Република българия министерски съвет национална стратегия



страница1/5
Дата22.10.2018
Размер0.77 Mb.
#92149
  1   2   3   4   5



РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ

ЗА РАЗВИТИЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ВОДНИЯ СЕКТОР

ДО 2015 Г.


Май 2004

СЪДЪРЖАНИЕ


Списък на основните термини

4

6










ВЪВЕДЕНИЕ

7













ПЪРВА ЧАСТ

9

56

I. Основни принципи и връзка с други документи

9

13

1. Основни принципи

9

10

2. Хармонизация с други национални стратегии и програми

10

13










II. Изводи от анализа на състоянието на водния сектор

14

21

1. Достижения и силни страни

14

16

2.. Проблеми и слаби страни

16

19

3.Възможности

19

20

4. Заплахи

20

21










ІІІ. SWOT-АНАЛИЗ НА ВОДНИЯ СЕКТОР

21

24










ІV. СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ

25

28

1. Дългосрочна стратегическа цел на страната в областта на водния сектор

25

26

2. Цели и индикатори

26

28










V. ПОЛИТИКИ И ПРИОРИТЕТНИ ДЕЙНОСТИ В ОБЛАСТТА НА ВОДНИЯ СЕКТОР

29

55

1. Политика по управление на водите на основата на естествените речни басейни

29

39

2.Политика по собствеността

39

44

3.Политика за управление и стопанисване на публичната инфраструктура в областта на водите

44

45

4.Политика по финансиране

45

48

5.Приоритетни действия за реализация на политиките

49

55










VІ. МОНИТОРИНГ И ОЦЕНКА

56













ВТОРА ЧАСТ

1

93










I. Състяние на водните ресурси

1

38










II. ИНСТРУМЕНТИ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПОЛИТИКИТЕ В ОБЛАСТТА НА ВОДНИЯ СЕКТОР

39

53










IIІ. АНАЛИЗ НА ОТРАСЛИТЕ И ЕЛЕМЕНТИТЕ ВЪВ ВОДНИЯ СЕКТОР

54

93

Списък на основните термини

Воден сектор е секторът, чрез който се осъществява политиката за осигуряване на вода за населението и икономиката на страната.

Отрасъл във водния сектор е отделна област на стопанската дейност, която пол­зва природна вода и/или генерира отпадъчни води.

Услуги във водния сектор са всички услуги, предоставяни от държавата за до­ма­кин­ствата, обществените институции или за всяка икономическа дейност, свър­за­ни с осигуряване на вода като природен ресурс и осигуряване на заустването на от­падъчните води.

Басейново управление на водите е интегрираното управлението на водите на ос­новата на естествените речни басейни.

Възвращаемост на разходите за водни услуги е пълното възвръщане на раз­хо­ди­те за предоставяне на водните услуги включително разходите за ресурса и опаз­ване на околната среда.

Икономически регулатор на водния сектор е регулиране на цената на водната услу­га чрез таксите за водоползване и таксите за замърсяване на водите.

Водоснабдителна система е съвкупност от довеждащи и разпределителни водо­про­води и съоръжения, чрез които се извършва добиване на природни води, пре­чис­т­ване и/или обеззаразяване до необходимите качества и доставяне до пот­ре­би­телите.

Канализационна система е съвкупност от канализационни проводи, колектори и съо­ръжения чрез които се извършва отвеждане на отпадъчните води, пречистване до необходимите качества и заустването им в съответния воден обект.

Хидромелиоративна система е съвкупност от съоръжения, технически средства и оборудване за добиване, съхраняване, доставка и разпределяне на водата за на­появане на земеделските култури и за събиране и отвеждане на излишни води от преовлажнени земеделски земи с цел поддържане на подходящ вод­но­въз­ду­шен режим на почвата.

Хидроенергийна система е система от съоръжения за използване на енергията на водата.

Трансгранични води са повърхностни или подземни води които обозначават, пре­сичат или се намират на границата между две или повече държави; случаите ко­гато трансграничните води се вливат пряко в морето, тези трансгранични води за­вършват в права линия, пресичаща устието им между точките, намиращи се вър­ху линията на ниската вода по бреговете им.

Воден обект е постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни гра­ници, обем и воден режим, в земните недра или в естествено или изкуствено съз­дадени форми на релефа, включително реки, коригирани реки, устия на реки, де­рета, водохранилища, заедно с принадлежащите им земи, както и вътрешни морски води и териториалното море.

Питейно-битовото водоснабдяване на населените места и селищните обра­зу­ва­ния е приоритетна хуманитарна дейност предназначена за задоволяване на ос­нов­ни жизнени потребности на населението.

Глобално изменение на климата е изменение на климатичните фактори въз­дейс­т­ващи върху естествения хидрологичен цикъл.

Водни ресурси са повърхностни и подземни води, намиращи се във водните обек­ти, които се използват или могат да бъдат използвани.

Водностопански отношения са отношенията възникнали в процеса на дей­нос­ти­те на лицата, свързани с ползването, възстановяването опазването на водите и вод­ните обекти.

Възобновяеми ресурси са ресурсите, които естествено се възстановяват или чрез специални дейности могат да бъдат изцяло или частично възстановени и за ко­ито се счита за доказано, че се възстановяват с темпове, съпоставими с тем­по­ве­те на тяхната експлоатация.

Влажна зона е район включващ езера, блата, мочурища, торфища или други вод­ни площи, независимо дали са естествени или изкуствени, постоянни или вре­мен­ни с вода която е статична или течаща, прясна, полу-солена или солена, вклю­чи­тел­но морска вода, чиято дълбочина или отлив не прехвърля 6,0 м.

Добра земеделска практика е земеделска практика, която осигурява устойчиво зе­меделие и осигурява опазването на водите от замърсяване с нитрати от зе­ме­дел­ски източници.

Еутрофикация е обогатяване на водата с азотни и фосфорни съединения, при ко­ето се предизвиква усилен растеж на водорасли и други форми на висша водна рас­тителност и като резултат се поражда нежелано нарушаване на равновесието на намиращите се във водата организми, както и влошаване на качеството на во­ди­те.

Замърсяване е прякото или непряко въвеждане в резултат от човешка дейност във въздуха, водата или земята на вещества или топлина, които могат да бъдат вред­н­и за човешкото здраве или за качеството на водните екосистеми или на су­хо­земните екосистеми, директно зависещи от водните екосистеми. То има за ре­зул­тат щети върху материалната собственост или влошава състоянието или пречи на местата за отдих и развлечения или други легитимни начини за използване на окол­ната среда.

Заустване на отпадъчни води е въвеждане във водните обекти с отпадъчни во­ди на топлина и вещества, които са в обхвата на тази наредба, с изключение на: а) изхвърляне на материали от драгажна дейност; изхвърляния от кораби в те­ри­то­риалните води на течни и твърди отпадъчни материали; б) изхвърляне от ко­ра­би в териториални води на течни и твърди отпадъчни материали.

Изкуствен воден обект е повърхностен воден обект, създаден чрез дейността на чо­века.

Водоползване е водочерпене, когато водата се отнема от реки, повърхностни или подземни резервоари и се връща след употреба в естествения воден обект, кон­сумиране, когато водата се черпи, но не се връща в обекта и не е на раз­по­ло­же­ние за последваща употреба и ползване, когато употребата й на място за на­ви­га­ция риболов; рекреационни цели; обезвреждане на отпадни води или за про­из­вод­ство на хидрокинетична енергия.

Индивидуални емисионни ограничения са стойностите за веществата и по­ка­за­те­лите за качество на отпадъчните води, определени в разрешителните за пол­з­ва­не на водните обекти за заустване на отпадъчни води.

Комплексно разрешително е индивидуален административен акт, предоставящ раз­решение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изиск­ванията на глава седма. Едно разрешително може да се отнася до една или по­вече инсталации (или до части от различни инсталации), които са разположени на една и съща площадка и са експлоатирани от един и същ оператор.

Силно модифицирано водно тяло е повърхностно водно тяло, съществено ви­до­изменено в резултат от физични промени от човешка дейност.

Управление на водите - включва дейностите по използване, опазване и въз­ста­но­вя­ване на водите, както и дейностите по предпазването от вредното им въз­дейс­твие.

ВЪВЕДЕНИЕ

Националната стратегия за управление и раз­ви­ти­е на водния сектор (НСУРВС) предвижда обществено отговорна, планова, открита и пред­ска­зуема политика в областта на управление на водите, тяхното рационално, ефек­тивно и пестеливо използване и справедливото им разпределение за на­се­ле­ни­ето и икономиката на страната, както и опазването и възстановяването на ка­чес­т­вото на водните ресурси.

Управлението на водният сектор1 е ус­та­новяване на такова управление на водите, чрез което да бъдат задоволени пот­реб­ностите от вода в необходимото количество и качество както за осигуряване на жи­вота и здравето на населението, така и за производството на селскостопанска продукция за промишлеността, транспорта и енер­ге­ти­ка­та, при осигуряването на условия за възпроизводството и развитието на водните еко­системи.

Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор е рамкова стратегия за интегрирано управление на водите в духа на Рамковата директива на ЕС за политиката на общността в областта на водите..

При разработването на НСУРВС са отчетени резултатите и изводите от направеното в из­пъл­нение на предишните стратегически и програмни документи, както и направените за целта проучвания и анализи, свързани с ре­ша­ва­нето на проблемите за управление на водите и целия воден сектор. В Стратегията са взе­ти предвид: ангажиментите на страната ни свързани с присъединяването към Европейския съюз и свързаното с това управление на трансграничните води при защита на националните интереси; осигуряването на вода на всич­ки граждани и стопански субекти; осигуряване на социално поносима цена на предоставяните услуги за населението; постиженията и проблемите в други области, свързани с водния сектор.

Предлаганата стратегия е в съзвучие с направените заключения на 12-тата сесия на Комисията на ООН по устойчиво развитие проведена от 14 до 30 април 2004 г., които акцентират върху необходимостта от по-големи усилия в световен мащаб за постигане на целите на ООН на хилядолетието по отношение на водата, санитарните условия и населените места, и по-конкретно:



  • постигане на целите на интегрираното управление на водните ресурси до 2005г. и 2015 г. и особено разработването на национални планове за интегрирано управление на водите;

  • взаимовръзката между водите като ресурс и санитарните мерки в цялостния контекст на управлението на природните ресурси и важността на взимане на решения в тази област, съобразени с технологичните, културните и финансови характеристики на отделните страни;

  • включването на проблемите на управлението на водите, отпадъчните води и населените места в националните стратегии за развитие.

А. Първа част

I. Основни принципи и връзка с други документи

1. Основни принципи

Република България е възприела основните начала и принципи на по­ли­ти­ка­та за управление на водите, поставени с Директива 2000/60/ЕС на Европейския пар­ламент и на съвета, установяваща рамката за действията на Общността в об­ласт­та на политиката по отношение на водите.



При формулиране на основните принципи за осъществяване на ра­ци­о­нал­но­то използване на водните ресурси Р.България се ръководи изцяло от пос­та­ве­ната цел за постигане на максимално съответствие между провежданата по­ли­ти­ка на управление на водите в страната и възприетите принципи на устойчива поли­ти­ка за водите на Европейската общност, залегнали в ДИРЕКТИВА 2000/60/ЕС, а именно:

  • Провеждане на координирана и интегрирана политика за водите в Ре­пуб­лика България на ниво министерства с ясно разписани отговорности в съот­вет­с­т­вие със сроковете и изискванията на Рамковата Директива по водите с цел въз­при­емане и доразвиване на общи принципи и структури за опазване и постигане на устойчиво използване на водите;

  • Осигуряване на подходяща коор­ди­на­ция между отделните министерства и със съседните страни за контрол в реч­ни­те басейни на трансгранични въздействия от използването на водите. По този начин страната ще отговори и на задълженията, които е поела по международни конвенции за опаз­ва­не и използване на трансгранични водни течения, както и за опазване на пряко за­ви­симите от тях водни екосистеми, сухоземни екосистеми и влажни зони;

  • Определяне на речния басейн като основна единица за съвместно управ­ление на водните ресурси (повърхностни и подземни).

  • Постигане на устойчиво водоползване и опазване на водните ресурси при спазване на принципа за подобряване на екологичното състояние на повър­х­ност­ни­те води и осигуряване на добро състояние на подземните води;

  • Предприемане на превантивни действия, за приоритетно отстраняване на еко­ло­гичните щети при техния източник

  • Пълно въвеждане на принципа “замърсителят плаща” и възвращаемост на пълните разходи за услуги във водния сектор, включително разходите за опазване на околната среда и за ресурса води;

  • Въвеждане на икономически регулатори, целящи насърчаване на устойчивото използване на водите и водната среда;

  • Спазване на принципите за солидарност и зачитане на обществения интерес чрез осигуряване на съгласувани действия и сътрудничество на всички нива на управление;

  • Информационна обезпеченост и включване на широката общественост, вклю­чи­телно потребителите на водни услуги в процесите на обсъждане и вземане на дългосрочни решения и при приемане на програми за действия;

  • Интеграция на принципите за опазване на водите и устойчивото им пол­зване в различни области като енергетика, промишленост, селско стопанство, ри­бо­въд­ство, регионална политика, туризъм и др.;

  • Създаване на механизми за насърчаване използването на новите тех­нически постижения за икономично потребление на води и подобряване ефек­тив­ността на съществуващите водностопански системи и съоръжения.

Тези фундаментални принципи намират място и са в основата на нас­то­я­ща­та Национална стратегия и са естествено продължение на провеж­да­на­та от Република България политика в областта на водите.

Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор е съобразена и с изискванията на дъщерните директиви на ЕС в областта на водите, както и на други директиви, имащи отношение към водния сектор, по ко­ито Правителството е поело ангажименти в рамките на преговорите по глава “Окол­на среда:

Правителството на страната работи за постигането на икономически и социален просперитет, изискващ предотвратяването на водни кризи и рискове за здравето на хората. То активно преследва тази цел като застъпва каузата за устойчиво управление на водите във всички европейски и международни организации и техните органи, в рамката на международните конвенции и посредством двустранно сътрудничество с други страни.

Усилията на страната в областта на водите се ускориха и бяха насърчени от възможностите за присъединяване към Европейския съюз, както и възможностите за предоставянето на директна финансова помощ чрез инструментите за предприсъединяване – ИСПА и САПАРД, а на по късен етап структурните и кохезионен фондове на съюза.



2. Хармонизация с други национални стратегии и програми

През 1997 г. българското Правителство прие Стратегия за единно управление на водите в Република България – институционални аспекти. В стратегията бяха набелязани главните цели за устойчива политика -: осигуряване на води за питейно-битови нужди, за рекреация, за балнеолечение; осигуряване на води за производствени нужди на индустрията и енергетиката, за напояване и др. , опазване на околната среда и водните екосистеми, ограничаване на въздействията от наводнения и задушавания.

В стратегията бе отчетено, че конкуренцията между водоползвателите в условията на пазарна икономика, може да ощети околната среда и социално ориентираните водоползвания, поради което междуотрасловият им баланс е възложен на регулиране от страна на държавата.

Отразено бе, че още два аспекта са съществено важни за управлението на водите. Това са: отчитането на икономическата ценност на водата, като природен ресурс и информационното обезпечаване на нейното управление, които трябва да намерят своето място в структурите и механизмите за рационалното управление на ресурса.

Основните принципи, на които бе предвидено да се базира управлението на водите в Република България са: интегрирано управление - комплексност, екологосъобразност, ефективност, приоритетност; речният басейн - основна единица при управлението на водите; йерархичност на управлението; алтернативност и ефективност на управлението; законодателно съответствие на приетите принципи за управление; информационна обезпеченост; научно обслужване и прилагане на системен подход; участие на обществеността и органите на местното самоуправление.

За постигането на горните цели и принципи за управление на водите бе прието:



  1. Единно управление на национално ниво за природния ресурс “вода”. Единното управление следва да гарантира балансиране интересите на водоползвателите и да координира общата политика по водите с министерствата и ведомствата, ползващи ресурса за своята дейност.

  2. Определяне на единно управление на водите на ниво речен басейн или група речни басейни. Споровете и трансферите на вода между речните басейни се решават от държавния орган на национално ниво.

  3. Нивото “Водостопанска система” се управлява по икономически закони, но в рамките, установени от басейновото ниво при спазване на принципите на ефективно, рационално, пестеливо и комплексно използване на водните ресурси.

Приета е схемата за обособяване на функциите по водите в три групи: функции по управление на количеството и качеството на водите; функции по управление на водностопанските системи и съоръжения; координиращи и консултативни функции.

Съгласно новата концепция, лансирана в стратегическия документ от 1997 г. Министерството на околната среда и водите провежда държавната политика в областта на интегрираното и устойчиво управление на водите в количествен и качествен аспект, координира, регулира, балансира и контролира отрасловите и териториални политики свързани с водите, с цел задоволяване на потребностите и запазване на водното богатство за следващите поколения.

Отрасловите министерства, териториалните общности и стопанските структури осъществяват функции свързани с използването на водите в рамките определени от Общата стратегия и политика на Министерство на околната среда и водите.

За реализиране на пълноценно управление, основано на демократични принципи и участие на обществеността се създават и съответните органи с координиращи и консултативни функции.

В изпълнение на поставените задачи от Стратегията от 1997г. за единно управление на водите в Република България – институционални аспекти, бяха изпълнени следните стъпки:

 Концентрираха се функциите, отговорностите и информацията за управление на водните ресурси и качеството на водите в Министерство на околната среда и водите.

 В Министерство на околната среда и водите се съсредоточиха функциите по разрешаване на ползването водните ресурси от отрасловите министерства, териториалните общности и стопанските структури ;

 Укрепи се басейновото ниво на управление на водите главно чрез създадените и кадрово обезпечени към 31.12.2003 г. басейнови дирекции;

 Създадоха се и функционират координиращи и консултативни органи – Висш консултативен съвет по водите и басейнови съвети, включващи представители на обществеността, водоползвателите, научни и неправителствени организации, като предпоставка за интегрирано и балансирано управление на водите.

 Създадоха се нормативна основа, практическа организация и финансови механизми за събиране на такси за водоползване и ползване на водни обекти и реинвестирането им в приоритетни дейности на водния сектор.


Друг важен стратегически документ в областта на водния сектор е приетата през 2001 г. от Правителството Национална програма за необходимите мерки в условията на тенденция към засушаване, във връзка с установените промени в климата и свързаното с това намаляване на възпроизводството на естествения хидрологичен цикъл след 1980 г.

В нея са анализирани състоянието на ресурса и проблемите във водния сектор, начертани са главните направления за действие, както и свързаните с тях нормативни, организационни и инвестиционни мерки. Времевия хоризонт на програмата е 2010 г., а основните цели са: запазване на водните ресурси; преодоляване на кризите във водоснабдяването; осигуряване вода за напояване; формиране на знания и съзнание за икономия на водни ресурси. За постигане на тези цели е разработен подробен план за действие.

Предвидените в програмата средства са индикативни и включват Държавния бюджет, външни източници, НФООС (сега Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда) и средства на предприятията.

До момента програмата се изпълнява основно от МОСВ, което финансира чрез ПУДООС изграждането на малки водоснабдителни обекти, канализационни колектори и пречиствателни станции (годишно около 20 млн.лв.) и частично от МЗГ.

През 2001 г. Правителството прие Стратегия по околна среда и план за действие 2000-2006 г., в която е засегнат и водния сектор. Поради характера на стратегията и определените цели свързани с сектор “Вода” в нея са включени основно мерки кореспондиращи с Националната програма за необходимите мерки в условията на тенденция към засушаване.

Не на последно място следва да се отбележи, че вече втора година МОСВ разработва пилотен програмен бюджет насочен към резултата, в който ясно са определени политиката, целите, програмите и дейностите чрез които ще бъде постигната основната полза за обществото – осигуряване на достатъчно количество и с необходимото качество вода за населението и икономиката на страната. В тези разработки са посочени ясно и партниращите институции – МРРБ, МЗГ, МЕЕР, общините и др.

Освен тези основополагащи стратегически документи въпроси свързани с водния сектор намират отражение в редица отраслови стратегии и програмни документи като например: Националната стратегия ИСПА – сектор околна среда, Енергийната стратегия, Национален план за развитие на земеделието и селските райони, Националния план за регионално развитие и редица други.

Важно значение за развитие на водния сектор имат и документите свързани с поетите ангажименти от Р.България в процеса на присъединяване към ЕС. Така например приетите от Правителството Програми за прилагане на директивите на ЕС задават стриктно рамките за изграждане през годините на канализация и пречиствателни станции за отпадни води в населени места над 2000 е.ж. и решаване на въпросите с определени химически замърсители.

В НСУРВС са анализирани посочените до тук документи и направените изводи служат за основа при формулирането на целите и политиките за осъществяване на бъдещото развитие.




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница