Решение №21/14. 04. 2016 г по анд №8 / 2016 г по описа на Военен съд Пловдив
Изтегляне 145.11 Kb.
|
МОТИВИ по Решение № 21/14.04.2016 г. по анд № 8 / 2016 г. по описа на Военен съд Пловдив. От съвкупната преценка на събраните и проверени в съдебно заседание доказателства по делото, съдът приема за установено следното : Обвиняемият *** *** /***./ В.В.Ж. е на военна служба ***
През периода от месец август 2012 г. до месец юли 2013 г., обвиняемият ***. В.Ж. живял на свободен наем в гр. ***, ул.”*** ***”, ***, ***, ***, ***, с наемодател св. С.П.А.. Същият апартамент бил нейна собственост. Обвиняемият сключил писмен договор за наем на 26.08.2012 г с А., като заплащал месечен наем в размер на 140 лева „на ръка“, на ***та на А. – св. Г.Д.. Нямал роднинска връзка с наемодателя. В апартамента живял сам до месец юли 2013 г. Редът за картотекиране на военнослужещите, които живеели в условията на свободно договаряне и изплащането им на компенсационни суми за това, за периода от 10.08.2010 г. до момента се уреждал от „Наредба № Н-22 от 16.07.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне, издадена от министъра на отбраната“. Съгласно горепосочената наредба, картотекирането на нуждаещите се лица - военнослужещи и цивилни служители в МО, се извършва въз основа на заявление –декларация по образец, съгласно приложение № 1, подадено в два екземпляра до жилищната комисия на формированието, като към него се прилагат, освен останалите документи, удостоверяващи жилищната нужда, заверено от наемателя копие от договор за наем - за онези военнослужещи, които ползват под наем жилище при условията на свободно договаряне, както и копие от адресна карта - чл. 7 от Наредбата. При промяна в семейното, имотното състояние, в служебното и/или наемното правоотношение, картотекираните лица са длъжни в 15-дневен срок, от настъпване на съответното обстоятелство, да подадат ново заявление – декларация - чл. 7 ал. 4 от Наредбата. Право на картотекиране имали онези лица, които не притежават в населеното място, в което служат, собственост или вещно право на ползване върху жилище или вила, годни за постоянно обитаване, като изискването се прилага и за населеното място, в което живеят при условията на свободно договаряне, когато е различно от това по местослужене, не са прехвърляли жилищен имот или вила, годни за постоянно обитаване, през последните 5 години преди подаването на заявлението-декларация на други лица, освен на държавата или на община и в случаите на прекратяване на съсобственост - чл. 7 от наредбата. Самите жилищни комисии се назначавали със заповед на командира на военното формирование и изпълнявали дадените им по наредбата правомощия - чл. 5 от наредбата. От жилищните комисии се изготвяло предложение до Централно военно окръжие за картотекиране на нуждаещите се, ведно с необходимите документи. От централно военно окръжие се подготвяли проектосписъци на нуждаещите се от картотекиране и се изпращали на Министъра на отбраната за одобряване и обявяване на списъка на картотекираните лица - чл. 9 от наредбата. След това списъците се връщали обратно в жилищните комисии, а Министърът на отбраната издавал заповед за настаняване - чл. 16 от Наредбата. Съгласно чл. 35 от Наредбата, на онези военнослужещи или цивилни служители в МО, на които не можело да се предложи жилище и които живеели на свободно договаряне и им се изплащали месечни компенсационни суми от бюджета на МО. Право да ги получават имали лицата, които били картотекирани във втора група, ползвали жилище при условията на свободно договаряне, които не са собственост на техни роднини - чл. 36 от Наредбата, като за изплащането на сумите се подавало ежемесечно заявление-декларация до командира на формированието по образец приложение № 8, както и копие от договора за наем, като документите за предходния месец се подавали до 5-то число на следващия месец - чл. 37 от Наредбата, като въз основа на така представените документи и обявените списъци на картотекираните като нуждаещи се лица - чл. 38 от Наредбата, се издавала заповед на командира на формированието за изплащането на сумите - чл. 39 от Наредбата.
От разпита на председателя на жилищната комисия св. ***. Н.Ж. се установява, че разписки за наем, съгласно действащата Наредба Н-22/2010 г., не се изисквали от картотекираните военнослужещи, но въпреки това същият продължил да ги изисква за по-голяма сигурност и яснота по отношение на заплащането на наема от страна на картотекираните. Никой не се противопоставил на представянето на разписките за наем. Жилищната комисия от в.ф. е изисквала от военнослужещите да представят разписки за платен наем от началото на 2012 г. до средата на 2013 г. Поради тази причина, ***. Ж. представял и разписки за платен наем пред жилищната комисия, като представил такива от дати: 25.11.2012 г.; от месец януари, без дата и година; от 21.01.2013 г.; от 04.03.2013 г. и от 02.04.2013 г. Тези разписки не били разписани от наемодателя св. С.А. в графа “получил сумата”, а били разписани от ***. Ж.. Горепосочените разписки за наем обвиняемият ги представял пред жилищната комисия, прикрепени към молби-декларации пред жилищната комисия на военното формирование. От разпита на св. гр.л. С.А. е видно, че разписките не са разписани от нея в графа “получил сумата”. Разписките не са били подписани и от *** й - св. Г.Д.. Писмено пълномощно не е било съставено между обвиняемия и наемодателката. Всички изискуеми документи за процесния период, обвиняемият изготвял собственоръчно, като ги депозирал еднолично пред надлежните органи във в.ф., с оглед получаване на компенсационни суми. Видно от назначената по време на досъдебното производство и изготвена от *** ***. *** Г. – *** съдебно-почеркова експертиза № 201 от 01.12.2015 г., която съдът кредитира като компетентно изготвена с необходимите професионални знания и опит в съответната област, не оспорена от страните и съответстваща на събрания писмен материал по делото се установява, че подписите в графа “получил сумата” на разписките за наем от дати: 25.11.2012 г.; от месец януари, без дата и година; от 21.01.2013 г.; от 04.03.2013 г. и от 02.04.2013 г., не били изпълнени от гр.л. С.П.А.. Подписите в графа “получил сумата” на разписките за наем от дати: 25.11.2012 г.; от месец януари, без дата и година; от 21.01.2013 г.; от 04.03.2013 г. и от 02.04.2013 г., не били изпълнени от гр.л. Г.П.Д., а били изпълнени от друго лице с произволни елементи и щрихи, с повторение на нейния подпис. Експертното изследване не може да отговори обосновано дали са изпълнени, имитирани или не са изпълнени от ***. В.В.Ж. /л.50-62 д.п./. В разпита си в качеството на обвиняем /л.28 д.п./ по досъдебното производство, включително и пред съдия /л.32 д.п./, ***. Ж. се признал за виновен и заявил, че съжалява на случилото се. В съдебно заседание заявява, че подписите били лично имитирани от него, но с устно съгласие на св. Г.Д. – *** на наемодателя св. С.А.. Съдът намира, че случая е маловажен, съгласно хипотезата на чл. 93, т. 9 от НК и е в съответствие с изискванията на т. 15 от Постановление № 3 от 23.03.1982 г. по н.д. № 12/1981 г. на Пленума на Върховния съд по следните съображения : едно деяние представлява маловажен случай, когато степента на неговата обществена опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид, поради липсата или незначителността на вредните последици или с други смекчаващи обстоятелства. Преценката винаги е конкретна, на база на доказателствата по конкретния правен казус, касаещи начина на извършване на престъплението, данните за личността на дееца, стойността на вредните последици и въобще всички обстоятелства, имащи значение за степента на обществената опасност и морална укоримост на извършеното престъпление. В конкретния случай е налице маловажност на същия както на липса на вредни последици за МО, така и с оглед на наличните смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на обвиняемия, направените самопризнания по време на досъдебното производство, с които е съдействал за разкр***е на обективната истина, критичното отношение към извършеното като белег на един започнал поправителен процес, обстоятелството че е бил страна по действителни наемни правоотношения и реално е изпълнявал задълженията си като страна по тези наемни правоотношения заплащайки дължимите от него суми, мотивите, поради които е извършил деянието, обстоятелството че се ползва с авторитет сред колегите си, наложените му поощрения, семейното му положение, офицер от БА с много добри характеристични данни и проявяващ стремеж към лично и професионално усъвършенстване, които обстоятелства дават възможност да се приеме, че извършеното престъпление, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на този вид престъпление. Не на последно място следва да се има предвид и това, че след изменението на Наредба Н-22/2010 г. е отпаднало изцяло задължението на кадровите военнослужещи да представят след месец септември 2008 г. документи за платените от тях суми, издадени от наемодателя, в каквато връзка са и показанията на св. ***. Н.Ж. – Председател на жилищната комисия по картотекиране на военнослужещите, живеещи под наем при условията на свободно договаряне. По гореописания начин и с действията си, умишлено и виновно, ***. В.Ж. е осъществил състава на престъплението по чл.309, ал.3, вр.ал.1, алт.1, пр.1, вр.чл.26, ал.1 НК, тъй като през периода от декември 2012 - 10.04.2013 включително, във в.ф. *** ***, при условията на продължавано престъпление чл.26, ал.1 от НК, на пет пъти, сам съставил неистински частни документи - пет броя разписки за наем от дати: - 25.11.2012 г., която употребил към заявление-декларация до командира на в.ф. *** *** от
- 21.01.2013 г., която употребил към заявление-декларация до командира на в.ф. *** *** от 26.03.2013 г., - 04.03.2013 г., която употребил към заявление-декларация до командира на в.ф. *** *** от 26.03.2013 г. и - 02.04.2013 г., която употребил към заявление-декларация до командира на в.ф. *** *** от 10.04.2013 г., като положил подпис лично той, вместо наемодателя му С.П.А. ***, за да докаже съществуването на наемно правоотношение и изпълнението на задължението за плащане по наемното си правоотношение с наемодателя си А. и деянието представлява маловажен случай. Горното, по безспорен начин се установява от направените от обвиняемия ***. Ж. самопризнания по време на досъдебното производство включително и пред съдия, от показанията на свидетелите, от писмените доказателства: протокол за доброволно предаване, почеркова експертиза, служебна характеристика, кадрова справка, служебен картон, справка съдимост, от веществените доказателства и от останалите доказателства по делото. ПРИЧИНИ : ниско правно съзнание. МОТИВИ : за да докаже съществуването на наемно правоотношение Спор по фактическата обстановка няма. В съдебно заседание, прокурорът поддържа изцяло повдигнатото обвинение по отношение на обвиняемия ***. Ж.. Изтъква, че за получаване на компенсационни суми, обвиняемия представял пред жилищната комисия и командването на военното формирование, разписки за наем с невярно съдържание, тъй като подписвал собственоръчно в графа „наемодател” наемодателя си. Това били общо пет частни документа, които са приложени като писмени доказателства по делото. Прокурорът акцентира, че с тези разписки, обвиняемия желаел да докаже съществуването на наемно правоотношение между него и собственика на апартамента св. А.. Обръща внимание, че безспорно е установено, че подписите в инкриминираните разписки, не били положени от А.. Това фактическо обстоятелство, се доказвало от показанията на А. и от заключението на графологическата експертиза. Прокурорът обръща внимание, че обвиняемия разпитан по досъдебното производство пред съдия е признал фактите в пълна степен и е изказал самокритично отношение съм извършеното. Акцентира, че обвиняемия, в настоящето съдебно производство, явявайки се вече със защитник, той по един алогичен начин опровергава своите обяснения. Пояснява, че наемодателката А. отрича да е упълномощавала обвиняемия да я подписва и нейната *** е имала само функцията да получава наема. Счита, че в настоящия случай, от събраните доказателства, не е имало упълномощаване, а и да е имало, то не е било от собственика на апартамента. Прокурорът е на мнение, че деянието следва да остане в същата квалификация. Предлага обвиняемия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и с оглед предвиденото наказание за това престъпление, да бъде освободен от наказателна отговорност. С оглед обстоятелството, че обвиняемият показва липса на самокритично отношение, а дори че и показва наглост и отрича разпита си пред съдия, предлага глобата да бъде определена към средния, предвиден в закона размер. Защитникът на обвиняемия, легитимиран с пълномощно приложено като лист № 29 от съдебното дело, изтъква, че водещия тълкувателен документ, в документните престъпления, е постановление № 3 от 23.03.1982 г. по н.д. 12/1981 г. на Пленума на ВС, което постановление разглежда кои случай са маловажни и кои малозначителни. Пояснява, че на обвиняемия не са били известни всички елементи от състава на престъплението, за да може да направи цялостната си преценка към извършеното деяние. Пояснява, че чл. 36 и 37 от Наредба Н-22/2010 г. ясно и точно казват какви са условията, при които се изплащат компенсационни суми. Изтъква, че в тези членове не се споменава думата „разписка“. Обръща внимание, че в настоящия случай следва да се преценява обществената значимост и обществената опасност на деянието. Пояснява при какви критерии следва едно деяние да се приема като малозначително и сочи съответната съдебна практика. Анализирайки фактите по делото, защитникът прави извода, че обвиняемият е сторил нещо излишно, без да е имало необходимост, от процесуална гледна точка, нещо като една прищявка. Защитата счита, че липсва субективния елемент на престъплението. На мнение е, че всички договорни отношения са се развивали между обвиняемия и Д., която устно била упълномощила обвиняемия да я подписва от нейно име на разписките. Акцентира, че обвиняемия е бил с ясното съзнание, че той представлява лицето, което го е упълномощило, т.е. получателя на сумата по разписката. Счита, че може да се приеме извода за несъставомерност на деянието. Пояснява, че за да се докаже правоотношение, съгласно цитираната наредба, са договор за наем и заявление-декларация, а не с „разписка за наем“, която някаква комисия от в.ф. била решила да въведе. Въпреки това, при положение, че съдът приеме, че деянието съдържа всички признаци на престъплението, защитата е на мнение, че същото осъществява признаците на чл.9, ал.2 от НК. При положение, че съдът не прецени, че деянието е малозначително, то защитата моли съда да приеме, че то е маловажен случай. В тази случай моли съда да определи наказание глоба към минималния размер. Обвиняемият се признава за виновен по досъдебното производство по предявеното му обвинение и дава обяснения. По време на съдебното следствие обаче, след упълномощаване на адвокат - защитник, не се признава за виновен. Съгласен е със пледоарията на своя защитник. Желае съда да го оправдае, тъй като имал големи финансови задължения. Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с изложените доводи на страните, стигна до единствения извод, че обвиняемият ***. В.Ж. е извършил престъплението, в което е обвинен. За да стигне до този извод, съдът взе предвид следното : документните престъпления са противоправни и умишлени посегателства спрямо документите. Предмет на документните престъпления е този документ, който представлява конкретно писмено изявление и съдържа факти и обстоятелства, или твърдения за съществуването или несъществуването на факти или обстоятелства, които имат правно значение. За неистинността на документа е без значение дали съдържанието на изявлението е вярно или невярно. От значение е дали посоченият автор в действителност не е съставил документа, т.е. неавтентичността на автора на документа. Безспорно по делото е установено, че въпросните разписки за наем, не са подписани от св. Г.Д., от чието име са съставени, а от самия обвиняем, което той сам твърди в своите обяснения и в разпита си пред съдия /л.28г и л.32г д.п./. Престъплението по чл.309 от НК е завършено, когато документът е употребен. Обвиняемият е представил тези инкриминирани разписки към заявление-декларация до командира на в.ф., за да докаже наемно правоотношение. Без значение за съставомерността на деянието е дали наемодателя, в случай св. С.А., е знаела за това обстоятелство, или не, и дали е била дала съгласие за това или не. Още повече, че лично тя не е дала своето съгласие обвиняемият да я подписва в разписките. Обект на защитата при документните престъпления са обществените отношения, свързани с правилния документооборот, поради което е налице забрана да се издава документ от чуждо име. Текстът на чл.309, ал.1 от НК предполага да отговаря наказателно онова лице, което само състави неистински частен документ. Безспорно по делото е установено, че обвиняемият лично е съставил и представил инкриминираните неистински частни документи „разписки за наем“ във военното формирование. Съдът счита, че неоснователно е твърдението на защитата на обвиняемия, че в резултат на промяна на нормативната уредба за инкриминираните разписки за наем, не е имало необходимост да бъдат представяне пред жилищната комисия на военното формирование, за получаване на компенсационни суми. В случая е доказано, че обвиняемият се е ползвал от тези „разписки за наем“. Характерът и същността на тези документи са също установени. Те са били неистински частни документи, на които е предаден вид, че са издадени от св. Г.Д.. Последното обстоятелство е било добре известно на обвиняемия и въпреки това, той е използвал тези документи, представяйки ги пред жилищната комисия тъй като, в противен случай не би получил съответните компенсационни суми. След като командването на военното формирование е изисквало представянето на такъв документ „разписка за платен наем“ и обвиняемият го е използвал пред него, той е осъществил състава на престъплението, за което е обвинен. Предвид изложеното, съдът счита, че са налице както обективния, така и субективния състав на престъплението по чл.309, ал.1 от НК. Съдът е на мнение, че е налице и формата на вина за обвиняемия – прекия умисъл. Съдът обсъди и искането, отразено в пледоарията на защитата на обвиняемия, деянието му да бъде квалифицирано като непрестъпно, поради своята малозначителност. Съдът счита, че не е налице незначителна обществена опасност, съгласно втората хипотеза на чл.9, ал.2, алт.1 от НК. Конкретиката на всеки процесен казус формулира съдебното становище за наличие или не на предпоставките, визирани в нормата на чл.9, ал.2 от НК. Документните престъпления накърняват реда и правната сигурност на документирането, подриват общественоправната функция, която се възлага на документа и прочие. При анализ на материалите по делото, съдът стигна до извода, че степента на това престъпление е висока. Безспорно е установено по делото, че от престъплението, по отношение на МО, липсват вредни последици. Това обаче, не е единствения критерий, който следва да бъде съобразен при оценка на обществената опасност на конкретно извършено от обвиняемия документно престъпление. Съдът отчете важността на инкриминираните частни неистински документи, с оглед целта на издаването им и значението на утвърдените заявления. Без тяхното представяне пред жилищната комисия на военното формирование, обвиняемият не е следвало да бъде компенсиран за платения от него наем. Това обстоятелство обвиняемият го е заявил в разпита си пред съдия /л.32г д.п./. Съдът отчете и обстоятелството, че обвиняемия е проявил престъпна упоритост, като за един непродължителен период от време, при условията на продължавано престъпление, е депозирал пред жилищната комисия на военното формирование неистински частни документи, за да докаже съществуването на наемно правоотношение, което по своята същност представлява винаги по-висока степен на обществена опасност. Съдът отчете, че този вид деяния, са достатъчно разпространени във военното формирование и са приемливи от 163-ма военнослужещите, изброени в списъка за картотекиране за получаване на компенсационни пари /л.17-20 д.п./ и представляват сложна практическа възможност за тяхното разкр***е Ето защо съдът стигна до извода, че в конкретния случай не се касае за незначителна обществена опасност на деянието, поради което не уважи искането на защитата на обвиняемия да се приеме, че то е малозначително. Съдът, като се съобрази с материалите по делото намира, че са налице предвидените в чл.78а от НК условия за освобождаване на ***. Ж. от наказателна отговорност и за налагане на административно наказание - глоба. За извършеното от него престъпление, което е умишлено и наказуемо по чл.309, ал.3, от НК, се предвижда наказание лишаване „пробация“ или „глоба“. Същият е пълнолетно лице, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност, по реда на Глава осма Раздел четвърти от НК, няма причинените от престъплението имуществени вреди и деецът не е бил в пияно състояние. Не е при условията на множество престъпления и не са причинени тежки телесни повреди или смърт, не е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му. При определяне размера на административното наказание, съдът взе в предвид самопризнанията на обвиняемия депозирани по време на досъдебното производство, с което е спомогнал за разкр***е на обективната истина по делото, обстоятелството, че продължава да служи на военна служба, добрите характеристични данни и наложеното поощрение, критичното отношение към извършеното, доброто поведение по местослужене, че стореното е изолиран случай в неговия живот и след като се съобрази със семейното му положение и *** *** през 2015 г., *** трудовото му възнаграждение, му определя административно наказание глоба при значителен превес на смекчаващите обстоятелства към минималния размер, а именно 1 100 /хиляда и сто/ лева. С постановлението, обвиняемият ***. Ж. е бил предаден на съд с обвинение по чл.309, ал.1, алт.1, пр.1, вр.чл.26, ал.1 от НК. Съдът, като взе предвид, че деянието представлява маловажен случай намира, че същия следва да бъде признат на невинен и оправдан по това му обвинение. Съдът, като взе предвид, че по досъдебното производство е назначена от военен следовател при Военноокръжна прокуратура Пловдив и е извършена от *** ***. *** Г. експерт -*** почеркова експезртиза намира, че обвиняемия ***. В.Ж. следва да бъде осъден да заплати изплатеното възнаграждение на вещото лице в размер на 55.00 /петдесет и пет/ лева, въз основа на представената справка-декларация /л.64 д.п./ и постановление за определяне възнаграждение на вещо лице /л.63 д.п./. Съдът, като взе предвид, че по делото са изискани и приложени като веществени доказателства : разписка за наем от 25.11.2012 г., приложена към заявление-декларация до командира на в.ф. *** *** от 11.12.2012 г.; разписка за наем от месец януари, без дата и година, приложена към заявление-декларация до командира на в.ф. *** *** от 14.01.2013 г.; разписка за наем 21.01.2013 г., приложена към заявление-декларация до командира на в.ф. *** *** от 26.03.2013 г.; разписка за наем 04.03.2013 г., приложена към заявление-декларация до командира на в.ф. ***-*** от 26.03.2013 г. и разписка за наем 02.04.2013 г., приложена към заявление-декларация до командира на в.ф. *** *** от 10.04.2013 г. намира, че след влизане на Решението в законна сила, следва да бъдат унищожени, като неистински документи, без стойност. Водим от горното, въз основа на събраните и проверени в съдебно заседание доказателства, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, съдът постанови своя съдебен акт. гр. Пловдив, ВОЕНЕН СЪДИЯ : 09.05.2016 г. /полк. С.Спасов / Каталог: img -> File -> prisadi prisadi -> Заседание доказателства по делото съдът приема за установено следното prisadi -> Мотиви по Присъда №16 от 16. 11. 2015 г по нохд №22 / 2015 г по описа на Военен съд Пловдив prisadi -> Мотиви по Присъда №13 от 18 март 2014 г по нохд №47/2014 г по описа на Военен съд Пловдив prisadi -> Г., към 20. 00 часа, на стадиона в с., общ., обл., непосредствено след края на футболната среща от „**“ между отборите на с., общ и с., общ., Б. Д. Б., като съизвършител с ц л. Л. Л. Б., Ударил с юмрук в гърдите М. Г. Г prisadi -> Заседание доказателства по делото, съдът приема за установено следното prisadi -> Мотиви по нохд №232/16г по описа на военен съд Пловдив prisadi -> О п р е д е л е н и е №15 в името на народа днес, 28 август 2015 год., Пловдивският военен съд в гр. Пловдив сградата на съда, в закрито съдебно заседание Изтегляне 145.11 Kb. Сподели с приятели:
|