Решение по въпросите, свързани с прилагането на разпоредбата на чл. 292 от гпк във връзка с чл. 290 и чл. 288 от гпк, несъмнено ще зависи от становището на осгктк за същността на определението по чл. 288 от гпк



Дата24.10.2018
Размер34 Kb.
#96027
ТипРешение




ВИСШ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ
ул. „Цар Калоян” № 1-а, 1000 София, тел. 986-28-61, 987-55-13,

факс 987-65-14, e-mail:VASarch@bitex.com

изх. №..................

дата....................2010 г.

ДО ОБЩОТО СЪБРАНИЕ

НА ГРАЖДАНСКАТА

И ТЪРГОВСКАТА КОЛЕГИИ

НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД

С Т А Н О В И Щ Е
на Висшия адвокатски съвет

по тълкувателно дело № 2/2010 г.,

насрочено за 16.06.2010 Г., 14,30 ч.

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА ВЪРХОВНИ СЪДИИ,


По поставените на тълкуване въпроси Висшият адвокатски съвет изразява следното становище.
Тълкувателното решение по въпросите, свързани с прилагането на разпоредбата на чл. 292 от ГПК във връзка с чл. 290 и чл. 288 от ГПК, несъмнено ще зависи от становището на ОСГКТК за същността на определението по чл. 288 от ГПК.

Може да бъде споделена следната теза.

Определението по чл. 288 от ГПК няма характера и правното значение на акт по съществото на спора, не се ползва със сила на пресъдено нещо и не може пряко да породи последиците, които законът свързва с влязлото в сила съдебно решение.

Същевременно трябва да се отчита разликата в правния режим на този вид определения, който е поставен от закона в зависимост от техния резултат.

Тези, с които касационното производство се допуска, се подчиняват на общия режим на определенията, поради което противоречието на мотивите им с решение на съда по чл. 290 от ГПК не може да бъде тълкувано като противоречие по смисъла на чл. 292 от ГПК, тъй като в решението си по допуснатото производство съдът може да приеме различно становище от застъпеното в определението по чл. 288 от ГПК.

По-различно е положението при определенията, с които се отказва допускането на касационно производство. На тях е призната функцията на превръщане на висящия правен спор в окончателно разрешен с влязло в сила решение на въззивния съд (чл. 296, т. 3 от ГПК). Поради това те се явяват своеобразна „надстройка” върху въззивното решение със самостоятелно процесуално значение. Във всички случаи, когато въззивното решение противоречи на решение на Върховния касационен съд по чл. 290 от ГПК и определението по чл. 288 от ГПК не допуска касационно производство с мотив за одобряване на възприетите от въззивния съд тълкуване и приложение на материален и процесуален закон, е налице противоречиво разрешаван въпрос по смисъла на чл. 292 от ГПК.

В описаната втора хипотеза при отказ да се допусне касационно производство би следвало се приеме, че между формираните правни изводи в определението по чл. 288 от ГПК (като акт на споделяне на правните изводи на въззивното решение) и решението по чл. 290 от ГПК съществува противоречие, идентично по правното си значение на това между две решения по чл. 290 от ГПК и това противоречие ще бъде достатъчно основание за приложение на чл. 292 от ГПК относно създаване на непротиворечива тълкувателната практика.

Така изложеното виждане за значението на различните по своя резултат определения по чл. 288 от ГПК изхожда от наложилата се практика за необжалваемост на тези определения. Поставените въпроси в искането за приемане на тълкувателно решение априори изхождат именно от тази практика. Това, от една страна. От друга страна, изясняването на същността на определението по чл. 288 от ГПК има изключително важно значение за тълкуването на цялостната правна уредба на касационното производство по ГПК, защото, както е изтъкнато в мотивите на т. р. № 1/09 г. на ОСГКТК по т. д. № 1/09 г., „с нормата на чл. 288 във вр. с чл. 280 от ГПК се ограничава достъпът до касационно обжалване”. С определението по чл. 288 от ГПК се осъществява правомощието на Върховния касационен съд „да селектира касационните жалби”. Това означава, че именно с определението по чл. 288 от ГПК се прегражда по-нататъшният ход на делото за участващите в него страни, когато касационен контрол не се допуска. След като понастоящем съставите на Върховния касационен съд приемат, че то е необжалваемо, следва да се приеме, че именно с неговото постановяване обжалваното въззивно съдебно решение влиза в сила.

Ако обаче в мотивите на тълкувателното решение, което ще постанови ОСГКТК, се приеме, че като преграждащо по-нататъшния ход на делото определението по чл. 288 от ГПК, с което не се допуска касационното обжалване, подлежи от своя страна на обжалване по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и ал. 2, изр. 2 от ГПК, изясняването на поставените в искането въпроси ще намери отговор по малко по-различен начин. В подобна процесуална хипотеза от значение за преценка на противоречието с решение на Върховния касационен съд по чл. 290 от ГПК ще бъде не само определението по чл. 288 от ГПК, но и определението на тричленен състав на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК, с което обжалваното определение се оставя в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВИСШИЯ

АДВОКАТСКИ СЪВЕТ:


ДАНИЕЛА ДОКОВСКА




Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница