Решение на Голямото отделение от 6 юли 2005 г. (резюме)

(Nachova and others v. Bulgaria)

Жалбоподателите твърдят, че техните близки родственици – г-н Кънчо Ангелов и г-н Кирил Петков, са били застреляни от военна полиция в нарушение на чл. 2 от Конвенцията, че разследването на тези случаи е било неефективно в нарушение на чл. 2 и на чл. 13 от Конвенцията. Твърдят също, че държавата-ответник в нарушение на чл. 2 не е изпълнила задължението си да защити правото на живот със закон и че събитията, предмет на техните жалби, са резултат от дискриминационни нагласи срещу лица от ромски произход и представляват нарушение на чл. 14 от Конвенцията във връзка с чл.2.

На 26 февруари 2004 г. състав на Първо отделение постановил решение, в което единодушно се приема, че е имало нарушение на чл. 2 и чл. 14 от Конвенцията, а по чл. 13 от Конвенцията не възниква самостоятелен въпрос.

На 21 май 2004 г. българското правителство поискало делото да бъде преразгледано от Голямото отделение в съответствие с чл. 43 от Конвенцията и правило 73 от Правилата на Съда. На 7 юли 2004 г. състав на Голямото отделение приел молбата.

Пред Голямото отделение са представени становища г-н Йонко Грозев, представител на жалбоподателите, г-жа М. Димова, съ-агент на правителството и от три неправителствени организации - European Roma Rights Centre, Interights и Open Society Justice Initiative, конституирани като трети страни, на които председателят е дал разрешение да вземат участие в писмените процедури.
ПО ФАКТИТЕ
I. Обстоятелствата по случая
Делото е във връзка с убийството на г-н Ангелов и г-н Петков, извършено на 19 юли 1996 г. от служител на Военна полиция, който се опитал да ги задържи.

Всички жалбоподатели са български граждани, които се самоопределят като роми. Г-ца Анелия Кънчова Начова, родена през 1995 г., е дъщеря на г-н Ангелов. Г-жа Аксиния Христова, е майка на г-ца Начова. Г-жа Тодорка Петрова Рангелова и г-н Рангел Петков Рангелов са родители на г-н Петков.

На 15 юли 1996 г. двамата избягали от строителен обект извън затвора, където били заведени да работят, и отишли в дома на бабата на г-н Ангелов, г-жа Тонкова, в с. Лесура. Никой от тях не бил въоръжен.

Тяхното отсъствие било докладвано на следващия ден. На 16 юли 1996 г. Управление “Военна полиция” – гр. Враца получило постановление за задържането им.

Към дванадесет часа по обяд на 19 юли 1996 г. дежурният служител на “Военна полиция” – гр. Враца получил анонимно телефонно съобщение, че г-н Ангелов и г-н Петков се криели в с. Лесура. Именно там г-н Ангелов бил открит и арестуван поне веднъж при предишни отклонения от военна служба.

Командващият офицер полк. Д. решил да изпрати четирима военни полицаи под ръководството на майор Г., за да открият и арестуват двамата мъже. Поне двама от полицаите познавали един от редниците или и двамата. Майор Г. очевидно познавал с. Лесура, тъй като майка му била от това село.

Полк. Д. казал на служителите, че “съгласно правилата” те трябва да носят пистолети, автомати и бронирани жилетки. Информирал ги, че г-н Ангелов и г-н Петков са “криминално проявени” и че са избягали. Служителите били инструктирани да използват всички средства и методи, необходими според обстоятелствата за тяхното задържане.

Служителите незабавно се отправили към с. Лесура с джип. Само майор Г. бил въоръжен с личен пистолет и с автомат “Калашников” калибър 7.62 мм. Останалите носели пистолети. По време на операцията три автомата “Калашников” останали в превозното средство.

По пътя към с. Лесура полицейските служители били инструктирани устно от майор Г. как да обградят къщата. Към 13 часа служителите пристигнали в с. Лесура. Придружени от двама души от кметството полицаите се отправили с джипа към циганската махала на с. Лесура.

Още с пристигането на джипа пред къщата между 13.00 и 13.30 ч. сержант K. познал г-н Ангелов, който стоял вътре зад прозореца. Щом видели колата, бегълците се опитали да се измъкнат. Полицаите чули звук от счупване на стъкло на прозорец. Майор Г. и сержанти K. и Н. скочили в движение от джипа. Майор Г. и сержант K. преминали през градинската врата, като първият тръгнал към западната страна на къщата, а вторият влязъл в къщата. Сержант Н. се отправил към източната страна на къщата. Сержант С. останал в колата заедно хората от кметството

Сержант Н. свидетелствал по-късно, че след като забелязал г-н Ангелов и г-н Петков да бягат през прозореца в посока към съседския двор, извикал: “Спрете, военна полиция!”. Извадил оръжието си, но не стрелял. Двамата продължили да бягат. Сержант Н. изтичал на улицата в опит да ги пресрещне, заобикаляйки няколко къщи. Докато тичал, чул майор Г. да вика: “Стой, военна полиция, стой [или] ще стрелям!”. Тогава започнала стрелбата.

Майор Г. заявява в показанията си, че е предупредил неколкократно двамата мъже, че ще стреля и започнал да стреля, когато видял, че те се опитват да прескочат оградата на двора на г-жа Тонкова. Той твърди, че е направил няколко откоса във въздуха и след като те не спрели, в момента в който прескачали следващата ограда се прицелил и стрелял ниско долу в краката им. Твърди, че тогава е бил на около 20 метра от тях, по-ниско от мястото на което са били те. Двамата паднали върху оградата, когато се приближил те лежали по корем и стенели.

Според показанията на тримата му подчинени полицаи, г-н Ангелов и г-н Петков лежели на земята пред оградата с крака по посока към къщата, от която излезли. Единият лежал по гръб, а другият – по корем.

По-късно показания по делото са дали и г-н З. – съсед, който живеел срещу бабата на г-н Ангелов, който казва, че е чул само един полицай да стреля. Бабата на г-н Ангелов, също разказва, че един от полицаите е стрелял и тя го е молела да спре.

Според друг съсед, г-н M.M., и тримата полицаи стреляли. Двама от тях стреляли във въздуха, а третият – който стоял от западната страна на къщата (майор Г.) – се прицелвал в някого. Г-н M.M. чул към петнадесет-двадесет изстрела, може би и повече. Тогава видял военните полицаи да отиват към съседния двор, където били паднали г-н Ангелов и г-н Петков. Този двор бил на г-н M.M. и дъщеря му. Като видял своя внук – малко момче – да стои там, г-н M.M. помолил майор Г. да му позволи да се приближи и да го вземе. Майор Г. брутално насочил автомата си към него и го обидил, казвайки: “Мамка ви циганска!”.

Веднага след стрелбата се събрали хора от околността. Серж. K. и серж. С. закарали ранените във врачанската болница, а майор Г. и серж. Н. останали на мястото на събитията. Г-н Ангелов и г-н Петков починали на път за Враца. Смъртта им била установена при пристигането им в болницата.


Б. Разследването на смъртните случаи
На 19 юли 1996 г. всички участвали в инцидента полицаи направили отделни рапорти във връзка със смъртните случаи. Нито един от тях не бил изследван за употреба на алкохол.

Същия ден било образувано наказателно производство. До 31 март 1997г., когато било приключено разследването бил направен оглед на местопроизшествието, били изготвени няколко съдебни експертизи, били разпитани полицаите, съседите M.M., Т.М. и K., секретарят на кметството, чичото на г-н Ангелов, майката на г-н Петков и жената на г-н Ангелов. На 26 март 1997 г. били разпитани бабата на г-н Ангелов и съседът З.

В протокола за оглед следователят описал местопроизшествието, включително съответното разположение на къщата на г-жа Тонкова, първата ограда и откритите гилзи и петна от кръв. Отбелязал, че структурата на първата телена ограда е повредена и че оградата е съборена на едно място. Към протокола била приложена скица. На нея били изобразени дворът на къщата на г-жа Тонкова и съседният двор, където били паднали г-н Ангелов и г-н Петков. Били маркирани местата, където били открити изстреляни гилзи. В скицата и в протокола били посочени само някои от размерите на двора. Наклонът и други характеристики на терена и околността не били описани.

Били открити девет гилзи. Една била намерена на улицата пред къщата на г-жа Тонкова (очевидно недалеч от мястото, където бил спрян джипът). Четири гилзи били намерени в двора на г-жа Тонкова зад къщата, близо до първата телена ограда, разделяща нейния двор от съседния. Три гилзи били открити в съседния (на г-н M.M.) двор, близо до мястото, където били намерени петната от кръв. Въпреки че точното разстояние между тези гилзи и петната от кръв не било посочено, от другите посочени в скицата разстояния изглежда, че то е било между пет и десет метра. Деветата гилза била открита по-късно и предадена на Военна полиция от чичото на г-н Ангелов. Не е посочено къде е открита. От направената балистична експертиза е установено, че и деветте гилзи са от автоматът на майор Г.

Петната от кръв били на метър разстояние едно от друго. На скицата е посочено, че са били на малко повече от девет метра от първата телена ограда. Не е посочено разстоянието между петната от кръв и втората ограда, която г-н Ангелов и г-н Петков очевидно са се опитвали да прескочат, когато са били простреляни. Следователят взел проби от петната. При направената експертиза е открито съвпадение с кръвните групи на жертвите.

На 21 юли 1996 г. патолог извършил аутопсия. Съгласно съдебно-медицинска експертиза причина за смъртта на г-н Петков била “рана в областта на гръдния кош”, посоката на изстрела била “отпред-назад”. Раната е била на височина 144см. отпред и 123 см отзад. Що се отнася до г-н Ангелов, експертизата посочва, че причина за смъртта е “огнестрелно нараняване, засягащо голям магистрален съд” и че посоката на изстрела е била “отзад-напред”. Раната е била на височина 90 см отзад и 95см. Отпред. Според експертизата раните са били причинени от изстрел с огнестрелно оръжие от далечно разстояние.

Съдебно-медицинска експертиза е установила съдържание на алкохол от 0.55 промила в кръвта на г-н Петков и 0.75 промила в кръвта на г-н Ангелов.

На 7 януари 1997 г. семействата на г-н Ангелов и г-н Петков получили достъп до следственото дело. Те поискали да бъдат разпитани още трима свидетели – T.M., г-жа Тонкова и З.Х. Искането им било уважено. Жалбоподателите не поискали събиране на други доказателства.

На 31 март 1997 г. следователят приключил предварителното разследване и съставил заключително постановление. Отбелязал, че г-н Ангелов и г-н Петков са избягали от затвора, докато са изтърпявали наказание лишаване от свобода, и че по този начин са извършили престъпление. Майор Г. бил направил всичко възможно, за да спаси живота им: наредил им да спрат и да се предадат и дал предупредителни изстрели. Прицелил се в тях едва след като видял, че продължават да тичат и могат да избягат. Не се бил стремил да нарани жизненоважни органи. Поради това следователят заключил, че майор Г. е действал съобразно чл. 45 от Правилника за дейността на Военната полиция и препоръчвал прекратяване на наказателното производство, тъй като майор Г. не бил извършил престъпление.

На 8 април 1997 г. плевенският военно-окръжен прокурор приел мнението на следователя и прекратил предварителното производство във връзка със смъртните случаи. Заключил, че майор Г. е действал в съответствие с чл. 45 от Правилника за дейността на Военната полиция. Той предупредил двамата мъже неколкократно и стрелял във въздуха. Стрелял по тях единствено защото не се предали, тъй като съществувала опасност да избягат. Опитал се да избегне фатални наранявания. Никой друг не пострадал.

Описвайки личните характеристики на жертвите, включително въпроси като семейство, образование и предишни осъждания, в постановлението прокурорът посочил, че и двамата произхождат от “малцинствени семейства”, евфемизъм, използван предимно по адрес на лица от ромското малцинство.

