Решение на проблема с незаконния трафик



Дата11.04.2018
Размер139.45 Kb.
#66855
Международно споразумение за търговията за оръжие – възможна алтернатива за решение на проблема с незаконния трафик
Проблемът с незаконното разпространение на оръжия в никой случай не може да се ограничи само до Европа, той несъмнено засяга целия свят. Нещо повече – решението на този въпрос „на парче” е един от основните проблеми, който пречи на ефективната борба с тази изключително опасна престъпна дейност. Именно затова, през декември 2009 година Генералната Асамблея на ООН започна преговори за постигането на международно споразумение за търговията с оръжия. Идеята на ООН е да създаде международни стандарти, в чиито рамки да се провежда търговията с оръжия по целия свят. Проектоспоразумението включва широка гама оръжия – всъщност всички извън ядрените, химическите и биологичните, които са обект на специално внимание и се разглеждат отделно. В идеята на ООН обаче влизат малките оръжия и лекото въоръжение, а също така самолети, бойни кораби, също така и софтуерни технологии, създадени с цел да нанасят щети. За разлика от технологиите, необходими за създаването на химическо, ядрено или биологично оръжие, на практика в света няма система за контрол върху продажбата на леко стрелково и малокалибрено оръжие. Поради тази причина в законите на отделните държави има твърде големи разлики. Това позволява да се търсят вратички и пропуски, от които се възползват търговците на незаконно оръжие. Оттам следват всички описани дотук неприятности – попадане на оръжието в ръцете на престъпници и терористи, ожесточаване на съществуващи конфликти, възпиране развитието на отделните държави.

В епохата на глобализацията е безрасъдно държавите да останат с толкова различни законодателства, позволяващи развитието на такава опасна престъпна дейност. Разпространението на малките оръжия и лекото въоръжение се извършва чрез добре организирана мрежа, която достига всички краища на света. Така една държава формално може да не произвежда, внася или изнася отделни оръжия, но може да е част от международен път за черен трафик.

Проектът за споразумение на ООН е първо по рода си. Неговата цел е да затвори съществуващите „вратички” в законите. Неговата цел не е масовото обезоръжаване, а по-скоро призив за по-строга регулация на един изключително чувствителен и важен в стратегическо отношение пазар, контролът върху който може, от една страна, да намали въоръженото насилие, а от друга да увеличи международната сигурност и стабилност.

Разбира се, в много страни вече има системи за контрол върху трафика на оръжие. Това важи и за такива държави, които произвеждат оръжия. Други обаче имат много несъвършени и недоразвити закони. Едно международно споразумение би помогнало да се образува обща деноминация, през която държавите ще могат да въведат ясни закони за всички. Това, разбира се, ще зависи и от тяхната воля.

В момента няма универсален начин за налагане на контрол върху нелегалният трафик на оръжия. Някои държави правят опити да контролират незаконния трафик на оръжия от години, други тепърва започват. Има цели звена, отделени за този проблем. Важно е да се изработят такива закони, които биха могли да бъдат въведени с помощта на възможно най-малко усилия и ресурси. За да може едно такова споразумение да е успешно, трябва да има ясни препоръки как то трябва да се въведе, как ще се наблюдава, как ще се утвърждава. Също така, споразумението ще трябва да бъде гъвкаво, за да може да бъде въведено от юридическите системи на отделните държави, независимо от техните размери, капацитет и традиции.

Ефективната национална система за контрол върху търговията с оръжия следва да включва:



  • ЛИЦЕНЗИРАНЕ

За всички оръжия които навлизат, излизат или минават през страната, следва да се изисква разрешително.

  • ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА

За следенето на закона трябва да се грижат специално подготвени служители, а прокуратурата следва да взима мерки при установени нарушения.

  • КОНТАКТИ С ОРЪЖЕЙНАТА ИНДУСТРИЯ И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ПАРТНЬОРИ

Изградената национална система за сигурност трябва да се свърже с компаниите и търговците, занимаващи се с търговия на оръжие и да изпълнява поетите пред международните институции ангажименти.

