Република българия с м е т н а п а л а т а европейски съюз конференцията се организира с финансовата подкрепа на Европейския съюз

Република българия С М Е Т Н А П А Л А Т А

ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

Конференцията се организира с финансовата подкрепа на Европейския съюз,

Задълженията на Върховните одитни институции² не се свеждат само до защита на публичните финанси. Нова задача, с все по-решаващо значение и от гледна точка на борбата против корупцията, е да се изследва в по-широк смисъл ефективността и целесъобразността на услугите, осигурявани с публични средства – като се отчитат социалните и публичните финансови интереси в по-дългосрочен план, а не само като се правят груби изчисления за икономическата ефективност. На тази основа ще бъде възможно не само да се предприемат действителни мерки за разкриване на случаи на корупция, грешки и тежки престъпления, но и да се правят прогнози, да се обръща внимание на вредни явления и на потенциалните възможности за "източване" на публични средства.

В последно време корупцията в областта на икономиката и държавното управление се превърна в "обществен враг" номер едно, спрямо който следва да се приложат цяла поредица от мерки, тъй като стана очевидно, че корупцията може да повиши разходите за административно управление, да доведе до непредвидими и непрозрачни решения. Това би могло косвено да възпрепятства нарастването на конкурентоспособността, или дори самото й съществуване, до такава степен, че тя да се превърне, както в национален, така и в международен мащаб, във фактор, застрашаващ икономическите отношения. В областта на данъчното облагане корупцията може да намали приходите, а в сферата на държавните разходи да повиши разноските до такава степен, че да промени приоритетите в бюджетното финансиране. Корупцията може така да деформира резултатите от търговете за държавни поръчки, че спрямо възможностите на финансовите ресурси да се постигне само по-ниско качество на развитие на инфраструктурата и на предоставянето на услуги. Тя може да доведе до непродуктивно инвестиране в икономически нежизнеспособни проекти, което значително да увеличи задлъжнялостта на съответните страни. Резултатът от всичко това е обособяването на глобален рисков фактор от величина, която вече значително разстройва и затруднява икономиките на страните, а оттам и развитието на цялото световно стопанство³.

Определянето на равнището на корупция от полудържавни, международни институционални и граждански организации подпомага развитието на търговските отношения и международните инвестиции. Но обективността, с която те описват корупцията, въпреки уверенията за положените от тях усилия, не винаги е убедителна. Сред причините за изкривяването на описанието могат да се открият фактори‚ като определено отношение, недоверие и предразсъдъци, както и несигурност, дължащи се на ограничените компетенции и на оскъдността на наличната информация. Не може да се отрече, че в допълнение към тези субективни елементи‚ както и поради невъзможността за количественото определяне на корупцията, в специализираната литература и в предоставяната информация за допитвания до бизнесмени⁴ се появяват преценки, деформирани от краткосрочни и дългосрочни политически и икономически съображения (инвестиционна политика, политика на субсидиране или други съображения).

В световен мащаб съществува доста голям дял на потенциална корупция, докато в същото време броят на известните случаи на корупция е малък. Според едно специализирано испанско научно списание‚ разкриването на 59% от случаите - ако приемем, че общият брой на разкритите измами е 100% - се дължи на внимателно разработени вътрешноинституционални разпоредби (и вътрешен одит), т.е. на правилно разработена система, към която случайните разкрития и анонимното изобличаване добавят още 25%, а едва 15% могат да се припишат на външно регулиране и одит⁵.

Чрез сравнение на емпиричните статистически проучвания, анализирането на причините и резултата от корупцията и оценяването й с помощта на различни средства (включително социологически), както и чрез реда за спазването на предимствата и приоритетите в страната, могат да се опишат взаимоотношенията между причините за корупцията и измерителите на факторите, които я обуславят, като се наблегне на тяхната същност. Тези фактори се разпределят в следните три категории:

