Решение на министъра на околната среда и водите. Считам, че вас правилно в крайните си актове по адм д. №3568/13г и адм д. №2818/2013г приема, че с
Изтегляне 35.82 Kb.
|
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ВИСШ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ ул. „Цар Калоян” № 1-а, 1000 София, тел. 986-28-61, 987-55-13, факс 987-65-14, e-mail:VASarch@bitex.com Изх. ……………… Дата ………………2014 г. (Моля, цитирайте при отговор) ДО ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД С Т А Н О В И Щ Е НА ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ по тълкувателно дело №3 / 2014 г. насрочено за 16 Октомври 2014 г. УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ, Направено е искане от председателя на Върховния административен съд за приемане на тълкувателно решение по следните въпроси:
Посочени са съдебните актове, в които въпросите намират противоречиво решение. Мнението ми по поставените въпроси, е че е правилно виждането на съдебните състави, приемащи, че на оспорване пред съда подлежи решението на по-горестоящия административен орган, с което първоначалния административен акт е изменен или отменен, а въпросът е решен по същество. Конкретните решения са по случаи на произнасяне по административно решение на министъра на околната среда и водите. Считам, че ВАС правилно в крайните си актове по адм.д. № 3568/13г. и адм.д. № 2818/2013г. приема, че съгласно чл. 145, ал. 2, т. 2 АПК на оспорване подлежи решението на по-горестоящия административен орган, с което първоначалния административен акт е изменен или отменен и въпросът е решен по същество. В конкретните случаи компетентен да издаде решение по ОВОС е директорът на съответната Регионална инспекция по околната среда и водите / чл. 94, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда/ЗОС/, предвид което, произнасяйки се в условието и по реда на чл. 129, ал. 2 АПК, министърът на околната слреда и водите е упражнил изцяло компетентността си, от което следва, че постановеното по този ред административно решение, с което актът по ОВОС се изменя или е отменен и преписката е върната на компететния долустоящ административен орган със задължителни указания, подлежи на оспорване. Актът на по-горестоящия орган подлежи на оспорване, когато с него е отменен или изменен оспореният по административен ред първоначален акт и въпросът е разрешен по същество. Правилно ВАС възприема в цитираните по-горе съдебни актове, че на обжалване подлежи и актът, с който по-горестоящият орган връща преписката на по-долустоящия орган по реда на чл. 97 ал. 2 и ал. 3 АПК със задължителни указания. В съответствие с разпоредбата на чл. 97 ал. 1 и 2 АПК това са правомощията, с които разполага министъра на МОСВ при разрешаване на спора като непосредствено висшестоящ административен орган. Произнасянето по искането за издаване на решение по ОВОС е в изричната компетентност на директора на съответната РИОСВ, а не на министъра на МОСВ. Поради факта, че въпросът е в оперативната самостоятелност на административния орган, изготвил атакувания акт и министърът няма правомощията да се произнася по същество, а разполага с правна възможност да върне преписката на органа за ново произнасяне с указания да бъдат съобразени мотивите от акта му. На следващо място трябва да бъде съобразено и КР № 18/14.11.1997 г., че "разпоредбата на чл. 120 от Конституцията не изключва правото на съдилищата инцидентно да се произнасят по нищожността на необжалваемите административни актове, като противното би означавало на порочни административни актове, например акт, издаден от некомпетентен орган, да се придава по-голям стабилитет, отколкото на закон, чиято противоконституционност може да бъде установена в производство пред Конституционния съд, в който смисъл неатакуемостта на административните атове не е абсолютна". Приемането на подобно разрешение на първия въпрос от настоящето тълкувателно дело, обуславя и утвърдителен отговор по втория въпрос, а именно, че при отрицателен отговор, респ. при постановяване на нищожно решение по съществото на спора от страна на горестоящия административен орган, следва съдът, сезиран с жалба срещу неговия акт, на основание чл. 120 от СРБ да упражнява контрол и върху законосъобразността на акта на долустоящия административен орган. Съдът не следва да се ограничи до прогласяване нищожността на решението на горестоящия орган по жалбата срещу който е сезиран, защото по този начин за страната, засегната от първоначалния административен акт ще са изтекли сроковете за обжалване и тя няма да може да упражни законовата си право си на съдебна защита срещу акта. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ: РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА Изтегляне 35.82 Kb. Сподели с приятели:
|