18 Разделението между значими и низначителни изгоди се променя с подобряване на нашата методика. Ползите от туризма бяха, до откриването на модела за пътните разходи, считани за незначителни.

19 Виж M. E. Beesley, Urban Transport: Studies in Economic Policy (1973)

20 Dennis Epple и Lester Lave, Helium: Investments in ths Future (1980)

21 Kenneth J. Arrow и Robert C. Lind, Uncertainty and the Evaluation of Public Investment Decisions (1974)

22 K. J. Arrow и A. C. Fisher, Preservation, Uncertainty, and Irreversibility (1974)

23 Сборник есета, Theodore S. Glickman и Michael Gough, Readings in Risks (1990)

24 Сенатор Willian Proxmire, PPB, The Agencies and the Congress (1969)

25 Изключения правят основно проектите за водните ресурси. Виж Charles W. Howe, Natural Resources Economics: Issues, Analysis, and Policy (1979)

26 Вътрешна наредба А-94, изменена на 27 март 1972л

27 Виж Journal of Environmental Economics and Management (1990)

28 A. Myrick Freeman III, The Benefits of Air and Water Pollution Control, рапорт до Министерство на околната среда (1979)

29 Цитат – Antipollution Costs Were Overestimated by Government and Industry, Study Says, Wall Street Journal (1980)

30 Robert H. Haveman, The Economic Performance of Public Investments: An Ex Post Evaluation of Water Resources Investments (1972)

31 Тази цел се определя от политическия процес. За да се определи “подходящото” ниво се използва прегледа на фактите за физическите последици от алтернативите.

32 Може да си припомните една аналогия от вашия встъпителен курс по икономика. Фирма, която използва най-евтиния възможен метод за получаване на даден резултат, няма да максимизира печалбите, освен ако избраният резултат е такъв, който максимизира печалбите. Така че максимизирането на печалбите означава минимизиране на разходите, но обратното не витаги е така.


Каталог: files -> su files
su files -> "Икономиката е история на човешката трудова дейност." Маршал
su files -> Календар и хронология Астрономични основи на календара
su files -> 1. предмет и задачи на историчната геология
su files -> Икономика на околната среда: Преглед
su files -> 1. Същност предмет и задачи на екологията. Етапи на формиране място сред другите науки, подразделения, основни методи и значение
su files -> Отлики и единство на цивилизациите От праистория към история
su files -> Карл Велики е един забележителен за времето си властелин
su files -> Панславизмът е културно-политическо движение, имащо за цел освобождението, а след това политическото, културното и икономическото обединение на славяните


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница