Резюме на законодателно проучване търговско представителство в законодателството на германия, франция, великобритания, сащ и др. Страни
Изтегляне 314.83 Kb.
|
| РЕЗЮМЕ
на законодателно проучване ТЪРГОВСКО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО В ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО НА ГЕРМАНИЯ, ФРАНЦИЯ, ВЕЛИКОБРИТАНИЯ, САЩ И ДР. СТРАНИ 
Настоящото изследване "Търговско представителство в законодателството на Германия, Франция, Великобритания, САЩ и др. страни " се основава на анализа на: актове на Европейския съюз вътрешното законодателство на Германия, Франция, Италия, Финландия, САЩ, Великобритания и Полша; научни публикации. Изследването е съсредоточено основно върху изясняване на следните въпроси: І. Общи положения ІІ. Правна уредба III. Европейски съюз ІV.Понятие за търговско представителство и прокура V. Правно положение VI. Учредяване VII. Права и задължения VІII. Особености в определяне на възнаграждението IX. Отговорност X. Прекратяване на търговското представителство и на прокурата Приложена е кратка библиографска справка на разработки на български автори във връзка с темата. I. Общи положения Търговското представителство и прокурата са сравнително нови за правото институти. Те са продукт на германската юриспруденция, която ги създава, водена от нуждата да задоволи интересите на бързо развиващата се в края на XIXв. промишлена индустрия и търговия. За пръв път тези институти са правно уредени в Търговския закон на Германия през 1897г. Авторитетът и влиянието на немското позитивно право и правна наука предпоставят възприемането на прокурата и търговското представителство в националните законодателства на редица европейски държави посредством пряка рецепция или други способи за правно уеднаквяване. Царство България, възприемайки принципа на дуалистична уредба на частноправните отношения, по това време също реципира институтите на германското търговско право. Правният институт на прокурата получава първата си уредба в българското законодателство. Това става чрез Търговския закон на Унгария, който е използван при изработване на първия български Търговски закон от 1897 г. Търговският представител като правна фигура претърпява своето същинско развитие едва през втората половина на XXв. Модерните правни институти на прокурата и търговското представителство произхождат от основния правен институт на представителството, познат още от древността. Европейската континентална правна система развива института на представителството на основата на теорията на Лабанд за отделянето му от мандата, признава абстрактния характер на представителството и в следствие на това – откъсване на външните правни отношения с третите лица от вътрешните отношения между представител и представляван. Това от своя страна налага детайлна уредба на института в законодателствата на европейските държави, за да се отстрани опасността от действия на представителя без представителна власт. В държавите от кръга на Общото право (основно Великобритания и САЩ, чийто законодателства са също предмет на изследване в това проучване), развитието на представителството като правен институт е под влиянието на “теорията на идентичността”. Според нея представителят, който там се нарича “агент”(agent) и представляваният – “принципал” ( principal) са юридически идентични във външните си отношения с трети лица, т.е. разлика между пряко и косвено представителство не се провежда. Като следствие от това доктрината на англо-саксонския правен кръг приема, че агентът може да е недееспособен, тъй като, който действа чрез друг, действа за себе си – qui facit per alterum facitper se . II. Правна уредба По темата на законодателното проучване са изследвани актове на Европейския съюз - Директива 86/653/EИО от 18.12.1986 г. за хармонизиране законодателството на страните-членки относно самостоятелните търговски представители. При изследването на националните законодателства е установено наличие на нормативна уредба относно фигурата на търговското представителство в широк смисъл в търговските закони на изследваните държави - Търговски кодекс в Германия, Франция, Полша . В Италия материята е уредена преимуществено в Гражданския кодекс , а във Финландия е приет специален закон. Различно е положението във Великобритания и САЩ , в които развитието на представителството като правен институт е под влиянието на “теорията на идентичността”. Във Великобритания материята на търговското представителство като видово понятие е уредена в Наредба за търговското представителство от 1994г, която плътно следва Директива 86/653/EИО на Европейския съюз от 18.12.1986 за хармонизиране законодателството на страните-членки относно самостоятелните търговски представители. Тя е приета в изпълнение на предписанието на Директивата. Правните институти на прокурата и търговското представителство са непознати на правната система в САЩ в оригиналния им вид, създаден от германските юристи и съществуващ с известни модификации в законодателствата на европейските държави. Представителството в САЩ, наричано там “агентство”( agency), се основава на постепенно изградената “Теория на представителството”(The theory of agency ), базираща се на съдебни решения и търговски обичаи. При събиране на материалите за настоящото проучване, позитивноправна уредба не бе открита. Това положение се потвърждава и от разгледаните теоретични изследвания върху проблемите на представителството, чиито автори отчитат този факт. В краткото си изложение по темата, The Legal Information Institute ( Интернет базирано поделение на Cornell Law School – Ню Йорк) също посочва, че институтът на агентството се основава на римската сентенция "Qui facit per alium, facit per se”. Докладът за правния режим на представителството в САЩ е изготвен въз основа на следните научни трудове: Moye, John E. The law of business organizations – 4th ed., West Publishing Company, 1994 ; Anderson, R., Ivan Fox, David Twomey, Business Law, UCC Comprehensive Volume, South-Western Publishing Co., 1987. И в двете съчинения авторите се позовават единствено на прецеденти и други теоретични разработки. В “The law of business organizations”, авторът John Moye разглежда проблемите на представителството в светлината на правния режим на търговските дружества. В предговора към изследването си Moye посочва, че това е новоприбавена част като уводен раздел на книгата, по настояване на колеги – преподаватели, практици и студенти, поради особено тесните връзки между института на представителството и правните отношения, които се създават по повод съществуването и действието на едно юридическо лице на търговското право. Отбелязан е също и фактът, че представителството в сферата на дейност на юридическите лица и търговскоправните отношения и е идентично с това в другите области на правото. Скандинавските държави, сред които и Финландия са въвели института на търговското представителство напълно реципирайки немския първообраз. В началото на трийсетте години на миналия век Финландия, Швеция, Дания и Норвегия са приели единен Закон- модел за търговското представителство, който да обслужва интересите на интензивния търговски обмен между тези съседни държави. Правният акт е носел наименованието Закон за комисионерите, търговските представители и търговските пътници. Впоследствие отделните държави започнали да изменят националните си правни уредби на този институт, а по-късно приели и нови закони като обаче на основата на приемствеността запазили постигнатото вече правно уеднаквяване. Във Финландия действащата правна уредба се съдържа в Закон за търговския представител и продавач от 1992 г., който е влязъл в сила на 01.01.1994 г. Той е отменил Закона за търговските представители от 1975 г. III. Европейски съюз С Директива 86/653/EИО от 18.12.1986 г. за хармонизиране законодателството на страните-членки относно самостоятелните търговски представители Европейския съюз предписва необходимостта от обща уредба на конкретни въпроси от материята на търговското представителство. Според Директивата страните по договор за търговско представителство или агентски договор са търговският представител и търговецът-принципал. Търговското представителство / agency / е правна връзка между две страни, наричани търговски представител /commercial agent/s и търговец-принципал /principal/, по силата на която търговският представител в качеството си на самостоятелен посредник,договаря сделки за покупко-продажба от името на принципала или сключва такива сделки от негово името и за негова сметка. Директивата дава определение на фигурата на търговския представител, което гласи: “търговски представител /commercial agent/ е самостоятелен посредник, който е упълномощен за продължителен период от време да договаря сделки за покупко-продажба от името на принципала или да сключва такива сделки от негово името и за негова сметка".Обявеният несъстоятелност или намиращ се в ликвидация търговец не може да изпълнява дейността на търговски представител. Не са търговски представители служителите на търговеца, които договарят от негово име, както и съдружници в дружество, когато договаря от негово име. От приложното поле на Директивата са изключени търговски представители, които извършват дейността си безвъзмездно, както и когато сключват сделки за лично потребление. Директивата разграничава няколко вида търговски представители: според обема на представителната им власт : - такива, които имат право само да водят преговори от името на принципала, но не и да сключват сделки и - търговски представители, които могат да сключват сделки от името и за сметка на принципала. търговски представители: - които притежават изключителното право да водят преговори и/или да сключват сделки с определен кръг от клиенти или на определен географски район и - които нямат такова право. Правното положение на търговския представител се създава чрез сключването на агентски договор /agency contract/ , за чиято валидност Директивата изрично посочва, че не е необходима писмена форма. Същевременно на всяка държава-членка е предоставена възможност по нейно преценка да уреди в националното си законодателство задължителна писмена форма на агентския договор. Агентският договор може да бъде сключен за определен период или да е с неопределен срок на действие. Ако страните продължат да изпълняват задълженията си по договора след изтичане на предвидения срок, договорът се трансформира по право в агентски договор за неопределен срок. Директивата съдържа разпоредби относно правното положение и правомощията на търговския представител. Във взаимоотношенията си с принципала той трябва да бъде лоялен и да следи за спазване на интересите му. Съобразно указанията на принципала, той води преговори от негово име, а когато е упълномощен за това - сключва и сделки. Задължение за лоялност е вменено и на принципала.Той трябва да предоставя необходимите на търговския представител документи и информация. Предвидени са задължителни правила за дължимото на търговския представител възнаграждение и обезщетение при прекратяване на договора. ІV. Понятие за търговско представителство и прокура Теорията разглежда понятието "търговски представител" в широк и в тесен смисъл. В тесен смисъл означава самостоятелен посредник, който е упълномощен за продължителен период от време да договaря сделки от името на търговеца-принципал или да сключва такива сделки в негов интерес,от негово име и за негова сметка. За дейността си той получававъзнаграждение. В този смисъл го урежда законодателството на Италия, САЩ, Финландия, Великобритания независимо отразличията в правната терминология - търговски представител, съответно агент. Финландският закон извежда легално определение за търговски представител – “търговец, който по силата на договор за представителство с друго лице, принципал, се е задължил по занятие да посредничи при продажбата или покупката на стоки за сметка на принципала, като приема оферти за принципала или сключва договори за покупка или продажба от негово име и за негова сметка”. Според френското законодателство търговският агент е “пълномощник, който в качеството си на свободен професионалист, без да е обвързан с договор за наем на работна сила, е натоварен да преговаря и, евентуално, да сключва договори за продажба, покупка, наемане или предоставяне на услуги, от името и за сметка на производител, индустриалец, търговец или друг търговски агент.” Понятието "прокурист" е предмет на правно регулиране в германското и полското законодателства. Немската правна система познава различни видове търговско представителство. В германски търговски кодекс от 10.05.1897 г. се уреждат правните фигури на: прокурист- липсва легално определение; търговски пълномощник- лице, което без да е прокурист, има право да упражнява търговска дейност или да извършва определен вид сделки, отнасящи се до търговското занятие или да извършва отделни сделки, свързани с търговското занятие; търговски помощник- лице, назначено да осъществява търговски услуги срещу заплащане; търговски представител- лице, което е самостоятелен търговец и постоянно посредничи или сключва сделки от името на друг търговец; посредник- лице, което по занятие поема да посредничи при договори за изработване или отчуждаване на стоки или ценни книжа, за застраховки, превози на товари, наем на кораби или с друг предмет от търговския оборот за други лица, без да е овластен от тях по силата на договор постоянно да извършва тази дейност. Специфични за немското търговско право са фигурите на: представител за сключване на договори, за който намират приложение нормите на търговския пълномощник (§ 55 ГТК); помощник при търговско посредничество (§ 75 g ГТК); застрахователен представител; представител на строителните спестовни каси (§ 92 ГТК); търговски представител като допълнително занятие (§ 92 b ГТК); търговски представител извън границите на Европейската общност, морски представител (§ 92 c ГТК); посредник за сделки на дребно (§ 104 ГТК). Полското законодателство не дава легална дефиниция на понятието прокурист. Имплицитно обаче от коментара на Търговкия кодекс на Полша може да се направи извода, че прокурист може да бъде всяко дееспособно лице, което има право да извършва правни действия и на което е учредена от търговеца прокура. V. Правно положение Търговецът по правило се нуждае от помощта на други лица, за да може да осъществява своята дейност и да управлява предприятието си. Включването на помощни лица е необходимо и за осъществяването на правни действия в търговския оборот. Правни последици по отношение на търговеца могат да породят само действия, извършени от лица в рамките на законовите разпоредби за представителство – законово или договорно. В германското законодателство правната фигура "прокура" е уредена в §§ 48- 53 от Търговския кодекс. Прокурата е упълномощаване по смисъла на § 166 ал.2 изр. 1 от ГГЗ, чийто обхват е императивно регламентиран поради необходимостта от защита на търговския оборот (§§ 49, 50). С оглед на представителната власт се различават няколко вида прокура: Обикновена прокура (Einzelprokura) - едно физическо лице може само да упражнява цялата представителна власт Обща прокура (Gesamtprokura) - представителната власт се упражнява общо от две или повече лица. Прокуристите трябва принципно да действат съвместно при сключване на сделка, което не означава общи действия по същото време, на същото място. Всеки от прокуристите обаче има правото сам да приема волеизявление за търговеца. Частична прокура (Filialprokura) - упълномощаването се отнася само до представителство на отделен клон и извършване на свързаните с него сделки. Представителните действия на прокуриста за действителни само за съответния клон. Генерална прокура (Generalprokura) - прокурата се отнася до всички клонове на търговеца. Както немският, така и полският закон представят прокуриста като доверено лице на търговеца и въпреки че законът не сочи изрично кой може да бъде прокурист, правната доктрина е единна в становището, че става дума само за физическо лице. Прокурист по немското право може да бъде всеки дееспособен или ограничено дееспособен (§ 165 ГГЗ), който организационно е включен в предприятието. В полския търговски закон прокурата се свързва с всяко дееспособно лице, което има право да извършва правни действия. Прокурист може да бъде: изпадналият в несъстоятелност търговец, ограничен в действията си до размера на имуществото, влизащо в състава на масата на несъстоятелността; командитист или ограничено отговорен съдружник. Прокурист не може да бъде неограничено отговорен съдружник, лишен от представителна власт. Правният институт на прокурата е непознат в англо- саксонската правна система, както и в законодателствата на другите изследвани държави от континенталния правен кръг - Италия, Франция, Финландия. Представителството в САЩ, наричано “агентство”, се основава на постепенно изградената система на представителството, основана на съдебни решения и търговски обичаи. Страните по него са принципалът (principal) и агентът (agent), а договора, който се сключва между тях е агентски договор или договор за агентство (agency contract). Правната доктрина в САЩ различава различни видове принципали и агенти. Според степента им на разкритост пред третите лица-контрагенти, принципалите се делят на: разкрити; частично разкрити; неразкрити. Агентите, от своя страна, в зависимост от обема на правомощията и подконтролността им спрямо принципала се делят на: общи; специални; универсални; служители; независими предприемачи; подагенти; подслужители. VI. Учредяване Търговското представителство, уредено в САЩ, Франция, Италия, Финландия, Великобритания, възниква на договорна основа, поради което представителят има право да извършва всички сделки, които са в обсега на дадената му от принципала представителна власт. Съгласно италианското законодателство договорът се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Подобни изисквания в правните норми на Франция, Финландия, САЩ, Великобритания не се откриват. Съгласно германския търговски кодекс само търговецът може да учреди прокура чрез изрично волеизявление, което трябва да бъде вписано и се нуждае от приемане. Търговецът трябва лично да отправи волеизявлението. Той не може да бъде представляван от прокурист или друг договорно установен представител. Учредяване чрез конклудентни действия не се допуска. Вписването на прокурата в търговския регистър съгласно германската материално правна уредба не е част от фактическия състав от учредяването на прокурата. Въпреки това търговецът съгласно § 53 ал. 1 ГТК е задължен да впише учредяването. Вписването има само декларативно, а не конститутивно действие. Полският закон допуска учредяване от търговец или негов заместник, като начините за това са два: чрез писмено изявление ( декларация ); изявление, че лицето е прокурист. Когато част от търговската дейност е продажба на недвижимо имущество, прокурата се учредява в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Право да обявят учредената прокура имат търговецът и прокуристът. Агентство по американското право може да възникне: чрез граждански договор, за чиято действителност не се изисква писмена форма; чрез конклудентни действия; чрез потвърждаване; ex lege. Американската правна теория различава същинска, присъща и очевидна представителна власт на агента. Същинската представителна власт, от своя страна, бива явна и имплицитно дадена от принципала. Принципалът може да ограничава представителната власт на агента.Когато агентът извърши действия извън правомощията си, принципалът може да ги потвърд< и като по този начин се обвързва с тях. Делегирането на правомощия на трети лица от агента (преупълномощаване) по начало е недопустимо. VII. Права и задължения Прокурата е особено търговско пълномощие, възникнало чрез правна сделка, което предоставя на прокуриста законово определена представителна власт. В германското законодателство най-значимата разлика между прокурата и гражданскоправното упълномощаване е обхватът на представителната власт. Упълномощителят може свободно да определя и ограничава обема на гражданскоправната представителна власт. Търговският партньор носи риска от това, че представителят е мним представител. Поради това, че подобно разпределение на риска в търговския оборот е недопустим, обхватът на прокурата се определя от закона, а не от представлявания (§ 49 ГТК). Прокуристът е упълномощен да извършва всички видове сделки съдебни и извънсъдебни и правни действия, които се отнасятдо осъществяване на търговската дейност. Прокуристът може да сключва сделки от всякакъв вид с действие за търговеца. Представителната власт съгласно § 50 ал.1 ГТК не може да бъде ограничена - извършеното от търговеца ограничение не поражда правни последици в отношенията с трети лица. С оглед бързината на търговския оборот третото лице трябва да има възможността да се убеди, че прокуристът може да сключва всички сделки, които по принцип се отнасят до търговската дейност. Въпреки това търговецът може да забрани на прокуриста да отправя определени волеизявления. В случай че прокуристът действа противно на това, волеизявлението съгласно § 164 ГГЗ поражда действие за търговеца, но тъй като прокуристът е извършвал действия противно на разпорежданията, търговецът има право на обезщетение (поради нарушаване на задълженията съгласно § 280 ГГЗ). По изключение не се допуска обжалване поради неограниченост на прокурата, когато прокуристът превишава определените във вътрешното отношение правни действия и третото лице знае за това. Въпреки че прокурата е неограничена, законът поставя граници на представителната власт на прокуриста. Законовите ограничения се отнасят първо до определени сделки, свързани с личността на търговеца. Тези сделки, които от закона са свързани с личността на принципала (т.нар. принципални сделки – Prinzipalgeschaefte), не могат да бъдат предприемани от прокуриста. Към тези сделки се отнася напр. вписване на търговеца в търговския регистър (§§ 29, 31 ГТК), подписване на годишния счетоводен отчет (§ 245 ГТК), учредяване на прокура (§ 48 ГТК). Прокуристът няма представителна власт за т.нар. основни сделки, които се отнасят не до управлението, а до състоянието на търговското предприятие (напр. промяна на фирмата, продажба на предприятие, ликвидация или подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност). Важно е да се отбележи, че прокуристът може да вземе решение за определени основни сделки, но тяхното осъществяване е право на търговеца. За продажба и обременяване с тежести на недвижими имоти прокуристът се нуждае от специално пълномощно. Не се отнася към правния кръг на изключенията обаче покупката на недвижим имот с тежести, както и поемане на тежести, които са наложени по повод на покупката. Без особени различия е правната регламентация на вътрешните отношения между прокуриста и принципала в полското законодателство. В кръга от правни действия на прокуриста съгласно полския търговски закон се включва и процесуалното представителство, но по принцип правомощията му са по-широки от процесуалния представител. В тези съдебни действия не влизат действията, за които е необходимо изрично упълномощаване. Прокуристът не може да извършва продажба, отдаване под аренда, учредяване право на ползване и обременяване с тежести на недвижимо имущество, в което се извършва търговска дейност или което е свързано с нея. Прокуристът също не може да развива лична търговска дейност, свързана с учредената му прокура.Той не може да създава търговско дружество с друго лице за същата предприемаческа дейност, за която му е учредена прокурата. Няма право да огласява обявяването в несъстоятелност на търговеца, чийто прокурист е той. Ограничение на представителната власт на прокуриста е възможна само във вътрешните отношения. За третите лица ограничението е ирелевантно, освен когато лицето, което сключва договор с прокуриста, знае за съществуващото ограничение. Не се смята за ограничение на прокурата, ако в учредителния договор на събирателното дружество , дружеството с ограничена отговорност или на акционерното дружество, съдружник или член на управителния съвет е упълномощен да представлява дружеството заедно с прокуриста. В този случай прокурата не е ограничена, а в договора има клауза, според която прокуристът е длъжен да извършва съвместни действия заедно със съдружника или члена на управителния съвет. При направен сравнително-правен анализ на правните норми относно търговския представител и агента се установяват широк кръг от права и задължения на съконтрагентите. Задължения на представителя/агента: полагане грижата на добрия стопанин, формално подчинение и лоялност (САЩ, Франция, Италия, Великобритания) ; съблюдаване интересите на принципала, добросъвестно и в съответствие с инструкциите на принципала изпълнение (Финландия, Италия); предоставяне на информация на принципала относно всички правнорелевантни за него данни, станали известни на представителя при и по повод на работата му (САЩ, Финландия, Франция, Великобритания) ; забрана за разкриване на информация, търговски практики и тайни на трети лица (Финландия, Италия) ; забрана за представителство на други манданти, без да бъде изрично оправомощен за това. Той няма право да приеме поръчка от предприятие, чиято дейност е конкурираща се с тази на неговия мандант, освен ако последният е дал съгласие за това (Франция); въздържане от конкурентна дейност след прекратяване на договора. Тази клауза трябва да е в писмена форма и да сочи географския район или групата лица, поверени на търговския агент, както и стоките и услугите, за които той извършва представителна дейност по силата на договора. Тази клауза има действие в продължение на две години от датата на прекратяване на агентския договор (Франция, Великобритания); проследяване легитимността, ефективността и икономическата целесъобразност на сделките, по които представлява търговеца(Италия) ; незабавно уведомяване представлявания, ако не е в състояние да изпълни поетия към него ангажимент; в противен случай му дължи обезщетение до размера на полученото възнаграждение (Италия); приемане уведомления за дефекти на закупените стоки, забава на доставката и други такива, отнасящи се до изпълнението на сключената от него сделка, но без изрично упълномощаване той не може да взема решения по тях и следва да уведоми принципала незабавно (Финландия). Задължения на принципала: заплащане на възнаграждение на представителя (САЩ, Финландия, Великобритания, Италия, Франция) ; осигуряване на необходимите условия за работа (САЩ); обезщетение за всички разходи или претърпени вреди (САЩ, Франция, Великобритания); предоставяне на необходимата документация(образци, мостри, ценови листи и др.), както и всяка друга информация, засягаща изпълнението на договора (Италия, Финландия). Права на търговския представител/ агент: предприемане на предпазни мерки и извършване на действия без изрично разрешение в случаите, когато интересът на представлявания е сериозно нарушен (Италия); право на комисиона (Италия, Франция, Великобритания, Финландия, САЩ). VІІI. Особености в определяне на възнаграждението В уредбата на всички разгледани държави възнаграждението е важен елемент от правоотношенията на търговския представител и принципала. В Директива 86/653/EИО има подробна уредба на дължимото на търговския представител възнаграждение. В нея изрично е направено разграничение между комисиона и възнаграждение. Според Директивата комисионата (commission) е част от възнаграждението на търговския представител, която зависи от броя и стойността на договорените или сключени от него сделки. Такова разграничение се наблюдава и в законодателствата на Германия, Великобритания, Финландия и Франция. В законодателството на Италия термините възнаграждение и комисиона са еднозначни. Гаранция за правилното определяне на дължимата комисиона е предвиденото право на търговския представител да иска извлечение от счетоводните книги на принципала (Директива 86/653/EИО, Франция, Великобритания). Комисиона на френският търговски агент се дължи от момента, в който мандантът извърши, трябвало е да извърши операцията въз основа на сключено с трето лице съглашение или третото лице е извършило операцията. Комисионата се изплаща по-късно, когато третото лице е изпълнило или е започнало да изпълнява своята част от операцията преди манданта. Търговският агент има право да иска от своя мандант да му предостави извлечения от всички счетоводни документи, които са му необходими за да удостовери размера на дължимите му комисионни. Италианският търговски представител получава комисиона единствено за изпълнението на поетите по силата на договора за представителство ангажименти; ако представителят изпълни частично задълженията си към представлявания, размерът на комисионата се определя правопропорционално на изпълнената част. Той получава комисиона за сделките, които са сключени директно от представлявания, но по силата на договора е трябвало да бъдат сключени от агента и за сделките, сключени след разваляне на договора за представителство, когато той с действията си е допринесъл съществено за реализирането на тези сделки. В законодателството на разгледаните държави се открива подробна уредба на дължимите от принципала възнаграждение и обезщетение в случай на прекратяване на агентския договор – начин на определяне, период, в който се дължат, хипотези, при които се губи това право. В законодателствата на Полша и Германия, в които е открита нормативна уредба на института на прокурата, не се откриват специални разпоредби за начина на определяне на възнаграждението му. В Италия представителя има задължение да възстанови на принципала полученото от него възнаграждение в случай, че не изпълни ангажиментите, които е поел към него по силата на договора за представителство. IХ. Отговорност Темата за търговското представителство е обвързана с отговорността при представителните правоотношения. Наблюдават се особености в регламентацията на проблема в законодателството на страните от англосаксонската правна система- САЩ, Великобритания и страните от романската правна система - Италия, Полша, Франция. Отговорността при представителните правоотношения е изчерпателно регламентирана в американското законодателство. Предоставената възможност на агента да извършва спрямо трети лица всички действия, за които е упълномощен от принципала, води до директно обвързване между принципала и третите лица. Поради тази причина отговорността за неизпълнение на договорните задължения се носи преимуществено от принципала. Затова агентът носи отговорност само в случаите, когато не е извършил законосъобразно действията, за които е упълномощен. Въпреки принадлежността към една и съща правна система, за разлика от американското право, проблемът за отговорността не е уреден в законодателството на Великобритания. Финландското право също не дава законова рамка на този правен институт. Специфична уредба на проблема за отговорността се открива в законодателството на Германия. Това своеобразие се обосновава с факта, че немското право познава фигурата на прокуриста. Важно е да се отбележи, че с прекратяването на прокурата отпада представителната власт за прокуриста. Поради тази причина се казва, че в този случай прокуристът носи отговорност спрямо трети лица като представител без представителна власт. По друг начин е уреден въпросът за отговорността в законодателствата на Италия и Франция. За италианското и френското право отговорността при прекратяване на договора за представителство е свързана с дължимите обезщетения. При прекратяване на правоотношението между представител и представляван последният дължи обезщетение /компенсация/ на своя търговски агент. Полският търговски кодекс мълчи относно въпросите, свързани с регламентацията на отговорността при представителни правоотношения. От изложената дотук информация може да бъде направен изводът, че нормативната уредба относно отговорността е оскъдна в повечето от изследваните държави - Великобритания, Италия, Полша, Финландия, Франция/. Специфична и интересна от доктринерна гледна точка регламентация на проблема се открива в американското и германското законодателство. Х. Прекратяване на търговското представителство и на прокурата Търговското представителство (търговското агентство) и прокурата, макар и институти на търговското право, възникват като правоотношения на базата на облигационен, а в някои случаи и трудов договор. Това води до субсидиарното приложение на правните норми, уреждащи облигационните и трудовите договори и в частност на прекратителните основания за тези договори. Поради това е налице значително сходство на прекратителните основания в правните режими на изследваните законодателства. На първо място е налице група от общи прекратителни основания, характерни за облигационните отношения въобще. На второ място са налице и специфични за анализираните правни институти прекратителни юридически факти. Наблюдава се също и съответност между основанията за възникване на представителството и прокурата и основанията, водещи до тяхното прекратяване. Определени прекратителни основания се отнасят към определени правопораждащи юридически факти. Прекратяването на договора може да е вследствие и на обусловеността му с определен модалитет. Най-характерната последица от прекратяването на прокурата и търговското представителство, която се наблюдава във всички законодателства е загубата на представителната власт спрямо принципала. Задълженията за неизвършване на конкурентна дейност и за обезщетяване на претъпените вреди и пропуснатите ползи също присъстват навсякъде. Прокурата , уредена в законодателствата на Германия и Полша, се прекратява със загубването на качеството “търговец” на принципала, прекратяването на търговското му предприятие, върху което е учредена прекурата или обявяването му в несъстоятелност. И в двете държави обаче смъртта на търговеца-принципал не е ipso iure прекратително основание за прокурата. Според Германския търговски кодекс търговецът може по всяко време да прекрати външното действие на прокурата чрез оттегляне (§ 52 ал. 1 ГТК). Оттеглянето е едностранна правна сделка, насочена срещу прокуриста или третото лице. Достатъчно е публичното оповестяване (§ 171 ал. 2 ГГЗ). Оттеглянето е възможно по всяко време и не се нуждае от основание (§ 52 ал. 1 ГТК). Счита се , че би било непоносимо търговецът да не може да попречи на прокуриста да продължи да действа правно обвързващо, въпреки че липсва доверието между тях. Чрез оттеглянето обаче не се засягат вътрешните отношения между търговеца и прокуриста, особено правото на възнаграждение, произтичащо от възможно трудово правоотношение. В преобладаващия брой случаи основание за прекратяване на прокурата е прекратяване на основното правоотношение (напр. на трудовия договор, § 168, 1 ГГЗ). Въпреки това при тълкуване на разпоредбите относно възникване на прокурата следва, че прокурата може да има правно действие за по-дълъг или по- кратък период от време в сравнение с основното правоотношение. Прокурата се прекратява с преустановяване дейността на търговското предприятие, както и при откриване на производство по несъстоятелност и загубване качеството на търговец. Със смъртта на прокуриста, прокурата също се прекратява. Тя не е наследимо право. Смъртта на търговеца обаче не е основание за прекратяване на прокурата. Прокуристът представлява неговите наследници (представителство post mortale). С прекратяване на прокурата отпада представителната власт за прокуриста. Действията от името на търговеца не пораждат последици за и срещу търговеца. Прокуристът носи отговорност спрямо третото лице като представител без представителна власт. Прекратяването трябва да бъде вписано в търговския регистър. Вписването има декларативно действие. Незаличаването на прекратена прокура защитава трето добросъвестно лице (§ 15 ГТК). Прекратяването на прокурата според полският закон също трябва да бъде вписано в търговския регистър в случаите на обявяване на несъстоятелност. И тук прекратяването на извършването на търговска дейност от търговеца води до прекратяване на прокурата, защото нейното учредяване се свързва с извършването на определения вид дейност. Ликвидацията на събирателното, командитното, акционерното и дружеството с ограничена отговорност, т.е. на търговеца води до прекратяване и на учредената прокура. Условието, че търговецът учредява прокура за срок – до неговата смърт, е правно ирелевантно спрямо трети лица и спрямо регистрацията в търговския регистър. При смърт на търговеца, съдът също не може да прекрати учредената прокура. Това той може да стори, само ако прокурата е учредена за определен календарен период или е с условие за разваляне. Прокурата като пълномощие се прекратява и в случаите, когато след обявяването й прокуристът загуби своята дееспособност. След прекратяване на прокурата прокуристът е длъжен да върне на търговеца документа, с който тя му е учредена. Прокуристът също може да изиска документ за отписването му като прокурист в търговския регистър. Прекратяването на прокурата се обявява от търговеца, а не от прокуриста. Прокуристът може да съобщи на съда за прекратяването на прокурата, а съдът да наложи наказание на търговеца,че не е изпълнил задължението си за обявяване на прекратяването на прокурата. Прекратяването на търговското представителство (търговското агентство), според уредбата му в законодателствата на Финландия, Франция, Италия, САЩ и директивата на Европейския съюз не разкрива съществени отлики от общата облигационноправна постановка на въроса. За разлика от прокурата обаче, представителството се прекратява по право при евентуалното настъпване на смърт на принципала. Директивата на Европейския съюз разпорежда, че агентският договор се прекратява: с изтичане на уговорения срок; когато е за неопределено време, се прекратява с предизвестие, като са предвидени конкретни срокове на предизвестие, чиято продължителност зависи от продължителността на изпълнението на агентския договор. Страните могат да договорят по-дълги срокове от посочените в Директивата. Разпоредбите на Директивата не се отнасят до правната уредба на държавите-членки за прекратяване на договора без предизвестие: поради неизпълнение на страна по него; поради настъпването на извънредни обстоятелства. Директивата вменява в задължение на страните-членки да гарантират в националното си законодателство правото на търговския представител след прекратяване на агентския договор да получава определено възнаграждение за ползите, които принципалът продължава да има от привлечени от представителя клиенти, както и на обезщетение за вредите, които е претърпял в резултат на прекратяване действието на агентския договор. Търговският представител не може да извършва конкурентна на принципала търговска дейност до две години от прекратяване на агентския договор, ако страните по него са се споразумели за това в писмена форма. Според Италианския граждански кодекс договорът за представителство се прекратява при наличие на следните условия: представителят трайно не изпълнява своите задължения (в този случаи договорът се прекратява по искане на представлявания); поради смърт или тежко заболяване на представителя или представлявания от него търговец; представителят прехвърли на едно трето лице своите права и задължения , произтичащи от договора за представителство без изричното съгласие на представлявания от него търговец(в този случаи договорът се прекратява по искане на представлявания); представителят прехвърли на едно трето лице свои права и задължения по договора за представителство, чиято реализация зависи от личните качества (intuitu personae) на представителя (в този случаи договорът се прекратява по искане на представлявания). Законът не изисква горепосочените обстоятелства да са дадени кумулативно. При прекратяване на правоотношението между представител и представляван последният дължи обезщетение на своя търговски представител при наличие на следните условия: представителят е привлякъл нови клиенти за представлявания от него търговец и така е допринесъл за увеличаване на печалбата му; представителят съзнателно е доразвил търговските отношения с постоянните клиенти на представлявания от него търговец, вследствие на което търговецът е получил допълнителни изгоди от последващите сделки с тези кленти; размерът на обезщетението, което представителят получава е равностоен на комисионата, която той би получил за същите сделки със същите клиенти при изпълнение на своите представителни функции. На правото на представителя да получи обезщетение съответства задължението му да възстанови на представлявания полученото от него възнаграждение в случай, че агентът не изпълни ангажиментите, които е поел към представлявания по силата на договора за представителство. Според френското законодателство, безсрочният агентски договор може да бъде прекратен едностранно от всяка от страните с предизвестие. Тази разпоредба се прилага и по отношение на преобразуваните от срочни в безсрочни договори. В този случай срокът на предизвестието се определя от продължителността на преобразувания срочен договор. Срокът на предизвестието е един месец за първата година от договора и три месеца за третата и следващите години. Ако не е уговорено противното, краят на срока на предизвестието съвпада с края на съответния календарен месец. Страните не могат да уговарят по-кратки срокове на предизвестието. Ако бъдат уговорени по-дълги срокове, срокът на предизвестието за манданта трябва да е еднакъв с този за търговския агент. Тези разпоредби не се прилагат, когато договорът бъде прекратен поради форсмажорни обстоятелства или по вина на някоя от страните. Търговският агент има право на компенсаторно обезщетение за претърпени вреди, когато отношенията му с манданта бъдат прекратени неоснователно. Компесаторно обезщетение не се изплаща в следните случаи: прекратяването на договора e по вина на търговския агент; прекратяването на договора е по инициатива на агента, когато той не може да упражнява дейността си: - по вина на манданта; - поради своята възраст или тежко заболяване; споразумение с манданта, с което търговският агент може да прехвърли своите права и задължения по агентския договор на трето лице. Законът на Финландия на показва отклонения от стандартните прекратителни основания на договора за търговско представителство. Подробна уредба има прекратяването на безсрочния договор. Той може да бъде прекратен с едностранно изявление, на която и да е от страните, като ако изявлението за прекратяване е направено през първата година от сключването, правният му ефект настъпва един месец след получаване на уведомлението от насрещната страна. За всяка следваща изтекла година от сключване на договора периода за прекратяване се удължава с един месец, но не може да бъде по-дълъг от 6 месеца. Детайлно са уредени и последствията за страните от прекратяване на договора. Отново, както и във френското законодателство личи тенденцията за защита на представителя с императивни правни норми, изключващи налагането на неблагоприятни за него правни последици от по-силния икономически принципал. Пример за това е правилото, че след прекратяване на договора между принципала и търговския му представител може да бъде постигнато споразумение за ограничаване на правата на представителя само при определени условия, а именно - споразумението е в писмена форма; отнася се до географски район или група клиент на принципала и до вид стоки, които са били включени е в договора за представителство. Прекратяването на агентството, според теорията в САЩ, може да стане с едностранно изявление, на която и да е от страните. Принципно това може да се извърши по всяко време. Прекратителен ефект може да имат и настъпване на преклузивен срок или последващо съгласие на страните. Агентството ще се прекрати ex lege, в случай че настъпят определени обстоятелства: смърт на принципала или на агента, невменяемост на принципала или на агента, обявяване в несъстоятелност на принципала или на агента, обективна невъзможност за изпълнение на задълженията по договора, война или възникване на случайни събития, съществено променящи обстоятелствата. Според американската доктрина, както и у нас, агентството е договор intuitu personae и поради това всички изброени основания са свързани със статуса на страните – агента и принципала. С прекратяването на агентството агентът губи цялата си представителна власт спрямо приципала, но някои права и задължения на страните се запазват и след прекратяването на договора. Такива например са задължението за лоялност на агента и правото на агента да получи, респективно задължението на принципала да заплати дължимо възнаграждение. Каталог: survar -> Formolyri registrazia firmi TR -> Dok poyasnenia Dok poyasnenia -> Съдържание: І. Понятие за представителството survar -> Предварителен договор за покупко продажба на право на строеж върху недвижим имот и извършване на строителство survar -> Картови продукти Бизнес survar -> Областна инспекция по труда survar -> Сметка на полагащите се пътни, дневни и квартирни пари „ Изтегляне 314.83 Kb. Сподели с приятели:
|