С постановление от 11 юни 1997 г. прокурор от Прокуратурата на Въоръжените сили отхвърлил подадената от жалбоподателите жалба с мотива, че г-н Ангелов и г-н Петков са предизвикали стрелбата, като са се опитали да избягат, и че майор Г. е предприел действията, изисквани от закона при подобни ситуации. Поради това използването на оръжие било законосъобразно съгласно чл. 45 от ПДВП.

На 19 ноември 1997 г. прокурор, завеждащ отдел “Следствен” в Прокуратурата на Въоръжените сили, отхвърлил последвалата жалба с мотиви, подобни на посочените от другите прокурори.
II. Доклади на международни организации относно твърдяна дискриминация на ромите
„55. В докладите си за отделните държави през последните няколко години Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността към Съвета на Европа (ECRI) е изразила тревога относно расово мотивираното полицейско насилие, особено спрямо ромите, в редица европейски държави, включително България, Чехия, Франция, Гърция, Унгария, Полша, Румъния и Словакия.

56. В доклада относно състоянието на основните права в Европейския съюз и в неговите страни-членки през 2002 г., изготвен по искане на Европейската комисия от мрежата от независими експерти на ЕС по основните права, се посочва, inter alia, че в редица държави-членки на ЕС, като например Австрия, Франция, Гърция, Ирландия, Италия и Португалия, се съобщава за полицейско насилие срещу ромите и други подобни групи, включително физическо насилие и прекомерна употреба на сила.

57. Във втория си доклад за България, публикуван през март 2000 г. ECRI изтъква, inter alia:

“Особено безпокойство предизвикват често срещаните прояви на дискриминация и лошо третиране срещу представители на ромската/циганската общност от страна на полицията. … В годишния си доклад за 1998 г. Проект “Права на човека” е документирал редица … случаи на неправомерно поведение на полицаи спрямо … роми. В доклада се посочват като най-често срещани нарушения: употреба на прекомерна физическа сила по време на задържането с цел да се изтръгнат доказателства; неоправдана употреба на огнестрелни оръжия … и лични заплахи срещу лица, които са се оплакали от полицията пред компетентните органи … Проект Права на човека отбелязва … че болшинството от оплакванията, подадени от тази неправителствена организация от името на роми, жертви на полицейско насилие не са били разследвани от властите … [Ж]ертвите изглежда също не желаят да поддържат жалбите си и то по-конкретно когато очакват съдебна присъда … [Очевидно има и] известно нежелание от страна на властите да признаят, че наистина съществуват проблеми свързани с неправомерно полицейско поведение …

ECRI [напомня, че е препоръчала] да бъде създаден независим орган, който да действа на национално и местно ниво, като разследва полицейски, следствени и пенитенциарни практики за явна и скрита расова дискриминация и да гарантира, че всеки акт на дискриминация ще се наказва строго …

ECRI е разтревожена от постоянството на широкоразпространена дискриминация срещу членове на ромската/циганската общност в България. … В доклада се посочва, че понякога местните власти често участват в незаконно раздаване на правосъдие спрямо ромските/циганските общности, често с мълчаливото съгласие на местната полиция.”

“[След втория доклад на ECRI] Наказателният кодекс не е променен [така че да гарантира, че разпоредбите на наказателното право позволяват да се съобразява всяка форма на расистки подбуди] … ECRI препоръчва българските власти да включат в НК разпоредба, която изрично да предвижда, че расистките подбуди при извършването на което и да е престъпление представлява утежняващо вината обстоятелство …

ECRI е разтревожена от данните за случаи на прекомерна употреба на огнестрелно оръжие от страна на полицията, което в някои случаи води до смърт на роми … EСRI силно препоръчва българските власти да предприемат мерки за ограничаване употребата на огнестрелно оръжие от представители на правоприлагащите органи, като я сведе до случаи, в които тази употреба е наистина необходима. По конкретно, Комисията настоява българските власти да променят закона в този смисъл и да гарантират, че в тази област международните стандарти ще бъдат съобразени и на практика.

ECRI е особено обезпокоена от заключенията, … че броят на лицата от ромски произход, които твърдят, че за били обект на физическо насилие в полицейски помещения, е три пъти по-висок от броя на лицата от български произход … До този момент българските власти не са създали независим орган, който да разследва случаи на малтретиране или дискриминация, извършени от служители на полицията …

ECRI бе доволна да научи, че през август 2000 г. към Дирекция Национална Полиция е била създадена специализирана комисия по правата на човека … Били са инициирани редица програми за обучение по права на човека на полицейски служители …

Рамковата програма за равно интегриране на ромите в българското общество единодушно се оценява, включително от представители на ромите, като добре структурирана и сравнително изчерпателна … Все пак съществува единодушното усещане сред ромската общност и неправителствени организации, че с изключение на няколкото инициативи, споменати в този доклад, програмата е останала мъртва буква … Виждането сред някои кръгове е, че на правителството липсва политическа воля да проведе подобна програма … ECRI е силно обезпокоена да научи, че четири години след приемането на Рамковата програма, осъществяването й е все още на ранен етап …”

59. Неправителствени организации, като Проект “Права на човека” и Амнести интернешънъл, са докладвали през последните няколко години за множество случаи на твърдяно насилие по расови подбуди, упражнено срещу роми в България, включително от представители на правоприлагащите органи.”
IIІ.  Приложимо национално законодателство и практика
В решението е цитиран чл.45 от необнародван Правилник за дейността на военната полиция, издаден от Министерството на отбраната на 21 декември 1994 г.

“(1) Военните полицаи могат да употребяват оръжие ... в случаите на:...

2. задържане на лице от състава на въоръжените сили, извършващо или извършило престъпление от общ характер, което след предупреждение не се предаде ...

(2) Употребата на оръжие се предшества от устно предупреждение и предупредителен изстрел...

(3) При употреба на оръжие военнослужещите от Военната полиция са длъжни по възможност да пазят живота на лицето, срещу което е насочено тяхното действие, и да оказват помощ на ранените...

(5) За случаите на употреба на оръжие се съставя протокол, в който се отразяват обстоятелствата, наложили употребата му, и се докладва по команден ред.”

Посочени са и относимите разпоредби на НПК във връзка с образуването на предварително производство за престъпления от общ характер, правата на жертвата в предварителното производство и процесуалните правила по дела подсъдни на военния съд.

Коментиран е и новия Закон за защита срещу дискриминацията.
IV. Приложимо международно и сравнително право
A. Принципи на ООН за употребата на сила
„71. Основните принципи на ООН относно употребата на сила и огнестрелно оръжие от правоприлагащите органи (“Принципите на ООН за силата и огнестрелното оръжие”) са приети на 07.09.1990 г. от Осмия конгрес на ООН относно предотвратяването на престъпленията и отнасянето към престъпниците.

72. Парагараф 9 предвижда:

74. Съгласно § 23 от Принципите, жертвите или техните семейства трябва да имат достъп до независима процедура, “включително съдебен процес.” По-нататък, параграф 24 предвижда:

“Държавите страни … се задължават да предприемат незабавни и положителни мерки, предназначени да изкоренят всякакво подбуждане към, или прояви на [расова] дискриминация, и за тази цел …:

а) да обявяват за престъпление, наказуемо от закона … всички актове на насилие или подбуждане към такива актове против която и да е раса или група лица от друг цвят или етнически произход …”

77.  В становището си от 16.03.1993 г. в комюнике № 4/91, Л.К. срещу Холандия¹, относно расистки заплахи от страна на частни лица срещу г-н Л.К. и неадекватната реакция на властите спрямо жалбата на жертвата, Комитетът за елиминиране на всички форми на расова дискриминация заявява, inter alia, че държавата е длъжна да разследва с дължимото старание и експедитивност случаите на подбуждане към расова дискриминация и насилие.

78. Член 6 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства на Съвета на Европа, в сила за България от 1999 г., предвижда в относимата си част:

“Страните се задължават да приемат подходящи мерки за защита на лицата, които могат да бъдат подложени на заплахи или дискриминационни, враждебни или насилствени действия, поради тяхната етническа, културна, езикова или религиозна идентичност.”

79. В решението си от 21.11.2002 г. Комитетът на ООН срещу изтезанията (“CAT”), като разглежда Оплакване № 161/2000 г., подадено от Хаджризи Джемаил и други срещу Югославия, намира, че нападението на 14.04.1995 г., извършено от не-ромските обитатели на Даниловград, Черна гора, в присъствието на полицейски служители, при което била разрушена ромската махала, е било „извършено при значително ниво на расистки подбуди”. Този факт утежнява намереното нарушение на чл. 16, т. 1 от Конвенцията на ООН срещу изтезанията и други жестоки, нечовешки или унизителни действия или наказания. При преценката на доказателствата, САТ отбелязва, че не е получил писмено обяснение от страна на държавата, страна по спора, и е решил да се съобрази с „подробните изложения на жалбоподателите”.

80. Директива 2000/43/СЕ от 29.06.2000 г. на Съвета на Европейския съюз, която допълва принципа за равно третиране между хората, независимо от расовия или етническия им произход, и Директива 2000/78/СЕ от 27.11.2000 г. на Съвета, регламентираща общата рамка за равно третиране в областта на трудовите права и заетостта, предвиждат съответно в чл. 8 и чл. 10:

“1. Страните-членки трябва да предприемат такива мерки, каквито са необходими в съответствие с националните им съдебни системи, за да се гарантира, че когато някой, който счита, че спрямо него е постъпено несправедливо, защото не е бил приложен принципа за равно третиране, докаже пред съд или друг компетентен орган фактите, от които може да се направи изводът, че е имало пряка или непряка дискриминация, ответникът трябва да докаже, че не е имало нарушение на принципа за равно третиране.

2. Разпоредбата на алинея 1 не пречи на страните-членки да приемат правила относно доказването, които са по-благоприятни за ищците.

3. Алинея 1 не се прилага в наказателните производства.

...

81. През 2002 г. Европейската комисия публикува предложение за Рамково решение на Съвета относно борбата с расизма и ксенофобията, чийто чл. 8 предвижда, наред с други мерки, които да се предприемат от страните-членки в тази област, и действия, които да гарантират, че расовите подбуди са утежняващи вината обстоятелства в наказателното право.

82. През април 2005 г. Европейският мониторинг център на расизма и ксенофобията публикува сравнителен преглед на расовото насилие и отговорът на него в 15 държави-членки на Европейския съюз. В публикацията се отбелязва, inter alia, че традиционно наказателното право в повечето изследвани юрисдикции не инкриминира изрично „расовото насилие” и не се фокусира върху подбудите за извършването на насилствени актове. Тази традиция обаче бавно се променя и в законите вече се включват разпоредби, свързани с „расистки мотивирани” престъпления. По-конкретно, в законодателствата на някои страни-членки расистката мотивация все по-често се отчита като утежняващо вината обстоятелство при осъждането. Приложимото законодателство в следните страни изрично предвижда тази възможност: Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Франция, Италия, Португалия, Испания, Швеция и Обединеното Кралство. В частност чл. 132-76 от френския Наказателен кодекс, който е приет през февруари 2003 г., във втората си алинея дава „обективно” определение на расизма като утежняващо вината обстоятелство, което води до налагането на по-тежка присъда:

“Наказанията, предвидени за престъпление или общественоопасно деяние се увеличават, когато деянието е извършено във връзка с действителната или предполагаемата принадлежност или не-принадлежност на жертвата към конкретна етническа група, националност, раса или религия.

Квалифициращото обстоятелство, дефинирано в първия параграф, е налице, когато извършването на деянието е предшествано, придружено или последвано от писмени или устни забележки, изображения, обекти или действия от какъвто и да е вид, които уронват честта или достойнството на жертвата или на група лица, към която жертвата принадлежи с оглед тяхната действителна или предполагаема принадлежност или не-принадлежност към конкретна етническа група, националност, раса или религия.””