Република България 2007 г

Република България

2007 г.

Въведение

Устойчивото развитие е развитие, което отговаря на потребностите на сегашното поколение, без да ограничава възможността на бъдещите поколения да посрещнат и реализират своите потребности. Това означава пестеливо използване на природните ресурси и възстановяване на екологичното равновесие. Устойчивото развитие обвързва икономическата с екологичната ефективност от общественото производство и утвърждава принципа на равенството и справедливостта чрез повишаване на човешките възможности и гражданско съзнание.

• 
  Конференцията на ООН на тема “Човешката околна среда” проведена в Стокхолм, през 1972 г., която е първото събитие привлякло вниманието на световната общественост по въпроса за устойчиво развитие.
  
• 
  Издаването на основополагащия документ – доклада “Нашето общо бъдеще” от Световната комисия по околна среда и развитие (“Комисията Брундланд”) през 1987 г., в който е дефинирано понятието “устойчиво развитие”.
  
• 
  Срещата на високо равнище по проблемите на планетата Земя и конференцията на ООН по околна среда и развитие провела се през 1992 г. в Рио де Жанейро, на която са приети - Декларацията от Рио по околната среда и развитието; Дневен ред за 21 век; Рамковата конвенция по изменение на климата; Конвенцията за биологичното разнообразие и Конвенцията за борба с опустиняването.
  
• 
  Срещата на високо равнище по устойчиво развитие, проведена през 2002 г. в Йоханесбург, по време на която са приети - Декларацията от Йоханесбург за устойчиво развитие; план от Йоханесбург за прилагане на “Дневен ред за 21 век”; Партньорства за устойчиво развитие.
  

За осъществяване на целите на устойчивото развитие и в следствие на ангажиментите, поети на международно равнище, държавите се задължават да изработят национални стратегии за устойчиво развитие. Националната стратегия за устойчиво развитие (НСУР) на България се базира на обновената Стратегия за устойчиво развитие на ЕС и на обновената Лисабонска стратегия. Двете стратегии са следствие от решения, приети на конференции на ООН (Конференция на ООН за околна среда, Стокхолм 1972 г. и Конференция на ООН по проблемите на околната среда, Рио де Жанейро 1992 г.). Стратегиите са обновени с решенията, приети на Срещата на високо равнище по устойчивото развитие, проведена в Йоханесбург, ЮАР през есента на 2002 г. Основните документи по проблемите на устойчивото развитие са: Декларация от Рио по околната среда и развитието, Дневен ред за ХХІ век, Декларация от Йоханесбург за устойчиво развитие, План от Йоханесбург за прилагане на “Дневен ред за ХХІ век”, както и двете стратегии на ЕС – от Гьотеборг и от Лисабон. В Декларация на Европейския съвет от 2005 г. са посочени следните четири насоки на дейност по устойчивото развитие: икономически растеж, опазване на околната среда, социално равенство и сближаване, изпълнение на международни задължения, включително по линия на ООН. НСУР е разработен и в съответствие с Националната стратегическа референтна рамка (НСРР), Националната програма за реформа (НПР) и Оперативните програми.

В Стратегията за устойчиво развитие на Р България са заложени цели, планирани са действия и инструменти, които интегрират икономически, социални и екологически аспекти и представляват единна рамка за създаване на общи правила, процедури и изисквания при разработването на стратегически, планови и програмни документи с въздействие върху устойчивото развитие. В този смисъл документът ще продължи да се развива според потребностите на времето, защото основната му роля е да предизвестява навреме потенциални заплахи за устойчивото развитие и да инициира превантивни действия/дейности; да влияе върху разработването или актуализацията на документи, свързани със секторни политики и програми за действие. Като национален документ Стратегията първо е ориентирана към националното устойчиво развитие и изпълнението на всички договори, конвенции по които Р България е страна в тази област. Тя е документ за социално и икономическо партньорство при широко участие на гражданското общество.

• 
  Изменения в климата
  
• 
  Повишаване цените на енергията и ограничени възможности за нови енергийни източници
  
• 
  Растящи социален и регионален дисбаланс
  
• 
  Ускорена регионална интеграция в условията на глобална икономическа конкуренция, нарастваща зависимост между страни и региони в световен мащаб
  
• 
  Въздействие на разширяването върху икономическата, социалната и териториалната кохезия
  
• 
  Влиянието на застаряването на населението и миграционните процеси върху пазара на труда, предлагането на услуги от общ интерес, на пазара на жилища,
  
• 
  Увеличаване на транспортния трафик
  
• 
  Свръх експлоатация на екологичните ресурси и загубата на биоразнообразие, по- специално разширяване на урбанизираните територии и депопулация на някои райони
  

• 
  ЗАСИЛВАНЕ НА РЕГИОНАЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ И ТЕРИТОРИАЛНОТО МНОГООБРАЗИЕ: ПРОЦЕС НА СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ЦЕНТРАЛНИТЕ И МЕСТНИТЕ ВЛАСТИ, ЧАСТНИЯ СЕКТОР, НАУЧНИТЕ СРЕДИ, НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ
  

• 
  ЗАСИЛВАНЕ НА ИНОВАТИВНОТО ГРАДСКО РАЗВИТИЕ В ГРАДСКИТЕ АГЛОМЕРАЦИИ, ГРАДОВЕТЕ И РЕГИОНАЛНИТЕ ЦЕНТРОВЕ – СЪЗДАВАНЕ НА ИНОВАТИВНИ КЛЪСТЕРИ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ БИЗНЕСА, НАУЧНИТЕ СРЕДИ И АДМИНИСТРАЦИЯТА
  

• 
  НОВИ ФОРМИ НА ПАРТНЬОРСТВО И ТЕРИТОРИАЛНО УПРАВЛЕНИЕ МЕЖДУ ГРАДСКИТЕ И СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ – РАЗРАБОТВАНЕ НА ОБЩИ СТРАТЕГИИ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ С ПРИВЛИЧАНЕ НА ЧАСТНИЯ СЕКТОР
  

• 
  УКРЕПВАНЕ И РАЗШИРЯВАНЕ НА ТРАНС-ЕВРОПЕЙСКИТЕ МРЕЖИ – ИНТЕГРИРАНО РАЗВИТИЕ НА ТРАНСПОРТНИТЕ СИСТЕМИ, ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИОННИ И КОМУНИКАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ ВЪВ ВСИЧКИ РЕГИОНИ, РАЗВИВАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ВЪЗОБНОВЯЕМИ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ
  

• 
  НАСЪРЧАВАНЕ НА ТРАНС-ЕВРОПЕЙСКОТО УПРАВЛЕНИЕТО НА РИСКА – ПРОМЯНА НА КЛИМАТА, КРАЙБРЕЖНИТЕ И ПЛАНИНСКИТЕ ЗОНИ
  

• 
  НОВ ПОДХОД КЪМ ЗАПАЗВАНЕ НА ЕКОЛОГИЧНОТО И КУЛТУРНОТО МНОГООБРАЗИЕ – НАСЪРЧАВАНЕ НА ПРОЕКТИ, НАСОЧЕНИ КЪМ ОПАЗВАНЕ НА ЛАНДШАФТА
  

• 
  ОПАЗВАНЕ НА ЗДРАВЕТО НА НАСЕЛЕНИЕТО