Ричард Докинс делюзията бoг



страница1/55
Дата12.09.2016
Размер6.12 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   55

Ричард Докинс


ДЕЛЮЗИЯТА БOГ

Издател: Изток-Запад

Година на издаване: 2008

Брой на страници: 492

Корици: меки

Език: български

© http://4eti.me

© http://ekni.ga
ISBN: 978-954-321-421-1


СЪДЪРЖАНИЕ



СЪДЪРЖАНИЕ 2

За Автора 5

ПРОЛОГ 6

1.ЕДИН ДЪЛБОКО РЕЛИГИОЗЕН НЕВЯРВАЩ 16

Заслужено уважение 16

Незаслужено уважение 26

2. ХИПОТЕЗАТА ЗА БОГ 37

Политеизъм 39

Монотеизъм 44

Секуларизмът, Бащите-оснобатели и религията на Америка 47

Нищетата на агностицизма 55

NOMA 64


Големият молитвен експеримент 73

Невил Чембърлейн и... неговата еволюционистка школа 79

Нещо за малките зелени човечета 83

3. ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ЗА БОЖИЕТО БИТИЕ 90

Естетическият аргумент 100

Аргументът „от личен опит" (или т.нар. лични свидетелства) 102

Доказателствата от Светото Писание 108

За религиозността на великите учени 115

Облогът на Паскал 122

Теоремата на Бейс 124

4. ЗАЩО ПОЧТИ СЪС СИГУРНОСТ НЯМА БОГ? 130

Абсолютният боинг 130

Естественият подбор като „умоповдигач” 132

За сложното, което не подлежи на опростяване 137

Култът към луфтовете 145

Антропичният принцип: планетарната версия 155

Антропичният принцип: космологическата версия 164

Една интерлюдия в Кеймбридж 174



5.КОРЕНИТЕ НА РЕЛИГИЯТА 184

Повелята на Дарвин 184

Директните предимства на религията 189

Груповият подбор 193

Религията като страничен продукт на нещо друго 196

Психологическите предпоставки за религията 204

По-внимателно, моля, 217

Защото стъпвате върху моите меми 217

Карго култовете 229

6.КОРЕНИТЕ НА МОРАЛА: ЗАЩО СМЕ ДОБРИ? 235

Има ли нашето морално чувство дарвинистки произход? 239

Едно изследване върху корените на морала 249

А защо си добър, като няма Бог? 254



7.„ДОБРАТА" КНИГА И ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ МОРАЛЕН ZEITGEIST 264

Кое му е по-хубавото на Новия завет? 280

Обичай ближния си 285

Моралният Zeitgeist 294

Ами Хитлер и Сталин? Те не са ли били атеисти?! 305

8. КАКВО ѝ Е ЛОШОТО НА РЕЛИГИЯТА? И ТРЯБВА ЛИ ДА БЪДЕМ ТОЛКОВА НЕГАТИВНИ? 313

Фундаментализмът и потискането на науката 314

Тъмната страна на абсолютизма 319

Вярата и светостта на човешкия живот 325

Гигантската манипулация с Бетовен 334

Как „умереността" във вярата стимулира фанатизма 338



9.ЗЛОУПОТРЕБАТА С ДЕЦА И БЯГСТВОТО ОТ РЕЛИГИЯТА 347

Физическо и психическо насилие 352

В защита на децата 364

Още за скандалното образование 370

Отново е ред на умоповдигачите 376

Религиозното образование като част от книжовната култура 380



10. ВАЖНА ПРАЗНИНА ЛИ?! 384

Бинкър 385

Утехата 390

Вдъхновението 399

Майката на всички бурки 401

ВМЕСТО ЕПИЛОГ 417

Допълнително Ревю по книгата от Крис Найт 428

Делюзията на Докинс: вяра и доказателства 428

Области на съгласие 428

Области на несъгласие 430



Кратка селекция от сериозни и хумористични цитати на брилянтния автор 436

За Автора - Рок звездата на атеизма 438

Ричард Докинс: Еволюцията е факт с изумителна сила, простота и красота 440

Ричард Докинс - Снимки 446


За Автора



Ричард Докинс (роден през 1941 г. в Найроби, сега професор в Оксфорд) си спечели световна слава още с излизането на първата му книга, „Себичният ген“
(1972 г.) В нея той представи своя геноцентричен вариант на еволюционната биология и лансира понятието мема (оттам и меметика) като аналог на гена в света на идеите и културните феномени. Докинс стана пословичен и като най-безкомпромисния атеист на Британия (където съмишлениците му предпочитат да се самоопределят като агностици, хуманисти или секуларисти).

В най-новата си книга Докинс влиза в страстна полемика с теолозите, като разглежда хипотезата за Бог, аргументите (и контрааргументите) относно Божието битие, корените на вярата и морала, а също и днешните проявления на религиозния фундаментализъм. Изводите му общо взето се свеждат до това, че религията трябва да освободи почетното място, което по традиция е заела от хилядолетия насам. Днес то по право се полага на науката, защото тя е тази, която твори най-невероятните чудеса и разкрива необятни хоризонти пред нашите иначе ограничени сетива. Дали обаче науката наистина може да запълни зейналата празнина и да ни дари с адекватни познания за загадките на Вселената, която пък със сигурност е по-чудновата, отколкото изобщо можем си представим? Положителният отговор предполага и придобиването на съответните способности - да станем „като Бог(ове)“ Ето и заключителните думи на автора: „Най-искрено ви заявявам, че аз не знам отговора, но пък се радвам, че живея в такива вълнуващи времена. Днес човечеството се е устремило главоломно към границите на привичното и познатото. Ами още по-добре - току-виж се оказало, че няма и никакви граници".

Iп memoriam:

Дъглас Адамс (1952-2001)

Не ти ли е достатъчно да виждаш,

че градината е красива,

без да се налага да вярваш,

че дъното ѝ се крият феи?

ПРОЛОГ

Като дете жена ми мразела училището си и ѝ се искало да се махне от него. След време, когато прехвърлила двайсетте, тя разкрила този печален факт на родителите си, което пък направо съкрушило майка й:

- Ама, миличко, ти защо не ни каза?!...

Отговорът на Лейла спокойно може да послужи и за заглавие на текста, който следва по-долу:



Не знаех, че може.

Подозирам - или по-скоро съм сигурен, - че на света има много хора, които са отрасли в лоното на една или друга религия, но се чувстват нещастни с нея, не вярват в постулатите ѝ или пък изпитват угризения заради злините, които са били вършени в нейно име; хора, които изпитват смътното желание да се „махнат" от религията на своите родители и копнеят за този миг, без дори да осъзнават, че самото махане е въпрос на личен избор. Ако и вие сте от тези „незнайковци", тази книга е тъкмо за вас. Целта ѝ е да ви пробуди и по-точно да предложи на вниманието ви следния факт: да бъдеш атеист е една реалистична и достойна цел. Вдъхновяваща, възвишена, смела. А вие можете да бъдете не само атеисти, но и щастливи, уравновесени, морални и интелектуално осъществени личности. Това е и първото ми „будителско" послание. Но ми се иска да пробудя съзнанието ви и по още три начина, на които ще се спра накратко в следващите параграфи.

През януари 2006 г. представих по Канал 4 на Британската национална телевизия един документален филм от две части, наречен Корен на всички злини? В първия момент заглавието изобщо не ми допадна. Религията, която то визираше, не можеше да бъде „корен на всички злини" (1 Тим. 10:6) по една съвсем проста причина: няма такова нещо, от което могат да се извлекат и всички останали неща. Но пък бях очарован от рекламата, която Би Би Си пусна в другите национални медии. На нея личеше нощният силует на Манхатън, придружен от надписа Imagine а world without religion. Каква бе връзката ли? Ами Кулите-близнаци на Световния търговски център, които също присъстваха в кадъра.

Добре, да послушаме Джон Ленън и да си представим един свят, в който няма и помен от религия. В такъв случай в него не би трябвало да има и такива неща като атентаторите-самоубийци, 11 септември, 7 юли, кръстоносните походи и лова на вещици. Барутния заговор и индийската кастова система; не би имало и израело-палестински войни, кланета в бивша Югославия, погроми над евреи-„христоубийци" и северноирландски междуособици; не би имало убийства заради накърнена чест, както и зализани телеевангелисти с баровски костюмчета, които измъкват париците на доверчивата си аудитория с истеричния лозунг: „Бог иска от теб да даваш, докато те отболи!" По същата логика не би имало и талибани, взривяващи древни статуи, публични наказания за грешници, а и никой не би бичувал жени за това, че са показали някой и друг сантиметър от кожата си. Впрочем от моя колега Дезмънд Морис разбрах, че дори в Америка („страна велика и свободна"!) се намират и хора, които си позволяват да изпълняват прекрасната песен на Ленън с известни корекции - примерно като изпускат фразата and по religion too („и религия че няма"). Един от тези „праведници" явно го е загризала съвестта и я е върнал - фразата, де - на мястото ѝ, но пък надлежно прередактирана - and one religion too („а религията е една"). Представяте ли си?!

Може би пък смятате, че най-разумната позиция за вас би бил агностицизмът, защото атеизмът е също така догматичен, както и религиозната вяра? В такъв случай дано съдържанието на Глава 11 („Хипотезата за Бог") ви накара да промените решението си. Там ще видите, че става дума просто за една от многото хипотези за Вселената, към която би следвало да подхождате със същия скептицизъм, както и към всички останали.

Възможно е също в училище да са ви казвали, че вярата в Бог почива на достатъчно солидни основания, изтъквани от редица философи и теолози. Ако наистина смятате така, то Глава 111 („Аргументите за Божието съществуване") сигурно ще представлява интерес за вас, защото ще видите, че т.нар. основания са повече от несигурни. Или смятате, че тук няма нужда от аргументи, защото въпросното „съществуване" се подразбира от само себе си, т.е. трябва да има Бог, иначе как щеше да се появи Светът и особено животът с цялото му разнообразие от видове? Та нали всеки от тях е по своему съвършен и с отредено място във Всемира, което пък подсказва, че не се е пръкнал току-така, а по нечий замисъл! Ако разсъждавате в този дух, дано получите просветление от Глава IV („Защо почти със сигурност няма Бог?"). А ако пък наистина ви се привижда някакъв си „всемирен порядък", пак там ще видите, че въпросната (чисто илюзорна) подреденост намира своето изумително елегантно и лаконично обяснение в лицето на естествения подбор. Вярно е, че теорията на Дарвин се ограничава с обяснението на живия свят тук, на Земята, но тя също пробужда съзнанието ни и го издига - като с кран (В случая - осъвременен вариант на „лоста на Архимед" (въведен от Даниел Денет - вж. Глава II), което по-нататък предавам и като „умоповдигач". (Тук и по-нататък всички бележки са на преводача.) - над досегашните ни представи, за да подирим аналогично обяснение и за появата на самия Всемир. Подемната мощ на тези „кранове" (един от които е теорията на естествения подбор) е и вторият от моите общо четири метода за пробуждане на съзнанието.

Възможно е да имате и други основания, за да приемате съществуването поне на някакъв бог (или богове). Например според антрополозите и историците вярващите доминират във всяка човешка култура. Ако този аргумент ви звучи убедително, моля, отгърнете на Глава V („Корените на религията") и там ще видите защо вярата в божества е получила такова повсеместно разпространение. Или пък смятате, че религиозната вяра ни е нужна, за да си имаме и „нравствен закон"? С други думи, ако няма Бог, и ние няма да сме добри и послушни. Ами тогава прочетете Глава VI и VII, за да видите, че не е така. А може би ще кажете, че религията си има място в света, защото е нещо хубаво, макар и вие самите отдавна са сте изгубили своята вяра? Е, в Глава VII ще намерите предостатъчно храна за размисъл - например, че религията не е чак толкова „хубаво нещо" за света.

Ако пък смятате, че ще е нелоялно от ваша страна да се откажете от религията, с която сте „закърмени", май трябва да си зададете и този въпрос: „А как се стигна до това положение?" Най-честият отговор е, че сте били подложени на някаква форма на индоктринизация още в детството си. И ако в случая изобщо може да се говори за религиозност, вашата религия най-вероятно ще е същата като на родителите ви, от което пък произтичат и някои напълно закономерни следствия. Например, ако сте родени в Арканзас и сте живяли досега с мисълта, че „истинна" религия - това е християнството, а ислямът е някакво си „лъже-учение", може би няма да е зле да отчетете и това, че най-вероятно щяхте да твърдите обратното, ако бяхте родени, да кажем, в Афганистан. Тоест вие „робувате" на своите арканзаски предразсъдъци, насадени ви още в детството. Не че нямаше да сте предубедени, ако родното ви място се наричаше Афганистан...

Та тази деликатна връзка между религия и детство е проследена детайлно в Глава IX, където съм включил и своя трети „умоповдигач" ( Или ако използваме едно въведено от Докинс понятие - нещо като мема, която разбива досегашните ни закостенели представи и издига съзнанието ни на по-високо ниво (или „разкрива нови хоризонти пред него“) - виж и Глава IV.). Както е известно, феминистките подскачат като ужилени, ако обръщението към читателя е в мъжки род и настояват всяко позоваване на човешкия индивид да включва и пояснението „мъж или жена". На същото основание и аз бих искал от всеки мой читател (мъж или жена) да изтръпва от възмущение, когато чува определения като „католическо" или „мюсюлманско" дете. В случай, че тези детайли са наистина важни, би било по-уместно да се каже „дете на католически родители" (et mutatis mutandis). A ако вашият събеседник държи на първия вариант, мисля, че е най-добре да го прекъснете учтиво и по същия начин да му поясните, че децата са твърде малки, за да знаят дали те самите отстояват подобни възгледи - както не е редно да очакваме от тях и компетентност в сферата на икономиката или политиката. Тук някой софист може да вметне, че аз самият използвам такива квалификации в Пролога и Глава IX. Едва ли е нужно да обяснявам, че става дума за примери, а ако те толкова ви смущават, можете да ги приемете и като своеобразни интелектуални провокации. Но за всеки случай да повторя. Няма мюсюлмански и/или християнски деца, а деца на мюсюлмански и/или християнски родители. Детето е прекалено малко, за да знае дали е „мюсюлманче" или „християнче". Такива неща просто няма!

В началната и заключителната глава ще намерите и две различни изложения на една и съща теза: адекватното познание на действителността не би се превърнало никога в религия, но може да изпълни тази вдъхновяваща роля, която религията най-безцеремонно си бе присвоила в цялата ни досегашна история.

Ето че идва ред и на моя четвърти „умоповдигач" - атеистичната гордост. Казано най-просто, няма нищо срамно в това да си атеист. Даже трябва да се гордееш, стига наистина да си такъв, защото това качество ти позволява да стъпиш здраво на земята и да обхванеш с поглед целия хоризонт. Атеизмът почти винаги е признак за нещо много положително - независимостта на духа (в което всъщност се състои и „здравият дух"). Много хора дълбоко в себе си съзнават, че са атеисти, но не смеят да го признаят на околните, а понякога и на самите себе си. Това донякъде се дължи и на факта, че самото понятие „атеист" („безбожник"!) е било въведено в социалната употреба, за да служи като ужасно и позорно клеймо. В Глава IX цитирам и трагикомичния разказ на актрисата Джулия Суини за ужаса и потреса, който изпитали родителите ѝ, когато прочели във вестниците, че родната им дъщеря е станала последователка на атеизма.
- Да не вярваше в Бога, това все щяхме да го преживеем, но чак пък атеист... Представяте ли си?! АТЕИСТ! (Тук гласът на майката преминава във фалцет.)

По този повод бих искал да се обърна специално към американските читатели, тъй като религиозността на съвременна Америка е нещо действително уникално. Юристката Уенди Каминър не бе далеч от истината, когато преди време заяви, че да си правиш шеги с религията в Щатите е също толкова рисковано начинание, колкото и това да изгориш националния флаг в зала на Американския легион. Настоящият статус на американските атеисти е сравним с този на хомосексуалните отпреди половин век. Само че днес, особено след като движението „Гей прайд" набра такава мощ, е напълно възможно (макар и недотам лесно) някой хомосексуалист да бъде избран на обществен пост. През 1999 г. „Галъп" се допита до американците по следния въпрос - дали биха гласували за кандидат, който притежава нужната квалификация, но е: жена (отговорилите с „да" са 95%); римокатолик (94%); евреин (92%); черен (92%); мормон (79%); хомосексуалист (79%) или... атеист (49%).


Смятам, че тези цифри са достатъчно красноречиви. Явно ни чака дълъг път. Но пък атеистите са доста по-многобройни, особено сред образования елит, отколкото мнозинството американци предполагат. И най-вероятно така е било още през XIX в., щом един Джон Стюарт Мил е могъл да каже: „Светът би се изумил, ако разбере колко голям е делът на онези негови най-ярки представители, изпъкващи с мъдрост и добродетел и по най-строгите критерии, които обаче са пълни скептици по отношение на религията".

Днес това би трябвало да важи с още по-голяма сила и аз ще се постарая да представя и съответните доказателства в Глава III. Причината, поради която мнозинството хора не забелязват атеизма е, че повечето от нас се притесняват да се „афишират". Аз също си имам една мечта и тя е, че моята книга би могла да подтикне тези хора да заявят открито какви са. Аналогията с гей-движението не е случайна: принципът „колкото повече излизат на показ, толкова по-лесно ще е и на другите да ги последват" важи и в нашия случай. Просто трябва да се намери нужната критична маса, която да задвижи верижната реакция.



Социологическите изследвания в Щатите подсказват, че атеистите и агностиците далеч надвишават на брой религиозните
евреи (юдаистите) и дори повечето други по-специфични религиозни групи. Но за разлика от евреите, които са пословични с едно от най-влиятелните политически лобита в Съединените щати, и за разлика от евангелистите, които пък разполагат с дори по-голяма политическа власт, атеистите и агностиците не са организирани, затова и не упражняват почти никакво влияние. От една страна е вярно, че да организираш атеисти е все едно да се опитваш да събереш махленските котки. Тези хора са свикнали да мислят самостоятелно и не са склонни да робуват на авторитети. Но от друга, би било добре за начало да се изгради и една критична маса (от желаещи да се „афишират") и по този начин да се насърчат и останалите да последват примера им. Да, котките нямат навика да мишкуват на глутници, но ако са достатъчно много на брой, могат да вдигнат такъв шум, че няма как да ги пренебрегнеш...

Думата делюзия в моето заглавие (DELUSION в разговорния английски е синонимно с ILLUSION, като изключим това, че означава и „симптом за душевно заболяване", най-често шизофрения (то е и термин от психиатрията), докато другото е общо взето е по-безобидни и „игриви" конотации. Към доводите на автора бихме добавили, че и двете думи имат общ корен (лат. ludo, Indus, „играя", „игра"), но ако illusio означава преди всичко „заиграване" - със светлината, сенките, въображението и т.н. (вкл. и „добродущна ирония"), то delusio е „изиграване" (оттам „надсмиване" и т.н ). Вж. и Глава III, където става дума за оптичните илюзии и триковете, които ни погажда „симулационният софтуер" на нашия мозък) обезпокои не на шега някои психиатри, според които тя е термин с конкретно значение и не може да се използва току-така. Трима от тях дори ми написаха специално писмо, за да ми предложат и едно по-подходящо определение за естеството на религиозната „илюзия" релюзия. Възможно е да са прави, а и тяхното предложение звучи някак по-интригуващо. Но поне засега не възнамерявам да се откажа от своята „делюзия" и тук ще се постарая да изложа и аргументите си. В стандартния Penguin English Dictionary срещу delusion се мъдри следната дефиниция: „измамно убеждение или впечатление". За мен по-изненадващо бе това, че цитатът, илюстриращ понятието, бе взет от Филип Е. Джонсън: „Дарвинизмът е и история на човешкото освобождение от делюзията, че съдбата му се контролира от някаква по-висша сила". Възможно ли е, попитах се аз, това да е същият онзи Филип Е. Джонсън, който днес предвожда креационисткия поход срещу дарвинизма в Америка? Оказа се, че е тъкмо той, а самият цитат, както можем да се досетим, бе просто изваден от контекст. Дано този дребен факт послужи за урок на креационистите, защото те също имат обичай да цитират „извън контекст" (включително и моя милост). Но каквото и да е имал предвид Джонсън, това изречение на мен ми върши идеална работа. Речникът към Microsoft Word определя делюзията като „упорита самозаблуда, отстоявана дори при наличието на силни контрааргументи; в по-тесен смисъл - симптом за психиатрично разстройство". Първата част идеално улавя същността на религиозната вяра. Колкото до втората - дали е и симптом за „психиатрично разстройство", тук съм склонен да се присъединя към Робърт М. Пърсиг, автора на Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет, който казва, че „когато един човек страда от делюзия, това се нарича умопомрачение, но когато много хора страдат от нея, това вече се нарича Религия".

А ако тази книга успее да постигне целта си, би следвало и всички онези религиозни читатели, които са имали смелостта (или неблагоразумието) да я отворят, да станат и... атеисти, стига, разбира се, да са я изчели. Дали пък не съм прекален оптимист? Разбира се, има хора, не просто пристрастени към вярата, но и имунизирани срещу всякакви доводи, особено ако са били „зарибени" още в детските си години. Индоктринизацията борави с изключително ефикасни методи, усъвършенствани в течение на векове и в случая няма особен смисъл да спорим дали те са еволюирали, или са се появили в резултат на нечий предварителен замисъл. Сред най-сигурните имунологични средства е и категоричното предупреждение, че такива книги не бива дори да се отварят, камо ли да се четат, защото със сигурност са „дело на Сатаната". Но аз все пак смятам, че на света има и достатъчно много непредубедени и трезвомислещи хора - било защото индоктринизацията, която са прекарали в детството си, не е била така коварна, било защото те по принцип не се „връзват" лесно, било защото природната им интелигентност е достатъчно силна, за да преодолеят и сами „болестните симптоми". И тези свободни духове се нуждаят единствено от леко насърчение, за да се отърсят веднъж завинаги от порока на религиозността. Ако не друго, поне се надявам, че никой от моите читатели няма да се плесне по челото и да възкликне: „Не знаех, че може!".


За помощта при подготовката на тази книга съм задължен на много мои приятели и колеги. Няма как да изброя всички, но пък не мога да пропусна моя литературен агент Джон Брокман и редакторите ми Сали Джаминара (от „Трансуърлд") и Иймън Долан (от „Хотън Мифлин"), които изчетоха книгата с необходимия усет и съпричастност и ме дариха с една полезна комбинация от критики и съвети. Тяхната чистосърдечна и въодушевена вяра в книгата бе много насърчителна и за самия мен. Джилиан Съмърскейлс редактира готовия текст, като внасяше в него не само конструктивни предложения, но и скрупульозни корекции. От тези, които дадоха отзивите си за различните чернови и на които също съм много благодарен, ще спомена Джери Койни, Джей Андерсън Томпсън, Елизабет Корнуел, Урсула Гудинъф, Лсйта Менън и особено Карин Оуенс, която е невероятен професионалист, тъй като опозна различните работни варианти на книгата почти толкова детайлно, колкото и самият аз.

Книгата дължи нещо и на документалния филм Корен на всички злини? (както и той на нея) - същият, който представих по Би Би Си през януари 2006 г. Благодарен съм на всички участници в продукцията, в това число Дебора Кид, Ръсел Барне, Тим Краг, Адам Прескод, Алън Клемънтс и Хамиш Микура. За разрешението да използвам цитати от филма следва да благодаря на IWC Media и Channel Four. Корен на всички злини? постигна страхотен рейтинг в Британия, а бе закупен и от Австралийската телевизионна корпорация. Тепърва ще видим дали и някой американски телевизионен канал ще посмее да го покаже.

Тази книга отлежаваше в мислите ми поне няколко години. През това време някои от идеите ѝ намериха и логично въплъщение - например в моите лекции в Харвард или във формата на статии във вестници и списания. По-специално на тези, които следят моята рубрика във „Фри Инкуайри", ггякои пасажи със сигурност ще им се сторят познати. Много съм благодарен на Том Флин, главният редактор на това забележително списание, за стимула, който ми даде, когато ми предложи да водя самата рубрика. Надявам се, че след временната пауза, свързана с приключването на книгата, аз отново ще гастролирам на страниците на „Фри Инкуайъри" и със сигурност ще вляза и в пряк диалог с читателите на книгата.

По ред причини съм благодарен и на Дан Денет, Марк Хаусър, Майкъл Стират, Сам Харис, Хелън Фишър, Маргарет Дауни, Ибн Уарак, Хърмайни Лий, Джулия Суини, Дан Бар кър, Джоузефин Уелш, Пън Беърд и особено Джордж Скейлс. В днешно време за никоя книга не може да се каже, че е завършена, ако не успее да се превърне в ядро на някой пълнокръвен, жив уебсайт със съответния форум за допълнителни материали, реакции, дискусии, въпроси и отговори - какво ли ни готви бъдещето? Надявам се, че www.richarddawkins.net официалният уебсайт на моята Фондация за разум и наука (Richard Dawkins Foundation for Reason and Science), ще съумее да изпълни тази роля, затова съм и изключително благодарен на Джош Тимонен за артистизма, професионализма и невероятното трудолюбие, които влага в работата си.

Но най-вече благодаря на моята съпруга, Лейла Уорд, която бе неотклонно до мен и в немалкото мигове на колебания и съмнения, като ми предлагаше не само своята морална подкрепа и остроумни съвети, но и като ми изчете на глас цялата книга, и то на два различни етапа от нейната еволюция, което пък ми позволи да разбера от пряк опит как би се сторила моята творба на някой друг читател, освен мен самия. Препоръчвам тази „техника" и на всеки друг автор, но съм длъжен да го предупредя, че би могъл да разчита на оптимални резултати само ако използва услугите на професионален актъор" (Лейла (или Лала) Уорд е професионална актриса, известна най-вече с ролята си в научнофантастичния телевизионен сериал „Д-р Ху" (един от чийто създатели е и Дъглас Адамс)), притежаващ нужния глас и слух, за да откликва и на музиката на езика.




Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   55


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница