Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството



страница1/7
Дата20.08.2018
Размер1.42 Mb.
#81838
  1   2   3   4   5   6   7

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Министерство на регионалното развитие и благоустройството


НАРЕДБА № РД-02-20-8
от 17 май 2013 г.
за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи
(ДВ, бр. 49 от 2013 г.)

Ч А С Т П Ъ Р В А
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) С тази наредба се определят техническите изисквания при проектиране, изграждане и експлоатация на нови, както и при реконструкции на съществуващи канализационни системи на урбанизирани територии над 200 ЕЖ (еквивалентни жители).

(2) За урбанизирани територии до 200 ЕЖ изискванията на наредбата се прилагат по искане на възложителя.

(3) Канализационните системи се състоят от:


  1. канализационни мрежи и техните съоръжения в урбанизираните територии;

  2. отвеждащи канализационни колектори извън урбанизираните територии;

  3. канализационни помпени станции;

  4. пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ);

  5. съоръжения за заустване.

(4) Канализационните системи се проектират и изграждат в съответствие с действащите подробни устройствени планове по смисъла на чл. 110, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), съществените изисквания към строежите по чл. 169 ЗУТ, одобрените инвестиционни проекти и другите строителни книжа, издадени по реда на ЗУТ, и правилата и нормативите на тази наредба.

Чл. 2. (1) Наредбата се прилага едновременно с нормативните актове и техническите спецификации, в които са определени изискванията към канализационните системи, свързани с опазването на околната среда, управлението на водите и управлението на отпадъците, опазването на здравето на хората и здравословните и безопасни условия на труд.

(2) Отпадъчните води от производствени и селскостопански сгради се заустват в канализационните системи при спазване на нормативните изисквания за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места, както и в съответствие с изискванията на разрешителното за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води на съответната за населеното място канализационна система.

(3) В случаите, когато за отделни елементи на канализационната система е разработен авариен план по реда на чл. 35 от Закона за защита при бедствия, изискванията на този план се вземат предвид при проектирането и експлоатацията на системата.

(4) За елементите на канализационната система се осигуряват необходимите площи за изграждане в съответствие с изискванията за необходимите площи при строителството на канализационни обекти на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (ДВ, бр. 3 от 2004 г.).


(5) За пречиствателни съоръжения и канализационни помпени станции по канализационната система, които не подлежат на оценка за въздействие върху околната среда по реда на нормативните актове в областта на околната среда, се осигуряват минимални защитни зони в съответствие с приложение № 1.

Чл. 3. (1) При проектирането, изграждането и експлоатацията на канализационните системи се осигуряват:

  1. защита на прилежащите територии от наводняване и намаляване на риска и евентуалните щети от наводнения при екстремални условия;

  2. опазване на чистотата на водоприемниците в съответствие с изискванията на издаденото за съответната канализационна система разрешително за заустване;

  3. спазване на нормативните изисквания за опазване на подземните води от замърсяване;

  4. дълготрайност на строителните конструкции на сградите и съоръженията и устойчивост на земната основа при отчитане на влиянието на географските, климатичните и сеизмичните въздействия;

  5. защита на ПСОВ от хидравлично претоварване, водещо до намаляване на пречиствателния им ефект;

  6. предотвратяване на загниването на отпадъчните води и предприемане на мерки срещу отделянето на миризми;

  7. необходимите мерки срещу вредни въздействия (шум, вибрации, отделяне на опасни вещества и др.);

  8. прилагане на енергоефективни мерки;

  9. постигане на изисквания икономически обоснован експлоатационен срок на системата и отчитане на бъдещи разширения и промени;

  10. хидравлична проводимост и функционалност на системата при реконструкции, преустройства и/или основни ремонти;

  11. необходимите условия за поддържане и достъп до елементите на системата;

  12. нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на персонала при експлоатацията;

  13. рационално използване на предвижданите и влаганите в канализационната система строителни продукти при отчитане на минималното използване на енергия по време на експлоатацията на системата и на възможността за повторно използване на строителните продукти при минимално въздействие върху околната среда.

(2) Канализационните системи се проектират за икономически обоснования експлоатационен срок, определен от възложителя, за който следва да се осигурят хидравличното и технологичното функциониране на системата и функционирането по отношение на околната среда и целостта на конструкцията.

(3) Канализационните мрежи се проектират и изграждат при отчитане на елементите на коригираните речни корита в урбанизираните територии за осигуряване на нормалната работа на дъждопреливниците при дъжд и за предотвратяване на навлизането на речни води в канализационната мрежа.



Чл. 4. Канализационните мрежи и пречиствателните станции за отпадъчни води се проектират, изграждат и експлоатират при отчитане на взаимодействието и на общото им влияние върху качеството на водите във водоприемника.

Чл. 5. (1) При проектирането, изграждането и експлоатацията на канализационните системи се използват годни и с подходящи характеристики за предвижданата употреба продукти, устройства и съоръжения, които са устойчиви на въздействията на отпадъчните води, на повърхностните води, на почвата и подземните води, на оразмерителните външни и вътрешни натоварвания, така че нормалното фунциониране и водонепропускливостта да не бъдат нарушавани в продължение на проектния експлоатационен период.

(2) При проектирането, изграждането и експлоатацията на канализационните системи се предвиждат строителни продукти, чиито експлоатационни показатели по отношение на съществените им характеристики осигуряват изпълнението на изискванията към строежите съгласно чл. 169, ал. 1 ЗУТ и отговарят на техническите спецификации по смисъла на Наредбата за съществените изисквания към строежите и оценяване съответствието на строителните продукти, приета с Постановление № 325 на Министерския съвет от 2006 г. (ДВ, бр. 106 от 2006 г.), съответно на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО (ОВ на ЕС, бр. L88 от 4.4.2011 г.).

(3) Продуктите, влагани в канализационните системи, произведени и/или пуснати на пазара в държави – членки на Европейския съюз, и в Турция, или законно произведени в държава от Европейската асоциация за свободна търговия – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да се използват за целите на тази наредба, при положение че осигуряват еднакво или по-високо ниво на безопасност спрямо изискванията, определени в наредбата.

Чл. 6. (1) Хидравличната проводимост (капацитетът) на канализационните системи в сухо време (битови и производствени) се съобразява с капацитета (потреблението на вода) на съответните водоснабдителни системи, както и с резултатите от извършените конкретно за всеки случай измервания.

(2) Периодът на еднократно претоварване на канализационните мрежи, провеждащи дъждовни отпадъчни води, се определя в зависимост от вида на урбанизираната територия и отводнявания обект съгласно табл. 1 на приложение № 2.



Чл. 7. Минималният обхват и съдържание на прединвестиционното проучване и инвестиционният проект на канализационните системи се разработват в съответствие с приложения № 3 и 4.

Чл. 8. Списък на приложимите български стандарти при проектирането, изграждането и експлоатацията на канализационните системи е даден в приложение № 5.

Ч А С Т В Т О Р А
ПРОЕКТИРАНЕ НА КАНАЛИЗАЦИОННИ МРЕЖИ И СЪОРЪЖЕНИЯ И НА ОТВЕЖДАЩИ КАНАЛИЗАЦИОННИ КОЛЕКТОРИ
Г л а в а п ъ р в а
ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ
Чл. 9. Канализационните мрежи и отвеждащите канализационни колектори се проектират така, че да приемат и транспортират следните видове отпадъчни води:

  1. битови отпадъчни води;

  2. производствени отпадъчни води, които отговарят на нормативните изисквания за максимално допустими концентрации на вещества в такива води при заустването им в канализационните системи на населените места и които осигуряват спазването на изискванията в разрешителното за заустване на канализационната система;

  3. дъждовни отпадъчни води;

  4. инфилтрирани (дренажни и други) води.

Чл. 10. (1) В зависимост от начините на функциониране се проектират следните видове канализационни мрежи:

  1. гравитационни канализационни мрежи;

  2. вакуумни канализационни мрежи;

  3. напорни канализационни мрежи.

(2) В зависимост от конструктивните и технологичните особености се проектират следните видове гравитационни канализационни мрежи:

  1. смесена канализационна мрежа;

  2. разделна канализационна мрежа;

  3. полуразделна канализационна мрежа;

  4. комбинирана канализационна мрежа (комбинация от смесена и разделна канализационна мрежа).

(3) Изборът на вида на канализационната мрежа във всеки конкретен случай се извършва при отчитане на:

  1. предвижданията на действащите устройствени планове или на регионалните и/или общинските планове за развитие в случаите, когато няма действащ общ устройствен план;

  2. предвижданията на генералните планове за развитие на водопроводните и канализационните системи и съоръжения;

  3. вида и хидравличния капацитет на съществуващата канализационна мрежа;

  4. наклоните на терена на урбанизираната територия, вида на почвата, геоложките, хидрогеоложките и други местни условия;

  5. наличието на водоприемници и коти на характерните водни нива;

  6. степента на застрояване;

  7. вида, размерите и дълбочината на фундиране на сградите;

  8. наличието на ПСОВ (технологична схема, техническо състояние, хидравличен и технологичен капацитет);

  9. необходимостта от канализационни помпени станции и техния капацитет;

  10. нормативните изисквания за опазване качеството на водите на водоприемниците, включително на разрешителното за заустване от канализационната система;

  11. данните от предварителните проучвания и технико-икономическите анализи на подходящи вариантни решения;

  12. нормативните изисквания при разполагането на канализационните тръбопроводи и съоръжения.

Чл. 11. (1) За извършване на проверка на резултатите при проектирането на разделни дъждовни и на смесени канализационни мрежи, обхващащи водосборни области над 200 ha, се прилагат компютърни модели за симулиране на оттока в съответствие с приложение № 6 в случаите, когато при прединвестиционните проучвания е изяснено, че съществуват и са предоставени от възложителя следните основни технически данни:

1. цифрови данни на електронен носител за съществуващата канализационна мрежа (вид на канализационната мрежа, вид на канализационната мрежова система, степен на изграденост, пространствена конфигурация, материал, от който са направени тръбите, съоръжения по мрежата, техническо състояние и хидравличен капацитет на мрежата и съоръженията, отводнителна норма в l/h.d към момента на проектиране и към края на проектния експлоатационен период на канализационната система);

2. цифрови данни на електронен носител за съществуващата водоснабдителна система (степен на изграденост, пространствена конфигурация, техническо състояние, физически загуби на вода, водоснабдителна норма в l/h.d към момента на проектиране и към края на проектния експлоатационен период на канализационната система);

3. цифрови данни на електронен носител за повърхностните водни обекти (водоприемниците на отпадъчните води) (характерни водни количества, водни стоежи и водни нива с определена обезпеченост, наличие, вид и пространствена конфигурация на речна корекция или на брегови укрепвания, цели за водоприемника);

4. цифрови данни на електронен носител от симулационни изследвания (при наличие на съществуващи такива или проведени в резултат на отделно възлагане) за хидравличния капацитет на съществуващата канализационна мрежа (при проектиране на реконструкции, преустройства и основни ремонти) при характерни хидравлични натоварвания чрез използване на компютърни модели за симулиране на оттока в съответствие с приложение № 6;

5. цифров модел на терена на урбанизираната територия с отразяване на съответните устройствени, застроителни и хидроложко-хидравлични характеристики;

6. данни от хидроложки изследвания вследствие многогодишни наблюдения, актуализирани с хидравличните особености към момента на проектиране (например синхронизирани данни от измервания, регистрирани в продължение на най-малко един пролетно-летен период, посредством инсталирани в урбанизираната територия дъждомерни апарати (плювиографи) с микропроцесорни устройства за непрекъснато регистриране, съхранение и трансфер на данни за валежните височини и инсталирани на подходящи места в канализационната мрежа датчици и микропроцесорни устройства за непрекъснато регистриране, съхранение и трансфер на данни за скоростта и водното количество в определените сечения с оглед използването им за калибриране и проверка на симулационния модел).

(2) В случаите, когато със заданието за проектиране се изискват определени технологии и компютърни модели за симулиране на оттока в съответствие с приложение № 6 и не съществуват основните технически данни по ал. 1, възложителят възлага тяхното разработване.

(3) При проектирането на реконструкции и/или основни ремонти на съществуващи канализационни мрежи заедно с изискванията при тяхното проектиране, определени в тази наредба, се отчитат допълнително периодът им на експлоатация, местоположението и видът на канализационната мрежа и на вложените строителни продукти, както и всички налични данни при техническата експлоатация на мрежата при аварийни ситуации и/или наводнения в прилежащите територии и техните въздействия върху околната среда.

Г л а в а в т о р а


Изисквания при проектирането на гравитационни канализационни мрежи и канализационни колектори
Раздел І
Общи изисквания
Чл. 12. (1) Гравитационните канализационни мрежи се проектират като разклонени (дървовидни/дрендовидни) или сключени (пръстеновидни) колекторни структури.

(2) Сключени гравитационни канализационни мрежи се проектират в случаите, когато със заданието за проектиране се изисква повишена сигурност на отвеждането на отпадъчните води чрез преразпределение на дъждовните отпадъчни води, както и когато се предвижда система за управление (преразпределение) на водните потоци в реално време.



Чл. 13. При проектирането на гравитационни канализационни мрежи се отчитат следните фактори:

  1. топографията на терена и пространственото разположение на талвега и вододелите на формираните водосборни области;

  2. разположението, широчината, устройството и вертикалната планировка на улиците и уличната мрежа;

  3. начинът на застрояване в урегулираните поземлени имоти, дълбочината на фундиране на сградите и наличието на подземни пространства;

  4. наличието, видът и хидравличната проводимост на съществуващите канализационни мрежи;

  5. наличието, нивото и съставът на подземните води;

  6. наличието на подходящ водоприемник и неговите хидравлични параметри;

  7. геоложките условия и техническите характеристики на строителните почви, наличието на свлачищни райони и льосови почви;

  8. пространственото разположение на съществуващи и на проектирани подземни тръбопроводи, комуникации и съоръжения;

  9. изискванията към канализационната мрежа и съоръженията към нея на издаденото за канализационната система разрешително за заустване;

  10. условията за механизирано изкопаване на траншеите, както и за полагане и засипване на тръбопроводите.

Чл. 14. (1) При траншейно полагане на канализационните проводи широчината на траншеята се определя в зависимост от диаметъра и дълбочината на полагане на тръбопроводите в съответствие с приложение № 7 и така, че да се осигури свободен достъп за уплътняване на обратния насип между външните краища на тръбата и укрепването (откоса).

(2) Минималната широчина на дъното на откритите канали с трапецовиден профил, както и тази на откритите канали с правоъгълен профил е 0,3 m.



Чл. 15. При необходимост едновременно с канализационните мрежи се проектират и охранителни канали, с които се предотвратява вливането на външни повърхностни води в канализационната мрежа.
Раздел II
Хидравлично оразмеряване на гравитационни канализационни мрежи
Чл. 16. (1) Средното денонощно количество на битовите отпадъчни води от урбанизираните територии (в т.ч. обектите за обществено обслужване) се определя въз основа на максималният брой жители за икономически обоснован експлоатационен срок. Средната денонощна отводнителна норма се приема 90 % от средноденонощното потребление на вода за питейно-битови нужди и за общественообслужващи сгради за съответния период.

(2) Максималното часово количество на битовите отпадъчни води от урбанизираните територии се определя, като средното денонощно количество на битовите отпадъчни води се умножи с максималния коефициент на обща неравномерност (Ко,макс), който се изчислява по формулата:


(1)
където Qср.ден е средното денонощно водно количество на битовите отпадъчни води от урбанизираната територия, l/s. Максималната стойност на Ко,макс е 3,5.

(3) Минималното часово количество на битовите отпадъчни води от урбанизираните територии се определя, като средното денонощно водно количество на битовите отпадъчни води Qср.ден в l/s се умножи с минималния коефициент на обща неравномерност (Ко,мин), който се изчислява по формулата:


. (2)
(4) Оразмерителните количества на производствените отпадъчни води се определят въз основа на:

  1. данни от непосредствени измервания;

  2. данни от проектите за водоснабдяването за нуждите на производството;

  3. данни от други аналогични производства;

  4. данни за вида на производството и технологичните процеси, броя на персонала, дебити съгласно технологичните данни от производството и др. по преценка на проектанта;

  5. данни за използваните водни количества от собствени водоизточници;

  6. данни за бъдещото развитие на предприятията.

Чл. 17. (1) Количеството на инфилтрираните в канализационната мрежа подземни води се определя посредством непосредствени изследвания.

(2) При липса на конкретни данни общото количество на инфилтрираните подземни и други води може да бъде прието от 0,05 до 0,15 l/s.ha по отношение на непропускливата отводнявана площ, която може да се изчисли, като се умножи общата отводнявана площ със средния отточен кофициент.

(3) Инфилтрацията може да се приеме за нулева, когато според хидроложките проучвания канализационната мрежа се проектира над нивото на подземните води.

Чл. 18. Оразмерителното дъждовно водно количество при хидравлично оразмеряване на канализационните мрежи се определя съгласно приложение № 2.

Чл. 19. (1) Оразмерителното водно количество за битовата мрежа при разделна канализационна мрежа се определя като сума от максималното часово количество на битовите и производствените отпадъчни води, умножено по 2.

(2) Оразмерителното водно количество при разделна канализационна мрежа за дъждовни води се определя съгласно чл. 18.

(3) Оразмерителното водно количество за мрежата при смесена канализационна мрежа се определя като сума от максималното часово количество на битовите и производствените отпадъчни води и оразмерителното дъждовно водно количество, определено съгласно чл. 18.

Чл. 20. (1) Хидравличното оразмеряване на канализационните тръбопроводи се извършва по данни от техническите спецификации на проектираните тръби, като се използват утвърдените в практиката хидравлични формули на Колбрук и/или Манинг.

(2) Проводите за отпадъчни води се оразмеряват хидравлично така, че да бъде ограничена максимално възможността за отлагането на суспендирани вещества по дъното им, както и за осигуряване на придвижването на вече отложените утайки по тяхната дължина (осигуряване на условия за самопочистваща скорост на отпадъчните води в проводите).

(3) Допустимите минимални и максимални скорости на отпадъчните води при оразмеряването на гравитационни канализационни проводи се приемат съгласно приложение № 8.

Чл. 21. (1) При проектирането на гравитационни канализационни мрежи се приема минимален вътрешен диаметър на тръбите 250 mm.

(2) За сградните канализационни отклонения минималният диаметър се приема в съответствие с изискванията на Наредба № 4 от 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации (ДВ, бр. 53 от 2005 г.).

(3) Допуска се използването на минимален вътрешен диаметър 200 mm при наклони на тръбопроводите, по-големи от 0,01, когато използваният диаметър съответства на оразмерителното отпадъчно водно количество.

Чл. 22. Хидравличното оразмеряване на гравитационните канализационни мрежи се извършва при условията на безнапорно движение на водата, като оразмерителното количество на отпадъчните води се провежда при водни нива, съвпадащи с темето на тръбата в оразмеряваното сечение (т. нар. „пълен пълнеж” или „цялостно напълване”).
Раздел ІІІ
Ревизионни шахти при гравитационни канализационни мрежи
Чл. 23. (1) При проектирането на ревизионни шахти с достъп за контрол от персонала се осигурява възможност за извършване на необходимите дейности за поддържане на канализационните мрежи. Минималният вътрешен размер на тялото на шахтите се предвижда със следните размери:

1. при ревизионни шахти с кръгло сечение - 1000 mm;

2. при ревизионни шахти с правоъгълно сечение - 750 х 1200 mm;

3. при ревизионни шахти с елипсовидно сечение - 900 х 1100 mm.

(2) Минималният диаметър на входния отвор на ревизионните шахти се проектира с вътрешен диаметър 600 mm.

(3) Долната част на ревизионните шахти с достъп за контрол от персонала се проектира така, че размерите й да създават възможност за лесно и ефективно почистване, промиване и монтиране на затворни устройства и средства за измерване (при необходимост), както и за извършване на други дейности по време на експлоатацията.

(4) При канализационна мрежа, която обслужва конкретен поземлен имот (площадкова), се допуска проектиране на ревизионни отвори, без да се осигурява достъп на експлоатационния персонал. Номиналният диаметър на тялото на ревизионните отвори се предвижда с вътрешни размери от 400 до 800 mm.

Чл. 24. (1) Ревизионните шахти с достъп за контрол от персонала се проектират в местата, където се предвижда изменение на трасето на тръбопроводите или каналите в хоризонтална или вертикална посока, изменение на напречното сечение или на наклона на прилежащите тръбни участъци, както и в местата, където се включват или започват канализационни участъци.

(2) Максималното разстояние между две съседни ревизионни шахти в зависимост от вътрешния диаметър на канализационния клон е, както следва:



  1. от 200 до 450 mm – до 60 m;

  2. от 500 до 600 mm – до 80 m;

  3. от 700 до 900 mm – до 100 m;

  4. от 1000 до 1500 mm – до 150 m;

  5. над 1500 mm – до 200 m.

(3) Не се допуска включване на канализационен клон в приемащ клон срещу течението на приемащия клон, освен в случаите при скок на второстепенния клон не по-малък от 500 mm.

(4) Свързването на канализационни участъци с различен диаметър по посока на движение на отпадъчните води се проектира така, че котите на темето на съответните канализационни профили в ревизионната шахта да са еднакви или котите на водните нива в двата канализационни профила при оразмерителните водни количества да са еднакви.

(5) При стръмни терени, когато наклонът на колектора се променя от по-малък в по-голям, в зависимост от хидравличните изчисления се допуска намаляване на размера на тръбния профил, като свързването на тръбите се проектира „дъно с дъно”.

(6) Допуска се свързване на сградни канализационни отклонения с уличната канализационна мрежа без ревизионна шахта при дължина на отклонението, по-малка от 20 m. Свързването без шахти не трябва да предизвиква изменение на светлото сечение на канала и затруднение при експлоатацията му.



Чл. 25. (1) Ревизионните шахти се изследват на устойчивост срещу изплаване при високи подземни води (когато такива са установени).

(2) Ревизионните шахти се проектират устойчиви на външни натоварвания (земен натиск, натоварване от транспортни средства и др.).

(3) Свързванията между тръбите и ревизионните шахти се проектират водонепропускливи.

Чл. 26. (1) Входните отвори на ревизионните шахти, проектирани под улици, се предвиждат с капаци с горна повърхност на нивото на уличната настилка и отговарят на следните изисквания:

1. съответстват на класа на натоварване на улицата;

2. осигуряват безопасността на пътя и са осигурени срещу вандализъм;

3. осигурени са срещу пропадане.

(2) Ревизионните шахти (при битова канализация) се проектират с капаци с вентилационни отвори.

(3) Когато изграждането на ревизионните шахти се предвижда в зелени площи, входните отвори, включително капаците, се проектират на разстояние 0,20 m над котата на терена, а при обработваеми площи – на разстояние 0,80 m над котата на терена.

(4) Стъпалата в ревизионните шахти трябва да са устойчиви на корозия.

(5) Кюнетите на ревизионните шахти се проектират така, че да създават най-добри хидравлични условия за движение на отпадъчните води и безопасна експлоатация на съоръжението.





Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница