София 1700, Студентски град “Христо Ботев”,
УЧЕБНА ПРОГРАМА
Учебна дисциплина:
|
|
Социология на медиите и обществените комуникации
Sociology of Media аnd Public Communication
|
Образователно-квалификационна степен:
|
|
ОНС „Доктор“
Ph.D.
|
Статут на дисциплината
|
|
Избираема по научната специалност
(Блок Б)
Optional within the scientific specialization (Block B)
|
Област на висше образование:
|
3.
|
СОЦИАЛНИ, СТОПАНСКИ И ПРАВНИ НАУКИ
SOCIAL, ECONOMIC AND LAW SCIENCES
|
Професионално направление:
|
3.5.
|
ОБЩЕСТВЕНИ КОМУНИКАЦИИ И ИНФОРМАЦИОННИ НАУКИ
PUBLIC COMMUNICATIONS AND INFORMATION STUDIES
|
Научна специалност:
|
|
МЕДИИ И КОМУНИКАЦИИ
MEDIA AND COMMUNICATIONS
|
Факултет:
|
|
ИКОНОМИКА НА ИНФРАСТРУКТУРАТА
ECONOMICS OF INFRASTRUCTURE
|
Катедра:
|
|
МЕДИИ И ОБЩЕСТВЕНИ КОМУНИКАЦИИ
MEDIA AND PUBLIC COMMUNICATIONS
|
Аудиторна заетост:
|
|
0 ч.
|
Извън аудиторна заетост:
|
|
250 ч.
|
Кредити:
|
|
10 ECTS
|
Титуляр:
|
|
Гл. ас. д-р Катя Михайлова
|
-
АНОТАЦИЯ
Целта на дисциплината „Социология на медиите”, предназначена за студенти в трета степен на висшето образование – докторанти в професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки” е да развие умения за критичен анализ и формулиране на авторова теза и обществена позиция у младите учени.
Учебното съдържание акцентира върху критика на класически и нови социологически теории за същността, конструирането, функционирането на медийната и комуникационна система в обществото като социологическа система. Фокус на учебното съдържание е поставен и върху социологиеческата методология в областта на медиите и обществените комуникации, тъй като до авторова теза и аргументирана обществена позиция без методология не може да се достигне. Акцентира се върху разликата между обществено-политическия обзор и научния, методологичен анализ на функционалността на медийната и комуникационна система в обществото.
Следвайки тристепенната вертикална структура на науката (теория – метод – емпирика), която е основен инструмент при съставянето на настоящата програма, учебното съдържание отделя внимание и на методиката на емпиричните социологически изследвания в областта на медиите и обществените комуникации, процесите на операционализация и агрегиране съответно при конструиране на теоретичен модел на обекта и предмета на изследване и обработка и анализ на емпирични данни.
-
СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА
№
|
ТЕМА
|
1
|
Социология на медиите и обществените комуникации – институционални връзки и функционални зависимости между на медиите, човека и обществената структура (Денис Макуеил). Медиите в обществото като социологическа система (Стоян Михайлов).
|
2
|
Теорията на медиите и обществените комуникации като социологическа теория на средно равнище (Робърт Мъртън). Жизненост и функционалност в съвременната дисциплинарна структура на социологията.
|
3
|
Социология на медиите и обществените комуникации в призмата на българската социологическа школа. Позициониране на медийната система в макромодела за обществото като социологическа система (Тодор Петев).
|
4
|
Медийната и комуникационната система в логиката: обществена потребност и дейност за нейното задоволяване. Медиите и „шестата обществена потребност” (Михаил Мирчев).
|
6
|
Медийната и комуникационна система в логиката: изкуствени и естествени потребности на индивидуално, групово, общностно и обществено ниво (Хърбърт Маркузе, Теодор Адорно).
|
7
|
Ефекти, дефекти; функции, дисфункции на медийната и комуникационна система в развитието, саморазвитието на обществото. Функционален анализ (Робърт Мъртън). Карта на ефектите (Пол Лазарсфелд, Елиу Кац). Спирала на мълчанието (Елизабет Ноел-Нойман). Култивационен анализ (Джордж Гербнер).
|
8
|
Социология на медиите и обществените комуникации в европейската и американска научно-изследователска традиция. Критично (critical) и административно (administrative) изследване (Пол Лазарсфелд, Джей Блумлър, Гуреевич, Ланг, Тод Гилтлин).
|
9
|
Структурен функционализъм и критика на структурния функционализъм при изследвания на медийната и комуникационна система на обществото. Подходи при изследването на медиите и обществените комуникации (Денис Макуейл, Розенгрен).
|
10
|
Устойчивост на медийната и комуникационна система като обществена система. Толкът Парсънс – кибернетичен модел за устойчивост на системите. Приложимост при конструирането на медийната и комуникационна система.
|
11
|
Карл Маркс за функциите на медиите и комуникациите в обществото. Политическа икономия на медиите (Димитър Филипов). Парадаксът „Богати медии – бедни демокрации” (Робърт Маккензи).
|
12
|
Позициониране на медийната и комуникационна система във властовата и институционална йерархия на съвременното обществото. Медиите и властта (Елиезер Алфандари, Джон Гълбрайт). Медиите и елитите. Медиите като елит. Обществена отговорност на елита или бунт на елитите и предателство към демокрацията (Кристофър Лаш, Джон Кийн) .
|
13
|
Медиите като институции на публичността (Юрген Хабермас). Проблемът „статусна несъвместимост” в медийната и комуникационна система. Ограничена функционалност, афункционалност на медийната система в обществото.
|
14
|
Стратифициране на медийната система днес. Трансформации (обръщане) на стратификационната пирамида на медиите при Глобализацията. Структура на медийната система и модели на обществено въздействие (Ивайло Знеполски).
|
15
|
Социален статус и човешки капитал на медийната и комуникационна система днес. Статусен и субектен капитал, интегрираност и идентичност (Михаил Мирчев).
|
16
|
Медиите и обществените комуникации и социалните неравенства. Социална диференциация по линия на новата функционална грамотност в информационното общество - медийна и дигитална грамотност. Дигитално неравенство (Ди маджио, Харигати, Ян ван Дик). Измерения на конфликтност и логика на съвместяване.
|
18
|
Съвременни трансформации на медийната и комуникационна система и Третата вълна в общественото развитие (Алвин Тофлър, Мануел Кастелс). Трансформации на медиите в интернет пространството. Нови интернет медии. Трансформации на медийните аудитории. Аудиторията като тълпа срещу овластяването на аудиторията в дигиталното комуникационно пространство.
|
19
|
Свобода и цензура в медийната и комуникационна система на обществото – хоризонт на творчеството и параметри на регулация, само и корегулация на медийната система. Комуникационни права и свободи на гражданите.
|
20
|
Световни и европейски индекси за ниво на развитие на медийната и комуникационна система в системата на обществото като цяло. (Freedom of the Press, Internet usage, ICT development, DOI, Network Readiness).
|
21
|
Емпирични изследвания – качествени и количествени методики. Представителна и достоверна информация. Етика в емпиричната работа. Научна и методологическа отговорност. Академична коректност. Обществено съзнание.
| -
САМОСТОЯТЕЛНА РАБОТА
Програмата предвижда самостоятелна подготовка на докторанта по всички посочени теми в рамките на 90 часа. Планирани са 130 часа за разработване на самостоятелна писмена работа – теза по избран от докторанта въпрос. Разпределени са както следва: 40 часа за проучване на литературни източници и 90 часа за разработване на тезата. В подготовката си, докторантът използва 30 часа за индивидуални консултации с титуляра на дисциплината.
-
Методи на оценяване
Формулата за образуване на крайната оценка е следната:
КО = 0,5 ИЗ + 0,5 ИТ
Където
КО = крайна оценка
ИЗ = оценката от индивидуалното задание
ИТ = оценката от изпитния тест
-
РЕКАПИТУЛАЦИЯ НА ДОКТОРАНТСКАТА ЗАЕТОСТ
Вид на занятията/заетостта
|
Общо аудиторна заетост
|
Хорариум
/часа седмично/
|
Извън-аудиторна заетост
|
Общо
|
1. Индивидуални консултации
|
0
|
–
|
30
|
30
|
2. Проучване на литературни източници
|
0
|
–
|
40
|
40
|
3. Разработване на индивидуално задание
|
0
|
–
|
90
|
90
|
4. Самостоятелна подготовка за изпита по дисциплината
|
0
|
–
|
90
|
90
|
Общо
|
0
|
–
|
250
|
250
|
-
ЛИТЕРАТУРА
А. ОСНОВНА
-
Алфандари, Е. Медиите и властта. София , 2000.
-
Знеполски, И. Новата преса и преходът. Трудното конструиране на четвъртата власт. София, 1997.
-
Кастелс, М. Възходът на мрежовото общество. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 1. София, Изд. „ЛиК”, 2004.
-
Кастелс, М., Силата на идентичността. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 2. София, Изд. „ЛиК”, 2006.
-
Кийн, Дж. Медиите и демокрацията. София, Изд. „ЛиК”, 1999.
-
Маркузе, Х. Едноизмерният човек. Изследвания върху идеологията на развитото индустриално общество. София, Изд. „Христо Ботев”, 1997.
-
Мирчев, М. Социална динамика и цивилизационно разслояване. София, Изд. „М-8-М”, 2009.
-
Михайлов, С. Социологическата система. София, „М-8-М”, 2010.
-
Михайлов, С. Соцологията в България след Втората Световна война. София, „М-8-М”, 2003.
-
Михайлов, С. Емпиричното социологиечско изследване. Второ изд. София, „Партиздат”, 1980.
-
Михайлова, К. Телевизията за деца. Между пазарната логика и обществената мисия. София, Изд. „М-8-М”, 2011.
-
Михайлова, К. Дигитално разслояване в съвременното българско семейство. В: нови медии 21. Достъпно на: http://www.newmedia21.eu/analizi/digitalno-razsloyavane-v-sa-vremennoto-ba-lgarsko-semejstvo-konfliktnost-ili-sa-vmestyavane-mezhdu-roditeli-i-detsa/
-
Михайлова, К. Достъп и участие на медийните аудитории в дигиталното комуникационно пространство. В: медии и обществени комуникации, бр. 3, септември 2009. Достъпно на: http://media-journal.info/?p=item&aid=57.
-
Московичи, С. Ерата на тълпите. София. Изд. „Дамян Яков”, 2007.
-
Ноел-Нойман, Е. Спирала на мълчанието. Общественото мнение – нашата социална черупка. София, ИК „Люрен”, 2004, с. 295. (Откъс на http://www.assa-m.com/marketing11.php)
-
Петев, Т. Към социология на масовата комуникация. София: БАН, 1979.
-
Петев, Т. Комуникационната спирала. София. 2010.
-
Хабермас, Ю. Структурни трансформации на публичността. Структурни трансформации на публичността. София, Изд. „Критика и хуманизъм”, 1994.
-
Blumler, J. The Social Purposes of Mass Communication Research – the Transatlantic perspective. In& Journalism Quarterly, 55, 1985. p.219-230.
-
Gitlin, T. Media Sociology: The Dominant Paradigm. In: Boyd-Barrett, O., Chris Newbold (eds.) Approaches to Media. A reader. London, 2008., p. 21-33.
-
Kastels, M. The Power of Communications. Sage, 2009.
-
Katz, Elihu, Paul Lazarsfeld. Personal Influence: The Part Playes by People on the Flow of Mass Communications. (2nd Edition), USA, Transaction Publishers, 2009, p. (Originally published in 1955 by the Free Press).
-
Lang, G. and Lang, K. Mass Communication and Public Opinion. Strategies for Research. In: Rosenerg, M at all eds. Social Psychology, Social Perspectives. New York, 1981, p. 653-682.
-
McQuail. Denis. Sociology of Mass Communication. In: Annual Review of Sociology
Vol. 11, (1985), pp. 93-111.
-
Merton, Robert. Social Theory and Social Structure. The Free Press, 1968.
-
Rosengren, K. E. Advances in Comminication Research: One Paradigm or Four. In: Journal of Communcation, 1983, 33(3), P. 185-207.
Б. ДОПЪЛНИТЕЛНА
-
Арънсън, Е. Човекът – социално животно. София, Изд. „Дамян Яков”, 2009.
-
Градев, Д. Социална психология на масовото поведение. София.1995.
-
Градев, Д. Стигма и личностна биография. Софоя, Изд. „Изток-Запад”, 2010.
-
Гълбръйт, Дж. Анатомия на властта. София, Христо Ботев, 1993.
-
Канети, Е. Маси и власт. София,1996.
-
Лаш, К. бунтът на елитите и предателството към демокрацията. София, Обсидиан, 1997.
-
Малецке, Г. Психология на масовата комуникация. София, 1994.
-
Маклуън, М. Закони на медиите. София, 1995.
-
Московичи, Серж. (ред.). Социална психология. София, Изд. „Дамян Яков”, 2006.
-
Петев, Т. Теории за масовата комуникация. София: ФЖМК, 2004.
-
Петев, Тодор. Комуникация и социална промяна. София, 2001.
-
Попова, Снежана. Социално време и медиен разказ 1989-2000. София, Изд. „ЛиК”, 2002.
-
Рифкин, Джеръми. Епохата на достъпа. София, Изд. „Атика”, 2001.
-
Фидлър, Р. Медиаморфоза. София: Кралица Маб, 2005.
-
Тофлър, А. Третата вълна. София, ИК „Пейо Яворов”, 1991. (Реферативно представяне на: http://www.assa-m.com/sociologia21.php).
-
Филипов, Д. Медийната революция. Икономическа теория на медиите. София, УИ “Стопанство”. 2002.
-
Barrat David . Media Sociology. Routledge, 2012.
-
Boyd-Barrett, O., Chris Newbold (eds.) Approaches to media. A reader. London, 2008.
-
Clifford G. Christians at all. Normative Theories of the Media. University of Illinois Press, 2009.
-
Curran, J. Jean Seaton. Power without responsibility. Routledge, 2003.
-
Glover, D. The Sociology of the mass media. Causeway Books, 1984.
-
Halmos, Р. The Sociology of Mass Media Communicators. University of Keele, 1969.
-
Katz, Elihu, John Durham Peters, Tomar Liebes, Avril Orloff. Canonic Text in Media Research. Cambridge: Polity Press & Blackwell Publishing, 2003.
-
Karsten, R., Denis McQuail, Nick Jankowski. Media use as social action: a European approach to audience studies. John Libbey, 1996.
-
McCullagh, C., Jo Campling. Media Power. A Sociological Introduction. Palgrave, 2002.
-
Mc Quail, D. Towards a Sociology of Mass Communication. Collier-Mcmillan, 1969.
-
Mc Quail, D. Sociology of Mass Communication. Selected Readings. Penguin.1972.
-
Reese, S., Jane R. Ballinger, Pamela J. Shoemaker. The Roots of media sociology. 1993.
-
Rosengren, K. Media Effects and Beyond. Routledge, 1994.
-
Smith, J. Understanding the media: sociology of mass communication. Hampton Press, 1995.
-
Tunstall Jeremy. Media Sociology. A reader. University of Illinois Press, 1970
-
СЪСТАВИЛИ:
Гл. ас. д-р Катя Михайлова
РЪКОВОДИТЕЛ КАТЕДРА:
Проф. д-р Петко Тодоров
ДЕКАН:
Проф. д.ик.н. Христо Първанов
Идентификация на статуса: ОДНК_7.1.3-3/ Версия 01/Изменение ____/____________; стр. __/__
Ниво на достъп: □ общодостъпен □ за служебно ползване □поверителен □секретен
Сподели с приятели: |
