Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 г. в Калофер в семейството на учителя Ботьо Петков и Иванка Ботева. През 1854 г. семейството се премества в Карлово. Там Ботев тръгва на училище, като негов учител е баща му. През 1858 г. семейството се връща в Калофер и Христо Ботев постъпва в местното трикласно училище.
През есента на 1863 г. Христо Ботев получава стипендия от руското правителство и заминава за Одеса. Там постъпва във Втора гимназия, но не посещава често училището и прекарва дълго време в различни библиотеки, като чете основно руски автори. През септември 1865 г. не може да премине в трети клас на гимназията и е изключен, а стипендията му е прекратена.
През 1866 г. е назначен за учител в Задунаево, българско село в руската част на Южна Бесарабия, където прекарва няколко месеца. В началото на април 1867 г. се завръща в Калофер, където за кратко замества баща си.
В
края на септември 1867 г. пристига в Румъния. В Браила започва работа в печатница, в която се печата вестник „Дунавска зора“. През септември 1868 г. Ботев отива в Букурещ, където през ноември и началото на декември живее в изоставена вятърна мелница, заедно с Васил Левски. През 1869 г. е учител по български език в Александрия и Измаил. Той сътрудничи на няколко български вестника в Букурещ –„Тъпан“ и „Свобода“. През 1871 г. се премества в Браила, където издава вестник „Дума на българските емигранти“. През следващите години живее в Галац и Букурещ, където публикува своите стихотворения във вестниците „Свобода“ и „Независимост“.
През лятото на 1874 г. Христо Ботев се включва активно в работата на Българския революционен централен комитет (БРЦК) и участва в неговото общо събрание на 20-21 август. Започва издаването на нов вестник на БРЦК – „Знаме“.
През лятото на 1875 г. е избран за подпредседател на БРЦК. Взето е решение за организиране на въстание, като Ботев е изпратен от комитета в Русия, за да събере пари и оръжие и да организира набирането на доброволци.
От началото на 1876 г. започва подготовката за Априлското въстание. Христо Ботев предлага на БРЦК да оглави чета. На 16 май се качва в Гюргево заедно с част от четата на австро-унгарския кораб „Радецки“. На 17 май край Козлодуй, четниците слизат от кораба и се отправят към Враца. Привечер на 20 май (1 юни нов стил) куршум пронизва Ботев и той умира на място в подножието на връх Камарата в Стара планина край Враца.
Откъси от стихотворения на Христо Ботев
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?
„Обесването на Васил Левски”
Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!
„Моята молитва”
Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.
„Хаджи Димитър”
Не плачи, майко, не тъжи,
че станах ази хайдутин,
хайдутин, майко, бунтовник,
та тебе клета оставих
за първо чедо да жалиш.
„На прощаване”
Сподели с приятели: |