Резюмета на някои публикации на доц. Дсн духомир минев студии, статии, доклади



Дата28.10.2018
Размер82.5 Kb.
РЕЗЮМЕТА НА НЯКОИ ПУБЛИКАЦИИ НА ДОЦ. ДСН ДУХОМИР МИНЕВ

СТУДИИ, СТАТИИ, ДОКЛАДИ


  1. STRATEGIC OBJECTIVES AND EQUITY IN POLICIES OF TRANSITION: BULGARIAN AND POLISH CASES. SOCO Project paper № 91. Vienna, Institute for Human Sciences.

2000г. Студия, представяща резултати от проект, ръководен от кандидата.

(№ 17 от общия списък на представените за рецензии публикации)

Сравняват се основни аспекти на приватизациите в Полша и България. Основното различие се състои в много по-силното участие и влияние на работниците (чрез полските профсъюзи) върху приватизационния процес, което придава по-голяма прозрачност на процеса, ограничава „игрите” на мениджърите и оказва натиск за много по-строго придържане към нормативната рамка. В България приватизацията е лишена от участие и влияние на работниците, не е прозрачна и не се влияе от адекватна нормативна рамка. Изследването поставя под въпрос старата икономическа догма за краткосрочни интереси на работниците и дългосрочни интереси на собствениците и мениджърите.

Резултатите от двете приватизации се различават съществено. Особено изпъкват следните различия:

- полската приватизация е пазарно ориентирана, за разлика от българската, която има отчетливо характер на централизирано разпределение на активи и заедно с това - криминален характер;

- перспективите на приватизираните предприятия в двете страни са съвсем различни; полската икономика е по-добре интегриана в европейската и световна икономика; в България има повече случаи на отблъснати стратегически чужди инвеститори;

- в България приходите от приватизация са незначителни в сравнение с пазарната стойност на приватизираните активи; в Полша, приходите от приватизацията са значително по-близо до стойността на приватизираните активи.
2. СОЦИАЛНАТА ИНТЕГРАЦИЯ НА РОМИТЕ И БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО.

2002г. Статия.

(№ 28 от общия списък на представените за рецензии публикации)

В статията се разглежда особен вид социално инженерстване, към което прибягнат властващите групи в България, както преди, така и след социалнополитическите промени, наречени преход. Инженерстването цели да отслаби и неутрализира основните линии на социалните схизми и конфликти в страната (форми на съпротива срещу властващите), като ги подмени с етнически ориентирани схизми и конфликти. За тази цел изкуствено се засилва етническата идентичност на отделни части от населението, главно чрез политики, които създават и усилват специфични етнически профили на икономическа активност, жизнени стандарти и групово политическо поведение. Подчертани са връзките между състоянието на цялото общество и състоянието на отделните етнически групи. Направена е прогноза, че етнополитическото инженерстване в бъдеще ще създава проблеми на всички етноси в българското общество, главно чрез висока етническа конфликтност и намаляване на капацитета да се постига развитие за всички.


3. ИКОНОМИЧЕСКАТА СОЦИОЛОГИЯ И ПОЛИТИКИТЕ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА БЕДНОСТТА И СОЦИАЛНОТО ИЗКЛЮЧВАНЕ.

2005, Доклад представен на научна конференция, 13 стр.

(№ 46 от общия списък на представените за рецензии публикации)

Посочва се, че научните изследвания и политиките за намаляване на бедността и социалното изключване са ограничени, насочени към периферни аспекти на тези феномени, не засягат основните механизми на бедността и изключването, а поради това не променят съществено нивата на бедност и изключване. Така политиките придобиват имитационен характер. Изтъква се, че икономическата социология е субдисциплина, в чийто рамки може да се провеждат адекватни изследвания и да се създава знание за преодоляване на посочените проблеми.


3. “ON THE PROCESS OF ENVIRONMENTAL STANDARTIZATION: A GENERAL PICTURE OF THE REVIEW RESULTS”, Working Paper for Setting Social Standards Across Europe, EAPN Ireland, www.eapn.ie

2007, Доклад, 19 стр.

(№14 от общия списък на представените за рецензия публикации)

Докладът е представен като консултация по международен проект (с водеща организация - Европейската Анти-бедност мрежа – Ирландия), целящ да предложи единна система от социални стандарти за всички страни –членки на ЕС. Докладът обсъжда стратегията за установяване на такава единна система от минимални социални стандарти за Европейския съюз, въз основа на преглед и сравнение с процеса на въвеждане на екологични стандарти на глобално ниво. Предлага се да бъде иницииран аналогичен процес на ниво ЕС за въвеждане на социални стандарти. Предложена е и системата – като единна европейска методика за разработване и въвеждане на национални стандарти.


4. THE INTERCONNECTION BETWEEN EMPLOYMENT STRATEGIES AND SOCIAL INCLUSION STRATEGIES: THE CASE OF BULGARIA.

2008, Студия, 46 стр., част от международен проект (в съавторство - кандидатът участва с 23 стр.)

(№ 13 от общия списък на представените за рецензии публикации)

Проучване на основните компоненти на стратегиите в областта на заетостта и социалното включване в България за продължителен период от време. Направено е сравнение между три периода (съответните стратегии по заетостта): тези, които са прилагани в България преди и след прехода, и актуалната, официална стратегия на ЕС. Показана е удивително висока степен на сходство между трите вида стратегии. Заедно с това е посочено, че актуалната българска (и европейска стратегия) по заетостта не могат да бъдат успешни инструменти за социално включване, тъй като типът на икономически растеж, в който те са вписани вече е съвсем друг.

Изводът е, че сегашната българска (и европейска) стратегия, базирани на старата идея за „растеж и работни места” има пожелателен и декларативен характер.

5. НЕЗАДОВОЛЕНИТЕ ПОТРЕБНОСТИ В СФЕРАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО – КАКВО ЗНАНИЕ ПРЕДОСТАВЯ НА ДЕЦАТА СИСТЕМАТА НА ПУБЛИЧНОТО ОБРАЗОВАНИЕ?

2010, Статия, 20 стр. в колективна монография „Траектории за социално включване на местно ниво”.

(№ 36 от общия списък на представените за рецензии публикации)

Оновната теза е, че в комбинация с други фактори, сегашната структура на знанието, което се трансферира към следващите поколения чрез системата на образованието, води до ограничаване на общата интелигентност на децата, уврежда психическото им здраве и намалява капацитета им да се справят с изключително рисковата социална среда, в която живеят.
5. PARTICIPATION – THE KEY MECHANISM FOR SOCIAL INCLUSION

2010, Статия в Europe’s World on Participation в съавторство с Финтан Фарел – Изпълнителен директор на Европейската Анти-бедност мрежа.

(№11 от общия списък на представените за рецензии публикации)

Подлагат се на критика редуцираните представи (и съответните дефиниции) за социално изключване, които се използват в Европейския съюз и служат като основа за изграждане на европейските документи, стратегии и политики за социално включване. Предлага се друго виждане за механизмите на социално изключване и въз основа на него се посочват други направления на политиките за социално включване.


6. „ПЪТЯТ ОТ ЕМПИРИЯ КЪМ ТЕОРИЯ – ЗАЩО ЛИПСВА И ЗАЩО Е НЕОБХОДИМ ЦЕНТРАЛЕН ТЕОРЕТИЧЕН КОРПУС”.

2010, Студия - 32 стр., В сборник: Социологията – от емпирията към теорията, Изд. „Марин Дринов”.

(№ 35 от общия списък на представените за рецензии публикации)

Студията идентифицира и изследва активното и продължително противопоставяне на опитите за създаване на централен теоретичен корпус в социологията. Посочва се, че липсата на такъв корпус не позволява да се създаде и основният компонент на всяка наука – комплекс от теоретично, методологично и същностно ядро. По такъв начин социологията изкуствено се поддържа в състояние на квазинаука. Това твърдение е подкрепено чрез разглеждането на редица последствия от липсата на посочения комплекс. Крайният ефект е, че е блокирано производството на адекватно знание или с други думи – социологията произвежда незнание. Подчертава се също че блокирането на производството на знание (производството на незнание) стабилизира съществуващия социален ред и по-точно - структурите на власт и доминация, но е основна причина за бумът на новите рискове.


7. ЗНАНИЕТО В РИСКОВИТЕ ОБЩЕСТВА

2011г., 26 стр. Сп. „Социологически проблеми”.

(№ 23 от общия списък на представените за рецензии публикации)

Статията разглежда конфликта между социално знание и власт, и неговото разрешаване през 20-ти век чрез т.нар. Превантивен модел на връзките между социалното знание и властта (разглеждана като групов монопол върху социалната динамика). Вниманието е фокусирано върху историческото развитие на конфликта и представянето на други компоненти на Превантивиня модел (извън посочените в горната статия) като средства за контрол върху създаването на знание в социалните науки и в частност – в социологията. Като основен компонент се разглежда Стандартния модел на социални изследвания. Подчертава се изоставането на социалното знание и възникването, и разширяването на разрива между социалното знание и другите видове знания.


МОНОГРАФИИ
8. МАСОВАТА БЕЗРАБОТИЦА ПРИ ТРАНСФОРМИРАНЕ НА ИКОНОМИКАТА

1995г., Колективна монография, 184 стр. (120стр. са написани от кандидата).

(№ 10 от общия списък на представените за рецензии публикации)

Основните тези , които кандидатът представя и аргументира са следните:

А. Масовата безработица е резултат от концентрация на икономическа власт и сливане на икономическа и политическа власт, а не от изграждане на пазарна икономика и демократизиране на обществото. Безработицата е свързана с основните форми, в които протича концентрацията на икономическа власт - деиндустриализация и приватизация, която се извършва без адекватна нормативна рамка.

Б. Представите за „социализъм” и „капитализъм” са идеологически архаизми, които не позволяват да се осмислят съвременните икономики, тяхната динамика и дори обществата като цяло.

В. „Строителството на социализма” и т.нар. „преход” може да се концептуализират като различни фази от дълга вълна на Кондратиев.

9. БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА: РЕФОРМИ, ПРОМЕНИ И ПЕРСПЕКТИВИ

1996г., Колективна монография, 376 стр. (кандидатът участва със 130 стр.)

(№ 8 от общия списък на представените за рецензии публикации)

Основната теза, представена в частите, написани от кандидата е, че реалните промени в икономиката съществено се различават от публично обявените реформи и техните цели; възникнал е огромен разрив между реално протичащите процеси и публичните политики (реформите). Заедно с това, реалният модел на българският преход съществено се различава от моделите на преход в страните от Централна Европа. Българският модел по-скоро напомня за несполучливите социални промени, за които Хабермас пише – социалната система отхвърля спонтанно настъпили промени, чрез привидни промени, повишаване на репресията и засилена експлоатация.

10. РЕФОРМИ В СОЦИАЛНАТА СФЕРА

1996, Колективна монография, 167 стр. (кандидатът участва със 70 стр. – Гл.І до Гл. VІ. вкл.)

(№ 9 от общия списък на представените за рецензии публикации)

Въз основа на сравнение на пенсионните реформи в България с реформи в Англия, Швеция и Чили са идентифицирани основни проблеми в новата пенсионнна система. Посочено е, че реформата не решава редица акумулирани проблеми, съхранява причини за кризата на пенсионната система и тези причини ще продължат да генерират кризисни тенденции в бъдеще.
11. ПРОМЕНЯЩИТЕ СЕ ЛИЦА НА ДЕМОКРАЦИЯТА. Икономическа, индустриална, политическа.

2000г. Колективна монография, 286 стр. (от кандидата са написани 168стр.)

(№ 6 от общия списък на представените за рецензии публикации)

Представена е критика на доминиращата теоретична представа за „пазар”, която се разглежда като псевдонаучен стълб на доминиращата идеология. Подчертава се, че пазарът е социална конструкция, изградена чрез адекватна нормативна рамка и комплекс от адекватни ценности. Липсата на такива компоненти, неизбежно променя взаимодействията между пазарните актьори – взаимодействията губят пазарен характер, а актьорите губят качеството си на пазарни актьори. Възниква тенденция на криминализиране на икономиката. Точно такъв е резултатът от политиките на „дерегулации” и схващането на пазара като „зона, свободна от морал”.

Подчертава се, че реалната демокрация зависи от състоянието по трите дименсии – политическа, икономическа и индустриална. Политическата демокрация е илюзорна, ако не се поддържа демокрация по другите две дименсии.

12. КРИЗАТА НА ПУБЛИЧНИТЕ ПОЛИТИКИ В РАЗВИТИТЕ СТРАНИ.

2010, Индивидуална монография, 250 стр.

(№ 1 от общия списък на представените за рецензии публикации)

В книгата се изследват корените на настоящата финансова и икономическа криза. Основната теза е, че самият политически процес на вземане на решения е попаднал в криза, която е предизвикала кризите в другите области – финанси, икономика и т.н. В резултат на кризата на политиките през периода след 1970г е извършена невидима, но радикална промяна в разпределението на доходите и богатството – истински преход в развитите страни, който пречупва следвоенната тенденция към намаляване на неравенствата. Икономическият механизъм чрез който практически се постигат тези промени е концептуализиран като „фалшив растеж” – нарастване на БВП, паралелно с нарастване на безработицата, бедността и неравенствата. „Фалшивият растеж” е конструиран чрез икономическите политики и е до голяма степен виртуален, защото се дължи на слабости в измерването на икономическата динамика, в комбинация с ценови динамики, увеличаване на броя на икономическите актьори, които не създават нова стойност, но участват в разпределението на доходите и т.н.. Като основни „гнезда” на кризата на политиките се разглеждат САЩ и ЕС. В такъв аспект кризата не е глобална, а ясно е ситуирана в тези две „огнища” и не е само „финансова и икономическа”, а дълбока криза на политиките (упражняването на властта) и на рационалността. Политическите институции на представителната демокрация са загубили своята ефективност и поради това рационалността на обществата е сведена до груповата целева рационалност на властващи елити. Кризата е ефект от политиките, провеждани през последните 3-4 десетилетия, защото те създават преднамерено огромни материални неравенства, а неравенствата блокират икономическия растеж и развитието.

Самата криза на политиките се обсъжда в определена теоретична рамка, разглеждаща фомирането на политиките (политическия процес на вземане на решения) през призмата на теорията на социалиня избор. Както е известно, теорията на социалния избор получи значителен напредък благодарение на легендарни имена в тази област – преди всичко Амартая Сен, Бюкенан и други. Големият проблем пред по-нататъшния им напредък (това изрично подчертава и самият А. Сен) произтича от една бариера – липсва „социологизиране” на теоретичния анализ на социалният избор.

От такава гледна точка, в книгата е направен опит да се посочат възможности за „социологизиране” и емпирични проверки на огромните постижения на теоретичния анализ на социалния избор. Идеята, представена в книгата (че политическият процес на вземане на решения може да се разглежда като сърцевинно русло на процеса на социални избори) очертава възможности за такова „социологизиране” на теоретичния анализ на социалния избор. Като свързващо звено между теоретичния (икономически) анализ на социалния избор и социологическия анализ не същия феномен, се посочва социалната рационалност. Още по-конкретно, предлага се концептуална схема за формиране на социалната рационалност като взаимодействие между различни компоненти. Ако се потвърди тезата, че тази схема е адекватен социологически аналог на теоретичния икономически анализ на социалния избор, тогава се очертава ново и изключително обещаващо направление на социологическата работа, което може да се окаже полезно както за развитието на изследванията на социалния избор, така и за излизането на самата социология от кризата, в която е попаднала.

13. СОЦИОЛОГИЯ, ВЛАСТ И ОБЩЕСТВА Незнанието, което разрушава световете на хората.

2011г. Индивидуална монография, 500 стр.

(№ 2 от общия списък на представените за рецензии публикации)

Книгата е радикално преработен вариант на дисертационния труд за придобиване на степента „доктор на науките” (по-долу са посочени и по-важните промени).

Основната линия на анализа следва идеята, че изостреният (през 19-ти век) конфликт между социални науки (социално знание) и системите на власт и доминация е бил разрешен през 20-ти век чрез въвеждането на специфична „технология” за стабилизиране на социалния ред и системата на власт и доминация. Общата схема на тази технология е описана като Превантивен модел на взаимодействието между упражняването на властта и създаването на знание за обществата (социалното знание). Същността на модела е да се „задържи” създаването на социално знание (т.е. да се поддържа незнание) относно определени, особено значими области на социалните реалности, така че да се предотврати влиянието на знанието (респ. на социалните науки) върху съществуващия социален ред и упражняването на властта. Фокусът върху незнанието и преднамереното използване на неговата функционалност за поддържане на стабилността на социалния ред е реабилитиране на една важна, но неразвита и изоставена идея в социалния анализ от средата на 20ти век: че конфликтът между власт и знание може да бъде погасяван чрез властови контрол върху знанието, насочен към поддържане на незнание.

Продължителното „задържане” на социалното знание, обаче, е породило огромно изоставане на социалните науки и разрив между социалното знание и другите видове знание. Този разрив всъщност очертава дълбока деформация в общата структура на знанието, което обществата създават и използват, за да неутрализират рискове и да постигат развитие или с други думи – за да очертават траекториите на своята социална динамика. В социалните реалности възникват разширяващи се „петна” на неизследване и незнание. Незнанието преживява експанзия и обхваща все по-големи области от социалните реалности.

В дългосрочен план деформираната структура на общото знание и разрастващото се незнание пораждат и девиантни траектории на социална динамика, настъпва незабелязана промяна в обществата, която се разглежда като преход към Изкуствени социални системи. Преходът изпъква като дългосрочна и устойчива тенденция в съвременните развити общества, която мнозина възприемат като упадък и деградиране. Някои учени я обсъждат като взрив на т.нар. „нови рискове”, други – като възникване на девиантни общества, трети използват термини като „хищнически държави”, „провалени държави” и т.н.

В този контекст, сегашната криза (взривът на новите рискове и т.н.) са само частични кризисни проявления на прехода към Изкуствени социални системи, който все повече хора схващат като упадък на съвременните развити общества.

Разгледан е и конкретния механизъм, чрез който е конструиран Превантивния модел за „задържането” на социалното знание (социалните науки). Централно място в този механизъм играе социологията, а по-точно – деконструирането на социологията като специализирана система за производство на знание, състоящо се в преднамерено поддържане на липсата на важни компоненти, без които всяка система за производство на знание не може да създава адекватен продукт – знание. Поддържането на социологията в такова състояние обяснява широко признат факт – кризата на социологията, но също така блокира производството на знание в науката. Нещо повече, блокирането на производството на знание в социологията има важни други последствия. Първото е, че въобще се блокира производството на социално знание, което би могло да влияе положително върху динамиката на обществата. Второто е, че започва да нараства незнанието относно обществата (възниква разрив между променящите се социални реалности и знанието за тях) и този процес води до възникване на дълбока форма на незнание – метанезнание. Може да се каже, че нараства неопределеността, при това – социално конструирана неопределеност. И това е сърцевината на механизма за взрив на новите рискове.

В условия на нарастващо незнание, упражняването на властта се променя радикално: самата власт преживява мощна експанзия, хипертрофира се и така попада в задълбочаваща се криза. Преди всичко се променя целевата рационалност на властващите групи – целта (ориентирът) на тази рационалност все повече се измества от традиционното постигане на развитие и растеж към блокиране на развитието и растежа за сметка на увеличаването (преразпределяне) на ресурсите, контролирани от властващите групи. Очертава се специфична еволюция на стратегическото действие на властващите групи - след като в началото на 20-ти век те са идентифицирали създаването на социално знание като риск за себе си (и са го неутрализирали по посочения начин), в края на века те все по-ясно идентифицират като риск за себе си самия развитиен процес и разширяват стратегиите за неговото неутрализиране. Впрочем, самото прекратяване на изследванията на развитието е стъпка към прекратяване на развитието, тъй като изследванията са част от цялостния развитиен процес. Голямата опасност за развитите общества произтича от това, че ограничаването и изкривяването на процеса на развитие неизбежно означава, че трябва да се променят радикално обществата, тъй като те са онези „механизми”, които генерират развитието. Точно това обяснява прехода към Изкуствените социални системи.

В публикуваната книга са включени някои нови моменти в сравнение с дисертационния труд:

а. Идентифицирана е друга причина за кризата на знанието (различна от тази, която посочват изследванията на рисковете) – кризата се дължи на изоставане на социалното знание (социалните науки) и като резултат – възникване на деформирана, изкривена структура на цялостното знание (респективно – деформирано производство на знание през целият 20-ти век), а не на твърде бързо производство на знание (както считат изследователи на рисковете);

б. Разглеждането на деформираната структура на знанието (разривът между знанието, създавано в социалните науки и знанието в другите групи науки) като основна причина за взрива на новите рискове и на тази основа - критика на предложението на изследователите на рисковете за „задържане на знанието” (темповете на производството му) като средство за ограничаване на новите рискове;

в. Анализът на промените, които настъпват в социалната рационалност и груповата целева рационалност (на властващите групи) под влиянието на нарастващото незнание (дефицита на социално знание). Разкриване на тенденция към упадък в еволюцията на рационалността на властващите групи. Тенденцията се определя от идентификация на изследванията на развитието като риск, след това - идентификация на самото развитие като риск и в крайна сметка – оказване на въздействия, насочени към ограничаване на развитието и пораждащи трансформиране на обществата в Изкуствени социални системи;

г. Разширено е описанието на промените, които могат да спрат прехода към Изкуствени социални системи.






Каталог: wp-content -> uploads -> 2013
2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България
2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита
2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика
2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава
2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г
2013 -> Йордан колев ангел узунов
2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване
2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил
2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница