Резерват “Чупрене” статут и значимост История



Дата31.03.2018
Размер210.17 Kb.
#63715
резерват “Чупрене”
статут и значимост
-История - Обявен е за резерват със Заповед № 358/1973 г. на МГОПС (Министерство на горите и опазване на околната среда) с обща площ 936,5 ха с цел запазване единствените компактни смърчови дървостои в Западна Стара планина в първичното им състояние.Със Заповед № 506/1979г. на КОПС (Комитет по опазване на околната среда) е разширен чрез обединяване то му с резервата “Орлов камък” и общата му площ е вече 1439,2 ха.

През 1986 г. КОПС обявява около резервата буферна зона с обща площ от 542,3 ха, с цел намаляване и ограничаване на антропогенното въздействие върху екосистемата и запазване на самобитния характер.

Резерват “Чупрене” е изключителна държавна собственост. От 2000 г. стопанисването и охраната му се осъществява от органите на МОСВ.
-значимост – През 1977 г. световната организацията “За възпитание, наука и култура” – ЮНЕСКО към ООН го включва в своите списъци на защитените природни територии като “…неделима част от международната мрежа на биосферни резервати, съставена от територии за оценка на човешкото въздействие върху околната среда”.(тук се помества копие от дипломата за биосферния резерват), с което резерватът получава международен статут.
-Основна цел - запазване на единствените компактни смърчови дървостои в Западна Стара планина в първичното им състояние, както и на редките представители на българската фауна – глухар, кръсточовка, дива котка и др.. Режимът на стопанисване и опазване на защитената територия е съобразен с целите на обявяването ú, като в заповедта категорично се посочва, че “в района на резервата се забраняват всякакви дейности, нарушаващи самобитния характер на природата”.
Физикогеографска характеристика

-географско положение и релеф:

Биосферният резерват “Чупрене” е разположен в западния дял на Стара планина и се заема северните склонове на част от Чипровска и Светиниколска планина(между 43º23' и 43º29' с.ш. и 22º34' и 22º41' и.д.). На юг границата на резервата достига до билото на главната Старопланинска верига, в непосредствена близост с Р Сърбия. На север територията му се спуска до към 1200 м н. в. Средната надморска височина е 1600 м, с най-висок връх Реплянска църква,извисяващ се на 2004 м н.в., следван от Хайдушки камък, Оба връх, Три уши, Остра чука, Орлов камък.

Обликът на резервата се определя от стръмни ридове, спускащи се от главното старопланинско било и образувайки стръмни долове. По-значими странични била –разклонения на главната верига са: на запад билото на Три уши (вододела между водосборите на р.Стакевска и р.Чупренска), централно- билото на Реплянска църква (вододел между водосборите на р.Чупренска и р.Краставичка, а на изток – билото на Гънденица (вододел между водосборите на р.Краставичка и р.Лом).


  • геоложка основа и почвена покривка:

Според литоложките изследвания преобладават диабаз-филитоидни скали, гранити и конгломерати. По най-високите части на резервата и сипеите по стръмните склонове се разкриват гранити, диорити и гранодиорити.

Преобладаващият тип почви на територията на резервата са кафяви планински горски почви, като безлесните субалпийски части са разположени върху планинско-ливадни почви. По-рядко са застъпени сивите горски почви.



-климат

резерватът е разположен в границите на Старопланинския климатичен район, Северобългарска умерено континентална климатична подобласт към Европейската континентална климатична област (Тишков,1982г.). Средната годишна температура е около 6º-7º С, през зимата варира около –4º- –2º С, а през лятото достига до15º-17ºс. валежи са обилни , като средните годишни валежи са над 1000 м3, с най-голямя периодичност през лятото и есента.
Биологично разнообразие
Резерват “Чупрене” е планински, типично горски резерват. Около 90% (1384,4ха) от територията на Р ”Чупрене” е горски фонд , покрита с иглолистни, широколистни и смесени гори от смърч, ела, обикновен бук, планински явор и бяла бреза, а останалата (54,6 ха) – поземлен, заета от високопланински пасища, каменни реки, тресавища и незалесени участъци. средната възраст на иглолистните насаждения е над 110 г. и те заемат 68,6%, широколистните (предимно бук) – 8% и смесени иглолистно-широколистни–11%. Незалесената площ и високо-планинските пасища съставляват едва 12.4%.

- растителност

Флората на биосферния резерват не е достатъчно добре проучена. Установени са редица редки и защитени от българското законодателство видове – планински явор, нарцисовидна съсънка, безстъблена тинтяна, петров кръст, витошко лале, пухест лопен, висока бисерка, стефчова тлъстига и др.



  • животински свят

Твърде разнообразен е и фауната в резервата и прилежащата му буферна зона:

  • земноводни– гръцка дългокрака жаба, голяма крастава жаба, дъждовник, тритон,

  • влечуги - усойница, медянка, смокове, живороден гущер, ливаден гущер

  • бозайници - златка, белка, катерица, благороден елен, дива свиня, елен – лопатар, сърни, прилепи

  • птици - общо над 68 вида птици, повечето от които са защитени - бухал, сови, скален орел, малък орел, планински кеклик, ливаден дърдавец, глухар, няколко вида ястреби, горски бекас, кълвачи и кръсточовка.


Проблеми (заплахи и мерки)-недовършен!
Сред основните заплахи за съществуване на екосистемите са евентуалните пожари на територии, съседни на резервата е наличието на съхнене в отделни участъци от тази обширна територия, които . Основните дървостои, представени от смърчовите насаждения, са сравнително добре запазени от антропогенно въздействие (1-3 бонитет). Затова тази защитена територия предлага уникална възможност за изучаване на смърчовите екосистеми при естествени условия на възобновяване и развитие.

защитени територии, биоразнообразие и гори
І.Защитени територии
Законът за защитените територии (обн. ДВ бр.113 от 11.11.1998г., изм. и доп..,бр.23/ 2002 г.) урежда категориите защитени територии, тяхното предназначение и режим на опазване и ползване, обявяване и управление.Съгласно чл. 4 от същия Закон “защитените територии са предназначени за опазване на биологическото разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи”. Категориите защитени категории са:

1.резерват;

2.национален парк;

3.природна забележителност;

4.поддържан резерват;

5.природен парк;

6. защитена местност;

На територията, контролирана от РИОСВ – Монтана, са разположени следните защитени територии според категориите им:


1.резервати
За резервати (съгл. чл.16, ал.1 от ЗЗТ) се обявяват образци от естествени екосистеми, включващи характерни и/или забележителни диви растителни и животински видове и местообитанията им. посещенията в тях или събирането на семенен материал, на диворастящи растения и др. с научна цел се осъществяват само и единствено с разрешение на Министерството на околната среда и водите, а създаването на екопътеки – със заповед на министъра на околната среда и водите. Едновременно с този строг режим и предвидените изключително строги административно-наказателни мерки и санкции, ЗЗТ допуска за резерватите разработване на планове за управление с определени род дейности, непротиворечащи на преследваните с обявяването цели.

1.1.резерват “Чупрене” - планински, типично горски резерват, разположен в западния дял на Стара планина, по протежение на главното старопланинско било в непосредствена близост с Р Сърбия. Обявен е със Заповед № 358/1973 г. на МГОПС(Министерство на горите и опазване на околната среда) и разширен по-късно със Заповед № 506/1979г. на КОПС (Комитет по опазване на околната среда) с обща площ от 1439,2 ха. Основната цел за обособяването му е запазване на единствените компактни смърчови дървостои в Западна Стара планина в първичното им състояние, както и на редките представители на българската фауна – глухар, кръсточовка, дива котка и др.. През 1977 г. организацията “За възпитание, наука и култура” – ЮНЕСКО към ООН го включва в своите списъци на защитените природни територии като “…неделима част от международната мрежа на биосферни резервати, съставена от територии за оценка на човешкото въздействие върху околната среда”.

Режимът на стопанисване и опазване на защитената територия е съобразен с целите на обявяването ú, като в заповедта категорично се посочва, че “в района на резервата се забраняват всякакви дейности, нарушаващи самобитния характер на природата”

Около 90% (1384,4ха ) от територията на р”Чупрене” е горски фонд , покрита с иглолистни, широколистни и смесени гори от смърч, ела, обикновен бук, планински явор и бяла бреза, а останалата (54,6 ха) – поземлен, заета от високопланински пасища, каменни реки, тресавища и незалесени участъци. средната възраст на иглолистните насаждения е над 110г. и те заемат 68,6%, широколистните (предимно бук) – 8% и смесени иглолистно-широколистни – 11%. Незалесената площ и високопланинските пасища съставляват 12.4%. Основните дървостои ,представени от смърчовите насаждения са сравнително добре запазени от антропогенно въздействие (1-3 бонитет). Затова тази защитена територия предлага уникална възможност за изучаване на смърчовите екосистеми при естествени условия на възобновяване и развитие.

Твърде разнообразен е и животиския свят – гръцка дългокрака жаба, голяма крастава жаба, дъждовник, тритон, усойница, медянка, водна змия, златка, белка, катерица, благороден елен, дива свиня, елен – лопатар, а от представителите на орнитофауната – черен лешояд, бухал, скален орел, няколко вида ястреби, горски бекас, кълвачи и пр. – общо над 68 вида птици, повечето от които са защитени.

Флората на биосферния резерват не е достатъчно добре проучена. Установени са редица редки и защитени от българското законодателство видове – нарцисовидна съсънка, безстъблена тинтяна, петров кръст, витошко лале, пухест лопен, висока бисерка, стефчова тлъстига и др.

През 1986 г. КОПС обявява около резервата т.н. буферна зона с обща площ от 542,3 ха с цел намаляване и ограничаване на антропогенното въздействие върху екосистемата и запазване на самобитния му характер.

Резерватът е изключителна държавна собственост. Стопанисването и управлението му се осъществява от МОСВ.

1.2.Резерват “Горната кория” - изключително горски фонд с обща площ 161 ха. Разположен е върху северните склонове на Западна Стара планина в подножието на вр. Ком на 1500 м средна н.в,..обявен със Заповед N 508 / 08.03.1968 год. на МГГП (Министерство на горите и горската промишленост) видоизменена със Заповед N 15/18.01.1981 год. на КОПС с цел запазване на редките за Стара планина естествени смърчови и смърчово-елово-букови дендроценози. През 80-те години са били установени единични токовища на глухар, местообитание е и на единични екземпляри от елени и сърни , както и на защитени видове от флората като безстъблената тинтява, томасинианов минзухар, пухест лопен, лъскав напръстник и др. Биологичното разнообразие не е достатъчно проучено.

Със Заповед № 887/12.10.1986г на КОПС около резервата е обособена буферна зона на площ 108 ха с цел намаляване и ограничаване на антропогенното въздействие върху горската екосистемата и запазването на естествения ú характер.

Резерватът е изключителна държавна собственост.


2.поддържан резерват
За поддържани резервати (съгл чл.26, ал.1 от ЗЗТ) се обявяват екосистеми, включващи редки и/или застрашени диви растителни и животински видове и местообитанията им. В тях се забраняват всякакви дейности, с изключение на тяхната охрана, посещения с научна цел, преминаване на хора по маркирани пътеки, вкл. с научна цел, събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяванията им на други места, както и провеждане на поддържащи, направляващи, регулиращи или възстановителни мерки, които се определят в плана за управление на поддържаните резервати.
2.1. Резерват “Ибиша” – изключителна държавна собственост, разположен в източната част от дунавския остров Цибър с площ 34,3 ха.обявен със Заповед №794/1984г. на КОПС за резерват с цел запазване на “характерни за дунавските острови съобщества – заливни гори и блата, както и убежища на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове”. Определена е буферна зона от западната част на резервата с ширина около 200 м. До обявяването му за резерват е обитаван от три вида чапли (бяла, гривеста и нощна), лопатарка, малък и голям корморан., голям воден бик и др., което определя и международния природозащитен статут на защитената територия като корине субсайт и в списъка на орнитологично важните мяста в България. През последните години на миналия век се наблюдава тенденция към прогресивно намаляване числеността на гнездещите чапли за сметка на увеличаване на броя на кормораните (предимно големия корморан), както и масово съхнене и падане на тополите. с цел възстановяване на чапловата колония, запазване на самобитния характер на природата и поддържане местообитанията на другите защитените птици, със Заповед №РД-394/15.10.1999г. на МОСВ р”Ибиша” е прекатегоризиран в “поддържан резерват”. През 2005 г. след одобрено финансиране от ПУДООС, РИОСВ – Монтана изготви задание и отпочна процедура за изготвяне на план за управление на поддържания рузерват.
3.защитени местности
За защитени местности (съгл. чл.31, ал.1 от ЗЗТ) се обявяват характерни или забележителни ландшафти, включително такива, които са резултат от хармоничното съжителство на човека и природата. Същите се управляват с цел запазване компонентите на ландшафта,опазване, поддържане или възстановяване на местообитанията, предоставяне на възможност за развитие на туризъм, за духовно обогатяване и образователна дейност, за научни изследвания и екологичен мониторинг. Режимът на стопанисване на защитените местности забранява дейности, противоречащи на изискванията за опазване на конкретните обекти, предмет на защита.

3.1.защитена местност “Копрен-Равно буче-Деяница-Калиманица”- обявена със Заповед №3751/30.11.1973г на МГОПС с обща площ 536,4 ха горски фонд, обединяваща четири живописни местности в Копиловския дял на Западна Стара планина.Разнообразният ландшафт, включващ вековни широколистни и иглолистни гори, пъстроцветни поляни, осеяни с много защитени и редки представители на флората, скални зъбери и кристално чисти изворни поточета и реки прави гледката неповторима и привлича целогодишно стотици туристи и любители на дивата природа. С разрешението на МОСВ, БАСЕТ (Българската асоциация за селски и екологичен туризъм) е направила две екопътеки, за да може всеки да се полюбува, достигайки до най-интимните и прелестни кътчета на природата. В границите на защитената територия се намират и два от най-красивите в северозападна България водопада - "Дуршин"”и "Водният скок", обявени за природни забележителности, които допълват с величествените си осанки красотата на този район.

3.2.Защитена местност “Ускето”- обявена за защитена местност със Заповед №862/23.10.1992Г на мос с площ от 1.9 ха.намира се в Дългиделския участък на Западна стара планина, на 1550 м н. в. и представлява естествена вековна смърчова гора, остатък от съществуващите някога тук иглолистни гори.Биоразнообразието не е проучено.

3.3. Защитена местност “Уручник”- обявена за защитена местност със Заповед №862/23.10.1992Г на мос с площ от 51.0 ха. Обхваща естествени смърчови, смърчово-букови и букови насаждения в горната планинска зона в Западна Стара планина, над 1600 м н.в., землище на с. Бързия, в границите на УОГС ”Петрохан”. Вековни над 150 г. гори с девствен характер. Биоразнообразието не е проучено.

3.4. Защитена местност “Шумака”- обявена за защитена местност със Заповед №РД-899/22.11. 2001г. на мосв с цел запазване на местообитанието и популацията на редкия растителен вид полско котенце.Обхваща площ от 0,5 ха земеделски земи , землище на с. Сливовик, общ. Медковецу обл. Монтана.

3.5. Защитена местност “Рибарници Орсоя”- обявени за защитена местност със Заповед №898/22.11.2001г. на мосв с площ от 150,3 ха общо горски и поземлен фонд, землище на с. Орсоя, общ. лом, обл. Монтана.Защитената територия е обявена с цел поддържане и опазване на популациите и местообитанията на защитени, редки и уязвими видове от флората и фауната.Включена е в орнитологично важните места-по публикации са установени са над 160 вида птици, 33 от които са включени в Червената книга на България, а 90 броя са с европейско природозащитно значение. Мястото е с международен природозащитен статут – корине биотоп. Тук се среща най-многочислената популация на малкия воден бик, също гнездят белооката потапница и малкия корморан. От защитените флоуристични видове се среща щитолистната какичка и водната лилия. Биоразнообразието на района не е специално проучвано,но предстои възлагане изработването на план за управление на защитената територия.

3.6. Защитена местност “Връшка чука” – обявена за защитена територия със Заповед №1022/1986г. на КОПС, прекатегоризирана в “защитена местност” със Заповед № РД-1079/21.08.2003 г. с цел запазване единственото в света находище на растителния вид- български ерантис, единствените в РБългария находища на тъмнопурпурна метличина, томасиниев минзухар, на защитените видове понтийски пелин, ничичово прозорче, розов божур, червена липа и др.Намира се на границата ни с Р Югославия, землището на с.Извор махала, общ. Кула, върху планинско възвишение с обща площ 67,6 ха. РИОСВ – Монтана съвместно с БАН извършва проверки и е дадено предложение пред МОСВ за възлагане на план за управление на защитената територия.


3.7. Защитена местност “Равненско градище—обявена за защитена територия със Заповед №РД- 565/02.06.2005 г. с площ от 186,03 ха , землище на с. Равна, общ. Чипровци, обл. Монтана. Защитената територия е обявена с цел запазване на характерния ландшафт и опазване и поддържане условията на местообитание на защитени растителни видове като лавровото бясно дърво и на уязвими като самодивското цвете и бодливия залист , както и с цел предоставяне на възможност за развитие на екотуризма .

3.8 прекатегоризирани в “Защитена местност “ са още три защитени територии, бивши исторически места – “Раковишки манастир” и “Липака”, обл. Видин и “Калето” и “Китката”, обл. Монтана, предвид възможностите им за предоставяне на условия за развитие на екотуризма и местообитания на защитени флористични видове.
4.Природни забележителности
За природни забележителности (съгл. чл.23, ал.1 от ЗЗТ) се обявяват характерни или забележителни обекти на неживата природа, като скални форми,скални разкрития с научна стойност, земни пирамиди, пещери, извори, водопади, понори, находища на вкаменелости и минерали, пясъчни дюни и др., които са с изключителна стойност поради присъщата им рядкост, представителност, естетичност или които имат значение за науката и културата.

На територията на РИОСВ – Монтана има 13 броя обявени природни забележителности, но реалният им брой е многократно повече, тъй като голяма част от последните са в процедура за обявяване или проучване.Най- значимите от тях са следните:


4.1.Природни забележителности - скални форми:

4.1.1. ПЗ“ Белоградчишки скали”- обявени със Заповед №601/01.07.1987г.на КОПС с цел запазване на уникалните геоморфоложки образувания , както и на местообитанията на редки и застрашени видове от флората и фауната. Обхваща обширна територия с дължина около 30 км и ширина 3 км в Западна Стара планина, района около гр. Белоградчик, с обща площ 598,7ха. множеството скални форми (червени пясъчници), които природата е ваяла с векове, за да ги превърне в причудливи форми от приказките, в синхрон с многообразието на растителния и животински свят около тях (над 23 вида защитени растения и над 15 вида защитени животни), превръщат Белоградчишкият район в неповторим по красота и уникалност не само за България, но и за света.Със средства, финансирани от МОСВ през 2001г. е реализиран проект “Модернизиране и усъвършенстване на формите на екотуризъм в общ. Белоградчик чрез изграждане на екомаршрути” с което са създадени предпоставки за развитие на познавателен екотуризъм, пропагандиране на значимостта на природните дадености вкл. и в международен аспект, както и повишаване на екологичната култура и образование.

4.1.2. ПЗ ”Боров камък” – скално образувание от червен пясъчник, разположено на площ от 1,3 ха в едноименна местност, в земл. на с. Боровица, граничещо с ПЗ ”Белоградчишки скали”. Обявено за природна забележителност със Заповед №1187/19.04.1976г. на МГОПС с цел запазване на забележителните геоложки и ботанически обекти, представляващи интерес за науката, културата и развитието на туризма.
4.2.Природна забележителност – пещери
4.2.1.ПЗ ”Магура”- пещерата,обявена със Заповед №666/1960г. на МГ(Министерство на горите) и Разпореждане №1077/1961г на ГУГ (Главно управление на горите) към МС като природна забележителност с интересни образувания и праисторически находки. Разположена е в землището на с. Рабиша, общ. Белоградчик. Общата ú площ заедно с лесопарка, устроен през1961г.е 133,5 ха, като заедно с него представлява защитена територия по смисъла на ЗЗТ. ПЗ ”Магурата” е една от най-големите (над 30 000 кв.м,) и най-красиви български пещери- естествено образувани “зали” , множество галерии, причудливи форми от сталактити, сталагмити и сталактони с величествени размери (до 20м височина и над 4м диаметър) наподобяващи хора, водопади, животни и т.н. Известна е и с праисторическите си скални рисунки, датиращи от епипалеолита (10 000г. пр. н.е) до ранната бронзова епоха, с които пещерата е под специалнта егида на ЮНЕСКО с международен статут като паметник на културата. изпълнена с тайствена красота, идваща от вековете, тя е и убежище на защитени фаунистични видове - над пет вида прилепи, пещерни безгръбначни, като по данни са намерени фосили, свидетелстващи, че районът е обитаван от праисторически животни - пещерна мечка, хиена, див кон и др. и неповторимост. През 2001г. МОСВ е финансирал реализирането на проект за електрифициране на пещерата-І-ви етап, като предстои цялостното ú благоустрояване.

4.2.2.ПЗ ”Леви и десни сухи печ”- разположена в землището на с. Долни Лом, общ.Чупрене, обл.Видин с обща площ 0,2 ха., обявена със Заповед №1187/1976г. на МГОПС(Министерство на горите и опазване на околната среда) за природна забележителност. Характеризира се с множество образувания на мармити, синтрови езера, пещерни кари, прилепови колонии. Консервирана за посетители с цел запазване на природните дадености от разрушаване и ограбване.

4.2.3.ПЗ“Венеца” - намира се до с. Орешец, общ. Димово, обл. Видин в преустановила действието си кариера, изключително красива със скалните си образувания, обявена за природна забележителност със Заповед 995/1971г. на КОПС. Поради злоумишлени нахлу-вания и опити да се рушат естествените образувания в нея, пещерата е консервирана и не се посещава от туристи.

4.2.4.ПЗ“Мраморна пещера”- намира се до гр. Берковица, в м”Алчов баир”.Обявена за природна забележителност със Заповед №995/1971г. на МГГП., с обща площ 16,3 ха. В територията ú влиза лесопарк, за който има паркоустройствен проект. Пещерата е известна с мраморните си образувания , подземни галерии и пещерни фаунистични видове, но не е проучена. Консервирана е с цел предпазване от разрушения и разграбване.

4.2.4.ПЗ “Мишин камък”- намира се в землището на с. Горна Лука, в Чипровския дял на Стара планина, в едноименен лесопарк. Обявена за природна забележителност със Заповед №2634/1962г. на ГУГ., с обща площ 0,5 ха. Пещерата е известна с множеството си бели кристални образувания и подземни езерца, но не е проучена. Консервирана е с цел предпазване от разрушения и разграбване.
4.3.Природна забележителност-водопади
4.3.1.ПЗ “Хайдушки водопади” –обявени за природна забележителност със Заповед №3796/1965 г. на КГГП (Комитет на горите и горската промишленост), допълнена със Заповед №995/1971г на МГГП. Намират се в Берковския дял на Западна Стара планина, в землището на гр. Берковица и са образувани от сливане на р.Ценкова бара и р.Сливашка, с пад на водата над 5-6 м. Защитени са с територията около тях, т.е обща площ 1,0 ха.Името на водопадите е свързано с преданието, че там е било хайдушко сборище, а по нагоре в дебрите на Балкана се намирал бивакът на хайдутите.Обектът се посещава от туристи и е прекрасен кът за отдих сред живописната местност.

4.3.2.ПЗ ”Стакевски водопад” – разположен сред борова гора в м.”Бялата вода”, земл. на с. Стакевци, общ. Белоградчик, обявен със Заповед № 1187/1976г. на МГОПС с обща площ от прилежащата към него територия от 1,0 ха. Скътан високо сред дебрите на Стара планина, красивият водопад допълва пейзажа на почти девствената природа в този район.

4.3.3.ПЗ “Петков церак” – водопад с пад над 6 метра, обявен със Заповед №407/1982г. на КОПС , разположен в близост до с.Бойница, в поземлен фонд. Рядкост за района, отличаващ се на фона на окръжаващата го среда с естествената си красота.

4.3.4.ПЗ “Дуршин водопад” и “Водния скок” – обявени за природни забележителности със Заповед №282/1979г. на КОПС. Намират се в границите на защитената местност”Копрен-Равно буче-Деяница-Калиманица” в Копиловския дял на Западна Стара планина. тези два водопада са едни от най-красивите за обл. Видин и обл. монтана , падът на водата им е съответно над 15м и над10 м.и представляват величествена гледка на фона на живописната защитена територия.
4.3.5. “Чипровски водопад”- предложена от РИОСВ – Монтана пред МОСВ за обявяването му за природна забележителност с площ от 19,0 ха. Намира се в Чипровския дял на Западна Стара планина, в м.”Щавляка” на р. Спасово сало, изцяло горски фонд, гори със специално предназначение – вододайна и зелена зона. величествен и единствен по рода си за тази част на Балкана водопад –с две каскади, широк около 10 м , първи пад 18 м, формира малък разлив(езерце),следва втори пад и се спуска надолу по своя неуморен път през големите, обрасли с мъхове каменни отломки, образувайки множество водоскоци, преди да се слее с р.Типъчка.

С обявяването на природната забележителност за защитена територия ще се създаде възможност за нейното устойчиво управление и за развитието на познавателен екотуризъм, което от своя страна ще окаже положителен икономически, социален и екологичен ефект за региона.


5.природен парк
За природни паркове се обявяват ( съгл. чл.29, ал.1 от ЗЗТ) територии, включващи разнообразни екосистеми с многообразие на растителните и животински видове и на техните местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа.

5.1. “Врачански Балкан” – обявен със Заповед №РД – 02-14-393/1988г на КОПС като “народен парк” (съгласно категориите по ЗЗТ е “природен парк”), обхващащ три области – Монтана, Враца и София. Общата му площ е 30 129,9 ха, като за обл. Монтана възлиза на 4097,7 ха, обхващащ землищата на селата Горна и Долна Бяла речка и Долно и Горно Озирово. Управлява се от Паркова дирекция със седалище гр. Враца по паркоустройствен проект.

5.2. Природен парк “Белоградчишки скали” – в процедура за обявяване на защитена територия в западна Стара планина, включваща сегашните ПЗ” Белоградчишки скали”, ПЗ “Боров камък”, Р “Чупрене”, ПЗ “Венеца”, ПЗ”Бялата вода”, обширните глами и др.територии от общо три общини с обща площ над 20 000 ха, богати на биоразнообразие, геоморфологични форми и историческо минало.

Експертите от направление “Контрол на защитените територии и биоразнообразие извършват системен контрол по опазване на тези територии, като следят и за стопанисването на вековни дървета, обявени за защитени природни обекти по Закона за защита на природата. Последните са над 140 бр. общо за обл. Монтана и обл.Видин, като реалният им брой е двойно повече.В табличен вид са посочени по вид и брой защитените вековни дървета.



Таблица
за вековните дървета по вид и брой, обявени за защитени природни обекти на територията на РИОСВ – Монтана


Вековни дървета –138 броя




Област монтана –132 броя





Вид

Брой в областта

Средна възраст

Средна височина

Средна обиколка

Зимен дъб

43

120 – 500

12 – 27

1,80 – 7,00

Летен дъб

9










цер

63

150 – 350

12 – 20

2,10 – 5,10

Благун

6-

100-400

10-15

1,60-3,50

Полски бряст

1-

200

28

2,90

Черна топола

6-

150

20

5-7

Черница

1-

300

12

6,00

Западен чинар

1

120

20

4,00

Секвоя

2

90 ÷100

22 ÷27

1,80 ÷ 2,40

Област видин –51 броя


Зимен дъб

5

250 –300

17 –19

2,20 –4,80

Летен дъб

6

120 –300

12 –18

2,00 –4,00

цер

6

2,50

19

4,80

Благун

6

200

15

2,8-3,00

Полски бряст

1

400

26

5,00

Бяла топола

5

120 –140

14 –22

2,20 –2,50

Черна топола

7

150

15 –30

6,30 –10,00

чинар

2

150

25

4,00

Полски ясен

12

130 –300

23-25

2,00- 4,00

Черен бор

1

150

25

4,00

Каталог: old -> reports
reports -> Оценка за съвместимост на инвестиционно предложение
reports -> Решение на Министерски съвет №122 от 02. 03. 2007 г.
reports -> Доклад оценка за степента на въздействие върху защитени зони bg 0001040 "западна стара планина и предбалкан"
reports -> Доклад за оценка на съвместимост мвец "Живина", на р. Равна (Бърза)
reports -> Оценка за съвместимост на инвестиционно предложение
reports -> Решение на Министерски съвет №122 от 02. 03. 2007 г.
reports -> Информация за дейността на риосв – Монтана за периода 11. 07. 2008 г. 17. 07. 2008 г
reports -> Програма за управление на дейностите по отпадъците, отчетна книга за заверка, необходимите документи за издаване на разрешение за извършване на дейности с отпадъци. Съставен е акт на управителя на фирмата
reports -> Програма за опазване на околната среда. Извършена е и проверка на държавно лесничейство Лом по приложение на Закона за лечебните растения. При проверката не са констатирани нарушения на злр


Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница