Резюме на монографията Телевизионното програмиране в общия аудиовизуален контекст



Дата20.08.2018
Размер45 Kb.
#81540
Резюме на монографията

Телевизионното програмиране в общия аудиовизуален контекст
Програмирането на телевизия е относително нова материя, както за България, така и за Европа. Проблемите на телевизионното програмиране биха могли да бъдат анализирани единствено през призмата на общия аудиовизуален контекст. Той се промени изцяло след прехода настъпил в държавното, политическо и обществено – икономическо устройство след 1989 година. Киносалоните намаляха от над три хиляди до четиридесет и седем. Същото се случи и с филмовото производство. Проблемите, които възникнаха на територията на културата и в частност на аудиовизията в голяма степен са резултат от продължаващото й формално разглеждане като елемент от надстройката. Това е отживял, неверен възглед върху ролята на културата. Както се видя през тези повече от двадесет и две години най-трудно се променят възгледи, традиции, обичаи и нагласи. Преходът протича неимоверно трудно заради подценяването на културата, религията, образованието и науката. Само чрез тях може да се внесе качество във всяка извършвана отговорна дейност – икономическа, политическа, финансова, правна и т.н

В съвременното информационно общество, голямо въздействие върху съзнанието на хората играят различните форми и канали на разпространение на аудиовизуална култура, чието значение бе подценено и принизено1. След либерализацията на електронните медии телевизиите станаха основен доставчик на филмова култура и развлечение. Ако се опитаме да резюмираме промените и проблемите, които възникнаха в телевизионното пространство равносметката би се свела до баналното – загубени илюзии, въпреки опитите на регулаторния орган да въведе критерии, които да гарантират максимална близост до европейските изисквания.

В първия основен програмен сегмент новинарските емисии вместо по пътя на сериозната информация, коментари и анализи масово се занимават с чисто протоколна информация, съдържаща зле прикрит PR, политически интриги и светски клюки. Така се подменя действителността и се манипулира аудиторията.

Публицистичните предавания – вторият по важност програмен сегмент – трябваше да включат широки кръгове от академичната общност, неправителствения сектор, браншове, съсловия, общопризнати личности, които да коментират и анализират промените. Вместо тях от телевизионните екрани говорят ограничен кръг персони, подбирани по неясни критерии, които създават илюзия за присъствие на обществото в телевизията. Поради това публичният дебат все още не се е състоял.

В третия важен програмен сегмент - филми и сериали се забелязва отчетливо доминиране на търговската гледна точка към програмата. Тя е насочена към най-невзискателната част от аудиторията – т.нар. масов зрител. Вместо европейски и български филми, които да обединяват нацията около собствените й проблеми, телевизиите показват чужди сериали в съотношение 1:200, които налагат различни от нашите ценности и модели на поведение.

Най-важното за една телевизия е познанието на хората за себе си, процесите в обществото и природата. В българските телевизии обаче reality поредиците изместиха документалното, игралното кино и другите по - сериозни форми на култура и забавление. Именно този програмен сегмент, в качеството му на спорно забавление2 измами надеждата за развитие на гражданското общество чрез задълбочени дискусии, коментари и анализи. Те промениха представите на обществото за елит; разрушиха утвърдената йерархия на авторитети; сведоха българският език до 200-300 думи; лансираха като модели за просперитет съмнителни представители на сенчестия бизнес; в голяма степен заличиха границата между добро и зло. Водещите им са недообразовани персони, които вместо анализи и коментари занимават публиката с клюки. Участниците в тях са представители на маргиналната част от народа, но чрез телевизионната публичност успяват да постигнат по-предни места в обществото. Професор Азарян ги наричаше ”телевизионни нищожества”.

Можем да заключим, че интересът на собствениците им за печалба оформи аудиовизуалния пейзаж на България. Тягостната констатация е, че целите на търговските телевизии се свеждат до простото търговско правило – какво и как ще се продаде. Никога досега у нас /а и по света/ ценностите на обществото не са оставяни с такава безотговорност на частни търговски интереси. Телевизиите като фактор за формиране на нагласи изместиха семейството, училището, църквата и това е повече от тревожно.

Програмата трябва да бъде с високо качество на посланията, да представя високохудожествени произведения и форми на развлечение, но дали ще привлече максимална аудитория е възлов конфликт за художественото ръководство на телевизията, програмирането и маркетинга. Той е детерминиран от общото ниско образователно ниво на аудиторията. Стремежът да се удовлетвори потребността на т.нар. масов зрител принизява художествените критерии за качество и налага програми, които провокират инстинкти вместо да предизвикват размисъл. Това от своя страна вкарва в много негативна нисходяща спирала общото културно ниво на аудиторията. Този базов конфликт не е само местно явление, а има глобални измерения.3



Важното е, че промяна в телевизионния пейзаж би могло да има в България само ако се появи липсващата засега телевизия. Под това понятие разбирам съдържание насочено не само към елитите, но и към обществото, неговото нравствено и културно развитие в светлината на казаното от професор Джон Гарднър: Телевизията – както всяко друго повече или по-малко художествено средство за масова комуникация – е нещо добро /а не зловредно или празно/ само когато оказва ясно положително нравствено въздействие, като ни показва достойни за подражание примери, вечни истини, които си струва да се запомнят и благотворни възгледи за възможното, които да ни вдъхновяват и подтикват към добродетел и утвърждаване на живота вместо към разруха или безразличие.” 4


1 Важният и сложен въпрос за манипулацията на съзнанието чрез образи е разгледан по-наттък в монографията.

2 Reality програмите се ровят в интимното пространство на човека и с с това са по-примитивни от занимателните игри от началото на прехода, в които се изискваха или познания, или поне съобразителност.

3 Лестър Търоу – “Бъдещето на капитализма”

4 Джон Гарднър “За нравствеността в литературата”



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница