Решение коментар герб приветства решението на кс за обявяване за

IS1110VI.007

ГЕРБ - КС - решение - коментар

ГЕРБ приветства решението на КС за обявяване за

противоконституционни на разпоредби,

свързани с износа на лекарства

София, 30 януари /Теодора Цанева, БТА/

ГЕРБ приветства решението на Конституционния съд /КС/, с което

се обявяват за противоконституционни текстовете на чл. 217в от

Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

Конституционното дело беше образувано по искане на 83 народни

представители от ГЕРБ от 42-то Народно събрание.

Преди почти една година заявихме, че внасяме жалба в КС, тъй

като законотворчеството в рамките на 42-то НС не само от страна

на тогавашния здравен министър Таня Андреева, но и от страна на

депутати от БСП и ДПС се изявяваше единствено и само в лобистки

текстове и закони или в протиковоконституционни норми, каза пред

журналисти депутатът от ГЕРБ Десислава Атанасова. Тя посочи, че

оспорената норма е свързана с износа на лекарствени продукти и

всъщност с възпиращото правило, което депутати от БСП и ДПС са

записали в чл. 217в на закона.

Радваме се, че след година КС прие решение, с което обявява за

противоконституционни тези текстове, добави депутатът от ПГ на

ГЕРБ.

Мярката беше прокарана с цел да се избегне недостиг или изтегляне на лекарства от пазара. Паралелният износ представлява продажба на медикаменти от европейски държави с по-ниски цени в други с по-високи. България е една от страните с най-ниски цени в Европа, поради което определени медикаменти стават предмет на паралелен износ за страни от Западна Европа. Това пък е неприемливо за фармацевтичните фирми, чийто финансови интереси за засегнати и затова те понякога изтеглят медикаменти от страната.

Уведомителният режим беше оспорен пред Конституционния съд от 83 депутати от ГЕРБ, които в петък приветстваха решението.

"Преди почти една година заявихме, че внасяме жалба в КС, тъй като законотворчеството в рамките на 42-то НС не само от страна на тогавашния здравен министър Таня Андреева, но и от страна на депутати от БСП и ДПС се изявяваше единствено и само в лобистки текстове и закони или в протиковоконституционни норми", каза пред журналисти депутатът от ГЕРБ и бивш здравен министър Десислава Атанасова.

Основният проблем на отменения текст, според юристи, цитирани от "Правен свят", е, че маскира разрешителен режим като уведомителен. От него излиза, че търговецът на лекарства трябва да има вече сключен договор за износ и след това да чака 30 дни, за да получи одобрението на директора на ИАЛ. Мотивите, с които може да му бъде отказано са дефицит на лекарството у нас, евентуален дефицит, който може да възникне след износа и опасност за живота на населението.

Проверка на КС в агенцията по лекарствата е показала, че досега текстът не е създавал практически проблеми, тъй като не са били постановени откази на директора на ИАЛ за износ на медикаменти.

Пациентски организации обаче поддържат уведомителния режим и посочват, че той не е прецедент в ЕС. В страни като Словакия, Гърция, Чехия, Унгария, Португалия, Испания и други институциите са защитили правата на пациентите чрез контрол на износа.

Те твърдят, че се е стигало до дефицит на лекарства за лечение на диабет, онкологични заболявания, таласемия, множествена склероза, астма именно поради паралелния износ.

Бърбънът, който пристига от Америка, масово се прави от царевица мутант. Иванов уточнява, че при дестилацията на алкохолните напитки реално ГМО остават в суровината и не попадат в самия алкохол.

Най-много остатъци ГМО има в хранителните добавки, тъй като контролът там е най-занижен. Освен това ГМО се ползва и при производството на лекарства. Сред тях са антибиотиците и инсулинът.

В земеделието най-разпространената ГМО култура е царевицата, която става по-устойчива на препарати.

У нас е забранено отглеждането на генномодифицирани продукти, но не и вносът им. Новото законодателство на ЕС пък ще позволи на страната ни да налага ограничения и забрани на базата на много повече основания.
www.zdrave.net. 30.01.2015 г.

http://www.zdrave.net/Portal/News/Default.aspx?evntid=eTuqpc7bxlQ%3d
Конституционният съд разреши паралелния износ на лекарства
Конституционният съд обяви за противоконституционни текстовете от Закона за лекарствата, които са свързани с паралелния износ на лекарства. Искането за отмяната на чл. 217в от закона, бе внесено през 2014 г. от 83-ма народни представители от ГЕРБ. по време на работата на 42-рото Народно събрание. Решението бе подкрепено от 9 съдии, трима гласуваха против.

Според текста от чл. 217в. Изпълнителната агенция по лекарствата изисква информация за лекарствения продукт, предназначени за износ, за период от 6 месеца назад. Става въпрос за потреблението, на съответния медикамент, заплащан от НЗОК или МЗ и за доставените количества от фирмата в България. ИАЛ извършва анализ на получената информация, като сравнява данните за използваните и доставените количества и има правото да забрани износа на продукта. Мотив за подобно решение на агенцията може да бъде факта, че наличните количества от лекарството са недостатъчни за задоволяване здравните потребности на населението и може да изчезне от нашия пазар. Подобни ситуации не бяха рядкост, през последните години, когато медикаменти, внесени на по-ниска цена в страната бяха изнасяни от България, защото в чужбина се продават по-скъпо.

Забраната за паралелен износ на лекарства, които са в ограничени количества на нашия пазар бе прокарана от депутати от БСП и ДПС. Срещу нея се възпротивиха търговци на медикаменти, които още тогава обявиха мярката за противоконституционна и в нарушение на европейското законодателство. Движение България на гражданите поиска вето за промените в Закона за лекарствата, а пък от ГЕРБ сезираха конституционния съд. Д-р Нигяр Джафер от ДПС, която бе председател на здравната комисия обясни, че работната група, която е работила по законопроекта, се е съобразила с всички изисквания, които са поставени на европейско ниво.
www.klassa.bg 31.01.2015 г.

http://klassa.bg/news/Read/article/248649_
Болниците пестят с електронни търгове за лекарства
Болниците ще правят електронни търгове за лекарства, те ще бъдат индивидуални за всяко едно лечебно заведение. Очаква се цената им да падне с 20 процента. Това съобщиха от Министерството на здравеопазването, по чиято идеята ще бъдат въведени те.

По думите на зам. здравния министър д-р Адам Персенски така ще бъдат намалени разходите за медикаменти. Той отбеляза, че в България увеличението само за миналата година е с около 40% и посочи, че в Европа средното е около 2 до 5 на сто. Според ръководството на МЗ разходите могат да бъдат намалени със създаването на една електронна платформа за онлайн търговия. Д-р Персенски обясни, че в такива търгове ще могат да участват много голям брой фирми. Очакванията на министерството са след въвеждането на системата разходите за лекарства на болниците да паднат с 20 процента.

По думите на д-р Персенски в момента, ако едно лечебно заведение иска да си купи дадено лекарство, то обявява търг, на който се явяват само няколко фирми. Много от фирмите нямат възможност да внесат гаранции и да участват в него. С въвеждането на електронни търгове за доставка на лекарства ще могат да участват неограничен брой фирми, достатъчно е да имат разрешение за търговия с лекарствени продукти.

Електронните търгове са малко вероятни, защото само лицензирани дружества могат да търгуват електронно, изискванията са много по-сериозни от обикновен търг, коментираха от фармацевтичния бизнес.

При електронната търговия се плаща веднага, няма отложено плащане. Болниците ще трябва да плащат веднага на електронните търговци и ще дължат стотици милиони на досегашните си доставчици, поясниха те.


31.01.2015г., с. 5
Министър Москов обясни Здравната реформа на САЩ
Въвеждаме много ясните критерии, валидни за по-голямата част от останалия свят, свързани с оценка на здравните технологии, с фармако-икономически анализ, т.е. оценка цена - ефект.

В това увери министърът на здравеопазването Петър Москов представителите на Американската търговска камара.

Той обясни, че в момента ръководеното от него ведомство изработва система от

критерии за качество. Това ще бъде свързано и с политиката, която държавата и НЗОК ще водят по отношение на лекарствата, допълни Москов. Според него поредица от промени в законите ще премине от плащане за дейност към плащане за резултати. Той информира, че в момента тече процес на договаряне на рамково споразумение с фармацевтичната индустрия, което да обуславя бюджет на предсказуемост.

"Ако вие се ударите с безкрайно скъпата си кола и това изисква месец лечение в болница за 50 000, 100 000 или 200 000 лв., няма как да възстановите правата си с 500 лв., платени за последните три години", обясни здравният министър Петър Москов. Трябва да му се признае, че обикновено той прави много колоритни и образни сравнения, само че това никак не му се получи. Ако караме безкрайно скъпата си кола и се ударим с нея, значи имаме достатъчно пари не само да внасяме за здраве, но и да платим лечението. Всеки знае, че длъжници на здравната каса в огромния процент са или отдавна емигрирали българи, или трайно безработни хора. За първите, дали ще платят 500 или 2500 лв., общо взето е все тая. Те пак ще дойдат у нас, ако им се наложи да си направят операция, която в чужбина струва десетки хиляди евро. Безработните обаче ще гризнат дървото, тъй като посмъртно няма да могат да съберат въпросната сума накуп. Дори и вече да са си намерили работа за 300-400 лв. месечно. В тази връзка е странно, че на болниците се вменява ролята на здравно Гестапо. Те ще бъдат задължени в тридневен срок да докладват на НАП за всеки здравнонеосигурен, който са прегледали.

"Не може държавата да не знае във всеки момент колко са неосигурените и това ще се промени", мотивира се Москов. Това е така. Но е логично първо да ги преброиш, после да разбереш по какви причини не плащат и чак тогава да размахваш тоягата. А в случая става обратното.

Тази недомислица донякъде се компенсира от факта, че кабинетът пое ангажимент да увеличава с 5% годишно сумата, която плаща за здравно осигуряване на около 4 млн. деца, пенсионери, държавни служители, военни полицаи и работещи в съдебната система. Това ще стане от началото на 2016-а. (Сега държавата е най-некоректният платец, като покрива едва половината от осигуровките им.) По сметките на касата годишно ще влизат с около 50 млн. лв. повече, докато през 2025-а сумата не набъбне с 500 млн. лева. Макар че покачването на вноските можеше да се направи и в по-кратък срок, до голяма степен този ход ще реши финансовите проблеми в системата.

Медицинските услуги, за които плаща здравната каса, пък ще се разделят на основни и допълнителни. Дейностите, които ще включват двата пакета, ще бъдат регламентирани с наредба от министъра на здравеопазването. Което звучи малко странно, тъй като е по-логично този, който плаща (касата), да поръчва музиката. А и решението е твърде важно, за да бъде взето без мнението на лекари, пациенти и здравни фондове.

Стъпка напред е решението методиките за остойностяване и заплащане на медицинските дейности, обемите и цените им, както и условията за контрол по изпълнението на договорите и санкциите да бъдат договаряни между ръководствата на осигурителния фонд и съсловните организации. Намерението е да се възстановяват и арбитражните комисии, в които ще се жалват наказаните лекари и болници. Но по-важното е какъв ще е съставът на въпросните комисии?

Касата също получава някои спорни правомощия, които може да използва по недобронамерен начин. Институцията ще проучва дали пациентите са доволни от качеството на предоставените им здравни услуги и ще може да къса договори с лечебниците, за които има системно лоши отзиви. Но доколко меродавни и представителни ще са тези анкети? От своя страна не ресорният министър, а надзорът на касата занапред ще определя списъка на заболяванията за домашно лечение, за които се плащат лекарства, медицински изделия и диетични храни.

В лекарствената политика, според министър Москов, са заложени поредица от механизми, които дават лостове на държавата и здравната каса да договарят по-добри цени и модерни медикаменти. Те обаче едва ли ще бъдат приети с добро око от фармацевтичния сектор. С промените в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина се предвижда централизирано договаряне на отстъпки за лекарства с производителите и дистрибуторите. То ще е задължително за медикаментите за домашно лечение, за онкологията и за хапчетата по национални програми, покривани от бюджета на здравното ведомство. С други думи, без отстъпки касата вече няма да плаща за въпросните илачи. Сега остава да разберем и кой ще поеме отговорност,

ако производителят се обиди и се оттегли от нашия пазар, а продуктът му е без аналог?

Планира се също така въвеждането на оценка за ефективността на иновативните лекарствени продукти, които влизат в Позитивния лекарствен списък. Идеята е всеки медикамент да получава тригодишен статут на одобрен. Впоследствие Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти ще оценява неговата ефикасност, терапевтична ефективност, безопасност и фармако-икономически показатели. Лекарствата, които се окажат неефективни, ще се изхвърлят от списъка, а притежателят на разрешението за употреба ще е задължен да възстанови на касата получените средства. Този текст, от една страна, създава предпоставки за лобизъм, а от друга - не е ясно на какво основание ще си искаш парите за нещо, закупено и използвано преди три години...

Когато болен е принуден да търси спасението си в болници в чужбина, това пределно не е израз на онзи европейски идеал за свобода в избора или на движението. А и в България, по-добре от всички знаем, колко честа е тази принуда – с отчаяните призиви за събиране на пари за лечение в Германия, Франция, Великобритания.

Андерс Олаусън, председател на Европейски пациентски форум: Не може да игнорираме тоталните различия в достъпа до съвременно лечение и след като имаме амбицията да градим единна Европа, трябва да можем да изгладим и различията.

Д-р Андрей Ковачев, евродепутат: ЕС няма обща политика по здравеопазване, както примерно има по селскостопанство и е много трудно да обясним на европейските граждани как така ЕС се занимава повече със здравето на селскостопанските животни А не със здравето на европейски пациенти.

Изглаждане на различията само с препоръки явно не става. Здравеопазването е въпрос на национална политика, но от години все повече назрява идеята за общи задължения. Като например гаранции за еднакво или минимално качество на здравните услуги.

Д-р Станимир Хасърджиев, председател на Национална пациентска организация: И се надяваме да намери своето отражение в ново европейско законодателство за минимално изискуемо качество. На практика това означава, че държавите членки ще бъдат задължени да осигурят минимума за своите граждани.

Европейският пациентски форум отдавна настоява и за различна ценова политика на фармацевтичните компании в държавите с по-слаб икономически ръст. Но по-добрият достъп до лекарства, изисква някои пазарни изключения. Сега, обаче, диалогът с европейския парламент и институции е значително улеснен – чрез групата евродепутати, които ще анализират предложенията на пациенти, лекари и индустрия за общи здравни политики.

Д-р Андрей Ковачев: Да може европейските институции и европейския бюджет най-вече да подпомогне качествения достъп до здравеопазване с една добра здравна услуга за всички европейски граждани.

Витенис Андриукайтис, еврокомисар по здравеопазване: За да направим екшън план, първо е важно да се опише профилът на всички страни и да се видят разликите.

Андерс Олаусън: А също така е важно да се сравнят и здравните законодателства в различните страни.

Витенис Андриукайтис: Мисля, че можем да очакваме резултати още в края годината, когато ще отчетем и положителните ефекти от директивата за трансгранично здравеопазване.

А директивата, която задължи страните да плащат лечението на гражданите си в други държави в евросъюза, е най-силното доказателство, че общата здравна политика е необходимост.

Наглост не от вчера демонстрира у нас Националната здравноосигурителна каса, и в частност нейното ръководство. За служителите, назначени в нея, а по смисъла на Закона на здравното осигуряване нейният управител дори е избран от Народното събрание, лекарите са ИМП, което ще рече „изпълнители на медицинска помощ”, а пациентите са ни повече, ни по-малко ЗОЛ, сиреч здравноосигурени лица. Казано с други думи, ние, вие и те, дали сме здрави или болни, сме нещо като досадни потребители в опоскан супермаркет от времето на социализма. Такова е и отношението на хората от касата към нас. Скромни са и възможностите за лечение, които ни се предоставят, независимо от това, че редовно внасяме здравните си осигуровки в нея.

Вечното оправдание е няма пари, болниците харчат прекалено много, джипитата с щедростта си да изписват лекарства формират хроничен недостиг в перото за медикаменти. Само че, ако се погледне по-детайлно, ще се види, че това е само малка част от истината.

Националната здравноосигурителна каса, по доходността от нашите вноски, следва да е една от най-богатите институции в страната. Независимо дали човек потребява медицинска помощ или не, плаща своята месечна вноска. Парите ни отиват в общата сметка, от която се плаща за лечението на тези, които към един или друг момент имат нужда от лечение, та било то и много скъпо и съвсем не по джоба на човек, ако се наложи сам да си го плаща.

Независимо от добрата приходност в бюджета на касата (въпреки онези, които не искат да се осигуряват!) чиновниците й стигат до откровен цинизъм, когато трябва да отпуснат пари за по-скъпо лечение. И макар да се водят дела срещу нея, комай промяна няма, защото санкциите, наложени от съдилищата, не се покриват от личните сметки на работещите там. Самото й ръководство пък е недосегаемо. Управителят на НЗОК се избира от парламента. Разбирайте, в неговото кресло сяда (без конкурс в истинския смисъл на думата) човек, близък до политическото управление към дадения момент. Оттам нататък той се отчита само пред Народното събрание и на практика е несменяем, докато не изтече мандатът на дадения парламент.

Далеч по-разумно, а и здравословно за българските граждани е вместо управител касата да се ръководи от директор, избиран с конкурс. Така той ще има амбицията да бъде изряден мениджър и ръководител, защото знае, че може да бъде сменен във всеки един момент.