Religious Freedom Report
Изтегляне 165.83 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- (Международен доклад за свободата на вероизповеданията БЪЛГАРИЯ, 2004 г.) Bureau of Democracy, Human Rights, and Labor U.S. Department of State
- Раздел І. Демография на вероизповеданията [5]
- Раздел ІІ. Статус на свободата на вероизповеданията Правна рамка/политика [9]
- Ограничения на религиозната свобода [16]
- Принудителна смяна на вярата [34]
- Подобряване на положението и положително развитие в областта на религиозните свободи [35]
- Раздел ІІІ. Обществени нагласи [37]
- Раздел ІV. Политика на правителството на САЩ [39]
- Political Asylum Research and Documentation Service (PARDS) LLC 145 Witherspoon Street Princeton, New Jersey 08542
- Washington, D.C. 20520 Profiles of Asylum Claims and Country Conditions Report Series
- Complements of www.pards.org Princeton, New Jersey 08542
|
Bulgaria International Religious Freedom Report – 2004 (Международен доклад за свободата на вероизповеданията БЪЛГАРИЯ, 2004 г.) Bureau of Democracy, Human Rights, and Labor U.S. Department of State Washington, D.C. 20520 [1] Конституцията предвижда свобода на вероизповеданията; властите, обаче, на практика ограничават това право по отношение на някои неправославни религиозни сдружения. Тези ограничения се проявяват най-вече при процедурата за регистрация, която е избирателна, тромава и непрозрачна. Правителството забранява религиозните служби на обществени места на групи, които не са регистрирани. [2] За периода обхванат от този доклад няма промени в статуса на свободата на вероизповеданията. През м. декември 2002 г. правителството прие нов закон за религиите – Закона за вероизповеданията. Въпреки, че този закон е стъпка напред в сравнение със стария закон от 1949 г., религиозни групи и обединения в областта на правата на човека силно критикуват закона заради преференциалното третиране на БПЦ и разпоредбите, които изглежда вземат страна в един, според мнозина, вътрешно-църковен спор. [3] В общи линии, добронамерените взаимототношения между различните вероизповедания в обществото допринасят за религиозната свобода; все пак, остават временните прояви на дискриминация, тормоз и общо казано обществена нетърпимост спрямо някои нетрадиционни религиозни групи. През периода обхванат от този доклад не се съобщава за сериозни инциденти, а обществените нагласи към нетрадиционните групи продължават да се подобряват. Разколът в Българската православна църква и притесненията по отношение на ислямския фундаментализъм продължават да се отразяват от средствата за информация. [4] Правителството на САЩ многократно повдига въпроса за свободата на вероизповеданията в разговорите си с правителството в рамките на цялостната си политика за отстояване на човешките права. Раздел І. Демография на вероизповеданията [5] Страната се простира върху площ от 42,855 кв. мили, а населението е приблизително 7.9 милиона, според преброяването от 2001 г. Според актуалната статистика на Националния статистически институт, 82.6% от гражданите са православни християни, а 12.2 % са мюсюлмани, сред останалите има римокатолици, протестанти, евреи, арменци-грегорианци, католици униати и други. Друго проучване, основаващо се на данни от 1998 г. Сочи, че 85% от населението са православни християни, 13% – мюсюлмани, 1,5% римокатолици , 0,8% евреи и 1% - други вероизповедания. В официалните регистри на властите фигурират 36 вероизповедания, което е увеличение спрямо 2002 г., когато са били 30. Според председателя на парламентарната комисия по «Човешките права и вероизповеданията», документите на няколко вероизповедания все още са в СГС. [6] Някои религиозни малцинства са съсредоточени в определени географски райони. В Родопите (разположени по южната граница с Гърция), живеят много мюсюлмани, включително и етнически турци, роми и "помаци" (наследници на българи славяни, които са приели исляма преди няколко века, по време на Отоманското владичество). В най-западната част на Родопите живеят по-големи общности от "помаци", а на изток - повече турци. Голям брой мюсюлмани - етнически турци и роми - живеят и в североизточната част на страната, най-вече около градовете Шумен и Разград, а също така и по черноморското крайбрежие. В Пловдив, Асеновград и в градовете по течението на р. Дунав живеят сравнително голям брой римокатолици. Католически общности, изповядващи източните обреди живеят в София и Смолян. Много от представителите на малката еврейска общност в страната живеят в София, Русе и по черноморското крайбрежие. Протестантите, обаче са разпръснати по-широко из страната. Независимо от липсата на точна статистика, евангелистките протестантски църковни групи постигат особен успех в привличането на множество последователи сред етническото ромско малцинство и тези църкви са сред по-дейните вероизповедания в преимуществено населени с роми райони. [7] Въпреки липсата на точни данни за активно посещение на религиозни служби или обреди, повечето наблюдатели са на мнение, че протестантите евангелисти са по-склонни да се включват в реличиозни служби, отколкото другите религиозни групи. Членовете на католическата общност в страната също се смятат за по-склонни да посещават религиозни служби редовно, отколкото последователите на други религии. [8] В страната има мисионери, включително представители на протестантските евангелистки църкви и над 100 мисионери от “Църквата на Исус Христос и светците от последния ден” (Мормони). Раздел ІІ. Статус на свободата на вероизповеданията Правна рамка/политика [9] Конституцията гарантира свобода на вероизповеданията; някои местни власти, обаче, на практика ограничават това право по отношение на неправославни религиозни групи. [10] Конституцията определя православното християнство за "традиционна" религия, а правителството осигурява финансова помощ за тази и някои други религиозни общности, за които се смята, че заемат историческо място в обществото и също се приемат за традиционни, а именно мюсюлмани, римокатолици и юдеи. По правило, тези групи се радват на сравнително висока степен на търпимост сред властите и обществото. [11] Нов закон за религиите, известен като Закон за вероизповеданията, бе приет от Парламента на 22 декември, 2002 г.. Той влиза в сила една седмица по-късно и заменя всеобщо непопулярния закон от 1949 г. Религиозни групи и обединения в областта на правата на човека силно критикуват закона заради преференциалното третиране на БПЦ и разпоредбите, които изглежда вземат страна в един, според мнозина, вътрешно-църковен спор. Съгласно новия закон всички религиозни обединения с изключение на БПЦ трябва да се регистрират в Софийски градски съд преди да започнат публични богослужения. Има опасения и по отношение на широките права на Дирекцията по вероизповеданията към МС, особено във връзка с изключителното й право да предоставя "експертни становища" на съда по въпросите на регистрацията. [12] В края на 2002 г., няколко варианта на проектозакона бяха предложени за обсъждане. Законът бе приет преди международните правни експерти и организациите за защита на човешките права да могат да направят преглед на окончателния вариант, за да се гарантира спазване на международните стандарти за свободата на вероизповеданията. Прегледът на закона, извършен от правни експерти и организации за защита на човешките права след неговото приемане, установява че някои от разпоредбите са обтекаеми или дори противоречиви. Друг преглед, възложен от Съвета на Европа в началото на 2003 г. отбелязва, че разпоредбите за процедурата по регистрацията не уточнява основанията, въз основа на които съдът трябва да направи регистрацията, нито основанията да откаже такава. Освен това, законът не уточнява и последиците при неспазване на изискването за регистрация на религиозна общност, нито пък предвижда мерки за защита, в случай че компетентният съд откаже такава. В този смисъл, реалното отражение от новия закон ще зависи до голяма степен от прилагането, в това число и от практиката на СГС по регистрацията. Има сигнали за необосновано забавяне на пререгистрацията на някои групи. Тъй като издаването на визи зависи от пререгистрацията, «Сестрите мисионерки на благотворителността» и «Залезиавите» са получили отказ за визи. [13] На повечето регистрирани религиозни групи не се налагат ограничения за присъствие на богослужения или посещаване на частни религиозни училища. Свободно осъществяват дейност четири ислямски училища (включително мюсюлманско висше духовно училище), мюсюлмански културен център, протестантска семинария за различните вероизповедания и факултети по теология към университетите. Библии и други религиозни материали на български език се внасят или печатат свободно, а мюсюлманските, католическите и еврейските издания излизат редовно. [14] В държавните училища се предлагат свободно-избираеми часове по религия. След успешното въвеждане на програма за свободно-избираеми часове по ислям в държавните училища през 2002 г., с учебници предложени от Главния мюфтия или одобрени от Министерството на образованието, министерството се съгласи да отпусне средства за подобни часове и през 2004 г. Службата на Главния мюфтия обяви, че през 2002 г. е опуснала средства за участие на 1,000 ученици в пилотната програма. Министерството обяви, че приблизително 18,000 ученици от основните и средните училища посещават часовете по религия. Евангелистките групи изразяват опасения относно предубедените в полза на православието текстове, залегнали в учебниците за часовете по вероучение в държавните училища. [15] В общи линии, от 1998 г. насам правителството поощрява по-голяма верска търпимост с усилията се за постигане на по-добро разбирателство между вероизповеданията. Ограничения на религиозната свобода [16] Правителството ограничава религиозната свобода чрез процедурата за регистрация, която е избирателна, тромава и непрозрачна. Правителството забранява богослуженията на обществени места на групи, които не са регистрирани. [17] Разколът в Българската православна църква между поддръжниците на Патриарх Максим и онези, които го смятат за нелигитимен, поради избора му за глава на църквата по време на комунизма през 1971 г. доведе до напрежение между тези две групи и насилие през м. юли, 2002 г. Започналият през 1992 г. разкол продължи независимо от опитите на правителството на Симеон Сакскобурготски да се преодолее разцеплението. Въпреки мнението на много българи, че правителството е по-благосклонно към групата на Патриарх Максим, официално правителството заема неутрална позиция по ръководната роля на Светия синод на Максим или на така-наречения “алтернативен синод”. Съгласно новия закон обаче, Патриарх Максим се признава за единствен представител на БПЦ. Освен това, законът забранява на групи или лица, които са се отцепили от регистрирани религиозни групи да използват същото име или да предявяват претенции за имоти, собственост на тези групи. Това на практика налага възбрана на членовете на така-наречения "алтернативен синод" официално да се регистрира под името Българска православна църква или да предявява претенции за църковни имоти, понастоящем под негов контрол. [18] На 22 юли, 2002 г., близо до манастира "Св. Пантелеймон" край Добринище бе убит Стефан Камберов, 66-годишен свещенник, свързван с алтернативния синод. Двата синода са в открит конфликт за контрола върху манастира. За убийството са задържани двама заподозрени, свързани със синода на Максим (включително и един свещеник), но делото все още не е внесено в съда. [19] Независимо, че спазването на религиозните свободи бележи напредък по отношение на някои нетрадиционни групи, други религиозни обединения продължават да са в немилост и неравностойно положение, поради упорития отказ на регистрация от властите. Законовото изискване, организации с религиозен елемент в дейността да се регистрират в СГС представляваше пречка в дейността на някои религиозни сдружения, като софийската “Христова църква” и “Обединената църква”. Други църковни групи успешно са се регистрирали в съда, но продължават да срещат известна дискриминация и антипатия от страна на доста местни органи. [20] “Свидетелите на Йехова” имат регистрация съгласно законаи са признати през 1998 г.; независимо това, съществуват търкания между “Свидетелите на Йехова” и някои органи на местно самоуправление. “Свидетелите на Йехова” имат затруднения в град Бургас на Черно море. Избраните местни органи на самоуправление в Бургас, в отговор на обществени протести през 2002 г. срещу построяването на молитвен дом на “Свидетелите на Йехова” в голяма близост до държавно училище, се позовават на правомощията си по поддържането на “обществения ред” и спират строителството на молитвения дом. Делото е внесено в съда и и е подадена жлба пред областната управа. Много е вероятно подобни случаи да се утежнят от чл. 21 на новия Закон за вероизповеданията, според който религиозните организации са задължени да се регистрират на национално ниво и след това на местно, а определени общини, сред които и Бургас, проявяват настойчива враждебност спрямо нетрадиционните вероизповедания от рода на “Свидетелите на Йехова. [21] В някои случаи, местните власти се възползват от липсата на регистрация и се намесват в дейността на някои групи и тормозят други. Някои църковни организации заобикалят административните пречки, породени от липсата на регистрация и се регистрират като неправителствени организации (НПО). Технически погледнато е незаконно църква да осъществява религиозна дейност чрез своя организация регистрирана, като НПО, независимо от мълчаливото съгласие на властите, които понякога позволяват провеждането на богослужения от подобни групи стига да не привличат внимание. Налице са периодични сигнали за действия на полицията по конфискация на табели и материали, задържане и експулсиране на религиозни дейци и отказ на визи или разрешителни за временен престой на чуждестранни мисионери, при които поводът е липсата на национална или местна регистрация. [22] В някои случаи, макар и не системно, централната власт е възпирала местните органи от прилагането на ограничителни общински решения, движещи се по ръба на закона. Бургас, Пловдив и Стара Загора са сред общините с най-голям брой жалби за тормоз, подадени от нетрадиционни религиозни групи. Някои наблюдатели отбелязват с тревога тенденцията в определени общини превантивно да се приемат наредби, които могат да влезат в действие при необходимост и да ограничат свободата на вероизповедание. [23] Тези ограничителни действия изглежда се подклаждат от обществена нетърпимост. През м. ноември, 2001 г., община Кърджали отказва издаването на разрешение за насрочена обществена сбирка на Библейската асоциация за християнско единство. Твърди се, че говорител на общината е обосновал решението с твърдението, че евангелистката асоциация проповядва идеи “чужди на местните хора”. През м. юни, общинският съвет в Бургас приема решение за забрана на строителството на молитвен дом на “Свидетелите на Йехова” близо до местно държавно училище. Според Председателя на ОС, местните жители и учлищната общност са протестирали срещу строителството на сградата. Решението на ОС се основава на наредба, която възлага на ОС да осигурява “обществения ред и безопасност”. Органите на централната власт не са направили постъпки за обжалване решението на ОС. [24] Въпреки че няколко общини, като Бургас, Пловдив, Плевен, Горна Оряховица и Стара Загора са приемали в миналото местни наредби ограничаващи богослужението, често пъти в нарушение на Конституцията и международното право, тези наредби изглежда не се спазват стриктно. За периода на доклада, няма информация за упражнен уличен тормоз срещу религиозни групи от властите. [25] Няколко религиозни сдружения се жалват от затрудненията на чуждестранни мисионери и религиозни водачи при получаването и подновяването на визите за временен престой в страната; изглежда издаването на визи за престой зависи от прищявките на отделни органи. Новите изменения в Закона за чужденците, който влезе в сила на 1 май, 2001 г., създават проблеми на чуждестранните мисионери и религиозни дейци. В изменения закон няма категория визи, изрично приложими спрямо мисионери и религиозни служители, а правилата въведени за други категории визи за временен престой (като тези за свободно практикуващите и собствениците на фирми) са затегнати по такъв начин, че затрудняват религиозните дейци при кандидатстване за визи. Този проблем се задълбочава от това, че ключови държавни институции все още не са разработили правилници за прилагане или процедури за упражняване на новите законово въведени правомощия, независимо от влизането на закона в сила. Американски евангелистки мисионери в Стара Загора съобщават за неразбории и забавяне в придвижването на молбите им за визи от октомври 2001 г. до юни, 2002 г., включително и за искани от чиновници непредвидени такси или подкупи. Може да се наложи мисионерите да ограничат продължителността и целите на престоя си до 30-те дни предвидени за туристи. Правозащитни организации оспорват отмяната на правото на престой на няколко лица по неоповестени съображения свързани с националаната сигурност, с твърдението, че мярката прикрива религиозна дискриминация. Юрист правозащитник твърди, че в случая с Ахмед Муса, експулсирането е целяло изземането на имуществото на религиозната фондация; това твърдение, обаче не е потвърдено. [26] Програмите за средните училища предвиждат часове по религия предложени от Министерството на образованието. По първоначален замисъл, курсът трябваше да бъде за световните религии без да се дава предимство на което и да вероизповедание; но членовете на неправославните религиозни групи, особено етническите турци мюсюлмани твърдят, че БПЦ се третира с предимство в учебниците. Курсът по вероучение е свободно-избираем и не всички училища го предлагат. [27] Успешното въвеждане на свободно-избираеми часове по ислям през 2002 г. и очакваното разработване на допълнителни курсове през 2004 г., бе последвано от обсъждане за задължително включване на всички ученици в часове по религия. Учениците ще могат да избират курса, в който желаят да се запишат. [28] Богословският факултет към Софийския университет промени правилника си, според който всички студенти трябваше да представят кръщелно свидетелство в православната вяра, а семейните – свидетелство за църковен брак, за да се запишат да следват във факултета. Тази промяна позволява и на неправославни студенти да следват във факултета. [29] Правителството разформирова строителни войски, в които в миналото служеха предимно представители на етническите и религиозните малцинства, за да бъдат отделени от редовната вайска. Наборната войска сега е интегрирана, но въпреки това сред кадровия офицерски състав има малко представители на етническите или религиозните малцинства. [30] Несправянето на правителството с реституирането на някои конфискувани имоти си остава болен въпрос в отношенията между вероизповеданията и държавата. Това пречи на въпросните вероизповедания да си осигурят допълнителни приходи от ползването или отдаването под наем на тези имоти. Няма индикации правителството да дискриминира членовете на която и да е религиозна група при реституирането на имоти на предишни собственици, национализирани по време на комунизма. НПО и някои вероизповедания обаче, изтъкват, че някои от имотите им, конфискувани по време на комунизма, не са върнати. Така например, мюсюлманската общност твърди, че поне 17 имота не са възстановени. БПЦ , католическата, методистката, съборната и адвентистката църкви и други групи имат претенции за земи или сгради в София и други градове. През последните 10 години са върнати бивши еврейски имоти, с едно изключение в центъра на София, по което има висящо дело. Основен проблем за всички претендиращи е необходимостта да докажат, че организацията, които желае реституция, е същата или законен правоприемник на организацията, която е притежавала имотите преди 09.09.1944 г. Това е трудно, тъй като комунистическата враждебност към религията принуждава някои обединения да укрият имущество или собственост, а също така и защото документите са били унищожени или загубени през годините. [31] Законът предвижда алтернативна военна служба за срок от 2 години, над два пъти по-дълга от редовната; общоприетата наборна служаба е 9 месеца за мнозинството наборници, докато висшистите служат само 6 месеца. Съобщава се за няколко лица, които са на алтернативна гражданска служба вместо на военна. Независимо от това, правозащитници недоволстват от неяснотите по позоваване на тази разпоредба в случаите на отказ от военна служба по религиозни причини. За периода на доклада няма постъпила нова информация за затваряне в карцер на религиозни основания. [32] Конституцията забранява създаването на политически партии на религиозен принцип. [33] Няма данни за затворници и задържани, заради религиозни убеждения. Принудителна смяна на вярата [34] Конституцията забранява принудителната смяна на вярата. Няма сигнали за принудителна смяна на вярата, включително и за малолетни граждани на САЩ, които да са били отвлечени или незаконно изведени от САЩ, или за отказ на подобни граждани да бъде позволено да се завърнат в САЩ. Подобряване на положението и положително развитие в областта на религиозните свободи [35] През м. октомври, 2002 г. правителството реши да прехвърли собствеността на имот, находящ се на ул. “Съборна” № 9, на еврейската организация “Шалом” и по този начин да разреши един от двата големи висящи рестутиционни случая с еврейски имоти. След успешното въвеждане на програма за свободно-избираеми часове по ислям в началните училища през 2002 г., Министерството на образованието се съгласи да отпусне средства за подобни часове и през 2004 г. Главното мюфтийство обяви, че през 2002 г. е опуснала средства за участие на 1,000 ученици в пилотната програма и очаква и други вероизповедания да разработят подобни програми през 2004 г. [36] Изглежда някои наредби на местните органи, ограничаващи свободата на вероизповеданията, не са влезли в сила и в някои случаи са били спрени под натиск от централната власт. Раздел ІІІ. Обществени нагласи [37] Добронамерените взаимототношения между различните вероизповедания в обществото допринасят за религиозната свобода; все пак, остават временните прояви на дискриминация, тормоз и общо казано обществена нетърпимост спрямо някои нетрадиционни религиозни групи. Силно подозрителното отношение на населението към евангелистите е широко застъпено и разпространено в целия политически спектър и води до дискриминация. Често се проявява недоверие към верските предпочитания на другите под благовидния предлог на “патриотизма”. Под натиска на подобни масови настроения в посока на ограничаване на “чуждестранните религиозни секти” неизбежно се формира и мнението на онези, които определят политиката. Независимо от това, наблюдателите от правозащитните организации са единни в мнението си, че този вид дискриминация отслабва постепенно през последните пет години и обществото очевидно започва да приема поне някои доскоро непознати нетрадиционни вероизповедания. [38] В мюсюлманската общност в страната има раздор, донякъде на етническа основа. Повечето български мюсюлмани, мнозинството от които са етнически турци, изповядват умерена форма на сунитски ислям. Някои се притесняват, че мюсюлманите от български произход (“помаците”) и ромите мюсюлмани, особено живеещите в отдалечени райони, са податливи на “фундаменталистки” (често наричани от местните “арабски” и “уахабистки”) влияния, свързвани с финансираното от чужбина изграждане на джамии и обучение на имами в арабски страни. Противниците на Главния мюфтия сред мюсюлманската общност го обвиняват в неспособност да противодейства и дори в подстрекаване разпространението на ислямския екстремизъм; тези обвинения обаче, не са доказани. Раздел ІV. Политика на правителството на САЩ [39] Посолството на САЩ редовно осъществява наблюдение на свободата на вероизповеданията чрез постоянните си контакти с официални лица, свещеници, светски ръководители на малцинствени общности, НПО. Служители на посолството провеждат срещи с православни църковни служители (и от двата лагера), с Главния мюфтия и висши мюсюлмански представители, религиозни и светски ръководители на еврейската общност и ръководителите на множество протестантски вероизповедания. През периода обхванат от този доклад, посолството поддържаше обмена с правителството и религиозните представители по повод новия закон за вероизповеданията, с различни религиозни групи по повод реституцията на имотите им и с мюсюлманските духовни водачи по повод войната срещу тероризма. Посолството поддържаше и тясна връзка със Съвета на Европа и ОССЕ относно становищата им за Закона за вероизповеданията и общата цел - да се гарантира съответствие с международните норми за свобода на вероизповеданията. Публикува се от Бюрото за демокрация, човешки права и труд Internal File: Bulgaria2004IRF_bulgarian.doc Political Asylum Research and Documentation Service (PARDS) LLC 145 Witherspoon Street Princeton, New Jersey 08542 www.pards.org Phone: 1 (609) 497-7663 politicalasylum@gmail.com re: Critique of the Department of State’s Country Reports on Human Rights Practices, Profile of Asylum Claims and Country Conditions Series, and International Religious Freedom Reports Source: Bureau of Democracy, Human Rights and Labor U.S. Department of State Washington, D.C. 20520 Profiles of Asylum Claims and Country Conditions Report Series Afghanistan, Albania, Algeria, Armenia, Bangladesh, Belarus, Bulgaria, Burma, Cambodia, Cameroon, China, Columbia, Cote d’Ivoire, Cuba, Ecuador, Egypt, El Salvador, Ethiopia, Fiji, Macedonia, Gambia, Ghana, Guatemala, Guinea, Haiti, Honduras, India, Iran, Kenya, Laos, Latvia, Liberia, Mali, Mauritania, Mexico, Nicaragua, Nigeria, Pakistan, Peru, Philippines, Romania, Russia, Rwanda, Senegal, Serbia-Montenegro, Sierra Leone, Somalia, Sri Lanka, Sudan, Thailand, Togo, Uganda, Ukraine, Vietnam, Ex-Yugoslavia, Democratic Republic of the Congo (former Zaire). Stated Purpose: By regulation, the Department of State may provide information on country conditions to help adjudicators assess the accuracy of asylum applicants’ assertions about country conditions and their own experiences; likely treatment were the applicants to return; whether persons similarly situated are known to be persecuted; whether grounds for denial are known to exist; other information relevant to determining the status of a refugee under the grounds specified in section 101(a)(42) of the Immigration and Nationality Act. Actual Purpose: Pursuant to a request of the Immigration and Naturalization Service, and in light of their mutually shared objective – a significant reduction in the number of viable asylum claims, the Department of State has crafted a series of country-specific, inter-agency memoranda, collectively known as the Profile of Asylum Claims and Country Conditions. The series is primarily designed to undermine the credibility of asylum applicants and call into question the basis, and thus meritorious nature, of their claims. Past experiences and repatriation concerns, are at best dismissed as moot due to `changed country conditions,’ or worse motivated by economic hardship. A couple of footnotes 1. The Department of State is a political, not an academic institution. 2. State’s publications reflect the political views of the administration in power at the time of their release. 3. State’s reports fall short of the minimally accepted, contemporary standards of a junior high school term paper. 4. The identity and country-specific credentials of State’s writers are withheld from the asylum officers and immigration judges they were intended to guide.
opinions. Noticeably absent from any report are footnotes, endnotes, or a bibliography, fundamental components of a basic term paper and skills typically acquired in an eighth grade English composition course. 6. State’s writers fail to encourage asylum officers and immigration judges to consult, either on a regular basis, or otherwise, with the nation’s foremost country- and issue-specific experts for guidance in understanding and appreciating the significance of recent developments (past 90 days) and current country conditions. 7. Neither the Department of State, nor its writers represent their opinions, either as true, accurate, objective, devoid of political spin, or the product of intellectually honesty, diligent, scholarly, duplicateable research. 8. Unlike expert witnesses presenting written affidavits to, and/or testimony in support of a claim before an immigration judge, State’s writers are not subject to testifying under oath, cross examination, or held accountable for the distortions written into, and/or significant omissions written out of it’s Profiles.
discerning the meritorious nature of a claim is that disparities between State’s Country Reports and Profile of Asylum Claims, and statements attributable to an applicant, warrant the dismissal of the latter. 10. Unless and until authoritative evidence is presented, either in the form of documentation, and/or the guidance of an expert, to serve as a corrective lens for claim-relevant distortions written into, and significant omissions written out of State’s reports, the assumption of the asylum officer and immigration judge is that State’s versions of reality, as manifest in the
applicant and their attorney, as full, complete and authoritatively accurate.
country-specific scholars express profound reservations regarding their accuracy and reliability (distortions written into, and significant
mislead naïve or uninformed asylum officers and immigration judges in the process of discerning the meritorious nature of a claim. 12. Unlike the annual Country Reports on Human Rights Practices, State releases country-specific Profiles every two (2) to seven (7) years. While fine wine may improve with age, State’s Profiles do not. Incomplete and inherently unreliable from the date of their release, State continues to peddle its Profiles to asylum officers and immigration judges as authoritatively accurate until updated.
at the time of their release), merit a shelf life no greater than State’s Country Report on Human Rights Practices. If a Country Report dated two (2) or more years ago proved more favorable to a claim than the current edition, but is excluded in favor of a successor version released within the past twelve (12) months, by what logic does a Profile report released two (2) or more years before warrant any greater consideration? The reality is, most asylum officers and immigration judges defer to State’s Profile reports irrespective of their date and all too many immigration attorneys fail to appreciate and take advantage of their vulnerability. File: ProfileofAsylumClaimsandCountryConditionsCritique.doc Complements of www.pards.org Princeton, New Jersey 08542 Изтегляне 165.83 Kb. Сподели с приятели:
|