Революция: внезапна, радикална и пълна промяна на начините, по които обикновено се случват нещата



страница1/10
Дата11.01.2018
Размер2.42 Mb.
#43605
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
Революция на любовта

Джойс Майер

Революция: внезапна, радикална и пълна промяна на начините, по които обикновено се случват нещата.

Революция — самата дума поражда надежда, разпалва страст и вдъхновява към вярност така, както никоя друга дума в човешкия речник. Революциите се разпалват от един човек или малка група от хора, които искат повече да живеят по начина, който са го правили до сега. „Вярвам, че сега е време, в което човекът отново се нуждае от Революция и то най-великата от всички до сега" — казва Джойс Майер. Ще ни трябват революции като тези, които са белязали хода на световната история в поколенията преди нас, не се нуждаем от етически, икономически или технологически революции. Нуждаем се от Революция на любовта".


Книгата, която държите в ръцете си е опасна — наръчник на мисионера. Тя не е само призив към действие, тя е призив към това да бъдем... да бъдем човека, който ще помогне на приятел в нужда..., който ще помогне на странник в нужда..., който ще бъде сериозен и агресивен във вършенето на благодеяния. Джойс Майер посочва, че ако живеем за себе си, никога няма да бъдем удовлетворени. Библията ни учи, че единствено когато се посветим да даваме, получаваме не само това, което сме дали, но и допълнително благословения.

С приноса на гостуващите автори Дарлийн Чех от Хилсонг, Мартин Смит от Дилириъс, пастир Пол Сканлън и Томи Барнет, както и Джон Максуел, РЕВОЛЮЦИЯ НА ЛЮБОВТА посочва един съвършено нов начин на живот, който ще промени както личния ви живот, така и света около вас.


Революция на любовта

Джойс Майер


Гостуващи автори:

Дарлийн Чех

Мартин Смит

Пол Сканлън

Джон Максуел

Томи Барнет

ДЖОЙС МАЙЕР
Революция на любовта
ХРИСТИЯНСКА ФОНДАЦИЯ

АНИМ


София, 2009

Copyright © 2008 by Joyce Meyer Originally title: The Love Revolution

Life In the Word, Inc. P.O. Box 655 Fenton, Missouri 63026 All rights reserved

Първо издание на български език

© 2009 Християнска фондация АНИМ

Ловеч 5500, ул. „Стефан Караджа" 15

Изданието се осъществява със съдействието на Издателство „Нов човек"

София 1303, ул. „Антим I" 28

www.novchovek.com

ISBN: 978-954-407-314-5

Превод от английски: Свилена Стоянова

Предпечат: Васил Папратилов

Оформление: Филип Папратилов
Съдържание
Въведение

1. Какво не е наред в този свят?

Гостуващ автор: Дарлийн Чех

2. Коренът на проблема

3. Нищо добро не става случайно

4. Прекъснати от Бог

5. Любовта намира начин

6. Побеждавайте злото с добро

7. Справедливост за угнетените

Гостуващ автор: Мартин Смит

8. Любовта е за всички, а не само за избрани

Гостуващ автор: Пол Сканлън

9. Накарайте хората да се чувстват ценни

Гостуващ автор: Джон Максуел

10. Агресивни благодеяния

11. Открийте от какво се нуждаят хората и бъдете част от отговора за тях

12. Безусловна любов

13. Любовта не държи сметка за зло

14. Практични начини да показваме любов

Гостуващ автор: Томи Барнет

15. От съживление ли се нуждаем или от революция?
Въведение
Революция - самата дума поражда надежда, разпалва страст и вдъхновява към вярност така, както никоя друга дума в човешкия речник. През цялата история идеята за революцията е възпламенявала лудите глави и окрилявала слабите. Революциите са сплотявали търсещите по-възвишени каузи и са давали на доскоро безцелните мъже и жени смисъл и цел в живота, за която са били готови да се борят до смърт. Родили са славни лидери и са възпитали велики последователи, които буквално са променили света.

Революцията е внезапна, радикална и пълна промяна на начините, по които нещата се случват обикновено. Революциите се разпалват от един човек или от много малка група от хора, които не искат повече да живеят по начина, по който са го правили до сега. Те вярват, че нещо може и трябва да се промени, прогласяват идеите си, докато започне мъртво вълнение (нещата да се разбушуват под повърхността) и в крайна сметка да се промени цялата ситуация, често по много радикален начин.

Светът е свидетел на много революции в миналото, когато са сваляни правителства, злоупотребяващи със своите граждани. Така става например по време на революциите в Америка, Франция и Русия (известна като болшевишка). Революции избухват тогава, когато стари и неефективни системи или начини на управление биват заменени и предишните начини на мислене отстъпват пред нови идеи, като става при Научната революция или Индустриалната революция. Томас Джеферсън казва: „Всяко едно поколение се нуждае от нова революция." Вярвам, че сега е време, в което светът отново се нуждае от революция и то най-великата от всички до сега. Не ни трябват революции като тези, които са белязали хода на световната история в поколенията преди нас, не се нуждаем от политически, икономически или технологически революции. Нуждаем се от Революция на любовта.

Трябва да отхвърлим владичеството на егоизма и егоцентризма в живота си. Нищо не може да се промени в света, в който живеем, докато всеки един от нас не пожелае да се промени. Често ни се иска светът наоколо да бъде различен, без да осъзнаваме, че състоянието, в което се намира той, се дължи на начина, по който живеем своя индивидуалистичен живот, и на решенията, които вземаме всеки ден.

Ако всеки човек на планетата знае как да получава и да дава любов, светът ни ще бъде радикално различен. Ясно осъзнаваме, че нещо не е наред в нашето общество и то трябва да се поправи, но сякаш никой не знае какво да направи и как да започне промяната. Реакцията ни към света, в който всичко е извън контрол, е да се оплакваме и да мислим: „Някой трябва да направи нещо." МИСЛИМ И говорим, че вероятно Бог, правителството или някой на власт трябва да предприеме действия. Истината е, че всеки един от нас трябва да направи нещо. Нужно е да се научим да живеем живота си по съвсем различен начин. Трябва да сме готови да учим, да се променяме и да признаем, че самите ние сме част от проблема.

Не можем да поправим нещо, което не разбираме, затова първо трябва да разпознаем корена на проблема. Защо повечето хора са нещастни? Защо има толкова насилие в семействата, кварталите, градовете и нациите? Защо хората са гневни? Може би си мислите, че това се дължи на греха. Може би дори си казвате: „Хората са грешни. Това е проблемът." На теория и аз съм съгласна, но искам да погледнем на проблема от практична гледна точка. Твърдо вярвам, че коренът на всички тези противоречия, а и на много други, е егоизмът. Егоизмът е продукт на греха. Това е някой да твърди: „Искам това, което искам, и ще направя каквото трябва, за да го получа." Грехът се появява, когато човек тръгне против Бога и Неговите пътища.

Ние като че ли живеем „наопаки" - точно противоположно на начина, по който трябва. Живеем за себе си, но сякаш никога не успяваме да удовлетворим своите желания. Трябва да започнем да живеем заради другите и да научим чудесната тайна, че единствено това, което даваме, се връща при нас преумножено. Харесват ми думите на един известен доктор, на име Лука: „Раздайте живота си и ще го намерите, но той не просто ще ви бъде върнат, а възстановен с бонус и благословения. Даването, а не получаването, е начинът. Щедростта ражда щедрост" (Лука 6:38, превод на Библията „Посланието").

В много общества основна цел на хората е станала да притежават, да станат собственици и да контролират. Всеки иска да е „номер едно", което автоматично означава много хора да останат разочаровани, понеже само един може да бъде номер едно в дадена област в даден момент. Само един човек може да бъде най-бързият бегач на света, само един може да бъде президент на дадена компания, само един - най-добър актьор за годината на сцената и на екрана. И макар да вярвам, че всички трябва да бъдем целенасочени и да правим най-доброто на което сме способни, не смятам, че трябва да искаме всичко за себе си, без да ни е грижа за останалите край нас.

Към момента на създаването на тази книга имам зад гърба си шестдесет и пет години живот и като че ли това е достатъчна квалификация да знам някои неща. Поне съм живяла достатъчно дълго и съм изпробвала множество начини да се опитам да бъда щастлива. По метода на елиминирането съм открила кое работи и кое не. Егоизмът не помага на живота да върви така, както е предопределен да върви, и определено не е според Божията воля за човечеството. Вярвам, че в тази книга мога да докажа, че егоизмът всъщност е най-големият проблем, с който се сблъскваме днес по лицето на земята, и за да се справим с него, трябва да предприемем драстични действия. Необходимо е да обявим война на егоизма. Нужна ни е революция на любовта.

Любовта трябва да бъде повече от теория или дума за нас - тя трябва да се превърне в действие. Трябва да се види и да се усети. Бог е любов! Любовта е и винаги е била Неговата идея. Той е дошъл, за да ни обича, за да ни научи как да Го обичаме и как да обичаме себе си и другите.

Когато изпълним това, животът става красив; когато не го правим, нищо не върви както трябва. Любовта е отговорът на егоизма, защото любовта дава, когато егоизмът отнема. Ние трябва да бъдем буквално избавени от самите себе си, а Исус е дошъл именно с тази цел, както виждаме във II Коринтяни 5:15: „И Той умря заради всички, така че тези, които живеят, да живеят вече не за себе си, но за Него, който умря и възкръсна заради тях."

Наскоро размишлявах за ужасните проблеми в света като милионите гладуващи деца, СПИН, войните, потисничеството, трафика на хора, кръвосмешението и много, много други. Осмелих се да попитам Бог: „Как можеш да търпиш всичко, което се случва, без да правиш нищо?" Тогава чух Бог да отговаря в духа ми: „Аз работя чрез хора. Чакам Моят народ да се надигне и да направи нещо."

Може би и вие си мислите също като милиони други хора: „Знам, че светът има проблеми, но те са толкова огромни, че каквото и да направя, няма да окажа никакво въздействие". Точно този начин на мислене ни е пречил и ни е парализирал, докато злото е продължавало да триумфира. Трябва да спрем да мислим какво не можем да направим и да започнем да правим това, което можем. В тази книга аз и чудесните гостуващи автори ще споделим много идеи и начини, по които всеки може да бъде част от това ново движение, което е способно да доведе до радикална положителна промяна.

Отказвам да стоя на „пауза" и минутка повече без да правя нещо, докато светът стремглаво се е устремил надолу Може и да не съм способна да разреша всичките проблеми, които виждам, но ще направя всичко, на което съм способна. Молитвата ми е да се присъедините към мен в съпротивата против несправедливостите и да сте готови радикално да промените подхода си към живота. Той не може да продължава да бъде свързан само и единствено с нас и това, което другите могат да направят за нас. Животът е в това, което ние можем да направим за другите.

Всяко движение се нуждае от мото или верую. Ние в служението на Джойс Майер с молитва сме създали завет, според който да живеем. Готови ли сте да се присъедините към нас?

Издигам състраданието и предавам своите оправдания. Заставам срещу неправдата и се посвещавам да живея, като върша обикновени постъпки, засвидетелстващи Божията любов. Отказвам да остана безучастен. Това е моето решение. Аз съм революцията на любовта.

Моля се тези думи да се превърнат и във ваше кредо - нов стандарт, по който да живеете всеки ден. Не бива да чакате, за да видите някой друг какво ще реши да направи и не се осмелявайте да чакате, докато движението стане популярно. Това е нещо, което трябва да решите сами; посвещение, което само вие трябва да направите. Запитайте се: „Ще продължа ли да бъда част от проблема или ще бъда част от решението?" Аз съм взела решение да бъда част от решението. Любовта ще бъде основната истина в моя живот.

Ами вие? Ще продължите ли да участвате в проблемите на света днес? Ще ги пренебрегвате ли, преструвайки се, че те изобщо не съществуват ? Или ще се присъедините към революцията на любовта ?


ГЛАВА 1

Какво не е наред в този свят?


Аз съм само един, но все пак съм някой. Не мога да направя всичко, но все нещо мога да направя. И понеже не мога да направя всичко, няма да откажа да направя това, което мога да направя!

Едуард Евърет Хейл

Докато си седя и пия сутрешното кафе и гледам през прозореца красивата гледка, която се разкрива пред мен, 963 милиона души гладуват. Повече от един милиард души печелят по-малко от един долар на ден. Тридесет хиляди деца ще умрат днес поради бедност. Това се случва в някои от най-бедните селца - твърде отдалечени от съзнанието на света. Това означава, че всяка седмица умират по 210000, а на година са 11 милиона, като повечето от тях са под пет години.

От 2,2 милиарда деца по света, 640 милиона са без приличен подслон, 400 милиона нямат чиста питейна вода, а 270 милиона нямат достъп до лекарски услуги от каквото и да било естество.

За вас тези статистики така плашещи ли са, както са за мен? Надявам се да е така. Това са смайващите, отрезвяващи факти за живота по света, в който живеем. Тези неща се случват на нашата планета пред очите ни. Осъзнавам, че изнесените данни може да не се отнасят за града или държавата, в която живеете, но днес повече от всеки друг път ние сме граждани на света. Част сме от едно глобално общество, а членове от семейството на човечеството страдат по немислими и необясними начини.

Вярвам, че е дошло времето да издигнем по целия свят глас за пробуждане, да отправим вик за осъзнаване, който да ни измъкне от нашето невежество, самодоволство, неприязън към трудностите и да ни предизвика да се надигнем срещу болката и нищетата, загубата и недоимъка, неправдите и угнетението и условията на живот, които не са нито здравословни, нито достойни за хората. Наистина е настанало времето за Революция на любовта.

Една малка уста, шест зъба с абцес по време на едно пътуване на служението на Джойс Майер с цел оказване на медицинска помощ в Камбоджа само един зъболекар-доброволец извади двадесет и един зъба от устата на малко дете. Шест от тях бяха с абцес. Като се замисля за тази мъчителна ситуация, си спомням как на едно пътуване в Австралия моят съпруг имаше ужасен зъбобол. Беше толкова нещастен, защото се случи в самолета и не можеше да получи никаква помощ и облекчение. Веднага щом се приземихме в десет часа вечерта, му уредиха час при зъболекар и нещата се оправиха. Но какво да кажем за малкото момиченце и за хилядите други като нея, които всеки ден търпят болки и нямат достъп до никаква лекарска грижа? Опитайте се да си го представите. Какво ли е усещането да имате двадесет и един зъба, които се развалят и пулсират от болка?

Това невъобразимо страдание е реално, случва се на реални хора всеки ден в отдалечените краища на света. Повечето от нас или не знаят за тях, или в най-добрия случай само са виждали снимки на такива хора по телевизията. Дори си мислим: „Какъв срам. Някой наистина трябва да направи нещо по въпроса!" След това обаче продължаваме да си пием сутрешното кафе и да се наслаждаваме на красивата гледка през прозореца.

Там, където боклукът е съкровище

Едно десет годишно момиче на име Гчи живее на едно бунище в Камбоджа. Преместила се е там още на четири годишна възраст. Родителите й повече не можели да се грижат за нея, затова накарали по-голямата й сестра да я отведе. Единственият начин, по който двете можели да оцелеят, бил да живеят и да работят на бунището. Гчи прекарва по седем дни в седмицата в ровене из боклука с метална пръчка или направо с ръце, като търси храна, парчета стъкло или пластмаса, които може да продаде, за да изкара пари за храна. Тя живее вече шест години на бунището, а повечето там живеят от много по-дълго време.

Трябва да разберете, че това е бунището, на което се изхвърля градският боклук. Всяка вечер големи камиони докарват купищата боклук и стоварват остатъците от живота на другите хора от града. Децата работят там през нощта по тъмно, облечени с жилетки със светлоотразители, защото най-добрият боклук се намира през нощта, веднага щом се стовари на бунището.

След като посетих това бунище, бях запитана какво мисля за това място. Опитвайки се да събера мислите си, осъзнах, че ситуацията е толкова ужасна, че не знаех какво и как да мисля. Умът ми не можеше да схване тази дълбока деградация и не можех да облека с никакви думи това, което виждаха очите ми, но взех решение, че ще се опитам да направя нещо по въпроса.

Отне ни година на големи усилия от страна на няколко човека, които говореха за проблема и събираха дарения от партньорите в нашето служение, и разбира се, с финансовата подкрепа на нас с Дейв. Успяхме да преобразим два големи автобуса и да ги превърнем в мобилни ресторанти. Те паркират до бунището, децата влизат в автобуса, сядат, хранят се с добра храна и дори получават елементарни уроци по писане и смятане, за да бъдат подготвени за едно по-добро бъдеще. Разбира се, говорим за любовта на Исус, но не само им говорим, че са обичани, а им показваме, като снабдяваме техните практични нужди в живота.

Добрите намерения не са достатъчни

Чух исторя за един мъж, който заминал за Русия с доброто намерение да разкаже на хората за любовта на Исус Христос. По време на посещението видял много гладуващи хора. Като видял една опашка от хора, които чакали с надежда да си купят хляб за деня, той ги приближил с евангелизационни брошури в ръка и започнал да ходи край опашката от хора и да им разказва, че Исус ги обича, като поставял в ръката на всеки един по една брошура, на която било записано посланието за спасение. За по-сигурно се опитвал да помогне като говорил и преповтарял за любовта на Исус. Тогава една жена се обърнала към него и горчиво проговорила: „Думите ти са хубави, но те не засищат празния ми стомах."

Разбрала съм, че някои хора страдат прекалено силно и не могат да чуят благата вест, че Бог ги обича; затова те се нуждаят да преживеят тази любов, а не да слушат за нея. Един от най-добрите начини, по които това може да им се случи, е ние да снабдим техните нужди, а не само да им казваме, че са обичани.

Трябва да се пазим от мисленето, че само думите са достатъчни. Исус определено проповядва благата вест, но Той също така обикаля и върши добро, като изцелява всички, които са угнетени (вижте Деяния на апостолите 10:38). Говоренето не струва скъпо, нито изисква големи усилия, но истинската любов има висока цена. Бог е заплатил със собствения си Син и ако ние искаме да бъдем проводници на истинската любов, това ще ни струва висока цена. Може би ще ни се наложи да заделим от времето, парите, силите и притежанията си, но със сигурност ще трябва да платим цена!

Бог разчита на нас След малко ще изляза от къщи и ще пия кафе със съпруга ми, а по-късно ще идем да обядваме някъде. Вероятно ще бъдем навън около два часа, а през това време приблизително 240 деца ще станат жертви на индустрията на сексуалния трафик. Това означава, че ако някой не се намеси и не направи нещо, на всеки две минути животът на две деца ще бъде унищожен от някой алчен егоист. Какво можем да направим ние? Можем да бъдем загрижени, можем да бъдем информирани, можем да се молим, можем да предприемем действия. Можем да спонсорираме служения и организации с доказана репутация, които спасяват деца и жени от тези ужасни условия, а ако Бог ни води, можем дори да изберем да работим в тази сфера. Ако не е възможно да се посветим на пълен работен ден, можем да обмислим включването си в даден проект или в кратко мисионерско пътуване.

Сексуално робство

Докато човек се разхожда по тъмната алея, усеща как от мрака се прокрадват знаците на падение и разруха. Метални отпадъци и жици поддържат рушащите се каменни сгради. Въздухът е пропит с миризмата на гниещ боклук и човешка смрад. Зад полусрутената фасада се чуват писъци на разплакано дете, заглушени викове от ярост и гняв и пронизителният вой на едно от многото улични кучета, които скитат по тези жестоки улици.

Отделно от възприятията на всяко друго ваше сетиво, вие сте сигурни какво изпитвате или чувствате. Без съмнение това място е зло. Колкото и трудно да ви е да си представите, това е място, създадено от нечестиви и неморални мъже, които продават деца за секс. Този жив ад става дом на Самрауърк, когато тя е едва на седем години. Когато я спасяват на дванадесет години на една автобусна спирка, тя е деградирала до едно безжизнено същество, бледо копие на малко момиче, кожа и кости, емоционално замъртвяло, с празни очи, неспособни да изразят каквито и да е чувства. Пет години тя е жертва на похотливи изверги, които са плащали висока цена за удоволствието да наранят и поругаят нейното малко тяло. Вместо един, те плащали по три долара, защото била малка.

Състоянието на женските й органи е толкова тежко, че се нуждае от продължителна оперативна намеса, за да може изобщо да живее нормален живот. Но спешността на физическите й нужди е нищожна в сравнение с емоционалното и духовно страдание, което тя е понесла. Самрауърк е с диагноза СПИН. Като сираче тя няма никакъв спомен за своите родители. И като много други подобни на нея, тя е скована в мрака на невъобразимо зло. Според статистиките:

• 1,2 милиона деца всяка година са жертва на трафик, като тук не се включват милионите, които вече са в плен на трафиканти.

• На всеки две минути едно дете бива подготвяно за сексуална експлоатация.

• За последните 30 години приблизително 30 милиона деца са изгубили детството си поради сексуална експлоатация. Зъболекарят, когото споменах по-рано, е един от лекарите, които

участват в нашите служения в страните от третия свят. Всяко посещение е организирано от малък състав платени работници, но всички останали са чудесни доброволци, които си вземат отпуск и сами заплащат разходите си, за да дойдат с нас. Работят по дванадесет до шестнадесет часа на ден на места, където обикновено температурите стават много по-високи от тези, с които те са свикнали, и където няма климатици, нито дори вентилатори. Работят в далечни села под сенките на палатки и помагат на хора, които може би никога не са получавали медицинска грижа. Даваме им животоспасяващи лекарства и болкоуспокояващи. Даваме им витамини, храним ги и ги уверяваме, че Исус наистина ги обича. На всеки предоставяме възможността да приеме Исус и повечето от тях избират да го направят. Очите ми се просълзяват, когато си спомня за лекарите, зъболекарите, медицинските сестри и другите медицински работници, които с голямо вълнение са ни разказвали как тези пътувания са променили завинаги живота им. От своя страна ние се опитваме да им благодарим, но в крайна сметка те благодарят на нас, че сме отворили очите им за смисъла на живота.

На едно от пътуванията до Камбоджа взехме с нас една счетоводителка, която работи за нас, и макар тя често да гледа презен-тациите, които правим за тези пътувания, животът й бе променен, когато лично видя всичко това. Тя каза: „Чувствам се така, сякаш съм живяла в инкубатор през целия си живот." Това, което искаше да каже, бе че е била изолирана от реалността. Аз пък съм на мнение, че всъщност повечето от нас сме точно такива. Наясно съм, че не всеки ще може лично да посети страна от третия свят, за да види от първа ръка как са принудени да живеят хората, но поне можем да се опитаме да запомним, че видяното по телевизията е нещо, което се случва в действителност не на един* а на много хора. Бог обича тези хора и Той разчита на нас да направим нещо по въпроса.

Недохранване Мехрет се ражда здрава, но всеки ден недохранването погубвало тялото й и причинявало още по-голямо изкривяване на гръбнака й, което я прави неспособна да ходи, да не говорим за тичане и за игра с приятели. Освен това се стигнало до образуването на голям израстък от дясната й страна - твърде голям, за да го скрие, и твърде болезнен, че да го пренебрегне. Костите й са слаби, слаба е и самата тя.

Ако някой познава страданията на Мехрет, това е нейният баща Абеба. Нещото, което той иска повече от всичко друго, е да нахрани децата си... и скъпата му дъщеря отново да се оправи. Ако Мехрет започне да получава хранителните вещества, от които наистина се нуждае, процесът на влошаване може да бъде спрян. Но сега изглежда сякаш за нея няма надежда.

Ден след ден Абеба се бори с вината, че не може да изхрани децата си. Знае също, че ако нещо не се промени, състоянието на Мехрет ще става все по-лошо. Много скоро тя изобщо няма да може да се движи и в крайна сметка ще умре.

Днес Мехрет познава болката от глада... и от това да бъде различна от всички останали. И знае, че всеки нов ден ще бъде малко по-труден от предишния. В партньорство с „Помощ в международните кризи" служението на Джойс Майер започна да доставя необходимата храна за Мехрет, за да живее и да спре по-нататъшното влошаване на състоянието на гръбнака й. Но има още толкова много мили деца като нея, които се нуждаят от нашата помощ, за да спечелят войната против недохранването. Според статистиките: Ф В настоящия момент 963 милиона души по света гладуват.

• Всеки ден почти 16000 деца умират от недохранване, което прави по едно дете на пет секунди.

• През 2006 година 9,7 милиона деца са умрели преди да навършат пет годишна възраст. Повечето от тях са от развиващите се страни. Четири пети от тях в Сахара, Африка и Южна Азия - двата региона, които страдат в най-висока степен от глад и недохранване.

Пукнатина в основите на света

Струва ми се, че световната система има пукнатина в основите си, а ние си седим отгоре безучастно и наблюдаваме как тя се разпада. Ако се ослушате, ще чуете как хората повтарят: „Светът си отива. Светът се разпада." Чуваме за това по новините и в разговорите на хората. Всички като че ли говорят за неправдите по света. Но говоренето без предприемането на действия не променя нищо. Въпросът ми е: „Кой ще се надигне против неправдите и ще запретне ръкави да работи, за да обърне нередните неща и да ги направи правилни?" Аз съм решила, че ще го направя. Познавам и още няколко хиляди други, които са твърдо решени да сторят същото, но се нуждаем от още стотици хиляди, които да се присъединят към нас, за да свършим всичката работа.

Каквото и да е това, което можете да направите, заслужава си да го направите Може би вие си мислите: „Джойс, това, което аз мога да направя, няма да разреши по никакъв начин проблемите, които съществуват по света". Знам как се чувствате. Някога и аз се чувствах така. Но ако всеки мисли по този начин, никой няма да направи каквото и да било и в крайна сметка нищо няма да се промени. Въпреки че нашите лични усилия не могат да разрешат много от проблемите, ние заедно можем да доведем до значителна промяна. Бог няма да ни търси отговорност за това, което не можем да направим, но със сигурност ще ни потърси отговорност за нещата, които сме можели да направим.

Наскоро се завърнах от пътуване до Индия и във фитнес залата бях запитана дали наистина вярвам, че си заслужават всичките тези усилия да пътувам и дали изобщо променям нещо, тъй като има милиони, които продължават да гладуват, независимо от броя на хората, които успяваме да нахраним. Отговорих й, че Бог е поставил точно това в сърцето ми и ми стига да го правя без да оспорвам и да се съмнявам. Ако аз или вие бяхме гладни, защото не сме яли от три дни и някой ни предложи едно ядене, което да премахне болката от стомасите ни, няма ли да го приемем и да бъдем благодарни? Разбира се, че ще приемем. Така е и с хората, на които помагаме. Създали сме програми за продължителна грижа за мнозина от тях, но винаги ще има и такива, на които можем да помогнем само един или два пъти. Уверена съм, че тези начини на достигане до хората си заслужават усилията. Ако на едно гладно детенце можем да дадем ядене, струвало си е. Ако можем да помогнем на един човек да живее без болка дори един ден, струвало си е. За себе си съм взела решение винаги да правя това, което мога да направя и да помня какво ми е говорил Бог: „Дори да можеш да облекчиш нечия болка само за един час, струва си да го направиш".

Светът е изгубил аромата си Мисля, че мога със сигурност да кажа, че това, което светът предлага е безвкусно и тук въобще нямам предвид храната. Повечето от филмите, които се произвеждат в Холивуд, са напълно безвкусни. Много от разговорите, думите, сцените, образите са лишени от всякакъв вкус. Обикновено, като видим поведение, което е проява на лош вкус, много бързо обвиняваме „света" за това. Често казваме: „В какво се е превърнал този свят?" Но „свят" означава само хората, които живеят в него. Ако светът е изгубил аромата си, то е защото хората са станали неприлични в отношението и поведението си. Исус казва, че ние сме солта на земята, но ако солта изгуби свойствата си, тя за нищо не струва (вижте Матей 5:13). Казва се още, че ние сме светлината на света и не бива да я крием (Матей 5:14).

Помислете за нещата по този начин - всеки ден, когато излизате от своя дом, за да идете в мрачния и безвкусен свят, вие можете да бъдете светлината и аромата, от който той се нуждае. Можете да носите радост на работното си място, като твърдо решите винаги да имате добро отношение. Чрез съвсем обикновени неща като да бъдете благодарни, когато повечето са недоволни и се оплакват, като бъдете търпеливи, милостиви, бързи да прощавате, благи и насърчителни. Дори една усмивка и приятелско отношение могат да донесат аромат в това безвкусно общество.

Не знам за вас, но аз не обичам леката и безсолна храна. Съпругът ми имаше стомашни проблеми веднъж и лекарят му назначи много строга диета няколко дни. Доколкото си спомням, не изгарях от нетърпение да седна и да се нахраня. Дейв не е човек, който се оплаква, но всеки път, като седнехме около масата, го чувах да казва: „Това е толкова безвкусно". Храната се нуждаеше от сол, малко подправки, за да има вкус и точно от това се нуждае и светът днес.

Без любов и всичките й великолепни качества, животът е безвкусен и не си струва да се живее. Можете да направите един експеримент. Помислете си само: „Ще изляза в света днес и ще подправя нещата, ще им придам вкус". След това решете твърдо, че още преди да излезете от вратата, ще бъдете Божи посланик, ще давате щедро на хората, ще ги обичате и ще прибавите добър аромат в живота им. Можете да започнете, като се усмихвате на тези, с които се срещате през деня. Усмивката е символ на приемане и одобрение - все неща, от които по-голяма част от света отчаяно се нуждае. Предоставете се на Бога и Му се доверете да се погрижи за вас, докато вие сеете добри семена навсякъде, където идете, и вземате решения, които благославят другите.

Промяната започва от вас Разбирам, че самите вие не можете да направите абсолютно всичко. Това не подлежи на никакво съмнение. Но е факт, че трябва да кажете „не" на някои неща, иначе животът ви ще бъде изпълнен със стрес. Аз нямам възможност да отида като доброволка и да обучавам деца, нито да ходя и да разнасям храна на възрастните хора, но мога да правя множество други неща, за да допринеса за позитивната промяна в света. Мисля, че въпросът, на който всеки един от нас трябва да даде отговор, е: „Какво правя аз, за да подобря живота на някой друг?"

А още по-добър въпрос е: „Какво съм направила днес, за да направя живота на някой друг по-добър?"

На моменти тази книга може да ви се стори трудна за четене защото повдига много неудобни въпроси. Но всеки един от нас трябва да се замисли за тях. Нищо добро не се случва случайно. Ако искаме да бъдем част от тази революция, означава, че нещата трябва да се променят, а те не могат да се променят, ако преди това не се променят хората. Всеки един от нас трябва да осъзнае, че промяната започва от него самия!

Революционер на любовта Дарлийн Чех

Пътешествието на сърцето е едно от най-големите и сложни тайнства. Въодушевлението и тъгата, надеждата и очакването, висините и низините... и за жалост на мнозина нетърпимото разочарование, което намира сърцето в състояние, в което то само функционира, без да желае да изпитва повече каквото и да било. Когато човек не може да проумее великата любов на Бога, да се облегне на нея и да намери сили, тогава човешкото сърце си намира начини, по които да се справи, да изтърпи и дори да оцелее в грубата действителност. В такова положение се намират безброй хора по света - от най-богатите, до най-бедните, понеже сърдечната нищета не зависи от това колко си богат.

Пророк Исая говори за радикална революция на любовта в Исая 61:11, където Словото описва ден, в който любовта ще проникне у хората, които намират дължимата праведност... и у които Исус ще проправи път през пустинята. „Защото както (със сигурност) земята произвежда растенията сИ и както в градина пониква посятото в нея, така (със сигурност) Господ Йеова ще направи праведност и хвала да поникнат през всички народи (чрез силата на Словото и способността му да се изпълни) •

Революцията на любовта не е просто някаква велика идея, а е спешна и неотложна реалност, особено ако вярваме, че ще видим как тези трагични неправди в света се преобръщат и променят напълно, включително и най-тежката трагедия от всички - трагедията на човешкото съкрушено сърце.

Отново и отново се сблъскваме с трагедията и страданието на човешкото сърце в образа на младата майка, която кърми своето дете, макар че е болна и смазана от СПИН. Тя дава най-доброто от себе си и е изправена пред решението... дали да нахрани детето си и да го зарази със своята болест, или да го остави да умре от глад поради липса на алтернатива? Сърцето на тази майка е повече от съкрушено. А тя е майка, която по нищо не се различава от мен, и се изпълва с наслада, когато има възможността да види детето си да процъфтява под нейната ласкава грижа.

Тъжно е да гледаме млади мъже и жени, които нямат храна, нямат вода, нямат къде да отидат и бездействат. Това съкрушава сърцата им и ги изпълва с постоянно разочарование и обезверение. Сърцата и мислите им са пълни с безброй мечти, но само ако имаше начин да отидат на училище и да си вземат нещо за ядене.

Невероятно е на какво е способен един отчаян човек, причинявайки допълнителни вреди и проявявайки крайно насилие към другите... колко малка е стойността на човешкия живот, когато е изправен пред постоянно крайно лишение. Сърцето може да понесе само определена болка.

Четиринадесет годишно момче отглежда своите по-малки брат и сестра и по-малък племенник в барака, покрита с ламаринен покрив, което в покрайнините на Сахара в Африка се счита за дом. Работи по ЦЯЛ ден в малка ферма, като се опитва отчаяно заедно със себе си да ги изучи и тях, и да им намери какво да ядат, за да бъдат силни всеки ден. Родителите му са починали от СПИН и в града са изгонили децата от страх да не са носители на вируса. Несгодите са големи и тепърва ще бъдат изпитани. Но изключително смелото сърце на това четиринадесет годишно момче рухва поради безмилостната, тежка работа, болестите и несигурността.

Една млада майка от Сидни, Австралия, е посветила целия си живот на съпруга и децата си, само за да открие, че мъжът й я е мамел много, много месеци наред и сега иска да се ожени за „новото си попадение"; тя вече е изолирана, отчаяна, унизена и разрушена, но трябва да се изправи пред своето бъдеще не само без съпруг, но и често без децата си, защото нейният бивш мъж се бори за попечителство над тях. Сърцето й е толкова съкрушено, че дори й е трудно да диша и изобщо не вижда бъдеще за себе си.

Спомням си когато бях в глуха провинция на Уганда заедно с една невероятна жена, която ръководеше програма за спонсориране на деца, и когато се заговорихме тя сподели, че независимо от техните усилия да спасят сираците в този район, броят на децата без най-необходимите средства за оцеляване е поразително голям. Аз се изправих и започнах да масажирам уморените й рамене, докато тя продължаваше да ми разказва със съкрушено сърце и неотслабващо чувство на безсилие и не след дълго думите се превърнаха в хлипане. Годините на живот с ограничени средства, използвани максимално, без да са в състояние да помогнат на всички деца, които си лягат гладни и самотни, бяха се стоварили върху тази изнурена душа.

Историите за хора, които се борят да оцелеят от дълбините на Африка до високо населените региони в Азия и дори до Америка, могат да продължат до безкрай. Накъдето и да обърнете очи, ще видите издигнати високи непреодолими стени на разруха и мъка, за които нито камионите, натоварени с храна, нито колетите с подаръци, нито имунизациите, съветниците и подкрепата са достатъчни. Нуждаем се от много повече, за да разрушим този порочен, коварен цикъл. Революция на любовта - в нея откриваме своята житейска мисия.

Лука 4 гл. отправя ясно и недвусмислено послание:

„Духът на Господа е върху Мене, ЗАЩОТО Ме е помазал да благовествам на сиромасите; пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и преглеждане на слепите, да пусна на свободаугнетените, да проглася благоприятната Господня година" (Лука 4:18,19).

Всеки път, когато чета и препрочитам този пасаж, осъзнавам, че е необходимо да бъда съсредоточена и наясно със стремежите на живота, а те трябва да бъдат да издигаме и благославяме другите ... от най-малките жестове до най-големите проекти, защото това е времето, в което трябва да се изправим, да излезем от рутината и статуквото си, от живота на комфорт и егоизъм, и да предоставим себе си на братята и сестрите в нужда по света.

Има велика дума, която наистина показва едно от най-могъщите неща, които любовта носи в живота... и тази дума е НАДЕЖДА. Словото казва, че ние имаме тази надежда като котва за душите си (Евреи 6:19). Псалом 39:7 казва: „И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е в Тебе". Надеждата остава, когато ситуацията е безперспективна или дори невъзможна. Мисията ни е да донесем тази надежда заедно с вяра и любов на наранените и страдащи хора.

Сърцето ми е изтощено и предизвикано до краен предел в опити да открия решение за тези, които не живеят, а съществуват в най-ужасните, поразени от бедност условия. И същевременно по чуден начин, когато сте сред тези, които нямат нищо, и състоянието им изглежда безнадеждно, усещате по мощен начин Божията благодат сред тези чудесни хора. Дори когато се борят и се мъчат да продължат пътешествието на своето оцеляване, Бог сияе чрез тях. Срещнала съм много „обнадеждени затворници", както се казва в Захария 9:12, които простичко и чистосърдечно вярват и ЗНАЯТ, че единствено Бог е техният отговор и снабдител.

Моето лично търсене и стремеж е да обичам Господ и да Му се покланям с целия си живот и това е най-възвишеният приоритет за мен в моя духовен път - да търся Него, да обичам Него и да служа на Него. Осъзнаването на сериозността на живота на поклонение, на цената на Неговото присъствие и на удивителната Му благодат е неописуем дар и със сигурност ще се нуждаем от цялата вечност, за да изразим благодарността си адекватно за всичко, което Той е направил и продължава да прави за нас. Да си дисциплиниран да изпееш песен на вяра и да възвеличаваш Исус по време на битки е един от най-големите уроци, които съм се борила да науча в сърцето си; но урокът, който постоянно уча, е какво Бог допълнително изисква от нас чрез поклонение. Непрекъснато усещам пулса на сърцето Му чрез Писанията и как Той копнее поклонението да бъде много повече от изпяването на някоя песен - трябва да бъде изливане и предоставяне на целия ни живот пред Него, неутолимо желание да бъдем Неговите ръце и нозе на планетата днес.

Преди много години посетих едни красиви африкански деца, настанени в хоспис за болни от СПИН. Всички те бяха сираци, но бяха обзети с ентусиазма на хора, изпълнени с надежда. Те се изправиха и започнаха да пеят за мен... „Всичко възможно е", което така ме вдъхнови и предизвика, докато тъничките им гласчета изпълваха атмосферата с живот и радост. Незабравим момент, незабравим спомен за мощта на Словото на Бога в живота ни. Евреи 13:15 казва следното: „Затова чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, тоест плод от устни, които изповядват Неговото име". Но 16 ст. продължава: „А не забравяйте да вършите благодеяния (към нуждаещите се, което е доказателство за общението в църквата) и да споделяте с другите благата си; защото такива жертви са угодни на Бога".

Да пеем песни на Бога, да се слеем с великия химн на вечността е една от най-големите радости тук на земята. В присъствието Му придобиваме сили, яснота и способност да живеем великото поръчение, протегнали ръце към небето, но готови да помагаме и да служим. Както казва Бл. Августин: „Животът ни трябва да бъде „АЛИЛУЯ" от главата до петите".

Поклонението с песни е само началото на онова, което Създателят на небето и земята изисква от нас. Над четиридесет пъти четем наставления да пеем нови песни на Господа, но много по-често сме приканвани да принасяме на Господа жертви от скъпо струващото ни покорство. Около 2000 пъти се говори за това активно да участваме в грижата за страдащите в различните сфери от живота, докато предаваме своя ЖИВОТ в принос на Господа. Добре е да не забравяме, че без време на молитва и размишляване върху Словото на Бога, без тези нежни и удивителни моменти на дълбоко взаимоотношение с Христос, нашето служене може да започне да се основава на дела и всичко да се върти около нас, вместо около тези, на които служим.

Времето, заделено за поклонение, поставя сърцето ви в позиция, от която то може да бъде контролирано, предадено и трансформирано в Божието присъствие. И тъй като цялото това пътешествие в християнския живот е едно пътешествие на сърцето, можете да видите защо да се научим да се ПОКЛАНЯМЕ с цялото си естество е важна крачка в този процес. Бог винаги желае ИСТИНАТА, когато става въпрос да Му служим, а решения за истината се вземат в сърцата ни, затова за Господ е изключително важно да се грижим и да пазим сърцата си.

„Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота" (Притчи 4:23).

Никога няма да забравя предизвикателството, което преди няколко години ни отправи пастир Бил Хайбълс от църквата в Уилоу Крийк, близо до Чикаго. Той каза, че като християни и като лидери не е достатъчно само да говорим за несправедливостите по света и да гледаме програми за тях; той каза, че сме длъжни да позволим на нищетата и бедността да ни докоснат, да ни въвлекат в себе си по такъв начин, че мирисът и реалността на борбата за оцеляване да се превърнат в усещане, което никога да не можем да забравим. Не е достатъчно да изпращаме дори пари и да си мислим, че сме изпълнили своята си част. Всички сме призовани да действаме чрез великата Божия любов и да споделяме тази любов и този живот, като Му се доверяваме да проправи път за нас, защото такова е пътешествието, което всеки един от нас трябва да предприеме. Точно тук в действие се намесва любовта и животът на поклонение.

„И който приеме, допусне и приветства едно от тези малки дечица в Мое име, то той приема, допуска и приветства самия Мене" (Матей 18:5)

„Кой ще се погрижи за моите бебета?" - плаче умиращата майка, знаейки, че децата й скоро ще се присъединят към милионите по света, които си търсят нова майка. Наблюдавала съм приятели болни от рак, които плачат със същата молитва. Няма нещо, което да може повече да съкруши сърцето и по-дълбоко да простене във време на скръб. Искало ми се е да извикам на такива хора: „Ние ще го направим". Това определено е област, в която се изисква от нас да запретнем ръкави, да преглътнем, да се помолим и да ВЯРВАМЕ, както и да направим крачка напред с вяра. Не е нужно да се преместим да живеем в третия свят, за да намерим сираци, които се нуждаят от дом, или самотни хора, които търсят приятелство. Повечето от нас живеят в градове, където децата се подхвърлят от една на друга правителствена организация, която се опитва да направи най-доброто за тях, а в същото време ние - ЦЪРКВАТА можем да поемем тази грижа.

Обичам църквата - тя е толкова разнообразна и наистина се надига по лицето на земята с нова увереност и излъчване. Но църквата е най-добра тогава, когато на първо място обича Бога с всичките си сили, а след това застава с отворени обятия, за да служи на нараненото общество и на съкрушения свят, като свързва хората с Исус. Без да осъждаме или критикуваме бедните, а като ги обичаме, което ще ни струва скъпо. И помнете, да обичаме е глагол, който изразява действие, а не е съществително. Заедно наистина сме способни да застанем в пролома за тези, които нямат глас... и да обичаме Господ, своя Бог, с цялото си сърце, душа, ум и сила... и да обичаме ближния, както себе си. Това е изумително!

И така, как да се справим с привидния великан на безнадеждността? Как да разтворим вратите за тези, които са принудени да стоят в този опасен затвор?

Никой от нас не може сам да се справи с този проблем. Дори и най-интелигентните и заинтересовани благодетели се НУЖДАЯТ от други и от опита на запознати специалисти, които могат да работят заедно за по-доброто благо и за да окажат максимално влияние върху максимален брой хора. Но ние трябва да поставим началото, може би като спонсорираме дете, като надигнем глас за страдащите в нашето общество, като помагаме, ако можем с краткосрочна или дългосрочна грижа за дете, като каним вкъщи сираци за празниците, като събираме пари за благотворителност или като помагаме за снабдяването на това, за което горят сърцата ни, като заставаме зад инициативите, които предприема църквата, и като накараме тялото си да се задвижи, да заживее малко по-семпло, без да забравя да дава, а не само да харчи... списъкът няма край.

Точно толкова важно е да пазим собствените си сърца огнени и живи за всяка нужда, с която се сблъскваме в своето ежедневие, независимо дали е глобална или само локална. Точно както четем в историята за добрия самарянин, който е минал от другата страна на общоприетото и всъщност се е отбил от пътя си, за да помогне и да откликне на един, когото всички други са подминавали. Самарянинът е докоснат и мотивиран от състрадание. Но той не е само емоционално докоснат, не откликва на думи, а с действие.

Ще позволите ли да добавя, че ако преминавате през време, в което ви се струва, че именно вие сте тези, които се нуждаете да ви се послужи, вместо да бъдете тези, които дават, бъдете насърчени. Обградете се с поклонение и хвала, изпълнете дома си с музика, която вдъхновява сърцата ви, заредете колата си с дискове от Словото на Бога. Събирайте се със семейства, приятели и хора, които знаете, че ще ви насърчават и изграждат. Позволете на Божия Дух да ви изпълва непрекъснато. Ако се нуждаете от изцеление, от финансов пробив, от чудо във взаимоотношенията, нашият Бог е способен на всичко. Оставете се в сигурните ръце на Господ, който е нашата сила, защото Той никога няма да ви изостави и никога няма да ви забрави.

Доверете Му се, защото това е най-голямата радост и надежда, която имаме. Но ви оставям с тези думи - да ОБИЧАТЕ Господа, своя Бог с цялото си сърце, ум, душа и сила и да обичате ближния си както себе си. Вие сте изключително ценени, никога не го забравяйте!
Дарлийн Чех
„Пътешествието на сърцето е едно от най-големите и сложни тайнства. Въодушевлението и тъгата, надеждата и очакването, висините и низините... и за жалост за мнозина нетърпимото разочарование, което намира сърцето в състояние, в което то само функционира, без да желае да изпитва повече каквото и да било. Когато човек не може да проумее великата Божия любов, да се облегне на нея и да намери сили, тогава човешкото сърце си намира начини, по които да се справи, да изтърпи и дори да оцелее в грубата действителност. В такова положение се намират безброй хора по света, от най-богатите, до най-бедните, понеже сърдечната нищета не зависи от това колко си богат".

Както ни напомня самата Дарлийн Чех, пророк Исая говори за радикална революция на любовта в Исая 61:11, където Словото описва ден, в който любовта ще проникне у хората, които намират дължимата праведност... и у който Исус ще проправи път през пустинята. „Защото както (със сигурност) земята произвежда растенията си, и както в градина пониква посятото в нея, така (със сигурност) Господ Иеова ще направи праведност и хвала да поникнат през всички народи (чрез силата на Словото и способността му да се изпълни)".

Не само една велика идея „Революцията на любовта не е просто някаква велика идея, а е спешна и неотложна реалност, особено ако вярваме, че ще видим как тези трагични неправди в света се преобръщат и променят напълно, включително и най-тежката трагедия от всички - трагедията на човешкото съкрушено сърце". Псалом 27:3 казва: „Ако се опълчи против мене и войска, сърцето ми няма да се уплаши; ако се повдигне против мене война, и тогава ще имам увереност". Точно това трябва да се случи със сърцата на всички хора.

Използвани източници:

1. „Помогнете да прекратим трафика на бели робини" http://www.crisisaid.org/traffickstats.html

2. „Факти за глада" http://www.bread.org/ learn/hunger-basics/ hunger-facts-international.html





Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница