Решение № / г на Общински съвет Троян. О б щ и н а т р о я н с ъ д ъ р ж а н и е

О б щ и н а Т р о я н

1.Фактори

1.1.Природно-географски и териториално-административни

1.1.1.Географско положение на общината

1.1.2.Съседни общини

1.1.3.Релеф

1.1.4.Климат

1.1.5.Полезни изкопаеми

1.1.6.Кметства и населени места по кметства, курорти

1.2.Фактори на околната среда

1.2.1.Въздух

1.2.2.Води

1.2.3.Отпадъци

1.2.4.Почви и нарушени терени

1.2.5.Защитени територии и биоразнообразие

1.2.6.Шум

1.2.7.Зелени площи в населените места

1.2.8.Радиационна обстановка и влияние на нейонизиращите лъчения

1.3.Управленски фактори

1.4.Икономически фактори

1.5.Финансови фактори

1.6.Демографски фактори

1.7.Социално-икономически

ІІ.Анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите (SWOT)

ІІІ.Визия за околната среда на общината

ІV.Цели

2.Специфични стратегически цели

V.Приоритети

VІ.План за действие

VІІ.Приложения към програмата

В Ъ В Е Д Е Н И Е

Програмата е разработена на основание чл.79, ал.1 от Закона за опазване на околната среда и чл.26, ал.2 от Закона за почвите.

Програмата е динамичен и отворен документ. Тя ще бъде периодично допълвана съобразно настъпилите промени в приоритетите на общината, в националното законодателството и други фактори със стратегическо значение.

Избраният подход за разработването на програмата съответства на утвърдените с решение на Колегиума на Министерството на околната среда и водите на 29.11.1999 г. методични указания. Основният използван метод в разработката е стратегическо планиране, почиващо на SWOT анализ.

1. 
   Да идентифицира и анализира проблемите в областта на околната среда на територията на общината, да установи причините довели до тях и да предложи решения и действия за тяхното преодоляване.
   
2. 
   Да открои приоритетите в разглежданата област.
   
3. 
   Да обедини усилията на общинските органи, държавните институции, населението, предприятията на територията на общината за решаване на проблемите.
   
4. 
   Да аргументира проектите на общината в екологичен акспект, които тя ще предложи за финансиране.
   
5. 
   Да използва оптимално ограничените финансови и човешки ресурси, като ги съсредоточи за решаване на най-приоритетните проблеми.
   

Община Троян се намира в централна северна България. Административен център на общината е град Троян. Той е разположен на двата бряга на р.Бели Осъм, в Северното подножие на Троянско-Калоферския дял на Стара планина. (Приложение № 1)

През Троянския проход минава шосеен път за Южна България. Автотранспортни пътища свързват Троян със съседните общини, столицата и главните градове на България. На 17км от града минава първокласния път Е 772 (I-4). Троян е крайна гара на ж.п. линия. Най-близките граждански летища са Горна Оряховица (105 км) и София (160 км). Най-близкото речно пристанище - Свищов (110км).

1.1.2. Съседни общини

Община Троян граничи със следните общини както следва: на север с община Ловеч, на североизток и изток – с община Севлиево, на югоизток – с община Априлци, на юг с община Карлово и община Сопот, на запад – с община Тетевен, на северозапад – с община Угърчин.

Теренът на общината е продължение на планинския и хълмист релеф от Тетевенско на запад и Габровско на изток.

Климатът на Троянско е преходен – от умерено-континентален към планински: дъждовна пролет, прохладно лято, слънчева есен и сравнително мека зима.

По долината на р.Черни Осъм са открити желязно-рудни находища от хематит, които не са добре проучени.

Най-големи залежи има от нерудни изкопаеми, използвани в строителството и грънчарството: тъмносиви пясъчници, мергелни варовици, доломити, грънчарски глини, формирани от неокомски мергели. В недостъпните части на планината са разпространени гранити, гранитогнайси и кварцопорфири.

1.1.6. Кметства и населени места в общината

Община Троян е съставена от 22 населени места, от които 1 град – Троян, 9 кметства – Бели Осъм, Борима, врабево, Голяма Желязна, Дебнево, Калейца, Орешак, Черни Осъм, Шипково и 12 кметски наместничества – Балабанско, Балканец, Белиш, Горно Трапе, Гумощник, Добродан, Дълбок дол, Ломец, Патрешко, Старо село, Терзийско, Чифлик. (Приложение № 2)

Законът за чистотата на атмосферния въздух определя 11 основни показателя за качество на атмосферния въздух.

За контролиране на основните и допълнителни показатели на територията на страната се разполагат пунктове за мониторинг на качеството на атмосферния въздух, като част от Националната автоматизирана система за екологичен мониторинг, подсистема – “Въздух”. За община Троян пунктовете са подвижи, обслужвани от мобилната станция за контрол на качеството на атмосферния въздух.

По класификация (съгласно Приложение №1 към чл.10, ал.3 и 4 от Наредба №7 за оценка и управление качеството на атмосферния въздух) пунктовете за мониторинг биват:

1. 
   Транспортно – ориентирани (Т) пунктове за мониторинг са тези, при които броят на МПС, преминаващи в кръг с радиус 50 м, е не по-малък от 2500 превозни средства на денонощие.
   
2. 
   Промишлено – ориентирани (П) пунктове за мониторинг са тези, при които има преобладаващо влияние на емисии от производствени и други дейности.
   
3. 
   Градски фонови пунктове за мониторинг (ГФ) са тези които са разположени в застроената част на град, които не отговарят на критериите по т.2.
   
4. 
   Извънградски фонови пунктове за мониторинг (ИФ) са разположените на 3-10 км от град, които не отговарят на критериите по т.2 и 3.
   
5. 
   Регионални пунктове за мониторинг (Р) са разположените на 10-50 км от град, които не отговарят на критериите по т. 2 и 3.
   
6. 
   Отдалечени пунктове за мониторинг (О) са разположените на повече от 50 км от град, които не отговарят на критериите по т.2 и 3.
   

Последно измервания на качеството на атмосферния въздух (КАВ) с мобилната автоматична станцията на Регионалната лаборатория – Плевен са правени през 2012 г. За гр. Троян общинската администрация съвместно с експерти от РИОСВ – Плевен е определен 1 пункт за мониторинг - градски фонов. Регионална лаборатория – гр. Плевен е провела измервания на качеството на атмосферния въздух пет пъти в годината.

По време на измерванията са регистрирани незначителни превишения на максимално-еднократните концентрации (нива) на фини прахови частици.
Анализът на данните показва следното:

• 
  Среднодневните концентрации за серен диоксид ( SO₂) са под долния оценъчен праг за среднодневна норма.
  
• 
  Максималните средночасови концентрации за азотни оксиди (азотен диоксид (NO₂)) са под долния оценъчен праг за средночасова норма.
  
• 
  Нормата за въглероден оксид (CO) е осреднена 8-часова плаваща стойност, като максималните средночасови концентрации за въглероден оксид са под долния оценъчен праг.
  
• 
  Нивата на озон (O₃) са под 50 % от краткосрочната целева норма (120 μg / m3).
  

През периода на действие на предходната програма, общината е реализирала „Проект енергийна ефективност в обществени сгради“ – 9 рехабилитирани обекта, финансирани от Международен фонд Козлодуй и „Проект красива България“ – 3 рехабилитирани обекта. Чрез тях са постигнати следните резултати: рехабилитация на общинския сграден фонд, замяна на ниско енергийно ефективни горива с по-високо енергийно ефективни, замяна на отоплителните системи с високоефективни, включващи възможности за регулиране на потреблението, изграждане на слънчеви колектори върху общински сгради. Използването на слънчевата енергия и санирането на сгради доби популярност и започна да се прилага в бита.

Увеличения транспортен трафик е причина за повишаване на емисиите на вредни вещества и замърсяването на атмосферния въздух. Разрастването на автомобилните потоци, остаряването и износването на голяма част от моторните превозни средства представляват неблагоприятна перспектива за влошаване на екологичните характеристики на въздуха в прилежащите на пътните артерии райони. През изминалия четиригодишен период общината е въвела няколко изменения на организацията на движение – реконструкция на улици и кръстовища, въвеждане на еднопосочни улици.

Основни причини за есенно-зимното замърсяване на въздуха в града са честото безветрие и липсата на възможност за отопление с алтернативни на традиционните твърди и течни горива.

Процедурата за избор на изпълнител на газификацията на общината е обжалвана и ще продължи след решение на ВАС.

1.2.2. Води

Водни ресурси

Водните площи са с относителен дял 0,9% (при средно за страната 1,8%) - с площ 7764 дка, от които площта на реките е 2984 дка, язовирите заемат 4501 дка, езерата – 5 дка, блатата и мочурищата – 206 дка, и рибарници – 66 дка.

Потоците и реките се образуват от валежните води и снеготопенето.

Най-големите реки в общината са р.Бели Осъм и р.Черни Осъм, обединяващи се в р.Осъм.

Реките, които се вливат в р.Осъм са: р.Бели Осъм, р.Черни Осъм, Команска река (при с.Калейца), Сухата река (при с.Ломец) и Малката река (при с.Добродан). Реките, образуващи водосбора на р.Бели Осъм са: Рогачева река, р.Ръждавец, р.Зеленика, р.Жална, р. Кнежа, р.Дъскотина; а на р.Черни Осъм – са: р.Жеравица, р.Крайовица.

През територията на общината протичат и р.Видима (към водосбора на р.Росица), р.Калник и р.Топля (към водосбора на р.Вит).

Характерен е сравнително нисък есенно-зимен отток, който става значителен през пролетта и ранното лято.

Проектната категория на реките преди населените места е първа за р.Рогачева преди с.Чифлик, за р. Жеравица и р.Крайовица преди с.Черни Осъм, за р.Топля преди с.голяма Желязна, р.Кнежа преди вливането на р. Жална, землище на с.Балканец, р.Зеленика преди с.Бели Осъм.

Минералните води в с.Чифлик и с.Шипково са изключителна публична държавна собственост, която не може да бъде преобразувана в частна (съгласно чл.14, т.2 от Закона за водите). В Шипково има 5 извора и 4 сондажа. Общият дебит на всички водоизточници е ~ 62 л/сек. Минералната вода е от групата на сулфатно-калциево-магнезиевите. Температурата на водата варира от 18 до 38⁰ С.

Източници на замърсяване

Поречие Осъм: В горното течение на реката в притока р.Черни Осъм се вливат промишлени води от дървообравотваща промишленост, които се пречистват в пречиствателно съоръжение за отпадъчни води. В долното течение на р. Черни Осъм са заустени директно в реката води от хранителната промишленост. Има проект за изграждане на пречиствателно съоръжение. В притоците на р. Бели Осъм, отпадъчни води се вливат от туристическите обекти в селата Шипково, Чифлик и Бели Осъм, които са с характер на битови. Част от тях имат изградени пречиствателни съоръжения. В горното течение река Осъм е трета категория. Замърсител с голям капацитет на градската канализационна мрежа е дървообработващата и хранителната промишленост. Част от предприятията имат собствени пречиствателни станции, а останалите са заустени в градската канализация директно.

Канализационната система на града е смесена. Общата дължина на съществуващата канализационна мрежа е 38 076 м и обслужва 75 % от населението на града.

След изграждане и въвеждане в експлоатация на градска пречиствателна станция отпадъчните води от градска канализация на гр. Троян са пречистени до степен за водоприемник втора категория.

Замърсяването на река Видима е причинено от директно заустените локални канализации на производствени предприятия и населени места.

Водоснабдяване на населените места

Водопроводната мрежа е морално остаряла, изпълнена предимно от етернитови и стоманени тръби. Водопроводите са с изтекъл срок на годност. Това води до чести аварии, неритмично подаване към консуматорите, течове и голям процент загуби на питейна вода. Ежегодно се извършва реконструкция на водопреносната мрежа, като подмяната на старите тръби с полиетиленови започва от магистралните водопроводи на населените места.

През изминалия период за голяма част от водоизточниците за питейно-битово водоснабдяване са проведени процедурите и са получени разрешителни за водоползване, съгласно изискванията на нормативната уредба – Закона за водите и наредбите към него.
1.2.3.Отпадъци

Информациата е представена в Общинска програма за управление на дейностите по отпадъците 2013-2020 г., Приложение № 3 към настоящата програма.

Почвите не са много разнообразни и богати с изключение на наносните (алувиално-ливадни) по реките Черни и Бели Осъм. Сивите горски почви са представени в Предбалкана, на височина от 1000 м, кафявите горски почви заемат обширни пространства, а по билото на планината са развити планинско-ливадните почви.

Степента на замърсяване и деградиране на почвите в голяма степен е обусловена от дейностите в промишлеността, неефективното земеделие, естествените процеси (водна ерозия, други екзогенни фактори), експлоатацията на природни богатства и депонирането на отпадъците.

На територията на община Троян деградацията на земите и почвите (киселинност, засоляване, заблатяване) е слабо изразена. Добивът и преработката на нерудни изкопаеми не замърсяват почвите с тежки метали. Химическо замърсяване на почвите в общината не е регистрирано.

Площите, разрушени от водна ерозия, са сравнително малко, за което решаващо значение има високата лесистост на територията. Съществува потенциална опасност от ерозия, тъй като по-голямата част от територията на общината е с наклон над 3 градуса.

1.2.5.Защитени територии и биоразнообразие

Гори

Горите играят роля за формирането на местния климат, предпазват почвите от ерозия, регулират водния режим на реките, намаляват силата на вятъра, имат голяма естетическа стойност и важно значение за рекреацията на хората.

Общата площ на Община Троян е 893 330дка, от които 416 240дка са земеделски земи, а 468 700дка - са горски територии (ГТ).

На територията на общината функционират три горски стопанства - Троян, Борима и Черни Осъм.

Към настоящия момент са съставени актове за общинска собственост за 83 от общо възставонените 210 броя поземлени имоти, съставляващи общинските горски територии.

Община Троян извърши самостоятелно лесоустрояване на общинските горски територии, тъй като към момента на започване на лесоустройството на горите и земите от горския фонд в териториалния обхват на дейност на ДГС – Троян и ДГС – Борима, общината все още не беше възстановила собствеността си. Лесоустройственият проект (горскостопански план) на общинските горски територии обхваща 13308,0 дка от тях, с предвидено годишно ползване от 4508 пл.куб.м с клони. За оставаща площ от 5472,155 дка, ще се използва лесоустрояването на горите през 2007 за територията на СЗДП-ТП ”Държавно горско стопанство Троян” и СЗДП-ТП ”Държавно горско стопанство Борима”, като се осъществяват заложените мероприятия. Общо, годишното ползване от възстановените горски територии на Община Троян е около 5500 пл.куб.м с клони.

Годишното ползване се осъществява в съответствие с определеното ползване по горскостопански план, въз основа на одобрен годишен план приет с решение на Общинския съвет – Троян. Ползването на дървесина от общинските горски територии може да се ивършва по един от следните начини, определен с решение на общинския съвет:

1. чрез продажба на стояща дървесина на корен;

2. чрез добив и продажба на добитата дървесина,

Със свои решения Общинският съвет – Троян определи обем на годишното ползване на дървесина от общинския горски фонд за 2012 г., общо в размер на 5500 пл.куб.м стояща маса с клони, което да бъде реализирано в землищата на с. Голяма Желязна, с. Дълбок дол и с. Шипково, съгласно предвижданията на Лесоустройствения проект на Община Троян, чрез продажба на стояща дървесина на корен.

Приходите за 2011 г. от продажба на стояща дървесина на корен, чрез търг с явно наддаване, са в размер на 106011, 57 лв.

С приемането на новия Закон за горите се премахна възможността за реализиране на част от годишното ползване чрез предоставяне по такса на корен, което обслужваше снабдяването на местното население с дърва за огрев. За осъществяване на тая социална функция на общината през периода ще продава дървесина по ценоразпис, определен след решение на общинския съвет при:

- добив на суха и паднала дървесина от пострадали от пожари и природни бедствия (ветровал, ветролом, снеговал, снеголом) площи от общинските горски територии по предписание на Лесозащитна станция - София и Регионална Дирекция по горите – Ловеч;

- ще се добива отсечена и неизвозена дървесина в сечищата след поваляне на стъблата и/или кастрене, и/или разкрояване, и/или рампиране, при провеждане на сечи с изключение на възобновителни сечи във високостъблени гори;

- остатъци на дървесина в сечища след тяхното освидетелстване;

- стояща дървесина на корен;

Със свое Решение №82/29.03.2012 г. Общинският съвет – Троян определи, считано от 01.04.2012 г., форма за управление на горските територии, собственост на Община Троян, чрез структурно звено в администрацията на общината.

Състоянието на общинския горски фонд като цяло може да се определи като не много добро поради това, че в част от имотите на общинскте горски територии, преди тяхното възстановяване, са се осъществявали ползвания от съответните горски стопанства, които са били задължителни по предходния лесоустройствен проект.

Горските съобщества на територията на общината са предимно от бук, дъб, габър, келяв габър, бреза. От иглолистните видове се срещат бял и черен бор, смърч, зелена дуглазка.

Флористичното разнообразие е представено от около 2 337 вида и подвида растения, от които около 1 900 вида и подвида висши растения.

Броят на консервационно значимите растения е както следва: локални ендемити – 10 вида, български ендемити – 10 вида, балкански ендемити - 67 вида, защитени от българското законодателство – 30 вида, включени в националната Червена книга – 81 вида, видове от Червения списък на Европа – 9, видове, застрашени в световен мащаб – 10.