Решение №1/28. 06. 2013 г на Областен съвет по развитие Кюстендил/ областна стратегия за развитие

/Решение №1/28.06.2013 г.

Списък на използваните съкращения

1.1. Геоложка среда, сеизмичност и полезни изкопаеми

1.2. Геоморфоложки дадености

1.3. Климатични особености

1.4. Водни ресурси

1.5. Почвено разнообразие

1.6. Биологично разнообразие и ландшафти

2. Икономическо развитие и конкурентоспособност – основни проблеми и възможности

2.1. Обща характеристика на икономическото развитие на областта

2.2. Отраслова структура на областната икономика – по сектори 1,2,3

2.3. Наука, иновации и технологично обновяване на икономиката

2.4. Туристическо развитие

2.5. Развитие на информационните и комуникационните технологии

2.6. Малки и средни предприятия

2.7. Преки чуждестранни инвестиции

3.1. Демографска характеристика, процеси и тенденции

3.2. Икономическа активност, заетост, безработица

3.3. Доходи на домакинствата, ниво на бедност

3.4. Здравеопазване и социални грижи

3.5. Образование, висше образование и научни институции

3.6. Културна сфера и културен живот, културно наследство

3.7. Спорт, отдих и младежки дейности

4.1. Пътна мрежа – състояние и проблеми, транспортна достъпност

4.2. Железопътна мрежа

4.3. Въздушен транспорт

4.4. Водоснабдителна и канализационна система, пречистване на водите

4.5. Телекомуникации и далекосъобщения

4.6. Електроенергийна инфраструктура

4.7. Газопреносна и газоразпределителна мрежа

4.8. Възобновяеми енергийни източници

5. Околна среда - състояние, тенденции, проблеми и рискове

5.1. Защита на биологичното разнообразие, защитени територии и защитени зони

5.2. Качество на атмосферния въздух

5.3. Състояние на водите – повърхностни и подземни, риск от наводнения

5.4. Замърсени почви, почвена ерозия и нарушени територии

5.5. Управление на отпадъците

5.6. Радиационна обстановка и шумово натоварване

5.7. Климатична уязвимост

6.1. Селищна мрежа – градове и села, йерархични нива на градовете центрове

6.2. Агломерационни процеси, агломерационни ареали и зони на влияние

6.3. Проява на феномена “център и периферия” на територията на областта

6.4. Селищно развитие и селищна структура - проблеми и тенденции, интегрирано градско развитие

7. Синтезиран анализ (SWOT)

Част ІІ

СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ ЗА ПЕРИОДА 2014-2020

1. 
   Резултати и изводи от междинната оценка за изпълнението на Стратегия за развитие на област Кюстендил за периода 2005-2015
   
2. 
   Предпоставки за формулиране на стратегическата рамка за развитие на област Кюстендил за периода 2014-2020 г.
   
3. 
   Визия, цели и приоритети за развитие на областта
   
4. 
   Обща оценка на необходимите ресурси за постигане целите на ОСР
   
5. 
   Райони за целенасочена подкрепа, Област Кюстендил, 2011 г.
   
6. 
   Наблюдение, оценка и контрол на изпълнението /мониторинг/ на ОСР. Критерии за оценка
   
7. 
   Стратегически насоки за разработване на целите и приоритетите на общинските планове за развитие
   
8. 
   Партньорство, информация, публичност
   

Новата областна стратегия за развитие (ОСР) на област Кюстендил 2014 -2020 е от второ поколение. Тя се създава по време, когато още действа стратегията на настоящия планов период и същевременно се оформя стратегическата рамка за новия планов период. Заемайки третото йерархично ниво в регионалното планиране под Националната стратегия за регионално развитие (НСРР) 2012-2022, и Регионалния план за развитие (РПР) на ЮЗР, настоящата ОСР следва хронологичния ред за определяне на „....средносрочните цели и приоритети за устойчиво интегрирано регионално и местно развитие на територията на съответната област в съответствие с предвижданията на НСРР, РПР и другите структуроопределящи политики”. Така ОСР навреме ще поеме и функциите на стратегическа рамка за низходящите в йерархията на регионалното планиране, общински планове за развитие.

Ключовите промени в стратегическата рамка за новия планов период са с носители стратегия „Европа 2020” и „Териториален дневен ред на ЕС - 2020”, както и националните им интерпретации в Националната програма за развитие „България 2020”.

Стратегията “Европа 2020” въвежда запомняща се формула за развитие през следващия планов период – „интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж”. За първи път ЕС има еднозначни цели с количествени измерители. Съобразявайки се с изходната си позиция и прогнозируемите възможности, България поема съответни ангажименти.

Основните промени в контекста на стратегическото планиране се определят от няколко ключови фактора:

• 
  Членството на България в ЕС;
  
• 
  Доминиращо влияние на глобалната криза върху икономическата среда. Усилията на България за преодоляване на въздействията на кризата, налагат преосмисляне на политиките, пълно и ефективно усвояване на наличните средства от ЕС, както и нова, агресивна политика за привличане на инвестиции и създаване на устойчиви работни места;
  
• 
  Целите и политиките, регламентирани в новите стратегически документи на европейско, национално и регионално ниво, в т.ч. Стратегията „Европа 2020”, Националната програма за реформи на Република България 2010-2013 г. (в изпълнение на стратегия „Европа 2020”), както и подготовката за новия програмен период 2014-2020 г.
  

ВИЗИЯ Област Кюстендил –утвърден трансграничен център в Югоизточна Европа, с устойчив икономически растеж и хармонични условия за бизнес и живот: уникално съчетание на съхранена природна среда и богатства, наследство от хилядолетна история и култура, възраждащи се селскостопански традиции и слава, съвременна и развиваща се комплексна инфраструктура; с хора – щастливи от достойните условия за труд, обогатената социална среда и повишеното качество и стандарт на живот

ГЛАВНА СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ

Постигане на устойчиво хармонично и балансирано развитие

СЦ1: Комплексно развитие на инфраструктурата и урбанизираните територии за достигане на европейските стандарти

СЦ 2: Социално-икономическо развитие, на базата на устойчив икономически растеж, “икономика на знанието” и развитие на човешкия капитал. Прилагане на съвременни социални политики

СЦ 3: Съхраняване на уникалната природната среда, КИН и идентичност като основа за комплексно хармонично развитие на региона

П І. Развитие на комплексната инфраструктура

П ІІ. Насърчаване на регионалната икономика и трансгранично сътрудничество

П ІІІ. Развитие на конкурентноспособно селско стопанство и преработваща промишленост

П ІV. Социално развитие и човешки капитал

П V. Опазване на околна среда. Екологосъобразно управление на природните ресурси

П VІ. Развитие на жизнеспособен туризъм

Към очертаната стратегическа рамка за новия планов период следва да отбележим допускането, че законовата рамка на ОСР ще се запази без радикални промени. Това би означавало, че ще се запази същността, ролята и институционалната рамка на областните стратегии. Това означава още, че новата ОСР е естествено продължение на действащата в момента.

Новата ОСР Кюстендил 2014-2020 визира период от седем години. Това ще е период, белязан с усилията и надеждите за преодоляване на ефектите от глобалната криза. Период, поставящ на изпитание всички нива на планиране и функциониране. Период, в който успехът ще бъде пряка функция от степента на съобразяване с основните предизвикателства:

• 
  Демографски промени – застаряване, намаляване, обезлюдяване, миграция;
  
• 
  Глобализация – необходима конкурентоспособност – качество, ефективност;
  
• 
  Климатични промени – уязвимост от наводнения, засушавания, пожари;
  
• 
  Енергийна зависимост – увеличаващ се риск, диверсификация, ВЕИ, енергийна ефективност;
  

Следвайки принципите на партньорство, прозрачност и публичност, новата ОСР изразява консолидираното виждане на всички заинтересовани страни.

Област Кюстендил остава с непроменена принадлежност (към Югозападен район от ниво 2) и структура. Съседни от север, североизток и изток, са обласите Софийска и Перник. От юг граничи с област Благоевград. Западната граница на областта съвпада с държавната на Република България с Република Македония и с Република Сърбия.

Европейските коридори Е8 и Е4 преминават през територията на областта. С тяхното изграждане и влизане в експлоатация, ще се подобри комуникационната достъпност като фактор за реализация на потенциалите за социално-икономическо развитие на областта.

Територията на областта е със силно пресечен и разнообразен релеф. Представлява сложна мозайка от планини и котловини. В северната част на областта са разположени дялове от Осоговска планина и Краищенската планинско-котловинна област, а в източната – северозападни дялове от Рила. Основен водосбор в територията е този на р.Струма.

Оценени от гледна точка на ресурсен потенциал, геоморфоложките дадености на областта са особено щедри и ценни за развитието на туризъм (красиви/атрактивни природни комплекси, минерални води, условия за ски). От гледна точка на инфраструктури и достъпност, силно пресеченият релеф създава сериозни препятствия и обуславя периферност на голяма част от територията.

1.3. Полезни изкопаеми

С най-значимо стопанско значение продължава да бъде Бобовдолският басейн за кафяви въглища, захранващ ТЕЦ “Бобов дол”. В областта има множество находища на варовици, глини и инертни материали. Добивът и стопанското им значение са със скромни измерения.

Преходното географско положение и разнообразният релеф на област Кюстендил създават динамика и вариации в климата. Разграничават се три основни типа -умереноконтинентален, преходно-континентален и планински климат. Средногодишната продължителност на слънчевото греене в извънпланинските територии е около 2200 часа, а в планинските части варира в широки граници в зависимост от изложението на склоновете.

От водните ресурси с най-голямо значение за Кюстендилска област са речните и термоминералните води. Цялата територия на областта се отводнява от р. Струма и нейните притоци. Струма е една от най-големите български реки – тя е четвърта по дължина и втора по водоносност и площ на водосборния басейн. Реката навлиза в Кюстендилската котловина през Земенския пролом, пресича я от северозапад на югоизток, протича през Скринския пролом и след вливането в нея на р. Джерман и р. Рилска напуска територията на областта при Кочериновския праг. По-големите притоци на Струма водят началото си от едни от най-водоносните планини в България – Рила и Осогово. В Кюстендилската котловина по-добре развити са десните притоци на Струма (Драговищица, Бистрица, Новоселска и Елешница), а в Долнодупнишката котловина – левите притоци (Джерман и Рилска). Река Джерман е втората по големина река в рамките на Кюстендилска област. Тя извира от циркуса на Седемте рилски езера в северозападния дял на Рила, като по-големите й притоци са Тополница и Отовица. Третата по големина е р. Рилска, която води началото си от циркуса на Рибните езера. Реките са най-пълноводни през април и май, а най-маловодни – през август и септември.

В територията на областта попадат едни от най-известните езера на Рила - Седемте рилски езера, Мальовишките, Градинските, Карагьолските. В басейна на р. Валявица, в м. Паничище е образувано и тектонското езеро Паничище.

Термоминералните води имат важно значение за балнеологията и туризма в областта. В Сапарева баня се намира най-горещият балкански гейзер с минерална вода - 103.5С. Заедно с още два по-малки извора, общият дебит достига 7 л/сек. Кюстендилските термоминерални води имат температура 73С и общ дебит 40 л/сек от около 30 извора, каптирани в обща шахта и водопровод. Освен за спа- и уелнес- процедури, тези води са база за развита балнеология - имат доказани лечебни свойства за широк кръг заболявания. В село Невестино има извор на питейна минерална вода.

1.6. Почвено разнообразие

Обусловено от релефа и климата, територията на Кюстендилска област съдържа голямо разнообразие на почвена покривка. Характерни за териториите с надморска височина до 700-800 м са канелените горски почви, които са разпространени в котловините и ниските части на планините. Дебелината на почвения профил е от 70 до 120 см, а на хумусния хоризонт – до 35 см. В Кюстендилската, Сапаревската и Долнодупнишката котловини са разпространени смолници, имащи високо естествено плодородие. В прилежащите към котловините склоновете са разпространени плитки ерозирали канелени почви с дебелина на почвения профил до 55-60 см. Почвите, характерни за планинския пояс са височинно зонирани и са представени от разновидности на кафявите планинско-горски и планинско-ливадните почви. По речните тераси са разпространени алувиални и алувиално-ливадни почви, в подножията на планините - делувиални почви, а по билата и склоновете на Земенска и Конявска планина - фрагментарни почви.

Естествената растителност в Кюстендилска област е изключително разнообразна, което се дължи на различните физикогеографски и биоекологични условия. Растителността в района е представена предимно от сухолюбиви (ксерофилни) съобщества, в които преобладават формациите на дъба (цер, благун и горун). В подраста на тези съобщества има келяв габър, мъждрян, офика, шипка и червена хвойна. В зависимост от надморската височина, в съобществата участват и виргилиев дъб, липа, бряст, явор и обикновен габър. В планинските територии с височина над 800 м, растителността е височинно зонирана, като в Осоговска планина има добре развит буков пояс, който достига до 1600 м. Над него фрагментарно е развит иглолистен пояс със смърч, ела и бял бор. В най-високите части са разпространени субалпийски растителни съобщества.

В Рила, за разлика от Осогово, среднопланинският пояс е съставен главно от смърчови и бялборови съобщества. Характерни за Рила са и горите от бяла мура. В субалпийския пояс на Рила е разпространен клек, който отсъства като пояс в Осоговска планина.

В карстовите територии от Краището са разпространени типични субсредиземноморски съобщества, представени от шипка, мъждрян, келяв габър и воден габър. Наличието на тези съобщества се обяснява със специфичните микроклиматични условия и карбонатна геоложка основа от устойчив на изветряне варовик. По долините на реките се срещат типични влаголюбиви (хигрофилни) видове, представени предимно от елша, върба, топола и др.

На територията на Кюстендилска област е разположена част от Национален парк “Рила”. Той е най-големият национален парк в България и един от най-големите европейски паркове. Той включва безлесните части по билото на Рила планина и част от горските иглолистни комплекси под него в четирите главни дяла на планината на обща площ 81046 ха. В НП “Рила” са включени 4 резервата – “Парангалица”, “Централен рилски резерват”, “Ибър” и “Скакавица”. Те са защитени територии, които са образци от естествени екосистеми с характерни и забележителни диви растителни и животински видове и местообитания. Резерватът “Скакавица” (70,8 ха) е обявен през март 1968 г. в землището на гр.Сапарева баня. Това е типичен горски резерват, разположен между 1850 и 2050 м. В него се охранява вековен девствен, предимно беломуров горски масив. През юни 2000 г., една част от Национален парк “Рила” е прекатегоризирана в Природен парк “Рилски манастир”, който обхваща централната част на Рила планина. Със стръмни, труднопроходими склонове, обрасли със смесени широколистни и иглолистни гори, с клекови формации и алпийски пасища, с красиви долини, през които минават пенливи реки, с разнообразен релеф, с величествени скални върхове, с чуднокрасиви ледникови езера, с разнообразния си растителен и животински свят, той е притегателен център за отдих и екотуризъм.

През 1986 г. с площ 3676,5 ха е обявен резерват “Риломанастирска гора”. Създаден е за да се запазят първични горски екосистеми от иглолистни и смесени елово-букови гори, а също естествената среда на архитектурно-историческия резерват “Рилски манастир”, обявен от ЮНЕСКО през 1983 г. за световен паметник на културата.

Особен интерес представляват Стобските пирамиди, разположени в последните издънки на Югозападния дял на Рила край с. Стоб. Намират се от двете страни на вододелния рид (предимно от южната му страна), разделящ суходолията Гръчковец (от север) и Бусовец (от юг). Разделени са на отделни групи, наречени от народа с различни имена – Кулите, Чуките, Самодивски комини и др. Най-известната група е наречена Сватовете и е свързана с легенда. Голяма част от земните пирамиди са увенчани с каменни шапки. Стобските пирамиди са особено красиви при залез слънце или огрени от лунна светлина.

В Осоговската планина е разположен природния резерват “Църна река”, обявен за резерват през 1980 г. и обхваща представителна екосистема на първични букови съобщества в климаксова фаза и представя най-характерните биоценози на планината. На територията на планината са разположени още: природната забележителност “Юч бунар” – група дървета от секвоя на възраст от 110 г. и природна забележителност “Вековна букова гора”, в непосредствена близост до средновековния манастир “Св.Лука”.

Недалеч от м. Бекбунар се намират планински торфени блата с характерна растителност, които представляват интерес за екотуризма. Релефът на планината е удобен за пешеходен туризъм.

Резерват “Габра” е разположен във Влахина планина в м. Малкия средок, край с.Църварица. Той е един от най-старите резервати в България, обявен през 1949 г. на площ от 89,2 ха. Защитената територия е естествено насаждение от черен бор с примес от зимен дъб, цер, бук и габър. Възрастта на дърветата е от 50 до 60 г., а височината им надминава 40 м.

Сред природните забележителности в областта са Земенския пролом, пещерите Темната дупка и Хайдушката воденица, Скакавишкия водопад.