Първият фактор с такъв характер, на който особено силно се наблегна в изказванията по време на конференцията на МКДФУ⁶, проведена през пролетта на 2001г., и при последвалата дискусия, е фактът, че проникването на корупцията не е отличителна особеност единствено на по-ниското равнище на развитие, а в повечето случаи то е и изключително често явление там, където социално-политическите условия се характеризират с "дефицит на демокрация". В тези случаи корупцията се проявява не само в стопанската сфера, света на облагите и печалбата - тя присъства и в измерението на човешкото съществувание, на ежедневното препитание; тя прилага средствата на подкупването в тези области. Тя създава многообразна тежест както за обществото, така и за националното стопанство. Статистическите данни за различните страни, оценките, основаващи се на такива данни, и редът на спазване на предимствата показват, че положението е най-благоприятно и делът на така наречените "активни" случаи на криминални престъпления, свързани с корупция (т.е. делът на ситуациите, при които държавният служител, полицаят или служителят на дадена институция сам поставя начало на подкупване, като по този начин на практика определя нейната тарифа) е най-малък там, където не е необходимо да се купуват човешките свободи (свобода на пътуване, разрешение за пребиваване, полицейски мерки и др.) и където репутацията на длъжностните лица и държавните служители не зависи от властта, която им предоставя длъжността им, а от почитта и уважението, които не могат да бъдат изразени чрез заплата или материални параметри. Ако се подходи към явлението от другата страна‚ също така се вижда, че по-малко корупция има там, където съществува демокрация и където е въведен ротационният принцип в политиката и се провеждат реформи⁷; където има възможност за промени и никой не може да бъде сигурен, че действията му и корумпираното му поведение ще останат скрити завинаги.

На второ място, въз основа на сравнението на анализи установяваме, че в преобладаващото мнозинство от страни стойностите на индексите на корупцията и подкупността до голяма степен зависят от равнището на икономическото развитие, а в дългосрочен план - от възходящите му или низходящи тенденции. Въз основа на изследователската дейност на експерти на Държавната одитна институция‚ на следващата конференция на МКДФУ, проведена през пролетта на 2002 г., беше показано, че размерът на корупцията може да бъде тясно свързан с годишните икономически показатели на глава от населението⁸. Подобни взаимозависимости могат да се посочат и по отношение на търговските ограничения и формите на контрол на цените. Следователно, колкото по-отворена и прозрачна е една икономика, толкова по-малко е изкушението да се прибягва до корупция, толкова по-надеждно е определянето на корупционните рискове и толкова по-ефективно е използването на преки и косвени (финансови) одитни инструменти.

Третата категория от взаимозависимости може да се охарактеризира най-добре чрез посочване на нивото на социално приемане на корупционните явления и на формите и посоките на техните изменения. Въпреки разрастващото се отхвърляне на корупцията и признаването на загубите и рисковете, които могат да се обяснят с нея, все още е безспорно, че продължават да съществуват някои приети или толерирани от обществото действия, попадащи в обхвата на понятието корупция, които се приемат от общественото мнение като функция от техните цели и крайни резултати. Един от рисковите фактори е фактът, че митът за "положителната" корупция все още съществува.

Ако сравним различните категории и мащаби на корупцията и ако проучим тези три групи фактори, ще се очертае ясна тенденция: размерът и разрастването на корупцията са обратно- пропорционални на равнището на развитие и правопропорционални на автократичния характер на държавния строй. От всичко това следва не само, че в развитите страни корупцията е неминуемо по-малка, но също така, и това е много важно, че в страните, предприемащи социални и икономически трансформации, намаляването на корупцията и растящата честност при управлението на публичните средства могат да бъдат една от гаранциите за икономически растеж¹⁰.

Държавната администрация, която се е оформила исторически в държавите-нации, все по-трудно се справя с новите изисквания и последици от глобализацията, разчитайки на предишни методи. За съжаление, обаче, управленско-административният дефицит е типичен не само за икономиките в преход, а и за развитите страни. Освен това става все по-очевидно, че в областта на конкуренцията така наречената "нова икономика" изисква нови видове стратегии, методология за сътрудничество, управленски и одитни инструменти и методи. Тази работа, извършвана принудително чрез сътрудничество и приспособяване както на национално, така и - във все по голяма степен - на международно ниво, изисква не само съществено трансформиране на регулаторните (в областта на финансирането) и одитните функции на държавата, но също предполага и промени в дейността на организациите и институциите, изпълняващи публични задължения. От друга страна, все повече елементи на конкуренция и изисквания за качеството се включват в дейността на държавните институции и при изпълнението на задълженията на държавната администрация. Чрез този процес се въвеждат значителни промени и в управлението на публичните финанси, като става все по-типично държавата да изпълнява задълженията си по предоставянето на услуги, разчитайки във все по-голяма степен на частния сектор и извършвайки покупки от този сектор. Следователно, решаващият въпрос днес не е кой предоставя услугите, а по-скоро кой, на какво равнище и при какви разходи ги финансира. Модернизацията на публичните финанси при отсъствие на подходяща одитна дейност също е значителен фактор за увеличаване на риска от корупция.

Както системата от интереси, свързана с предоставяне на услуги на населението по начин, неутрален спрямо отраслите и ориентиран към ефективността, така и системата от интереси, свързана с осигуряването на социалните дейности, постепенно прекрояват границите на частната и държавната сфера. Това изисква преразпределение на правомощията на институциите, както и предоставяне на права за извършване на одити и за набиране на информация. В рамките на променящите се административни и контролни механизми‚ стабилността и сигурността са действащи фактори с нарастващо значение.

При разпределението и получаването на публични средства‚ системата за стопанско управление от миналите десетилетия, както и държавната организация, съществувала преди преустройството на политическата и икономическата система през 1990 г., предлагаше широки възможности за налагане на интересите на отделни лица и на по-малки или по-големи групи от хора под форми, отклоняващи се от обявените норми. Преобладаваща в това отношение беше системата от неофициални договаряния и взаимни услуги, която на практика в институционализирана форма действаше на различните равнища на държавен и партиен контрол. Сред причините, пораждащи корупционни явления, решаваща роля играеше икономиката на дефицитите.

За период от 10   12 години (от 1990 година насам) унгарското общество преживя период обременен с рецесия, свързана с прехода и преустройството, не само в политически и обществен контекст, но и по отношение на икономиката и организацията на публичните финанси.¹¹. Някои източници на корупция и рискове (като подкупването, чийто инициатор е "активен" чиновник) изчезнаха или бяха изтласкани на заден план¹², но възникнаха нови ситуации, предлагащи дори по-широки възможности за корупционни практики. Макар че конкретните социални капани и явления, свързани с конкурентоспособността, която се беше отразила и при обезценяването на активите, бяха познати, все пак – сега това е очевидно – професионалното и общественото мнения също така подцениха реалния измерител на социалния и икономическия риск. Както и в други бивши социалистически страни, такъв добре обоснован елемент на преценка се съдържаше в мнението, което приемаше съществуването на сива икономика, признаваше ролята й на "смазващо вещество", на "ускорител", или гледаше на нея като на средство за утвърждаване на така наречения капитал за установяване на контакт, или правеше разграничение между "малка" и "тежка" корупция, като същевременно подчертаваше бързината на процеса на обществено-икономическия преход като преимущество, намаляващо риска, свързан със сигурността.

Приватизация и корупция

В развиващата се пазарна икономика бяха създадени условия за съществено прегрупиране на корупцията и за новото й "жизнено пространство" - "Lebensraum", когато след политическото преустройство‚ на дневен ред беше поставена "приватизацията" на предприятията, действали до този момент под форми, различни от търговското дружество, както и на включените в тях държавни активи¹³ (използваният тук израз има специално, буквално значение, тъй като възможности за корупция съществуваха и когато придобиването на собственост се превръщаше в личен интерес и цел). Възможността за забогатяване и за принадлежност към по-висшата прослойка на новия обществен строй, привлекателната перспектива да се осигури охолно съществувание на семейството за поколения напред предизвикаха твърде голям риск от корупция. В първите години на политическото и икономическо преустройство, в резултат на наследството ни от миналото, новите разпоредби не винаги се възприемаха сериозно, дори от ръководствата на търговските дружества, които бяха призвани да следят за изпълнението им.

Разработени бяха "специални" техники за "използване на възможностите". Общественото мнение с тревога наричаше това грубо утвърждаване на интересите "стихийна приватизация"¹⁴, тъй като при действащите по това време разпоредби почти не можеше да се противодейства на този процес, докато влиятелното мнозинство от икономисти я разглеждаше като "естествен спътник" на преустройството. В този случай обаче не ставаше въпрос за приватизация, а по-скоро за тенденциозната й подготовка в полза на групови и управленски интереси. Накрая, наситеният с корупционни рискове процес задейства така наречените банкови консолидации¹⁵, които натовариха държавния бюджет с няколко стотин милиарда унгарски форинти.

През този начален период от въвеждането на реформите за икономическо преустройство‚ все още не съществуваха законови разпоредби за конкуренцията, конфликта на интереси, счетоводството, обществените поръчки и не бяха актуализирани приетите преди политическото преустройство и вече остарели правни норми, които биха могли да създадат възможност за по-голяма прозрачност на сделките, а оттам и за по-обективното им оценяване. Сега е ясно, че тази система от условия е създавала прекомерни илюзии относно гарантиращата роля на одитите, обективността и професионалните умения на международните консултантски фирми. В същото време административните механизми за "самозащита" на държавата, която е правила опити да надделее над груповите интереси и вътрешното проникване в държавната администрация с цел отстояване на тези интереси, например чрез делегиране на правомощия на считани за надеждни "комисари",са се проваляли един след друг¹⁶.

През следващия приватизационен период, започнал през 1991г. и продължил до средата на десетилетието, който се ръководеше централно (с помощта на агенция) и се осъществяваше с участието на стратегически партньори - чуждестранни инвеститори, за които придобиването на фирми беше второстепенна цел, а главното им усилие беше насочено към спечелването на пазарите заедно със или чрез придобиването на търговските дружества, бяха продадени активи на голяма стойност (за унгарската икономика). Именно през този период започна истинската приватизация на предприятията за комунални услуги (водоснабдяване и канализация), принадлежащи на органите за местно самоуправление в селищата (градовете и големите села), както и приватизацията на недвижимо имущество (парцели, сгради, почивни станции). В този процес корупцията откри нова благоприятна почва в обстоятелството, че институционалната система, нужна за осъществяването на непознатата дотогава задача, свързана с демонтирането на държавната собственост и нейната приватизация, по необходимост се развиваше постепенно. Реалната, сравнима пазарна стойност на активите беше съвсем неизвестна, защото не съществуваше нито капиталов пазар, нито система за оценка. При това положение условията се диктуваха от инвеститорите¹⁷.

По време на по-късния, трети етап от приватизацията, на дневен ред беше поставена продажбата на големи инфраструктурни системи, на енергийния сектор и на телекомуникациите, следвани от приватизацията на търговските банки. И този път методите на продажба включваха участието на стратегически партньори и инвеститори. Въпреки постигнатите резултати, които в сравнение с протичащите сходни процеси в съседни страни биха могли да се преценят като успешни, започнаха да се разпространяват слухове за корупция във връзка с приватизацията на държавните активи. Въпреки че по никакъв начин не можеше да се постави знак на равенство между приватизацията и корупцията, това хвърли сянка върху целия приватизационен процес и управленската дейност на организациите, ръководещи и участващи в този процес. Илюстрация на унгарския опит е един пример на американски изследователи, които показват, че случаите, известни на практика като клюки, случаите, при които съществува "подозрение за корупция" и тези, при които се поставят етични въпроси, съставляват около 40% от случаите на корупция. Поради неточностите в нормативната база и недостатъците на разработената одитна система, в нашия случай се оказа изключително трудно да се извърши проверка, поради което не са предприети разследвания и не са наложени наказателно-правни санкции.¹⁸.

В края на деветдесетте години процесът на приватизация на така наречените "предприемачески" активи на държавата беше практически завършен. По отношение на органите на местна власт‚ процесът започна по-късно и едва сега приключи.

Чрез свиването на активите на държавата и на органите за местно самоуправление, функциониращи в стопанската сфера и чрез постепенното отстраняване на слабостите, присъщи на регулаторната дейност и на институционално-организационната система, т.е. в резултат на превантивните мероприятия и икономическите постижения, значително намаляха възможностите за корупционни практики в тези области. Все още предстои (частична и добре обмислена) приватизация на големите системи за предоставяне на социални услуги – здравеопазване, образование и други области – която ще се извърши успоредно с модернизацията на публичните финанси (надяваме се, че в това отношение няма да има натиск, свързан с бюджетните приходи). Ако тя се осъществи ефикасно, чрез отстояване на дългосрочните интереси, а не само на текущите интереси, изчислявани с грубата сметка за разходи-ползи, и в Унгария ще може да се докаже валидността на посочените по-горе международни анализи, а именно, че разлагащото влияние на корупцията е обратно пропорционално на степента на икономическо развитие и че е целесъобразно да се извършват системно ориентирани финансови одити.

Корупционните рискове днес

С настъпването на новото хилядолетие състоянието на публичните финанси укрепна, а икономическите резултати в Унгария бяха по-добри от тези, регистрирани десет години по-рано. По-нататъшната стабилизация на икономическото положение и засилването на позициите на публичните финанси бяха подпомогнати, което продължава и днес, от предприемането на стъпки в областта на регулирането и институционалното развитие, насочени към "изваждането на светло" на сивата икономика и намаляването на възможностите за корупция. Установиха се връзки между наказателното разследване и антикорупционния пакет, приет през пролетта на 2001г., които представляват част от така наречената програма "стъклен джоб"¹⁹.

Корупционните рискове в днешна Унгария са по-малки от тези в началото на икономическото преустройство и преди промяната на политическата система²⁰. Ако за основа се вземат представените от "Трансперънси интернешънъл" данни за корупционните показатели в страните, извършващи преустройство на политическите си системи, може да се направи благоприятен извод за преустройството в Унгария. Показателите, сочещи умерено влияние на корупцията в Унгария, бележат лек спад. Поради това заеманото от Унгария място варира в диапазона от относително благоприятното 28-мо до 33-то място в дългосрочен план‚ в зависимост от измененията на този показател през съответната година за страните от "списъка", намиращи се в подобно положение. Същевременно страни като Полша и Чехия, които в това отношение бяха в по-благоприятно положение по време на политическото преустройство, заплатиха скъпо, загубиха редица предимства поради забавянето на приватизацията и отложиха някои стъпки от реформата в областта на публичните финанси, където имаха възможности, подобни на тези, с които разполагаше Унгария (например, системата на държавното съкровище, нетното финансиране и др.). Това има последващ ефект върху редица оценки, оказващи влияние върху капиталовия поток.

Но рискът Унгария да загуби сравнително доброто си място в класацията и, разбира се, рискът да загуби позиции, които са важни и от гледна точка на шансовете за преодоляване на изоставането, се увеличават с всяка изминала година. Въвеждането на различни програми и разпоредби за елиминиране на опасностите не е достатъчно, въпреки че те също са важни. Тези опасности могат да се открият в самите процеси, свързани с публичните финанси и в икономиката, в отлагането на решенията, в различни форми на политическо отношение на правителството и в механизмите за управление на проблемите, които могат да се проследят обратно във времето до моментите на недостатъчно сътрудничество, чието наличие е само по себе си фактор за увеличаване на риска, свързан с корупцията.

В изложените по-долу пасажи ще наблегнем специално на четири значими взаимовръзки, като представим корупционните рискове при функционирането на публичните финанси. Те са следните: развитието и стуктурното преустройство на комуналните услуги, включително действия срещу прилагането на свързаните с тях системи за обществени поръчки и субсидиране; противоречията между финансирането на политическите партии и изборната система; недостатъците на вътрешния контрол, дължащи се на специалното му отношение, и нагласата за управление на проблемите, които оказват влияние върху условията за извършване на одитите.

Обществени поръчки

Въз основа на опита, натрупан в продължение на повече от 6 години, може да се направи преценка на действието на Закона за обществените поръчки²¹ (приет през 1995 г., като в това отношение Унгария е първа сред страните, осъществяващи преустройство на политическите си системи). Законът бе значително изменен през 1999 г. и по-късно през 2001 г.‚ при това не само по отношение на ограничеността на понятията, а за да се подпомогне постигането на прозрачност и почтеност при конкурирането, за съответствие с програмата за хармонизиране на законодателството с това на ЕС и за да се отчетат възможностите за намаляване и създаване на корупционни рискове. Стойността на обществените поръчки, която постоянно се увеличава, е нараснала три и половина пъти в сравнение с началото. Разширил се е откритият характер на процедурите. В еднаква степен е нараснал делът на органите за местно самоуправление и на техните институции, както и този на централните бюджетни органи, осъществяващи административното управление на процедурите. В този процес се разкриха по-широки възможности за малките и средни предприятия да получават поръчки, финансирани с публични средства²². При оценка на опита, свързан с прилагането на закона, освен благоприятните тенденции‚ бяха разкрити и редица недостатъци. Дори и днес вътрешните институционални норми, подпомагащи практическото прилагане и изпълнение на закона на местно равнище, се характеризират с непълнотата и остарялостта на разпоредбите. Условията за лична реализация и материалните условия не са достатъчно добри, обработката на документите във връзка с обществените поръчки не е на нужната висота и липсва дисциплина на съответните лица в областта на съблюдаването на закона, поради отсъствието на подходяща мотивация и задължения. Регистрацията на участието на стопански организации е незадоволителна. Критериите за изпълнение на сключените договори не са достатъчно конкретни, а понякога дори и дефиницията на предмета и рамковата сума на договора са неясни, в резултат на което се създават неоправдани предимства на доставчици. Не беше постигнат пробив в намаляването на цените; не се оправдаха очакванията за подобряване на качеството и спазване на сроковете. Дейността на вътрешния контрол по отношение на обществените поръчки беше незадоволителна. Същевременно в тези констатации бегло се засягат и корупционните рискове.

Успоредно с това подобрение‚ стана ясно, че половината от неочаквано бързо нарасналия брой на граждански организации, които днес са приблизително 60 хиляди (!) – без да се прави някакво принципно разграничение между тях – са организации, ангажирани с отстояването на интереси и предоставянето на най-широка гама от услуги на населението в рамките на нестопанския сектор (здравеопазване, благотворителност и дори популяризиране на Европейския съюз). Тези организации не предоставят адекватна информация за правилното, редовно и ефикасно изразходване на финансовите средства, предоставени им за такива цели, или с други думи, по въпроса за това каква част от публичните финансови средства са били използвани по неадекватен начин‚ като са били отклонени към частни джобове. Създалото се положение осигурява ново и бързо разширяващо се поле за корупционни действия.

При приемането му през 1989 г. по време на политическото преустройство и по-късното му изменение през 1992 г.‚ законът за дейността на политическите партии беше прогресивен и спомогна за осигуряване на прозрачност във финансирането на системата на политическите институции²⁷. Същевременно одитите привлякоха внимание към редица проблеми и постепенното изоставане на разпоредбите на закона. Положението се оказа сходно и по отношение на текстовете, регламентиращи финансирането на изборите за парламент и за местни органи на властта.

Тези рискове са обобщени, като понякога буквално повтарят направени по-рано предложения на ДОИ и потвърдени в антикорупционната стратегия на правителството²⁸, приета през март 2001 година. В основата на проблемите лежи фактът, че около политическите партии се е образувала специална "сива" зона, която остава непрозрачна за одитите при сегашните компетенции. Въпреки всичките си недостатъци, унгарската нормативна уредба за дейността на политическите партии може да се счита за пионер и за прогресивно явление в международен мащаб, тъй като най-малкото по отношение на партията, като специална икономическа институция, действаща в условия на ограничения, тя посочва по недвусмислен начин при какви изборни резултати партията има право да получи бюджетна помощ и изобщо какви финансови и други видове помощи може да приеме. Въпреки това Държавната одитна институция, а оттам и парламентът‚ и общественото мнение, нямат общ поглед върху по-широките измерения на икономическата дейност на партиите, които понастоящем не попадат под действието на закона. Нещо повече, наситените със специализирана терминология разпоредби за финансовата отчетност не винаги са еднозначни и дават възможност за намиране на вратички и за различно тълкуване. Икономическите процеси в търговските дружества, създадени от политически партии и техните партньори, както и стопанската дейност на учредените в частния сектор фондации за набиране на финансови средства за политическа подкрепа, са непрозрачни и нерегламентирани.

Като се има предвид фактът, че понастоящем в Унгария няма действащ закон за лобирането и че въвеждането на прозрачност за различните финансови сделки в тази сфера би било показателно за особена политическа смелост, проявена срещу краткосрочните интереси от корупционна гледна точка, тази област може да се счита за най-крехката в рамките на демократичната институционална система. Един принципен въпрос, който изисква политическа воля и отчита функционирането на демокрацията - стъпка, която, от гледна точка на намаляване на корупционните рискове е много важна в тази област - е изясняването, че частните търговски дружества, създадени от партии, както и свързаните с тях фирми, дотолкова, доколкото използват бюджетни субсидии, трябва да са обект на (финансови) одити на Държавната одитна институция, осъществяващи контролната роля на парламента.

Подобни противоречия съществуват и в закона за изборите.²⁹ По отношение на условията и обстоятелствата, свързани с одитите, следва да се отбележи, че Законът за изборната процедура и този за функционирането и стопанската дейност на партиите понастоящем не осигуряват пълна прозрачност на произхода и използването на парите за кампании. Недостатъците на закона са пречка за прозрачността на финансирането на изборите и създават база за корупционни отношения, чието разрушително действие ще се прояви през идните години.

След политическото преустройство‚ системата за вътрешен контрол в Унгария се оказа в критично положение. Успоредно с това се възлагаха надежди на дисциплиниращата роля на одитите за осигуряване на прозрачност, на възможностите на външния финансов одит за пряка превантивна дейност и на механизма за саморегулиране на икономиката в посока на все по-голяма либерализация - надежди, които по-късно се оказаха неоснователни. Независимостта на надзорниците и одиторите сякаш беше очевидна сама по себе си (въпреки че това беше илюзия), докато именно в този период така нареченият "творчески" одит, който спомагаше за фалшифицирането на балансовите отчети, достигна най-големите си размери в САЩ³⁰. Ние, в Унгария, както и в другите страни от Източна Европа, където беше настъпила промяна в политическите системи, нямахме ни най-малка представа за това. При тези обстоятелства, макар че това положение не ни се нравеше, ние го отчитахме‚ и постепенно политическият и икономическият преход създаде пазар на стойност почти сто милиарда форинта за одиторски фирми с утвърдена репутация в световен мащаб³¹.

При дадените обстоятелства и отчасти поради тях, организационната система на вътрешния контрол, която би била адекватна на изискванията на новата пазарна икономика, се развиваше още по-бавно, отколкото позволяваха възможностите, а действието й беше свързано с големи недостатъци. Всичко това създава големи корупционни рискове дори и днес. Нещо повече, поради разгръщащото се сътрудничество между публичния и частния сектор и техните невинаги прозрачни взаимовръзки - както беше посочено в по-горните раздели - в тази област възникнаха и нови опасности³². Организацията, функционираща като контролен механизъм на държавата, беше създадена със закъснение по време на управлението на различни правителства и при прилагане на различни концепции. Въвеждането на вътрешен (държавен) контрол е изискване на ЕС. От първостепенно значение е промяната на това положение или поне решаването дали един административен орган за вътрешен контрол към правителствения кабинет да получи централна роля или по-скоро да подсили надзорните (вътрешно-контролните) структури, в съответствие с препоръките на ЕС. Това е необходимо не само по отношение на прозрачното функциониране на публичните финанси, но и от гледна точка на прякото намаляване на корупционните рискове.³³.