Република българия кабинет на министър-председателя

Република българия

КАБИНЕТ НА

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
№……….………………….
……………………. 2016 г.

Миграционният натиск продължава да е основен риск за сигурността на страната. Процесът навлезе в нова фаза на развитие по интензивност, напрежение, структура и насоченост, като част от бежанския поток се трансформира в имигрантски. Значително се усложни ситуацията по така наречения Балкански маршрут, преминаващ през Гърция, Македония и Сърбия като транзитен за мигрантите, които се опитват да избегнат процедурите по регистрация в информационните системи на Европейския съюз. Увеличават се значително мигрантите от Афганистан и Ирак.

Анализът на процесите извежда няколко риска, които с подобряване на климатичните условия през пролетно-летния сезон могат да доведат до увеличен имиграционен натиск по границите на страната:

- Конфликтите в Сирия, Ирак, Либия и Афганистан ще продължават да генерират имиграционни потоци към Европа, в т.ч. и към България.

- На територията на Турция и Гърция има големи групи мигранти, които се придвижват към страните от Централна Европа по два основни канала – през Македония и Сърбия и през т.нар. Средиземноморски маршрут към Италия.

- Политическата и финансовата криза в Гърция затруднява прилагането на адекватни мерки за контролиране на миграционните потоци на нейна територия.

- Липсата на единна европейска политика за справяне с миграционната криза доведе до постепенно затваряне на границите на някои от държавите по маршрута през Македония и Сърбия към основната цел на мигрантите Германия и до струпването на мигранти в близост до района на българската граница и би могло да доведе до пренасочване на потока към територията на България.

- Включването в миграционните потоци на лица, съпричастни към дейността на екстремистки структури, усложнява проблема, свързан с така наречените чуждестранни бойци. При установяването си в страни - крайни дестинации, или при завръщането си от зони на конфликт тези лица увеличават рисковете за извършване на терористичен акт и радикализация на местни общности.

Привържениците на радикални и терористични идеи и практики във все по-голям мащаб и с нарастваща интензивност използват възможностите, които предоставя киберпространството за разпространяване на идеи и реализиране на престъпни цели.

Във връзка с усложнената обстановка е възстановена работата на Националния оперативен щаб, който провежда заседания всяка седмица, а при необходимост - в оперативен порядък и по-често, и се предприемат спешни мерки в зависимост от обстановката по границите на България. Продължава провеждането на специализирани полицейски операции по българо-турската и българо-гръцката граница, като са разработени и съответни планове за реагиране при усложняване на обстановката. За подпомагане на действията в операциите се включват сили и средства на Въоръжените сили. За ефективното противодействие на трайно установилата се незаконна миграция по външната за Европейския съюз българо-турска граница активно участие и подкрепа оказва Агенция „Фронтекс“.

Разработени са и приети от Министерския съвет пакет от мерки за превенция и противодействие на радикализацията и тероризма, които са обсъдени и от Съвета по сигурността към Министерския съвет.

С Постановление № 21 на Министeрския съвет от февруари 2015 г. е създаден Национален съвет по миграция и интеграция. Приети са актуализирана Национална стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията (2015 – 2020 г.) и план за нейното изпълнение, в който са включени мерки за интеграция на лицата, получили международна закрила в България.

За укрепване на управлението и контрола на границите е подписано Споразумение между България, Гърция и Турция за създаване на тристранен център за полицейско сътрудничество на контролно-пропускателен пункт Капитан Андреево.

С цел подобряване на противодействието на каналджийската дейност са направени изменения в чл. 280 и 281 от Наказателния кодекс, в сила от 26.09.2015 г., с които се предвиждат по-високи наказания за извършителите, както и по-високи глоби и отнемане в полза на държавата на използваните превозни средства.

Като допълнителна и високоефективна мярка през 2014 г. беше изградено 30 км инженерно възпрепятстващо съоръжение на най-чувствителните участъци от българо-турската граница. След неговото пускане в експлоатация се отчете рязко намаляване на опитите за незаконно преминаване на територията на страната в този участък от държавната граница. Изграждането на нови участъци инженерно възпрепятстващо съоръжение по протежение на държавната граница е с цел повишаване капацитета на МВР за противодействие на незаконната миграция в обособилите се най-оперативни участъци по българо-турската граница.

По отношение на охраната на морската държавна граница чрез изградената Интегрирана система за наблюдение на морските пространства на Република България се осъществява непрекъснат контрол. Осъществява се добро взаимодействие с Изпълнителна агенция “Морска администрация”, Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”, Изпълнителна агенция “Рибарство и аквакултури” и Военноморските сили.

По линия на Форума за черноморско сътрудничество между граничните служби - бреговите охрани на черноморските държави, се обменя информация в реално време за корабния трафик и движението на малки плавателни средства с дестинация или курс към и през български териториални води.

С цел създаване на оптимална организация, координация и взаимодействие за адекватен отговор на България при възникване на усложнена обстановка вследствие на увеличен миграционен натиск по българо-гръцката граница е разработен план за действие, който е в процес на съгласуване по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Разработени са 4 възможни сценария за развитие. Определен е времевият период, в който може да се очаква възникването на извънредна ситуация по уязвими участъци по българо-гръцката граница. Определени са места за палатков модул за временно настаняване на чужденци и разпределителен център. В плана са посочени необходимите финансови средства за неговото изпълнение, начинът на финансиране, както и структурите и органите на изпълнителната власт, отговорни за изпълнението на конкретните мерки и дейности.

За координиране на съвместни действия между структурите на МВР, МО и Българския червен кръст в началото на март т.г. бе проведено учение „Граница 2016“ на българо-гръцката граница в района на контролно-пропускателен пункт Кулата. Основната цел на учението беше в реална ситуация да се провери готовността за реакция в условия на засилен миграционен натиск.

За усилване охраната на държавната граница след проведени конкурси в Главна дирекция „Гранична полиция“ са назначени нови 178 служители – от тях 112 за българо-турската граница и 66 за българо-гръцката граница.

Активно се работи и по отношение на привеждане в изпълнение на споразумението за реадмисия между Европейския съюз и Република Турция за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица, както и по изготвяне на двустранен Протокол между правителството на Република България и правителството на Република Турция за прилагане на Споразумението. Във тази връзка с това на 15 и 16.03.2016 г. в гр. София се провежда работна среща между представители на двете държави.

В Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС) са предприети действия по компетентност за минимизиране на рисковите процеси, свързани с нарасналия миграционен натиск. В агенцията се извършва непрекъсната оценка на наличната информация с оглед мониторинг на средата, открояване на тенденции, индикации за промяна, прогнозиране на възможни развития и дефиниране на конкретни рискове и заплахи. В изпълнение на информационната си функция ДАНС предоставя наличната информация и направените оценки на компетентните ведомства чрез периодични и тематични информационно-аналитични материали, както и в оперативен план в рамките на създадените работни формати.

В контекста на нарасналата терористична заплаха ДАНС самостоятелно и във взаимодействие с другите служби за сигурност и обществен ред перманентно наблюдават актуалното състояние на миграционния натиск към Европа и в частност към Република България и предприемат мерки за предотвратяване и минимизиране на рисковете за националната сигурност на страната, както и за своевременно установяване на процеси с потенциал за влияние в разрез с националните интереси и приоритети. В създадения в ДАНС Национален контратерористичен център участват представители на МВР, Държавна агенция „Разузнаване”, Служба „Военна информация” и Служба „Военна полиция” към Министерството на отбраната. Центърът работи в денонощен режим, като събира и анализира постъпващите от различни източници данни, осъществява непрекъснато взаимодействие между компетентните държавни структури и чуждестранни партньори и предоставя своевременна информация, необходима за вземането на бързи и координирани решения за действия спрямо лица, групи и организации, съпричастни към терористична дейност.

В изпълнение на Постановление № 198 на Министерския съвет от 27.07.2015 г. центърът изготвя периодични бюлетини за външни и вътрешни аспекти на терористичната заплаха и противодействието й. Самостоятелно и в координация с партньорски служби се предприемат действия за пресичане на опити за преминаване през България на лица, съпричастни към екстремистка дейност. По конкретни сигнали се предприемат действия в координация с всички компетентни ведомства. Към момента не е постъпила конкретна и достоверна информация за планиран или подготвян терористичен акт срещу български обекти и интереси или срещу чужди обекти на територията на Република България. По получените сигнали се предприемат своевременни действия в координация с всички компетентни ведомства.

В оперативен план се прилагат процедури за мониторинг на миграционните потоци, в т.ч. проверка на кандидатите за закрила и задържаните незаконни мигранти за наличие на данни за съпричастност към терористична или друг вид престъпна дейност, и се провеждат мероприятия за придобиване на изпреварваща информация за обстановката в регионите, свързани с миграционния поток. От началото на 2015 г. до 12.03.2016 г. службите за сигурност и обществен ред са извършили необходимите проверки на 18 408 лица, търсещи закрила и мигранти, влезли незаконно в страната. За 577 от тях са придобити данни, че с действията си могат да поставят в опасност сигурността и интересите на българската държава, поради което са предприети мерки за недопускане легализиране на пребиваването им у нас. На 56 лица, оценявани като опасни за националната сигурност, са наложени принудителни административни мерки „експулсиране”, „отнемане на правото на пребиваване” и/или „забрана за влизане в страната”.

С цел създаване на инструменти за идентифициране на лица, съпричастни към екстремистка или друга престъпна дейност, са инициирани и приети промени в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, чрез които се създава Национално звено за получаване и обработка на резервационни данни за пътниците в Република България, превозвани по въздух (PNR). По план изграждането на звеното следва да приключи до средата на 2016 г.

Държавна агенция „Национална сигурност“ активно участва в създадения със Заповед № Р-150 от 02.07.2015 г. Национален оперативен щаб за рационално използване на националните ресурси и управление на процесите за справяне с миграционния натиск. В рамките на създадените механизми за междуинституционално взаимодействие се обобщава наличната информация и се предприемат съвместни действия.

От началото на 2015 г. до момента МВР и ДАНС са провели 8 мащабни съвместни операции за разкриване, пресичане и предотвратяване на дейности по незаконно превеждане на чужди граждани през границата на Република България. Предприемат се действия за пресичане на свързани дейности, касаещи изготвяне на неистински документи за самоличност.

Дипломатическите и консулските представителства на Република България ежедневно информират ръководството на Министерството на външните работи относно актуалната миграционна обстановка. По информация на Министерството на външните работи към момента няма сведения за насочване на бежански потоци през България. Нещо повече, през месеците февруари и март се наблюдава тенденция към спад на бежанската вълна.

Миграцията е общ проблем и работещо решение може да бъде намерено единствено с общи усилия, включително с активното участие на ЕС и НАТО. България е част от общо пространство за сигурност на ЕС и НАТО и същевременно е външна граница на Европейския съюз. Прилагаме стриктно всички разпоредби на европейското и шенгенското законодателство с цел овладяване на миграционния натиск. Убедени сме, че ще бъде изграден единен механизъм, който да гарантира, че Европа ще осъществява ефективен контрол върху външните си граници и бежанската вълна ще бъде овладяна.

В случай че нашата страна бъде подложена на масирана мигрантска вълна, България ще настоява:

• 
  да получи от Европейския съюз съизмерима по обем и характер подкрепа, каквато се предоставя на Гърция;
  
• 
  включване на НАТО в съвместните действия за охрана на сухопътните граници на страните от Югоизточна Европа, в т.ч. на България.
  

На 17 и 18 март 2016 г. на редовен Съвет се очаква европейските лидери да съгласуват подробностите на споразумението на ЕС с Турция за условията, при които Турция ще приема обратно мигранти, влезли в Европейския съюз незаконно от нейна територия.

В рамките на ЕС многократно сме настоявали за първостепенното значение на защитата на всички външни граници на ЕС.

Във връзка с мерките за спирането на миграционните потоци изпратих писмо до председателя на Европейския съвет, с което поискахме турските сухопътни граници с държавите - членки на ЕС - България и Гърция, както и всички морски граници между Турция и ЕС, включително морската граница между България и Турция в Черно море, да станат част от преговорите и споразумението с Турция.

В резултат на писмото ми в документите за подготовка на Европейския съвет на 17 и 18 март т.г. беше включена точка относно предотвратяването на алтернативните маршрути за нелегална миграция от Турция. В проекта на заключения на Европейския съвет също се подчертава решителността на Съвета да се предприемат необходимите мерки за предотвратяване отварянето на нови маршрути на нелегална миграция и пресичане дейността на трафикантите.

При преговорите в края на седмицата ще се настоява Турция да се ангажира да предприеме нужните мерки за предотвратяване на нови нелегални пътища от Турция към ЕС.

България отстоява позицията, че ефективният контрол по външните граници на ЕС, които не се свеждат до Шенген, е от първостепенно значение и от изключителна важност, за да не се допусне пренасочване на миграционните потоци към сухопътните граници на Турция с България и Гърция, както и през Черно море.

Уважаеми господин Белемезов, в заключение мога да Ви уверя, че заедно с това българската държава съзнава отговорността си да опазва сигурността на гражданите си и на външната граница на Европейския съюз. За нас това е задача от национално значение и ние ще продължим да работим ефективно в тази посока, така както сме го правили до сега.