Река Русенски Лом



страница1/3
Дата21.06.2022
Размер23.45 Kb.
#114682
ТипРеферат
  1   2   3
река Русенски Лом
Свързани:
Доклад проф. Върбанов

Минно-геоложки университет
„Св. Иван Рилски“

РЕФЕРАТ
Тема: Река Русенски Лом



Изготвил: Мария Вучкова Проверил:
Фак. № 181205 ас. инж. Пенчев
Специалност: ХИГ
1. Местоположение и геоморфология на района
Русенски Лом е река в Северна България, област Русе – общини Иваново и Русе, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 50 km, която ѝ отрежда 86 място сред реките на България. Заедно с дясната съставяща я река Бели Лом дължината на Русенски Лом става 197 km и заема 12-о място по дължина в България. Русенски Лом е последната река, вливаща в Дунав на българска територия (на изток има още 5 реки, водите на които периодично достигат до Дунав). Река Русенски Лом се образува от сливането на двете съставящи я реки Черни Лом (лява съставяща) и Бели Лом (дясна съставяща) на 47 m н.в., на 3,2 km източно от село Иваново, област Русе. Посоката, в която протича реката е север-северозапад през Дунавската равнина в дълбока каньоновидна долина с множество меандри поради малкия наклон на течението ѝ (0,62 m/km). По права линия от образуването на реката до устието ѝ разстоянието е едва 17,6 km, а истинската ѝ дължина е 50 km. Влива се отдясно в река Дунав (на 498-и km), на 16 m н.в., в град Русе. На устието ѝ в река Дунав е изградено Пристанище Русе – Запад.
2. Литоложка и литостратиграфска характеристика на района
В обсега на разглежданата територия, между гр. Русе и гр. Силистра, морфоложки са оформени три крайдунавски низини. Най-западната и най-голямата е Бръшлянската низина. Разположена е между с.с. Мартен и Бръшлян в ивица с дължина 50 km и обща площ около 200-250 km2. Представлява алувиална равнина от три свързани речни тераси (ниска заливна и две надзаливни) с надморска височина от 14-15 m до 28-30 m. Общата дебелина на алувиалните отложения варира от 2-3 m на запад до 17-18 m на изток и е средно – 8-9 m. В същото направление нараства дебелината на чакълесто-песъчливия хоризонт от 0,6-1,0 m до 13-15 m, а намалява дебелината на глинесто-песъчливия хоризонт – от 7-8 m до 2-3 m. По на изток, между селата Попина и Гарван, в побрежието на р. Дунав е малката Попино-Гарванска низина. Има дължина 9 km, средна ширина 2 km и обща площ около 18 km2. Надморската й височина е от 12-13 m до 25-26 m. Част от нея, в обсега на езерото “Лищева”, представлява удавена долина на добруджанската река Сенковец. Дебелината на алувиалните отложения, изграждащи низината варират от 1-2 m до 15-18 m и са средно 10-11 m, а на чакълесто песъчливите отложения – от 2-3 m до 8-10 m (а на места и повече). Общо взето от запад на изток дебелините нарастват. Най-източната е Айдемирската низина между с. Айдемир и гр. Силистра. Широчината й достига до 4 km, средната надморска височина е от 10-11 m до 23-24 m, а общата площ около 34-35 km2. В западната й част е езерото “Сребърна”, представляващо удавена долина на добруджанската река Кайнарджа и защитено от международната Рамсарска конвенция като влажна зона. Общата дебелина на алувиалните отложения е от 14-15 m на запад до 29-30 m на изток, а дебелината на чакълесто-песъчливите отложения в същото направление е от 2-3 m до 15-21 m, средно 8-10 m. В рахлите чакълесто-песъчливи отложения на р. Дунав, които изграждат долния алувиален хоризонт в низините са се формирали порови по тип, ненапорни до слабонапорни по характер подземни води. В обсега на всяка низина те образуват общ водоносен хоризонт, хидравлически свързан с водните стоежи на р. Дунав. За подложка на алувиалния водоносен хоризонт служат долнокредните напукани и окарстени варовици (предимно в западните им части), долнокредни мергели и неогенски (плиоценски) глини. Функцията на горен, несъвършен водоупор изпълняват глинесто-песъчливия “покривен” хоризонт, поради по-ниските си филтрационни свойства. Дълбочината на водните нива зависи от хипсометрията на релефа и варира от 0-1 m (в ниските тераси и непосредствено до реката) до 15-18 m от терена. Колебанието на нивата на подземните води е почти пълно конформно изображение на ходографа на водните стоежи на р. Дунав, с известно закъснение в южните периферни части на низините.


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница