Решение по него. Моля докладът и проектът за решение на Временната анкетна комисия да бъдат предоставени за разглеждане и приемане съгласно установения ред
Изтегляне 0.8 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ДОКЛАД НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ
- I. СЪЗДАВАНЕ, МАНДАТ, СЪСТАВ И ПРАВИЛА ЗА РАБОТА НА КОМИСИЯТА, БЮДЖЕТ
- II. НАПРАВЛЕНИЯ НА ПРОВЕРКАТА. ОБОБЩЕНИ РЕЗУЛТАТИ ПО РАЗХОДИТЕ, СДЕЛКИТЕ И НАЗНАЧЕНИЯТА
- ЛИПСА НА АНТИКРИЗИСНА ПРОГРАМА
- "Светът е във финансова криза. Слава Богу, тази криза засега не засяга България", казва премиерът Станишев на 17 септември 2008 г., цитиран от www,vsekiden.com.
- СТОПЯВАНЕ НА ФИСКАЛНИЯ РЕЗЕРВ
- НАЛИВАНЕ НА СРЕДСТВА В ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ
- 400 млн. лв. разходи на всяко
- Извадка от гласуваните решения и разходи за изпълнение през 2009 г.
- ПРОПУСКИ В БЮДЖЕТНАТА ПРОЦЕДУРА ЗА 2009Г.
- МАКРОПОГЛЕД ВЪРХУ „АНТИКРИЗИСНОТО” ХАРЧЕНЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ
- АНАЛИЗ НА ПЛАТЕЖНИЯ БАЛАНС КЪМ МЕСЕЦ ЮЛИ 2009Г.
- текущата сметка
- капиталовата сметка
|
ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НС Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ, На основание чл. 79 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 34 от ПОДНС внасям Доклад на временната анкетна комисия за проверка на разходите, назначенията и сделките, извършени в последната една година от мандата на правителството на Сергей Станишев и проект за Решение по него. Моля докладът и проектът за решение на Временната анкетна комисия да бъдат предоставени за разглеждане и приемане съгласно установения ред. Председател на Временната анкетна комисия:
/Стоян Мавродиев/ 21.03.2010 г. гр.София
ДОКЛАД НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА НА РАЗХОДИТЕ, НАЗНАЧЕНИЯТА И СДЕЛКИТЕ, ИЗВЪРШЕНИ В ПОСЛЕДНАТА ЕДНА ГОДИНА ОТ МАНДАТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ СЪДЪРЖАНИЕ: I. СЪЗДАВАНЕ, МАНДАТ, СЪСТАВ И ПРАВИЛА ЗА РАБОТА НА КОМИСИЯТА, БЮДЖЕТ. II. НАПРАВЛЕНИЯ НА ПРОВЕРКАТА. ОБОБЩЕНИ РЕЗУЛТАТИ ПО РАЗХОДИТЕ, СДЕЛКИТЕ И НАЗНАЧЕНИЯТА
Съгласно Решението от 02 септември 2009 г., срокът за извършване на проверката, възложена на Комисията, беше определен на два месеца. По повод и в отговор на мотивирано искане за продължаване на времето за извършване на проверката, внесено от Председателя на Комисията, със свое Решение от 28 октомври 2009 г., Народното събрание удължи времето на работата й с четири месеца. 2. Комисията е в състав от 12 /дванадесет/ членове на паритетен принцип от всички парламентарни групи, който включва по двама народни представители от всяка парламентарна група, както следва: Председател: Стоян Тодоров Мавродиев Заместник председатели: Пламен Дулчев Нунев Николай Янков Пехливанов
Иван Николаев Иванов Димо Георгиев Гяуров Тодор Димитров Великов Дарин Величков Матов Йордан Кирилов Цонев Алиосман Ибраим Имамов Румен Стоянов Овчаров Пламен Василев Орешарски 3. На свое заседание от 10 септември 2009 г. Комисията прие Вътрешни правила за организацията и дейността си. В изпълнение на възложената работа за проверката на разходите, назначенията и сделките, извършени в последната една година от мандата на правителството на Сергей Станишев, в периода от 10 септември 2009 г. до 21 март 2010г., включително, Комисията проведе 7 (седем) редовни заседания. Те се проведоха при наличие на изискуемия кворум, като отсъствията на членове на Комисията бяха поради предварително оповестени и обективно уважителни причини - служебна заетост или заболяване. Съгласно разбирането, възприето и отразено във Вътрешните правила, приемането на решения за насоките и начините на събиране на необходимата информация, бяха обсъдени и приети на общо заседание на Комисията. Всеки неин член разполагаше с пълен достъп до документите и материалите постъпили в отговор на запитванията от името на Комисията до органи и институции, /чл.7, чл.12 от Вътрешните правила/. Такава възможност беше осигурена и за специалистите - консултанти ползвани от членовете на комисията. Заседанията бяха насрочвани своевременно, с предварително обявен дневен ред и открити за гости и представители на медиите.
Сумите по отделните показатели на бюджета бяха ползвани по предназначение, като неизразходваната част бе върната в бюджета на Народното събрание, поради приключването на бюджетната 2009 г. II. НАПРАВЛЕНИЯ НА ПРОВЕРКАТА. ОБОБЩЕНИ РЕЗУЛТАТИ ПО РАЗХОДИТЕ, СДЕЛКИТЕ И НАЗНАЧЕНИЯТА Направления на проверката Съгласно цитираните по-горе Решения на Народното събрание, предмет на възложената проверка са разходите, назначенията и сделките, извършени в последната една година от мандата на правителството на Сергей Станишев, независимо от обстоятелството от кой орган или институция са направени. Комисията прие за необходимо да изиска и събере съответната информация от всички компетентни органи и институции. Поставената цел беше да се разшири обхватът на проверка и да се съпоставят данните за постъпилите от различните институции материали и информация за значими закононарушения, така че комисията да има възможността за собствена оценка и заключение. С оглед на пълнотата и обективността в работата си, Комисията прие решение да бъдат изискани наличните в компетентните институции и органи първични документи, заповеди, договори и други, свързани с горното. Възприе се необходимостта при нужда да бъдат поканени за среща и изслушване ръководители и служители, имащи отношение към извършените разходи, сделки и назначения. Ето защо, на свое заседание проведено на 18 септември 2009 г., Комисията прие Решение за изпращане на писма с искане за предоставяне на информация и документи, свързани със значими разходи, сделки и назначения, извършени в последната една година от мандата на предходното правителство, до всички първостепенни разпоредители с бюджетни средства – членове на Министерския съвет, министерства, областни управители, държавни агенции и няколко национални медии. Обобщени резултати Изложението по-долу предоставя обобщени резултати от анализа на получената информация и документи, свързани с нарушения при разходи, сделки и назначения, извършени в последната една година от мандата на правителството на Сергей Станишев. ІІ.1. БЮДЖЕТ И РАЗХОДИ Последните дванадесет месеца от мандата на правителството на Сергей Станишев (2005г.-2009г.) преминаха под знака на драстично влошаване на икономическата среда и навлизане на България в най-тежката рецесия от повече от десетилетие. ЛИПСА НА АНТИКРИЗИСНА ПРОГРАМА Промените в икономическата конюнктура и внимателният анализ на протичащите процеси в икономиката изискваха държавата в лицето на правителството да предприеме незабавни и решителни действия за минимизиране на негативните ефекти за икономиката и фиска от разрастващата се икономическа криза, които да бъдат разписани в ясна и широко приета антикризисна програма. На фона на тази тревожна картина правителството на Тройната коалиция съзнателно заблуждаваше обществото и бизнеса с декларации, че криза в България няма и нашата страна по-някакъв странен начин ще бъде един остров на стабилност на картата на Европа. "Светът е във финансова криза. Слава Богу, тази криза засега не засяга България", казва премиерът Станишев на 17 септември 2008 г., цитиран от www,vsekiden.com. Последвалите действия на правителството говорят, че това се е правило съвсем целенасочено, с единствената цел фокусът на общественото внимание да бъде изместен от важните въпроси за предприемането на наистина работещи анткризисни мерки и гарантиране на стабилност за фискалната позиция на страната при драстични ефекти на кризата върху приходната част на бюджета. По този начин предходното правителство успя за рекордно кратко време необезпокоявано да изхарчи огромен ресурс за финансиране на неясно дефинирани политики и спорни проекти. Много от разходите са правени на ръба на закона и често са използвани различни методи за заобикаляне на закона в името да се усвоят до последно отпуснатите лимити за разход. Освен това периодът, през който са направени тези разходи оставя сериозни съмнения за предизборно харчене и ниска ефективност при усвояването на средствата. Съзнателното заблуждаване на обществото започна още в последните месеци на на 2008 г., когато Министерският съвет приема политика чрез допълнителни бюджетни кредити да финансира „важни” социалноориентирани политики и инфраструктурни проекти. Зад това прозира опит да се отвлече вниманието на обществото от провала при усвояването на еврофондовете и спрените европейски пари за България при управлението на правителството на Сергей Станишев. Важно е тук да отбележим, че периода между внасянето на предложението до Народното събрание от предходното правителство и неговото гласуване съвпада с периода на разразилата се буря на международните финансови пазари и фалитите на някой от най-големите финансови институции в САЩ. Това обстоятелство обаче по никакъв начин не бива взето под внимание и Народното събрание гласува предложението на Министерския съвет на 10 октомври 2008 г. Ситуацията обаче се променя драстично още от месец октомври 2008г., когато започва сериозно забавяне в приходите, поради свиването във външната търговия и свитите приходи от ДДС от внос. Това са първите сериозни сигнали за предстоящото драстично влошаване на приходите през последните месеци на 2008 г. и цялата 2009 г. СТОПЯВАНЕ НА ФИСКАЛНИЯ РЕЗЕРВ Тези сигнали обаче са пренебрегнати и правителството на Тройната коалиция през месеците ноември и декември 2008 г. успява ударно да похарчи огромен ресурс само за два месеца. Това харчене стопи фискалният резерв с близо 30% - от рекордните 12.1 млрд. лв. към 31.10.2008 г. на 8.4 млрд. лв. към края на годината. Всички тези разходи бяха извършени по един непрозрачен начин и назначените проверки констатираха редица нарушения при спазването на законовите изисквания. От друга страна по голямата част от тези разходи не само бе възможно да бъдат спестени, но на фона на първите сигнали за настъпващата икономическа криза, това бе абсолютно задължително. Ударното харчене, което за декември 2008г. е почти двойно на нормалните средномесечни разходи на консолидирано ниво за останалите месеци на 2008 г., предполага, че голяма част от средствата са похарчени неефективно и непрозрачно, като стремежът е бил единствено да се усвоят до последно одобрените лимити за разход. НАЛИВАНЕ НА СРЕДСТВА В ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ В последните седмици на декември 2008г. са налети огромни суми в държавни компании като Български енергиен холдинг ЕАД (БЕХ) и Българска банка за развитие АД (ББР). Операциите по увеличаването на държавното участие в капитала на търговски дружества според бюджетната методология не се отразяват в дефицит на правителството и е начин за заобикаляне на ограниченията в разходите, без да се отчита дефицит. Справката – таблица по-долу, показва, че правителството на тройната коалиция в рамките на две свои заседания в последния месец на 2008 г. е взело решения за разходване на общо над 800 млн. лв. или по 400 млн. лв. разходи на всяко заседание.
Основната част от увеличението на капитала на БЕХ (общо в размер на 500 млн. лв. за 2008 г.) са насочени към финансирането на дейности по изграждането на АЕЦ „Белене” и към Булгаргаз ЕАД, като и в тези компании бяха констатирани редица нарушения. През първите месеци на 2009 г. операциите по увеличаване на дяловото участие на държавата в капитала на държавни дружества продължават, като общо през декември 2008 г. и първите седем месеца на 2009 г. са изразходвани близо 1.4 млрд. лв. Още през месец януари 2009 г. е одобрено разходването на 400 млн. лв. от резерва за непредвидени и неотложни разходи, от частта му за допълнителни фискални мерки, за реализиране на мерки в земеделието (за национални доплащания на хектар земеделска земя и за национални доплащания за животновъдите – общо 211 млн. лв.) , железопътния транспорт (за НК „Железопътна инфраструктура” и „БДЖ” ЕАД – общо 94.5 млн. лв.), социалната инфраструктура (строителство и основен ремонт на социални заведения, детски градини, училища и др., както и за ремонт и оборудване на студентски общежития и столове и подобряване на образователната инфраструктура на ДВУ – общо 94.5 млн. лв.) През месец февруари 2009 г. с две постановления на Министерския съвет са разпределени нови 100 млн. лв., с които държавата увеличава своето дялово участие в капитала на „Национална компания индустриални зони” ЕАД. С това одобрените от началото на годината допълнителни средства до края на февруари вече надвишават 500 млн. лева. През месец март 2009г. с нови единадесет Постановления на Министерския съвет са одобрени допълнително около 273 млн. лева. Основната част от средствата (155 млн. лв.) са насочени за финансиране на капиталови разходи по бюджетите на общините, като остават неясни критериите по които е станало това разпределение. Непрозрачните критерии и съмнителната ефективност на допълнително одобрените разходи говорят за предизборно насочване на средствата към симпатизиращи на предишната коалиция общини. Освен това с отделно ПМС са одобрени 100 млн. лв. за плащания по договори с крайни бенефициенти по спряната по това време програма САПАРД. С това одобрените средства от началото на годината до края на март 2009г. вече доближават 800 млн. лв. През април 2009г. отново има нови девет Постановления на Министерския съвет за одобряване на допълнителни средства в общ размер на около 383 млн. лева. От тях 76,7 млн. лв. са разпределени по бюджетите на различни министерства и ведомства (в т.ч. Администрация на президента – 56 хил. лв.; Министерски съвет – 500 хил. лв.; Министерство на отбраната – 69 500 хил. лв.; Министерство на външните работи – 2 792 хил. лв.; Държавна агенция „Национална сигурност” – 2 700 хил. лв.; и др.). За формиране на капитала на „Български нанотехнологичен център” ЕАД – София са одобрени 50 млн. лв. Също така с ПМС 89/21.04.2009 г. са одобрени 207 млн. лв. за заемообразно осигуряване на средства за плащания по договори по Програма ФАР, управлявани от Изпълнителните агенции по Програма ФАР към МФ и МРРБ. Раздуването на фискалната рамка в разходите е средството, чрез което предходното правителство оправда предизборното харчене в последните месеци от мандата си. Влошаването на бюджетната позиция на страната за периода февруари-юли 2009 г. е близо 1.3 млрд. лв. В последните месеци от мандата на предходното правителство с 37 отделни Постановления на Министерския съвет са одобрени и разпределени допълнителни средства за разходи в общ размер на около 1.2 млрд. лв., включително и 400 млн. лв. от резерва за непредвидени и неотложни разходи, за който така настоятелно се твърдеше, че осигурява надежден буфер срещу задълбочаващата се икономическа криза. Разпределението на този огромен ресурс е непрозрачно и е в пълно противоречие с протичащите в икономиката неблагоприятни процеси и сериозното задълбочаване на икономическата и финансова криза през 2009 г. Одобрените допълнителни средства превишават заложената фискална рамка със ЗДБРБ за 2009 г. и оказаха сериозен натиск върху бюджетната позиция на страната в условията на осезаемо свиване в приходите в резултат на негативните ефекти от кризата. Извадка от гласуваните решения и разходи за изпълнение през 2009 г. (включени са само решения, за които има посочени конкретни суми)
Източник:ИПИ Неизпълнението на приходите и изпреварващият темп на ръст на разходите през първите седем месеца на годината доведоха до дефицит още в средата на годината. При сериозното влошаване на икономическите показатели и изготвените още в началото на годината прогнози за очаквано неизпълнение в приходите от над 6 млрд. лв. на годишна база е било абсолютно задължително правителството да ограничи разходите за да компенсира очертаващото се неизпълнение в приходите. С одобряването на тези 37 постановления на Министерския съвет от началото на 2009 г. до края на мандата на предходното правителство са разпределени малко над 1,2 млрд. лв., което става на фона на остър недостиг на средства за осигуряване на стабилна бюджетна позиция в условията на драстично свиване в приходите. Още в първото тримесечие на 2009 г. експертните оценки на Министерството на финансите са показвали неизпълнение на приходите от над 6 млрд. лв., което впоследствие достигна до над 7.5 млрд. лв. Въпреки това, министрите на Станишев са приемали решения за допълнителни разходи с ясното съзнание, че подобни ангажименти няма как да бъдат финансирани без да се изпадне в свръхдефицит. ПРОПУСКИ В БЮДЖЕТНАТА ПРОЦЕДУРА ЗА 2009Г. Друг основен „пропуск” в политиката на предходното правителство е свързан с подготовката и приемането на ЗДБРБ за 2009 г. Последният етап от бюджетната процедура за 2009 г. съвпада с ясните сигнали за променената икономическа ситуация в България и първите фискални ефекти от това вече се бяха проявили. Отново съвсем целенасочено в макрорамката към Бюджет 2009 се залага прекалено оптимистичен сценарий, като се предвижда икономически ръст от 4.3% за 2009 г. По този начин фискалната рамка в разходите е раздута, като по-високите разходи са оправдани с планиран ръст в приходите, който както видяхме не само че не се състоя, но приходите за 2009 г. се свиха значително спрямо тези за 2008 г. Нереалистичните допускания по макрорамката се оправдават с високата степен на несигурност при изготвянето на разчетите за 2009 г., но в действителност най-правилната стратегия е била да се заложи песимистичен макроикономически сценарий, като това би принудило правителството да намали разходите за годината в съответствие с новите по-реалистични оценки за приходите. Ако правителството бе следвало тази стратегия и не бе раздуло изкуствено разходите през 2009 г. стабилността на фискалната позиция би била гарантирана и основната част от проблемите, които възникнаха в хода на изпълнението на бюджета щяха да бъдат избегнати. В ЗДБРБ за 2009 г. обаче бе предпочетена нереалистична макрорамка, като се твърдеше, че фискалните буфери ще осигурят стабилност за фискалната позиция, независимо от развитието на неблагоприятен икономически сценарий. В действителност обаче неизпълнението в приходите за 2009 г. превиши значително заложените буфери. Неизпълнението на приходите за 2009 г. спрямо разчетите към ЗДБРБ за 2009 г. е около 7.5 млрд. лв. и в случай, че не бяха предприети решителни мерки за стабилизиране на бюджетната позиция, както по линия на разходите, така и по линия на увеличаване на събираемостта на приходите, България би изпаднала в ситуация на свръхдефицит по бюджета. Ако още от първия ден на мандата на новото правителство на ПП ГЕРБ не беше започнало да се работи изключително активно по осигуряването на мерки за компенсиране на изоставането в приходите и осигуряване на стабилна бюджетна позиция дефицитът по консолидирания бюджет би превишил 5.4% от БВП, при прилагане на всички заложени в ЗДБРБ за 2009 г. буфери (неизпълнение на приходите 7.5 млрд. лв. – заложени буфери в ЗДБРБ за 2009 г. 3.9 млрд. лв. би се отразило като дефицит в размер на 3.6 млрд. лв. или 5.4% от БВП). МАКРОПОГЛЕД ВЪРХУ „АНТИКРИЗИСНОТО” ХАРЧЕНЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ През месец декември 2008 г. депозитът на правителството в БНБ (където е по-голямата част от фискалния резерв) намаля с почти 3.5 милиарда лева. Това е отражение на решението за допълнителни бюджетни разходи както и на решението да се предостави финансиране „под черта“ на БЕХ и ББР. Решението за разпределение на излишъка беше одобрено от правителството и парламента в периода на най-голяма паника на световните финансови пазари и то допринесе за решението за намаление на суверенния кредитен рейтинг на българското правителство. От своя страна, това изпрати негативни сигнали към чуждестранните инвеститори и банките кредитори, лихвите започнаха да се вдигат, а кредитирането беше замразено. Рязкото намаление на фискалния резерв през декември 2008 г. доведе до съответен спад на валутните резерви на Българската народна банка. Скоро след това премията за риск на България (CDS) скочи рязко до 700 базисни точки, което допълнително влоши ситуацията. Не на последно място, появиха се притеснения в чуждестранните анализатори, че при тези темпове на спад на валутните резерви, те съвсем скоро ще свършат, а България ще бъде принудена да сключи споразумение с МВФ. Прогнозите за икономиката съответно се влошиха.  Въпреки шоковото увеличение на разходите през декември 2008 година, следващото тримесечие отбеляза най-голямо влошаване на икономиката. От 3.5% растеж през последното тримесечие на 2008 се стигна до 3.5% спад през първото тримесечие на 2009, влошаване от цели 7 процентни пункта за едно тримесечие. Увеличеното „антикризисно“ харчене на правителството на Сергей Станишев не помогна за овладяване на кризата. Точно обратното, то засили опасенията и притесненията за стабилността и перспективите пред икономиката и финансите на страната, с което допринесе за задълбочаване на влошаването на стопанските показатели. Предсказанията, че България неизбежно ще се нуждае от споразумение и финансиране от Международния валутен фонд бяха забравени към есента на 2009 г., когато бюджетът беше овладян и на растящите около изборите бюджетни дефицити беше сложен край. Стабилизирането на бюджета имаше силна антикризисна роля, за разлика от дефицитното харчене преди това, което само усили импулсите на кризата АНАЛИЗ НА ПЛАТЕЖНИЯ БАЛАНС КЪМ МЕСЕЦ ЮЛИ 2009Г. Данните показват, че за периода януари - юли 2009 г. текущата и капиталовата сметка има дефицит в размер на 2 134.7 млн. евро (6.3% от БВП ), при дефицит от 4 619 млн. евро (13.5% от БВП) за януари - юли 2008 г. Дефицитът по текущата сметка за януари-юли 2009 е общо 2 450,3 млн. евро, а за януари-юли 2008 година е 4 840,3 млн.евро. Наблюдава се свиване с около 49% спрямо тези два периода. Ако погледнем данните от месец за месец виждаме, че за първи път от години насам имаме положителни стойности в размер на 102 млн. евро за месец юли 2009 г., при отрицателна стойности в размер на 439.1 млн. евро за юли 2008 г. Основни фактори за увеличението на баланса по текущата сметка в сравнение с юли 2008 г. са намалелите дефицити по търговското салдо (с 328.3 млн. евро), а от началото на годината сумата достига 2180.9 млн. евро (8.3% от БВП), при отрицателно салдо в размер на 4997.9 млн. евро (14.6% от БВП) за януари - юли 2008 г. Данните за движението по капиталовата сметка показват увеличение с около 43% за периода януари-юли 2009 г. спрямо същия период за 2008 г. В абсолютна стойност данните показват следното: за периода януари-юли 2009 г. размера на капиталовта сметка е 315,6 млн. Евро, докато за същия период за 2008 г. е 221,3 млн. Евро. Каталог: file file -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на file -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност file -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти file -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения file -> Обща характеристика Изтегляне 0.8 Mb. Сподели с приятели:
|