Ръководство за работа по стъпките в анонимни наркозависими



страница1/13
Дата29.01.2017
Размер1.76 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13


АНОНИМНИ НАРКОЗАВИСИМИ




РЪКОВОДСТВО ЗА РАБОТА ПО

СТЪПКИТЕ В АНОНИМНИ НАРКОЗАВИСИМИ




Първа Стъпка
„Ние признахме, че сме безсилни пред нашата зависимост и че животът ни е станал неуправляем”
Всяко нещо има своето начало. Така е и със стъпките: Първата стъпка е началото на процеса на възстановяване. Лечението започва от тук. Не можем да отидем по-нататък, докато не сме отработили тази тъпка.

Някои членове на АН усещат интуитивно как да преминат през Първа стъпка. Други избират да отработят Първа стъпка по по-систематичен начин. Нашите мотиви за работа по Първа стъпка ще зависят от конкретния член на АН. Може да сме нови във възстановяването и току що да сме загубили изтощителната борба с наркотиците. Може да сме тук от известно време, да не употребяваме наркотици, но да откриваме, че нашата болест се активизира в други сфери от живота ни, като ни принуждава да признаем, че сме безсилни пред нея и че животът ни отново е станал неуправляем. Не всеки напредък в развитието ни е обусловен от болка. Понякога просто идва времето да преминем през стъпките отново, като по този начин започва следващият етап от нашето никога несвършващо пътуване във възстановяването.

Някои от нас откриват известно успокоение в разбирането, че болест, а не морален провал е причина за тяхното достигане до дъното. Други не се интересуват каква е била причината – те просто искат да се измъкнат!

Какъвто и да е случаят, време е да започнем работа по стъпката: да се заемем с някои конкретни действия, които ще ни помогнат да придобием по-голяма свобода от нашата зависимост, без значение под каква форма се проявява тя в момента. Ние се надяваме да възприемем принципите на Първа стъпка, за да задълбочим нашето предаване и да направим принципите на приемането, смирението, готовността и непредубедеността основна част от това, което сме.

Първо, ние трябва да достигнем до точката на признаване на пълното си поражение. Има много различни начини да направим това. За някои от нас пътят, който изминахме, за да достигнем до Първа стъпка беше повече от достатъчен, за да се убедим, че безусловното предаване е единствената ни възможност. Други от нас започнаха този процес, без да са напълно убедени, че са зависими или че наистина са достигнали дъното. И само като работим над Първа стъпка, ние наистина започваме да разбираме, че ние сме зависими, че ние достигнахме дъното и че трябва да се предадем.

Преди да започнем да работим над Първа стъпка, ние трябва да се въздържаме от употреба на наркотици – независимо какво ни струва това. Ако сме нови в Анонимни Наркозависими и нашата Първа стъпка се отнася основно за влиянието на наркотичната зависимост върху нашия живот, ние просто трябва да бъдем чисти. Ако сме чисти от известно време и нашата Първа стъпка се отнася до нашето безсилие пред някакво друго поведение, което е направило живота ни неуправляем, ние трябва да намерим начин да спрем това поведение, така, че нашето предаване да не бъде замъглено от повтаряне на даденото действие.


Болестта на зависимостта
Това, което ни прави зависими е болестта на зависимостта – не наркотиците, не нашето поведение, а нашата болест. Има нещо вътре в нас, което ни прави неспособни да контролираме употребата на наркотици. Това същото „нещо” ни прави предразположени към фикс идеи и непреодолими импулси в други сфери от живота. Кога можем да кажем, че болестта ни се е активизирала? Когато не можем да излезем от повтарящия се цикъл на обсебване, принуда и егоцентризъм, от безкрайните „връщания“, които ни водят единствено към физическа, умствена, духовна и емоционална разруха.


  • Какво означава за мен „болестта на зависимостта”?




  • Прояви ли се болестта ми наскоро? По какъв начин?




  • Как се чувствам когато съм обсебен от нещо? Следват ли мислите ми определен модел? Опиши.




  • Когато си наумя нещо, веднага ли го правя, без да вземам предвид последствията? По какви други начини действам компулсивно?




  • Как егоцентричната част на моята болест влияе върху живота ми и върху живота на хората около мен?




  • Как моята болест ми се отрази физически? Умствено? Духовно? Емоционално?

Нашата зависимост може да се прояви по различни начини. Когато за първи път дойдохме в Анонимни Наркозависими, нашият проблем разбира се, беше свързан с наркотиците. По-късно, ние можем да открием, че зависимостта се проявява разрушително в нашия живот по много различни начини.





  • По какъв характерен начин най-често се проявява моята зависимост?




  • Бил ли съм обсебен от хора, места или неща? Ако е така, как това се отрази върху взаимоотношенията ми с другите? По какъв друг начин бях повлиян умствено, физически, духовно и емоционално от тази фикс идея?



Отричане

Отричането – това е онази част от нашата болест, която ни казва, че не сме болни. Отричането представлява нашата неспособност да видим реалността на болестта ни. Ние омаловажаваме нейното влияние. Ние обвиняваме другите, като посочваме прекалено високите изисквания от страна на нашите семейства, приятели и работодатели. Ние се сравняваме със зависими, чиято зависимост изглеждаше „по-лоша” от нашата. Ние можем да обвиняваме някакъв конкретен наркотик. Ако от известно време се въздържаме от употреба на наркотици, ние можем да сравняваме сегашната проява на нашата зависимост с времето когато употребявахме наркотици, като се оправдаваме, че нищо от това, което правим днес не може да бъде толкова лошо, колкото беше преди! Даването на правдоподобни, но в действителност неверни обяснения за нашето поведение е едно от най-простите доказателства за нашето отричане.




  • Давах ли правдоподобни но в действителност неверни обяснения за своето поведение? Какви бяха те?




  • Действах ли принудително, обсебен от някаква фикс идея и убеждавах ли се след това, че всъщност именно така исках да постъпя? Кога се случваше това?




  • Как обвинявах другите за своето поведение?




  • Сравнявах ли своята зависимост със зависимостта на другите? „Достатъчно лоша” ли бе тя, ако не можех да я сравня с никоя друга?




  • Сравнявам ли сегашната проява на моята зависимост с начина, по който живота ми протичаше по времето, когато все още употребявах? Измъчва ли ме мисълта, че сега би трябвало да се ориентирам по-добре?




  • Мислех ли, че имам достатъчно информация за зависимостта и възстановяването, така че да контролирам поведението си, преди то да излезе извън контрол?




  • Избягвал ли съм да върша някои неща, защото се страхувах, че ще ме е срам, когато се изправя пред последиците от зависимостта си? Избягвал ли съм да върша неща, защото съм се притеснявал какво ще си помислят другите?



Достигане до дъното: отчаяние и изолация

Нашата зависимост накрая ни доведе до място, от което повече не можем да отричаме природата на своята зависимост. Всички лъжи, всички рационализации и всички илюзии отпадат ако се изправим лице в лице с това, в което се превърна живота ни. Ние осъзнаваме, че сме живели без надежда. Ние откриваме, че бяхме останали без приятели или че бяхме толкова неконтактни, че нашите взаимоотношения бяха фалшиви, пародия на любов и близост. Въпреки, че може да изглежда, че всичко е загубено, когато открием, че се намираме на това ниво, истината е, че трябва да преминем през това място, преди да можем да предприемем нашето пътешествие във възстановяването.




  • Каква криза ме подтикна към възстановяване?




  • Каква ситуация ме накара да започна работа върху Първа стъпка?




  • Кога за първи път осъзнах своята зависимост като проблем? Опитах ли се да го разреша? Ако да, как? А ако не, защо?
Безсилие

Като зависими, ние реагираме на думата „безсилие” по различни начини. Някои от нас признават, че по-точно описание на нашата ситуация, просто не съществува и признават своето безсилие с чувство на облекчение. Други отхвърлят думата, свързвайки я със слабост или вярвайки, че тя обозначава някакъв вид характерова непълноценност. Разбирането на безсилието – и на това как признаването на нашето собствено безсилие е от първостепенна важност за нашето възстановяване – ще ни помогне да преодолеем отрицателните чувства, които можем да имаме относно тази концепция.

Ние сме безсилни, когато движещата сила в нашия живот е извън контрола ни. Нашата зависимост несъмнено може да се определи като такава неконтролируема, движеща сила. Ние не можем да намалим или да контролираме нашата употреба на наркотици или на друго натрапчиво поведение, дори когато заради тях ние губим нещата, които значат най-много за нас. Ние не можем да спрем дори, когато знаем, че със сигурност като резултат ни чакат непоправими физически увреждания. Ние откриваме, че правим неща, които никога не бихме направили ако не беше нашата зависимост, неща, които ни изпълват с вина, когато мислим за тях. Ние можем дори да решим, че повече не искаме да употребяваме, че ние няма повече да употребяваме и да осъзнаем, че просто не сме способни да спрем, когато ни се предостави подходяща възможност.

Ние можем да сме опитвали да се въздържаме от употреба на наркотици или от друго натрапчиво поведение (вероятно с известен успех) за някакъв период от време без програма само, за да отрием, че нелекуваната ни зависимост рано или късно ни връща отново там, където се намирахме преди. За да отработим Първата стъпка, ние трябва да докажем на себе си своето лично безсилие на едно дълбоко ниво.







  • Под влияние на своята зависимост направих неща, които никога не бих повторил по време на възстановяването си? Какви бяха те?




  • Какви неща направих, за да поддържам своята зависимост, които изцяло противоречаха на моите вярвания и ценности?




  • Как се променя моята индивидуалност, когато се намирам под влияние на зависимостта? (Например: Ставам ли арогантен? Егоцентричен? Подъл? Пасивен до степен да не мога да се защитя? Манипулативен? Самосъжаляващ се?




  • Манипулирах ли други хора, за да поддържам своята зависимост? Как?




  • Опитах ли се да прекратя употребата и открих ли, че не мога? Опитах ли да спра сам и открих ли, че животът ми е толкова мъчителен без наркотици, че моето въздържание не продължи много дълго? Какви бяха тези моменти?




  • Как моята зависимост ме караше да наранявам себе си и другите?




Каталог: groups
groups -> Намалял месечен оборот на междубанковия пазар, но рекордно голям оборот през последния ден
groups -> Българският лев в семейството на валутите на Европейския съюз дългови пазари
groups -> Равномерно увеличение на ежедневните валутни сделки на търговските банки с централната при слабо изразено увеличение в края на месеца
groups -> Декември 2005 г. No 14 / 2005
groups -> Няма спасителен план за ктб от акционерите До 15. X. трябва да дадем отговор на Брюксел за гарантираните депозити, казва Калин Христов
groups -> Standard & Poor’s повиши кредитния рейтинг на България дългови пазари
groups -> Прессъобщение 17 май 2004 г
groups -> Юни 2005 г. No 7 / 2005. усилена търговия с левови дцк
groups -> Доларът поскъпва, активизация на междубанковите сделки с usd на валутния и европаричния пазар
groups -> Иванка Иванчева (+359 2) 9145 1712


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница