Решение №52-н от 03. 2006 г на Комисията за финансов надзор, обн., Дв, бр. 25 от 24. 03. 2006 г., изм., бр. 36 от 05. 2006 г. Раздел I

Общи положения

(2) С наредбата се въвежда и единна номерация и се урежда минималното съдържание на полиците по застраховките по ал. 1.

(3) С наредбата се въвежда единна методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства.

Чл. 2. (1) Договори за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се сключват само от застрахователи, притежаващи лиценз за извършване на дейност по т. 10.1 от раздел II, буква "А" на приложение № 1 към Кодекса за застраховането.

(2) Договори за задължителна застраховка "Злополука" на пътниците се сключват само от застрахователи, притежаващи лиценз за извършване на дейност по т. 1 от раздел II, буква "А" на приложение № 1 към Кодекса за застраховането.

(3) Договорите за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и за задължителна застраховка "Злополука" на пътниците се сключват само по условията на тази наредба, освен когато предвиждат по-благоприятни условия за потребителите.

Раздел II

Задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите

Чл. 3. (1) Застрахователната полица по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, освен реквизитите по чл. 184, ал. 3, т. 2, 3, 4, 5, 6, 8, 9, 10 и ал. 5 от Кодекса за застраховането, следва да съдържа и:

1. фирма на застрахователя;

2. седалище и адрес на управление, като застрахователите от трета държава, извършващи дейност чрез клон в Република България, посочват седалището и адреса на управление на застрахователя в третата държава и на клона в Република България;

3. номер на акта на компетентния орган, с който е издаден лиценз за извършване на застрахователна дейност, като застрахователите от трета държава, извършващи дейност чрез клон в Република България, посочват номера на акта на компетентния орган по седалището на застрахователя в третата държава и на компетентния орган в Република България;

4. номер по БУЛСТАТ за застрахователите със седалище в Република България, съответно номер на регистрация в търговски или друг подобен регистър за застрахователите със седалище в държава членка или в трета държава;

5. името и адреса, съответно фирмата, седалището, адреса на управление и номера по БУЛСТАТ на собственика на моторното превозно средство;

6. името и адреса на обичайния водач или държателя на моторното превозно средство, когато е различен от собственика;

7. вид, марка, регистрационен номер на моторното превозно средство и номер на рама (шаси);

8. номер, образуван по реда на чл. 26, ал. 2 .

(2) При разсрочване на застрахователната премия в полицата се записват датата на падежа и точният размер на всяка разсрочена вноска.

(3) В случаите на придобиване на ново моторно превозно средство, внос на моторно превозно средство или пускане в движение на временно спряно от движение моторно превозно средство застраховката се сключва преди регистрацията на моторно превозно средство от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи, като в полицата се вписва само номерът на рамата на моторното превозно средство. След получаване на регистрационен номер от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи застрахованият е длъжен писмено да го обяви пред застрахователя в 7-дневен срок от получаването му.

Чл. 4. Максималният размер на отговорността на застрахователя се определя според размера на застрахователната сума, която е в сила към датата на настъпване на застрахователното събитие, освен ако размерът на застрахователната сума, вписана в застрахователната полица, е по-висок.

Чл. 5. (1) Застрахователят снабдява лицето, което е сключило задължителната застраховка, със знак, издаден от Гаранционния фонд по чл. 287 от Кодекса за застраховането. Лицето е длъжно да постави знака на предното стъкло на моторното превозно средство от страната на водача по начин, който позволява добра видимост.

(2) Знакът по ал. 1 съдържа запазената марка на Гаранционния фонд, уникален номер и датата, на която изтича срокът на застраховката. Образецът и графичната защита на знака се определят от съвета на фонда.

(3) Знакът по ал. 1 се изработва така, че да е само за еднократно използване. При разсрочено плащане на премията знакът по ал. 1 удостоверява и срока, за който е платена застрахователната премия.

(4) Гаранционният фонд поддържа регистър на издадените, унищожените, загубените или откраднатите знаци.

(5) При изгубване, кражба или унищожаване на знака по ал. 1 застрахователят по молба на собственика, ползвателя, държателя или водача на моторното превозно средство предоставя нов знак, който е валиден до изтичането срока на застраховката.

(6) Гаранционният фонд възлага отпечатването на знака по ал. 1 на изпълнител, определен от съвета на фонда.

(7) Застрахователят заявява писмено пред Гаранционния фонд необходимия му брой от знака по ал. 1.

(8) Застрахователят заплаща заявения от него брой от знака по ал. 1 по установената в договора между Гаранционния фонд и изпълнителя по ал. 6 цена. Плащането се извършва по сметка на изпълнителя.

(9) Застрахователят получава от Гаранционния фонд заявения брой от знака по ал. 1 след представянето на документ, удостоверяващ плащането по ал. 8. Гаранционният фонд отказва изпълнението на заявка на застраховател, който не е платил заявен от него брой от знака по ал. 1.

Чл. 6. Комисията за финансов надзор по предложение на управителния съвет на Гаранционния фонд издава указания относно условията и реда за издаване, отпечатване и администриране на знака по чл. 5 .

Чл. 7. (1) Знакът по чл. 5 представлява самозалепващ се стикер с три отрязъка, съответно № 1, № 2 и № 3, с еднакъв номер и контролен талон, като:

1. отрязък № 1 се залепва върху предното стъкло на моторното превозно средство от страната на водача, така че да е осигурена добра видимост;

2. отрязък № 2 се залепва върху екземпляра от застрахователната полица, който се отчита и съхранява при застрахователя;

3. отрязък № 3 се залепва върху контролния талон на обозначеното за това място.

(2) Водачът на моторното превозно средство е длъжен винаги да носи със себе си контролния талон и да го предоставя заедно със застрахователната полица при проверка от контролните органи.

(3) Погрешно попълнен или погрешно перфориран знак или знак с нарушена цялост се анулира и се заменя с нов. Анулирането и подмяната се извършват от застрахователя.

(4) Номерът на изгубен или откраднат знак се обявява за невалиден в един централен всекидневник от застрахователя, който го е предоставил. Застрахователите ежемесечно до 15-о число предоставят на Гаранционния фонд информация за изгубени, откраднати и унищожени знаци за предходния календарен месец.

(5) Когато моторното превозно средство технологично не разполага с предно стъкло и е невъзможно отрязък № 1 от знака да бъде залепен на указаното в чл. 5 , ал. 1 място, същият отрязък се залепва на застрахователната полица, която се носи от водача на МПС и при проверка се представя заедно с контролния талон.

(2) Застрахователят е длъжен да приеме и регистрира всяко уведомление за настъпило застрахователно събитие, както и всички документи, удостоверяващи основанието на претенцията и размера на вредата.

(2) Вреди, нанесени от ремарке, което не е свързано с моторно превозно средство и не е функционално зависимо от моторно превозно средство, не е било в движение, както и при самозадвижване, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност", свързана с притежаването и ползването на ремаркето.

(2) При частични вреди или пълно унищожаване на имущество обезщетението не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество.

(3) Действителната стойност на увреденото имущество се определя от експертна комисия на застрахователя и не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието.

(4) Обезщетението за вреди на моторни превозни средства се определя по методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, съгласно приложения № 1 - 6.

(5) Застрахователят изплаща и необходимите и целесъобразни разноски за спасяване на увреденото имущество, в това число и транспортни разходи, както и тези за товарни и разтоварни дейности в рамките на застрахователната сума.

Чл. 16. (1) При смърт или телесни увреждания на трети лица обезщетението се определя от застрахователна експертна комисия към застрахователя на виновния водач или по съдебен ред.

(2) Застрахователят назначава комисията по ал. 1 и определя реда и начина на нейното функциониране. При необходимост за доказване на събитието или при определяне размера на вредите в зависимост от характера на уврежданията комисията може да използва и други специалисти.

1. (отм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г.);

2. завереният препис на влязла в сила присъда с мотиви, а в случаите на съдебно одобрено споразумение - материалите от следственото дело, заверените копия на обвинителен акт, протоколите за разпит на свидетели, експертизи или

3. заверено копие на влязло в сила наказателно постановление или удостоверение, издадено от органите на Министерството на вътрешните работи.

(2) За установяване на основанието и размера на предявената претенция се представят:

1. доказателствата, че увреждащият застрахован има сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в случаите, когато в документите по ал. 1 не се съдържат данни за това и застрахователят не може служебно да установи това обстоятелство;

2. протоколът за оглед от застраховател, когато такъв е извършван във връзка с претенция по застраховка на увреденото имущество;

3. снимковият материал, документиращ вредите;

4. документите за извършен ремонт на увреденото имущество;

5. медицинските и други документи - експертизи, медицински бележки, удостоверения, епикризи, анамнези, протоколи от ЛКК или ТЕЛК;

6. завереното копие на акт за смърт, удостоверението за наследници в оригинал и изпълнителните листове в оригинал.

(3) Доказателствата по ал. 1, т. 2 или т. 3 се представят, когато обстоятелствата във връзка с настъпването на пътнотранспортното произшествие и вината на застрахованото лице са предмет на съдебно дело и другите доказателства за тяхното удостоверяване не са достатъчни.

(4) За определяне на обезщетението застрахователят има право да изисква и други документи, необходими за установяване на обстоятелствата за настъпване на пътнотранспортното произшествие, основанието за плащане и размера на вредите.

(5) При завеждане на претенцията застрахователят изчерпателно уведомява лицето, завело претенцията, за обстоятелствата, които следва да бъдат установени, и за доказателствата за тяхното установяване. Допълнителните доказателства се изискват в съответствие с чл. 105, ал. 3 или ал. 4 от Кодекса за застраховането.

(2) Когато в сроковете по ал. 1 се установи, че не е налице основание за плащане на обезщетение или че размерът на обезщетението е по-малък от размера, претендиран от увреденото лице, или че основанието и размерът на вредите не са били напълно установени, застрахователят е длъжен да даде писмено мотивирано становище на увреденото лице. Когато няма основание за отказ за плащането, но определени обстоятелства не са били установени, застрахователят е длъжен да ги посочи заедно с доказателствените средства за тяхното установяване при спазване разпоредбите по чл. 105 от Кодекса за застраховането.

Раздел III

Задължителна застраховка "Злополука" на пътниците

(2) Договорът за задължителната застраховка "Злополука" по ал. 1 се сключва за срок не по-кратък от една година.

(3) Изискването по ал. 1 се отнася и за превозвачите, чиито средства за обществен превоз са спрени от експлоатация от съответните държавни органи и отново пуснати в експлоатация с разрешение на тези органи.

Чл. 20. Застрахователната полица по задължителна застраховка "Злополука" на пътниците, освен реквизитите по чл. 184, ал. 3, т. 2, 3, 4, 5, 6, 8, 9, 10 и ал. 5 от Кодекса за застраховането, следва да съдържа и:

1. фирма на застрахователя;

2. седалище и адрес на управление, като застрахователите от трета държава, извършващи дейност чрез клон в Република България, посочват седалището и адреса на управление на застрахователя в третата държава и на клона в Република България;

3. номер на акта на компетентния орган, с който е издаден лиценз за извършване на застрахователна дейност, като застрахователите от трета държава, извършващи дейност чрез клон в Република България, посочват номера на акта на компетентния орган по седалището на застрахователя в третата държава и на компетентния орган в Република България;

4. номер по БУЛСТАТ за застрахователите със седалище в Република България, съответно номер на регистрация в търговски или друг подобен регистър за застрахователите със седалище в държава членка или в трета държава;

5. името и адреса, съответно фирмата, седалището, адреса на управление и номера по БУЛСТАТ на превозвача на пътници със средства за обществен превоз;

6. номер, образуван по реда на чл. 26, ал. 2 .

Чл. 21. Застрахователят е длъжен да снабди превозвача с удостоверение за сключената задължителна застраховка "Злополука" на пътниците, за всяко превозно средство на превозвача, което трябва да съдържа обстоятелствата по чл. 20 и срока на валидност на застраховката. Превозвачът е длъжен да постави удостоверението на видно място в превозното средство.

Чл. 22. (1) При настъпване на застрахователно събитие превозвачът е длъжен да уведоми застрахователя. Уведомяването може да извърши и пострадалият пътник или негови близки. Превозвачът е задължен да състави акт за злополука на пострадалия пътник с подробно описание на случая. Препис или фотокопие от акта се представя на застрахователя в 10-дневен срок от настъпването на злополуката. Акт за злополука може да не се съставя, ако тя е отразена в акт на компетентен орган по контрола на съответния вид транспорт. В този случай превозвачът снабдява пострадалия пътник или ползващите по чл. 24 лица със заверено копие от документа по предходното изречение.

(2) Застрахователят е длъжен да приеме и регистрира всяко уведомление за настъпило застрахователно събитие, както и всички документи, удостоверяващи основанието на претенцията и размера на вредата.

(2) За злополука се считат също:

1. изкълчванията, обтяганията или скъсванията на тъкани, причинени от внезапно напрягане на собствени сили;

2. инфекциите, при които заразната материя е проникнала в организма на пострадалото от злополука лице;

3. телесните увреждания или смъртта, настъпили по време на превоза при спасяване на своя или на чужд живот или на имущество.

Чл. 24. (1) При смърт на застраховано лице, настъпила вследствие на злополука, покрита по застраховката, застрахователят изплаща застрахователната сума по договора.

(2) При трайна загуба на застрахования се изплаща такъв процент от застрахователната сума, какъвто е процентът на трайната загуба на работоспособност.

(3) Процентът на трайна загуба на работоспособност се определя от ТЕЛК или от застрахователна експертна комисия съгласно списък на травматичните болести и увреждания на застрахователя след окончателно и пълно стабилизиране на уврежданията на застрахования, но не по-рано от 3 месеца и не по-късно от една година от датата на събитието. При загуба на крайници или други човешки органи процентът може да се определи и без да се спазва тримесечният срок.

(4) Когато застрахованото лице е имало определен процент трайна загуба на работоспособност преди настъпването на злополуката, този процент не се взема под внимание при определяне трайната загуба на работоспособност в резултат на злополуката.

(5) Застрахователната сума или съответната част от нея се изплаща на увреденото лице, а при смърт на законните му наследници.

(6) При смърт на непълнолетен, ограничено запретен или нетрудоспособен, който няма наследници, застрахователната сума се изплаща на лицата, които са го издържали.

(7) Когато застрахованото лице, съответно неговите наследници не са навършили пълнолетие или са запретени, застрахователното обезщетение се внася на тяхно име в търговска банка, която извършва дейност в Република България, за което застрахователят писмено ги уведомява.

Чл. 25. (1) За изплащане на застрахователната сума или на съответна част от нея на застрахователя се представят следните документи:

1. писмено искане;

2. билет, карта или друг документ в оригинал, доказващ, че пострадалият е бил пътник;

3. документ по чл. 22, ал. 1 ;

4. препис от акта за смърт и удостоверение за наследници в оригинал или протокол на ТЕЛК;

5. болнични листове, протоколи на ЛКК и други документи, както и обяснения, поискани от застрахователя.

(2) В случай на изплатено обезщетение за трайна загуба на работоспособност в резултат на злополука и последваща смърт на застрахованото лице до една година от датата на злополуката дължимата застрахователна сума за смърт се намалява с размера на изплатеното обезщетение.

Раздел IV

Единна номерация

Чл. 26. (1) Застрахователите, издатели на застрахователни полици по задължителни застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците, имат унифицирана номерация.

(2) Всяка полица по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и по задължителна застраховка "Злополука" на пътниците съдържа уникалния идентификационен код на застрахователя, предоставен от Гаранционния фонд, вида на застраховката, годината на начало на застрахователната полица и поредния номер.

(3) Когато знакът по чл. 5 е отпечатан по реда, установен от Министерския съвет за отпечатване на ценни книжа, се счита, че задължението по чл. 261, ал. 1, изречение второ от Кодекса за застраховането е изпълнено.

Раздел V

(2) Съдържанието и форматът на справката по ал. 1 се определят от управителния съвет на Гаранционния фонд.

(3) Справката се предоставя във формата на електронен документ, подписан с универсален електронен подпис. Справката се предоставя по електронен път, а при невъзможност - на технически носител.

Чл. 28. (1) Гаранционният фонд обобщава информацията за сключените застрахователни полици по задължителните застраховки по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и подава информацията на органите на Министерството на вътрешните работи.

(2) Освен в случаите по чл. 293 от Кодекса за застраховането, Гаранционният фонд предоставя въз основа на писмено искане на:

1. застраховател - обобщена информация за пазара на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, която не разкрива сведения за потребители и моторните превозни средства, за които има сключена застраховка при конкретен застраховател;

2. застраховател във връзка с възникване и упражняване на правото му по чл. 213 от Кодекса за застраховането - сведения за застрахователя, сключил задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

(3) Информацията по ал. 2 се предоставя безплатно.

Раздел VI

Административнонаказателни разпоредби

Чл. 29. Лицата, които са извършили нарушение на наредбата, както и лицата, които са допуснали извършването на такива нарушения, се наказват при условията и по реда на част седма от Кодекса за застраховането.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА