Решение на събрание на представители на адвокатските колегии от страната



страница1/6
Дата09.04.2017
Размер1.13 Mb.
#18753
ТипЗакон
  1   2   3   4   5   6
ПРОЕКТ

ЗА ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА

Изготвен от адв. Владислав Янев от САК в изпълнение решение на събрание на представители на адвокатските колегии от страната.


ЗАБ. Изложеното е чернова, която предстои да се обсъжда от работна група и членовете на САС, след което ще се представи окончателния вариант
Заб. Към съществуващия законов текст в рамка са дадени новите /променените/ текстове, като конкретно с удебелен шрифт /болд/ е изписан текста на предлаганите промени/.

ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА

Обн. ДВ. бр.55 от 25 Юни 2004г., изм. ДВ. бр.43 от 20 Май 2005г., изм. ДВ. бр.79 от 4 Октомври 2005г., изм. ДВ. бр.10 от 31 Януари 2006г., изм. ДВ. бр.39 от 12 Май 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.53 от 13 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.101 от 28 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.82 от 21 Октомври 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.97 от 7 Декември 2012г.



Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда придобиването и загубването на адвокатски права, упражняването и организацията на адвокатската професия, както и учредяването и прекратяването на адвокатски сдружения.

Чл. 2. (1) Упражняването на адвокатската професия е дейност, предвидена в Конституцията, за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тя се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка.

Чл. 2. (1) Упражняването на адвокатската професия е дейност, предвидена в Конституцията, за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тя се осъществява от вписани по съответния законов ред адвокати, с активни адвокатски права в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) При упражняването на адвокатската професия адвокатът или адвокатът от Европейския съюз се ръководи от законните интереси на клиента, които е длъжен да защитава по най-добрия начин със законни средства.



Чл. 3. (1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатска професия може да упражнява само адвокат или адвокат от Европейския съюз, практикуващ самостоятелно или в сдружение по този закон.

(2) Адвокат може да бъде само лице, положило клетва и вписано в регистъра на адвокатската колегия.

(2) Адвокат може да бъде само лице, отговарящо на предвидените в закона изисквания, издържало утвърдените за приемане като адвокат теоретико - практически изпит и преценка за съответствие с морално - етичните изисквания за упражняване на адвокатската професия, положило клетва, вписано в регистъра на адвокатската колегия.
/3/нова Адвокатска дейност се извършва само от адвокати с активни адвокатски права. Адвокатите, които са лишени от право да упражняват адвокатската професия или с преустановени по други причини адвокатски права могат да практикуват след постановяване на влязло в сила решение на съответната адвокатска колегия в която членуват за възстановяване на адвокатските им права.
Глава втора.
ПРИДОБИВАНЕ ПРАВА НА АДВОКАТ


Чл. 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Всеки дееспособен български гражданин или гражданин на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария може да стане адвокат, ако отговаря на следните условия:

1. да има завършено висше юридическо образование;

2. (доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) да има придобита юридическа правоспособност по реда на глава четиринадесета от Закона за съдебната власт;

3. да има най-малко две години юридически стаж;



3. да има най-малко две години адвокатски стаж;

4. да е положил предвидения в този закон изпит, освен в случаите на чл. 6, ал. 3;

5. да притежава необходимите нравствени и професионални качества за упражняване на адвокатската професия.

(2) Придобилият юридическа правоспособност, който няма две години юридически стаж, може да упражнява дейност като младши адвокат при условията на този закон.

(2) Придобилият юридическа правоспособност, който няма две години адвокатски стаж, може да упражнява дейност като младши адвокат при условията на този закон.

(3) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2010 г., отм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.)



Чл. 5. (1) Не може да бъде адвокат:

1. осъденият като пълнолетен на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;

2. лице, поставено под запрещение или страдащо от душевна болест, която представлява трайна пречка за упражняване на адвокатската професия.

(2) Не може да бъде вписано като адвокат лице, което:

1. е търговец, управител в търговско дружество и изпълнителен директор на акционерно дружество;

2. е държавен служител;

3. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) работи по трудово правоотношение, освен ако заема академична длъжност по правни науки във висше училище или научна организация;

4. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 82 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) е освободено от длъжност съдия, прокурор или следовател при условията на чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията или е дисциплинарно уволнено от длъжност съдия по вписванията, държавен съдебен изпълнител, юрисконсулт, разследващ полицай с висше юридическо образование и разследващ митнически инспектор, ако не са изтекли две години от датата на освобождаване от длъжност;



ЗАБ чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията

Чл. 129. (1) Съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висшия съдебен съвет.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2003 г.) С навършване на петгодишен стаж като съдия, прокурор или следовател и след атестиране, с решение на Висшия съдебен съвет, съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми. Те, включително лицата по ал. 2, се освобождават от длъжност само при:

5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.
4. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 82 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) съдия, прокурор, следовател, разследващ полицай, държавен служител, съдия по вписванията, държавен съдебен изпълнител, юрисконсулт, данъчен инспектор, разследващ полицай с висше юридическо образование, разследващ митнически служител, които са били дисциплинарно уволнени или освободени от длъжност поради извършено тежко нарушение, системно неизпълнение на служебните задължения или за извършване на действия, които накърняват престижа на службата, която е заемал, ако не са изтекли пет години от датата на освобождаване от длъжност;

5. (доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) е лишено от правоспособност като нотариус или частен съдебен изпълнител - за срока на лишаването.



(3) Лицата по ал. 1 могат да подават молба за вписване и преди да са отпаднали пречките по ал. 2, но вписването се извършва след отпадането на пречките.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) Народните представители и лицата, заемащи академични длъжности по правни науки във висшите училища или в научните организации, се вписват и упражняват адвокатската професия, без да напускат работата или длъжността си.



Чл. 6. (1) Кандидатът за адвокат подава молба до адвокатския съвет за приемане в адвокатската колегия, като прилага съответните документи.

Чл. 6. (1) Кандидатът за адвокат подава до адвокатския съвет молба за приемане в адвокатската колегия. Към молбата се прилагат нотариално заверени: автобиография, декларация по образец, че отговаря на предвидените в закона изисквания за вписване като адвокат, диплома за висше юридическо образование на признат университет, удостоверение за преминат стаж, удостоверение за успешно издържан изпит за правоспособност, документи за натрупан стаж и медицинско удостоверение в оригинал. Дипломата за висше образование, специалност право се представя с удостоверение за проверка от МОНМ. Когато документите са на чужд език се представят и с легализиран превод. Към молбата се представя и нотариално заверена декларация по образец, че разрешава на ВАдС и съответната адвокатска колегия да съхраняват, обработват и публикуват личните му данните.

(2) Адвокатският съвет проверява дали са налице предпоставките за придобиване на права на адвокат и в едномесечен срок от подаването на молбата се произнася с мотивирано решение за вписване. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ.

(2) Адвокатският съвет проверява дали са налице предпоставките за придобиване на права на адвокат и в тримесечен срок от подаването на молбата се произнася с мотивирано решение за вписване. Имената на кандидатите с техния юридически стаж ако има такъв се публикуват в сайтовете на ВАдС и съответната адвокатска колегия. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ. Молбата за приемане като адвокати на лица, които са били съдии, прокурори, съдии по вписванията, съдебни изпълнители, следователи, разследващи полицаи,

(3) Без полагане на изпит се вписват кандидатите с образователна и научна степен "доктор по право", както и лицата, които имат юридически адвокатски стаж повече от 5 години. Тези лица подават молба за вписване в адвокатската колегия.

(3) Без полагане на изпит се вписват кандидатите с образователна и научна степен "доктор по право", както и лицата, които имат юридически адвокатски стаж повече от 5 години. Тези лица подават молба за вписване в адвокатската колегия.

Чл. 7. (1) Решението на адвокатския съвет по чл. 6, ал. 2 се съобщава писмено на кандидата на посочения от него в молбата за приемане адрес и на контролния съвет на адвокатската колегия.

Чл. 7. (1) Решението на адвокатския съвет по чл. 6, ал. 2 се съобщава писмено на кандидата на посочения от него в молбата за приемане адрес и на контролния съвет на адвокатската колегия.

(2) Решението или мълчаливият отказ на адвокатския съвет могат да се обжалват от кандидата и от контролния съвет чрез адвокатския съвет пред Висшия адвокатски съвет в 14-дневен срок от съобщението или от изтичането на срока по чл. 6, ал. 2.

(3) Жалбата се изпраща от адвокатския съвет на Висшия адвокатски съвет в 3-дневен срок от постъпването й.

(4) Висшият адвокатски съвет разглежда жалбата по същество и се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването й. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ.

(5) Решението или мълчаливият отказ на Висшия адвокатски съвет подлежи на обжалване от кандидата и от Висшия контролен съвет в 14-дневен срок от получаване на съобщението или от изтичането на срока по ал. 4 пред Върховния касационен съд.

(6) Жалбата се подава чрез Висшия адвокатски съвет, който в тридневен срок изпраща цялата преписка на Върховния касационен съд.

(7) Върховният касационен съд разглежда жалбата в тричленен състав, в открито съдебно заседание с призоваване на кандидата и представител на Висшия адвокатски съвет и се произнася с решение, което е окончателно.

Чл. 8. (1) Изпитът по чл. 4, ал. 1, т. 4 се провежда в две сесии годишно пред комисия, определена със заповед на председателя на Висшия адвокатски съвет в състав: петима членове адвокати, от които поне двама са хабилитирани преподаватели или научни работници по правни науки. Председателят на комисията е представител на Висшия адвокатски съвет.

Чл. 8. (1) Изпитът по чл. 4, ал. 1, т. 4  се организира и провежда от ВАдС в две сесии годишно, като се състои от теоретичен и от практически изпит, които са писмени. Изпитите се провеждат от изпитна комисия, определена със заповед на председателя на Висшия адвокатски съвет в състав: петима членове адвокати, от които поне двама са хабилитирани преподаватели или научни работници по правни науки. Председателят на комисията е представител на Висшия адвокатски съвет.

(2) Редът за провеждане на изпита се определя с наредба на Висшия адвокатски съвет.



(2) Конкретния ред за провеждане на изпита се определя с наредба на Висшия адвокатски съвет.

(3) Изпитът е писмен и устен с оценка "издържал" или "неиздържал".

(3) Изпитът е писмен и устен с оценка "издържал" или "неиздържал". Оценките на кандидатите се публикуват в срок до 14 дни от провеждане на изпитите. Писмените работи на кандидатите се съхраняват в срок от 3 години, а изпитните протоколи за срок от 5г. При изпити с тестове и решаване на казуси изпитната комисия публикува верните отговори на тестовете и правилните решения на казусите в срок до 30 дни след провеждане на изпитите.

Чл. 9. (1) Успешно издържалите изпита и лицата по чл. 6, ал. 3 се вписват след полагане на следната клетва: "Заклевам се да изпълнявам добросъвестно задълженията си като адвокат в съответствие с Конституцията, законите на Република България и морала, да бъда достоен за необходимите за професията доверие и уважение и чрез поведението си при нейното упражняване и в обществото да проявявам уважение към съда и органите на властта, да защитавам с всички допустими от закона средства правата и законните интереси на моите доверители и подзащитни и да не издавам тайните им. Заклех се."

Чл. 9. (1) Успешно издържалите изпита и лицата по чл. 6, ал. 3  преминават проверка пред комисия назначена от съответната адвокатска колегия, в която кандидатстват, която чрез лично събеседване с кандидата установява наличието на нужните професионални, етични и морални качества. За събеседването комисията съставя протокол. Условията и редът за провеждане на събеседването се определят с правилник на съответната адвокатска колегия. Успешно преминалите събеседването кандидати се вписват след полагане на следната клетва: "Заклевам се да изпълнявам добросъвестно задълженията си като адвокат в съответствие с Конституцията, законите на Република България и морала, както и с актовете на ЕС и международни актове , които са приети от Република България, да бъда достоен за необходимите за професията доверие и уважение и чрез поведението си при нейното упражняване и в обществото да проявявам уважение към институциите на съда и органите на властта, да защитавам с всички допустими от закона средства правата и законните интереси на моите доверители и подзащитни и да не издавам поверените ми от тях в качеството ми на техен адвокат техни тайни. Да пазя принципите на демократичното общество, интересите на българската адвокатура, нейния авторитета и този на нейните органи и колегите адвокати. Заклех се."

(2) Кандидатът полага клетвата в тържествено заседание и подписва клетвен лист.

(2) Кандидатът полага клетвата в тържествено заседание и подписва клетвен лист със съдържанието на клетвата.

(3) В 14-дневен срок след полагане на клетвата адвокатът се вписва в регистъра на адвокатската колегия и в Единния регистър на адвокатите при Висшия адвокатски съвет.

(3) В 30-дневен срок след полагане на клетвата адвокатът се вписва в регистъра на адвокатската колегия и в Единния регистър на адвокатите при Висшия адвокатски съвет.

(4) След вписването по ал. 3 в 14-дневен срок адвокатският съвет издава на всеки адвокат карта по образец, установен с решение на Висшия адвокатски съвет.

(4) След вписването по ал. 3 в 14-дневен срок адвокатският съвет издава на всеки адвокат карта по образец, установен с решение на Висшия адвокатски съвет. Адвокатската карта е официален удостоверителен документ, доказващ качеството и правомощията на адвокат. При изпълнение на адвокатската си дейност адвокатът се легитимира пред всички държавни и общински органи, физически и юридически лица с адвокатската си карта. Адвокатската карта не може да се отнема от адвоката от никое длъжностно лице и по никакъв повод, освен от председателя или секретаря на съответната адвокатска колегия.

(5) Адвокатската карта подлежи на ежегодна заверка.

(5) Адвокатската карта подлежи на ежегодна заверка от адвокатската колегия, в която членува адвоката. При изгубване на адвокатска карта адвоката е длъжен веднага да съобщи това на ръководството на своята колегия, което анулира картата и издава нова на адвоката и публикува анулирането на картата в ежедневен вестник разпространяван в цялата страна. Разноските се поемат от адвоката, който дължи и определена от адвокатската колегия глоба при загубване на картата. Всички длъжностни лица намерили адвокатска карта са длъжни да я предадат на съответната адвокатска колегия.

(6) Отказът за вписване или за издаване на адвокатска карта подлежи на обжалване по реда на чл. 7.



(7) нова Всеки адвокат е длъжен в 7-мо дневен срок от настъпването на промяна, касаеща изискванията за придобиване качеството на адвокат или условията за практикуване на дейността, здравен или социално осигурителен статус, както и при промяна на имената или на адреса на кантората да подаде заявление в адвокатската колегия към която е вписан за отразяване на настъпилите промени, като към заявлението приложи заверени от него преписи на съответните документи.
(8) нова Всяка адвокатска колегия има право да получава, ползва и съхранява лични данни на вписаните при нея адвокатите и предоставени от последните данни на членове на техни семейства. Всеки адвокат при упражняването на адвокатската си дейност има право да получава, ползва и съхранява лични данни на физически и юридически лица с които е свързана изпълняваната от него дейност. Редът и условията за ползване, съхраняване и унищожаване на получените от адвокатските колегии и адвокатите лични данни се регламентира с Правилник издаден от Висшия адвокатски съвет.

Глава трета.
ЧУЖДЕСТРАННИ АДВОКАТИ


Чл. 10. (В сила от 01.01.2007 г.)

(1) Гражданин на чужда държава, придобил адвокатска правоспособност съгласно законодателството на страната си, може да се яви пред органите на съдебната власт на Република България като защитник или повереник на гражданин на своята държава по определено дело заедно с български адвокат в случаите, когато това е предвидено в договор между българската и съответната чужда държава, или на основата на взаимност, като предварително направи искане за това пред председателя на Висшия адвокатски съвет.

(1) Гражданин на чужда държава, придобил адвокатска правоспособност съгласно законодателството на страната си, може да се яви пред органите на съдебната власт на Република България като защитник или повереник на гражданин на своята държава по определено дело заедно с български адвокат в случаите, когато това е предвидено в договор между българската и съответната чужда държава, или на основата на взаимност, като предварително направи искане за това пред председателя на Висшия адвокатски съвет. При обективна необходимост наличието на тези предпоставки се доказва с представяне съответно на договорите или доказателства за наличие на взаимност. Когато същите са на чужд език се представят в легализирани преводи

(2) Държавите, спрямо които има взаимност, се определят от министъра на правосъдието по искане на председателя на Висшия адвокатски съвет.

(3) Чуждестранният адвокат подава молба до председателя на Висшия адвокатски съвет, в която посочва името на лицето, което ще представлява, номера на делото и пред кой орган на съдебната власт ще го представлява, името на българския адвокат, с който ще се яви, като прилага удостоверение за адвокатска правоспособност съгласно законодателството на своята държава, издадено преди не повече от три месеца.

(3) Чуждестранният адвокат подава молба до председателя на Висшия адвокатски съвет, в която посочва името на лицето, което ще представлява, номера на делото и пред кой орган на съдебната власт ще го представлява, името на българския адвокат, с който ще се яви, като прилага удостоверение за адвокатска правоспособност съгласно законодателството на своята държава, издадено преди не повече от три месеца, което се представя в оригинал и легализиран превод..

(4) Председателят на Висшия адвокатски съвет се произнася с мотивирано решение в 7-дневен срок от постъпване на молбата

(4) Председателят на Висшия адвокатски съвет се произнася с мотивирано решение в 7-дневен срок от постъпване на молбата, след проверка на правоспособността на . чуждестранния адвокат и вземане становището на българския адвокат. При необходимост председателят има право да изиска допълнително представяне на надлежни доказателства за качеството на адвокат и правоспособността на чуждестранния адвокат, като до представянето им срокът за произнасяне се удължава.

(5) Решението, с което се отказва молителят да бъде допуснат като защитник или повереник на свой съгражданин пред орган на съдебната власт, може да се обжалва в 14-дневен срок от узнаването пред Върховния касационен съд.
Глава трета.
"а" АДВОКАТИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (НОВА - ДВ, БР. 97 ОТ 2012 Г.)


Раздел I.
Общи положения (Нов - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) 


Чл. 11. (В сила от 01.01.2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 10 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.)

(1) Адвокат от Европейския съюз е гражданин на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, придобил адвокатска правоспособност съгласно законодателството на някоя от тези държави.

(2) Адвокатът от Европейския съюз упражнява адвокатска професия на територията на Република България под професионалното си звание в държавата, в която е придобил адвокатска правоспособност.

(3) Понятието "адвокат от Европейския съюз" не може да се използва в наименованието на никоя от формите за съвместно упражняване на адвокатска професия по глава десета, както и от самостоятелно практикуващи адвокатска професия лица.

(4) Адвокат от Европейския съюз може да упражнява на територията на Република България адвокатската професия като член на група, освен когато групата включва лица, които са извън адвокатската професия.

Чл. 12. (В сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Когато по българското законодателство процесуално представителство се осъществява задължително от адвокат, адвокатът от Европейския съюз може да предприема действия по процесуално представителство само съвместно с адвокат, вписан в регистрите на адвокатска колегия в Република България. В случаите, когато се изисква минимален стаж за осъществяване на процесуално представителство пред съд, адвокатът от Европейския съюз удостоверява наличието на такъв стаж.

Чл. 13. (В сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Временното или окончателното лишаване от правоспособност на адвокат от Европейския съюз от компетентния орган на държавата, в която той я е придобил, води до лишаването му от право да упражнява адвокатска професия в Република България.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.)

(1) При осъществяване на професионалната си дейност в Република България адвокатът от Европейския съюз има правата и задълженията на адвокат.

(2) Адвокатът от Европейския съюз, който временно упражнява адвокатска професия на територията на Република България, има правата и задълженията на адвокат, с изключение на тези, които произтичат от трайното установяване на територията на Република България.

Чл. 15. (В сила от 01.01.2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 10 от 2006 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 53 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) За неизпълнение на задълженията си адвокатът от Европейския съюз носи дисциплинарна отговорност, като в тези случаи се прилагат съответно разпоредбите на глава тринадесета.


Каталог: userfiles -> file
file -> Седмичен информационен бюлетин
file -> Седмичен информационен бюлетин
file -> Доклад на нпо за напредъка на България в процеса на присъединяване към ес, 2004
file -> Специална оферта за сезон 2015/2016 в Евридика Хилс Пампорово Нощувка със закуска
file -> Правила за условията и реда за предоставяне на стипендии за специални постижения на студентите във висшето училище по застраховане и финанси
file -> Отчет 31 март 2008 г. Междинен Баланс
file -> Наредба №111 от 12 октомври 2006 Г. За изпитване на продукти за растителна защита и одобряване на бази на физически и юридически лица
file -> Конкурс за избор на изпълнител на обществена поръчка с предмет


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница