Решение за приемане на Доклада за прилагане на закона и за дейността на административните съдилища през 2007 г

Преминаваме към:

ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА.

Има няколко доклади на комисии. Водеща е Комисията по здравеопазването.

Заповядайте, господин Китов, за да представите доклада на Комисията по здравеопазването.

ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател!

„ДОКЛАД

за първо гласуване

относно законопроекти за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина:

№ 854-01-1, внесен от Волен Сидеров на 15 януари 2008 г., и

№ 802-01-42, внесен от Министерския съвет на 17 май 2008 г.
На свое редовно заседание, проведено на 29 май 2008 г., Комисията по здравеопазване разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 854-01-1, внесен от Волен Сидеров на 15 януари 2008 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 802-01-43, внесен от Министерския съвет на 17 май 2008 г.

На заседанието присъстваха: д-р Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването и председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, господин Гиньо Ганев – омбудсман на Република България, д-р Емил Христов – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лекарствата, господин Калоян Симеонов – началник на отдел „Координация по европейските въпроси” в Министерския съвет, магистър-фармацевт Мирослав Ненчев – председател на Българския фармацевтичен съюз, магистър-фармацевт Николай Костов – председател на Асоциацията на собствениците на аптеки, представител на Комисията за защита на конкуренцията, представители на браншовите организации във фармацевтичния сектор и на съсловните организации в сферата на здравеопазването.

І. По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, внесен от народния представител Волен Сидеров:

Законопроектът предлага въвеждане на фиксирани цени на лекарствените продукти, отпускани по лекарско предписание, извън включените в Позитивния лекарствен списък, както и за лекарствените продукти, отпускани без лекарско предписание, и изменения на Закона за данък върху добавената стойност, с което доставката на лекарствените продукти и доставката на книги и учебници да се облага с нулева ставка.

Народните представители бяха запознати с неподкрепящите законопроекта становища на Министерството на здравеопазването, на Министерството на икономиката и енергетиката и на Националната здравноосигурителна каса.

В хода на дискусията бяха изказани следните становища:

- Анализът на системите на ценообразуване на държавите членки показва, че във всички държави на Европейския съюз за лекарствените продукти, отпускани без лекарско предписание, се прилага системата на свободно ценообразуване, като цените се регулират от конкуренцията на пазара. В тази насока са и препоръките на европейските институции.

- Преобладаващата система на ценообразуване на лекарствените продукти, отпускани по лекарско предписание, и тези, заплащани с публични средства в държавите членки, е тази на референтно ценообразуване, като се наблюдава тенденция за промяна на законодателството на държавите, използващи механизма на фиксиране на цените към този на рефериране, например Италия.

- В случай, че бъде възприет механизъм на „фиксиране” на цените съществува опасност да бъдат нарушени разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията, както и препоръките на Генералната дирекция по конкуренция на Европейския съюз.

- Предлаганият механизъм няма да намали крайната цена за потребителя, защото при сега действащата система на образуване на пределната цена на лекарствения продукт, отпускан по лекарско предписание, цената на производителя подлежи на доказване, а надценките за търговеца на едро и търговеца на дребно са нормативно определени. В случай на преминаването към системата на фиксирани цени, пределната цена, на която сега може да бъде продаван лекарственият продукт, ще се превърне във фиксираната му цена.

Предвид така изложените факти и след проведеното гласуване при следните резултати: „за” – нула, „против” – 13, и „въздържал се” – 1, Комисията по здравеопазване предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 854-01-1, внесен от народния представител Волен Сидеров на 15 януари т.г.

ІІ. По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, внесен от Министерския съвет на 17 май 2008 г.:

Законопроектът бе представен от д-р Емил Райнов, заместник-министър на здравеопазването. Проектът съдържа редица предложения за изменение и допълнение на текстове от закона във връзка с изискванията на Директива 2001/83, Регламент (ЕО) № 1901/2006 и Решение С-112/02 на Съда на Европейските общности, предложение за въвеждане на намалени такси по отношение на малки и средни предприятия във фармацевтичния сектор по процедурите по разрешаване за употреба, производство и внос на лекарствени продукти, както и отстраняване на редица пропуски в действащите разпоредби на закона.
С предложените промени се премахва също така ограничаването на кръга на лицата, които имат право на собственост на аптеките. Съгласно действащия чл. 222 на закона, такова право имат само лица, които притежават образователно-квалификационна степен “магистър по фармация”. Предложението цели да осигури съответствието на разпоредбите на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина с изискванията на чл. 43 и чл. 56 от Договора за създаване на Eвропейската общност (свобода на установяване и свобода на движение на капитали), с иска на Европейската комисия по реда на чл. 226 от Договора за европейската общност срещу някои държави членки, както и с постановеното от Комисията за защита на конкуренцията Решение № 10 от 10 януари 2008 г., относно съответствието на нормата на чл. 222 и 223 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина с разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията.

В допълнение, със законопроекта се предлага да бъде удължен срокът за влизането в сила на позитивния лекарствен списък, изготвен по реда на този закон, до 30 ноември 2008 г., както и да се промени съставът на Комисията за позитивния лекарствен списък, поради изтичането на 13 април 2008 г. на законоустановения срок за влизането в сила на позитивния лекарствен списък.

Народните представители бяха запознати с подкрепящо законопроекта становище на Асоциацията на собствениците на аптеки и на Комисията за защита на конкуренцията, както и с отрицателното становище на Българския фармацевтичен съюз.

По време на дискусията бяха обсъдени основните принципи на така наречения “етичен модел: един фармацевт-една аптека” и на “либералния модел” на собствеността на аптеките, хода на процедурата на Европейската комисия по реда на чл. 226 от Договора за Европейската общност срещу някои държави членки със същата нормативна уредба относно собствеността на аптеките като тази в България, както и позицията на министъра на европейските въпроси госпожа Гергана Грънчарова, че процедурата за нарушение по чл. 226 от Договора за Европейската общност срещу Република България може да бъде започната всеки момент.

В хода на обсъждането народните представители изразиха тревогата си относно невъзможността да бъдат осигурени нови лекарствени продукти на нуждаещите се пациенти, породена от невлизането в сила на новия позитивен лекарствен списък.

Въз основа на проведеното обсъждане и след гласуване при следните резултати: “за” 11, “против” няма и “въздържали се” 2, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 802-01-42, внесен от Министерския съвет на 17 май 2008 г.”

Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата за процедура, господин Китов.

ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, един процедурен въпрос: моля в залата да бъдат допуснати д-р Валери Цеков – заместник-министър на здравеопазването и госпожа Димитрина Апостолова – началник отдел “Европейско право” в същото министерство.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой против? Няма.

Моля споменатите представители на Министерството на здравеопазването да заповядат в залата.

Следва становище на Комисията по европейски въпроси. Моля член на комисията да го представи.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЙОРДАНОВ:
“СТАНОВИЩЕ

относно Законопроекта за изменение и допълнение на

Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина,

№ 802-01-42, внесен от Министерския съвет на 17 май 2008 г.

На заседанието, проведено на 29 май 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, внесен от Министерския съвет.

Пред членовете на комисията законопроектът беше представен от господин Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването.

В заседанието взеха участие д-р Светлана Спасова – директор на дирекция “Национална здравна политика”, Мирела Анастасова – директор на дирекция “Правна” в Министерството на здравеопазването и д-р Емил Христов – директор на Изпълнителна Агенция по лекарствата.

Законопроектът съдържа правила, които поначало нямат пряко отношение към общностното право. Променя се начинът на финансиране на органите и комисиите, чиято дейност се обезпечава административно от Министерството на здравеопазването; урежда се процедура за прекратяване на разрешение за употреба по искане на притежателя му преди изтичане срока на валидност и процедура, по която се подновява разрешението за употреба (удостоверението за регистрация) на лекарствения продукт, както и в случаите, при които се отказва подновяване; отделят се разпоредбите за паралелния внос на лекарствени продукти в самостоятелна глава; урежда се принципът за реклама само на разрешени за употреба лекарствени продукти; предлага се да бъде удължен срокът за работа на Комисията по позитивния лекарствен списък. Тези правила не противоречат на правото на общността.

В заключение може да се каже, че предложеният законопроект съответства на Директива 2001/83/ЕО, Регламент (ЕО) № 1901/2006, Решение С-112/02 на Съда на Европейските общности, действията на Европейската комисия във връзка с рекламирането на лекарства и фалшивите лекарствени продукти, както и с иска на Европейската комисия по реда на чл. 226 от Договора за Европейската общност срещу някои държави членки. Правилата, които нямат отношение към общностното право, не му противоречат.

Въз основа на гореизложеното Комисията по европейските въпроси предлага с 11 гласа “за” и 2 гласа “въздържал се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 802-01-42, внесен от Министерския съвет на 17 май 2008 г.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Йорданов.

Уважаеми народни представители, законопроектът е разпределен и на Комисията по бюджет и финанси. Тя не е водеща комисия. За съжаление обаче тя не е представила свое становище. От гледна точка на вече наложилата се практика и на правилниците, макар тя да не е водеща комисия и да няма становище, можем да преминем към разискванията по тези два законопроекта.

ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Моля да представя нашия законопроект.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще го представите.

Допуснахме двама представители на Министерството на здравеопазването в залата, а те излезли от сградата на Народното събрание.

ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Това е пълно неуважение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Законопроектите са два – единият на Министерския съвет, другият – на народния представител Волен Сидеров. Само народният представител Волен Сидеров може да представи законопроекта си.

СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Павел Шопов ще го представи.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не може тази работа! Ще Ви дам думата за изказване, но вносителят трябва лично да го представи. Не може да упълномощава за това друг. Законопроектът дори не е подписан.

СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ, ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Подписали сме го.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Подписали сте писмото, но не сте подписали закона.

Откривам дискусията.

Павел Шопов желае да се изкаже първи.

ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Аз исках да го представя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще представите законопроекта под формата на изказване – какъв е проблемът?

ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Ще взема думата по-нататък.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Кумчев, заповядайте, имате думата.

ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги народни представители, днес на първо четене пред вас е поставен за разглеждане Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, внесен от Министерския съвет. Проектът е обширен и касае различен спектър от промени, целта на които е да синхронизират закона в унисон с изискванията на директивите на Европейския съюз. Касае промени, които се налагат от няколко обективни обстоятелства.

Колеги, първата част от предложените промени е обусловена от необходимостта да се спази Директива 2001/83 в националното законодателство. На следващо място се предвиждат промени по начина и методиката на финансиране на органите и комисиите, касаещи реализацията на практиката на този закон, чиято дейност се обезпечава административно от Министерството на здравеопазването. Идентифицират се условията за изискванията притежателят на разрешение за употреба и регистрация на лекарствен продукт да бъде установен на територията на държава членка или държава от Европейското икономическо пространство.

Уважаеми колеги, един от най-дискутираните проблеми във фармацевтичния пазар през изминалия период от време е така нареченият рестриктивен режим, касаещ възможността за собственост и откриване на аптека съгласно чл. 222 от закона или, малко по-ясно и по-просто казано, един фармацевт да има една аптека. Преди десет месеца, когато ние обсъждахме този въпрос, имахме информация как е в страните от Европейския съюз по отношение режима за отваряне на аптеките. Истина е, че държави като Португалия, Австрия, Испания и Франция се намират в така наречения рестриктивен режим, един фармацевт – една аптека. В други страни, като Белгия, Великобритания, Естония и т.н., е въведен друг, така нареченият либерален режим, при който всяко физическо или юридическо лице има право на собственост на повече от една аптека.

Има един любопитен факт, който искам да споделя с вас. Една от най-социалните държави, Швеция, има пълен държавен монопол върху пазара на лекарствата на дребно. Друг е въпросът, че и тази държава тръгва вече към либерализиране на този проблем със срок 2009 г.

При един общ ретроспективен анализ какво се случва в Европа в контекста, за който говорим сега, равносметката към настоящия период е следната. Консервативен режим имаме в девет държави, което е 34 на сто; сравнително консервативен – в пет, 20 на сто; и либерален режим – в дванадесет държави, или 46 на сто.

Необходимо е обаче да отбележим, че през предходните десет месеца от действието на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина се появиха обстоятелства, които налагат днес отново да се върнем към така горещо дискутираните чл. 222 и чл. 223, ал. 1 от закона.

На първо място, имаме решение от м. януари 2008 г. на Комисията за защита на конкуренцията. Забележете, че това решение е в резултат на допълнителни консултации от различни институции, имащи отношение към този закон, като се започне от Комисията по европейските въпроси, становището на министъра по европейските въпроси, становището от Министерството на здравеопазването, Асоциацията на собствениците на аптеки, разбира се, становище на Българския фармацевтичен съюз, производителите на лекарства и други. Какви са изводите?

Според Комисията за защита на конкуренцията търговията на дребно с лекарствени продукти има своите специфики, които произтичат от характера на предлаганите стоки и услуги, насочени към защитата на общественото здраве. Въпреки това разглежданата дейност е вид стопанска дейност и като такава не следва да бъде изключена от вниманието на Комисията за защита на конкуренцията. Свободата за навлизане на пазара, включително във фармацевтичния такъв, е едно от основните изисквания за наличие на конкурентна среда. В този смисъл разпоредбите на чл. 222 и чл. 223, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина затрудняват и предотвратяват навлизането на нови участници на пазара за търговия на дребно с лекарствени продукти.

Следователно определянето на кръга от лицата, които могат да бъдат собственици на аптеки, не е оправдано и от гледна точка на защита на общественото здраве. В този смисъл Комисията за защита на конкуренцията прави предложение пред всички нас да се инициира изменение в чл. 222, в смисъл – право да получи разрешение за откриване на аптека да има всяко физическо или юридическо лице, регистрирано по Търговския закон, по законодателството на държава членка или законодателството на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както се предлага в момента в законопроекта, внесен от Министерския съвет.

Втори важен момент, уважаеми колеги, през тези десет месеца са становището и докладът до Конституционния съд на омбудсмана на Република България - доклад, който критикува съществуващия в момента рестриктивен режим за откриване и собственост на аптеки.

На следващо място, има вече образувано дело на Конституционния съд, в което ние сме страна и където отново става дума за законосъобразността на така наречения рестриктивен режим.

Уважаеми колеги, искам да обърна вашето внимание на едно друго обстоятелство – че в предложения ни законопроект, в § 62, чл. 261 се правят предложения за промяна на състава на Комисията по позитивния лекарствен списък, а именно Министерството на здравеопазването да участва в тази комисия с трима членове, Министерството на труда и социалната политика - един, Националната здравноосигурителна каса – двама, Изпълнителната агенция по лекарствата – двама, Министерството на финансите – един, Българският лекарски съюз и Българският зъболекарски съюз – с по един член. Напомням ви, че досега членовете на тази комисия бяха по равен брой. В този смисъл е несъмнено, че идеята на предложението е да се търси по-добър професионално представен качествен състав и чрез тези квоти да не се стига до блокиране на дейността на Комисията по позитивния лекарствен списък с всички отрицателни последици за населението от това.

Вземайки предвид тези промени, обстоятелствата и опита на страната за изминалите десет месеца в практическото приложение на закона, ви предлагам този законопроект да бъде приет от вас на първо четене.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Кумчев.

Реплики има ли? Няма.

Уважаеми народни представители, по покана на народния представител госпожа Тенева на балкона са учениците от 14-о училище „Проф. д-р Асен Златаров”. Добре дошли, млади приятели! (Народните представители приветстват гостите с ръкопляскания.) Виждате, че залата е полупразна, но работим.

Доктор Китов, заповядайте.

БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Има два законопроекта - аз ще направя едновременно изказвания и по двата.

Що се отнася до законопроекта, внесен от колегата Волен Сидеров, мисля, че съвсем правилно Комисията по бюджет и финанси не го е разгледала, защото там има предложение за промяна на ДДС – това трябва да стане по други механизми.

Що се отнася до дейността на аптеките и искането за фиксирана цена. Уважаеми колеги, в България ситуацията в момента е следната. Всеки един производител доказва своята цена, след като тя се регистрира в Комисията по ценообразуване. Има законово установени надценки, които формират пределната цена.

Разбира се, в условията на пазара голяма част от българските лекарства са на по-ниски цени, което дава възможност българските граждани много често, да не кажа почти винаги, да купуват лекарства под пределната цена. Именно това е възможност който има по-добра организация да продава по-евтино, което в крайна сметка намалява цените на лекарствата до крайния потребител.

Фиксираната цена при съществуването на останалите два механизма, а именно законово уреждане на надценките и доказване на цената, бъдете сигурни, че ще бъде пределната цена. Да, безспорно, че определени собственици на аптеки имат полза от това, защото по този начин те считат, че могат да избягат от нелоялна конкуренция. Да, ама не, по простата причина че дори да има фиксирана цена, човек, на когото му излиза по-евтино, макар при фиксираната цена на дадено лекарство, ще дава бонус, което не е забранено, под форма на паста за зъби, крем, термометър или нещо друго, което реално пак ще свали цената и ще бъде търсено от потребителя. Истина е, че там, където това не се случи, българските граждани ще купуват само на фиксираната цена – разбирайте, това е пределната цена.

И няма никаква опасност от правене на някакви монополи при фиксираната цена, защото реално пазарът и съревнованието между аптеките е това, което дава възможност да се намаляват цените.

Разбира се, тук трябва да отворим една скоба и да кажем, че има хора, които продават на цени, включително и под доставната цена. Именно Комисията за защита на конкуренцията би следвало да разследва тези случаи. Няма да казвам кои са, те са известни, защото това също е нарушение на законовото устройство на страната. Така или иначе, аз считам, че фиксираната цена, в условията на сегашния пазар, в условията на европейския пазар, ще доведе до едно изкуствено, макар и неголямо, но увеличение на цените за българските граждани, затова считам, че тя не е добро решение в този момент.

Няма да говоря по втората част от предложението за намаляване на ставките на ДДС, защото това е в крайна сметка обект на други закони.

Що се отнася до законопроекта на Министерския съвет, уважаеми дами и господа, аз чувам критика затова, че много скоро, след като сме го приели, се налага да правим някои промени. Искам съвсем ясно да отговаря на това - комисията в продължение на шест месеца обсъждаше този изключително тежък, изключително базисен и важен закон. Сроковете ни притискаха с оглед на европейското членство. Ние нямахме нормален срок за обсъждането му. В същото време подобен закон в Германия е гледан две години. Поради това е възможно да са допуснати някои пропуски, които сега се налага да бъдат поправени. В това няма нищо лошо.

Аз мисля, че едно от големите предимства на законопроекта на Министерския съвет е възможността таксите, които се плащат за регистрация на препарати, да се диференцират. Един галенов препарат – това е един спирт, обяснявам за колегите, които по-не са в час, не може да струва, колкото регистрацията на един иновативен препарат и таксата да е една и съща. Мисля, че с това ще се диференцират, включително малки и средни предприятия, с оглед на намаляване на таксите. Това ще е едно стимулиране на българското производство – нещо, което считам, че е добро.

По отношение на останалите процедури, които все пак са синхронизационни, аз мисля, че там няма спор.

И идваме до т. нар. чл. 222, за който има много спорове.

Уважаеми господин председател, тук обаче аз ще си позволя да цитирам едно писмо, получено в Народното събрание отпреди два-три дни от министъра по европейските въпроси госпожа Грънчарова, в което ясно се казва, че на 5 юни т.г. е получено в Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз, писмо за официално уведомление относно неизпълнение на задължения на Република България по чл. 40 от Договора за създаване на Европейската общност, поради наложените ограничения относно откриването на аптеки, съдържащи се в чл. 222 и чл. 223. Става дума за това, че Европейската комисия започва процедура – нещо, за което, позволете да го кажа, аз лично предупреждавах от тази трибуна преди десет месеца.

Така или иначе, пътят, по който вървят европейските страни, е пътят на либералния модел, уважаеми колеги, и то не защото етичният модел е в голяма конфронтация, а защото развитието на фармацевтичната наука, практика и реалност, възникнала във времето, вече е съвсем променена. Много по-гъвкав е именно либералният модел, още повече, когато става въпрос за една общност, каквато е Европейският съюз, където наистина се прокламира възможността за свободно движение на хора и капитали.

От друга гледна точка, искам ясно да кажа, че много се спекулира, че, видите ли, навлизането на либералния модел ще доведе в един момент до монопол и вдигане на цените. Много интересно е, че тези, които говорят за това, искат фиксирани цени. Реално какво се получава, уважаеми колеги? След като имаме една регулирана цена, една пределна цена, която максимум това би могла да бъде фиксирана, то няма как да се говори за монопол. От една страна, има либерален модел, а от друга страна, да искаме фиксирани цени – ето ви различното тълкуване на нещата или, както някой казва – малко четем Евангелието, веднъж като дявола, веднъж по друг начин.

От друга гледна точка, трябва ясно да кажа, че говоря за либерален модел преди всичко и само по хоризонталата, уважаеми колеги. Не бива да има либерален момент по вертикалата, именно производител – дистрибутор. Говоря преди всичко за търговия на дребно. Това при всички положения води и ще доведе до сваляне на цените.

И, забележете – в България има доста аптеки, но те са изключително неравномерно разпределени в страната. Те са струпани в големите градове, а има населени места и общини, в които просто те са дефицит.

От друга гледна точка, уважаеми колеги, знаете, че с предишния закон ние забранихме на някои юридически лица – такива, каквито са общините, да имат аптеки. И аз мисля, че сега с възможността всички физически и юридически лица да имат аптеки, тази несправедливост отпада и всяка една община ще има възможност да реши дали да има или да няма аптека, защото в крайна сметка това е и социална функция. Мисля, че на второ четене трябва много ясно да бъде разписана тази възможност, която да ни гарантира различно четене на този въпрос.

Не на последно място бих искал да кажа, че, ако се запази етичният модел, има голяма опасност до голяма степен – забележете, и при невъзможност да имаш повече от една аптека, има вероятност до голяма степен да се обезсмисли самото фармацевтично образование. Не всеки, който учи фармация, утре ще може да си разкрие аптека. Аз не знам как, включително и Фармацевтичният съюз, на този етап гледа само към момента, а не мисли за бъдещото развитие. Няма как да допуснем, че всички фармацевти могат утре да си направят аптека. Това не е нещо, което става лесно. Затова аз считам, че предложението на Министерския съвет, което беше между другото идентично с моето, заради което аз оттеглих своя законопроект, уважаеми господин председател, е нещо навременно. То отговаря на европейските изисквания и би следвало да бъде прието.

И накрая бих искал само едно нещо да кажа, уважаеми господин Руденко Йорданов. Аз мисля, колеги, за всички ние като представители на Народното събрание, включително като българи, не бива да допускаме и да нарушаваме българското законодателство. И когато в един закон е казано докога трябва да бъде образувана една позитивна комисия и оттам насетне тя да започне да действа, дори да решим да отложим срока, то трябва да го направим преди изтичането на срока за дейност. За съжаление, на българското Народно събрание, на Министерския съвет, взе да става практика не отсега, а и от по-рано, да прескачаме срокове, които самите ние тук сме гласували. Да не ви говоря за омбудсмана, да не говорим сега за СЕМ, за Висшия съдебен съвет и още, и още неща. Това са неща, които протакаме във времето. Но когато става въпрос за избор на един човек, е едно, но липсата на позитивна комисия и позитивен списък, забележете, не дава възможност на много нови лекарства, в момента са регистрирани около 60 нови лекарства, и забележете, че повечето са по-евтини от сега съществуващите в Реимбурсния списък. Те не могат да влязат и да се реимбурсират. Това създава възможност за презумпция за корупционна практика.
Затова считам, че би следвало да се прецизира дали не може да бъде съкратен този срок. Защото шест месеца е много дълъг срок, уважаеми колеги. Да не говорим, че след това самата Позитивна комисия има три месеца да включи едно лекарство в позитивния списък – стават девет месеца. Има категории граждани с така наречените редки заболявания, които не могат да получат лекарства по простата причина, че няма как да влязат в реимбурсния списък. Бих искал да апелирам към всички - да дадем възможност между първо и второ четене, до тогава евентуално Касата да има право да включва тези лекарства, за да могат да се намалят техните цени и хората да получат необходимите медикаменти.

Бих искал да кажа, че лично аз и нашата парламентарна група ще подкрепим закона на Министерския съвет. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?

Господин Йорданов, заповядайте.

РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.

Госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Китов! Моята реплика е свързана с опит да направя един превод като човек, стоящ от лявата страна на залата, на онова плашило, което се размахва от тази трибуна и се нарича Европейска комисия. Това плашило на Европейската комисия все още не е успяло да накара повече от половината европейски държави да отидат към крайния, да го нарека, либерален режим. Защо, господин Китов? Ще направя едно метафорично сравнение с употребата на лекарства и принципа, че няма отровни лекарства, има отровни дози.

Когато Вие си купите от аптеката една опаковка, воден от либералните си импулси, изпийте я цялата. Но няма да го направите – дозирате, дозирате. И аз, стоящият отляво, смятам, че всичко в този вид дейност, в който има риск от лекарството, но има риск и при търговията с лекарства, трябва да бъде дозирано. И затова тези наглед глуповати европейски държави – повече от 50%, се инатят. Защо се инатят?! Защото не искат да отстъпят под натиска на глобализма и едрия фармацевтичен бизнес. Това е причината, господин Китов. Европейската комисия отстъпва, кара да отстъпят и други държави, кара ни и нас. Аз не искам да отстъпя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.

Право на дуплика – господин Китов.

БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми д-р Йорданов! Позицията, която изразих преди малко, я отстоявам от преди 13 години, когато далеч още нямаше Европейски съюз. Тя е моя лична позиция.

Аз не считам, че трябва да говорим за натиск. Защото Вие много добре знаете, че ако говорим за натиск, натиск има и от едната, и от другата страна. Затова мисля, че именно поне тук трябва да спазим етичния модел на поведение и не бива да говорим за натиск в тази зала.

Аз обаче бих искал друго да кажа. Тези страни, за които Вие говорите, години наред фармацията се е развивала от преди векове, и то се е развивала свободно, постепенно, без национализации, без други сътресения. Тя се е развивала поради естеството на работата в аптеките. Вие много добре знаете. Дори преди 50 години там почти нямаше готови средства. Там всичко ставаше в момента. И съвсем естествено е в тези години това да е бил един такъв модел, което прави обществото много по-консервативно от едно общество като нашето, което в годините претърпя – няма да казвам какво, за да не политизирам, известни драстични промени. Така или иначе обаче считам, че бъдещето е на либералния модел, не защото трябва да има натиск. Защото в крайна сметка, ако искаме да развиваме един бизнес, трябва да има възможност той да се мултиплицира, включително от един човек. А не да му кажем: да, ти може да си най-добрият, ти може да имаш изключително много пари, но утре ще го вкараш в червени фенери, за да не направи той аптека.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, както виждате, остават около 30 минути до края на работното време. За сега четирима народни представители са заявили желание за изказване. Явно няма да можем да отидем към следващата точка от програмата ни, но поне да успеем да изчерпим т. 6 – за лекарствените продукти в хуманната медицина.

Господин Шопов, Вие заявихте желание за изказване. Заповядайте.

ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.

При толкова доктори, само 4-5 души от тях присъстват. Ама правилно – този закон не е докторски, той е общополитически въпрос, общоикономически въпрос, общосоциален въпрос. Така че тъжното е, не че няма доктори, а че ги няма колегите. Толкова важен закон отново пред 15-20 души, може би и толкова няма.

Сигурно на господин Китов това му е приятно – чс толкова малко хора участват в обсъждането. Законът ще мине пак набързо, по терлички, криминално, както всъщност той иска да мине, защото ако тук се разгореше истински дебат, щеше да стане страшен скандал. Щеше да стане ясно какви лобита стоят зад това изменение. Щеше да стане ясно, както и друг път - макар че господин Китов ми е стар добър приятел от Пловдив, но с него в Четиридесетото Народно събрание нито веднъж не сме били на едно мнение по една тема – че господин Китов е в състояние да прокара всеки закон, който му е поръча, по-лесно дори от камила през иглени уши и той в един момент под благовидни предлози желае да прокара като председател на тази комисия в пленарната зала. Той явно има умението да създава лобита, да създава предпоставки, предлози и да организира цял един такъв поток от действия, какъвто виждаме, че в случая е създаден като тенденция отвсякъде – от различни институции, от различни лица, от различни доклади – все в тази насока. Защото само преди година и три месеца се гласува този закон след много дълги дебати и сега вижте умелия подход и виртуозността на всичко.

Предлага се един закон от Министерския съвет, който е с промени в цели 80 текста, след като само преди година и три месеца сме направили чисто нов, чисто новичък, лъскав, хубав, работещ закон. По него се е работило година и три месеца, но се прави закон с 80 текста. Всичките тези 80 текста са бутафорията – с тях можеше и не можеше. Обаче тези 80 текста създават значимостта на проблема и на необходимостта в кавички да се промени този, приет преди година и три месеца закон. Защото няма начин да се обоснове основното – промяната на чл. 222, който всъщност е гвоздеят на програмата. Това е целта – да бъде променен, да бъде преобърнат и да бъде ликвидиран така нареченият етичен модел. Така че другите текстове, колеги, с тях може и не може. Може да спорим за тях, те са уточняващи, има нещо в тях. Но основното, гвоздеят на програмата - този закон се преразглежда и пренарежда заради чл. 222 – статутът на аптеките. Това е, другото е от лукавия. Другото е да мине този основен текст. Това е единият подход.

Другият подход – измислят се евродирективи, както се е правило и по други закони, както са приемани и други текстове. От Европа казаха, от Европа спуснаха, това не било европейско, давайте да коригираме.

Същото беше преди година и три месеца. Тогава пак го дискутирахме.

После бе измислено едно дело в Международния съд в Страсбург, където по отношение на други държави имало сходни казуси – някакви фирми съдели държавата, тъй като се пречело на либералната продажба на лекарства. Колеги, това са прецеденти. Тук има юристи – нека да обяснят, че не можеш да градиш право и да правиш промени при аргумент, че имало прецедент. Това не е американско право. Ние сме континентална система, европейски тип правна система. Да, може да има такива дела. Какво от това?! Те дори не са завършени, а са в процедура. Те са дела в разглеждане, без по тях да са постановени решения.

Продължавам по-нататък. Омбудсманът бил казал ... Омбудсманът започна да си пълни, както завчера си говорехме с вас, институцията с функции. Та той препоръчва. Колко му е на Гиньо Ганев да бъде сугестиран и аргументиран по съответен начин, за да се изцепи, произнесе и да ни хвърли в дълбок размисъл 20-те души, които сме тук, в залата, да променяме текст, който сме приели преди година и три месеца и който работи от тогава?! Колко му е?!

Тук се хвърлят гръмки примери от европейските страни. Но защо не вземете примера от европейските страни, които от привържениците на промяната не бяха изброени? Изброиха се три-четири и т.н. Но зад „т.н.” стоят много повече, и то старите европейски страни, където това, което искате да направим тук, никога няма да стане!

Основната причина са лобитата в България. Това са лобитата на големите фармацевтични производители и на чуждестранните фирми-вносителки, които искат да монополизират и овладеят тази търговия. В момента в тази дейност са заети повече от 4 хил. български фармацевти, които представляват важна съставна част от средната класа на България. Те пречат да се играе с цените на големите производители и на чуждестранните фирми-вносители, бодат в очите и за тях в крайна сметка е било решено да бъдат ликвидирани. В тази връзка недвусмислено и ясно се изказа тяхната браншова организация, която е категорично против промяната и против промяната в етичния модел.

ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Защо?

ПАВЕЛ ШОПОВ: Вие ще отговорите. Защото се касае до особена обществена сфера – търговията с лекарства, разпространението на лекарствата. Това сме изложили в мотивите на нашия законопроект. Ние пледираме за фиксирани цени на лекарствата. Това не е случайно. Това не е да продаваш бяла техника, дрехи или козметика. Тук се касае аптеките да се разглеждат преди всичко като здравни, а не като търговски обекти. Поради този специфичен характер на разпространението на лекарствата и на търговията с лекарствата се нуждаем от друга регламентация – не либералната, не широко разпространената търговска мрежа, каквато искате вие.

Тук може да се направи аналогия с друга особена сфера. Юристите знаят какъв е статутът на адвоката. Както е тръгнало, вие ще дадете ход да се ликвидира и тази особена професия, та всеки да може да бъде адвокат. Това ще бъде либерално. Какво му е, че щял да бъде без юридическа диплома?! Направим ли това, откриваме базата, възможността за промяна и на Закона за адвокатурата. Тръгваме натам, колеги. Има и други области, на които няма да се спирам и където нещата са специфични.

ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Нещата тръгнаха от там.

ПАВЕЛ ШОПОВ: Затова казах, че въпросът не е докторски. Той е много по-широк. Той е общоикономически, общополитически, общосоциален въпрос.

Ще предрека нещо, защото каквото кажем ние от „Атака”, по-рано или по-късно става. В началото на Четиридесетото Народно събрание казахме много неща, които виждаме, че са факт. Много от вас заговориха като „Атака”, заговориха дори по-остро и по-яростно.

Ще ви кажа какво ще се случи след пет години. Ще видите, че това ще стане! Хората, които представляват средната класа на България – повече от 4 хил. лекари, ще станат аптекари, служители, продавачи в собствените си сега аптеки, но тогава ще бъдат служители на тези лобита, на тези кръгове, които стоят зад тази поправка, които пледират за тъй наречения либерален режим. И колкото повече колеги и политици се ангажират с необходимостта от повече либерализъм, от либерална тенденция, от либерално развитие, все повече правят думата „либерализъм” мръсна дума в българския живот!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Заповядайте, господин Китов.

БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, аз съм трогнат и благодаря, че съм накарал не някои фирми, а Европейската комисия да съди някои държави, че е започнала процедура срещу България, че Комисията за защита на конкуренцията се е произнесла. Явно аз съм виновен за тези неща. Благодаря.

Благодаря. Аз знам, че не е истина, но не е лошо да го чуем.

По същество. Първо, уважаеми колега Шопов, аз съвсем отговорно от тази трибуна твърдя, че в момента от 5 хил. аптеки, две трети са аптеки на един собственик. Това трябва да Ви е ясно, което означава, че има тежко нарушение на сега действащото законодателство. Ако мислите, че тези 4 хиляди или 5 хиляди аптеки са на по един собственик, много се лъжете!

Второ, Вие говорите, че това, което казвате, става. И в комисията Ви казах, че ако отворим стенограмите на Тридесет и седмото Народно събрание, когато се приемаше Законът за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, Вие тогава бяхте на моята позиция, а именно за либерален модел. Можете да видите как сте гласувал. Тогава законът се внасяше от Мими Виткова и някак си не можехме да бъдем с нея. Нали така?! Въпросът е до принципи.

Що се отнася до лобирането, ще кажа, че няма как Вие да кажете, че други лобират, когато от една страна, говорейки, че либералният модел ще доведе до по-високи цени, от друга гледна точка Вие да искате фиксирана цена. То е едно и също. Или Вие не го разбирате, или защитавате интересите на онези, които са Ви го подали да го внесете.

От трибуната тук заявявам, че нямам лични интереси, нямам конфликт на интереси в този случай. Това е мое убеждение, което съм изразявал в годините, в които съм бил тук. Можете да го видите също.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика? Няма.

Имате право на дуплика, господин Шопов.

ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Аз се обосновах ясно защо искаме фиксирани цени на лекарствата – защото лекарствата не могат да бъдат като другите продукти, не могат да бъдат храна, не могат да бъдат облекло, не могат да бъдат телевизори или бяла техника. Затова се стига до спекулация с цените и тя е видима, до различни цени в различните аптеки. Тук не може да бъде класическата пазарна икономика, тук трябва реглаж и този реглаж трябва да бъде държавен реглаж.

БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС, от място): Най-регулираното нещо е това!

ПАВЕЛ ШОПОВ: Що се касае до другите забележки, които направихте, да, точно така, тези лобита, които работят в момента и които искат ликвидирането на досегашния модел на собственост на аптеките, са толкова мощни, имат толкова пари – ясно е, че в производството на лекарства и вноса на лекарства се акумулират огромни средства – та те имат мощта и въздействието да инспирарат точно тези институции, които всъщност работиха именно за да се провокира тази абсолютно ненужна промяна. Няма логика за тази промяна след една година и три месеца! И аз точно това обясних преди малко – че всъщност тези лобита по различни начини с мощни средства успяха да докарат този законопроект дотук.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Адемов, имате думата.

ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.

Искам да кажа само няколко неща.

Първо, когато се обсъждат в пленарната зала законопроекти, свързани със Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, винаги има противопоставяне на тази тема – кой може да бъде собственик, кой има право да бъде собственик – и винаги има противопоставяне на така наречения етичен модел на така наречения либерален модел. И това противопоставяне, трябва да го кажем съвсем ясно, не е в интерес на българските граждани, не е в интерес на потребителите на лекарствени продукти.

Какво точно искам да кажа? Тук се говори много за лобиране, говори се за фармацевтични компании и т.н. В тази връзка искам да кажа, че нямам аптеки, не съм имал и нямам намерение да имам. Това – първо.

Второ, тук се каза, че се правят опити в пленарната зала и беше обвинен председателят на комисията, че се опитвал да прекара камилата през иглени уши. Аз ще се опитам да направя точно обратното – да направя така, че да прекарам иглата през ушите на камилата с надеждата някой да ме чуе за какво става въпрос.

По първия законопроект, внесен от господин Сидеров и група народни представители, за така наречените фиксирани цени на лекарствените продукти. Какво казва сега действащият закон? В България има няколко вида цени. Държавата регулира цените на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, тоест лекарствените продукти, които се плащат с публични средства. Второто нещо, което казва главата за цените на лекарствените продукти, е, че държавата регулира пределните цени с Наредбата за пределните цени на лекарствените продукти, които се отпускат с рецепта по лекарско предписание. И третото нещо, което казва законът, е, че държавата регистрира максималните продажни цени на дребно на лекарствените продукти.

Това казва в момента законът, който сме приели преди година и няколко месеца. Сега вие, колеги, предлагате да фиксираме цените. Към този законопроект аз имам един-единствен въпрос: кои цени да фиксираме? Казах ви, че има няколко вида цени. В законопроекта вие не казвате кои цени да фиксираме. Искате да фиксираме цени на производителя? Искате да фиксираме цените на едро? Или искате да фиксираме продажните цени? Това във вашия законопроект го няма. Аз мога да коментирам само едната част от този тип искания. Ако искате да фиксирате продажните цени на дребно, тогава лекарствените продукти, които са включени в така наречения реимбурсен списък, преди това в Позитивния лекарствен списък, които са предмет на договаряне от Националната здравноосигурителна каса с надеждата, че ще се постигнат и винаги се постигат по-ниски цени. Как така ще се получи договаряне, което да доведе до сваляне на цената, когато цените са фиксирани? Ако това искате, това е съвсем друга тема и тази тема, развита по този начин, е точно контрапродуктивна на това, което вие казвате. С лобиране за фиксирани цени се лобира не за интереса на потребителя и за интереса на българските граждани, а се лобира за интереса на производителя.

Така че когато говорим тези неща, трябва да сме изключително внимателни, за да не предизвикваме такъв тип дискусия.

По втория законопроект. Защо са тези 81 члена само след една година? Ами, уважаеми колеги, този законопроект е подготвян близо година и половина или две години преди да е приет в Народното събрание. Само шест месеца законопроектът се приема и се подготвя в комисията в Народното събрание на първо и второ четене. В рамките на тези две, близо три години, тази наука, наречена фармакоикономика, е изключително динамична и тя се променя. Ако вие сте прочели внимателно законопроекта на Министерския съвет, ще видите, че първите 50 члена са технически, с корекции, които са предизвикани от промените през тези години.

Що се отнася до типа ценообразуване, как се ценообразува в България, как се ценообразува в европейските страни, практиката е различна и няма точна директива, на която да се подчинява ценообразуването. Всяка страна членка ценообразува по начин, по който националното законодателство сметне за необходимо. Оттук нататък какви са възможностите в Европейския съюз? В Европейския съюз ценообразуването е различно, общата практика обаче е, че публичните средства, които се използват за лекарствени продукти, подлежат на регулация. По нашата Конституция, чл. 52, ал. 5, държавата осъществява контрол върху всички здравни заведения, както и върху производството на лекарствени средства и върху търговията с тях. Тоест държавата чрез тази наредба за пределните цени и с всички тези текстове в Закона за лекарствените продукти осъществява тази конституционна норма – регулира цените на лекарствените продукти. Регулирането на цените на лекарствените продукти обаче не означава фиксирането на цените.

В България, когато става въпрос за ценообразуване на лекарствените продукти, които се финансират от публични средства, е възприет механизмът на външното рефериране. Какво означава това? Това означава, че когато се определят цените на производител, се вземат цени на осем държави – членки на Европейския съюз, и най-ниската цена е тази, която се регистрира. Има и друг подход, разбира се, който е свързан с разходите, които се определят от самия производител, плюс другите такси, които се прибавят към тези разходи, и се определя цената на производителя. Ние сме възприели този механизъм, който се практикува вече няколко години.

И сега – за прословутия чл. 222. Казаха се всякакъв тип аргументи, аз няма да се спирам нито на европейските, нито на другите аргументи, но понеже господин Корнезов води заседанието, ще си позволя да кажа няколко конституционни аргумента. Член 6 казва: “Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на (няма да изброявам всички) ...образование.” Откъде накъде този, който има образователна-квалификационна степен “магистър-фармацевт”, ще има право на собственост? Ще кажа и другия конституционен аргумент, който се намира в чл. 19, ал. 2: “Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност.” Тоест стопанската инициатива на всички български граждани трябва да бъде гарантирана независимо от образователния ценз. Друг е въпросът, че в самата аптека, наречена здравно заведение в нашето законодателство, работи единствено и само магистър-фармацевт. Това е неотменно право.

Нещо повече, различен режим дава и сега действащият закон, който хвалим толкова много. Защо физически и юридически лица нямат право, ако не са магистър-фармацевти, на собственост, а общините имат право на такава собственост при определени условия? Защо по отношение на правото на собственост има два режима в един и същи закон? Някой може ли да отговори на този въпрос? Или отговаряме: защото искаме и в общините да има аптеки - там, където няма аптеки, разбира се. Така е казано в закона.

Така че, уважаеми колеги, тук не става въпрос нито за лобиране, нито за отнемане на възможността магистър-фармацевти да имат аптеки, защото те имат право на собственост и могат да имат. Но да отнемеш правото на собственост на всеки един български гражданин само на базата на това, че той няма необходимата образователно-квалификационна степен, според мен не е правилният режим.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Цветкова, заповядайте.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги, аз бих започнала моето изказване с малко по-груб тон. Бих казала една българска поговорка, че „Всичката я Мара втасала”, че стигнахме до собствеността на аптеките.

На фона на всичките нарушения на права на Европейския съюз, на който ние сме членки, толкова трескаво бързаме да променим Закона за лекарствата в хуманната медицина и то е точно, за да се защитят някакви корпоративни интереси.

Не е вярно, и се чете точно двусмислено писмото, което е на госпожа Меглена Кунева, защото в него е цитирано, че към настоящия момент няма започната процедура за нарушение на чл. 226 от Договора за създаване на Европейската общност срещу България, във връзка със Закона за лекарствата.

БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС, от място): Това е старо писмо.

ВАНЯ ЦВЕТКОВА: Не е старо писмо. Има дело срещу Италия, то е отпреди повече от две години и какво се случи оттогава? Защо премълчаваме да изброим всичките членки, както някои колеги казват, на Европейския съюз - освен Италия, Испания, Франция, Португалия, Австрия, Германия, Румъния? Ние ли сме най-големите либерали в Европейския съюз? Трябва да ви кажа, че там, където е либералният модел в Европейския съюз, има много сериозни проблеми, тъй като големите търговски дистрибутори и вериги от Европейската общност много бързо са се наложили и те са единствените собственици на тези аптеки. Наложили са се допълнителни мерки за ограничаване на тези практики.

Фармацевтичната практика това е практика, както лекарската практика. Аз не съм фармацевт и нямам никакви интереси в тази посока, но за мен това е изключително общественоотговорна професия, която не може да бъде подчинявана на едри търговски корпоративни интереси.

Аз също имам общественоотговорна професия и знам, че ако съм в подчинение на един строителен предприемач какво ще се случи с конструкцията на сградата, за да може максимално да бъде изтънчена, така че той да спечели най-много.

Много ясно, че тези, които произвеждат лекарства, ще насочват потока към собствените си аптеки. Въпросът е, че след приемането на този закон през миналата година се засегнаха страшно много корпоративни интереси - от една страна, на големите търговски вериги в България, от друга страна, това е по-малкият проблем, на лекарското съсловие, което притежава аптеки. Има и такива случаи, че те се ползват от хора в собствените аптеки с фалшиви дипломи, за което има и доказателства.

Това, което искам да кажа като определение, е, че етичният модел е бариерата към конфликта на интереси. Тук става дума за конфликт на интереси, свързан със здравето на българите.

Защо като толкова много сме се загрижили за цените на лекарствата, не говорим за най-високото ДДС, което има България. В Италия, Франция, Андора ДДС-то е между 3 и 6%. Ние имаме ДДС 20%.

СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Защо тогава отхвърлихте нашето предложение?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, Ви. Знаете, че се говори само от трибуната.

ВАНЯ ЦВЕТКОВА: За мен либералният модел е един гъвкав подход за налагане точно на големи корпоративни интереси. Това е, което искате да наложите в българския парламент като закон, в българското законодателство. Не се знае кога ще се случи това и да бъде осъдена Италия, ами след това кога ще осъдят – Франция, Германия, Испания, Португалия, Австрия? Това е един процес.

Защо спестявате декларацията на Европейския парламент, в която се казва, че нарушаването във фармацевтичния сектор би могло да доведе до ситуация, при която всички фармацевти да попаднат в ръцете само на няколко собственици. Нима Европейският парламент не е институция?

При моето най-голямо уважение, аз съм убедена, че в този, колкото хуманен сектор от икономиката, това е една индустрия – фармацевтичната индустрия, която е много по-голяма и от оръжейния бизнес, на днешно време се създават вируси, за да се правят лекарства. Не бива да позволяваме да се търгува със здравето на българските граждани. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.

СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Реплика!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма да Ви дам, госпожо Банкова.

СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Защо? Не съм се изказвала по този закон.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не се ли изказахте по този закон? Какъв пропуск! Заповядайте.

Доктор Китов, и на Вас ще дам думата, но в рамките на две минути, за да можем да приключим в рамките на работното време.

СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател, за Вашата добронамереност да ми дадете думата.

Уважаеми колеги, аз съм приятно впечатлена от все повече чуващите се на глас мнения, че е абсолютно необходимо да се намали драстично ДДС върху лекарствата. Още веднъж искам да съобщя моето удовлетворение от позицията на проф. Гайдарски, който в последните дни от своята работа като министър заяви, че ако зависи от него ДДС на лекарствата трябва да бъде намален.

Отново искам да заостря вашето внимание – радвам се, че все повече колеги правят сравнение между ниския процент на ДДС на лекарствата в другите европейски страни и изключително високия процент ДДС на лекарствата в България – 20%.

Отново искам да помоля за вашия отговор, защо допускаме българските граждани, голямо число, големи групи от български граждани да купуват своите лекарства от Гърция, Турция, Македония? В същото време в България това ДДС да не може да помръдне.

Благодаря за конструктивния дух, благодаря за все повече мнения, които се чуват в подкрепа на предложението, което направихме с Минчо Христов още преди година-две, когато гледахме ДДС върху лекарствата. Крайно необходимо е този процент да бъде снижен драстично, защото така, както е ситуацията сега в България, лекарствата са недостъпни за голяма част от българските граждани. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, това не беше реплика. Благодарим Ви и на Вас, но нали знаете, че репликата е несъгласие с госпожа Цветкова? (Реплика от народния представител Стела Банкова.)

Доктор Китов, заповядайте.

БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател! Госпожо Цветкова, 2001 г. срещу 2002 г., когато вашият министър Милен Велчев внесе и въведе ДДС върху лекарствата, тогава ние Ви предупреждавахме. А Вие, госпожо Банкова тогава вдигахте две ръце и пляскахте на решенията на Симеон Сакскобургготски.

СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Не е вярно това.

БОРИСЛАВ КИТОВ: Второ, аз само два пъти съм Ви виждал така да сте разпалена – сега за лекарствата и за аптеките, и вторият път, когато се правеше Строителната камара. Тогава защитавахте Вашите интереси, сега защитавате интересите на Вашата приятелка. Вие знаете. Не бъркайте производител с търговец на дребно. Това са две съвсем различни неща. Когато се защитава една кауза тя остава да се продава. Иначе става само един патос, от който обаче ще Ви останат само наградите от Фармацевтичния съюз.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Цветкова, заповядайте, имате право на дуплика.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): Не ме интересуват никакви награди, господин Китов, и нямам никакви интереси, и не съм строител, а съм само проектант. Така че не свързвайте нещата. Може би гузен негонен бяга, но поне се дръжте достойно като лекар, защото, защитавайки гилдията на фармацевтите, Вие би трябвало да защитите и интересите на пациентите, които са и Ваши пациенти. Защото при създаването на аптечния сектор, на професията аптекар още през вековете е възникнало разделянето - този, който предписва лекарството, и този, който го отпуска. Това е вторият контрол, който е за съхраняване на човешкото здраве.

Така че либералният модел, както казах, това е гъвкавият подход към осигуряване на корпоративните интереси на големите търговски вериги. Това е истината и частните интереси на една малка част от докторите.

Имате си професия, практикувайте си я, недейте така, защото иначе изобщо трябва да ликвидираме тази практика на фармацевтите. Вие нямате нужда от тях, но аз мисля, че те имат много по-специфични знания и умения върху лекарствените продукти, отколкото лекарите. Ако нямаше нужда от тази професия, нямаше да има такава специалност в института.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, ще направя няколко съобщения.

Утре започваме в 9,00 ч. с гласувания. Първо ще гласуваме двата законопроекта относно конфликта на интереси, след това проекта за решение за промяна на участието на контингент от Въоръжените сили на Република България в операцията на Многонационалните коалиционни сили в Ирак, трето, първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит.

Парламентарният контрол ще започне в 11,00 ч., както е по правилник.

Ще съобщя само министрите, които ще отговарят: заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Даниел Вълчев, заместник министър-председателят и министър на извънредните ситуации Емел Етем, министърът на вътрешните работи Михаил Миков, министърът на културата Стефан Данаилов, министърът на финансите Пламен Орешарски, министърът на правосъдието Миглена Тачева, министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров, министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров и министърът на здравеопазването Евгений Желев.

Продължаваме утре в 9,00 ч.

Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)
(Закрито в 14,02 ч.)



Председател:

Георги Пирински

Заместник-председател:

Любен Корнезов

Секретари:

Нина Чилова

Мирослав Мурджов

Каталог: Stenogrami -> stenogrami Beron
stenogrami Beron -> Програма за работата на Народното събрание за 19-28 юли 2006 г
stenogrami Beron -> Четиридесето народно събрание триста деветдесет и шесто заседание
stenogrami Beron -> Заседание софия, петък, 7 април 2006 г. Открито в 9,03 ч
stenogrami Beron -> Заседание софия, петък, 1 февруари 2008 г. Открито в 9,03 ч
stenogrami Beron -> Закон за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет, внесен от Министерския съвет
stenogrami Beron -> Заседание софия, петък, 16 май 2008 г. Открито в 9,07 ч
stenogrami Beron -> Решение за приемане на Обобщен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет през 2007 г