Резюмета на националната конференция по детска неврология, психиатрия и психология на развитието



страница4/5
Дата14.03.2017
Размер0.99 Mb.
1   2   3   4   5

Въведение: Епилепсията е едно от най-честите сериозни неврологични заболявания. Множеството проведени епидемиологични проучвания на епилепсията показват значителни географски вариации в честотата на епилептичните синдроми, нерядко свързани с генетични и социално-икономически фактори. Международната лига срещу епилепсия (ILAE) насърчава осъществяването на проспективни епидемиологични проучвания, целящи установяването на степента на съществуващите географски разлики в заболеваемостта от епилепсия, значението на различните етиологични и рискови фактори за географските вариации и заболеваемостта на отделните епилептични синдроми. Цел: Определяне честотата на епилепсията на населението в изследвания район. Методи: Епидемиологично проучване по метода „врата до врата” посредством скринингов инструмент, последвано от клинично уточняване на положителните от скрининга. Постановка: Проучването се осъществи в четири етапа. Първият етап включи прецизно определяне на границите на изследвания квартал по географски принцип; събиране на демографска и здравна информация за жителите му; сформиране на фокусна група от представители на квартала и осъществяване на дискусия относно представите на ромите за епилепсията и епилептичните припадъци; разработване на въпросник за скрининг на цялото население на квартала и валидизиране на въпросника. През втория етап се осъществи анкетиране на жителите на ромския квартал с помощта на разработения въпросник. В третия етап положителните от скрининга роми бяха клинично и електрофизиологично уточнени. Четвъртият етап включи статистическата обработка на получената информация. Резултати: Сред ромското население от 0 – 19 години в изследвания от нас квартал епилепсията е по-честа отколкото сред останалото население – 17.3/1 000, при средни стойности за европейските държави 3.6 – 5.3/1 000. Вероятни причини са фактът, че ромите са затворена общност и са по-чести наследствените заболявания, по-високата травматичност сред тях, по-лошите социално-битови условия, по-чести инфекциозни заболявания и паразитози и по-честата перинатална патология. Епилептично болните роми често не се лекуват.

Заключение: Установяването на корелация между високата честота на епилепсия сред ромското население в проучвания от нас квартал и евентуални рискови фактори е предмет на предстоящ обстоен анализ. Особено подходящи за установяване връзката на различните етиологични и рискови фактори с географското разпределение на заболяването и определяне на степента на географските различия в разпространението му са проспективните population based епидемиологични проучвания.


Постер № 5.
Случаи на ОПСОКЛОНУС-МИОКЛОНУС СИНДРОМ / OMS/
Д. Христова
Токуда болница, София
Представят се два случая на Dancing eyes s-me с особености в клиничното протичане и лечението им. При единия случай атаксията и миоклониите предхождат очните миоклонии, което забавя поставянето на диагнозата приложение на специфичното лечение, както и протрахира клиничните прояви, но веднага след кортикотерапията е с трайна до момента пет годишна ремисия. Второто наблюдение е с класическа клинична картина и отлична кортикочувствителност при първата изява на синдрома, но след остри инфекциозни заболявания е с рецидиви, и с развитие на кортикозависимост.
Постер № 6.
Епилепсия с вродена едностранна птоза на клепачите има неблагоприятна прогноза?
И. Иванов1,2, И. Пачева1, К. Шукерски2, М. Панова1, И.Соткова1,2 , Р. Йорданова1,2
1Клиника по детски и генетични болести, УМБАЛ „Св. Георги”, Пловдив; 2МЦ „Юник”, Пловдив,
Случайното попадане в практиката на деца със синдром на West и едностранна птоза на клепачите ни насочи да изследваме значението на това съчетание. Цел: Изследване на честота и характеристика на пациенти с епилепсия и едностранна птоза на клепачите.

Материал и методи: Ретроспективен анализ на 2455 деца с неврологична патология за период от 10 години.

Резултати: Открити бяха 581 деца с епилепсия и 26 деца с едностранна птоза на клепачите, установена още в неонаталния перииод. От тях 4 са с епилепсия. Първият пациент е момче на 13 години с преживяна перинатална асфиксия, с вродена птоза на десния клепач, лек интелектуален дефицит, синдром на West от кърмаческа възраст, последван от редки миоклонии, безпристъпен период след 5 г.в. и рецидив на абсанси с миоклонии на клепачите и генерализирана пароксизмална активност на 11г.възраст. Вторият случай е също момче на 9 г.в. с перинатална асфиксия, неонатална брадикардия, вродена птоза на десния клепач и тежък интелектуален дефицит. Епилепсията дебютира на 11м.в. със синдром на West, влиза в ремисия на 2г.в.и рецидивира на 5 г.в. с полиморфни терапевтично резистентни миоклонични, атонични и суспектни абсансни и тонични пристъпи и генерализирана и мултифокална епилептиформена активност. Третото дете е момиче на 12м.в. с недоносеност, двустранни интравентрикуларни кръвоизливи ІVст., птоза на десния клепач, изоставане в НПР и синдром на West от 6м.в. Четвъртото дете е момиче на 13 години, преживяло тежка хипоксично-исхемична енцефалопатия, с вродена птоза на левия клепач, лек интелектуален дефицит и дебют на епилепсия на 13г.в. с редки фокални тонични гърчове и фронто-темпорална епилептиформена активност.

Изводи: Епилепсия с вродена едностранна птоза на клепачите е рядко съчетание (0,7% от децата с епилепсия), най-често протича като синдром на West и се съчетава с интелектуален дефицит. Вероятно се дължи на перинатална мезенецефална мозъчна структурна лезия, но не изключена и дизонтогенетична етиология.

Постер № 7.

Продължителни изплезвания в кърмаческа възраст- епилептичен или неепилептичен феномен
И. Сотковa, И. Иванов, М. Панова, В. Драгнева
Детска клиника, УМБАЛ „ Св. Георги” ,гр. Пловдив
Продължителните изплезвания в кърмаческа възраст могат да създадат диагностични и терапевтични проблеми с оглед разнообразната етиология.

Клиничен случай: Представяме дете на 8 месечна възраст от нормална бременност, прециптирано раждане и неясно предшестващо НПР, при което на 5 месечна възраст дебютира епилепсия.с многобройни левостранни адверзивни пристъпи с вторична генерализация. Те преминават спонтанно и рецидивират на 8 месечна възраст с генерализиран тонично-клоничен гърчов статус с левостранна латерализация. След овладяването му детето остава в продължение на седмици с потиснато съзнание, мускулна хипертония и почти постоянни ритмични изплезвания на езика и примлясквания. ЕЕГ регистрира интериктална лявофронтална епилептиформена и бавновълнова активност с тенденция към генерализаця в сън. Не се открива иктална активност, съответстваща на оралните автоматизми. МРТ показа данни за хипоплазия на темпоралните и фронтални дялове двустранно. По време на 5 седмичното наблюдение на фона на терапия с фенобарбитал, заместен с валпроат и клоназепам настъпи бавно проясняване на съзнанието и постепенно изчезване на изплезванията.

Обсъждане: Персистирането на ритмичната мономорфна нецелесъобразна орална двигателна активност при дете с доказана симптоматична епилепсия насочва към парциален епилептичен статус. Последният, обаче, е несигурен при липса на съответна иктална ЕЕГ находка. Алтернативно обяснение на персистиращите изплезвания е освобождаване на примитивен рефлекс при епилептична енцефалопатия вследствие изразената субклинична епилептиформена активност. Оралните автоматизми в случая съответстват на описания в литературата „tongue thrust”, който е разновидност на оралните миофункционални нарушения. Този двигателен акт е физиологичен до 3-4 месечна възраст като подпомага сукането. Персистирането или изявата му в по-късна възраст се наблюдава при кортикална дисфункция, обструкция на горните дихателни пътища или поведенчески абнормности.

Извод: Новопоявилите се необясними орални автоматизми при кърмачета с епилепсия могат и да не бъдат иктален феномен.
Постер № 8.
Фебрилни конвулсии-характеристика,повтаряемост,переспектива,профилактика
П. Маршавелова, А. Георгиева
МБАЛ „Пловдив” АД Детско отделение
Фебрилните конвулсии (ФК) се определят като гърчове при температура над 38 С, която не се дължи на инфекция на ЦНС. Най-често се проявяват между 2 и 6 годишна възраст ( изключват се деца под 1 месец и над 7 години ).

Цел на проучването е да се отчете характеристиката , повтаряемостта, переспективта за проява отново на ФК или за развите на Епилепсия след ФК.

Материал и метод: Проучването е за 10 годишен период иобхваща 226 деца с изявени ФК.

Резултати: Отчетена е клиничната изява на ФК- най-често краткотраен тоничен или КТ пристъп двустранно симетрично.

При 13от тях обаче гърчът е продлжил над 15 мин, а при 6 – над 30 мин ( фебрилен епилептичен статус).

При 7 деца ФК има характер на фокален или унилатерален гърч.

При 23 пациента наблюдавахме 2 и повече гърча в хода на един фебрилен епизод.

При 27 от пазиентите по-късно се изявиаха нефебрилни епилептични пристъпи, като 14 от тях имат фамина обремененост за усложнени ФК. В тази група 9 деца са с 1 ФК, 7 са с 2 ФК, а 11 са с 3 и повече ФК.

При общо 4 деца има данни за родственик с ФК.



Заключение: Предвид голямата честота на тази патология обект на постоянни дискусии е профилактиката на ФК. От такава не се нуждаят неуслжнените ФК, но тя е наложителна при комплексните и със съпътстващи рискови фактори.
Постер № 9.
Когнитивни нарушения при деца с епилепсия
Георгиева А., П. Маршавелова
МБАЛ „Пловдив” АД Детско отделение
Когницията се дефинира като способността на индивида да използва по адаптивен начин инфорация за и от окръжаващото или като капацитет на мозъака да обработва точно информация и да програмира съотвтно поведение.
При болни с епилепсия когнитивните нарушения се дължат от една страна на заболяването, а от друга страна са свързани с лечението - централните ефекти на антиконвулсантите.

Цел на проучването е да се отчете нарушаването на когнитивните функции при пациенти с епилепсия, проследени за 5 годишен период, както и да се определи най-вероятната причина за наличните отклонения .

Материал и метод: Проследихме 46 деца на възраст 5 – 24 години, при които в хода на епилепсия се наблюдават когнитивни нарушения. Отчетена е характеристиката и честотата на пристъпите, локализацията на епилептогенното огнище и нивото на антиконвулсантите и техните ефекти.

Резултати и обсъждане: Най-често засегнатите когнитивни индекси са паметта, бързината на обработка на информацията и продължителността на фокусиране на вниманието. По-често нарушения в краткосрочната памет, абстракциите и бдителността се отчитат при дневни пристъпи. При нощните по-често се наблюдава ефект върху речевите функции.

По-често ефект върху когнитивните функции има при ТК и КПП.

Ранното начало на болестта и високата честота на епилептични пристъпи и статуси са от съществено значение за когнитивни отклонения.

Особено ярко се очертава проблемът за децата с когнитивен дефицит и поведенчески проблеми.


Постер № 10.
ИДИОПАТИЧНА ИНТРАКРАНИАЛНА ХИПЕРТЕНЗИЯ - ДИАГНОЗА, ТЕРАПЕВТИЧЕН ПОДХОД, ПРОГНОЗА
Е. Славкова1, В. Божинова1, П. Димова1, Д. Денева2, Д.Тодорова1, В. Томов1,

Г. Сарайлиева, В. Недева1
1 СБАЛНП “Св. Наум”, Детска неврологична клиника, София 2 , MЦ Добрич
Цел на изследването е анализ на провокиращите фактори, клиниката, диагностиката и лечението на идиопатичната интракраниална хипертензия (мозъчен псевдотумор) в детската възраст.

Клиничен контингент и методи: Идиопатична интракраниална хипертензия е диагностицирана при 23 деца (13 момичета и 10 момчета) на възраст от 6 до 15 г., преминали в Детска неврологична клиника, СБАЛНП "Св. Наум" за 14 годишен период (1997 – 2010 г.) идиопатична интракраниална хипертензия. На всички деца е осъществяван неврологичен и офталмологичен преглед в динамика, невроизобразителни изследвания на главен мозък (КТ, МРТ), ликворно изследване. Пациентите са проследявани от 6 месеца до 10 години.

Резултати: Провокиращ фактор при 16 деца (69 %) е остра инфекция. Възрастта на изява при 12 деца е под 10 години, а останалите 11 деца са на възраст от 10 до 15 години. Времето от изява на симптомите до диагностицирането е под 1 месец при 12 от децата (52 %), от 2 до 5 месеца - при 9 от децата ( 39 %), 8 месеца при 1 (4 %) и 5 години при 1 (4 %). Всички пациенти са с главоболие, което при 12 (52 %) е съпроводено с гадене или повръщане, при 7 (30 %) с фотофобия, при 2 (8 %) – с пулсиращ шум в ушите. При всички деца са установени пресни застойни папили, при 9 (39 %) - нарушение в зрителната острота и/или двойно виждане. Неврологично се констатират отклониния при 10 от пациентите (43 %) - симптоми на повишен вътречерепен натиск (n=4), лезия на очедвигателите (n=5), лезия на лицев нерв (n=1), преходна пирамидна симптоматика (n=4), хоризонтален нистагъм (n=1). Ликворът е под повишено налягане, но ликворното изследване е без отклонения. Невроизобразителните изследвания (КТ и/или МРТ) при 3 от децата показват по-тесни странични вентрикули, при 1 -двустранно удебеление на зрителните нерви, при 1 - едностранен остър ексудативен отомастоидит, при 1 - максиларен синуит, при останалите деца – невроизобразителните изследвания са в норма. Провеждана е дехидратираща и кортикостероидна терапия, витамини от групата "В", ноотропни, прилагани са Acetazolamide, Nivalin. Отчита се съществена зависимост между ранното начало и системността на провеждане на лечението и благоприятния изход. При 20 деца (86 %) промените в очните дъна са напълно отзвучали, липсва засягане на зрението. При 3 деца (13 %) е настъпила необратима увреда на зрението. С рецидиви на мозъчния псевдотумор са 3 деца (13 %).

Заключение: Ранната диагноза на идиопатичната интракраниална хипертензия и своевременното лечение с дехидратиращи средства е от съществено значение за прогнозата за увредите на зрението при децата.
Постер № 11.
Трудности при диагностика на остър дисеминиран енцефаломиелит
М. Панова, И. Пачева, И. Иванов, И. Генева, И. Стоев, А. Стоянова
Клиника по детски и генетични болести, УМБАЛ „Св. Георги”, Пловдив
Диагнозата на острия дисеминиран енцефаломиелит (ОДЕМ) е клиниколабораторна без патогномоничен симптом, което създава условия за грешки или забавяне.

Материал и методи: Ретроспективно проучване на хоспитализирани в клиниката деца през 2004-2010г. с работна или окончателна диагноза ОДЕМ.

Резултати: Открити бяха 8 деца с работната диагноза ОДЕМ. При 2 от тях окончателната диагноза е различна: ЦНС инфилтрация в хода на нон-ходжкинов лимфом и мултиформен глиобластом. При първото дете неврологичната симптоматика се изявява в хода на пореден цитостатичен курс с начален фебрилитет. Лумбалният ликвор е с протеинорахия. МРТ находката не може да разграничи ОДЕМ от лимфомна инфилтрация на ЦНС. Последващия ход на болестта отхвърля ОДЕМ. Вторият случай е 2- годишно момче с предшестваща инфекция, остра хемипареза, клинични и образни данни за мултифокални лезии, повишени имуноглобулини в ликвора и стациониране на неврологичната симптоматика в първите две седмици на хоспитализацията. Липсва, обаче, ефект от лечението с кортикостероиди и имуновенин. ОДЕМ не обяснява наличната още при дебюта на болестта вентрикулна дилатация. Извършена бе мозьчна биопсия, доказваща мултиформен глиобластом, ангажиращ таламусите, базалните ганглии и мозъчния ствол. Анализът на трудностите в диагностицирането на ОДЕМ установи следните проблеми: забавяне първичната хоспитализация (4 деца); хоспитализация в инфекциозна клиника за отхвърляне на първичен енцефалит, водещо също до забавяне на диагнозата (4 деца); липса на подкрепа на диагнозата от МРТ (3 деца) и ликворното изследване (2 деца). Извод: ОДЕМ налага експедитивност при диагностичното обработване и широка диференциална диагноза, особено с неопластични заболявания.
Постер № 12.
Неврологична симтоматика при цитомегаловирусната инфекция в първата година от живота – съвременни данни
Е. Чепишева1, И.Иванов1, М.Панова1, Д Грозева1, Д. Терзиева2, Т. Шмилев1, И. Паскалева1, Д. Иванчева1, Н. Генкова1, М. Бошева1
1Катедра по педиатрия и медицинска генетика, 2Централна клинична лаборатория, МУ-Пловдив
Неврологичната симптоматика при циомегаловирусна (СМV) инфекция е една от индикациите за антивирусно лечение. Непознаването на вариабилността в проявите на инфекцията е фактор за късна диагноза и лечение.

Цел: Да се изследват проявите на симптоматичната СМV инфекция.

Материал и методи: Ретроспективно проучване на пациенти с СМV инфекция на възраст 0-12мес., хоспитализирани в Клиниката по детски и генетични болести на УМБАЛ „Св. Георги” през 1994-2007г. СМV е търсена при деца с хепатит, фебрилитет, неврологична симптоматика или мозъчно-атрофични лезии с неясна етиология, лентикулостриарен васкулит или мозъчни калцификати, анемия, тромбоцитопения. Диагнозата е серологична, а при индикации за лечение с ганцикловир или при критично болни – и чрез PCR.

Резултати: СМV инфекция е установена при 60 деца. При 38 от тях тя е единствената етиология, докато при останалите 22 е установено друго основно заболяване. Типична проява на СМV инклузионна болест е открита само при 1. Сред 38-те деца, неврологична и сензорна симптоматика е установена при 27, като при 12 от тях абнормностите са само параклинични. Неврологична симптоматика се открива при 15 от 18-те деца с вродена инфекция, при 11 от 17-те с перинатална и при нито 1 с постнатална. Повод за диагноза на СМV инфекция при 27-те деца е хепатит (19 деца), неврологична абнормност (4), фебрилитет (3) и др. Инфекцията е диагностицирана до 30-дневна възраст при 12 деца, през втория месец при 10, през третия и четвъртия месец – при 5. Клиничната неврологична симптоматика е мускулната хипотония – при 12 деца (предимно лека или умерена), потиснати примитивни рефлекси (3), свръхвъбудимост (1) и гърчове (1). Изоставане в ПМР, най-често моторно, е отчетено при 4 деца от 21 деца. Трансфонтателната ехография е нормална само при 1 дете. Най-често се откриват лентикулостриарен васкулит –при 13 (при 10 е изолирана находка), атрофична дилатация на вентрикули или субарахноидни пространства – при 11 (изолирана–при 5), кисти в хориоидния плексус (3), субепендимни кисти (1), субарахноидна хеморагия (1). Ликворни абнорности се установява при 8 от 15 деца – увеличени IgM (7 случая), IgG (2), белтък (2). Рутинно изследване на очни дъна е нормално при 23 от 24 изследвани деца. Слухови евокирани потенциали са абнормни при 4 и нормални при 4. ЕЕГ е нормална при 3, с неспецифични абнормности при 5 и с епилептиформена огнищна активност при 1 дете.

Изводи: Неврологична симптоматика се открива само при вродена и перинатална инфекция, най-често в първите постнатални месеци, като поводът е най-често хепатит. Преобладава мускулната хипотония. При почти половината деца абнормностите са само параклинични. Цитомегаловирусната инклузионна болест е много рядка.
Постер № 13.
Съвременна терапия на туберколозен менингоенцефалит в детска възраст
А. Спасова
Университетска Детска клиника по Белодробни Болести – СБАЛББ „Света София”
За периода 2005-2010г. проспективно са проследени в СБАЛББ – Детска клиника 10 деца с туберколозен менингоенцефалит. Децата бяха в следните възрастови групи – 5 на възраст от 0-3г., 1 на възраст от 4-7г., 4 деца от възрастова група от 8-16г. Всички деца с туберколоза на централна нервна система бяха и с изменение в бронхо белодробната система. При седем от децата туберкулозният менингоенцефалит е бил в съчетание с туберкулоза на вътрегръдните лимфни възли, при 2 от децата с първичен туберкулозен комплекс, а в 1 от случаите е бил в съчетание с остра милиарна туберкулоза на белите дробове. Туберколозни бактерии от ликвор сме изолирали при две от децата. От стомашно промивни води не сме изолирали туберколозни бактерии. При всички деца беше проведен терапевтичен режим 2SHRZ, 2RHZE, 6RHE, 2HE. След 6-месечен терапевтичен курс в клинични условия 5 от децата бяха изписани с остатъчни изменения – децеребрационна ригидност, трофични нарушения по кожата и невъзможност за гълтане, 3 от тях бяха изписани с подобрения, а 2 от децата екзитираха.

Довършващо лечение при 8 от децата бе проведено в ПФД по местоживеене.


Постер № 14.
ЕНТЕРОВИРУСНИ ЕНЦЕФАЛИТИ С ПРИНОС ЕДИН СЛУЧАЙ
Д. Тодорова, В. Томов, В. Божинова, П. Димова
Детска неврологична клиника, УСБАЛНП „Св.Наум” София
Енцефалитите представляват възпалителни заболявания на главния мозък. Могат да бъдат класифицирани според различни признаци. Според етиологията биват: бактериални, вирусни; гъбичкови и др. Вирусните енцефалити по правило са с благоприятно протичане и с тенденция за самоограничаване. Въпреки това са описани и случаи с по-тежко протичане и летален изход. Познати са два патогенетични механизма на увреда на ЦНС при вирусните причинители: 1) увреда в следствие на директна инвазия на вируса; 2) имунен механизъм – генериране на имунен отговор към системна вирусна инфекция. Вирусите достигат до ЦНС или по хематогенен, или по неврогенен път. В началото на заболяването доминират симптоми на ОВИ без засягане на ЦНС. Според Финландски проучвания най-честите прояви от ЦНС в острата фаза на енцефалитите са нарушение на съзнанието (58%), атаксия (58%), агресивност или апатия (40%), епилептични пристъпи - фокални (5%) или генерализирани (32%). Въвеждането на РСR в клиничната практика значително подобри възможностите за диагностициране на вирусните енцефалити, особено на херпесните и ентеровирусните. Ентеровирусите представляват РНК-вируси. Към тази група принадлежат Полиовирусите, Коксаки гр. А и Б, ЕСНО-вирусите. Представеният случай е на 7 годишно момиче с остър енцефалит, при което е наблюдавана двувълнова температурна крива и неврологична симптоматика. От ликворното изследване чрез РСR е доказана ентеровирусна РНК. От МРТ – лезии на базалните ганглии и малкомозъчната кора.
Постер № 15.
МИЕЛОПАТИЯ ПРИ АХОНДРОПЛАЗИЯ С ПРИНОС ЕДИН СЛУЧАЙ
Д. Тодорова, В. Томов, В. Божинова
Детска неврологична клиника, УСБАЛНП „Св.Наум” София
Ахондроплазията е заболяване, принадлежащо към групата на хондродистрофиите. То е причина за най-разпространения тип нанизъм. Характеризира се с нарушение на костния растеж, което води до нисък ръст, диспропорционално къси крайници, макроцефалия с фронтално изпъкване, тесен торакс, клатушкаща се походка и характерни черти на лицето. Интелектът и продължителността на живота са обичайно в границите на нормата. Съществува повишен риск от смърт в неонаталния период поради спинална компресия и/или обструкция на горните дихателни пътища. Унаследяването е АД с пълна пенетрантност, в около 80% от случаите се касае за de novo мутация. Диагнозата се поставя на базата на типичните клинични и радиологични признаци. При новородени и при атипичните случаи, когато диагнозата е затруднена, влиза в съображение молекулярно-генетичното изследване, при което се търси мутация в FGFR3 gene (4p16.3). При пациенти с ахондроплазия още при раждането се наблюдава стеснение на форамен магнум. През първата година нарастването му е изключително нарушено, особено в транзверзална посока. Най-важните неврологични усложнения при пациентите с ахондроплазия произтичат от стенозата на спиналния канал и миелопатия. Според различни проучвания неврологичните усложнения при ахондроплазия възлизат на 20 – 47%. Най-чести сред тях са пареза на долен крайник (82,8%), лумбална болка (77,1). Сетивни и тазоворезервоарни нарушения се срещат по-рядко (40%). Описаният случай е на 5 год. момче с генетично верифицирана ахондроплазия, хемипареза в рамките на детска церебрална парализа и шийна миелопатия. Още на 3 год. възраст, във връзка с установени в ЕМГ коренчеви лезии на С7-Т1 нива в ляво и суспектна шийна миелопатия, е препоръчана МРТ на шиен миелон, която обаче не е осъществена. При хоспитализация в ДНК беше проведена МРТ, на която е регистрирана шийна миелопатия, корелираща с данните от неврологичния статус.

Каталог: data-files
data-files -> Национален консенсус за диагностика и лечение на имунно медиираните полиневрити и полиневропатии Под редакцията на Проф д-р И. Миланов, д м. н. По инициатива на „Българска асоциация по двигателни нарушения”
data-files -> Национален консенсус за диагностика и лечение на епилепсията
data-files -> Неврология на детето
data-files -> Програма и резюмета на националната конференция по детска неврология, психиатрия и психология на развитието
data-files -> Национален консенсус за диагностика и лечение и профилактика на невро-мускулните заболявания
data-files -> Българскo дружество по клинична неврофизиология научното дружество по неврология, психиатрия и психология на детското развитието
data-files -> Програма за специализация по специалността


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница