Решение по гражданско дело №119 от 2013 г състав на Габровски окръжен съд, с председател съдия Топалова, осъди Комисията за отнемане на противозаконно придобито имущество

Производството пред Габровски окръжен съд е образувано по искова молба на двамата габровци, с правно основание чл.1, ал.1 и чл.7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди във връзка с чл.32 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност (отм.). Видно от материалите по делото през периода от края на 2008 година до края на 2012 година КУИППД е провела спрямо ищците производство по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. В хода на административната проверка пред Комисията върху цялото имущество на ищците са наложени обезпечителни мерки (възбрани върху недвижими имоти, запориране на банкови сметки и МПС), препятстващи разпореждането със собствеността им. След приключване на проверката Комисията е предявила пред Габровски окръжен съд мотивирано искане за отнемане на имуществото, въз основа на което е образувано гражданско дело № 91/2009 г. С решение от 21 юни 2011 година Габровски окръжен съд е отхвърлил изцяло искането на Комисията като неоснователно и е отменил наложените обезпечителни мерки. По жалба на КУИППД първоинстанционният съдебен акт е проверен по въззивен ред и е потвърден с решение на Апелативен съд – Велико Търново. Комисията е обжалвала акта на въззивната инстанция, но съгласно определение на ВКС не е допусната касационна проверка. По този начин производството е приключило окончателно на 13 ноември 2012 година.

В исковата молба по настоящото дело се твърди, че проведеното производство по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност (отм.) е променило изцяло живота на ищците, като се отразило негативно на личните им взаимоотношения, социалните и професионални им контакти, както и на здравословното им състояние. Във връзка с посоченото двамата сезират Габровски окръжен съд с искане да постанови решение, с което Комисията да бъде осъдена да им заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер от по 200 000 лева за всеки от тях.
След анализ на всички приложени по настоящото дело доказателства съдът счете, че са налице и двете изискуеми от закона предпоставки за уважаване на предявените искове, а именно: незаконни действия от страна на служителите на държавния орган и произтичащи от тези действия вреди за ищците. Съдът прецени, че в хода на продължилото повече от четири години производство по ЗОПДИППД (отм.) служителите на КУИППД не са извършили законосъобразна преценка на релевантните факти и обстоятелства по отношение имуществото на ищците и начинът на придобиването му, което обосновава и отговорността на Комисията като специализиран държавен орган по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съдът счете още, че от приложените по делото свидетелски показания и експертизи безспорно се установява връзката между проведеното от Комисията производство и преживените от ищците емоционални страдания, нарушените им социалните контакти, влошеното здравословно състояние и качеството им на живот като цяло.

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът взе предвид продължителността на воденото административно и съдебно производство, естеството на причинените на всеки от ищците страдания и неудобства, начина, по който действията на служителите на ответната Комисия са се отразили върху емоционалното и здравословното състояние на всеки от тях. Предвид изложеното на ищеца е присъдено обезщетение за доказаните реално претърпени неимуществени вреди в размер на сумата от 30 000 лева, а на ищцата - обезщетение в размер на 20 000 лева. Сумите следва да бъдат изплатени ведно със законната лихва върху тях, считано от 13 ноември 2012 година до окончателното им заплащане. Искът в останалата част, за разликата до предявения размер от по 200 000 лева за всеки от двамата, бе отхвърлен като недоказан и неоснователен.

Връзки с обществеността 26 февруари 2015 г.