Резултати от проведени допълнителни проучвания и анализи към всяко едно от съответните становища по реда на тяхното постъпване в деловодството на риосв

от проведени допълнителни проучвания и анализи

към всяко едно от съответните становища по реда на тяхното постъпване в деловодството

на РИОСВ, гр. Плевен.

Твърдението, че ел. трасето /подземен електропровод/ ще преминава през каналите и пасищата е невярно. Ел. трасето предвидено за присъединяване на ветропарка към НЕМ /Националната електрическа мрежа/ ще преминава само през сервитутни зони – на пътища, канали и ниви. Това се вижда и от дадения в РИОСВ, Плевен парцеларен план за свързването на ветрогенераторите с подстанцията, която ще се намира извън ЗЗ. Това, че трасето ще премине напр. през ПИ № 136.210 /напоителен канал/, ПИ № 215.494 /пасище, мера/, или ПИ № 193.052 /изоставена нива/, не означава, че ще се минава през канали, през пасища или ниви, а използване на сервитутната ивица на съответния имот. Така че хидроложки промени наистина няма да има.

Изтъкнато е, че според респондента на зоната д-р Р. Цонев «всички пасища и мери в района на ЗЗ са природни местообитания – обект на опазване на зоната, като най-често това е природно местообитание 1530* Панонски солени степи и солени блата и по-рядко 2340* Панонски вътрешноконтинентални дюни.»

За съществуването на първото е необходимо наличието на засолени почви със съответните за тях растителни едификатори. Както е отбелязано в ДОС /стр. 22/ «Фитоценологичното описание на площадките показващо отсъствието на индикаторните видове» - има се пред вид такива за засолени почви, т.е. едификатори за засолеви почви на площадките за ветрогенераторите не са установени.

В «Доклад за състоянието на околната среда – 2005» на РИОСВ, гр. Плевен на стр. 42 се казва: “В подсистемата „Контрол на почвите от засоляване” има 3 пункта, от които се пробонабира два пъти в годината, пролет и есен. Пунктовете са в землищата на с. Брест, Дъбован и Загражден – всички в община Гулянци. Почвеният мониторинг се извършва от Регионалната лаборатория под методическото ръководство на Изпълнителната агенция по околната среда и водите към Министерството на околната среда и водите, гр. София. Оценката на почвената реакция, както и съдържанието на водоразтворими соли показват, че почвите в посочените землища на общ. Гулянци не са засолени.”

Нямаме основания да не вярваме на доклада на контролния орган и извършвания от МОСВ мониторинг на почвите.

Що се отнася до Панонски вътрешноконтинентални дюни /или греди от песъчлив льос и алувиални наслаги/ на територията на ИП не се установиха нито мъхови съобщества върху песъкливите наслаги, нито многогодишни тревни съобщества, които са характерни за това местообитание. Не съществуват и обективни предпоставки за очакването им в нивите, определени за площадките на ветрогенераторите. Песъкливи ивици според експертите, автори на ДОС съществуват на около 2 км югоизточно от с. Дъбован, отдясно на асфалтовия път към гр. Гулянци.

В “изоставените ниви” и нивите просто няма как да са «стартирали и често напреднали процесите на възсановяване на характерната за Карабоазката низина естествена и полуестествена растителност». Защото нивите се изорават ежегодно, а “изоставените ниви” са изоставени само за една година /през което време се развиват само рудерали/, след което пак се разорават. Сегашното състояние на имотите не позволява развитието на естествена растителност и може само да се предполага каква ще бъде тя, докато не се установи в наличност. . По мнение на експертите тъкмо изграждането на ветропарка ще даде начало на частични възстановителни процеси по отношение на автохтонната растителност, тъй като земята около площадките на ветрогенераторите няма да може да се обработва със съответната селско-стопанска техника.

Представената към становището карта не е ясно дали е институционализирана и какъв е нейния произход. Има съществени разлики в цифрите за площите на местообитанията по нея и тези от стандартния формуляр. По данни от писмо на респондента на зоната, д-р Р. Цонев до екипа от експерти извършващ ОВОС се казва, че:

“Инвентаризацията на природните местообитания от Приложение І на Директива 92/43/ЕЕС и Закона за биологичното разнообразие беше направена въз основа на предоставени ми от ФПС „Зелени Балкани” карти от сателитното заснемане на Европа, осъществено по програмата CORINE LANDCOVER през 2000 г.” И още: „Такова картиране /на природните местообитания/ досега не е проведено, но предстои да бъде направено във връзка с плановете за управление на защитените зони.„ Това картиране според респондента трябва да отчете не само настоящето състояние, но и сукцесионните процеси и сериалните съобщества при възстановяване на тези участъци от тях, увредени от промените в начина на трайно ползване на различните земеделски земи.

Щом експертите на СДП БАЛКАНИ считат, че ежегодното разораване не въздейства върху местообитанията, и нивите са местообитания 1530 и 2340, то как тогава „многократно по-голяма площ ще бъде увредена при самото строителство”, след като строителството е за малък период от време и след завършването му реалната възможност за възстановяване на растителността е налице. Ще се засегнат по 600 м² площ на всяка площадка, но след рекултивацията на терена трайно и необратимо заетата площ ще бъде единствено тази на ветрогенераторната кула. Така, че реално загубата на площи ще бъде много по-малка от 22,2 дка. А за наличие на запазени структура и функции и запазени условия за характерните за местообитания 1530 и 2340 видове, при сега съществуващото състояние на площадките не може да се коментира с положителност.

Новите поколения ветрогенератори са с най-минимални звукови и вълнови въздействия /това лесно може да се види в ДОВОС, част от който е ДОС/. А пасивното им физическо присъствие и визуално въздействие /просто не можем да си представим как повечето видове животни ще „видят” ветрогенераторите, освен птиците и прилепите/ не може да доведе до „завишена смъртност и прогонване от територията”. Дори с голяма доза фантазиране не можем да си представим как така реализирането на ИП ще окаже негативно въздействие върху тези видове. Въздействието върху животинския свят е оценено и в ДОВОС и в ДОС, като категорично е становището, че освен върху птиците и прилепите, където макар и крайно минимален съществува риск от пряк сблъсък, то въздействието от реализацията на парка ще се изрази главно при строителството, но то ще бъде краткотрайно по време и бързо възстановимо.

Не очакваме от членовете на СДП БАЛКАНИ да считат, че само те са запознати с българското и европейското природозащитно законодателство, но вероятно те са на друго мнение. Желанието им за монополизъм в сектора е толкова силно /особено на някои от техните членове/, че те дори не допускат вероятността да има други такива специалисти.

Относно кумулативния ефект на стр. 7 от ДОС са споменати други ИП, както за ветропаркове, така и други, получени от РИОСВ – Плевен по процедура за достъп до информацията. По наше мнение обаче, заявените мощности, за които Вие споменавате имат отношение по анализ на кумулативния ефект засягащ по-скоро ЗЗ «Река Вит», до която са в по-голяма близост. По Вашата логика няма да е зле да включим в кумулативния ефект и ветропарка край гр. Оряхово, може би?

За Ваше и наше съжаление авторите на ДОС не могат да поемат вината и отговорността за описаните от Вас на стр. 5 от становището Ви дейности, повлияли негативно на ЗЗ, така че този «По-голям проблем» тепърва ще трябва да се решава при изготвянето на План за управление на зоната.

Написаното на стр. 6 и 7 от становището ни навежда на мисълта, че друг член на СДП БАЛКАНИ, а не г-н Дуцов показва своята компетентност по природните местообитания. Знаем за спора в научните среди относно наличието на панонски местообитания в България, както е налице и факта, че в европейски мащаб България не се цитира като място, част от панонския регион /Приложение 1/. Не е изключено в близко бъдеще да се направи ревизия на срещаните в страната ни местообитания, както и на ключовите за тях растителни и животински видове. А сред последните за ЗЗ «Карабоаз» тогава едва ли ще бъде напр. видът Rosalia alpinа.

Приемаме, че видът Centaurea arenaria е намерен и публикуван като нов за Дунавската равнина през 2004 год., известно ни е, че е псамофилен вид и се размножава анемохорно, както и това, че във всички научни публикации /до 2004 г./ се посочва като срещащ се по Черноморското крайбрежие. Непретенциозен растителен вид, посочен от Кожухаров и Кузманов /1967/ като плевелен вид. Посочена е липсата му в хербария на Регионален исторически музей, Плевен, ползвана е и консултацията на „Еко-посоки 21” с Института по Ботаника /в което няма нищо нередно, тъй като това е местна организация и тя ни даде възможност да се запознаем с написаното/ с единствената цел да посочим повече информация, както и за това дали анемохорния начин на размножаване и наличието на песъкливи почви могат да обяснят появата на Centaurea arenaria в средната част на Дунавската равнина през 2004 г., доколко бързо може да се разпространи, съответно унищожи след разораването на големи площи в зоната след 2007 год. А щом в самото становище на СДП БАЛКАНИ се твърди, че „нарушенията в дюните /по Черноморието/ не са съществен проблем за разпространението и” – стр. 8, то тогава поставянето на ветрогенераторите какъв проблем са за разпространението и тук? Както вече сме заявили, за нас проблема е в разораването, защото колкото и където и да има наличие на до различна степен стабилизирани пясъци, ако те не изпълняват своята функция на субстрат за растителните видове, там никога няма да се реализира на практика реалното съществуване на местообитание, каквото и да е то. Считаме обаче, че да се твърди по наличието на троскот /Cynodon dactylon/ - вид с изключително висока екологична пластичност, за съществуване на местообитание 1530 определено не е издържано, още повече, че не бе установена и асоциацията Trifolio fragiferii-Cynodonetum.

Относно въздействието върху животинския свят - по въпроса за Bombina bombina да се прочете по-внимателно ДОС на стр. 31. Добруджанския /черногръд/ хомяк наистина прави убежищата си на около 50-60 см /Попов В. И др., 2007/ и обитава ниви. Но не и ниви с повишена подпочвена влажност, а ниви предимно в средната част на Дунавската равнинна и Лудогорието. Най-близкото до ИП находище е от землището на гр. Никопол.

Временното и възстановимо въздействие по време на строителството няма да окаже ЗОВ върху популациите както на Mesocricetus newtoni, така и на Spermophilus citelus и Mustela eversmanii. Много по-сериозен е проблема от въздействието в резултат на провежданите неколкократно през една календарна година и чрез съответната селскостопанска техника почвени обработки.

Прилепните популации от пещерата „Нанин камък” също не извършват хранителни миграции на територията на ИП, а по течението на река Осъм /Иванова Т., 2005/.

За установяване на птиците са правени наблюдения през 2008 и 2009 година, като от 01.03.2010 се извършва орнитологичен мониторинг на територията на двата предвидени за изграждане парка – в ЗЗ „Карабоаз” и извън нея.

Освен това все още се води сериозна дискусия относно конфликта между ветропарковете и съжителството им с птичите популации. Директна смърт на птици от вятърни турбини е средно между 0,1 - 0,6 сблъсъци на турбина годишно. Бездомните и домашни котки убиват около 1,0 милиарда птици годишно само в САЩ. Злополука при доставка на петрол може да унищожи стотици хиляди птици в един ден.

Съществуващата сега фрагментация няма да се увеличи с изграждането на ветропарка, защото въздействието по време на строителните работи ще бъде временно и напълно обратимо, като чрез естествените природни процеси растителността ще се възстанови само за един сезон.

На стр. 11 от становището си СДП БАЛКАНИ цитират извода на експертите, автори на ДОС, че ако се прави ИП в района на селата Дъбован и Загражден, където консервационната стойност на зоната е по-значимо, ще се нанесе по-силно отрицателно въздействие. И самите те след това признават, че «Този тип разсъждения може да бъде продължен, че разположението на ИП прастически няма да причини ЗОВ в границите на зоната».

Цялото становище на СДП БАЛКАНИ е тенденциозно с цел злепоставяне на експертите и ДОС. Ярък пример за това е въпросът с нулевата алтернатива и видът Amorpha fruticosa. Не е спекулация твърдението на експертите, че Amorpha fruticosa може да се окаже проблем за зоната, а спекулация е твърдението на стр. 12, че аморфата е проблем само по брега на река Дунав и Дунавските острови. Могат да се посочат много части навътре в страната, та дори в предбалкана, където аморфата завзема територии.

За Amorpha fruticosa Ганчев и Прокопиев /1959/ отбелязват, че „този вид показва голяма индиферентност към почвените условия и с голям успех издържа продължителните летни засушавания и наводненията” – стр. 85. А един от членовете на СДП БАЛКАНИ при разработването на доклада „Начални проучвания на хабитатите на територията на Природен парк “Персина” и Защитена местност “Калимок-Бръшлен” сам казва, че горските съобщества в района на о-в Белене, „са по-скоро с храстово-дървесен облик, поради доминиращата роля, която заема в тях агресивния американски вид Amorpha fruticosa /Цонев Р., 2004/, стр. 21. Постепенното обрастване на сравнително изоставени площи в зоната е показано на снимки към нашия текст, които са правени за имоти на фирмата, разположени в източната част от ЗЗ „Карабоаз”.

А що се отнася до желанието на СДП БАЛКАНИ да определят политиката на регионален компетентен орган чрез цитиране на европейски директиви, то това е индикатор за нетолерантно отношение, вероятно не само в разглеждания тук случай.

Чл. 6 (3) на Директива 92/43/ЕИО гласи: „Планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за това, но които поотделно или в съчетание с други планове и проекти могат да окажат значително влияние, се нуждаят от подобаваща оценка, с оглед на консервационните цели, установени за тази територия. Съгласно резултатите от оценката и при условията на член 4, компетентните органи на отделните държави одобряват плана или проекта само тогава, когато установят, че целостта на областта като такава няма да бъде увредена и след като са се вслушали в мнението на обществеността по дадения случай”.

Направената справка за НПО „Еко-посоки 21”, гр. Плевен е включена в доклада, тъй като д-р И. Райчев е член на УС на същата, а и поради законовото право при разработването на доклада да се използва цялата налична информация. Едва ли Института по Ботаника към БАН дава различни справки по един и същи проблем, в зависимост от това, кой иска справката.

Още в началото на своето изложение г-н Попйорданов отбелязвайки, че община Гулянци попада едновременно в графите «район на индустриален упадък» и «изостанал граничен район» де факто признава, че икономическото положение в общината не е добро. Дори и да има потенциал за проспериране чрез алтернативен туризъм, това до сега не е станало, със или без помощта на БААТ. Няма гаранции, че ще стане и за в бъдеще. Докато чрез реализиране на ветроенергийния парк в общината вече са постъпили средства, които ще се използват целесъобразно и ще подсилят местния бюджет. Затова решението на общината да подкрепи безусловно разглежданото ИП е добра алтернатива на алтернативния туризъм.

Би могло да се спори дали ветрогенераторите ще «загрозяват пейзажа» или ще го правят интересен за разглеждане като съчетание на древното /Улпия Ескус/ и модерното при устойчивото развитие на общината. А за това как ще се впишат кулите в равнинния ландшафт може да се направи справка с наличието на ветропарковете в Дания, която май не е планинска страна, а и голяма част от производството на ел. енергията там е от възобновяеми източници – «Днес мощност на вятърна енергия осигурява 20% от датските потребление на електроенергия. В енергийната стратегия за 2025 г. правителството /датското/ очаква значително увеличение на използването на възобновяема енергия в следващите години” - http://www.renewableenergyworld.com/rea/news/article/2006/12/denmark-to-increase-wind-power-to-50-by-2025-mostly-offshore-46749.

И ако г-н Попйорданов дава примери с британското законодателство относно разстоянията до селищата, то у нас важи нашето законодателство, и то е спазено. Още повече, че най-новите поколения ветрогенератори са с най-минимални шумови характеристики. Направено е най-задълбочено, правено някога проучване от група медицински и научни специалисти. Съставът на групата включва седем експерти в областта на медицината, аудиологията, акустика, околната среда и общественото здраве от Канада, Съединените щати, Великобритания и Дания - W. David Colby, M.D., Robert Dobie, M.D., Geoff Leventhall, Ph.D., David M. Lipscomb, Ph.D., Robert J. McCunney, M.D., Michael T. Seilo, Ph.D., и Bo Søndergaard, M.Sc. – Prepared for: American Wind Energy Association and Canadian Wind Energy Association, December 2009.

След преглед, анализ и обсъждане на текущите знания, групата постигнала консенсус по следните заключения:

• Няма доказателства, че звуците, излъчени от вятърни турбини имат преки вредни физиологични ефекти.

• Звуците, излъчени от вятърни турбини, не са уникални. Няма причина да се смята, на базата на количеството и честота на звука, че звуците от вятърните турбини могат правдоподобно да доведат до преки неблагоприятни последици за здравето на хората.

Мерките в т. 6 на ДОС са препоръчани като превантивни, тъй като по време на строителството ще има малки количества отпадъци, които трябва да се третират според ЗУО. А необходимостта от човешка намеса при евентуалното възстановяване на бившата влажна зона ще е необходимо дори като съгласие на местните жители, земеделци и арендатори, тъй като за извършване на дейности върху земя частна собственост според законите се изисква съгласието на собственика. А в ДОС не е застъпена тезата, че частичното възстановяване е невъзможно, а че земеделската дейност е фактор, който трябва да бъде анализиран като конфликтна точка в едни бъдещи дейности в тази посока.

Тези бъдещи дейности, които община Гулянци може да предприеме по развитието на туризма и усвояване на средства по програми на ЕС вероятно ще бъдат разглеждани и дискутирани от Общинския съвет, като за сега те са решили да не пропускат шанса за инвестиции в местното регионално развитие чрез реализация на разглежданото ИП. Проектите на отделни домакинства за използване на алтернативни енергийни източници е по-добре да бъде насочено към соларните панели, които са по-евтини и ефективни за тези цели. «Вятъра» няма да изяде почвите, тъй като само малка част от имотите се използват при построяване на ветрогенераторите, като останалата част от земеделските имоти може да се използва за земеделски тужди. Доколко ще се съчетае земеделието, туризма и модерните технологии в икономиката на местно ниво ще бъде предмет и на бъдещия план за управление на зоната. Наличието на ветропарк няма да се отрази негативно върху качеството на земеделската продукция относно възможностите за биологичното и отглеждане.
ІV. Становище вх № 3902/2010 г. на РИОСВ – Плевен от Център за изследване и защита на прилепите към Националния природонаучен музей - БАН.

Становището е изготвено от Антония Хубанчева и Ивайло Борисов, Център за изследване и защита на прилепите към Национален природонаучен музей – БАН, като становището е подписано само от А. Хубанчева. Липсва и подписа на координатора на центъра, г- н Боян Петров, както и на директора на музея, ст.н.с. д-р А. Попов /който би трабвало да е в течение на подобен род становища, след като се споменава името на НПМ/, така че ще считаме цялото становище като лична инициатива на А. Хубанчева.

Като основен момент от горното становище се изтъква факта, че ще бъдат повлияни прилепите, ползващи за убежище пещерата «Нанин камък», намираща се на 15 км от мястото на ИП, като се цитира работата на Dietz et all, 2009 a. Пещерата «Нанин камък» се намира не в самото село Муселиево, до което разстоянието от началото на територията на ИП е 15 км, а е разположена на около 350 м от него.

Според н.с. д-р Теодора Иванова /2005/ „Пилотно проучване върху хранителната екология на Rhinolophus ferrumequinum, Rh. euryale и Rh. mehelyi проведено в район в поречието на река Осъм, показа, че първите два вида се придвижват от убежището (пещерата Нанин камък, ПЗ) до хранителните местообитания (обикновено малки горски масиви) следвайки поречието на река Осъм.”

Допълнително проведохме наши проучвания с апаратура за прослушвания и се установиха само два вида - Ръждив вечерник (Nyctalus noctula) и Кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus).

В цитираната концепция Т. Иванова предлага и ширината на екокоридорите да бъде от по 5 км от двете страни на реките, а за най-важни фактори, пряко въздействащи като заплаха за прилепните видове и популациите им отчита:

• 
  Избиване, прогонване и безпокойство в убежищата поради невежество и суеверия;
  
• 
  Палене на огън в привходни части на пещерите; влизане с факли в пещерите;
  
• 
  Иманярска дейност в пещерите, свързана с чести посещения, шум и прогонване на прилепите;
  
• 
  Прогонване и избиване на прилепи в постройки при ремонтни дейности.
  

А в ПРИЛОЖЕНИЕ 6: Списък на значимите прилепни пещери и минни галерии в България подлежащи на мониторинг по НСМБР на „ПРИЛЕПИТЕ - Методика за изготвяне на оценка на въздействието върху околната среда и оценка за съвместимост”, Наръчник за възложители и експерти в областта на околната среда, за пещерата „Нанин камък” са дадени видовете „M. schreibersii, M. capaccinii, M. myotis/blythii, Rh. Ferrumequinum и Rh. euryale/Rh. Mehelyi”.

Що се отнася до „ниската биологична култура” или „слабо познаване на наличната литература” от страна на експертите, автори на ДОС бихме сериозно поспорили с г-ца Хубанчева.
V. Становище вх № 3902/2010 г. на РИОСВ – Плевен от Национален природонаучен музей при БАН и д-р Георги Попгеоргиев.

Така формулирано от към вносителите постъпилото становище би трябвало да е на официална бланка на НПМ-София. От разговор със ст.н.с.д-р Алекси Попов, директор на НПМ стана ясно, че институцията не е ангажирана със становището на г-н Николай Цанков и Андрей Стоянов.

Разпространението на видовете земноводни и влечуги е отразено в ДОС в съответствие със сегашното състояние на техните местообитания и евентуалното временно въздействие от реализацията на ИП единствено по време на строителството на ветрогенераторите.

Triturus dobrogicus и Bombina bombina в момента не се срещат в каналите. Причините за това вероятно са не само биологични, но и поради химичните вещества /калиев бихромат, мравчена и сярна киселина и други химикали използвани при обработката на кожи/ изхвърляни и част от тях утаени в тинята на дъното на каналите по време, когато е действала Кожарската фабрика, без пречиствателна станция. За отбелязване е и факта, че тъй като отводнителната система не работи от години вода има само в два от каналите.

„Личните данни” на господата Стоянов и Цанков си остават такива и след като не са публикувани достъпът до тях не е наличен за литературна справка и не подлежат на вписването им в научен коментар.

Турската боа е пустинен вид, нарича се още пясъчна боа. Обитава „Сухи, припечни и каменисти терени с рохкави почви, обрасли с ксерофитни треви и храсти” – Наумов Б., 2007 /под редакцията на В. Бисерков/. Такива територии на площадките определени за ветрогенераторите няма!!!

Експертите остават на становището си, че временното и възстановимо въздействие по време на строителството не се очаква да предизвика ЗОВ както върху видовете и техните популации от стандартния формуляр, така и на други защитени видове от Приложение ІІІ на ЗБР – Bufo bufo /голяма крастава жаба/, Epidales viridis /зелена крастава жаба/, Hyla arborea /жаба-дървестница/, Dolichophis caspius /голям стрелец, синурник/, Vipera ammodites /пепелянка/.
Заключение:

Експертите извършили ДОС категорично не приемат тенденциозно направените критични бележки от текстовете на постъпилите в РИОСВ, гр. Плевен становища. В ДОС площадките за реализация на ИП са описани така, каквото е сегашното им състояние и това противоречи на твърденията, че ДОС е направен в интерес на инвеститора. Експертите познават района, в който са работили години наред, наследили са и работата на колеги, работели преди тях и са се придържали към истинността на фактите. Разгледани са и перспективите пред развитието на зоната и обективните обстоятелства, които е необходимо да се имат пред вид.

Латинското име Silybum marianum действително е сгрешено – като обикновен бял бодил, бял трън, свиница е и Xanthium strumarium L.

В търсене на какви ли не доводи против ИП и ДОС неколкократно се споменава землището на с. Дъбован, където наистина местообитание 2340 е с добра представеност, но там няма предвидени площадки за ветрогенератори.

Точното картиране на местообитанията предстои да бъде направено и то ще бъде в основата на бъдещия План за управление на зоната.

Прави впечатление, че получените становища са единствено от гр. София, няма нито едно критично мнение от страна на обществеността, на институции, НПО и експерти както от гр. Гулянци, гр. Плевен или други части на страната.

Това лесно ни навежда на мисълта, че по нечия инициатива се прави „масовка”, за да се натрупат много отрицания, които да впечатлят по-скоро с количеството си, отколкото със становищата изразени в тях, тъй като на инициаторите им е ясно, че мотивите против ИП са несъстоятелни.

Като цяло в получените в РИОСВ – Плевен становища по ИП „„Изграждане на ветроенергиен парк с подстанция в землището на град Гулянци, община Гулянци, област Плевен” прави впечатление и некоректния тон на авторите им. Едва ли това е следствие от лошото възпитание на по-младите колеги, а по-скоро резултат от внушения от страна на личности, имащи се за «предопределени" да командват по техните виждания случващото се по природозащитата и регионалното развитие в Плевенския край, а защо не и в цялата страна.

Становището на д-р Николай Цанков, Андрей Стоянов и д-р Георги Попгеоргиев напр. започва с пасаж, copy/paste от становището на СДП БАЛКАНИ. Антония Хубанчева пък е дипломант в Биологически факултет на СУ 'Св. Климент Охридски', където преподавател по екология е член на СДП БАЛКАНИ.

СДП БАЛКАНИ /което ние уважаваме и приветстваме дейностите му/ като организация активно работеща по проблемите на НАТУРА 2000 в България е финансирала или сама участвувала чрез външно финансиране в много проекти и изследвания. Голяма част от тях са ползвани при разработката на ДОС. А в становището им често се твърдят факти противоречащи на техните авторски разработки. Това може да се тълкува и като тенденциозна, умишлена злонамереност от страна на инициаторите на становищата и желание да се заблудят компетентните органи в лицето на РИОСВ, гр. Плевен. При едни бъдещи съдебни производства от страна на инвеститора към вносителите на становищата това предстои да бъде изяснено.

НПО в сектора му за природозащита не се обявява категорично против алтернативните и възобновяеми енергийни източници, но има явно желание да контролира развитието на процеса. А това развитие не може става едностранно и с тенденциозен диктат, без да се включват в диалога както частните земеделски стопани, така и бизнеса.

Според „Ройтерс” – „Windfarms 'unlikely' to threaten birds”, Wednesday, 1 October 2008, вече са на лице първите доказателства, че е малко вероятно сегашното и бъдещето създаване на ветрогенераторни паркове в обработваемите земи на Европа, да има отрицателно въздействие, както върху гнездящите в определен район, така и върху прелетните птици. Направените проучвания са много важни, защото Европейският Съюз е поел ангажимент до 2020г. 20 % от използваната енергия да бъде от възобновяеми източници и в същото време да се стимулира увеличаването на биоразнообразието. Тези новини би трябвало да са добре дошли за природозащитниците, политиците и компаниите, които се занимават с оползотворяване на енергията на вятъра и да накарат обществото да погледне по-положително на алтернативните енергийни източници.

Основният проблем с изграждането на ветроенергийни паркове в България произлиза от това, че в повечето случаи местата с подходящ ветрови потенциал попадат в защитени зони по Натура 2000.

„Нашата идея за 100% възобновяема енергетика в Европа до 2050 г. се подкрепя от изследването”, каза д-р Стефан Зингер, директор „Глобална енергийна политика” в европейския офис на WWF при представянето на доклада. „Европейският съюз сега трябва да се захване за работа и да планира дългосрочна енергийна стратегия, базирана на 100% възобновяема енергия. Това ще бъде добре за климата, ще премахне рисковете от ядрената енергетика и зависимостта от вноса на горива, ще гарантира доставките на енергия и ще предостави най-ефективния и устойчив енергиен път на Европа.”

1. 
   Ганчев А., Прокопиев Е., 1959 – Чуждоземни дървета и храсти в България, София, БАН, Институт по гората, стр. 85.
   
2. 
   Доклад за състоянието на околната среда, 2005 – Регионална инспекция по опазване на околната среда и водите, Плевен, стр. 42.
   
3. 
   Иванова Т., 2005 – Концепция за опазване на прилепната фауна и местообитания в България в рамките на НАТУРА 2000, Изготвена за: Проект “Изграждане на мрежата от защитени зони Натура 2000 в България” по Договор № 4672/ 01.02.2005 на СНЦ “Зелени Балкани – Стара Загора” с ПУДООС/МОСВ.
   
4. 
   Кожухаров Ст. и Кузманов Б., 1967 - Ключ за определяне на плевелите, „Земиздат”, гр. София, стр. 34.
   
5. 
   Определител на земноводните и влечугите в България – под редакцията на Бисерков В., 2007, „Зелени Балкани”, София, стр. 10-150 .
   
6. 
   „ПРИЛЕПИТЕ - Методика за изготвяне на оценка на въздействието върху околната среда и оценка за съвместимост”, Наръчник за възложители и експерти в областта на околната среда – Национален природонаучен музей, БАН, София, 2008 г., стр. 2-92.
   
7. 
   Попов В, Спасов Н., Иванова Т. и др. - „Бозайници важни за опазване в България”, София, 2007 г., стр. 5 - 242.
   
8. 
   Почвите в България, колектив, 1960, София.
   
9. 
   Цонев Р., 2004 - Начални проучвания на хабитатите на територията на Природен парк “Персина” и Защитена местност “Калимок-Бръшлен, стр. 1- 35.
   
10. 
    Benda, P., T. Ivanova, I. Horacek, J. Cerveny, J. Gaisler, A. Gueorguieva, B. Petrov and V. Vohralik. 2003. Bats (Mammalia: Chiroptera) of the Eastern Mediterranean. Part 3. Review of bat distribution in Bulgaria. – Acta Soc. Zool. Bohem., 67: 245-337.
    
11. 
    David W. Colby, M.D., Robert Dobie, M.D., Geoff Leventhall, Ph.D., David M. Lipscomb, Ph.D., Robert J. McCunney, M.D., Michael T. Seilo, Ph.D., и Bo Søndergaard, M.Sc. – Wind Turbine Sound and Health Effects An Expert Panel Review, Prepared for: American Wind Energy Association and Canadian Wind Energy Association, December 2009.
    
12. 
    NATURA 2000 in the Pannonian Region - European Commission Environment Directorate General, Office for Official Publications of the European Communities, 2009, p. 1-12.
    
13. 
    Internet информация:
    

• 
  http://www.renewableenergyworld.com/rea/news/article/2006/12/denmark-to-increase-wind-power-to-50-by-2025-mostly-offshore-46749
  
• 
  http://geotok-bg.com/Wind.htm#Ч
  
• 
  http://www.eco-energy-bg.eu/SPEE/Spee.php
  
• 
  http://www.windpowerworks.net/wind_facts.html
  
• 
  http://www.roadmap2050.eu
  
• 
  http://www.abc.net.au/science/articles/2008/10/01/2378933.htm?site=science&topic=energy