Решение на проблема с незаконния трафик

В епохата на глобализацията е безрасъдно държавите да останат с толкова различни законодателства, позволяващи развитието на такава опасна престъпна дейност. Разпространението на малките оръжия и лекото въоръжение се извършва чрез добре организирана мрежа, която достига всички краища на света. Така една държава формално може да не произвежда, внася или изнася отделни оръжия, но може да е част от международен път за черен трафик.

Проектът за споразумение на ООН е първо по рода си. Неговата цел е да затвори съществуващите „вратички” в законите. Неговата цел не е масовото обезоръжаване, а по-скоро призив за по-строга регулация на един изключително чувствителен и важен в стратегическо отношение пазар, контролът върху който може, от една страна, да намали въоръженото насилие, а от друга да увеличи международната сигурност и стабилност.

Разбира се, в много страни вече има системи за контрол върху трафика на оръжие. Това важи и за такива държави, които произвеждат оръжия. Други обаче имат много несъвършени и недоразвити закони. Едно международно споразумение би помогнало да се образува обща деноминация, през която държавите ще могат да въведат ясни закони за всички. Това, разбира се, ще зависи и от тяхната воля.

В момента няма универсален начин за налагане на контрол върху нелегалният трафик на оръжия. Някои държави правят опити да контролират незаконния трафик на оръжия от години, други тепърва започват. Има цели звена, отделени за този проблем. Важно е да се изработят такива закони, които биха могли да бъдат въведени с помощта на възможно най-малко усилия и ресурси. За да може едно такова споразумение да е успешно, трябва да има ясни препоръки как то трябва да се въведе, как ще се наблюдава, как ще се утвърждава. Също така, споразумението ще трябва да бъде гъвкаво, за да може да бъде въведено от юридическите системи на отделните държави, независимо от техните размери, капацитет и традиции.

Ефективната национална система за контрол върху търговията с оръжия следва да включва:

• 
  ЛИЦЕНЗИРАНЕ
  

• 
  ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА
  

• 
  КОНТАКТИ С ОРЪЖЕЙНАТА ИНДУСТРИЯ И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ПАРТНЬОРИ
  

За всеки един от тези компоненти трябва да се прецени значението на четири фактора:

• 
  Законови изисквания
  

• 
  Институции и процедури:
  

• 
  Обучение и екипировка
  

• 
  Доказателства за свършена работа
  

В сърцето на всяка система за търговски контрол стои методиката, по която се дават лицензи. Тя задава рамката, по която се регламентира трафикът на оръжия.

Ключовите елементи в една национална система за лицензиране са:

• 
  Законови изисквания
  
• 
  Институциите
  
• 
  Процедури
  
• 
  Доказателства за свършена работа
  
• 
  Обучение
  

Контролният списък следва да бъде изчерпателен и информативен, а също така и регулярно обновяван. ЕС например е организация, която редовно обновява своите списъци за износ¹.

В един добре подготвен списък за трафика на оръжие, лекото стрелково и малокалибрено оръжие със сигурност би фигурирало, редом до артилерийските системи, танковете, бойните кораби и др. Също така, може да има и подточки, които да позволяват на властите да изземват такива предмети, които не фигурират в списъците им, но се знае, че може да се ползват с военни цели. За изработване на такъв механизъм обаче е необходимо да има добра информация от разузнавателните служби, а също и добри връзки между управлението и оръжейната индустрия.

Друг важен въпрос е какво точно следва да бъде контролирано. Исторически държавите са обръщали внимание най-вече на износа, но опитът показва, че трябва да се обърне специално внимание както на вноса, така и на транзита на леко стрелково и малокалибрено оръжие. Една добра система следва да следи за следните трансфери:

• 
  Внос
  

• 
  Транзит
  

• 
  Износ
  

По трудно би било изграждането на единна политика по въпроса за институциите. През годините в различните държави са се образували различни системи на управление, в зависимост от политическия и исторически контекст, в който се е случило това. За държави, в които има голямо количество търговия, понадлежащо на контрол, е логично да се развиват отдели и агенции, които да отговарят за лицензионния процес. При страни, в които търговията с оръжия е рядкост, една не особено подробна система също би свършила работа. Важно е обаче, когато една агенция получи правото да администрира процесът при даване на лиценз, да има правото да търси и получава информация и съвети от други органи на управлението при изпълняване на задълженията си. Затова правителствата трябва да преценят по какъв точно начин да използват отделните институции. Възможно и дори вероятно е в процеса на лицензиране да участват повече от едно министерства или агенции (например – Министерство на отбраната, на вътрешните работи, на външните работи, на търговията; различни разузнавателни агенции). Всяко от тези звена обаче следва да има ясни роли и функции, които да не се припокриват. Така Министерството на вътрешните работи може да следи за вноса на оръжия, а това на външните – за износа. Трябва да се събира и информация от разузнаването. Не е за пренебрегване и помощта, която могат да окажат неправителствените организации, които биха имали безпристрастен подход, ако са с мандат на управлението, разбира се. Парламентът пък следва да се грижи за това всички тези процеси да бъдат ясни и прозрачни за обществото.

В Европа има достатъчно примери как се случва лицензирането. В нашата съседка Румъния за този проблем се грижи упълномощеният от МВнР Генерален Директорат на Националната Агенция по Експортен Контрол ANCEX. Той дава или отказва разрешение за внос, износ, транзит, разпространение, направа на каквото и да е било военно оборудване, включително ако има трансфер извън границите на Румъния. В Швеция има съвет по експортния контрол, съставен от представители на всички партии. Във Великобритания също има специална организация за експортен контрол, а по-специалните случаи се наблюдават от министри.²

В заключения, основните качества, които една система за лицензиране трябва да има са:

• 
  Ясно разграничени отговорности
  
• 
  Ясни процедури за това как се дава лиценз и как се обновява контролния списък
  
• 
  Ясна и ефективна комуникация между институциите
  

Разликите в законовата традиция имат сериозно значение при структурирането на законодателството.

Самите лицензионни системи включват различни критерии и параметри, по които се преценяват отделните трансфери. Те варират в зависимост от националните или регионалните законодателства, но все пак имат общи черти. Така например се съблюдава дали съответния трансфер би имал негативно влияние върху сигурността на дадена страна или човешките права на нейните жители. Строгостта на законите не е еднаква навсякъде, но е ясно например, че при ембарго на ООН трансферът на оръжия следва да бъде отказван.

При взимане на решение относно такъв трансфер, официалните лица, отговарящи за законите взимат решение на база на различни критерии. Те могат да бъдат обществени, корпоративни, отнасящи се за сигурността на държавата. Всяка държава има много причини, поради които може да приеме или отхвърли някои трансфер.

За взимането на решението обикновено се изисква официалните лица да имат информация за това какви предмети се пренасят или продават, кои са търговците и посредниците, замесени в сделката, как ще се пренасят съответните оръжия, а също и данни от разузнавателни агенции. Проверяват се щателно дали документите при пренасяне на оръжията са валидни, доколко може да се вярва на съответните търговци или разпространители на оръжия, какъв е рискът от неправомерна употреба на оръжията, какво е нивото на контрол при вноса и износа на държавата, за която се внася или изнася. Крайното решение би трябвало да се вземе на база на обективна преценка на цялата тази информация.

Важно е да се отчете, че лицензите могат да са и биват различни видове. Понякога съществуват черни списъци, при които някои оръжия просто са забранени за пренос, а има и бели такива, при които съответните предмети за разрешени за внасяне и изнасяне и процесът по лицензиране е ускорен. Други примери за различни типове лиценз включват:

• 
  Индивидуален лиценз
  

• 
  Отворен лиценз:
  

• 
  Генерален лиценз:
  

Минимумът, който един лиценз за трансфериране на леко стрелково, малокалибрено, а и друг тип оръжие, трябва да включва, е:

• 
  Място и дата на издаване
  
• 
  Дата за изтичащ срок
  
• 
  Държава, за която ще се изнася или от която ще се внася;
  
• 
  Оторизиран износител или разпространител
  
• 
  Описание на предметите, които се пренасят
  
• 
  Уникалния регистрационен номер на всеки предмет или оръжие
  
• 
  Информация за компаниите, които участват в трансфера. Официалната им регистрация в съответната държава.
  

По-прости процедури могат да се разработят в случай, че преносът на оръжия се извършва при специфични обстоятелства – например ако са за обучение, тестване, поправка или изложба. Дори тогава държавите трябва да имат право да контролират процеса, в случай, че сметнат това за нужно.

За да се изпълнят всички споменати закони, трябва да има добре обучени специалисти. Затова се изисква влагането на сериозни човешки и институционални ресурси. Персоналът в отделните министерства и агенции трябва да бъде подготвян съвестно, а между отделните звена трябва да се развива координация. Различните стратегии за обучение включват:

• 
  Стаж преди започване на работа
  
• 
  Развитие на ефективни системи, включително на база посещения в други държави
  
• 
  Създаване на ясни правила, по които се работи в съответната длъжност
  
• 
  Наличие на наръчници
  
• 
  Партниране на опитен и млад специалист
  
• 
  Създаване на консултативни органи
  

С такива мерки се ограничават съмненията за корупция, а в международен план се увеличава доверието в съответното правителство.

За да могат всичките изброени мерки и системи да имат някакъв смисъл, трябва да има система, по която националните системи да могат да контролират трафика на оръжия и да санкционират нарушителите на закона. За тази цел се използват уменията и ресурсите на редица правителствени агенции.

Ключовите елементи за прилагането на законите са:

• 
  Законовите изисквания.
  

Ключов момент от контрола е наблюдението на пратките, минаващи през границите, независимо дали те са по въздух, земя или вода. Трябва да се проверяват и електронните комуникации. Трябва да има закон, който да позволява на властите да правят проверки на стоки, за които има подозрение, че могат да съдържат нещо незаконно. Вариант за наказателна мярка е и финансовия запор.

За тази работа следва да се грижат специфични институции, като разбира се, тяхната дейност не се ограничава по границите. Нарушенията на закона могат да се изразяват и в планиране и подготовка за нелегален трафик от страна на съответните престъпни групи. Идеалното решение на този проблем е разузнавателните служби да разберат за трансфера преди той да се е състоял и да го предотвратят.

Държавите трябва и да си сътрудничат, за да може съпротивата срещу нелегалният трафик на оръжие да е по-ефективна.

Най-често срещаните примери за нелегален трафик на оръжия са:

• 
  Извършване на трансфер без лиценз
  
• 
  Финансиране на забранен трансфер на оръжия
  
• 
  Извършване на трансфер без запис за това какъв е той
  
• 
  Фалшифициране на лиценз
  
• 
  Притежание на незаконно оръжие, което после може да се продаде
  
• 
  Опит за нарушение на стратегически търговски закон. Това престъпление изисква сериозна преценка за това до каква степен е извършено.
  

• 
  Предупредителни писма
  
• 
  Глоби
  
• 
  Отнемане на лицензи
  
• 
  Отмяна на преференциално отношения
  
• 
  Конфискация на предмети
  
• 
  Затвор
  

По принцип работата на властта с оръжейната индустрия е важна част от борбата срещу нелегалния трафик на оръжия. Оръжейната индустрия като цяло не е така глобализирана като други отрасли, но и тя върви в такава посока, от една страна, с комерсиална цел, от друга, за подобряване качеството на произвежданите продукти. Това обаче затруднява работата за компаниите, които в различни държави трябва да се оправят при различни правила. Правителството обаче може, а често пъти е и задължено, да информира компаниите за това какво могат и какво се очаква да правят, тъй като незнанието често води до неволни нарушения. В някои държави се изисква участието в програма, за да се издаде съответния лиценз.

За по-добра информираност някои държави като Великобритания развиват онлайн програми за издаване на лицензи, за проверка на статута на отделните оръжия, за законите и процедурите.³ Въпреки това е добре правителството да подходи персонално към отделните фирми и търговци, за по-висока ефективност на работата и по-голям обмен на информация.

При отношенията с външни партньори се цели обмен на информация с други правителства, а също и съвместна работа в борбата с нелегалния трафик на оръжия. Контактите между отделните държави позволяват достъпа до ценна информация, която може да реши спорове относно лицензирането или класифицирането на дадено оръжие. Именно затова е хубаво държавите да бъдат колкото се може по-открити една с друга, като за размяната на информация следва да се занимават специално подготвени департаменти.