За всеки един от тези компоненти трябва да се прецени значението на четири фактора:



  • Законови изисквания

Чрез които да се легитимира контролът и които да дадат насоки как той да бъде осъществяван. Тяхната същност следва да бъде определена индивидуално от всяка държава.

  • Институции и процедури:

Специална институция или група институции трябва да наложи системата.

  • Обучение и екипировка

Представителите на всяка институция трябва да бъдат обучени така, че да умеят да реагират при промяна в обстоятелствата или технологиите на незаконния трафик на оръжия. Трябва да има и оборудване, което да помага в борбата – например компютърни системи за анализ на риска, инструменти за проверки и т.н. За да бъде ефективна такава система, правителствата ще трябва да отделят средства и да ангажират специалисти.

  • Доказателства за свършена работа

Чрез доклади, лицензи и прочее.

В сърцето на всяка система за търговски контрол стои методиката, по която се дават лицензи. Тя задава рамката, по която се регламентира трафикът на оръжия.

Ключовите елементи в една национална система за лицензиране са:


  • Законови изисквания

  • Институциите

  • Процедури

  • Доказателства за свършена работа

  • Обучение

Основа на законовата система е уточняването кои точно предмети подлежат на лицензиране. Те се включват в контролни списъци, без които настава объркване – някоя фирма може да внесе нещо забранено или обратно, да иска лиценз за нещо разрешено. А такива проблеми от своя страна подкопават доверието в една лицензионна система и окуражават търговците да я пренебрегват, по този начин започвайки незаконен трафик.

Контролният списък следва да бъде изчерпателен и информативен, а също така и регулярно обновяван. ЕС например е организация, която редовно обновява своите списъци за износ1.

В един добре подготвен списък за трафика на оръжие, лекото стрелково и малокалибрено оръжие със сигурност би фигурирало, редом до артилерийските системи, танковете, бойните кораби и др. Също така, може да има и подточки, които да позволяват на властите да изземват такива предмети, които не фигурират в списъците им, но се знае, че може да се ползват с военни цели. За изработване на такъв механизъм обаче е необходимо да има добра информация от разузнавателните служби, а също и добри връзки между управлението и оръжейната индустрия.

Друг важен въпрос е какво точно следва да бъде контролирано. Исторически държавите са обръщали внимание най-вече на износа, но опитът показва, че трябва да се обърне специално внимание както на вноса, така и на транзита на леко стрелково и малокалибрено оръжие. Една добра система следва да следи за следните трансфери:



  • Внос

Трябва да е ясно какво оръжейно оборудване се внася в една държава! Тогава може да се издадат и изисквания за неговото лицензиране.

  • Транзит

Правителствата трябва да следят какви стоки се прекарват през територията им и да имат правото да отказват транзит в случай, че заподозрат нещо нередно. Системата, по която става това следва да бъде ясна, за да е справедлива и предвидима.

  • Износ

Освен на произведени на територията на страната оръжия, трябва да се следи за изнасянето на вече вносни такива.

По трудно би било изграждането на единна политика по въпроса за институциите. През годините в различните държави са се образували различни системи на управление, в зависимост от политическия и исторически контекст, в който се е случило това. За държави, в които има голямо количество търговия, понадлежащо на контрол, е логично да се развиват отдели и агенции, които да отговарят за лицензионния процес. При страни, в които търговията с оръжия е рядкост, една не особено подробна система също би свършила работа. Важно е обаче, когато една агенция получи правото да администрира процесът при даване на лиценз, да има правото да търси и получава информация и съвети от други органи на управлението при изпълняване на задълженията си. Затова правителствата трябва да преценят по какъв точно начин да използват отделните институции. Възможно и дори вероятно е в процеса на лицензиране да участват повече от едно министерства или агенции (например – Министерство на отбраната, на вътрешните работи, на външните работи, на търговията; различни разузнавателни агенции). Всяко от тези звена обаче следва да има ясни роли и функции, които да не се припокриват. Така Министерството на вътрешните работи може да следи за вноса на оръжия, а това на външните – за износа. Трябва да се събира и информация от разузнаването. Не е за пренебрегване и помощта, която могат да окажат неправителствените организации, които биха имали безпристрастен подход, ако са с мандат на управлението, разбира се. Парламентът пък следва да се грижи за това всички тези процеси да бъдат ясни и прозрачни за обществото.

В Европа има достатъчно примери как се случва лицензирането. В нашата съседка Румъния за този проблем се грижи упълномощеният от МВнР Генерален Директорат на Националната Агенция по Експортен Контрол ANCEX. Той дава или отказва разрешение за внос, износ, транзит, разпространение, направа на каквото и да е било военно оборудване, включително ако има трансфер извън границите на Румъния. В Швеция има съвет по експортния контрол, съставен от представители на всички партии. Във Великобритания също има специална организация за експортен контрол, а по-специалните случаи се наблюдават от министри.2

В заключения, основните качества, които една система за лицензиране трябва да има са:



  • Ясно разграничени отговорности

  • Ясни процедури за това как се дава лиценз и как се обновява контролния списък

  • Ясна и ефективна комуникация между институциите

При създаването на рамка за трафикът на оръжия, държавите имат два противоположни подхода. Някои страни застават на позицията, че търговците имат право да пренасят и продават всички предмети, които не са изрично забранени от закона. Други, обратно, казват, че търговията с оръжия е забранена освен ако не е оторизирана от правителството.

Разликите в законовата традиция имат сериозно значение при структурирането на законодателството.

Самите лицензионни системи включват различни критерии и параметри, по които се преценяват отделните трансфери. Те варират в зависимост от националните или регионалните законодателства, но все пак имат общи черти. Така например се съблюдава дали съответния трансфер би имал негативно влияние върху сигурността на дадена страна или човешките права на нейните жители. Строгостта на законите не е еднаква навсякъде, но е ясно например, че при ембарго на ООН трансферът на оръжия следва да бъде отказван.

При взимане на решение относно такъв трансфер, официалните лица, отговарящи за законите взимат решение на база на различни критерии. Те могат да бъдат обществени, корпоративни, отнасящи се за сигурността на държавата. Всяка държава има много причини, поради които може да приеме или отхвърли някои трансфер.

За взимането на решението обикновено се изисква официалните лица да имат информация за това какви предмети се пренасят или продават, кои са търговците и посредниците, замесени в сделката, как ще се пренасят съответните оръжия, а също и данни от разузнавателни агенции. Проверяват се щателно дали документите при пренасяне на оръжията са валидни, доколко може да се вярва на съответните търговци или разпространители на оръжия, какъв е рискът от неправомерна употреба на оръжията, какво е нивото на контрол при вноса и износа на държавата, за която се внася или изнася. Крайното решение би трябвало да се вземе на база на обективна преценка на цялата тази информация.

Важно е да се отчете, че лицензите могат да са и биват различни видове. Понякога съществуват черни списъци, при които някои оръжия просто са забранени за пренос, а има и бели такива, при които съответните предмети за разрешени за внасяне и изнасяне и процесът по лицензиране е ускорен. Други примери за различни типове лиценз включват:



  • Индивидуален лиценз

При него оръжието може да се пренася само към една дестинация. Повечето държави използват такива лицензи при търговията с оръжия.

  • Отворен лиценз:

Той е предназначен за един търговец, но може да се отнася за много сделки.

  • Генерален лиценз:

Подобни на втория тип, но за много търговци, които примерно са част от дадена програма за трансфериране на оръжие.

Минимумът, който един лиценз за трансфериране на леко стрелково, малокалибрено, а и друг тип оръжие, трябва да включва, е:



  • Място и дата на издаване

  • Дата за изтичащ срок

  • Държава, за която ще се изнася или от която ще се внася;

  • Оторизиран износител или разпространител

  • Описание на предметите, които се пренасят

  • Уникалния регистрационен номер на всеки предмет или оръжие

  • Информация за компаниите, които участват в трансфера. Официалната им регистрация в съответната държава.

Срокът за един лиценз не бива да е безкраен. Една година е добър срок за лиценз за пренасяне на оръжие, като след изтичането му, трябва да се подава нова молба или поне да се налага подновяване на съществуващия договор. Трябва да има и възможност веднъж взетото решение да може да се обжалва, в случай на отказ.

По-прости процедури могат да се разработят в случай, че преносът на оръжия се извършва при специфични обстоятелства – например ако са за обучение, тестване, поправка или изложба. Дори тогава държавите трябва да имат право да контролират процеса, в случай, че сметнат това за нужно.

За да се изпълнят всички споменати закони, трябва да има добре обучени специалисти. Затова се изисква влагането на сериозни човешки и институционални ресурси. Персоналът в отделните министерства и агенции трябва да бъде подготвян съвестно, а между отделните звена трябва да се развива координация. Различните стратегии за обучение включват:


  • Стаж преди започване на работа

  • Развитие на ефективни системи, включително на база посещения в други държави

  • Създаване на ясни правила, по които се работи в съответната длъжност

  • Наличие на наръчници

  • Партниране на опитен и млад специалист

  • Създаване на консултативни органи

За всичко това националните системи трябва да развият система, която да гарантира, че информацията за свършеното от тях ще достига до гражданите. Обществото има право да знае какви закони и как са приети относно трафикът на оръжия. За целта е необходимо информацията за това да е периодична – в някои държави тя се появява дори ежемесечно.

С такива мерки се ограничават съмненията за корупция, а в международен план се увеличава доверието в съответното правителство.

За да могат всичките изброени мерки и системи да имат някакъв смисъл, трябва да има система, по която националните системи да могат да контролират трафика на оръжия и да санкционират нарушителите на закона. За тази цел се използват уменията и ресурсите на редица правителствени агенции.

Ключовите елементи за прилагането на законите са:



  • Законовите изисквания.

Става дума не за самите закони относно трафика за оръжия, а за онези закони, които касаят безопасността по границите, полицейските и криминални процедури, административните процедури. За да е ясно, че системата за контрол над трафика на оръжия ще работи така, както е замислена, следва да се изгради юридическа рамка, която да прехвърли специфични отговорности на съответните юридически лица. Трябва да има закони, които да осъждат конкретните престъпления – едно за пренос на предмети без лиценз, друго за подаване на невярна информация. Трябва да има възможности за разследване на нарушенията на закона и процеси, когато виновниците са открити.

Ключов момент от контрола е наблюдението на пратките, минаващи през границите, независимо дали те са по въздух, земя или вода. Трябва да се проверяват и електронните комуникации. Трябва да има закон, който да позволява на властите да правят проверки на стоки, за които има подозрение, че могат да съдържат нещо незаконно. Вариант за наказателна мярка е и финансовия запор.

За тази работа следва да се грижат специфични институции, като разбира се, тяхната дейност не се ограничава по границите. Нарушенията на закона могат да се изразяват и в планиране и подготовка за нелегален трафик от страна на съответните престъпни групи. Идеалното решение на този проблем е разузнавателните служби да разберат за трансфера преди той да се е състоял и да го предотвратят.

Държавите трябва и да си сътрудничат, за да може съпротивата срещу нелегалният трафик на оръжие да е по-ефективна.

Най-често срещаните примери за нелегален трафик на оръжия са:


  • Извършване на трансфер без лиценз

  • Финансиране на забранен трансфер на оръжия

  • Извършване на трансфер без запис за това какъв е той

  • Фалшифициране на лиценз

  • Притежание на незаконно оръжие, което после може да се продаде

  • Опит за нарушение на стратегически търговски закон. Това престъпление изисква сериозна преценка за това до каква степен е извършено.

Наказанията, които държавите могат да налагат за незаконен трафик на оръжия варират от по-леки до по-тежки. Често срещани наказания са:

  • Предупредителни писма

  • Глоби

  • Отнемане на лицензи

  • Отмяна на преференциално отношения

  • Конфискация на предмети

  • Затвор

Процедурите при прилагане на закона също са добре познати. Става дума най-вече за наблюдение на пътници през границата, проверка на товара в техните превозни средства и, разбира се, проверка на документи. За да може всичко това да се извършва ефективно, отговорните длъжностни лица следва да са преминали обучение и да имат на разположение наръчник как да реагират в такива случаи.
Отношенията между управлението и оръжейната индустрия могат да се обобщят в три основни направления. Първото направление са законовите изисквания, в която държавата поставя производството и/или разпространението на дадено оръжие. Второто е институциите, чрез които се прави това, а накрая остава самото спазване на създадения закон и прозрачността, чрез която целия процес достига до обществото.

По принцип работата на властта с оръжейната индустрия е важна част от борбата срещу нелегалния трафик на оръжия. Оръжейната индустрия като цяло не е така глобализирана като други отрасли, но и тя върви в такава посока, от една страна, с комерсиална цел, от друга, за подобряване качеството на произвежданите продукти. Това обаче затруднява работата за компаниите, които в различни държави трябва да се оправят при различни правила. Правителството обаче може, а често пъти е и задължено, да информира компаниите за това какво могат и какво се очаква да правят, тъй като незнанието често води до неволни нарушения. В някои държави се изисква участието в програма, за да се издаде съответния лиценз.

За по-добра информираност някои държави като Великобритания развиват онлайн програми за издаване на лицензи, за проверка на статута на отделните оръжия, за законите и процедурите.3 Въпреки това е добре правителството да подходи персонално към отделните фирми и търговци, за по-висока ефективност на работата и по-голям обмен на информация.

При отношенията с външни партньори се цели обмен на информация с други правителства, а също и съвместна работа в борбата с нелегалния трафик на оръжия. Контактите между отделните държави позволяват достъпа до ценна информация, която може да реши спорове относно лицензирането или класифицирането на дадено оръжие. Именно затова е хубаво държавите да бъдат колкото се може по-открити една с друга, като за размяната на информация следва да се занимават специално подготвени департаменти.


В последните години държавите най-после осъзнаха, че контролът върху трафика на оръжия е важен компонент от битката за национална сигурност. Затова националните системи бяха подобрени, бе развито добро сътрудничество на международно ниво. Въпреки това, системите за борба с нелегалния трансфер все още не са свързани достатъчно добре и в тях има пролуки, от които се възползват престъпни групи, които извършват пренос на оръжия, които могат да бъдат използвани с катастрофални последици. Затова разработката на стабилни национални системи за борба с нелегалния трафик е проблем на целия свят. Споразумението, което ООН предлага, ще заличи част от споменатите пролуки. То ще въведе минимални стандарти в страните, които ще бъдат въведени в техните законодателства и така ще се постигне по-голяма успеваемост в борбата с нелегалния трафик на оръжия.

1 Common Military List of the European Union:http://eurlex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:C:2010:069:0019:0051:EN:PDF; WassenaarArrangement Munitions List, via http://www.wassenaar.org/controllists/index.html

2 Department for Business, Innovation and Skills: http://www.bis.gov.uk/policies/

export-control-organisation/eco-summary-guidance



3 https://www.spire.bis.gov.uk/eng/fox/espire/LOGIN/login

Каталог: imgpool
imgpool -> ‘’Приоритети и предизвикателства пред управлението на Република България Мили приятелю и мила приятелко,събуди се
imgpool -> Приоритети и предизвикателства пред управлението на Република България
imgpool -> Конференция “Партньорство между институциите и неправителствените организации за защита на гражданите при кризи- европейски практики и перспективи за България”
imgpool -> Уроци от операцията исаф в Афганистан
imgpool -> Отбранителна политика и отбранителни способности
imgpool -> Българската наука в подкрепа на сигурността на българия и нейните граждани доцент д-р Кирил Стойчев
imgpool -> Су „СВ. Климент охридски“ Факултет по журналистика и масова комуникация Специалност: книгоиздаване


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница