Решение на "Корал Клаб". Оод "Корал Клаб", 2000. Въведение



страница1/4
Дата19.01.2018
Размер0.52 Mb.
#48591
ТипРешение
  1   2   3   4
Рон Майерс

Микрохидрин


Рон Майерс

М20 Микрохидрин.: Корал Клаб, 2000. – 32 стр.


В книгата на известния американски лекар са представени резултатите от собствените му клинични изпитания на новия мощен антиоксидант – микрохидрин. Описани са неговите свойства и начина на въздействието му върху организма и неговата биологична среда.

Отбелязана е връзката между приемането на препарата и намаляването на вероятността от развитието на заболявания с различна етиология, в това число вирусни и бактериални. Представена е гледната точка на автора за евентуалния механизъм на действие на този антиоксидант.

В края на книгата се привеждат препоръчителните дози микрохидрин при редица заболявания и се прави анализ на проведените клинични изпитания.

Книгата е предназначена за широк кръг читатели.


Под защитата на закона за авторското право.

Възпроизвеждането на цялата книга или на коя да е нейна част се забранява без писменото разрешение на “Корал Клаб”.


ООД “Корал Клаб”, 2000.
Въведение
Прилагайки диети дълги години за лечение на нарушеното здраве, аз винаги съм търсил нещо ново, което заедно с личните усилия на моите пациенти за получаване на оптимално здраве да може да способства за тяхното оздравяване. Моят клиничен опит ми е показал, че значителни, понякога даже чудодейни, изменения могат да станат, когато ние приемаме още една определена хранителна новост, която помага на организма да активира неговата естествена способност за самолечение.

За повече от 20 години при търсенето на подобни новости аз съм стигнал до мисълта, че увеличеното количество антиоксиданти в менюто може да има голямо значение за общото здравословно състояние на моите пациенти. В същото време, който е искал да разбере за ролята, която изпълняват свободните радикали в паталогичния процес или за полезното действие на антиоксидантите за отстраняване на нарушенията, предизвикани от свободните радикали, сме били принудени да правим това на семинари в Мексико или други чужди държави. Определено времената се менят! Сега ние знаем, че нарушенията, предизвикани от свободните радикали, се явяват главна причина за хроничните дегенеративни заболявания, такива като рак, заболяванията на сърцето, болестта на Алцхаймер, артрит и много други. Вече със сигурност се знае, че антиоксидантите са основните вещества, блокиращи вредното въздействие на свободните радикали.

Когато ме помолиха да взема участие в клиничните изпитания на микрохидрина, обогатеният с водород силициев двуокис на Фланагани, неговите първооткриватели Патрик и Хейл Фланагани ми обясниха, че той притежава мощна антивирусна и антибактериална активност с широк спектър на действие и че този препарат се явява най-мощния антиоксидант в сравнение с всички, чиито свойства са изучавани някога. Ако това се окажеше истина, тогава би станало възможно да се съкрати продължителността на периодичните вирусни и бактериални инфекции. Аз разбрах, че ако микрохидринът се явява толкова мощен антиоксидант, както предполагат Фланагани, тогава неговият потенциал, като средство за неутрализация на свободните радикали, може да е ефективно даже за увеличаване продължителността на живота.

Голяма част от участниците в първите клинични опити, чиито резултати не са публикувани в пресата, са включили в своя рацион хранителни добавки, като спирулина, суперхрана, алое вера, и вече са отбелязали значителна полза за здравето си, но аз не бях подготвен за такова поразително общо подобряване на здравословното състояние, което започна скоро да се наблюдава при някои пациенти, когато включихме в рациона им микрохидрин.

Макар че клиничните изпитания само започваха (книгата е написана през 1997 г., когато се е появил микрохидрина. – бележка на редакцията), мога с увереност да отбележа, че в настоящия момент това е най-впечатляващата хранителна добавка, която съм срещал. Използването на микрохидрина представлява ново стъпало в сферата на мисленето по въпроса, свързан с храненето, който, както аз предполагам, може да доведе до нов подход към храненето през XXI век!

По-нататък са приведени някои конкретни истории на заболяванията на участници в клиничните изпитания. Прочитайки тези историии, вие можете да разберете, защо толкова са ме впечатлили лечебните свойства на микрохидрина.


Истории на заболяванията
Мери
Мери е една от любимите ми пациентки, винаги е усмихната, оптимистично гледа на живота и рядко се оплаква. Неотдавна ние лекувахме болката в лявото й рамо, резултат от травма при падане. Освен това тя страдаше от дивертикулит, заболяване, при което неголеми джобове в стомаха задържат частици от ненапълно смляна храна и патогенни бактерии, което може да доведе до инфекциозни заболявания. Осложняващ фактор беше направената хирургична операция за отстраняване на 12 фута (повече от 3,5 м) тънки и дебели черва, включително регулатора на колона, който задържа фекалните маси от връщането им в тънкото черво от дебелото. Ние само започнахме клиничните опити с микрохидрина, когато моята колежка ме уведоми, че Мери е отказала назначеното си посещение по повод на лечение на болки в черния дроб, понеже счита, че има хранително отравяне. Аз бях много обезпокоен, понеже знаех от опит с предишни пристъпи, че заболяването на Мери протича продължително и болезнено. Единственото, което по нейното мнение, можеше да прекрати спазмите и да я избави от диария, от която тя страдаше, беше няколко седмици да не се храни с нищо, освен с йогурт, докато организмът сам не се справи с болестта.

Аз я посетих, за да я разпитам как е, и по време на разговора ни разбрах, че същата вечер ще има тържество по повод на нейната 75-годишнина. Най-подходящото време за хранително отравяне! Тогава си помислих, че е възможно микрохидринът в съчетание с йогуртовата диета да окаже благоприятно въздействие и е възможно да ускори нейното оздравяване. Обсъдих това с нея, Мери реши да опита и взе две капсули. (Сега аз обикновено препоръчвам при остър стадий на хранително отравяне по две- три капсули на всеки 4 часа). За общо учудване, след два часа тя се почувства по-добре и беше в състояние да участва в тържеството по повод на рождения си ден, изпитвайки единствено незначителен дискомфорт. През следващите няколко дни при нея се наблюдаваше ту засилване, ту отслабване на симптомите, но тя продължаваше да приема микрохидрин по две капсули 3 пъти дневно. На четвъртия ден изчезнаха всички симптоми на дискомфорт в коремната кухина. Понеже тя очакваше, че недъгът й ще продължи няколко седмици, тези резултати я зарадваха.

Между другото, както тя отбеляза: “Знаете ли, д-р Майерс, аз установих ето още какво- за първи път след падането ми мога да спя на лявото си рамо без обезболяващи препарати. Дали има някаква връзка между това явление и приема на микрохидрин?” Понеже това беше първият случай, когато чух за отслабване на болките в мускулите или ставите при приемането на микрохидрин, наложи ми се да кажа на Мери, че не съм сигурен в съществуването на подобна връзка.

Доволна от отслабването на болката в рамото и почти пълното изчезване на симптомите на дискомфорт в коремната кухина, Мери продължаваше ежедневно да приема по една или две капсули микрохидрин. Когато я видях след месец, като допълнение към значително подобреното състояние на рамото и пълното изчезване на всички симптоми в коремната кухина, тя ме уведоми за още един потресаващ ефект от приема на този препарат- сега след 40-годишно прекъсване тя можеше да консумира плодове, без да има при това неприятни усещания. Мери винаги е обичала плодовете, но след хирургичната операция на червата, не можеше да ги консумира, понеже получаваше спазми и е започваше диария. Сега, ако тя приема микрохидрин ежедневно, вече е в състояние да консумира плодове, без да изпитва дискомфорт.


Боб
Боб е мой стар пациент с груба и загоряла кожа на строител. Професията му е свързана основно с физическо натоварване, в това число вдигане на тежести, затова често идваше при мен в качеството на пациент.

Той обичаше през топлите дни да си съблича ризата и да се наслаждава на слънчевите лъчи. Когато е невнимателен и вповече излагаше лицето си на слънце, тогава върху устните му се появяваше много болезнена херпесна треска (херпес 1). В продължение на няколко години Боб също така се оплакваше от брадавици, особено по ръцете, шията и бедрата. С времето аз идентифицирах брадавиците най-малко към четири различни типа, в това число и островръхни. Освен това на гърдите му имаше петно от раждането му с диаметър повече от четири дюйма (повече от 6 мм. – Забележка на преводача) с черен цвят и неправилна форма- признаци, които могат да свидетелстват за възможен рак на кожата. Аз му препоръчах да посети дерматолог, но той не обърна внимание на съветите ми. Той винаги казваше: “Е, докторе, нали знаете какво става, когато нещо изрязват. Моят приятел имаше рождено петно, подобно на моето, умря шест месеца след като му го изрязоха. С мен всичко ще е наред.”

По време на поредната си визита при Боб на устните си имаше голямо мехурче от херпесна треска, те бяха силно подути и болезнени, така че той трудно можеше да говори. Той каза: “Докторе, това се е случвало и преди, но аз нито веднъж не съм успял да подтисна този процес. Започне ли веднъж треската, това означава две седмици мъчения. След два дена имам час при стоматолог, но предполагам, че ще се наложи да го отменя. Даже ако стоматологът е съгласен да работи с мен, да си отворя широко устата за мен ще е голямо мъчение.”

Аз разказах на Боб за провежданите от мен клинични изпитания на микрохидрина и му обясних, че този препарат представлява хранителна добавка, която може да намали продължителността на обостряне на херпесната треска. Когато попитах Боб дали е съгласен да участва в изпитанията, той ми отговори: “Добре, докторе, сега съм готов да пробвам всичко.” Аз му дадох три капсули в кабинета ми и го изпратих вкъщи с такова количество микрохидрин, достатъчно за приемане до 24 часа. Когато Боб дойде на следващия ден, отокът беше намалял и той ми каза, че мехурът на устната не го боли. След седмица коричката вече беше паднала, а под нея беше излязла съвсем здрава кожа. Тогава ние решихме да даваме на Боб поддържаща доза по три капсули дневно и да наблюдаваме дали това ще спомогне да подтисне херпесната треска. След осем месеца по-късно видях Боб и се оказа, че не е имал други трески.

Искам да отбележа още нещо интересно (и считам за значително) странично явление- за тези осем седмици ежедневен прием на микрохидрин се намали размера на островръхните брадавици на Боб. А след четири месеца те напълно изчезнаха. Също така изчезнаха и някои други брадавици, макар и да имаше такива, на които лечението да не повлия. Още по-впечатляващ беше фактът, че рожденото петно на Боб стана значително по-малко и по-светло, превърна се от черно в тъмно кафяво.

Боб продължаваше ежедневно да приема микрохидрин. Когато го видях последно, той ме попита дали е възможно този препарат да има отношение към факта, че се е увеличила способността му да поддържа ерекция. Аз му отговорих, че имам няколко пациенти, които са ми споделяли подобни положителни резултати.


Ерик
Когато Ерик е бил на 15 години, веднъж връщайки се от училище той разбрал, че 40-годишният му баща внезапно е починал от обширен инфаркт. Дядото на Ерик също така е починал от сърдечно заболяване сравнително млад и по този повод докторът му бил казал: “Ти си син на баща си, затова е много вероятно да си наследил семейните гени, предразполагащи инфаркт (сърдечен пристъп) в ранна възраст.”

В отговор на това предсказание Ерик е живял няколко години, спазвайки всички правила, които са му били предписани: “Спазвай диета, отказвай се от мазнините, следи си нивото на холестерина в кръвта, не пуши, занимавай се много с физкултура, спазвай във всичко умереност.” Така били минали неговото 40-летие, а после и 45-летие без проблеми със сърцето. Един ден след натоварване той почувствал болка в гърдите и след като тя продължила цяла седмица, той пристигнал при мен. След кратко изследване аз му препоръчах да посети кардиолог, който незабавно го е хоспитализирал. Резултатите от изследванията показвали, че коронарната артерия на Ерик е силно подпушена, затова му беше направена ангиопластична операция на съдовете. След като той прекарал лек сърдечен пристъп на операционната маса, станало ясно, че операцията е била направена съвсем навреме.

Макар след това да са минали седмици и месеци без усложнения, света около Ерик се преобърнал. Отсъствието на уверенност по отношение на собственото здраве в съчетание с тревожната история на семейното заболяване постоянно намалявало вярата му за благополучно бъдеще.

За да се убеди, че е направил всичко възможно за да избегне съдбата на баща си и дядо си, той още веднъж дойде да разговаря с мен. Ние започнахме да разработваме програма за прием на хранителни добавки на базата на суперхраната, която трябваше да спомогне за предотвратяването на усложненията. Освен това добавихме повече антиоксиданти и коензим Q10, който участва в синтеза на аденозинтрифосфата (АТФ)- универсален носител на енергия за организма. Постепенното нарастване на енергийния потенциал и увереността започнаха да изместват страха на Ерик.

Преди да започнат проблемите със сърцето Ерик се е увличал по бягане на дълги разстояния, сега той е решил да възобнови занятията и без знанието ми да изпита себе си. След пробег на по-малко от четвърт миля стенокардията (болката в гърдите) се възобновила. Сърдит и разстроен той ми разказа какво се е случило. (Макар през този период на клинични изследвания ние да използвахме микрохидрина само при бактериални и вирусни инфекции, аз си помислих, че тази хранителна добавка може да се окаже ефективно средство, повишаващо вътрешноклетъчното снабдяване с кислород. Понеже стенокардията е следствие от неадекватното снабдяване с кислород на мускулните тъкани на сърцето вследствие на свиване на артериите, осигуряващи приток в сърдечния мускул на обогатена с кислород кръв, изглеждаше възможно микрохидрина да помогне за решаването на този проблем.) Предупредих го за опасностите, които крие бягането без лекарско наблюдение и го попитах дали не иска да вземе участие в клиничните изпитания на микрохидрина. Знаейки, че този препарат съществува във форма, която проявява активност в организма в продължение на осем часа, аз му препоръчах да приема две капсули дневно, едната сутрин след събуждане и другата вечер в двадесет часа. (Сега на базата на изследванията на антиоксидантите аз препоръчвам на всеки пациент, който е обезпокоен за състоянието на артериите, да приема една капсула микрохидрин преди всяко хранене, особено при храна с високо съдържание на мазнини.)

Въпреки моите препоръки Ерик решил да проведе свое собствено изпитание и е приемал двете капсули заедно в едно и също време непосредствено преди пробега. (Ето как се изкривяват резултатите от изследванията, когато пациентите същевременно решават всичко да преправят по свой начин, а не по начина, който сте ги посъветвали.) През първия ден той пробягал около 600 м и почуствал умора, но не се появила болка в сърцето. През следващия ден той пробягал малко повече. След седмица и половина той пробягал 1,5 мили, а след три седмици- 2,5, като прояви на стенокардията не е забелязал.

Удивително е това, че след около 12 седмици Ерик продължил да прави експерименти и установил, че след прием на микрохидрин в продължение на около три месеца прекъсването на приема на препарата за няколко дена не се отразило върху състоянието на организма по време на бягането.

Макар че аз никога не бих препоръчал никому, който страда от стенокардия, да практикува бягане без лекарско наблюдение и без възможност за прилагане на екстрени мерки за животоспасяване, решението на Ерик да приема микрохидрин по-свой начин открива нови сфери, които си струва да бъдат изучавани.


Джорж
Това беше един от тези дни, когато входната врата на офиса силно се удря всеки път, щом при нас влиза пациент. Задуха силен източен зимен вятър. Задълбочавайки ситуацията избухна епидемия с опасна инфекция и добрата половина жители на нашето малко градче се разболя от различни болести. Джорж връхлетя през вратата в края на работния ден в петък. “Доктор Майерс,- каза той.- Чувствам се ужасно. Гърлото ме боли, в очите имам парене, болят ме мускулите. Както ми стана ясно, всички са с такива оплаквания, като това продължава поне една седмица, а в някои случаи за няколко седмици. Какво да правя? Аз наскоро получих нова работа, като през миналия месец нямах никакви доходи, не искам сега да я загубя.” Аз споделих с Джорж информацията за микрохидрина и за лечебното действие, което препаратът се предполага, че оказва против вирусите и бактериите, а също така и за клиничните изпитания, които аз провеждам. След което го попитах дали не е съгласен да вземе участие в изследването и тогава той се съгласи. Понеже Джорж е едър мъж, аз му препоръчах до следващото посещение при мен в понеделник да приема по три капсули микрохидрин на всеки 4 часа и всеки час през периода на бодърствуване да изпива по чаша пречистена вода.

При следващото си посещение Джорж ми каза, че се чувства значително по-добре. Още сутринта в събота симптомите на болестта рязко отслабнали и макар да било възможно и по-добро самочувствие, той е бил в състояние да ходи на работа в понеделник. Към този период на изпитанията ние знаехме, че ако Джорж прекрати приема на микрохидрина на този стадий от заболяването, е възможен рецидив, затова му препоръчах да продължи да приема по две капсули на всеки 4 часа до края на седмицата, а след това да намали дозата до две капсули 3 пъти дневно до следващото му посещение. Напомних му за необходимостта да води записки на състоянието си, фиксирайки всякакви изменения, аз го помолих да дойде след две седмици.

След две седмици, когато влязох в приемната, Джорж широко ми се усмихваше. “Какво става, Джорж,- му казах аз,- покажи ми записките си за миналите две седмици. Как е протичал твоя грип?” Докато преглеждахме неговите записки, се изясни, че според него, грипът е протичал значително по-леко, отколкото при членовете на семейството му и неговите колеги. Той не беше пропуснал нито един работен ден, а симптомите на болестта в лека форма се запазили само до една седмица. Обаче истинската причина за неговата широка усмивка беше, както той ми съобщи, че епидермофията на стъпалото му (гъбично заболяване- бележка на преводача), която го е притеснявала 20 години и не е помагало никакво медикаментно лечение, нито използването на хранителни добавки, напълно е изчезнала. Никакви открити язви, никакви сърбежи не били останали.
Мерилин
Аз прекалено често срещах Мелирин в клиниката. Тя беше бледна, често боледуваше и в подтиснато състояние. Когато разговарях с нея, изглеждаше, че й е трудно да разбира и запомня това, което аз обикновено я съветвах да направи, за да й помогна. Тя имаше силен хроничен задух. Макар, че не пушеше, а пушеше само съпругът й, още от детството й заклети пушачи са били и двамата й родители.

Веднъж Мерилин се е изплашила, когато видяла на крака си червено петно от оток. Само преди ден я е ухапала рижава горска мравка. Тя ми каза, че има алергия към ухапване от мравки, като болката и паренето са интензивни. От предишния си опит тя разчиташе, че тези симптоми ще продължат поне две седмици. На базата на вече проведените изпитания, аз предположих, че микрохидринът може да се окаже ефективен при отровни ухапвания и срещу ужилване, затова попитах Мерилин, дали би желала да провери, не може ли да бъде отслабена реакцията на организма й на ухапването. По лицето й се прояви обезпокоеност. “Ох, докторе,- ми отговори тя.- Нали вие знаете, че аз не мога да гълтам хапчета.”

“Хайде тогава да пробваме следното.- й казах аз.- На всеки 3 часа ще разтваряте съдържанието на една капсула микрохидрин в чаша пречистена вода и ще я изпивате. По вкус това ще прилича на вода, в която сте разтворили хлебна сода”. Мерилин се надяваше да облекчи страданията си и ми отговори: “Вие знаете, че аз не мога да глътна даже аспирин, когато имам болки, но се надявам, да изпълня предписанията ви.” Аз й дадох микрохидрин в такова количество, че да й стигне за двуседмичен прием.

Когато отново видях Мерилин, бяха налице забележими промени. Тя каза, че 2 часа след приема на микрохидрина болката и паренето от ухапването на мравката са се прекратили. И какво още повече я е зарадвало, а именно, че забележимо дишането й станало по-леко. Мерилин казваше: “Аз не правя чести вдишвания, в стремежа си да получа повече кислород. А знаете ли какво има още? Днес сутринта ходих при моя зъболекар на поредния прием. Той казваше, че ще ме прати при хирург, понеше са ми инфектирани венците и имам много налепи по зъбите. Днес той ми каза, че венците ми са по-добре, и мога да изчакам да видим какво ще стане по-нататък. И знаете ли още какво? Струва ми се, че имам подобрение с паметта”. Това многословие на Мерилин беше първото, откакто тя ми беше станала пациентка.

В края на тази своя книга ще обясня, кое според мен е обусловило тези удивителни резултати, които наблюдавахме в тези истории.
Биологичната среда
Първите изследвания показват, че микрохидринът подобрява състоянието на нашата биологична среда, обикновено наричана биосреда. Затова преди да получим представа за това, какво е микрохидрина, как конкретно той действа и защо следва да започнем включването му в ежедневния си рацион като хранителна добавка, нека да разгледаме понятието биосреда.

Биосредата е мястото, в което съществува цялата жива материя. Всеки тип жив организъм за своето оптимално функциониране има различни параметри, в интервалите на които неговата способност да живее и ефективно да се възпроизвежда нараства.

Организмът на човека притежава оптимално здраве както вътре в клетките (вътрешноклетъчно), така и в междуклетъчното пространство в границите на много тесни интервали на параметрите на биосредата. Пробиотиците, като например ацидофилус, бифидус и булгарикус, по естествен начин обитават в организма на човека и предпочитат същата биосреда. Тези бактерии са изключително необходими за такива процеси, като усвояването на хранителните вещества (особено на витамините от група В) и за формирането на защитната система против вредните микроби.

Патогенните микроорганизми, такива като вирусите, болестотворните бактерии, гъбичките, плесените, паразитите и дрождите (за по-лесно ще ги наричам “вредните микроби”), оптимално функционират в малко по-различна биосреда. Понеже човешкият организъм е лишен от своята здравословна биосреда и попада в биосредата, която е предпочитана от “вредните бактерии”, като неизбежен резултат се явява болестта.

Като правило малкото дете се ражда със здрава биосреда. Общата среда на организма е леко алкална. Детският организъм също така е изпълнен с отрицателни водородни йони (Н-), които неутрализират свободните радикали, а също така способстват за нормалното протичане на биохимичните реакции. Майките- кърмачки предават с помощта на майчиното мляко антитела и полезни бактерии, които попадайки в организма на новороденото, укрепват имунната му система. Но какво става по-нататък с тази съвършена система?

Първо, с времето употребата на преминалите кулинарна обработка хранителни продукти и рафинираните захари, а също така и въздействието на промишлените замърсявания, замърсителите на околната среда и развитието на стреса водят до това, че стойността на рН във вътрешно- и междуклетъчната среда се намалява (т.е. средата става по-кисела), превръщайки биосредата на нашия организъм в предпочитана за “вредните микроби”.

Второ, въздействието на слънцето, физическото натоварване, пушенето, стреса, химическите вещества в хранителните продукти и водата, стероидите и антибиотиците, вкарвани в месните продукти, тежките метали, налични при рибните изделия, консумацията на хранителни продукти с високо съдържание на мазнини, пасивното пушене и замърсеният въздух водят до образуване в организма на свободни радикали, които оказват вредно въздействие за нормалната обмяна на веществата. Установено е, че ежедневно клетките са атакувани от милиарди свободни радикали!

Свободните радикали са нестабилни молекули, които са загубили един или няколко електрони. Когато те се предвижват във вашия организъм, опитвайки се да станат стабилни, да си върнат обратно загубените електрони, вземайки ги от другите нищо не “подозиращи” молекули, на клетъчно ниво стават несметно количество увреждания.




Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница