Резюме етични норми в работата на народния представител- вид и ранг на актовете



Дата14.01.2018
Размер296.02 Kb.
#46455
РЕЗЮМЕ

Етични норми в работата на народния представител- вид и ранг на актовете.
В правните системи на проучваните държави могат да се открият етични норми относно работата на народните представители в различни по вид и юридическа форма източници- конституции, правилници за вътрешния ред и дейността на парламентарните институции, специални закони , регулиращи конкретни въпроси като лобирането или конфликта на интереси, както и етични кодекси.

Обикновено правилниците за дейността на парламентите са формални юридически актове, които регулират поведението на народните представители, като установяват ясни правила и санкции, които могат да бъдат с административен и дори наказателен характер. За сметка на това етичните кодекси често формулират по-общи принципи на поведение и нарушенията на тези принципи се обсъждат предимно на вътрешно-институционално ниво. Тяхната цел е да повишат политическата култура като поставят акцент върху коректността, прозрачността и честността в поведението на законотворците.

Задълженията, посочени в кодексите, са в допълнение към тези, които се отнасят до всички членове, по силата на процедурни и други вътрешни правила.Те са компенсаторен механизъм, който допълва и усъвършенства законодателството в тази материя. Особената им природа позволява да регулират и отношения , в които има силен субективен елемент и липсва възможност за налагане на дисциплинарни санкции.

Етичният кодекс за членовете на палрламента установява стандарти за поведение, които самите депутати предлагат да съблюдават като избрани представители, служещи на страната си, в най- демократичната от всички институции .

За разлика от правилниците за дейността на парламентите, които се отнасят предимно за поведението на представителите в пленарните зали и на заседанията на парламентарните комисии, обхватът на нормите в етичните кодекси се разпростира върху всички аспекти на публичния им живот напр. при общуване с избирателите или медиите, както и взаимоотношенията им с високопоставени личности от частния или публичния сектор.

Кодексите имат сравнително тесен обхват на регулиране. Правилата, които те съдържат, се изчерпват в общи линии с изброяването на категориите интереси, които подлежат на деклариране и основните стандарти, по които трябва да се водят народните представители. В етичните стандарти се включват и изискванията за обективност, активна работа в избирателните райони, предоставяне на информация на обществеността. И не на последно място, поведение в публичния и частния живот, което не уронва престижа на институцията. Сърцевината на всеки модерен етичен кодекс е механизмът за предотвратяване на конфликт на интереси и контролът върху извънпубличните зависимости.

Концепцията за етични кодекси в публичния сектор, по подобие на системите за етични правила в редица сфери от частния сектор, се заражда във Великобритания, пренася се в държавите от англосаксонската правна система и дори в някои държави от Източна Европа (Полша). През последните години нараства броят на парламентарните институции по света, които избират да пристъпят към приемането на етични кодекси за поведението на народните представители в следствие на конкретни случаи на морално осъдимо поведение на народните представители, станали публично достояние или с цел да се укрепи общественото доверие и да се отговори на притесненията по отношение на почтеноността и неподкупността на избраниците. Тази тенденция се вмества в по-широката рамка на проблема за общественото доверие към представителната власт. В следствие на политически скандали , свързани с конфликти на интереси и злоупотреба с власт се полагат усилия в посока на прекратяване на процеса на обща ерозия на публичното доверие, борба с всички форми на корупция и усъвършенстване на етичните норми. Това ще доведе и до засилване на легитимността в очите на обществото на ролята на парламентите в контрола над дейността на правителствата

Приемането на такива актове не се налага поради виждането, че всички законотворци са корумпирани или стават такива. Основният мотив , който води парламенарните институции е ,че природата на позицията на народните представители налага постоянно да се сблъсват с нравствени дилеми. Законодателите трябва ежедневно да избират между конкурентни интереси – национални, парциални интереси на избирателите, политически и лични. Тази трудност се засилва допълнително от факта, че повечето законотворци заемат или са заемали длъжности и в частния сектор. Освен това те са обект на постоянен интерес от страна на медиите , неправителствените организации и обществото като цяло. При тези условия в техен интерес е да се разработят етични стандарти и правила, които да ги ръководят при вземането на трудни решения и да ги защитават от неоснователни обвинения. С течение на времето етичният режим създава условия тези норми на поведение да се превърнат в традиция и да станат втора природа на законотворците.

Един всеобхватен и ефективен етичен режим може да служи на народните представители за ориентир в понякога коварните води на политическия живот. Именно по тази причина в редица страни се полагат усилия да се приемат актове съдържащи етични норми с национален обхват за всички обществени длъжности. Пример в тази насока е Проектът за политически етичен кодекс на Франция, който регулира поведението на всички ангажирани в публичния сектор.


Цели и ценности на Етичните кодекси
Целите на политическите етични кодекс са обществените резултати, които те преследват.

Те са тясно преплетени с техните принципи. Става въпрос за най- общи положения, отнасящи се до отношенията между хората в обществото. Те се изразяват даже в сходни формулировки. Взаимодействието между принципи и цели се проявява и в това , че осъществяването на принципите съдейства за постигане на целите, а между целите може да се постави и реализация на принципите. Но тази връзка и взаимодействие не заличава разликата между двете категории.

Целите не са норми. Те са социални ефекти , към чието осъществяване са насочени нормите на Етичните кодекси.

Основните цели са прогласени в Правилник за дейността на Европейския Парламент, който цели утвърждаването и издигането на авторитета на Европейския Парламент.


Отделни цели:
а) Лоялност към демократичните ценности (Европейския Парламент ,Република Австрия, Федерална Република Германия, Малта);

б) Подобряване на мобилността между частния и публичния сектор. (Не е имало особено изменение в структурата на народното представителство през последните години - 36% на ниво Парламент и 31% служители на местно ниво. В Естония е най-голям процентът на народните представители, чиито мандат е за повече от 10 години - 66,1% (Riigikantselei 2005, 58 - 59);

в) Ограничаването на влиянието върху парламентарна дейност на народните преставители от страна на юридически лица, неправителствени организации и сходни организации (Кралство Испания, Република Португалия, Република Словакия );

г) Създаване на невъзможност за облагодетелстване в лично качество или посредством свързани лица, чрез забрани за притежаване на акции, извършване на стопанска дейност, предоставянето на услуги на организации от публичния сектор, задължение за деклариране на съществуващ интерес при разглеждането на въпрос на заседание, по отношение на които парламентаристът или негови свързани лица имат частен интерес (Кралство Испания, Република Португалия, Република Словакия);

д) Основна цел е да се докаже отдадеността на народните представители към обществото и тяхната решимост да изпълняват задълженията си чрез най- високите възможни стандарти, както и неспиращ стремеж към затвърждаване на демократичните ценности в страната( Малта, Русия);

г) По силата на своята клетва за вярност, членовете на Камарата във Великобритания са длъжни да бъдат верни и лоялни на Нейно Величество Кралицата, наследниците и провоприемниците на короната, в съответствие със закона;

д) Друга основна цел на Етичните кодекси е да напътсват народните представители по отношение на поведението, което се очаква от тях в изпълнение на техните обществени функции (Обединено Кралство- Уелс);

г) Оновна цел представлява също осигуряването на прозрачността и отговорността, нужни за общественото доверие по отношение на изпълнението на служебните функции на народните представители (Обединено Кралство- Уелс);

д) Първоначално целта на проекта бе да се създаде агенция, която е в състояние да извършва проверки и да предприема действия в сфера, която не се покрива от друга институция в Румъния, а именно забогатяване, което не може да се оправдае с приходите на проверяваното лице. Но приетата форма повтаря концепцията за „незаконно“ вместо „неоправдано“ забогатяване. „Незаконното“ богатство може да бъде конфискувано, но преди това трябва да се докаже, че то е в резултат на незаконна/забранена дейност. Въпреки това, от една страна, тази сфера вече е обхваната от прокуратурата, полицията (за престъпни деяния) и данъчните власти, и т.н. (правонарушения, граждански диликти) и, от друга страна, възможно е да съществуват значителен брой случаи, в които, въпреки че имуществото и средствата неоправдано надвишават доходите, не могат да се докажат „незаконни“ действия.

Процентът, дефиниращ „значителната разлика“ между притежаваното и декларираното състояние, въз основа на който инспекторът по интегритет следва да уведоми съда (най-малко 10 %, но не по-малко от равностойността в леи на 20 000 EUR)

Влязлото в сила през юни 2007 г. спешно правителствено постановление №49/01/06/2007 в Румъния наистина внася някои положителни промени по аспекти на тези две точки. По-конкретно, то заменя „незаконно забогатяване“ с „неоправдано забогатяване“. Постановлението позволява също да се започне разследване, когато несъответствието между имуществено състояние и доходи е 10 000 EUR.

е) Ценности, които са залегнали в Етичнити кодекси, са насочени към избягването на ситуации на конфликт на интерес и възпрепятстването на лицата, заемащи изборни длъжности за влияние в стопански или неправителствени субекти по време на и след изтичането на мандата им (Република Словакия, Швейцария);

ж) Общото благо- „Позовавайки се на текстовете на Конституцията на Република Франция, на френското право, на Декларацията за правата на човека и гражданите и Всеобщата декларация за правата на човека, основната цел на Държавата е общото благо на нацията. Всеки гражданин, за който е приложим този кодекс, изпълняващ една функция или упражняващ един мандат в името или в служба на Държавата, е в служба на общото благо” ( цитата от Chapitre ІІ, article1 du Code d’éthique politique ).

Общото благо - народните предсавители трябва да се ръководят от общоприетите етични принципи с грижа за общото благо (Република Полша, Франция);


Принципи
Принципите, заложени с етичните кодекси на държавите-членки на ЕС и другите разглеждани страни, са насочени към реализацията на защитата на публичния интерес при упражняването на парламентарния мандат от страна на народния представител. Принципите в работата на народния представител, целят неговата дейност да бъде поставена извън публични зависимости, чрез:

  • ограничаването на влиянието върху неговата парламентарна дейност от страна на юридически лица, неправителствени организации и сходни организации, посредством забрани за участие в или предлагането на консултантски услуги на държавни органи, които се финансират от публични средства; забрана за участие в управителни съвети и сходни органи в други организации от публичния сектор и др;

  • невъзможност за облагодетелстване в лично качество или посредством свързани лица, посредством забрани за притежаване на акции, извършване на стопанска дейност, предоставянето на услуги на организации от публичния сектор, задължение за деклариране на съществуващ интерес при разглеждането на въпрос на заседание, по отношение на които депутатът или негови свързани лица имат частен интерес.

Принципите, залегнали в работата на народния представител, са правно регламентирани в етичните кодекси на държави от англосаксонската правна система /Обединено кралство, САЩ/ но също така и в Естония етичен кодекс, докато в страните от континенталната правна система етичните норми се извеждат косвено, посредством анализ на правилата за поведение и ограниченията за несъвместимост на положението на народен представител с друга публична или частна длъжност.

Интерес представлява и проектът за Етичен политически кодекс във Франция, който е с висока степен на кодификация, както и Закона за защита на публичния интерес в Словакия, които прилагат системен подход в третирането на лица, заемащи изборни длъжности.



Конкретни принципи

Независимост – множеството ограничения за несъвместимост на парламентарния мандат с други положения, които биха го поставили в ситуация на конфликт на интерес, съдействат за осигуряването на независимост при взимането на решения и извършването на парламентарната работа и гарантират, че са извън всякакви публични и частни зависимости /регламентирано във всички разглеждани държави, без изключение/.

Върховенство на закона /Испания и Португалия/, законосъобразност /Естония/, подчинение /Франция/– народният представител е длъжен да спазва конституцията и законите на своята страна;

Прозрачност, прозрачно управление в името на общото благо, защита на обществения интерес - /Франция, Дания, Словакия, Испания, Португалия, Полша/ - народният представител е длъжен да следва модел на поведение, при който следва да избягва частни дейности и ситуации, които биха ги поставили в конфликт на интереси, посредством задължение за декларирането им.

Публичност /в кодексите на държавите от континенталните правни системи/ и отговорност, откритост /в кодексите на държавите от англосаксонската правни системи/ - на техните частни дейности и ситуации, които биха ги поставили в конфликт на интереси, посредством вписването им в специален Регистър, който има публичен характер; народните представители са отговорни за своите решения и действия пред обществото и следва да се подлагат на каквито и да е мерки за проверка на тяхната работа, които са необходими. Народният представител е отговорен за своите решения и действия пред обществото и следва да се подлагат на каквито и да е мерки за проверка на неговата работа, които са необходими. Подчертано и задължението средствата, разпределени на народните представители с публично предназначение, да се използват строго по предназначението си.

Обществен интерес /Испания, Португалия/, ангажимент към народа, дълг към обществото /Естония/, всеотдайност /Англия, Шотландия, Уелс, САЩ/, безпристрастност, добросъвестност при изпълнение на задълженията /Германия/, безкористност /Полша/  действията, които следва да извършва депутатът в своята работа, са насочени към предпочитане на обществения интерес и въздържане от действия, които биха довели до възползване от положението му за извличането на лична полза или извършването на стопанска дейност/получаване на доходи от нея;

Обективност /Испания, Шотландия, Уелс/, честност /Англия, Естония/ – задължението за въздържане от облагодетелстване в лично качество и на свързани лица е предпоставка за обективност в работата му;

Личен пример, лидерство /Франция, САЩ, Обединено кралство, Испания, Португалия/  – с поведението си депутатът следва да дава личен пример.

Граждански  контрол /Португалия/– възможност за изискване на информация по отношение на декларациите за конфликт на интерес и възможност за самосезиране /процедура по допитване във Френския Политически етичен кодекс/.

Етични норми като професионална компетентност – /Естония и Франция/.
Правила на поведение на народния представител
В правните системи на проучваните държави има както етични, така и чито морални правила на поведение на народните представители. Част от тях са свързани със държавна принуда, други са оставени на марала на самите народни представители.

Основно правило е, че трябва да се спазват закона и добрите нрави. Това е така в Ипания, Естония, Полша, Португалия и Русия. В италянската система има подобно правило.

Всички членове на парламента са длъжни да присъстват на заседанията на парламента и комисиите, на които са членове. Така е прието в Германия, Испания, Португалия, Унгария и Русия.

Друго основно правило е това, че народните представители трябва да упражняват мандата си независимо, без външен натиск и принуда. Така е нормирано в Европейският парламент и Италия.

В Шотландия и Полша има изискване народният прдставител да работи в интерес на народа и общото благо.

Прозрачност и публичност в работата на народният представител се изискват в Полша и Швейцария. Подобна норма има и в Словакия. Там се изисква народният прдставител да предпочита публичният пред частният.

В някои държави се дава право на народният представител да упражнява професията си едновременно с мандата си на народен представител. Това е така в Германия и Австрия, като в Австрия е необходимо разрешение на съвета. Обратно – изрична забрана за упражняване на прфесията си едновренно с мандата има за народният представител в Испания.

В повечето от проучваните държави има забрана за получаване подаръци и парични дарения от народните представители, приети с цел усъществяване на интереси на дарителя. Така е в Германия, Италия, Англия, Уелс, Словакия, Франция и САЩ. Като в САЩ има забрана и за пътувания, спонсорирани от частни лица и посещения на събития за чужда сметка.

В Дания, депутатите трябва да се придържат към добрия тон в дебатите.

Етичното правило за добросъвестно изпълнение на задълженията си, без личен интерес на основата на морала, народният представител има в Естония и Уелс.

Депутатите са длъжни да подават декларация за имущественото си положение и доходите си в Италия, Испания и Унгария. Като в Словакия има норма, която забранява на народните представители да придобиват държавна собственост за себе си, освен чрез публичен търг.

В Италия на депутатите им е вменено в задължение да уведомяват председателя на народното събрание при опит за корупция. А в Англия – да избягват и предотвратяват конфликтите на интереси. В Словакия пък има забрана за лобизъм.

Друго основно праило е да не се използва служебното положение за лична облага – Словакия, Русия, САЩ и Франция.

Депутатите са задължени да общуват с избирателите и да отговаря на конкретно поставени въпроси в Русия и САЩ. Като в САЩ е нормирано задължението за съдействие от страна на депутатите към народните маси. Също така в САЩ не са позволени никакви действия свързани с политически кампании по време на заседания в помещения на Камарата на Представителите или на Сената.



Несъвместимост и неизбираемост
Регламентацията на несъвместимостта в изброените държави съдържа някои общи положения. Дейностите, чието упражняване води до несъвместимост с мандат на народен представител могат да бъдат обхванати от няколко общи за държавите категории. Най-често тази категоризация обхваща следните две групи: несъвместимост с упражняването на други публични функции или дейности в публичния сектор и несъвместимост с упражняването на дейности в частния сектор. Втората от тези групи, а именно дейности в частния сектор, се отнася най-често до упражняването на търговски дейности, като същевременно в някои от държавите са предвидени забрани и за осъществяването на други, различни от търговските професии – най-често това е забраната за упражняване на юридическа дейност. В някои от държавите тази материя е регулирана изключително строго, като е налице забрана за осъществяване на каквато и да е дейност в частния сектор.

На първо място, в повечето от изброените държави е налице регламентация, указваща на несъвместимост на депутатския мандат с упражняването на публични функции. Така например в Германия и Словакия този мандат е несъвместим с упражняването на други изборни длъжности. В Португалия, Гърция, Франция и Русия съществува същото ограничение и по отношение на неизборни длъжности в публичния сектор. В Испания е предвидена абсолютна забрана за упражняването на дейност, която би довела до получаването на повече от една заплата от държавния бюджет или от учреждение или организация, които се спонсорират от държавния бюджет, включително неправителствени организации с мажоритарно държавно участие. В Естония е предвидена несъвместимост спрямо дейност в постоянен управляващ орган или постоянен ревизорен орган на политическа партия. В някои държави (Португалия) е забранено членството в управляващ орган на публична компания или компания с мажоритарен държавен дял.

На второ място изключително широко е застъпена несъвместимостта по отношение на повечето дейности в търговския сектор. Такава регламентация е налице в Австрия, Гърция, Естония, Португалия, Словакия, Франция, Дания, Испания, САЩ. До несъвместимост биха довели такива функции като наличието на качеството на съдружник в търговски дружества, на член на бордове и на управителни органи на такива дружества, на член на ревизионни органи и др. Във Франция е наложена забрана за участие в дружества, които извършват държавни поръчки или сделки с недвижими имоти. В проекта за етичен кодекс на Франция е предвидена забрана за осъществяване на дейности, чието естество може да породи конфликт с държавните интереси или да бъде облагодетелствано от служебното положение на народния представител.

Следва да се обърне внимание на изключително строгата регламентация в Дания, Испания, Словакия и САЩ, където е налице забрана за осъществяването на каквито и да е дейности в частния сектор – така абсолютна забрана е наложена в Дания; в Испания са забранени всякакви дейности, които биха довели до получаването на възнаграждение (с някои изключения); в Словакия лицето, заемащо изборна длъжност, не може да извършва стопанска дейност, като тази забрана се прилага и за упражняването на професия, която може да се упражнява единствено като физическо лице /свободна професия/; а в САЩ, поради широкия спектър на несъвместимите позиции, законодателството практически не позволява получаването на възнаграждения от частни дейности (и тук са предвидени и някои изключения). В САЩ някои от тези ограничения остават в сила до една година след изтичането на мандата . В Португалия и Франция е забранено и оказването на правна помощ, тогава когато последната е насочена срещу държавни интереси. Относно упражняването на преподавателска дейност законодателството на Гърция предвижда задължение за преустановяване на последната до изтичането на мандата.

Понятието „неизбираемост” съществува само в три от проучените осемнадесет страни плюс Европейския парламент. Те са Гърция, Малта и Кралство Дания. Всички те са приели за задължително условието за постоянно гражданство в страната. Съществува, също така, прилика при условието за навършване на определена възраст – в Гърция тя е 25 години, а в Малта и Кралство Дания възрастта е уеднаквена и е 18 години.

В Република Малта условията за избираемост са много по – широки, отколкото в другите страни. Те са изрично посочени в чл.54 от Конституцията. Една от тях не позволява на лица, работещи в публичната администрация или такива, служещи във военните сили, да се кандидатират за народни представители. Кандидатите не трябва да имат дял или да са партньори в дружество с неограничена отговорност, както и ако са били обявени в несъстоятелност, банкрут или са били осъждани за това от законодателството в Малта. Не могат да се кандидатират и хора, обявени за невменяеми, такива, които са били осъдени на смърт, и такива, работещи в администрацията за избор на народни представители


Деклариране на интереси
Въпросът за попълването на декларации от страна на народните представители по отношение на заемани длъжности и получени подаръци по време на мандата се е разглеждал винаги деликатно от всеки национален парламент.

Дори днес няма единна уредба на въпроса кои действия точно на депутата биха поставили под разумно съмнение обективността на неговите действия като лице, олицетворяващо законодателната дейност на държавата.

Всички обаче, са единодушни,че в началото на XXI-ви век нуждата от подобни правила е повече от осезателна.

Ето как някои от посочените в изследването държави са намерили отговор на така поставените проблеми.Те могат условно да бъдат разделени на две групи.

Към първата категория държави спадат Словакия,Малта,Уелс,Англия и САЩ.

Тук има задължение за деклариране на заеманите по време на мандата позиции по трудово правоотношение, както и притежаваните лични или семейни имоти,земи, движими вещи,ценни книжа, дялови участия и други авоари. Народните представители попълват специален документ за всички доходи, които получават допълнително, а също трябва да посочат и подаръците над определен размер, получени по време на мандата.

В Словакия,когато народният представител участва в дискусия,която би донесла материална облага на партията, в която той членува, също трябва да го декларира при условие,че този факт му е бил известен.

Втората група държави включва Франция, Португалия и Полша. Депутатите там не могат да бъдат страна нито по трудово, нито по гражданско правоотношение. Почти навсякъде изключение се прави по отношение на преподавателската дейност. Народните представители са длъжни да посочат всяка заемана длъжност за последните от една до три години преди началото на мандата, както и всички лични и семейни активи.

Във всички посочени държави материалното положение на депутатите се вписва в специален регистър към председателя на Парламента, който е публичен, за да имат гражданите ясна и точна представа за своите избраници.

Конфликт на интереси
Декларация за личните доходи. Този тип декларация не се изисква във Франция, Германия и Великобритания, но в последните две държави членовете на парламента трябва да декларират някои видове заплащане, когато става въпрос за големи суми. В Унгария и Италия само членовете на парламента трябва да декларират доходите си, докато в Полша декларирането на доходите се изисква само от висшите държавни служители на местни изборни длъжности и от назначените по политическа линия. В Испания висшите държавни служители на местни изборни длъжности назначените по политическа линия трябва да декларират доходите си, а членовете на парламента трябва да декларират и извършените от тях платенидейности. В Латвия доходите си декларират както държавните служители на местни изборни длъжности и назначените по политическа линия, така и станалите държавни служители.

Декларация за семейно и имуществено състояние. Само в Полша съпрузитеа служителите на местни изборни длъжности и назначените по политическа линия са задължени на декларират доходите си. В Испания подобна декларация е доброволна за съпрузите на назначените по политическа линия.

Във всички останали държави декларацията не е задължителна.

Декларация за лично имуществено състояние. В Германия и Великобритания декларациите за имуществено състояние не са задължителни. Във всички от проучените „стари“ държави членки от държавните служители не се изисква да декларират имущественото си състояние, но в трите „нови“ членки това е задължително).

Декларация за семейно и имуществено състояние. В Полша съпрузите на избраните на местно ниво и назначените по политическа линия държавни служители също трябва да декларират собствеността си. В Унгария всички членове на семейството, които живеят заедно с висш държавен служител, също трябва да декларират собствеността си. Във всички останали държави такава декларация не е задължителна.

Декларация за получени подаръци. В Латвия декларацията за получени подаръци е задължителна за всички държавни служители. В Полша такава декларация се изисква само от държавните служители на местни изборни длъжности и за назначените по политическа линия, а в Унгария – само за депутатите. В Германия, Испания и Великобритания такива декларации се

изискват задължително само от назначените по политическа линия и от

министрите. Във Франция членовете на парламента трябва да

декларират всички получени подаръци, независимо от стойността им.

Охрана и контрол на достъпа до вътрешна информация. Държавните

служители във всички страни трябва да пазят в тайна всякакъв вид

поверителна информация, а във Франция, Унгария, Полша и Испания има

специални разпоредби и предвидени наказания, които ясно определят това

задължение. Депутатите в Унгария и Испания са задължени да пазят тайна.

Декларация за наличие на лични интереси относно управлението на

договори. В държави като Португалия от държавните служители, назначени по

политическа линия, официално се изисква такава декларация за личните

интереси, включваща информация за период от три години преди

назначението им, а в Испания този период е две години. В Германия и Испания

такава декларация е задължителна също и за местните висши държавни

служители на изборна длъжност. Във Великобритания висшите държавни

чиновници, включително служители на местна изборна длъжност, трябва да

представят официална декларация за лични интереси4 всеки път, когато

Декларация за наличие на лични интереси относно вземането на решения

или гласуване. Официална декларация за подобен личен интерес се изисква в

държави като Португалия, а в Испания - две години за назначените по

политическа линия и за депутатите в парламента. В Испания това се отнася и

за заемащите местни изборни длъжности, докато в Поругалия декларациите за

тези държавни служители се подават по желание. В Германия такава

декларация е задължителна само за държавни служители на местна изборна

длъжност. Във Великобритания висшите държавни чиновници трябва да представят официална декларация за лични интереси. В

Унгария такава декларация е задължителна само да депутатите в парламента.

Във Франция, Унгария, Италия, Латвия и Полша не се изисква подобна

декларация, но ако има конкретен конфликт на интереси, задължително се

декларира личният интерес и се иска разрешение за освобождаване от

участие в дадена процедура.

Декларация за наличие на лични интереси относно подготовката или

предоставянето на съвети във връзка с разработването на политик.: В Португалия такава декларация е задължителна за назначените по политическа

линия, а в Испания този период е две години. В Германия декларацията е задължителна само за висшите държавни служители на изборни длъжности в местната власт. Във Великобритания висшите държавни чиновници, трябва да представят официална декларация за лични интереси. В декларацията си държавните служители във Великобритания трябва да включват семейните интереси и интересите на своите близки. Във Франция, Унгария, Италия, Латвия и Полша не се изисква подобна декларация.

Публично оповестяване на декларации за лични интереси, доходи и имуществено състояние. Във Франция и Унгария няма разпоредби относно публичното оповестяване, докато в Полша публичното оповестяване на данните от декларациите е задължително само за местните държавни служители на изборна длъжност, а в Германия и Италия - само за депутатите.

Във Великобритания назначените по политическа линия трябва да декларират

получените подаръци, като тази декларация е публична. В Испания декларациите на депутатите и местните служители на изборна длъжност относно личните им интереси се оповестяват публично само по молба на заинтересовани лица. В Португалия декларациите на назначените по политическа линия служители, на депутатите и на държавните служители на изборна длъжност в местната власт се оповестяват публично, а в Латвия всички декларации са публични.

Ограничение и контрол на бизнеса, създаван след освобождаване от държавния пост или на дейността на НПО. Две (в Испания) или три (в Португалия) години след напускане на държавния пост бившите служители нямат право да заемат постове в търговска или частна фирма. В Германия, Унгария и Италия няма такива ограничения. Франция, Италия и Великобритания

поставят ограничения и контролират бизнес дейността на държавните служители след освобождаването им от длъжност, а в Полша това се отнася както до държавните служители, така и до заемащите изборна длъжност в местната администрация. Във Франция има много строги разпоредби относно трудовата заетост на служителите след напускане на държавния пост, а във Великобритания държавните служители трябва да докладват за всяко предложение за работа.

Ограничаване и контрол на подаръците и други форми на облагодетелстван.: Във Великобритания има много строга политика относно получаването на подаръци. В Германия и Испания държавните служители също нямат право да получават подаръци. Във Франция – не могат да се приемат подаръци, които засягат независимостта на държавния служител. В това отношение в Полша съществуват ограничения за назначените по политическа линия и за държавните служители на изборна длъжност в местната власт, а в Унгария ограниченията се отнасят само до депутатите.

Ограничаване и контрол на външни ангажименти, извършвани паралелно със служебните. Във Франция, Германия, Латвия, Полша, Испания и Великобритания има ограничения относно паралелните ангажименти в неправителствени организации на служителите, назначени по политическа линия. В Унгария, Полша и Великобритания високопоставените държавни служители не могат да заемат висши постове в политически партии.

Отказване или оттегляне. Във всички проучени страни

държавните служители трябва да бъдат изключени от участие в създаването на административен акт или в сключването на административен договор във всички случаи, в които имат личен интерес от решението. Във Франция, Германия и Испания има подробни разпоредби за такива случаи.

Лични и семейни ограничения относно притежаването на частна фирма.Франция, Латвия, Португалия, Испания, Италия, Полша и Великобритания имат ограничения за държавните служители относно притежаването на частни фирми. В Германия и Унгария няма такива ограничения.

Преотстъпване чрез продажба на бизнеса или инвестициите или чрездоговор за възлагане на управлението. Подобни изисквания се отнасят до политическите назначения във Великобритания, Франция и Испания.


Лобиране
Проблемът за регламентиране на лобистката дейност все по-често намира място в политическите дебати и политическия дневен ред, особено в страни от групата на т.нар. “млади демокрации”. Решенията, които се предлагат, зависят в най-значима степен от целите, които си поставя националното законодателство, както и от точната оценка на нуждите на даденото общество.

Регламентацията на лобистката дейност има за основна цел създаването на правила, които гарантират висока степен на прозрачност и публичност по отношение на процеса на формулиране на публични политики. В този смисъл съществуват и два основни подхода: 1) създаване на правила и принципи, на които следва да отговарят лобистите (Дания, Италия, Полша, Унгария, Франция, САЩ, Естония); 2) създаване на правила и принципи, на които следва да отговарят лицата, обект на лобистката дейност (парламентаристи, органи на публичната власт/администрацията)( САЩ, Щвейцария, Франция). Използват се различни категории актове с нормативен и ненормативен характер: закони, наредби, правилници за дейността на парламентарните институции и др., за да се регламентират и двата подхода. Основният извод, който се налага, е, че държавите-членки на ЕС, които са разработили специфични законови рамки за регламентация на лобистката дейност (включително и правилата за поведение на групите на интереси) са по-скоро изключение, отколкото част от обща тенденция. Няма регламентация на лобизма в Австрия, Германия, Гърция, Испания, Малта, Обединено Кралство (Англия и Уелс), Португалия, Румъния, Словакия, Русия. Други държави нямат правна регламентация, но имат практика за лобизъм (Швейцария, Естония, Италия, Дания). В Италия те упражняват своята дейност чрез проучване на нормативни документи и предоставяне и получаване на документи, полезни за клиента си. Създаването на комитета за информация и комуникация към Камарата на депутатите, дава достъп до документацията на постоянните комисии и прави законодателния процес по-прозрачен. В Дания са налице правила за допускането на делегации в рамките на заседанията на парламентарните комисии. В Швейцария депутатите могат да поканят 2 госта на всяко заседание.

Първата страна-членка на ЕС, в която има действащ, но сравнително нов закон за лобистката дейност, е Полша, следвана от Германският Бундестаг (долната камара на федералния парламент). При извършване на професионална лобистка дейност без да е извършено вписване в регистъра се налага парична глоба. В Унгария има закон, съдържащ определение и задължения на лобистите, учредява се Комисия по вписване в регистъра, която може да даде или отнеме лиценз, да наложи санкции, включващи до 2 години забрана за практикуване. Във Франция са приети правила за регулиране на представителите на интереси, които влизат в сила от 1.01.2010. Създава се регистър на лобистите и етичен кодекс, който забранява на лобистите да облагодетелстват своите роднини чрез уреждането на работа в държавни институции. Лобирането може да става директно пред членове на парламента или пред Комисиите, или чрез посредник (познати още като комерсиални лобисти)(Шотландия). В Етичния кодекс на някои държави(Шотландия) е поместено т.нар. „платено застъпничество”, като нарушението на тези правила води до наказателна отговорност.

В останалите държави-членки на ЕС основно се прилага подходът на създаване на правила и принципи, на които следва да отговарят действията на лицата, обект на лобистката дейност (членове на националните парламенти). Специфичен пример в тази насока е опитът на Великобритания.

Актуалната правна уредба на лобизма и в двата аспекта в САЩ включва строга система за регистриране не само на лобистите, но и на извършваните от тях действия. Първият федерален закон за лобирането датира от 1946 година. Най-новият закон е насочен към професионалните лобисти, които получават заплащане, за да лобират за работодател или клиент и изисква регистрация и представяне на определена идентифицираща информация и финансови данни. В Камарата на представителите и Сената са приети вътрешни правилници, които дават етичната рамка на поведение на своите служители, забранява се на лобисти да правят определени подаръци, да спонсорират пътувания, да поемат разходите във връзка с посещение на събития и се въвеждат задължителни доклади на всеки 6 месеца. На регистрация подлежи и всяка организация, която допринася с повече от 10 000 долара за лобистки дейности.

По отношение на институциите на Европейския съюз, Европейският парламент урежда в Правилника за своята дейност стандарти за достъп и регистрация на лицата, които желаят да предоставят на парламентаристите специализирана информация. Европейската комисия не регламентира формално лобистката дейност, като предпочита подхода на саморегулацията. Има основни правила на публичност и регистрация и всяко нарушение на кодекса за поведение може да доведе до отнемане на пропуска, издаден на съответните лица и тяхната организация. За разлика от Комисията и Парламента, Съветът е най-трудно достъпната за осъществяване на лобистка дейност институция на ЕС. Секретариатът на Съвета не поддържа списък на лобистите и официалната позиция е, че всякакъв контакт с лобисти и неправителствени организации трябва да бъде осъществяван от Европейската Комисия.


Санкции
Въпросът със санкциите при нарушаване правилата за поведение на народните представители е неизменна част от уредбата на етичните норми. Няма как институтът да функционира без наличието на санкции, чрез които да се реализира отговорността в случай на констатирано и доказано нарушение.

Адекватна е и реакцията на повечето законодатели в различните страни, за които е проведено настоящото законодателно проучване.

В правната уредба на всяка една от разгледаните държави се среща някаква форма на санкциониране нарушаването на етичните правила на поведение, но механизмите на реализиране на отговорността, подходите и видовете санкции се различават. Това, разбира се, е нормално, като се има предвид, че изследваните държави не само създават своето законодателство според собствени, специфични нужди, но и принадлежат към различни правни системи.

Основа на правната уредба на института за етични правила за поведение на народните представители представлява европейското законодателство, и по – специално Правилникът за дейността на Европейския парламент. В него са предвидени четири вида санкции, които могат да се прилагат заедно или по отделно според вида и тежестта на нарушението, а именно порицание; лишаване от право на надбавка за дневни разходи (за срок от 2 до 10 дни); временно отстраняване от участие във всички или в част от дейностите на парламента (за срок от 2 до 10 последователни дни) и временно отстраняване или освобождаване на член на Европейския парламент от една или повече заемани от него длъжности в парламента.

По пример на европейската правна уредба на санкционната система в случай на нарушение от европейски народен представител, по сходен начин се уреждат санкциите и в националните законодателства на страните – членки на Европейския съюз. Подобна е и избраната санкционна система за страните, разгледани в настоящото проучване, които не принадлежат към Европейския съюз. Разбира се, установените санкции в Правилника на Европейския парламент, са административни по своята същност, докато в националното законодателство на различните страни – членки и не-членки на Европейския съюз се уреждат освен административни санкции, така и гражданска и наказателна отговорност.

Накзателна отговорност за нарушение на правилата, установени за народните представители, се урежда в законодателството на Австрия, Дания, Италия, Румъния, САЩ и Франция, като за престъпления са обявени несъвместимостта (Австрия), наличието на конфликт на интереси (Дания), обида към Републиката, институцията и въоръжените сили (Италия) и неправомерно придобито имущество, което се конфискува (Румъния, САЩ).

Гражданска отговорност, наред с административната или наказателната, е предвидена в Дания и Франция.

Дисциплинарните санкции са най–разпространени в националното законодателство на разгледаните в настоящото проучване държави. Те биват различнии видове. Най – тежкото сред тях е загубата на мандат, като в някои държави тази санкция се нарича „отнемане на мандата” (Гърция, Испания, Италия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Унгария, Франция), а в други – „изключване” (Англия, Шотландия, САЩ).

Следващата по тежест санкция е „отстраняване за определен период от време” (Дания, Естония, Малта, Англия, Португалия, Румъния, Уелс, Швейцария, Шотландия), като като това отстраняване може да бъде за участие в парламентарните заседания или парламентарните комисии. Подобни санкции, които ограничават правомощията на народния представител, са отнемането на думата (Дания, Швейцария, Шотландия) и загуба на права и привилегии, свързани с поста на народен представител (САЩ, Шотландия).

Друга тежка санкция е налагането на парична глоба (Германия, Естония, Полша, Португалия, Словакия, САЩ, Унгария, Шотландия), като обикновено тя се налага върху възнаграждението на народния представител.

Срванително по – леки санкции са тези за налагане на порицание (Естония, Полша, Русия, САЩ, Уелс), публично извинение (Англия), публично порицание (Русия) и забрана за заемане на висши държавни постове (Румъния).

Контролни органи
На Европейско ниво, за контрола при несъвместимости на дейноста на депутатите, са отговорни Постоянните комисии, делегации, политическите органи и генералния секретариат на Европайския парламент.

Като контролни органи, както и като инициатори, председателите на парламентите могат да наложат санкции за нарушения на народните представители. Такава е практиката в Германия, Испания, Малта, Обединено КралствоУелс(със специално назначен от Народното събрание комисар, но крайното решение се взима от парламента), както и в Швейцария. В Италия и САЩ крайното решение относно контрола се взема от Сената и/или Камарата на американските представители.

Унгарският парламент може да даде своята преценка за нарушаване на правилата на поведение на депутатите, като органът за осъществяване на контрол и разследвания, отностно конфликти на интереси, е Бюрото за контрол на имуществени и ценностни декларации.

Различни комисии регулират контрола на поведението на депутатите. В Австрия отговорна за това е Комисията по несъвместимост на Националния и Федерален съвет. След консултация с председателя на парламента, датската Комисията за дейността на парламента контролира спазването на правилника.

В Португалия, Полша и Италия, Парламентарната комисия отговорна за въпроси, свързани с приложението на Статута на депутатите, се занимава със случаите на несъвместимости, както и конфликти на интереси.Според проекта на политически етичен кодекс във Франция, бюрото на Комисията по етика може да приеме по своя инициатива функция по разследване на факти, които могат да имат доказаталства за извършени нарушения на кодекса. В Руската Федерация чрез Комисията по правни въпроси и въпроси за спазване на депутатската етика се регулират въпросите, свързани с нарушенията на народните представители. Контролният орган, които се занимава с въпросите по оплаквания срещу членове на Шотландския парламент е Комисарят по въпросите за парламентарните стандарти.

Националният съвет по интегритет в Румъния работи като назависима агенция, която провежда разследвания и налага възпиращи санкции на депутати относно имуществото им, конфликт на интереси и несъвместимости. С най-малко 3/5 мозинство на депутатите, Националния съвет на Словашката република може да приложи наказания за несъвместимости.

В Обединено Кралство Англия павомощията за контрол на поведението на депутатите са поети от Подкомисията на Лордовете, комисарят в Камарата на Общините, както и председателите на Камарата на Лордовете и на Камарата на Общините.

Специаленят върховен съд в Гърция, уреден в чл. 100 от, упражнява контрола при неспазване на правилата за поведение на депутатите. Органът, който сезира естонските народни представители и следи за спазването на етичните норми, е основно Държавното Канцеларско звание.








Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница