Решение №870 /29. 05. 2008 г. О т ч е т за дейността на фондация „чудомир от 1 януари до 31 декември 2007 година

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА - ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ,

Първата казанлъшка фондация – „Чудомир” – през ноември 2007 година стана на 15 години.

Както и можеше да се очаква, по този случай нямаше нито шумотевици, нито празнични чествания.

Отчетите й пред Общинския съвет в началните години съдържат преценки за това, че тя се е родила и е трябвало да расте и укрепва в условия на тотална материална и духовна криза, че не е получавала в достатъчна степен необходимата й подкрепа, че е трябвало сама да се справя с проблемите си, че е имало лица и институции, които откровено са работили срещу нея.

Все верни преценки, които, за радост, са останали в миналото.

Сигурно тревогите и загрижеността за бъдещето са били малко повече, отколкото е било необходимо, защото сега – на прага на зрелостта – на нейното бъдеще би следвало да се гледа преди всичко с упование и оптимизъм.

Тази и досега единствена нестопанска организация с изцяло общинско участие е имала през всичкото време няколко ясни и конкретно формулирани задачи:

• 
  Да изследва и популяризира обществените и творческите приноси на големия български писател, художник и общественик Димитър Чорбаджийски – Чудомир ;
  
• 
  Да се грижи за неговото духовно и материално наследство ;
  
• 
  Да организира и подпомага прояви на културата и самобитното изкуство на България и Казанлъшкия край ;
  
• 
  Да открива и подпомага развитието на млади автори и таланти в областта на културата ;
  
• 
  Да извършва и подкрепя културно-исторически изследвания.
  

Те са включени в четири добре балансирани и специализирани програми – „Наследството на Чудомир”, „Подпомагане на културни прояви, млади автори и таланти”, „Културно-исторически изследвания”, „Чудомирови празници” – и създават отлични възможности за реализация на собствени и подкрепа на чужди проекти в цялата културна сфера.

Може на някого това да не харесва, но при отстояването и решаването на тези си задачи Фондацията прояви характер и последователност, които заслужават уважение, защото благодарение на тях тя си завоюва свое място и дори цяла територия не само в казанлъшкото, но и в националното духовно пространство.

Само късогледи, черногледи и недобронамерени хора няма да признаят, че Фондация „Чудомир” е сред най-добре работещите културни фондации в България.

Респектиращият комплекс от 368 собствени и още 358 подкрепени чужди прояви, който има значителна роля в обогатяването на духовния живот в Казанлък и в категоричното вдигане на неговите качествени стандарти, я представя като сериозна и отговорна институция, с която са свързани основателни очаквания за повече бъдещи успехи.

Като поставя тъкмо този акцент в своята преценка за работата на Фондация „Чудомир”, Управителният й съвет, в който през изтеклата 2007 година безвъзмездно и според силите си работиха Максим Сираков, чл. кор. д-р инж. Стефан Дамянов, проф. д-р Никола Георгиев, проф. д-р Огнян Сапарев, проф. д-р Здравко Чолаков, ст.н.с. д-р Милена Георгиева, инж. Иван Гороломов, Теньо Пиндарев, Мария Банева, Васил Самарски, Денко Денков, Тотка Гечева, Анна Кожухарова, Наташа Джуркова, Петър Рахманлиев и Пеньо Терзиев, представя на вниманието на Общинския съвет – Казанлък кратък отчет на свършеното в рамките на споменатите вече четири специализирани програми.

1. 
   СПЕЦИАЛИЗИРАНА ПРОГРАМА „НАСЛЕДСТВОТО НА ЧУДОМИР”
   

На фона на дългия период преди нейното създаване, когато в българското културно битие Чудомир беше един почти забравен автор, 15-те издадени книги от и за него и 15-те уредени Чудомирови изложби, категорично и красноречиво доказват това.

През последните две години основен момент в работата на Фондация „Чудомир” беше подготовката за издаване на всичко, което Чудомир е създал.

Едва ли е нужно специално да се подчертава, че такова издание ще се случи за първи път.

Редакционната колегия, която ще го реализира, се състои от 16 души и включва четирима професори по литература, двама доктори по изкуствознание, други изтъкнати специалисти, както и специалисти от Казанлък и ще бъде ръководена от члена на Управителния съвет на Фондацията проф. д-р Никола Георгиев – всепризнат, задълбочен и модерен изследовател и познавач на Чудомировото творчество.

Изданието е вече структурирано – ще се състои от шест луксозни тома с твърди корици и албумен формат, тъй като ще съдържа всички литературни произведения, статии и пътеписи на Чудомир, краеведските му изследвания, цялата му кореспонденция, дневника му, всички скици, карикатури, акварели и други творби на художника Чудомир и значителен брой фотографии.

Систематизацията е извършена по жанров и хронологичен принцип.

Изданието ще бъде осъществено съвместно с Издателство „Български писател” и Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий” до 2010 година, във връзка със 120-годишнината от рождението на Чудомир.

Осигурена е сериозна финансова подкрепа от Министерството на културата.

Както се вижда, предстои изключително напрегната и отговорна работа.

След двата тома с негови разкази на сръбски език „Лажлив Сби” и „Конзул Голог брда” и сборникът на албански език „Мъничко български мехлем”, беше подготвен и отпечатан трети том с разкази на сръбски език.

Сборникът „Берберин” съдържа 38 разказа, преведени и представени със студията „Поетика на смеха в разказите на Чудомир” отново от проф. д-р Бранко Ристич.

Представянето на книгата в България беше предвидено за рождения ден на Чудомир през 2008 година.

До заключителен етап беше доведена подготовката и на сборника „Не съм от тях” на гръцки език, в превод на филолога и историка на дипломатическа служба в България Димитриос Зисиадис.

Любопитен и ефектен резултат се очаква от издаването на двуезиков сборник с хумористични разкази на Ханс Кристиан Андерсен и Чудомир на датски и български език. Книгата ще бъде издадена и разпространена в Дания и България от Фондация „Чудомир” и Фирма „Адлер”, която вече направи успешен опит да издаде на датски език Чудомировия разказ „Паметник”.

През 2007 година започна подготовката за издаване на сборник от Чудомирови разкази на турски език, като предстои окончателният избор на преводач, но като такъв се очертава преподавателят по българска литература в Анкарския университет доц. д-р Хюсеин Мевсим, който впрочем е включил творчеството на Чудомир в лекционния си курс. Предвижда се възможност в книгата да бъде включена студията му „Мястото на Чудомир в българската разказваческа традиция”

Струва си да бъде направено заключението, че като резултат от 15-годишните усилия на Фондацията, тъкмо Чудомир в този период е най-издаваният български автор.

През 2007 година за пореден път настъпиха промени в реализацията на проекта „Чудомировите „Нашенци” – в осем европейски столици”, който се осъществява съвместно с Министерството на външните работи и Министерството на културата, защото с проблеми се оказа Българският културен център в Париж, но въпреки всичко показването на изложбата „Нашенци” там, в Прага, Берлин и Рим предстои.

Показването на художника Чудомир продължи с откритата на рождения му ден в Казанлък 15-та поред изложба „Възрастите на човека”, в която отново блесна неподражаемия талант на нашия мъдрец и присмехулник.

Ако в 15-годишното си съществуване Фондация „Чудомир” има постижения, които следва на висок глас и без уговорки да й се признаят, то най-значимото между тях е, че върна Чудомир – в целия му блясък – на българското културно пространство.

Съществува един многогодишен и тежък проблем, свързан с включването на Чудомировото творчество в учебните програми на българското средно образование.

Вече е широко известно, че благодарение последователните усилия на Фондацията Чудомир е изучаван автор в почти всички хуманитарни висши учебни заведения у нас.

Известно е също така, че на два пъти през последните десет години, ректорите на тези ВУЗ-ове имаха срещи в Казанлък и се подписваха под предложения до Министерството на образованието и науката да бъде включено творчеството на Чудомир в програмите на средните общообразователни училища, беше организирана и национална подписка за това между преподавателите по български език и литература, но от предложенията все не следва нищо.

Именно поради това Фондация „Чудомир” се зае със специфичните си възможности да създаде други предпоставки децата и младите хора да опознават живота и художествения свят на Чудомир.

През 2007 година след продължителна и сложна подготовка беше реализирана няколкогодишната идея да бъде организиран в Казанлък по време на „Чудомирови празници” Национален празник на детските таланти, който да съдържа освен целия комплекс от конкурси в областта на литературата и изкуствата и едно национално състезание „Познавате ли Чудомир?”.

Празникът беше осъществен с отличното партньорство на Община Казанлък, Общински детски комплекс „Св. Иван Рилски”, трите казанлъшки читалища и още три училища от Казанлък, със съдействието на Министерството на образованието и науката и категорично надмина всички позитивни очаквания, очертавайки блестящи перспективи за развитие.

През изминалата година стана възможно, след дългогодишни напразни усилия, да бъде направено нещо значително и по отношение на материалната страна на Чудомировото наследство.

Със средства от бюджета и с безвъзмездната помощ на много приятели беше напълно завършено мултимедийното оборудване на камерната зала в Музей „Чудомир” и беше извършен сериозен ремонт на административното и на складовото помещения, което позволи отварянето на достатъчна рекламна площ с голяма остъклена витрина за директен контакт на посетителите с цялата издателска продукция на Фондация „Чудомир”.

Освен това беше изработен проект за нов покрив на Чудомировата къща и цялата „нова” част на музейния комплекс. С този проект Община Казанлък и Фондация „Чудомир” кандидатстваха за финансиране по Програма „Красива България”.

За съжаление проектът не получи финансова подкрепа от Министерството на труда и социалната политика, което не означава, че не следва да се полагат усилия при първа възможност той да бъде реализиран.

2. 
   СПЕЦИАЛИЗИРАНА ПРОГРАМА „ПОДПОМАГАНЕ НА КУЛТУРНИ ПРОЯВИ, МЛАДИ АВТОРИ И ТАЛАНТИ”
   

Само че пазарът в сферата на културата има специфични характеристики, които изискват тъкмо системна и сериозна подкрепа на културни прояви, млади автори и таланти.

Тъкмо с такава цел беше и създадена тази специализирана програма на Фондация „Чудомир”.

Управителният съвет на Фондацията не е особено удовлетворен от мащаба и размера на реализирането подпомагане не само през 2007 година, защото нуждите са неизмеримо по-големи и ако нещо успокоява, е, че тя все пак е успявала с малко средства да реализира съществена и качествена подкрепа.

От друга страна, програмата е създадена, за да бъде облекчено общинското ръководство от необходимостта да търси средства за подкрепа, с които общинският бюджет по принцип не разполага.

Едва ли е нужно специално да се подчертава, че подкрепа следва да получават далеч не всички, а само стойностни културни идеи, прояви и дарования.

Впрочем през последните години се наблюдава любопитно и парадоксално явление, което е на път да ерозира смисъла на тази програма. – В средствата за културния календар на Община Казанлък, които никога не са достигали, се правят /при това успешно/ опити за все по-голямо увеличение на парите за подкрепа именно на културни прояви и особено за издаване и представяне на книги от казанлъшки творци.

В това на пръв поглед няма нищо лошо, освен че възникват поне няколко смущаващи въпроса :

- Забравя ли Община Казанлък, че има собствена културна фондация „Чудомир”, която работи – и при това успешно – по програма за подпомагане на културни прояви и талантливи творци?

- Ако Община Казанлък има възможност да отделя все повече пари за издаване на книги, примерно, защо го прави независимо и отделно, без каквато и да било координация със собствената си фондация, след като просто може да направи това чрез нея?

- Кой и как преценява издаването и на кои точно книги да бъде подкрепено, след като авторите не представят ръкописите си, от което следва, че никой дори не ги е прочел? – Защото във Фондация „Чудомир” критериите са достатъчно ясни, обективни и безапелационни – Ръкописите се преценяват и писмено рецензират от трима сред най-уважаваните литературни капацитети в България: проф. д-р Никола Георгиев, проф. д-р Огнян Сапарев и проф. д-р Здравко Чолаков.

- Няколкото вече примера на получена от Община Казанлък подкрепа за ръкописи, на които от Фондация „Чудомир” е отказано финансиране, поради липса на достатъчно художествени достойнства, не водят ли до неглижиране и компрометиране тъкмо на сериозните и високопрофесионални критерии?

- Какъв е въобще смисълът на подобна подкрепа?

А иначе, по правилата и критериите, за които вече стана дума, през 2007 година Фондация „Чудомир” подкрепи финансово издаването на две книги от казанлъшки автори – „Избрани стихотворения” на Лилия Димитрова и „Защо пък точно тия, бе?” на Йордан Йорданов, с илюстрации от осем казанлъшки карикатуристи.

Така финансираните от нея книги на казанлъшки автори станаха 19.

През 2007 година Фондацията подкрепи и представянето на 15 книги /11 от които на казанлъшки автори/.

Освен това, през 2007 година Фондация „Чудомир” успя да подкрепи още уреждането на 3 изложби, 11 концерта и 18 спектакли, срещи с творци, семинари, дискусии, с което броят на подкрепените културни прояви през годината стигна 47.

По този начин от 1994 до 2007 година включително броят на подкрепените изложби стана 36, на книгите – 85, на концертите – 121, на спектаклите, срещите, семинарите и дискусиите – 112.

Обърнете внимание, уважаеми дами и господа! –

Броят на подкрепените от Фондация „Чудомир” културни прояви през целия период на съществуването й е 358!

Като към тях се прибавят и организираните от нея в рамките на „Чудомирови празници” още 368 културни прояви, които – с много малко изключения – също са имали в някаква степен подкрепящ характер, общият брой на културните прояви, организирани или подкрепени от Фондация „Чудомир” е 726!

Едва ли някоя друга българска фондация би могла да се похвали с такъв резултат. - Тук скромниченето е лишено от смисъл.

И още един многозначителен факт! –

През 2007 година Фондация „Чудомир” раздаде още 8 еднократни стипендии на отлични казанлъшки студенти в хуманитарни висши учебни заведения, с което нейните стипендианти станаха общо 96!

3. 
   СПЕЦИАЛИЗИРАНА ПРОГРАМА
   

С оглед провокирането на туристически интерес, но в противоречие с историческата достоверност, Казанлъшката долина упорито се лансира като Долина на тракийските царе, а Севтополис – като столица на Одриската държава.

Извън очебийните факти, че държавата на одрисите, разположена между устието на Дунав и бреговете на Средиземно море никога не е имала каквато и да било регламентирана столица и че няма как точно около Казанлък да са погребани толкова царе /просто няма откъде да се вземат – не случайно гробниците са анонимни/, все повече ще смущават неяснотите и мълчанието около явната връзка на могилите и Севтополис /като място на уникалните светилища на Дионис и на Великите богове, а не като столица/ с мегалита край с. Бузовград, свързан с култа към Богинята – майка.

Няма как да се заобикалят повече редица фундаментални въпроси:

• 
  Като имало толкова много царе, къде са следите на обикновените траки, на местното население?
  
• 
  Какви са автентичните бит и култура на това население?
  
• 
  Как се съотнасят тези бит и култура с очевидните елинистични влияния?
  
• 
  Каква всъщност е религиозно-обредната система на траките и какво точно е влиянието на орфизма върху нея?
  

И това е за голямо съжаление, защото като се разчита на инцидентната и лична инициатива на едно-две големи имена само от областта на археологията, по тези проблеми на практика не се работи.

Бедата впрочем е още по-голяма, тъй като недопустимо се забравя, че историята на Казанлъшкия регион нито започва, нито завършва с траките.

Тяхната история и култура са изключително важни и предизвикват най-голям туристически интерес, но са само малка част от много по-дългия и сложен процес на културно-историческото развитие.

Да се пренебрегва този процес в неговата цялост е недопустимо, още повече че регионът около Казанлък има значителна роля и в Средните векове, и през Възраждането, и в новата история на България.

Съществува и друга – не по-малка беда. –

Доколкото въобще се обръща внимание на историята като процес, това внимание е обърнато изцяло върху материалната страна на историческото наследство и се загърбва – също така изцяло – не по-малко важната духовна страна на това наследство.

От самото си създаване Фондация „Чудомир” се опитва с всички средства да събуди тревога от това, че обичайно-обредното богатство на Казанлъшкия край и фолклорът му, формирани през Средновековието, че и по-рано, са практически непроучени, както са непроучени мощните духовно-религиозни, културно-просветни и обществено-политически процеси от Възраждането и след него.

Повече от тревожно е дето почти никой не знае, че именно от казанлъчани или в Казанлък са създадени първият български всекидневник „Секидневний новинар”, първата българска опера „Сиромахкиня”, първият български балет „Змей и Яна”,първото детско списание „Младина”, първата музикална библиотека „Славееви гори”, българският национален театър; че библиотеката, читалището и художествената галерия на Казанлък са сред първите в България и си имат своя интересна и поучителна история.

Както почти нищо не се знае за пребиваването и дейността в Казанлък на такива духовни великани като Онуфрий Попович, Неофит Рилски, Петко Славейков, д-р Кръстьо Кръстев, Иван Вазов, Емануил Манолов, Антон Страшимиров…

Да не говорим за родените в Казанлък Иван Найденов, Димитър Душанов, д-р Христо Стамболски, Стефан и Антон Попови, Екатерина Златарева, Александър Едрев – Вердела, проф. Петко Клисуров, проф. Борис Михайлов, проф. Иван Пенков, Станьо Стаматов, Иван Милев, Петър Топузов, Иван Енчев-Видю…

За Казанлък хубаво се говори като за град с богати културни традиции, но тези традиции нито са добре проучени, нито са достатъчно популяризирани.

Както вече е станало ясно, всичко изтъкнато дотук има едничката цел не само да събуди тревога за състоянието на нещата около целокупната история Казанлъшкия край, но и да провокира амбиция тази история да бъде сериозно проучена и написана.

Защото Казанлък има необходимия потенциал за това и е недопустимо да е сред все по-малкото градове в България, които нямат написана и издадена история.

Разбира се, не е по силите, а още по-малко е задължение на Фондация „Чудомир” сама да решава тези проблеми.

Но тя нееднократно е изразявала и отново изразява готовността си да инициира, да координира и да участва в работата по тях. –

Задължават я преди всичко дългогодишните впечатляващи изследвания на Чудомир, а и е доказала, че може да го прави.

Може би следва да се припомни решаващата й роля при подготовката, защитата и издаването в периода 1996 – 2005 година на докторската дисертация на Пенчо Пенчев „Казанлъшкият край през Възраждането” и също така решаващото съдействие в подготовката и защитата в периода 1998 – 2002 година на докторската дисертация на Цанка Константинова „Топонимията на Казанлъшко”.

През 2007 година на практика приключи продължилата цели пет години подготовка за издаването на „Топонимията…”, тъй като отпечатването на този труд от близо 1000 страници създава много сериозни проблеми от техническо и финансово естество.

В крайна сметка тези проблеми се решиха след ангажимента за отпечатване чрез Центъра по българска ономастика в издателството на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” и след като от Казанлък се осигури предварително откупуване на 50 екземпляра, а отделно от това Фондация „Чудомир”, при директни преговори с издателството, се ангажира да разпространи по пазарни цени още 30 екземпляра.

Разчетите са книгата да бъде готова до „Чудомирови празници 2008”, на които да бъде официално представена, съвместно с Института за български език при Българската академия на науките, и всички публични библиотеки в Общината да получат като дарение по един екземпляр от това особено ценно издание, запазващо за идните поколения съхранявана с векове памет.

За жалост, вече се приема като естествено отлагането за пореден път на важни проекти на Фондацията, като възстановяването на Казанлъшката земляческа дружба „Розова долина” в София, издаването на „Фрагменти от дневника на Иван Енчев-Видю” и осъществяването на научната експедиция „Казанлъшки следи в Хилендар”.

Както се приема за естествено, че причините са отново преди всичко финансови.

4. 
   СПЕЦИАЛИЗИРАНА ПРОГРАМА „ЧУДОМИРОВИ ПРАЗНИЦИ”
   

Освен че през годините не се появиха по-мащабни празници, посветени на друг български творец, по многообразието на културните прояви, техните художествени качества и броя на хората, които ги посещават, Чудомировите празници се сравняват единствено със созополската „Аполония”

И ако казанлъшките празници отстъпват на „Аполония” по бюджет и степен на отразяване от медиите /което е пак въпрос на бюджет/, по достойнства на организацията и особено по широта на естетическите послания, „Чудомирови празници” имат сериозно предимство.

Разбира се, че не може да става и дума за по-съществени съпоставки.

Слава Богу, празниците са много различни. – Казанлъшките нямат елитарни амбиции, те носят жизнеутвърждаващата свежест на Чудомировата творческа атмосфера и с това са неповторими.

Стремейки се да удовлетворят духовните потребности на своите многобройни почитатели, „Чудомирови празници” са завършен и добре балансиран жив организъм, който – без да има нужда от форсиране и излишни експерименти – расте по естествените закони на развитието.

През 2007 година Празниците бяха организирани за 14-ти път и предложиха програма, която, според очарователния комплимент на една достолепна казанлъчанка, „прилича на пъстър и дъхав пролетен букет”.

- Седем бяха художествените изложби в нея:

Освен споменатата вече изложба от Чудомирови акварели „Възрастите на човека”, двете изложби „Малките нашенци” и „Мигове” в рамките на Първия национален празник на детските таланти „Чудомириада” и поредната пролетна изложба на казанлъшки художници „Тръпки”, останалите три изложби имат по-особена значимост:

- За трети път след Иван Енчев-Видю и Станьо Стаматов беше уредена изложба от цикъла „Апостроф срещу забравата”, като този път вниманието беше насочено към знаменития някога казанлъшки художник проф. Иван Пенков.

Изложбата „Забравеният класик”, осъществена в партньорство с Художествена галерия – Казанлък, имаше амбицията да припомни не само забележителния талант на един голям майстор, но и това, че неговото творчество е цял – и при това важен – етап от развитието на българското изобразително изкуство.

Членът на Управителния съвет на Фондацията ст.н.с. д-р Милена Георгиева, която впрочем представи тази изложба, работи по монография за Иван Пенков, поради което забравата просто няма да се състои.

- Със значителната, в това число и финансова, подкрепа на Фондация „Чудомир”, след доста години пауза, директорът на Художествената галерия в Казанлък Христо Генев показа самостоятелната си изложба „Опит за светене”.

Откриването на тази и без това впечатляваща изложба ще се помни дълго, защото се превърна в истинско шоу, заради демонстрираните от Генев и поетичен, и певчески талант.

- Художествената фотоизложба „Човекът до мен”, осъществена съвместно с „Фотографска академия” – София и Браншово сдружение на фотографите – Казанлък, беше припомняне за неповторимия казанлъшки фотограф Артин Азинян и прелюдия към организирането през 2008 година на първия национален фотоконкурс „Човекът до мен”, към появата на който вече се проявява подчертан интерес.

- Към десетото издание на единствения в България базар на книги от български автори „Словото българско” и организирания за 39-ти път, съвместно с в. „Стършел”, национален конкурс за хумористичен разказ „Чудомир”, в „Чудомирови празници 2007” бяха добавени 5 премиери на книги, 3 от които на казанлъшки автори:

- „Снеговете на забравата” от Николай Тодоров;

- „Избрани стихотворения” от Лилия Димитрова;

- „Защо пък точно тия, бе?” от Йордан Йорданов;

- „Фарът, пазачът и вятърът” от Николай Петев;

- „Тайфата от улица „Стела” от Елизабет Хъни, илюстрирана от възпитаници на Школа „Артлиния” – Казанлък.

За първи път в рамките на Празниците, в партньорство с Община Казанлък и Вестник „Искра”, беше реализиран седмият национален конкурс за интимна лирика „Магията Любов”, а победителят получи нова пластика на казанлъшкия скулптор Петър Пешев.

Традицията в „Чудомирови празници” да се организират дискусии по национално значими културни проблеми, след „Литературната провинция” и „Българската култура – в лице и гръб”, през 2007 година беше продължена с дискусията между 30 млади автори от цялата страна „Литературното бъдеще на България”.

- За почитателите на театъра в Казанлък Шестият театрален фестивал „Комедийният хит на сезона”, реализиран съвместно с Театър „Любомир Кабакчиев” и със съдействието на Дирекция „Театър, вариететно и цирково изкуство” при Министерството на културата, предложи ефектен коктейл от четири спектакъла:

- „Остап Бендер – кралят на мошениците” по текстове на Илф и Петров – спектакъл на Драматичен театър „Рачо Стоянов” – Габрово;

- „Комедия от грешки” от Уилям Шекспир – спектакъл на Театър „Българска армия” – София;

- „Спи с мен” от Ханиф Курейши – спектакъл на Малък градски театър „Зад канала” – София;

- „Сътресение” по текстове на Николай Хайтов – моноспектакъл на Мариус Куркински в Драматичен театър – Пловдив, спечелил наградата и на журито, и на публиката.

Театралната стихия Татяна Лолова поздрави по своя си неподражаем начин казанлъчани по случай Международния ден на театъра с моноспектакъла “DUENDE”, по текстове на Фредерико Гарсия Лорка.

- Пет повода за празник имаха любителите на музиката:

- „Пролетна музика” – съботно матине на Квартет „Класик” – София, в рамките на четвъртото национално изложение за струнни музикални инструменти „Експокласика 2007”, реализирано съвместно със Сдружението на майсторите-лютиери – Казанлък;

- „Днешните бардове” – трети национален фестивал, организиран по нова схема със съдействието на Дирекция „Музика и танц” при Министерството на културата и всички творчески съюзи;

- „Третото българско царство и половина” – музикално-танцов спектакъл на Любомир Пеевски и Николай Николаев в Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов” – Велико Търново;

- „Бури в сърцето” – концерт на Софи Маринова и Иван Динев – Устата.

Този концерт беше пожелан от много граждани и следва да се приема като художествен компромис в името на това желание, какъвто може би не трябваше да се прави.

- „Огън и вятър” – концерт на Елица Тодорова и Стоян Янкулов, който ще се помни дълго време, заради неповторимата атмосфера, създадена от уникалните изпълнители, но и от публиката и заради факта, че казанлъчани всъщност изпратиха Елица и Стоян на конкурса „Евровизия”, където те спечелиха сърцата и на Европа.

- Безспорен център на „Чудомирови празници 2007” и като мащаб, и като организационно-технически усилия, и като финансово обезпечаване беше Първият национален празник на детските таланти „Чудомириада”.

Той е особено красноречив пример за ролята на качествените натрупвания през годините в реализацията на „Чудомирови празници”, на акумулирания опит и постигнатата способност да се решават непосилни при други обстоятелства задачи.

Защото целите на „Чудомириада” са наистина респектиращи:

- Да открива, популяризира и подпомага развитието на детски таланти от цялата страна в областта на литературата и изкуствата;

- Да създава подходяща атмосфера за прояви на талантливите деца и пълноценен контакт между тях;

- Да инициира и стимулира градивни процеси в културата за деца, с акцент върху поддържането и развитието на вековните български традиции с цялата им пъстрота и богатство на духовни ценности;

- Като осигури широко и свободно поле за изява на детската енергия и позитивизъм да предлага полезни посоки за възпитание и развитие на бъдещите български и европейски граждани.

„Чудомириада” включва 6 национални конкурса и 2 състезания:

- „Малките нашенци” – конкурс за весели детски рисунки;

- „Присмехулници” – конкурс за хумористични литературни творби;

- „Сладкодумци” – конкурс за рецитатори и разказвачи;

- „Щурчета” – конкурс за инструменталисти;

- „Мигове” – конкурс за фотографи;

- „Лудории” – състезание за подвижни игри;

- „Познавате ли Чудомир?” – състезание върху живота и творчеството на Чудомир.

Възможност да участват в „Чудомириада” имат всички български деца.

В конкурсите „Сладкодумци”, „Звезди”, „Щурчета” и състезанието „Лудории” се участва с видеозапис на изпълненията.

Повече от 1 200 деца от цялата страна участваха в Първия празник на детските таланти „Чудомириада 2007”.

Авторитетни журита от специалисти и педагози извършиха класирането, като децата и групите, заели първо, второ и трето място /общо 200/ и техните ръководители бяха поканени за два дни в Казанлък, за да участват в заключителния етап и да получат съответно своя златен, сребърен или бронзов медал и съответни предметни награди.

В конкурсите „Малките нашенци” и „Мигове” това се случи на специален ритуал по време на откриването на изложби от най-добрите рисунки и снимки, а останалите получиха наградите си на два пищни спектакъла – „Чудомириада 2007” /за класираните на второ и трето място/ и „Победители” /за класираните на първо място/.

Двата спектакъла /вторият беше воден от любимците на децата Николай Априлов и Руслан Мъйнов/ се състояха в препълнената голяма зала на Кино „Искра” при неизразима с думи празнична атмосфера.

Празникът, разбира се, завърши с луд детски купон на истински щастливи приятели.

Всички отзиви за „Чудомириада 2007” имаха суперлативен характер. Във Фондацията се получиха много поздравления и благодарствени писма, но е достатъчен само един пример:

„Здравейте олимпийци от „Чудомириада 2007”!

Пиша ви това писмо, за да изразя възхищението си от отлично организирания детски празник.

Като зрител, наблюдавайки крайния резултат от огромната, широкообхватна и скрита работа по организирането на мероприятието, аз и моята дъщеря /Светослава Досева, участник в конкурсите „Звезди” и „Щурчета”/ се забавлявахме и споделихме успехите на децата на България…

Не съм компетентна в детайлите по организирането на крупни мероприятия с конкурсен характер, но като зрител и родител /а също и като педагог/ смело мога да кажа, че досега не сме имали щастието да присъстваме и участваме на такъв приятен детски празник.

Браво!

С уважение: / Стела Досева -

София /”

Остава по-трудното. – Да се продължава все така.

Защото „Чудомириада” ще се организира ежегодно.

ПРИХОДИ И РАЗХОДИ

НА ФОНДАЦИЯ „ЧУДОМИР”

ЗА ПЕРИОДА 1. 01 – 31. 12. 2007 ГОДИНА

1. 
   Приходи :
   

- Община Казанлък - 20 500

- Алианц България Холдинг - 13 500

- „Казанлък” АД - 10 000

- Министерство на културата / Дирекция

„Театър, вариететно и цирково изкуство" - 2 500

- Сдружение „Демократична мрежа” - 2 000

- „Карко” ООД - 1 000

- Професионална гимназия „Иван Хаджиенов” - 400

- Медицински център „Казанлък” - 200

- Хотел-ресторант „Терес” - 200

- входни билети - 11 863

- търг на постери / 25 март / - 580

- лихви - 0.53

Всичко - 64 174.88

2. 
   Разходи :
   

/ в това число :

- спектакли, хонорари, награди - 32 017.60

- нощувки, храна, коктейли - 13 273.42

- подкрепа за книги

от казанлъшки автори - 500

- стипендии - 1 600

- организационно-технически

разходи - 10 888.90

- транспорт и командировки - 2 320.56

- реклама и рекламни материали - 720

- банково обслужване - 138

Всичко - 61 458.48 /
3. Наличност : / към 31. 12. 2007 г. / - 2 716.40

Първичните финансово-счетоводни документи на Фондация „Чудомир” и техните описи се съхраняват в офиса й на ул. „Трапезица” № 6 и са на разположение на всички, които биха проявили интерес към тях.

Фондация „Чудомир” изказва искрената си благодарност за оказаното й доверие и подкрепа и се надява, че Общинският съвет в Казанлък и Управителният съвет на Фондацията ще работят в бъдеще още по-ползотворно за духовния просперитет на Общината и нейните граждани.