Решение на Съда по дело c-267/06 Tadao Maruko/Versorgungsanstalt der deutschen Bühnen

1 април 2008 г.

Решение на Съда по дело C-267/06

През 2001 г. г-н Maruko учредява, съгласно приложимия германски закон¹, регистрирано житейско партньорство с дизайнер на театрални костюми. От 1959 г. последният е осигурен към Versorgungsanstalt der deutschen Bühnen — институция, която отговаря за управлението на осигуровките за старост и за преживели лица в полза на творческия състав на германските театри. Партньорът в живота на г-н Maruko почива през 2005 г. Впоследствие г-н Maruko отправя искане до Versorgungsanstalt да му бъде отпусната пенсия за вдовец. Искането му е отхвърлено с мотива, че уставът на Versorgungsanstalt не предвижда такава възможност в полза на преживелите партньори в живота.

Bayerisches Verwaltungsgericht München, който трябва да се произнесе по подадената от г-н Maruko жалба, сезира Съда на Европейските общности, за да се установи дали отказът да се отпусне пенсия за преживяло лице в полза на партньор в живота представлява дискриминация, забранена от директивата относно равното третиране в областта на заетостта и професиите². Последната има за цел да се бори, между другото, срещу дискриминацията, основана на сексуална ориентация.

Все пак, тъй като приложното поле на тази директива не обхваща схемите за социално осигуряване и социална закрила, чиито ползи не се третират като заплащане по смисъла на общностното право, Съдът трябва най-напред да прецени дали разглежданата пенсия за преживяло лице може да бъде квалифицирана като заплащане. В това отношение той отбелязва, че управляваната от Versorgungsanstalt пенсионна схема произтича от колективен трудов договор, чиято цел е да формира добавка към осигурителните обезщетения, дължими съгласно националната правна уредба с общо приложение. Тази схема е финансирана изключително от работниците и служителите и от работодателите им, като е изключено всякакво финансово участие на държавата.

Освен това пенсията за осигурителен стаж и възраст, въз основа на която се изчислява пенсията за преживяло лице, се отнася само за определена категория работници или служители, като при това, размерът ѝ се определя в зависимост от продължителността на осигуряване на работника или служителя и от размера на изплатените вноски. Следователно пенсията за преживяло лице произтича от трудовото правоотношение на починалия партньор и поради това трябва да бъде квалифицирана като заплащане. Директивата е приложима на това основание.

На следващо място, относно въпроса дали отказът да се отпусне пенсия за преживяло лице в полза на регистрирания партньор в живота представлява дискриминация, основана на сексуална ориентация, Съдът установява в контекста на акта за препращане, че като запазва възможността за сключване на брак само по отношение на лицата от различен пол, Германия все пак въвежда житейското партньорство, чиито условия постепенно са приравнени на условията, приложими към брака. Разпоредбите на устава на Versorgungsanstalt обаче ограничават отпускането на пенсията за преживяло лице само до преживелите съпрузи. В този случай, тъй като пенсията се отказва на партньорите в живота, те са третирани по-малко благоприятно от преживелите съпрузи.