Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството



Дата13.03.2017
Размер316.8 Kb.
#16812


РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО






Проект за развитие на общинската инфраструктура


Социален анализ във връзка с изграждане на язовир „Луда Яна”

Ноември 2007 г.

СЪДЪРЖАНИЕ


(i.)Осъществени процедури за придобиване на земи за изграждането на язовир „Луда Яна” 3

(ii.)Възможни бъдещи процедури за придобиване на земи за изграждането на язовир „Луда Яна”. 7

(iii.)Преглед на нормативната уредба, по която е осъществено придобиване и отреждане на земи за изграждане на язовир „Луда Яна”. 11

(iv.)Преглед на реституционното законодателство и процедурите по реституция на земи, засегнати от изграждането на язовир „Луда Яна”. 13

(v.)Правни възможности за собствениците на отчуждени имоти да претендират тяхното връщане, в случай че проектът не бъде реализиран 14

(vi.)Заключения 14

СОЦИАЛЕН АНАЛИЗ ОТНОСНО ОСЪЩЕСТВЕНИ ПРОЦЕДУРИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ЗЕМЯ И ИЗСЕЛВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ЯЗОВИР „ЛУДА ЯНА”

Предмет на настоящия социален анализ е изследване на осъществени процедури за придобиване на земи и изселване на население за изграждане на язовир „Луда Яна”, като част от Проект за развитие на общинската инфраструктура, включващ: (i) довършване на три язовира (Нейковци, Пловдивци, Луда Яна) и рехабилитация на стената на язовир „Студена”; (ii) рехабилитация на водоснабдителната мрежа на шест водоснабдителни дружества (Добрич, Разград, Сливен, Смолян, Стара Загора и Търговище). Целта на доклада е да очертае принципите, които са следвани при придобиването на земите от държавата, въз основа на което да се направи оценка на съответствието на вече осъществени процедури с изискванията на българското законодателство, Оперативната политика на Световната банка 4.12 и Процедурите на Банката 4.12 за принудително преместване/изселване.



  1. Осъществени процедури за придобиване на земи за изграждането на язовир „Луда Яна”



Язовир „Луда Яна" е проектиран като хидротехническо съоръжение за регулиране и комплексно използване на водите на р. Луда Яна, община Панагюрище. Обектът е разположен на около 3 км. североизточно от гр. Панагюрище. Язовирът (без обслужваща инфраструктура - път, пречиствателна станция, кариера и производствена площадка) заема имот № 086001 в землището на гр. Панагюрище с обща площ от 1478,427 дка (Приложение №1 - Скица № Ф03918/10.09.2007 г. на Общинска служба „Земеделие и гори” - Панагюрище). Строителните работи са започнали през 1986 г. През периода 1990-1995 г. са спрени, а през 2000 г. – преустановени. Основание за проектиране и изграждане на язовира е Разпореждане на Бюрото на Министерския съвет №14 от 20.03.1981 г., изменено с Решение на БМС № 85 от 13.05.1985 г. Строителството е започнало през 1986 г. Инвеститор Съгласно РМС 14/1981 г. е Националният аграрнопромишлен комплекс, а с Решение на Бюрото на Министерски съвет №85 от 13.05.1985 г. за инвеститор е определено Министерство на енергийните и суровинни ресурси. За изграждане на язовира са предоставени земи от горския и земеделския фонд въз основа на следните актове:

- Със Заповед № 610 от 01.07.1987 г. председателят на Асоциация „Горско стопанство и горска промишленост” на основание чл.9 от Закона за горите разрешава на Миннообогатителен комбинат „Асарел-Медет” да построи язовирна стена и съоръженията към нея върху 92 дка залесена горска площ в землището на гр. Панагюрище;

- С решение № КЗ-6 от 21.04.1986 г. Комисията за земята към Министерски съвет разрешава да се отчуждят за изграждане на язовир „Луда Яна” 850 дка земя, от които 347 дка обработваема земя от ІV категория и 503 дка необработваема земя от V категория. Собственикът на земята Аграрнопромишлен комплекс „Панагюрище” е дал съгласие за отчуждаване на земята без право на обезщетение, тъй като ще се ползва от водите на бъдещия язовир.

- С Решение № 180 от 12.08.1987 г. Бюрото на Министерския съвет на основание Закона за горите изключва от държавния горски фонд 650 дка залесена и незалесена земя и я предоставя на държавното предприятие „Асарел” за изграждане на язовир „Луда Яна”.

- С Решение № КЗ-3 от 27.02.1987 г. Комисията за земята при Министерски съвет предоставя 32 дка и 400 кв.м. обработваема земя от ІV категория и 30 дка необработваема земя от ІV категория в землището на Панагюрище за разкриване на кариера за глина за изграждане на язовир „Луда Яна”.

- Със Заповед № 226 от 19.03.1987 г. на председателя на Асоциация „Горско стопанство и горска промишленост” на основание Закона за горите от държавния горски фонд са изключени 5 дка и 200 кв.м. залесена горска площ в землището на гр. Панагюрище, които се предоставят на държавното предприятие „Асарел” за изграждане на асфалтов път за местност „Бунай” във връзка със строителството на язовир „Луда Яна”.

- С решение № КЗ-9 от 31.03.1988 Комисията за земята при МС предоставя за изместване на път гр. Панагюрище – връх „Бунай” 47 дка земя от която 9 дка обработваема земя от V категория и 38 дка необработваема земя. До този момент земята е стопанисвана от Аграрно-промишлен комплекс – гр. Панагюрище, който е обезщетен с 705 лева.

- Със Заповед № 225 от 19.03.1987 г. председателят на Асоциация по горско стопанство и горска промишленост на основание Закона за горите разрешава на предприятие „Асарел” да построи кантон при язовир „Луда Яна” върху 1 дка залесена горска площ, без тази площ да се изключва от държавния горски фонд.

- Със Заповед № 60/04.03.1986 г. на Изпълните­лния комитет при Общински народен съвет «Панагюрище» са отнети 46 дка земеделски земи предоставени за земеделско ползване на граждани в местността «Под щернята» и същите са предоставени на строителя «Хидрострой» за изграждане на производствено-битова площадка на язовир «Луда Яна». Земеделските ползватели са обезщетени парично с обща сума в размер на 4 261 лева.

За изграждането на язовира държавата е предоставила земи от държавния горски фонд и земеделския фонд с обща площ от 1753,60 дка, от които за основната стена с прилежащата й язовирна стена земите са с обща площ от 1 592 дка, глинени кариери за добив на инертни материали - 62,4 дка, за обекти на прилежащата инфраструктура (изместване на камионен път за връх Буная) – 52,2 дка и за производствена площадка за временно строителство – 46 дка. Отреждането на земите за изграждане на язовир „Луда Яна” не е довело до изселване на население.

В приложената таблица е дадена обобщена справка на актовете, с които е предоставена земя за изграждане на язовир „Луда Яна” и размера на предоставените площи:


.

Обект Язовир „Луда Яна"

Основание за

извършване на

процедурата

Площи по фондове

Бележки







Д.Г.Ф.

/Държавен горски фонд/

дка

С.С.Ф

Селскостопански фонд

дка



1

2

3

4

5

6

1.

Основна стена с прилежащата и язовирна чаша













1.1.




Заповед № 610/ 01.07.1987 г. на Асоциация „Горско стопанство и Горска промишленост"

92,0




Липсва протокол

за въвеждане във владение.

Неизключени от ДГФ;


1.2.




Решение К 3-6 на Коми­сията за земята при Министерски съвет от 21.04.1986 г.




850,0

Протокол от 05.01. 1987 г.

за въвеждане във владение.

Изключени от ДГФ;


1.3.




Решение на Бюрото на Министерски съвет № 180/12.08.1987 г.

650,0




Протокол от 17.09.1987 г.

за въвеждане във владение.



2.

Глинени кариери за добив на инертни материали

Решение № ф43-3 на Комисията за земята при Министерски съвет от 27.02.1987 г.




62,4

Протокол от 25.09.1987 г.

за въвеждане във владение;

Статут към днешна

Дата – публична държавна

Собственост

съгласно Закона за

подземните богатства и

чл.7 /1/ от Закона за

държавната собственост.


3.

Обекти на приле­жаща инфраструкту­ра. Изместване на камионен път за връх Буная













3.1.




Заповед № 226 / 19.03.1987 г. на Асоци­ация „Горско стопанст­во и Горска промишле­ност"

5,2




Протокол от

19.05.1987 г.

за въвеждане във

владение.

Изключени от ДГФ;


3.2.




Решение К 3-9 на Комисията за земята при Министерски съвет от 31.03.1988 г.




47,0

Протокол от

29.06.1988 г. За въвеждане във владение.

Неизключени от ДГФ;


4.

Кантон при язовир „Луда Яна"

Заповед № 225 / 19.03.1987 г. на Асоциация „Горско стопанство и горска промишленост”

1,0




Протокол от

19.05. 1987 г.

за въвеждане

във владение.



5.

Производствена площадка за времен­но строителство

Заповед № 60/ 04.03.1986 г. на Изпълните­лен комитет при ОбНС на основание чл.15 ал.6 т.2 от ПМС № 11 (ДВ бр.22/19.03.1982 г.)

46,0




Към настоящия момент

собственост на

Хидрострой АД





ВСИЧКО:




794,2

959,4







ОБЩО:




1753



В Приложение № 2 са приложени актовете, с които се предоставяни земи за строителството на обект „Луда Яна”.


Към настоящия момент основната част от земите, предназначени за изграждане на язовира, са държавна собственост. Частна собственост на търговско дружество „Хидрострой” АД са само 46 дка, върху които е изградена производствената площадка за строителство. Подземните богатства от кариерата, разкрита за строителство на язовира, са изключителна държавна собственост и режимът на тяхното ползване е подчинен на специалните изисквания на действащото законодателство по отношение на обектите от обществен интерес. Правото на експлоатацията върху находищата на подземни богатства се предоставя чрез концесия, в случаите в които добивът на подземни богатства се извършва от лице, различно от собственика на кариерата. В случай че довършването на язовира се извършва от директно от държавата, не е необходимо предоставянето на специално концесионно право за ползване на подземните богатства. В качеството си на собственик държавата може да ги ползва за довършване изграждането на язовира. Довършването на язовира може да бъде извършено и по реда на публично-частното партньорство, а именно чрез възлагане на довършването на обекта чрез BOT концесия, като концесионерът след изграждане на обекта ще придобие право да го експлоатира за определен период от време (максимум до 35 години). В този случай концесията би следвало да включва и правото да се добиват подземни богатства от кариерата. Кариерата за изграждане на язовир „Луда Яна” е разкрита специално за изграждане на язовира и към настоящия момент не се използва за други цели.

До преобразуването на държавното предприятие „Асарел Медет” в еднолично търговско дружество, финансовите средства за изграждането на язовир „Луда Яна” са осигурявани със средства от държавния бюджет, отпускани като капитални вложения по генералната сметка на държавното предприятие Миннообогатителен комбинат „Асарел-Медет”. Предприятието е преобразувано в еднолично държавно акционерно дружество през 1991 г., а през 1999 г. са приватизирани 75% от неговия капитал. През 1992 г. между „Асарел Медет” ЕАД и Община Панагюрище е подписан Договор за съвместна дейност за изграждане на язовира, по силата на който и двете страни са влагали парични средства за изграждане на язовира. Съгласно Констативен протокол от 03.05.1995 г., съставен и подписан от представители на община Панагюрище и „Асарел Медет” АД, на базата на протоколи за строителство и счетоводни документи към 31.12.1994 г. е установено следното съотношение на паричното участие на страните в строителството – 30% за общината и 70% за „Асарел Медет” АД. На проведено на 12.07.1995 г. учредително събрание Община Панагюрище и „Асарел Медет” АД учредяват смесено дружество „Водоснабдителен комплекс” ООД, което има за цел довършване на строителството на язовир „Луда Яна” и водоснабдяване на град Панагюрище. След спиране на строителството до настоящия момент незавършеният обект на строителството се стопанисва от „Водоснабдителен комплекс” ООД. Завършването на язовира, независимо от произхода на вложените средства, няма да доведе до право на собственост върху бъдещия обект в полза на „Водоснабдителен комплекс” ООД или друго лице, различно от държавата. Язовирът се изгражда върху имоти, които са държавна собственост и върху които няма учредени вещни права в полза на „Водоснабдителен комплекс” ООД или трети лица. След завършването си язовирът по силата на закона ще придобие статут на държавна собственост. «Асарел Медет”АД и Община Панагюрище имат право да претендират единствено парично обезщетение за финансовите средства, за които докажат, че са вложени от тях в строителството на обекта.


В приложената таблица е дадена справка за земите, придобити от държавата за изграждане на язовир „Луда Яна”, диференцирани според лицата и/или органите и организациите, от които същата е придобита:



Язовир

Общ размер на земята, необходима за строителството

Държавна земя, отредена за строителството

Земя, придобита от частни собственици

Размер

Брой на засегнатите хора

Размер на платените обезщетения

Дата на плащане на обезщетенията

Луда Яна

1753 дка

1707 дка

46 дка

20 души

4261 лева

1986 година

В периода, в който са предоставени за изграждане на язовир „Луда Яна” – 1986-1987 г., тези земи са част от единния държавен фонд, т.е. не е била налице частна собственост, която да бъде отчуждена. Посочените в таблицата по-горе 46 дка земи са имоти, които са държавна собственост, предоставени единствено за земеделско ползване на граждани и същите са обезщетени за извършените от тях подобрения, трайни насаждения и посеви, а не за загуба на правото на собственост, което не са притежавали. След 1991 г. и стартирането на реституционните процедури, за част от тези земи са заявени искания за възстановяване на правото на собственост. На лицата е признато съществуването на право на собственост, но поради отреждането на земите за изграждане на язовир, е отказано възстановяване на собственост, а лицата с реституционни претенции са обезщетени по предвидения в закона ред. По-долу са разгледани претенциите на лицата и редът за тяхното обезщетяване. В случаите, в които с цитираните по-горе актове са отнемани земи от стопанисващия ги аграрно-промишлен комплекс, следва да се има предвид, че този комплекс е на държавно предприятие, което само стопанисва държавните земи. В този смисъл не би могло да се говори за придобиване на земи от частни лица. Независимо от това, в решенията, с които на аграрно-промишления комплекс са отнемани земи, е предвидено право на парично обезщетение. В по-голямата част от случаите аграрно-промишленият комплекс изрично се е отказал от правото си да получи това обезщетение.




  1. Възможни бъдещи процедури за придобиване на земи за изграждането на язовир „Луда Яна”.

Както бе посочено по-горе, основната част от земите за изграждане на язовир „Луда Яна” вече са придобити от държавата по съответния законов ред. Довършването на обекта предполага допълнително придобиване на относително малък брой земи, които ще бъдат застроени основно с обслужваща инфраструктура. Съгласно проектите за строителство на язовира за изграждане на пречиствателна станция е необходима площ от 6,5 дка. Към настоящия момент държавата не е отчуждила и съответно не е придобила право на собственост върху земя за изграждане на пречиствателната станция, тъй като не е определена площадката за нейното местонахождение. В разработените през 1989 г. от „Водоканалпроект” - София предпроектни проучвания за обект „Пречиствателна станция за питейни води - гр. Панагюрище” са разработени два варианта на площадката: при първия вариант е проектирана площадка източно от градския стадион в местност „Димово поле”, което изисква отчуждаване на земи-частна собственост, а при втория вариант площадката е проектирана като част от площадката на съществуващата пречиствателна станция, разположена върху земя, собственост на община Панагюрище. Към настоящия момент не е налице решение за определяне на площадката на бъдещата пречиствателна станция и поради тази причина не може да се направи оценка на земята, която следва да бъде придобита за тази цел, както и на засегнатите лица и активи от очакваното изграждане на пречиствателната станция. Производствената площадка за временно строителство, разположена югозападно от язовира, с обща площ от 46 дка е собственост на „Хидрострой-Панагюрище” ЕООД. Същата би могла да бъде използвана въз основа на договор с нейния собственик.



За язовир „Луда Яна” все още не е изготвен проект за санитарно-охранителна зона (СОЗ). Съгласно действащото законодателство (Закон за водите, Закона за народното здраве и Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди) се забранява експлоатацията на водоизточник, независимо от формата на собствеността му, без установена СОЗ. За язовир «Луда Яна» следва да се проектира и установи СОЗ от пояс I, която включва акваторията от язовирната стена до разстояние 1000 м от водовземното съоръжение срещу течението, както и ивица с широчина 50 м от границата на водния обект. Земите, заети от най-вътрешния пояс І на СОЗ на язовира, са обявени от закона за публична държавна собственост. Възможно е незначителна част частни земи да попаднат в 50 метровата ивица от границата на водния обект и да се наложи тяхното отчуждаване. Към настоящия момент поради липсата на проект за СОЗ не може да се направи преценка дали ще е необходимо отчуждаване на земи за пояс І на СОЗ, както и кои биха били засегнатите лица от едно евентуално отчуждаване. Съгласно предварителни оценки на експерти, пояс І от СОЗ ще обхване 165 дка земи, от които 47 дка са от горския фонд, а 118 дка – от селскостопанския фонд. Около язовира ще бъдат проектирани и СОЗ от пояс ІІ и пояс ІІІ. Според предварителните оценки пояс ІІ обхваща земи с обща площ от 4 393 дка, в които влизат и земите в пояс І, като земите от горския фонд са с обща площ от 1 948 дка, а от селскостопанския фонд – 2 445 дка. Земите, които попадат в пояс ІІ и пояс ІІІ не подлежат на отчуждаване, но по отношение на техните собственици са установени следните забрани и ограничения за осъществяване на дейности, които биха оказали негативни последствия върху водоизточника (абревиатурите в последните 2 колони означават: З – забрана; О – ограничение; ОДН – ограничение при доказана необходимост).


№ по ред 

Видове дейности 

Пояс II 

Пояс III 

1. 

Добив на подземни богатства 

О 

О 

2. 

Изграждане на надземни и подземни строителни съоръжения с изключение на реконструкция и модернизация на основните водоснабдителни съоръжения 

О 



3. 

Използване терена за нови или съществуващи гробища за нови погребения 

З 

ОДН 

4. 

Създаване нови и разширяване съществуващи селищни територии за постоянно и сезонно ползване без изградени канализационни и пречиствателни съоръжения, съответстващи на техническите изисквания 

З 

ОДН 

5. 

Полагане водопроводи, несвързани с водоснабдителната система 

ОДН 



6. 

Полагане тръбопроводи, провеждащи нефт и други вредни или токсични вещества 

З 

З 

7. 

Прокарване пътища и магистрали 

О 

ОДН 

8. 

Изграждане сервизи, автомивки и паркинги 

З 

ОДН 

9. 

Изграждане съоръжения и промишлени дейности, водещи до повишаване съдържанието на еутрофизиращи вещества във водата 

З 

ОДН 

10. 

Изграждане подземни резервоари и хранилища за опасни вещества 

З 

З 

11. 

Животновъдни ферми (без свинекомплекси) 

З 

О 

12. 

Свинекомплекси 

З 

З 

13. 

Лични животновъдни стопанства 

ОДН 



14. 

Наторяване с течен оборски тор 

З 

ОДН 

15. 

Наторяване с оборски тор и/или компост 

О 



16. 

Наторяване с неорганични торове 

О 

ОДН 

17. 

Използване препарати за растителна защита 

О 

ОДН 

18. 

Изграждане силажни ями 

О 



19. 

Напояване и наторяване с отпадъчни води 

О 

ОДН 

20. 

Ползване на въздухоплавателни средства за разпръскване торове и пестициди 

З 

З 

21. 

Промишлено риборазвъждане 

О 



22. 

Използване на плавателни средства с двигател с вътрешно горене 

З 

О 

23. 

Къмпинги и ваканционни лагери 

З 

ОДН 

24. 

Почивни станции и други подобни 

З 

ОДН 

25. 

Изсичане на гори, с изключение на отгледна сеч 

О 

ОДН 

26. 

Пране с химически препарати и/или избелващи средства 

З 

З 

По справка от община Панагюрище е възможно да бъдат наложени следните ограничения и забрани по отношение на осъществявани към момента дейности:



  • при доказана необходимост би могло да се ограничи разширяването без изграждане на канализационни и пречиствателни съоръжения на село Панагюрски колонии, разположено на 13 км от язовира и попадащо в пояс ІІІ на санитарно-охранителната зона. При същите условия е възможно ограничаване и разширяване на разположената на 11 км зона за земеделско ползване с право на изграждане на постройки за сезонно ползване.

  • при доказана необходимост може да бъде ограничено разширяването на с. Панагюрски колонии.

  • за земите, разположени в пояс ІІ на СОЗ ще се въведе ограничение на съществуващите в момента дейности по наторяване с течен оборски тор и/или компост, с неорганични торове и използване на препарати за растителна защита, а за земите от пояс ІІІ при доказана необходимост може да се въведе ограничение за наторяване с неорганични торове и използване на препарати за растителна защита.

Осъществяване на дейност в границите на пояси II и III, за която е регламентирано ограничение или ограничение при доказана необходимост, се разрешава само ако инициаторите на дейността с конкретни изследвания и оценка на въздействието върху околната среда докажат, че дейността няма да доведе до негативни последствия за водоизточника.

Обезщетяването за отчуждаване на земите на най-вътрешния пояс I и обезщетяването в случаите, в които се налага привеждането на заварени дейности в съответствие с установените изисквания, се извършва от собственика на водоизточника - в случая държавата. За пропуснатите ползи в резултат на забраните и ограниченията в границите на техния имот, лицата се обезщетяват по ред, определен със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите. Размерът на обезщетението за пропуснатите ползи при наложените ограничения при обработване на земеделски земи се определя по методика за оценка на обезщетението за пропуснатите ползи от ограничено прилагане на агрохимични средства в СОЗ, издадена от министъра на земеделието и продоволствието.


  1. Преглед на нормативната уредба, по която е осъществено придобиване и отреждане на земи за изграждане на язовир „Луда Яна”.

Отреждането на земи за изграждане на язовир „Луда Яна” е осъществено в периода 1986-1987 г. в съответствие с действащите към момента нормативни актове. Основните принципи и цели, ръководещи осъществените процедури са следните:

Строителството на язовира е започнало при действието на Конституцията от 1971 г. и в условията на единна държавна собственост и централизирано планово стопанство. Отчуждаването на частни имоти е допустимо „само за особено важни държавни нужди, които не могат да бъдат задоволявани по друг начин” - чл.28 от Конституцията от 1971 г. (отм.) Принципът, който е ръководещ при провеждането на мероприятия с обществено предназначение, е предоставянето единствено на права на стопанисване на държавната собственост върху земята в полза на държавни юридически лица. В действащото по това време законодателство са предвидени процедури по предоставяне на площи от държавния горски фонд или селскостопанския фонд, при които на държавните юридически лица се предоставят права на стопанисване, включително за изграждане на държавни обекти с обществено предназначение. За водностопанските строежи се е предоставяла държавна земя, преразпределяна по установения за държавните имоти ред. На определено държавно юридическо лице се предоставят с акт на държавната администрация за нуждите на водностопанското строителство: площи, които ще бъдат залети от бъдещите язовири; терени, необходими за производствени сгради на водоексплоатационните предприятия, както и необходимите предпазни ивици, пътища; терените, необходими за самото строителство – за строителна площадка, кариери, пътища, за битови сгради за работниците, складове и др. Принудителното отчуждаване е допуснато като възможност само по изключение, а именно за особено важни държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин. Отчуждаването на частна собственост е допустимо само когато е налице обществен интерес, удовлетворяването на който не може да бъде постигнато чрез използване на държавни имоти, и само след предварително предоставяне на равностойно обезщетение. На собственика на отчуждения имот е предоставена възможност да оспори пред съда както основанието за отчуждаването, така и вида и размера на обезщетението. Терените на язовирите са избирани въз основа на предварителни технически и хидрогеоложки проучвания и разглеждане на алтернативни възможности. Отчуждаване на земи и изселване на население е извършвано само по изключение въз основа на преценка на компетентните държавни органи, че няма друга възможност за разполагане на бъдещите водни обекти, които са от съществено значение за задоволяване на нуждите на населението с питейна вода.

За изграждането на язовир „Луда Яна” са отредени земи от горския и селскостопанския фонд, които към този момент са част от единната държавна собственост и поради това същите не са отчуждавани. Пряко засегнати като частни лица са само 20 лица, на които са отнети предоставените им единствено за земеделско ползване 46 дка земя, като същите са обезщетени парично. С отделни актове на компетентните държавни органи, земи и гори от държавния и селскостопанския фонд са отнемани от държавни предприятия, стопанисвали земите към този момент, и същите са предоставяни на държавното предприятие, на което е възложено изграждане на язовира. В отношенията между държавата и държавните организации не са извършвани сделки за прехвърляне на право на собственост или учредяване на ограничени вещни права. Правната регулация на отношенията между държавата и „държавните юридически лица” по отношение на стопанисването на държавните земи включва и специалното законодателство за съответния поземлен фонд - горски, селскостопански и населени места1. В резултат от изпълнението на процедурите за предоставяне на площи от държавния горски фонд (ДГФ) или селскостопанския фонд (ССФ), със или без изключване или промяна на предназначението, в зависимост от целта, на държавните юридически лица се дават различни по характер и обем права на стопанисване по отношение на държавната собственост върху земята. Предвид изложеното, посочените в раздел (I) заповеди и решения, с които земи и гори от горския и селскостопанския фонд са предоставяни на държавното предприятие „Асарел Медет” за изграждане на язовира, имат характер на административни разрешения и с тях не се прехвърлят вещни права по смисъла на гражданското право. Поради изтъкнатото единство на държавна собственост, държавната организация «Асарел Медет» е могла да придобие единствено непротивопоставимо на държавата право на стопанисване, но не е и собственост върху изграденото. Ето защо държавната организация, на която държавата е възложила строителството на язовира, не е придобила право на собственост върху същия и върху земите, отредени за строителството. Чрез компетентните държавни органи и в съответствие с изискванията на действащите нормативни актове, държавата е осъществила само процедури по промяна на предназначението на земите, а именно те са предназначени за строителството на язовир “Луда Яна” и са предоставени за стопанисване от едно държавно предприятие на друго държавно предприятие. Тези действия се ограничават до промяна на административно-правния статут на имотите и не са имали и не биха могли да имат като последица прехвърляне на собственост или учредяване на вещни права. Държавата е останала собственик на тези имоти, включително и след като държавното предприятие „Асарел Медет” е приватизирано и е придобило статут на частно търговско дружество.

Следователно, към момента на отреждане на земите за изграждане на язовир „Луда Яна”, тези имоти са собственост на държавата и не е било необходимо отчуждаване на имоти, собственост на частни лица. Поради липсата на отчуждителни процедури няма предявени съдебни искове срещу държавата за отреждането на земите за изграждане на язовира. Паричните обезщетения, които са били предоставени като обезщетение на 20 ползватели на земеделска земя в местността „Под щернята”, не са оспорвани и същите са изплатени.

  1. Преглед на реституционното законодателство и процедурите по реституция на земи, засегнати от изграждането на язовир „Луда Яна”.

След приемане на Конституцията от 1991 г. се полагат основите и на реституционното законодателство. Приети са закони, по силата на които се предвижда възстановяване на правото на собственост върху имоти, земи и гори, които са били отнети от лицата въз основа на актове, действащи по предходен политически и правен режим – Закон за собствеността и ползуването на земеделските земи (1991 г.), Закон за възстановяване собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета (1991 г.), Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (1992 г.), Закон за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността (1992 г.), Закон за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (1997 г.). Предвид това, че за построяване на язовир «Луда Яна» са отредени земи от земеделския и горския фонд, релевантни за настоящия анализ са реституционните закони за земеделски и горски земи, а именно Закон за собствеността и ползуването на земеделските земи и Закон за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. В посочените нормативни актове са установени следните принципи и процедури за реституция на отнети от собствениците земи и гори:

Лицата, които имат претенции за възстановяване право на собственост върху земеделски земи подават заявление за възстановяване в 17-месечен срок от влизане на закона в сила, т.е. в срок до 07.11.1993 г. За възстановяване на право на собственост върху гори и земи от горския фонд заявленията се подават в общинските служби по земеделие и гори по местонахождение на имотите в срок до 30 юни 1999 г. Пропусналите посочените срокове за подаване на заявление имат право да установят правото си за възстановяване на собственост върху земите и горите по съдебен път, като предявят иск срещу общинската служба по земеделие и гори по местонахождение на земите и/или горите. Този иск както за земеделските, така и за земите и горите от горския фонд, може да бъде предявен в срок до 12 май 2007 г. Земите и горите се възстановяват в съществуващи стари реални граници или нови реални граници. В случаите, в които върху отнетите земи или гори са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, като напр. строителство на водностопански системи, собствениците се обезщетяват с еднакви по вид и произход гори и земи. Съгласно Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи „собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове”. Същият принцип е установен и в Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд: „при невъзможност за възстановяване на горите и земите в съществуващи или възстановими стари реални граници поради проведени върху тях мероприятия собствениците се обезщетяват с равни на отнетите им по площ и с еднакви по вид и произход гори и земи от държавния горски фонд в землището на същото населено място или в съседно или друго землище в границите на общината”. Обезщетенията се определят с решение на общинската служба по земеделие и гори. Засегнатите лица имат право по съдебен път да оспорят отказа на общинската служба да им бъдат възстановени земи и гори, като докажат, че върху земите им не са проведени мероприятията, които не позволяват възстановяване на собствеността. По съдебен път чрез обжалване на решението на общинската служба по земеделие и гори може да бъде оспорен и видът, и размерът на определените обезщетения. Земите, върху които са проведени мероприятия, непозволяващи възстановяване на собствеността, са държавна собственост съгласно реституционните закони.

По справка на Общинска служба по земеделие и гори „Панагюрище” 106 собственици са заявили претенции за възстановяване на право на собственост върху общо 132 броя земеделски земи с обща площ от 423,92 дка, находящи се в района на язовир „Луда Яна”. Възстановяването на собствеността е отказано поради проведени мероприятия за изграждане на язовира. (Приложение №3). На собствениците са присъдени обезщетения с поименни компенсационни бонове. Не са предявени съдебни искове за оспорване на решенията на Общинската служба по земеделие и гори. В приложената таблица е дадена справка за предявените реституционни претенции и начина на обезщетяване на техните собственици. Към настоящия момент са изтекли сроковете за реституционни претенции, включително за предявяване на искове пред съда. Следователно, изчерпани са законовите пътища за възстановяване на собственост върху земите, предназначени за изграждане на язовир «Луда Яна», както и за присъждане на обезщетения във връзка с ползването на тези земи за строителство и завиряване на язовира.



  1. Правни възможности за собствениците на отчуждени имоти да претендират тяхното връщане, в случай че проектът не бъде реализиран

Според чл.40 от Закона за държавната собственост: „ако в 3-годишен срок от отчуждаването на имота мероприятието по подробния устройствен план не е започнало или имотът не се използва по предназначението, за което е отчужден, по искане на бившия собственик на имота областният управител отменя отчуждаването след възстановяване на полученото обезщетение.” Следва да се има предвид, че тази процедура по отношение на имотите, върху които е започнало изграждането на язовира, е неприложима, предвид това че тези имоти не са отчуждавани от техните собственици за изграждане на язовира. Те са били отнети по предходен правен ред и поради невъзможност собствеността върху тях да се възстанови на бившите собственици и на техните наследници е присъдено съответното обезщетение.



  1. Заключения

В обобщение могат да бъдат направени следните ИЗВОДИ:


1.Земите, върху които е започнало изграждането на язовир „Луда Яна”, са имали статут на държавна собственост, във връзка с което не са провеждани процедури за отчуждаване на частна собственост.

2. Изграждането на язовира не е свързано с процедури по изселване на население.

3. Към настоящия момент държавата е собственик на имотите, върху които се разполага язовирната стена и чашата на язовира. Имотите са отразени като държавна собственост в кадастралния регистър.

4. Възможно е да се наложи отчуждаване на земи за изграждане на пречиствателна станция и за санитарно-охранителна зона от пояс І.

5. Лицата, предявили реституционни претенции, за земите, разположени в чашата на язовира, са обезщетени по предвидения в закона ред. Предвид изтичането на законовите срокове за реституционни претенции, не се очакват бъдещи искове за възстановяване на собственост и изплащане на обезщетения за земите.

6. Лицата, вложили средства в изграждането на язовира, а именно Асарел Медет АД и Община Панагюрище, могат да заявят претенция за обезщетение за вложените от тях средства. Същите имат право на обезщетение до размера на средствата, които успеят да докажат, че са вложили в строителството на язовир „Луда Яна”.

В обобщение на гореизложеното в приложената таблица е дадена справка относно документите, удостоверяващи правата на собственост на държавата върху земите, върху които е започнало изграждането на язовира, и документите, касаещи правата на лицата, засегнати от реализираното мероприятие:


Документи, удостоверяващи правата на собственост на държавата

Документи за платени компенсации за придобитата земя

Документи за предявени реституционни претенции и платени обезщетения

Предявени искове за собственост от частни лица

1. Скица от общинска служба „Земеделие и гори” – Панагюрище;

2. Актове за отреждане на държавни земи за целите на изграждане на язовира, посочени в Приложение № 2

3. Действащото законодателство съгласно което земите, собствеността върху които не може да бъде възстановена поради проведени мероприятия, са държавна собственост.


N/A (няма отчуждаване на земи частна собственост)

1. Справка от общинска служба „Земеделие и гори” - Панагюрище

1. Справка от общинска служба „Земеделие и гори” – Панагюрище

2. Удостоверение от Министерството на регионалното развитие и благоустройството във връзка с липсата на дела срещу държавата относно земите отредени за изграждане на язовира



ПРИЛОЖЕНИЯ


1. Приложение № 1 - Скица № Ф03918/10.09.2007 г. на Общинска служба „Земеделие и гори” - Панагюрище.
2. Приложение № 2 – Копие от Актове за предоставени земи за изграждане на язовир „Луда Яна”.
3. Приложение № 3 – Справка на Общинска служба по земеделие и гори „Панагюрище” за заявени претенции за възстановяване на право на собственост върху земеделски земи, находящи се в района на язовир „Луда Яна”.
4. Приложение № 4 - Проект на санитарно-охранителни зони на язовир „Луда Яна”.



1 Фондовата структура на територията в зависимост от основното й целево предназначение е установена с Разпореждане № 393 на МС от 1.06.1963 г. за осигуряване на правилен и пълен отчет на земите в НРБ /ДВ, бр. 45 от 1963 г./, за които през периода действат съответно Закон за горите, Закон за опазване на работната земя, заменен със Закон за опазване на обработваемата земя и пасищата, Закон за плановото изграждане на населените места, съответно Закон за териториалното и селищно устройство.


Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г
attachments -> Програма за междурегионално сътрудничество interreg ivc глава Приоритетни оси Въведение стр. 44/45 …


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница