Ръководство №9 Приложение на елементите на географската информационна система на Рамковата директива по водите



страница1/20
Дата23.08.2017
Размер3.43 Mb.
#28597
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20
Европейска комисия

Обща стратегия за прилагането на Рамковата директива по водите ( 2000/60/ЕС )


Ръководство № 9

Приложение на елементите на географската информационна система на Рамковата директива по водите
Обща стратегия за прилагането на Рамковата директива по водите ( 2000/60/ЕС )
Ръководство № 9

Приложение на елементите на географската информационна система на Рамковата директива по водите

Издадено от Работна група 3.1 - ГИС

Disclaimer:

Този документ е разработен чрез съвместна програма с участието на Европейската Комисия, всички страни-членки асоциираните членки, Норвегия и някои предприемачи и неправителствени организации. Документът отразява неофициално общото становище по отношение на установените и доказано добрите практики и е одобрен от всички участници. Той обаче не се ангажира с това да изразява официалните становища на който и да е от партньорите по програмата. Следователно не е задължително възгледите, застъпени в този документ, да съответстват на тези на Европейската Комисия.

Europe Direct е служба, която отговаря на Вашите въпроси във връзка с Европейския Съюз

Нов безплатен телефон:

00 800 6 7 8 9 10 11

В интернет можете да намерите допълнителна информация за Европейския Съюз, достъпна чрез сървъра http://europa.eu.int.

Люксембург: Официално издателство на Европейските Общности, 2003


ISBN 92-894-5129-7 ISSN 1725-1087

© Европейски Общности, 2003. Възпроизводството на този материал е възможно само със съгласието на съставителите.



Въведение

Държавите – членки на Европейския Съюз, Норвегия и Европейската Комисия заедно разработиха обща стратегия за подпомагане на прилагането на Директива 2000 / 60 / ЕС, която да установи рамки за участието на обществеността в областта на политиката за водите( Рамковата директива по водите). Основната цел на тази стратегия е да осигури едновременно и интегрирано прилагане на тази директива. Особено внимание е отделено на методологическите въпроси, отнасящи се до еднозначното разбиране на техническите и научните понятия на Рамковата директива по водите.

Една от основните краткосрочни цели на тази стратегия е разработването на практически документи, които не пораждат правни задължения, свързани с различни технически въпроси по Директивата. Тези ръководства са предназначени за експертите, които пряко или косвено се занимават с прилагането на Рамковата Директива по водите в речните басейни. По тази причина структурата, терминологията и начинът на представяне са пригодени към нуждите на тези експерти, като е положено старание по възможност да бъде избягвана употребата на официалния правен език.

За изпълнението на изложената по-горе стратегия през септември 2001 година беше създадена работна група, занимаваща се с разработването на технически компоненти за приложение на Географската Информационна Система ( ГИС ), наричана по-долу РГ ГИС. Работната група е сформирана с цел събиране и докладване на информация за Рамковата Директива по водите. Общият Изследователски Център ( ОИЦ ) отговаря за ръководството и координацията на работната група, включваща представители на повечето страни-членки, преставители на някои от страните кандидат-членки, Комисията, Евростат и Европейската Екологична Асоциация ( EEA).

Настоящото ръководство е резултат от дейността на тази работна група. То съдържа синтезирано изложение на резултатите, постигнати от дейностите и дискусиите, проведени от групата. Ръководството е изработено и въз основа на предаване и обмен на информация между множество различни независими експерти, взели участие в процеса на разработването му посредством уъркшопове и общуване чрез електронните медии, без това им участие да ги обвързва по какъвто и да е начин със съдържанието на документа.

Ние, директорите на Агенцията за водите на Европейския съюз, Норвегия, Швейцария и страните кандидат-членки на съюза, разгледахме това ръководство по време на проведената под председателството на Дания неофициална среща от 21 до 22 ноември в Копенхаген. Бихме искали да благодарим на участниците в работната група и по-специално на нейния председател Др. Юрген Фьогт ( ОИЦ ) за качественото изготвяне на този важен документ.

Ние силно се надяваме, че това и останалите ръководства, разработени за Общата стратегия за приложение, ще изиграят ключова роля в процеса на прилагане на Рамковата Директива по водите.

Това ръководство подлежи на постоянно допълване и подобрение с разширяването на приложението му и с натрупването на повече опит в и отвъд рамките на Европейския Съюз. Приемаме обаче документът да бъде направен обществено достояние в настоящия му вид с цел това да способства за развитието на текущата стратегия за приложение.

Бихме желали също така да изразим подкрепата си за няколкото доброволци, които се наеха със задачата да изпробват и потвърдят изводите, направени в този и в други документи, в така наречените пилотни речни басейни в Европа през 2003 и 2004 година.

Ние също така поемаме ангажимента да направим преценка относно евентуалната необходимост от преразглеждане на този документ след провеждането на първите пилотни проби и направените изводи от началните етапи на приложението.



СЪДЪРЖАНИЕ

Предисловие.........................................................................................................................................I


Съдържание.................................................................................................................... II
Въведение – Ръководство: Защо е необходимо?. ................................................. 1
Към кого е адресирано това ръководство?.................................................................................. 1

Какво съдържа това ръководство?................................................................................... 1

1 Прилагане на Рамковата Директива по водите ............................................. 3
1.1 Демември 2000: Датата на политиката за водите ...............................................3

1.2 Рамковата Директива по водите: Нови предизвикателства в политиката на ЕС по водите........................................................................................................................... ...... 3

1.3 По какъв начин се поддържа прилагането на Директивата? ............................................................................................................................................... 5

2 ГИС в РВД: Изработване на общо разбиране .................................. 7


2.1 Терминология ..............................................................................................................7

2.2 Изисквания на ГИС в рамките на РВД и компетенциите на Работната група...................... ............. 8

2.3 Докладване в процеса на действие на Рамковата Директива по водите.............................................................................................................................................9

3 Технически спецификации на ГИС..................................................................................................................................................... 12


3.1 Програма за подготовката и осигуряването на карти и ГИС - слоеве........ 12

3.2 Преглед на ГИС - слоевете, тяхната скала и точност на позициониране ...........15

3.2.1 Основна информация................................................................................... 18

3.2.2 Мрежа за мониторинг .................................................................................... 19

3.2.3 Повърхностни водни маси, подпочвени води и защитени райони ( статус ) 20

3.2.4 Мащаб и точност на позициониране................................................................. 20

3.2.5 Планове за управление на водни басейни и ревизионни доклади..................................................................................................................... 21

3.3 Модел на данните ..................................................................................................... 22

3.3.1 Цел на модела на данните .......................................................................... 22

3.3.2 Унифицираният език на модела.................................................... 22

3.3.3 Преглед на модела на данните........................................................................ 23
3.3.4 Класове на елементите........................................................................................ 26
3.3.4.1 Общ...................................................................................... 27
3.3.4.2 Повърхностни води............................................................................ 27
3.3.4.3 Подпочвени води ............................................................................. 32
3.3.4.4 Мрежа за мониторинг ................................................................. 33
3.3.4.5 Статус......................................................................................... 34
3.3.4.6 Екологичен статус на солените води............................................... 36
3.3.4.7 Управление / Администрация .................................................. 36
3.3.4.8 Защитени райони.......................................................................... 38
3.4 Кодиране на характеристиките на Европейската ГИС .................................39

3.4.1 Въведение.................................................................................................. 39


3.4.2 Уникални европейски кодове...................................................................... 39
3.4.3 Съставяне на кодовете за страните-членки и Районите на речни басейни

...............................................................................................................................39

3.4.3.1 Уникална идентификация на властите, определящи кодовете............................ 39
3.4.3.2 Уникално идентификационно кодиране на операционно ниво................ 40
3.4.3.3 Използване на речната мрежа за оценка на уникалните кодове

......... 40


3.4.3.4 Станции за мониторинг .................................................................. 41
3.4.4 Структурирани хидрологични уникални идентификатори на реките ....................................... 41
3.4.4.1 Метод на кодиране

...................................................................... 41


3.4.4.2 Модифицираната система Pfafstetter ............................................42
3.4.5 Структурирано хидрологично кодиране за други водни маси

............................ 43


3.4.6 Защитени райони ............................................................................................ 43
3.4.7 Сегментация................................................................................................ 44
3.4.8 Заключение. .................................................................................................. 44
3.4.9 Таблици на примерни кодове ............................................................................ 45
3.4.9.1 Водни маси............................................................................. 45
3.4.9.2 Пунктове за мониторинг на водните маси.................................. 46
3.4.9.3 Пунктове за мониторинг на потреблението на вода.......................................................................................................... 46
3.4.9.4 Влияния – Изтичане.................................................... 47
3.4.9.5 Точкови влияния

............................................................................. 47


3.5 Потвържадаване на данните..................................................................................................... 48 iii

3.5.1 Преглед на качеството на данните................................................................................ 48


3.5.2 Елементи на качеството на данните................................................................................. 48
3.5.2.1 Изчерпателност............................................................................ 49
3.5.2.2 Логическа състоятелност.................................................................. 49
3.5.3 Точност…………… .................................................................................. 51
3.5.4 Признаци на поделементите на качеството на данните...........................................52

3.5.5 Докладване на информацията за качество

................................................................ 52
3.6 Измервателна система................................................................................................... 53

3.7 Метаданни................................................................................................................. 55

3.7.1 Цел на ISO 19115

.....................................................................................56


3.7.2 Основни и задължителни елементи на ISO 19115..............................................56
3.7.3 Профил на метаданните........................................................................................... 57
3.8 Стандарти за обмен и достъпност на данните ....................................................... 59

3.8.1 Краткосрочен обмен на данни и изисквания за минимум дългосрочен обмен.............................................................................................................. ....... 59


3.8.2 Дългосрочен обмен ( Достъп до данни)............................................................................ 61
3.8.3 Конвенции за именуване на файловете ........................................................................... 62
4 Съгласуваност, координация и организационни въпроси...................................................... 63
4.1 Съгласуваност ........................................................................................................ 64

4.1.1 Геометрично съгласуване на данните

...............................................................64
4.1.2 Съгласуваност на европейската база данни........................................................................................................................66
4.2 Координация.......................................................................................................... 66

4.2.1 Първа фаза на координация (преди края на 2004 г. )................................. 67


4.2.2 Втора фаза на координация (2005 – 2006) ................................................... 68
5 Практически опити от прототипното изпълнение............................... 69
5.1 Въведение........ ........................................................................................................... 69

5.2 Стандарти на ISO и OPENGIS за обмен на данни

............................ 69

5.3 Проверка на частите на модела на данните

................................................... 70

5.4 Проверка на механизма за кодиране Pfafstetter

..................................................... 71

5.5 Препоръки в резултат на прототипната дейност

........................... 74

6 Заключения и препоръки................................................................................................................. 75


7 Приложения ................................................................................................................................ 78

Приложение I: Елементите от РВД, релевантни за ГИС (оригинален текст на РВД) ............. 79


Приложение II: Таблица на базите данни и ГИС - слоевете, които се изискват от РВД................. 84
Приложение III: Речник на данните.......................................................................................... 93
Приложение IV: Кодови системи за уникална идентификация.................................................... 110
Приложение V: Подробни спецификации за потвърждението на данните............................................ 125
Приложение VI: Измервателна система................................................................................... 132
Приложение VII: Подробни спецификации за метаданните ...................................................... 134
Приложение VIII: Подробно описание на GML спецификацията...................................... 145
Приложение IX: Речник на термините................................................................................... 147
Приложение X: Референции ............................................................................................... 153
Приложение XI: Членове на работна група ГИС...................................................... 155

Фигури ( извън приложенията )

Фигура 2.1.1: Отношение между карта, географски бази данни, таблици и данни....................8
Фигура 3.3.1: Водни маси и управленски единици ............................................................. 24
Фигура 3.3.2: Водни маси и мониторинг ......................................................................... 24
Фигура 3.3.3: Водни маси и статус...................................................................................25
Фигура 3.4.1: Номериране Pfafstetter на главните реки и притоци ...................................... 49

Фигура 3.4.2:. Определяне и номериране на меджубасейновите зони ........................................ 49

Фигура 3.4.3: Вторични притоци и междинни басейни. ................................................ 49

Фигура 3.4.4: Подразделяне н а крайбрежните водосборни басейни. ................................................................ 50

Фигура 3.5.1: Концептуален модел на метаданните. Описание на качеството на данните............................. 53
Фигура 4.0.1: Инфраструктура за пространствена информация...........................................63
Фигура 4.1.1: Възможни проблеми, дължащи се на липсата на съгласувана геометрия ......................... 64
Фигура 5.2.1: Пример за отворена ГИС - картография. .................................................................... 70
Фигура 5.3.1: Част от пробната уеб-страница...........................................................................71
Фигура 5.4.1: Пример за кодиране на земните маси въз основа на повърхностната зона..................................... 72
Фигура 5.4.2: Пример за кодиране според Pfafstetter на река Темза и нейните притоци. ...... 73
Таблици (извън приложенията)

Таблица 3.1.1: Срокове за предаване на картите.................................................................. 13


Таблица 3.2.1: Преглед на картите и ГИС-слоевете ................................................................ 16
Таблица 3.5.1: Преглед на качеството на данните........................................................................... 48
Таблица 3.5.2: Подбрани елементи и поделементи на качеството на данните............................................49
Таблица 3.5.3: Изчерпателност на елементите на характеристиките ................................................................. 49
Таблица 3.5.4: Елементи на концептуалната състоятелност.................................................................... 50
Таблица 3.5.5: Елементи на състоятелност на обсега.........................................................................50
Таблица 3.5.6: Тополоически състоятелни елементи.................................................................. 51
Таблица 3.5.7: Елемент на точността на позициониране............................................................................ 52

Въведение – Ръководство: Защо е необходимо?
Този документ е предназначен за водещи експерти и предприемачи, занимаващи се с приложението на Директива 2000/60/EC , която да установи рамки за участието на обществеността в областта на политиката за водите( Рамковата директива по водите – “Директивата”). Той е съсредоточен върху приложението на елементите от ГИС в широкия контекст на изработването на интегрирани планове за управление на речните басейни според изискванията на Директивата.

До кого е адресирано това ръководство?

Това ръководство ще ви бъде от полза, ако се занимавате с:

Подготовка на пакети от географски данни за изготвяне на карти, отговарящи на изискванията на Директивата;

Подготовка на окончателния вариант на картите, съответстващи на нуждите на Директивата;

Докладване на картите и ГИС - слоевете пред Европейската комисия според изискванията на Директивата

Какво съдържа това ръководство?

Общо разбиране за основните понятия и ролята на ГИС в РВД

Какво представляват картите, пакетите от географски данни, таблиците и данните? Какви са елементите на ГИС в Рамковата Директива по водите? Къде в Директивата се споменават и обсъждат?

Картите и ГИС - слоевете , които следва да бъдат представени според изискванията на Директивата

Кои карти се представят пред Европейската комисия и кога? Кои са различните ГИС - слоеве, които съставляват тези карти? Какво ниво на детайлност и точност се очаква от данните? Каква е препоръчителната система за докладване на данните?

Как се потвърждават ГИС - слоевете

Какви процедури по потвърждаване следва да бъдат упражнявани на етапа на потвърждение? Какви стандарти се прилагат в потвърждаването на данните?

Как се документират ГИС - слоевете

Кои са полетата на метаданните, приложими към всеки ГИС - слой? Какви стандарти следва да се прилагат в подготовката на метаданните?

Как се докладват ГИС – слоевете на Европейската Комисия

Какъв е подходящият формат за трансфер на слоеве към Комисията във възможно най- кратки срокове? Какви са перспективите за разработване на класифицирана система за докладване в дългосрочен план?

Как се съгласуват граничните данни и как се координира процеса по докладване

Кои аспекти следва да се вземат предвид с оглед на съгласуването на данните на национално ниво и на ниво Области на речния басейн? Как може да се постигне вертикална интеграция между различните ГИС – слоеве? Как трябва да се координира процеса по докладване?

Как да се въведе Европейска система за кодиране на характеристиките

Какви са предимствата от прилагането на Европейска система за кодиране на характеристиките? Какъв е начинът за въвеждане на Европейска система за кодиране на характеристиките?

Внимание! Какво НЕ СЕ СЪДЪРЖА в този документ

Настоящото ръководство е посветено конкретно на тематичното съдържание и техническите специфики, свързани с подготовката на ГИС – слоевете за докладване пред Европейската Комисия. Ръководството не съдържа информация относно въпроси като:


  • Как се съставят карти от различните ГИС – слоеве ( планове, символи, обобщителни процедури...);

  • Как се използва ГИС при анализа на влиянията и въздействията?

  • Как се използва ГИС при подготовката на планове за управление на речните басейни.

В миналото географските данни биваха докладвани на Комисията под формата на аналогови карти. С въвеждането на Географските Информационни Системи тези карти и ГИС слоеве могат вече да бъдат докладвани в цифрова форма.

В европейската история опитът с цифровото докладване на данни е оскъден и стандартите за това все още се изработват. Настоящото ръководство предлага най-добрите практики за непосредствените нужди на РВД, свързани с докладването, и едновременно с това формулира стратегии за дългосрочни нужди. Препоръките ще трябва да бъдат изпробвани и разработвани допълнително в следващите няколко години.
Прилагане на Рамковата Директива по водите

Настоящият раздел въвежда в цялостния контекст на приложението на Рамковата Директива по водите и предоставя информация относно инициативите, довели до изработването на това ръководство.

1.1 Декември 2000: Датата на политиката за водите

Дългият процес на преговори

22.12.2000 е важна дата в историята на европейската политика за водите: на тази дата Рамковата директива по Водите ( или Директива 2000/60/EC на Европейския Парламент и Съвета от 23. октомври 2000г., предоставяща рамка за участие на обществеността в сферата на политиката за водите ) беше публикувана в Официалния Журнал на Европейските Общности, с което влезе в сила.

Тази директива е резултат на повече от пет години преговори между широк кръг от експерти, акционери и политически съветници. Този процес затвърди широкото съгласие по основните принципи на модерното управление на водите, което доведе до съставянето на Рамковата директива по Водите.


1.2 Рамковата Директива по Водите: Нови предизвикателства в политиката на Европейския Съюз за водите

Каква е целта на тази директива?

Директивата предоставя рамка за опазване на всички видове водни басейни ( включително повърхностните води, междинните води, крайбрежните и подпочвените води ), което:

Предпазва от допълнително влошаване на качеството на водата във водните басейни и подобрява състоянието й; Утвърждава целесъобразното използване на водата с оглед на дългосрочното опазване на водните ресурси; Има за цел опазване на водната среда и подобряване на качеството й чрез специфични мерки за ограничаване на изтичането, емисиите и загубите на ценни вещества и поетапното и цялостното прекратяване на изтичането и емисиите на вредни и опасни вещества; Гарантира прогресивното намаляване на замърсяването на подпочвените води и ги предпазва от по-нататъшно замърсяване; Допринася за намаляването на вредите и загубите от наводнения и суша.



 Основната цел на директивата е постигане на добро качество на всички видове води до 2015г. Кои са основните действия, които държавите-членки трябва да предприемат?




Да идентифицират отделните речни басейни, лежащи на територията им, и да ги обособят в Райони за речни басейни до 2003. Районите трябва да бъдат управлявани от компетентни власти. ( Чл. 3, чл. 24 )















Да изготвят характеристики на районите за речни басейни, включващи показателите по отношение на въздействията и степента на икономичност в използването на водата, и да съставят списък на защитените зони в рамките на района на речния басейн до 2004 г. ( Чл. 5, чл.6, Анекс II, Анекс III )














Да извършат междинна калибрация на системите за оценка на екологичното състояние на повърхностните води до 2006 г. ( Член 2 (22), Анекс V )









Да задействат системите за мониторинг до 2006 г. ( Чл. 8 )



Да изработят до 2009 г. програма от финансово целесъобразни мерки за постигане на целите на директивата въз основа на звуков мониторинг и анализ на характеристиките на речния басейн. ( Чл. 11, Анекс III )















Да изработят и публикуват до 2009 г. Планове за управление на речните басейни за всеки район, които да включват обозначения на силно видоизменените водни басейни. ( Чл. 13, чл. 4.3 )















Да въведат ценова политика, която да благоприятства поддържането на водоизточниците до 2010 г. ( Чл. 9 )








Да задействат мерките, предвидени в програмата, до 2012 г. ( Чл. 11 )



Да прилагат програмите за мерки и да постигнат екологичните цели до 2015 г. ( Чл. 4 )







Внимание!
Възможно е страните членки при определени обстоятелства да не успеят да постигнат добро състояние на всички водни маси в рамките на един Район за речни басейни до 2015 г. поради технически, финансови или природни причини. При наличие на такива условия Рамковата директива по Водите дава на страните-членки възможността да продължат изработването и прилагането на мерките в рамките на два шестгодишни цикъла след 2015 г.

 Промени в процеса на управление – информация, консултация и участие

В чл.14 от директивата се посочва, че страните-членки следва да стимулират активното участие на всички заинтересовани страни в приложението на директивата и в развитието на плановете за управление на речните басейни. Страните-членки също така следва да предоставят на обществеността и в частност на потребителите информация и консултация относно:

Сроковете и работната програма за изработване на планове за управление на речните басейни и ролята на консултациите най-късно до 2006 г.;

Общото съдържание на основните теми, отнасящи се до управлението на водата в речните басейни най-късно до 2007 г.;

Проекта за план за управление на речните басейни най-късно до 2008

Интеграция: ключово понятие в Рамковата директива по Водите

Основната идея в Рамковата директива по Водата е идеята за интеграция, която според текста на директивата представлява ключ към управлението на водите в рамките на Района за речни басейни:

Да се интегрират екологичните цели чрез комбиниране на цели за качество, количество и екологична целесъобразност с цел опазване на ценните водни екосистеми и осигуряване на добър общ статус на водите;

 Да се интегрират всички водоизточници (повърхностни води, подпочвени води, мочурища и крайбрежни води) в скалата на речните басейни;

 Да се интегрират всички разходи, функции и цени на водата в обща рамкова политика, което означава да се изследва водата за околната среда, водата за хигиенни нужди и консумация, водата за икономическите сектори, транспорта, туризма и водата като обществено благо;

 Да се интегрират дисциплините, анализите и експертизите, които включват хидрология, хидравлика, екология, химия, почвознание, инженерни технологии и икономика, за да се преценят актуалните влияния върху водоизточниците и да се разработят мерки за постигане на екологичните цели на Директивата по финансово целесъобразен начин;

Да се интегрира законодателството за водата в обща и интегрирана рамка. Изискванията на някои остарели закони като the Fishwater Directive бяха преразгледани в Рамковата директива по Водата, за да бъдат адекватни на модерната концепция за екология. След като преходният период приключи, тези стари директиви ще бъдат отменени. Останалите юридически текстове като Директивата за нитратите и Директивата за градските отпадъчни води трябва да бъдат взети предвид в плановете за управление на речните басейни, където те представляват основа на програмите за мерки;

Да се интегрират всички важни управленски и екологични аспекти, свързани с управлението на речните водни басейни, включително тези, които се намират извън фокуса на Рамковата директива по Водата ( например предпазване и превенция от наводнения );

Да се интегрира широк спектър от мерки, включващ ценови, икономически и финансови инструменти, в общ управленски подход за постигане на екологичните цели на директивата. Програмите от мерки се определят в Планове за управление на речните басейни, които се изработват във всеки Район за речни басейни;

Да се интегрират акционерите и гражданското общество във взимането на решения чрез прозрачност на дейността и информираност на обществото и чрез предоставянето на възможност за участие на акционерите в разработването на Плановете за управление на речните басейни;

Да се интегрират различните нива на вземане на решения, които имат отношение към водоизточниците и статуса на водата на местно, регионално и национално ниво, с цел постигане на по-ефективно управление на водите;

 Да се интегрира управлението на водите, принадлежащи едновременно към територията на няколко настоящи и/или бъдещи страни-членки на Европейския Съюз.




 1.3. Какво се предприема за подпомагане на прилагането на Директивата?

В страните-членки и кандидат-членки на Европейския Съюз текат процеси, подпомагащи прилагането на Рамковата директива по Водите. Процесите включват дейности като обществени консултации, разработване на ръководства на национално ниво, пилотни дейности, целящи да изпробват някои конкретни точки от директивата или цялостния процес на планиране, дискусии относно институционалната рамка или пускането в действие на изследователски програми във връзка с Рамковата директива по Водите.

Май 2001 – Швеция: Страните-членки, Норвегия и Европейската комисия постигнаха съгласие относно Общата стратегия за приложение

Основната цел на тази стратегия е да осигури подкрепа на приложението на Рамковата директива по Водите чрез разработването на общо и съгласувано разбиране и тълкуване на ключовите понятия в Рамковата директива по Водите. Основни принципи в тази стратегия са обмяната на информация и опит и разработването на обща методология и подход с помощта на експерти от страните кандидат-членки на съюза и акционери от сферата на водите.

В контекста на тази обща стратегия за приложение бяха сформирани няколко работни групи и бяха организирани общи мероприятия с цел разработване на юридически необвързващо ръководство. Наблюдател на тези работни групи е стратегическата координационна група, която изготвя доклади пред Директорите на агенциите по водите на Европейския съюз и пред Комисията, която взима окончателните решения относно Общата стратегия за приложение.


Работна група ГИС

Беше създадена специална работна група, която да се занимава с въпросите, свързани с приложението на Географска Информационна Система. Основната цел на тази работна група, наречена накратко РГ ГИС, беше разработването на ръководство, непораждащо юридически задължения, в подкрепа на приложението на елементите на ГИС на Рамковата Директива по Водите, като основният акцент в работата са изискванията на Директивата от 2003 и 2004 година. Членовете на РГ ГИС са експерти от страните-членки на Европейския Съюз, от страните кандидат-членки на съюза, от Евростат, от ЕЕА, от Общия изследователски център и от Дирекцията по околната среда.



Внимание! Можете да се свържете с експертите, които участват в дейностите на ГИС

В Приложение XI можете да намерите списък с всички членове на РГ ГИС и пълните им данни за контакт. Ако се нуждаете от информация, свържете се с някой от членовете на РГ ГИС във вашата страна. Ако желаете да получите повече информация за специфично наблюдение или тест за пилотно изследване, също можете да се свържете директно с лицата, които са ангажирани с провеждането на съответните изследвания.

Разработването на ръководството: интерактивен процес

Голям брой експерти бяха ангажирани в различна степен с разработването на настоящото ръководство в рамките на много кратък период от време. Процесът по тяхното ангайиране включваше следните дейности:

Организиране на четири уърк-шопа за повече от тридесетте експерти от РГ ГИС

Проектиране и обсъждане на отделни раздели по групи;

Обмен на документи за дискусия и коментар по имейл и чрез специалния уеб-сайт CIRCA

Включване на мненията на широк кръг от експерти чрез национално предствителство на всяка от страните-участнички;

Редовни консултации и обмен на информация с експертите от останалите работни групи по Общата стратегия за приложение чрез участието на експерти от другите групи в събранията на РГ – ГИС, чрез участието на членове на РГ-ГИС в събранията на другите експертни групи и чрез контакт по имейл.

Подготовка на прототипна ГИС с цел да се извърши тест на приложимостта на някои от предложените спецификации;

В процеса на изработване на настоящия документ председателя на работната група посещаваше редовните срещи на Стратеги1еската координационна група и срещите на ръководителите на работните групи в Брюксел.




Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva
EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда
EURukovodstva -> 1. обхват на насоките
EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация
EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията
EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС)
EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО)


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница