Решение № гр. Левски, 19. 02. 2009 г. В името на народа лев ч



Дата22.01.2019
Размер93.06 Kb.
ТипРешение

р е ш е н и е

гр.Левски, 19.02.2009 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА



ЛЕВчЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и девета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАТАША ПАНЧЕВА

и при секретаря Илияна Петрова и в присъствието на Прокурора като разгледа докладваното от съдията Панчева НАХдело № 20084410200552 по описа за 2008година, и за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 1312/04.08. 2008 година на Гл. Инспектор на K.T. на длъжност Началник на РПУ Левски при ОДП - Плевен, с което на основание чл.182 ал.І т.5 ЗДП на В.С. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца и на основание Наредба І 1959 са отнети 10 к.т.за извършено нарушение п чл. 21 ал. 1 ЗДП.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован се явява в съдебно заседание. В жалбата си, депозирана до съда моли същия да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. Не ангажира доказателства .

ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован , не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по така депозираната жалба.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателят, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

На21.07. 2008 на ГП Е-83 в с. Обнова , километър 45+565 в 02. 29 часа по посока Плевен жалбоподателят управлявал в посока от гр. Плевен към Русе лек автомобил марка “ С.“ с ДК№ *. На посочения пътен участък служители на РПУ Левски го спрели за рутинна проверка. Довели до знанието на водача отчетената скорост, с която управлявал автомобила непосредствено преди спирането му, отчетена с помощта на Радар TR-4 с фабр. № 126 /97 г. въз основа на показаните от последният данни било установено, че същият управлява МПС с 91 км/ч при разрешена извън рамките на населеното място такава от 50 км/ч. За констатираното административно нарушение, извършено от страна на жалбоподателят полицейските служители съставили акт на жалбоподателят, в негово присъствие, връчен му по надлежният ред. В същият били отразени горните обстоятелства ,квалифицирани като административно нарушение по чл. 21 ал.1 ЗДП .Жалбоподателят подписал акта без възражения . Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателят с глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца и на основание чл. 4 ал. 1 т.13 от Наредба І1959 са отнети 10 к.т.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства - Акт за установяване на административно нарушение № 1312 / 21.07. 2008 г. година на полицейски служител при РПУ при Левски , Наказателно Постановление № №1312/04.08. 2008 г.на Гл. Инспектор на K.T. на длъжност Началник на РПУ Левски , както и от събраните гласни такива посредством разпита на свидетелите – Н.Н. и М.А. .При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Разпоредбата на чл.21 ал. 1 ЗДП задължава по императивен начин водачите на МПС да при управление на МПС да съобразяват скоростта си с императивно определените норми , очертани в същата разпоредба за конкретното място на движение,на различните пътни превозни средства . Разграничителен критерий даден в чл. 21 , ал. 1 от ЗДвП установяващ допустимите скорости на движение е категорията на пътното превозно средство и мястото на движение на автомобила , като са разграничени като места на движение населено място , извън населено място и магистрала . В рамките на населеното място разрешената скорост е 50 км/ч.

Съгласно разпоредбата на закона за установяване и контрол на тези скорости на движение , за да се установят нарушенията на правилата за движение , контролните органи имат право да използват технически средства или системи , съобразно с предвиденото в ЗДП.

В хода на проведеното против жалбоподателят административно наказателно производство съдът прие за безспорно установено въз основа на всички , събрани по делото гласни и писмени доказателства, че жалбоподателят нарушил задълженията си , произтичащи от горната разпоредба. Твърденията на жалбоподателят за липса на виновно поведение от негова страна не се подкрепят и от разпита на актосъставителя А. и свидетеля по акта Н. . В жалбата си жалбоподателят не отрича че е пътувал с автомобила си на посочения в акта ден и час , нито отрича , че е спрян от органите на КАТ за проверка , нито отрича , че радарът е показвал скорост от 91 км/ч . , но отрича ,че скоростта е била неговата , то тя е неправилно засечена , тъй като “ техническото средство било негодно такава От разпита на свидетелите актосъставителя Н. и свидетеля по акта А. се установява , че действително в посоченото в документите време е бил спрян за проверка , поради превишена скорост. Свидетелите не помнят конкретика , но декларират , че написаното в акта е вярно и точно записано. Жалбоподателят твърди , че НП е незаконосъобразно , но това негово твърдение е оборено от представените доказателства- съставен акт , които данни са потвърдени от лицата , които са го подписали. Твърдението на жалбоподателя , че акта не отговора на разпоредбата на чл. 42,т4 от ЗАНН . Това твърдение е неоснователно. Видно от приложения на л.3 от делото акт е, че в него е описано по установения и общоприет начин нарушението извършено от жалбоподателя .Тези доводи на жалбоподателя не се споделят от настоящия съдебен състав. Акта приложен на л. 3 от делото е съставен върху стандартна бланка , отпечатана с №467444 и в него съдържат се данни за датата , часа , мястото на извършване на нарушението , описание на това нарушение , както и доказателствата , с които е установено то. Така съставеният акт и издаденото наказателно постановление са съставени без нарушения на ЗДвП и ЗАНН. В акта за нарушение са записани както датата на движение на автомобила на жалбоподателя ,така и часа на фиксираната скорост на радара. Ето защо съдът намери , че установената в акта за административното нарушение скорост и в наказателното постановление такава , с което се е движил жалбоподателя с управляваното от него МПС не бе опровергана. В с.з е разпитан като свидетел актосъставителя св. Н. , който заявява , че не си спомня случая , но потвърждава , че той е написал и подписал акта. Съдът се увери от съществуващите по делото достатъчни убедителни доказателства , че жалбоподателя се е движил в населено място с превишена скорост. Тук следва да бъдат обсъдени всички гласни и писмени доказателства относими към скоростта , с която се е движил жалбоподателя. Жалбоподателя се е възползвал от правото си да дава обяснения , но не е ангажирал никакви доказателства .



Не се споделят от настоящият състав и доводите, че не е установено авторството на жалбоподателя.Неоснователно е и възражението , че административното нарушение не е доказано и че негов извършител е жалбоподателя . В преценката си дали да издаде наказателното постановление , административнонаказващия орган се основава на фактическите констатации по акта за установяване на административното нарушение , които в производството по чл. 189 , ал. 2 от ЗдвП в рамките по налагане на административното наказание се считат за верни до доказване на противното. От друга страна , по силата на, НПК във вр с чл. 84 от ЗАНН , в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила и затова съдът разпореди събирането на гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя и свидетеля установяващ нарушението и свидетеля сочен от жалбоподателя като очевидец , които са допустими от закона доказателствени средства извършването на нарушението и обстоятелството при които е извършено. Административното нарушение е установено чрез допустимо от закона техническо средство. Според съставения акт за административно нарушение скоростта от 91 км/ч е била измерена с техническо средство “ Трафик радар 126 /97 г. Този трафик радар представлява техническо средство. Служебно известно е на съда , че това техническо средство е от одобрен тип и е в употреба / чл. 30 ЗИ / , а и то -използваното средство -радар ТР 4 с фабр. № 126/97 г. успешно е преминал проверката и проверката е удостоверена със знак за извършена ПП № 02703за 2008 г. и като ПП е било в срока на валидност- 12 месеца от датата на проверката т.е до 29.05. 2008 г. до 29.05. 2009 г. , а нарушението е извършено на 21.07. 2008 г. От приложеното като доказателство на л. 6 от делото доказателство Копие от страница на дневник за проверени автомобили на дата30.06. 2008 г. е видно , че проверка е извършвана в интервал от около 6-13 минути. От приложената на л. 6 от делото копие от разпечатка на уреда Трафик радар ТР 4 с ф. №  126/97 г. за дата21.07. 2008 г. е видно , че интервала е от посочения в дневника за наряда . Макар и трафик радара да е от по- стария тип , то той е в срока на валидност за използване и е преминал успешно метрологичен контрол . Със свидетелските показания се потвърдиха констатациите установени в АУАН движение със скорост от 91 км/ч. Чл. 21 от Здв.П въвежда забрана за превишаване на определена скорост . Използваното техническото средство Радар ТР 4 е годно средство за измерване на скорост , по смисъла на § 1 т. 27 от ДР на ЗИ , тъй като е техническо средство , което има метрологични характеристики и е предназначено да се използва за измервания самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства. Като средство за измерване и трафик радара се подчинява на изискванията на Закона за измерванията. За да се използва едно средство за измерване като такова следва да се изпълнят изискванията по чл. 34 и сл. от ЗИ. Според установената в Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване , които подлежат на метрологичен контрол процедура , която е достатъчно усложнена и включва първи етап вписване на средството като одобрен тип в публичен регистър. Трафик радарите и в частност ТР 4 са от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените средства за измерване . Съгласно чл. 30 от ЗИ когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип се считат за одобрен тип. Съгласно чл. 745 от Наредбата за средствата за измерване , които подлежат на метрологичен контрол като средство за измерване е регламентиран радарния скоростомер като одобрен тип средство за измерване и е предвидено , че радарния скоростомер е предназначен за контрол на скоростта на моторните превозни средства чрез възпроизвеждане на ефекта на Доплер. С оглед възможността за възпроизвеждане на данните от записванията Наредбата поставя като изисквания към радарните скоростомери регистриращи резултатите от измерване, регистрацията трябва да съдържа данни за : 1. датата и времето на измерването ;2. измерената скорост и посоката на движение на превозното средство. Никъде в Наредбата не е поставено като изискване радарните скоростомери да могат да записват и регистрационния номер на автомобилите. / чл. 752 от Наредбата /. След като радарния скоростомер е от одобрен тип от една страна , а от друга страна е преминал метрологична проверка и последващата метрологична проверка , което е служебно известно на настоящия състав на съда от другите разглеждани дела / анд и граждански такива / , то записванията от същия радар представляват годно доказателствено средство , тъй като съгласно чл. 764 ал. 1 т. 1 от Наредбата и първоначалната и последващата проверка включват на първо място проверка дали измервателното средство все още е от одобрен и тип и ако е от такъв одобрен тип / приема се съгласно чл. 30 от ЗИ , че ако срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл , намиращите се в употреба средства за измерване , които отговарят на одобрения тип , се считат за одобрен тип / и ако е от одобрен тип ,му се прави и последваща проверка на точност на скорост чрез симулиране на Доплеров сигнал.

Не без значение е и, че съставения акт е надлежно предявен на водача и той го е подписал без възражения . В хода на съдебното производство се събраха достатъчно доказателства гласни и писмени , които установяват по категоричен и безспорен начин , че именно автомобила на вода се е движил с превишена скорост. Ето защо съдът не споделя доводите на жалбоподателя за нарушения о чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН. Съдът намира , че жалбоподателя е превишил максимално установената в чл. 21 от ЗДвП скорост нарушил е чл. 21 , ал. 1 от ЗДвП и отговорността му следва да бъде ангажирана по чл. 182 , ал. 1 т. 5 . Фактическите констатации по акта не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства , безспорно е установена самоличността на нарушителя и виновното извършване на нарушението. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за установено , че жалбоподателя е управлявал МПС със скорост от 91 км/ч в населено място ,като е превишил максимално допустимата скорост на движение , която според чл. 21 , ал. 1от ЗДвП е 50 км / ч. Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 21 , ал. 1 от ЗДВ. Разпоредбата на чл. 182 , ал. 1 т. 5 не е с предвиден минимум и максимум , което означава , че законодателят не е дал възможност на административнонаказващия орган на преценка при определяне размера на глобата. Този размер е конкретно фиксиран. Следователно , при установяване на всички елементи от хипотезата на правната норма , административно наказващия орган правилно е наложил посоченото наказание в законноустановения му фиксиран размер.

Целта на ЗДвП , както и на подзаконовите нормативни актове , а и на тази по ЗИ и подзаконовите нормативни актове свързани с приложението им като правилници и наредби имат за цел опазване и запазване живота и здравето и имуществото на участващите в движението по пътищата – чл. 1 , ал. 2 от ЗДвП респ. Чл. 2 ал. 1 ЗИ .

При така изложените правни и фактически съображения СЪДЪТ счита, че Наказателно Постановление № 1312 на Гл. Инспектор на K.T. на длъжност Началник на РПУ Левски, с което жалбоподателят е санкциониран за извършено нарушение по чл.21 ал.І ЗДП е ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО. Същото е издадено в съответствие както с материалният, така и с процесуалният закон.

При определяне вида на наложеното наказание наказващият орган е съобразил разпоредбата на чл. 182 ал. 1 т. 5 ЗДвП и е наложил такова ГЛОБА, посочена в закона в конкретно определен размер и лишаване от право да управлява МПС, посочено конкретно от жалбоподателят в размерна 2 месеца. В този смисъл съдът намери, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Водим от горното , СЪДЪТ



Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №1312/04.08. 2008 г. на Гл. Инспектор на K.T. на длъжност Началник на РПУ Левски , с което на основание чл.182 ал.І т. 5 ЗДвП на В.С. от гр. П. , *, с ЕГН- * е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца и на основание Наредба І- 1959 са отнети 10 к.т. за извършено нарушение по чл. 21 ал. 1 ЗДвП.



Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред ПлАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница