Робърт а. Поуел т р и л о г и я п о с в е т е н а н а е д н а з в е з д н а н о в а м ъ д р о с т з а звездите /астрософия/ херметична астрология том І към една нова звездна мъдрост астрология и реинкарнация изготвил

Много преди зодиака да получи научна дефиниция, египетските астрономи-свещеници наблюдавали по време на хода на годината 36 декана, включващи пояс от звезди лежащи някъде на юг от еклиптиката (еклиптиката е видимия път на Слънцето през 12-те зодиакални констелации). Наблюдението на тези 36 деканни констелации може да бъде проследено поне до 2150г. пр.н.е. Декани от това време са открити върху капаци на ковчези при разкопки (1).

Сега е почти невъзможно да се разбере коя звезда към кой декан принадлежи с изключение на един или два случая където идентификацията е очевидна, като например първата значима звезда Сириус принадлежаща към първия декан (Сотхис). Въпреки това, подобна бележка е повече или по-малко излишна поради факта, че по-късно деканите били оформени в научно дефиниран зодиак, когато по-късно били включени в Египет, рано през Хелинистичния период (Хелинистичния период започва със завоюването на Египет от Александър Велики през 332г. пр.н.е. и продължава до началото на римската власт през 30г. пр.н.е.). Деканалните констелации тогава били преопределени като 10 градусови разделения на Вавилонския сидерален зодиак (виж Фигура 1).

“Когато Вавилонският зодиак бил представен през ранните Хелинистични времена в египетската божествена иконография, тези 36 деканални констелации са представени просто като 10 градусови подразделе ния на зодиака. Тези, тогава, са деканите…” (2)

(Ролята на деканите в херметичната астрология ще бъде обсъдена по-късно в Глава 9)

Точната дата когато зодиака е бил представен от Вавилон в Египет не е известна, но може да бъде предположено, че не е било дълго след основаването на Александрия през 332г. пр.н.е., когато прехвърлянето на вавилонската мъдрост в Египет била улеснена от завладяването на Вавилон през 331г. пр.н.е. от Александър Велики. Определено няма данни за присъствието на зодиака преди тази дата; и най-ранния зодиак, намерен на египетска почва е този на Есна, който за съжаление е бил разрушен малко след като е бил открит. Зодиака от Есна датира от около 200г. пр.н.е. (3)

Зодиака от Есна, с правоъгълна форма, бил открит на тавана на храм в Кхнум, на около 2,5 мили североза падно от Есна. Има две причини, поради които този зодиак е от особено значение за херметичната астрология. Първо, това е първият документ за връзка между зодиака и деканите (4). Второ, той представя астрологичното учение за екзалтациите, където всяка планета има своето специално място сред констелациите на зодиака, място където работи най-мощно. В зодиака на Есна, планетите – персонифицирани като богове – са изобразени в констелациите където се намират техните традиционни екзалтации.

Кръглият зодиак намерен на тавана на храма Хатхор в Дандера (сега е в Лувъра), също изобразява планетарните богове в техните традиционни констелации на екзалтация. По този начин и двата зодиака – в Есна (ок. 200г. пр.н.е.) и в Дандера (30г. пр.н.е. или по-рано) представят астрологичното учение за екзалтациите. Какво представлява това учение? Каква роля играе то в херметичната астрология?

Учението за екзалтациите ни отправя към една астрологична тайна свързана с отношението на Земята и човека към космоса. Това може да бъде разбрано в началото, като се отнесем към годишното движение на Слънцето през 12-те констелации на зодиака, което обикновено се нарича “видимо движение” на Слънце то. Около средата на всеки месец Слънцето навлиза в нов знак от зодиака*. Датите на навлизането на Слънцето в нов

/* Зодиака използван в херметичната традиция е сидералният зодиак, който бил първоначално представен от вавилонците и използван от тях от 5 век пр.н.е. за

знак от зодиака са:

15 Април – Овен 18 Октомври – Везни

15 Май – Телец 17 Ноември – Скорпион

16 Юни – Близнаци 17 Декември – Стрелец

17 Юли – Рак 15 Януари – Козирог

18 Август – Лъв 14 Февруари – Водолей

17 Септември – Дева 15 Март – Риби

Тези дати са представени на Фигура 2. Те се отнасят за днешното време (20 век).

Обръщайки внимание на Фигура 2, може да се види, че точката на пролетното равноденствие (ПР) е с местонахождение в този момент на 5½º в знака Риби (5). Точката на ПР се свързва с пролетното равноденст вие, което настъпва на (или около) 21 Март всяка година. Това е деня, в който Слънцето преминава на север от небесния екватор, обозначавайки старта на пролетта в северното полукълбо. Това е деня, в който часовете на дневна светлина и мрак са с равна дължина, след което дните започват да стават по-дълги. Местонахождението на Слънцето в зодиака по време на пролетното равноденствие е познато като точка на пролетното равноденствие (ПР) и поглеждайки картата на звездното небе, може да се види, че точката на ПР се намира в момента под опашката на западната риба в констелацията на Риби (=5½º в сидералния знак на Риби).

Точката на ПР не остава неподвижна. Тя се движи бавно назад по зодиака с приблизителна скорост от 1 градус за 72 години. От своето сегашно място на 5½º в знака Риби, тя ще продължи своето движение през следващите 400 години, след което ще влезе в сидералният знак на Водолей през 2375г. Това събитие ще е началото на нова астрологична епоха – епохата Водолей, измествайки епохата Риби, в която живеем сега.

Напред като астрономическата рамка на отнасяне, и също така за направата на хороскопи. Зодиака бил предаден на Египет и бил използван също така от ранните гръцки астролози. Дори бил пренесен в Индия, където се използва и до днес, макар и с малки изменения. Ефемериди за периода 1976-2000г. с всекиднев ните позиции на Слънцето, Луната и планетите в сидералният зодиак са съставени от Нийл Михалсен и пу бликувани от Astro Computing Services (Американските сидерални ефемериди 1976-2000г., San Diego, 1981). Сравни Робърт Поуел и Питър Треадголд, Сидералният зодиак (АФА Пъбликейшънс, Темпъл, 1985) и Робърт Поуел, Зодиака: Исторически обзор (АЦС Пъбликейшънс, San Diego, 1984)

В учението за астрологичните епохи не само всяка планета е описана с различно влияние, според знака на зодиака в който присъства, но също така местонахождението на ПР в знак от зодиака оказва едно основно влияние от тази част на зодиака за дълъг период от време. (Приблизително се изискват 2160 години за ПР да премине през 30-те градуса на зодиакален знак). Сегашният период е наречен епоха на Риби, защото ПР е с местонахождение в момента в Риби, като е влязла в този знак в ранната част на 3 век сл.н.е. (215г. сл.н.е. е датата към която ако се прибавят 2160 години се получава 2375г. сл.н.е., но астрономически изчи слена датата на начало на епоха Риби е 221г. сл.н.е.) (6). Продължителността на епохата Риби е представена чрез преместването на ПР през 30-те градуса на знака Риби, и като влезе във Водолей (през 2375г. сл.н. е.), ще започне епохата на Водолея, която също ще продължи приблизително 2160 години.

Четирите основни слънчеви феномена през годината

Обръщайки внимание отново на Фигура 2, може да се види, че ПР е една от четирите специални точки очертани от Слънцето при неговото преминаване през зодиака. Тези четири точки са определени от четирите основни слънчеви феномена на годишния курс. На 90º от ПР е точката на лятното слънцестоене (ЛС) ,която Слънцето достига на (или около) 22 Юни, денят на лятното слънцестоене. Това е най-дългият ден в северното полукълбо. Сегашното местонахождение на ЛС е на 5½º в Близнаци. С напредването на още 90º от ЛС, Слънцето достига точката на есенното равноденствие (ЕР) на (или около) 23 Септември, което е и денят на есенното равноденствие. Тук часовете на деня и нощта са отново равни, също както когато Слън цето се намира в ПР, но от този ден нататък дните започват да стават по-къси. В този момент ЕР е на 5½º в Дева.

Четвъртата точка маркирана от Слънцето при неговото ежегодишно преминаване през зодиака е точката на зимното слънцестоене (ЗС). Слънцето достига тази точка на (или около) 22 Декември. В този ден, де нят на зимното слънцестоене, часовете на тъмнина са най-дълги в северната полусфера. В момента ЗС е на 5½º в Стрелец.

Четирите места на зодиака – 5½º Риби, 5½º Близнаци, 5½º Дева, 5½º Стрелец – са слънчевите зодиакални дължини на четирите сезонни повратни точки достигнати от Слънцето по неговия път през зодиака всяка година. Тези повратни точки могат да бъдат проследени, като се наблюдава местонахождението на изгревите и залезите по време на годината. В деня на ПР Слънцето изгрява от изток и залязва на запад. През всеки следващ ден мястото на изгрева на Слънцето (и съответно мястото на залеза) постепенно се премества на север, достигайки своя максимум в деня на ЛС, когато Слънцето спира своето движение на север. Това е и произхода на думата soltice (слънцестоене), което значи “спряло Слънце”, т.е. мястото където Слънцето спира своето движение на север (виж Фигура 3). В същото време мястото на залеза достига своята максимална северна дължина в деня на зимното слънцестоене. Тук отново Слънцето спира. Съответно по обед височината на Слънцето над Земята достига своя максимум в този ден, и от там ната тък започва да намалява.

Със старта на намаляването на височината на Слънцето на обед, може да бъде проследено, че местонахож дението на точките на изгревите (и съответно местонахождението на точките на залезите) постепенното се премества назад към изток (и съответно на запад) до деня на ЕР, където Слънцето изгрява от изток и за лязва на запад. След ЕР, точката на изгрева (и съответно на залеза) се придвижва бавно на юг, достигайки максимална южна дължина на изток (и съответно южна на запад). По това време може да се види, че Слънцето отново застопорява изгревите и залезите, като при ЛС. По-нататък, през деня на ЗС височината на Слънцето на обед достига своя минимум. В дните след ЗС разстоянието на Слънцето над Земята запо чва да се увеличава, докато точките на изгревите и залезите започнат отново да се движат на север, назад към оста изток-запад, която достигат точно в деня на ПР.

Наблюдението на тези четири специални точки достигани от Слънцето по време на неговата годишна орбита около зодиака е играло важна роля в тайнствената традиция на древен Египет. Както Сфинкса, много от пирамидите, като тези в Гиза, Мемфис, Танис, Саис и Бубастис са ориентирани по оста изток-за пад, така че да посрещат изгряващото от изток Слънце през пролетните и есенните равноденствия или гле дайки на запад да приветстват залязващото Слънце. Много от храмовете, въпреки това били построени ка то ориентирани към точките на слънцестоенията – както към изгряващото, така и към залязващото Слън це по време на лятното или зимното слънцестоене. Например, оста на величествения храм на Амен-Ра в Карнак, едно от чудесата на античния свят, е ориентирано така, че да гледа към мястото на залязващото Слънце в деня на ЛС. А Колоси от Тебес гледа към мястото на изгрев по време на ЗС (7).

Какво било значението на това такъв значителен храм, като този в Карнак, да гледа към залязващото Слънце през ЛС? Бил придобит опита, че по време на равноденствията и слънцестоенията били в сила уникални условия Слънцето и Земята да влязат в една специална взаимовръзка. В подобни моменти било усетено, че нараства възможността за импулси и откровения от космоса, които да бъдат възприети от човешките съзнания. Това се усещало особено силно по време на ЛС. В херметичната традиция на древен Египет се представяло, че по това време Слънцето се качва на престола си. Слънцето било представяно като изкачващо се по зодиака за да достигне своето място на управление в деня на ЛС, когато Слънцето е най-висо ко в небесата. Според тази образна картина сюблимния бог-Слънце изкачвайки своя трон, ще “изпрати долу истинско битие (светлина и живот) от горе” (8). По време на ЛС, когато слънчевата светлина и топлина достигат своята най-висока интензивност, богът-Слънце бива издигнат на своя трон. Мястото на управлението – местонахождението на Слънцето в зодиака в деня на ЛС – е мястото от зодиака, в което богът-Слънце бива екзалтиран всяка година.

Тясно свързана с херметичната идея за управлението е астрологичната идея за екзалтацията (9). Предстои да бъде аргументирано – според херметичния начин на мислене – че традиционната астрологична екзалтация на Слънцето е мястото в зодиака, отбелязващо управлението на Слънцето, когато то слага начало на своето царуване. Защото поради движението на равноденствията – съответно на слънцестоенията – място то на управление бавно се премества назад по зодиака с течение на времето. В днешно време слънчевото управление – т.е. когато Слънцето е най-високо в деня на ЛС – се намира на 5½º в Близнаци (виж Фигу ра2). При скорост на движение 72 години за един градус, преди 2160 години, мястото е било на 5½º в Рак (30 градуса х 72 години = 2160 години). Връщайки се още 2160 години, мястото е 5½º в Лъв, близо до първата голяма звезда Регулус, на 5º в Лъв. С други думи, през 2300г. пр.н.е. управлението на Слънцето – зодиакалното местонахождение на точката на лятното слънцестоене – съвпада със звездата Регулус, Лъвското сърце. Проследявайки дори по-назад във времето, Слънчевото управление (ЛС) било в 19º Овен някъде около 20500 и 20600г. пр.н.е. Този градус от зодиака – 19º Овен – дълго бил считан за зодиакалният градус на слънчевата екзалтация (11). И тук – 20500г. преди Христос – е започнало управлението на Слънцето, което може да бъде заключено от концепциите за управление и екзалтация, които ще бъдат обсъдени в предстоящото.
Хороскопа на света

Една дълбока тайна е скрита в астрологичната доктрина за екзалтациите. Тя е свързана с космичната еволюция и отношението на космоса към човека. Подобни тайни са живия елемент в херметичната астрология, и в херметичната традиция са дадени насоки към тези тайни.

Традиционно планетите били свързани с местата на техните екзалтации в хороскопа на света т.е. по време на създаването на света. Това учение е развито в Бундахизн, Пахвали еквивалента на библейското Битие, което излага Зороастрическите идеи върху космологията и космогонията (12).

Хороскопа на света в Бундахизн представя планетите и лунните възли в знаците на техните екзалтации и дава Асцендентът като 19º Рак (виж Фигура 4) (13). Текста разказва как по време на раждането на света, преди хиляди години, когато планетите били в екзалтация, Злият Дух (Ариман) се намесил. Яростната атака на Ариман срещу Добрият Дух (Ормузд) засегнала цялото творение, което и преди това било в движение. След като описва хороскопа на света, Бундахизн го разглежда като раждането на Първият Човек (Гаймарт, аналогичен на Адам в юдейската традиция).

Важно е да се отбележи, че екзалтациите, асоциирани с планетите, не могат да представят традиционния геоцентричен хороскоп, както никога не би могло Меркурий и Слънцето да бъдат по едно и също време в 15º Дева и 19º Овен, което са техните приети зодиакални градуси за екзалтация в астрологичната традиция. Възможността на тази конфигурация е изключена поради факта, че геоцентричното ъглово отношение между Меркурий и Слънцето не може да е повече от 28º(ъгъла разделящ 19º Овен и 15º Дева е 146º - виж фигура 4).

Въпреки това се приема една по-различна интерпретация, ако трябва хороскопа на света да бъде видян във връзка с херметичната идея за управлението, очертана по-горе (в случая на Слънцето като управител). По своя път около зодиака Слънцето става управител всяка година в деня на лятното слънцестоене, когато то достига своята най-висока позиция в небесата. Неговото място по това време е мястото му на управление, което от своя страна се придвижва по зодиака със скорост 1º за 72 години. Днес Слънцето е управител в 5½º Близнаци, и изчислявайки назад намираме Слънцето управител в 19º Овен през 20500г. пр.н.е. Тук стигаме до дата, която от херметичното разбиране може да бъде приета за хороскопа на света, когато определени космични събития установили условията на Земята подходящи за развитието на човешкото същество. Тази е датата, която ще бъде приета за индикираща “раждането на човека”, което е може би това, което Бундахизн търси да изрази, отнасяйки се до произхода на Първия Човек със Слънце в 19º Овен. (Историческият контекст на това “раждане” ще бъде обсъден в Глава 3: Еволюция в светлината на херметичната астрология).

Идеята за локализиране на Слънчевата екзалтация на 19º Овен може да бъде разбрана чрез следната аналогия. Господството на краля се измерва в години от деня, в който е стъпил на трона. Всяка година той отбелязва началото на своето владичество чрез своето церемониално изкачване на трона отново. Така се изброяват годините, маркиращи кралското господство. Церемониалното изкачване на трона всяка година следва да припомни първия път, когато краля се възкачил на трона и започнало неговото управление. По същия начин, според херметичната концепция Слънцето се изкачва на своя трон всяка година в деня на ЛС. Но ако трябва да бъдат преброени годините на царуване, откъде би трябвало да започне броенето? Кога Слънцето за първи път е изиграло решаваща роля в човешкия живот? Или по-скоро кога за първи път било забелязано, че Слънцето играе важна роля в регулирането на живота на Земята? Това е началото на изброяване на годините на Слънчевата зависимост, когато човек за първи път осъзнал важността на Слънцето за регулирането на живота. Според херметичните разбирания за човешката еволюция (виж Глава 3), това се случило 20500г. преди Христос, когато годишното управление на Слънцето ставало на 19º Овен в зодиака, т.е. когато ЛС било на 19º Овен. Това “управление на Слънцето” започнало преди около 22500г. е отзовано чрез доктрината за екзалтациите, според която Слънцето е в екзалтация на 19º Овен в зодиака, и тази доктрина е била предадена под формата на хороскопа на света.

Хороскопа на света обозначава едновременно раждането на света и раждането на човека. Може ли това да не съответства на момента в историята, когато човешкото съзнание се събудило за космичния свят? И след като най-важното космично тяло е Слънцето, не е ли събуждането на човека към Слънцето от решаващо значение в “раждането на човека” (в същото време определяйки раждането на света за човешкото съзнание)?

Ако този исторически момент трябва да бъде запомнен, как най-добре би могъл да бъде припомнян? Като се отнесем към най-забележителния космичен феномен, което без съмнение е самото Слънце. И едно от най-важните събития – ако не и най-важното – сред постоянното въртене в небесата е ЛС, когато Слънцето достига своята най-голяма височина, преминавайки в управление. Хороскопа на света сам предлага този аспект, където Слънцето достига своята максимална височина, като го представя високо над Земята, в своята обедна позиция, намиращо се на 90º над Асцендента, който е на 19º Рак (виж Фигура 4). Тук Слънцето е високо в управление. В същото време се казва, че е екзалтирано. Екзалтацията на Слънцето на 19º Овен тук съвпада с управлението на Слънцето в хороскопа на света. Ако херметичната насока на мис лене е правилна, хороскопа на света се отнася основно към местонахождението на точката на ЛС – упра влението на Слънцето – в 19º Овен. И това се е случило 20500г. пр.н.е.

Но какво е положението с другите екзалтации – на Луната и планетите – споменати в хороскопа на света? Без съмнение те също са важни, макар и с второстепенна важност по отношение на горната интерпретация за екзалтация на Слънцето (Тяхното значение ще бъде обсъдено в Глава 8: Знаците на зодиака).

Връщайки се към аналогията с господството на краля – и херметичния начин на мислене в същност е аналогичен – царуването на Слънцето започнало 20500г. пр.н.е. По това време изглежда човека за първи път се събудил за значението на Слънцето за живота на Земята. Както е установено в много случаи на сравняване на древни монументи, едно от основните космични събития проникващо в предисторичното съзнание на човека за годишното въртене на Слънцето е това на ЛС. В херметичната традиция това събитие е предадено чрез образната картина на Слънчевото управление. Слънцето е представяно като “крал” в космоса, и – според херметичните концепции посочени по-горе – годините на слънчевото царуване били от броени с оглед на неговото ежегодно повтарящо се изкачване нависоко. Както в някои древни култури било нещо обичайно за кралете да се качват на престола всяка година за да отбележат своята власт, така и в космичния свят Слънцето се изкачва на високо за да се изкачи на трона веднъж годишно. В изразите на херметичната аксиома “както горе, така и долу” Слънцето поставя образеца “горе”, който бива усвоен от кралете “долу”. Разбира се, управлението на Слънцето не може да бъде преброено в години по същия начин както управлението на смъртните крале, а чрез различна концепция за времето – “зодиакално време” – и установявайки тайнствен ритуал, който бива отпразнуван всяка година, управлението на Слънцето може да бъде последвано от поколения човешки същества на Земята.
Зодиакалното време

Управлението на Слънцето всяка година по време на ЛС бе отбелязвано в древните мистерии чрез признаване на изумителната значимост на Слънцето за живота на Земята. В наше време Слънцето се приема за дадено. Но в древните мистерии човек поглеждал към Слънцето с настроение на дълбоко посвещение и благодарност. И какъв друг по-важен празник за отбелязване в сравнение с управлението на Слънцето, когато това величествено небесно същество може да бъде видяно и преживяно при най-висшата му мощ?

Събуждането на човека към Слънцето като основния космичен фактор, регулиращ човешкото съществуване и живот на Земята бележи началото на Слънчевото управление. И това събитие не било запомнено чрез използването на години, като се преброят годините назад до 20500г. пр.н.е., но по-скоро чрез концепцията “екзалтация”. За един египетски свещеник от херметичната традиция – като Петозирис, висшия свещеник на Тот (=Хермес), който живял около 300г. пр.н.е. – управлението на Слънцето, посочвано от местонахождението на точката на ЛС в зодиака, се случвало всяка година около 7º Рак (зодиакалното място на точката на ЛС около 300г. пр.н.е.). Имайки в предвид бавното движение на тази точка назад през зодиака, той би могъл да визуализира дължината на управление на Слънцето, т.е. продължителността на годините на събуждането на човека към Слънцето чрез концепцията за екзалтациите – с екзалтацията на Слънцето на 19º в Овен. Бавното преместване около зодиака на Слънчевото годишно управление от 19º Овен към 7º Рак би могло да му бъде предадено като голям диапазон от време – но премерено не в години, а в зодиакално време, каквото и било*. /* Зодиакалното време е в учудващо съответствие с човешкият живот: скоростта на движение на 1º за 72 години съответства на средната продължителност на човешкия живот на Земята. Следователно, единиците на зодиакалното време, измерени чрез градуси от движението на точката на ПР съответстват на времевия живот на Земята./ Еказалтационният градус на Слънцето – 19º Овен – тук служи като нулев час на “зодиакалният часовник”. За нас, живеещите в края на 20 век, са изминали 22500 години откакто – да използваме думите на Соломон в Еклизиаста – се “трудим под Слънцето” (Еклизиаста гл.2, стих 18). По времето на всички тези хиляди години, човекът на Земята винаги е имал основния опит да наблюдава дневното и годишно движение на Слънцето. Но вместо да измерваме това разстояние в години, можем също така да помислим за обхващане на времето чрез измерването на движението на точката на ЛС, започвайки от 19º Овен до днешното й местонахождение на 5½º Близнаци. Да мислим по този начин би значело да мислим по сходен начин с този на херметичните астрологични учени от античността.
Дешифрирането на астрологичната традиция

Не би трябвало да се мисли, че зодиака в своята научна дефиниция като дванадесет тридесет градусови деления на констелациите, през които Слънцето, Луната и планетите преминават, съществувал хиляди годи ни преди Христос. Всички основни точки към научното определение на зодиака в дванадесет тридесет градусови знаци произхождат от вавилонците от шести, пети век пр.н.е. (14). Въпреки това, след като веднъж бил дефиниран, определени тайнствени учения биха могли да бъдат превърнати в концепции свързани със зодиака (като тези отнасящи се до човешката история – еволюцията на човека на Земята – които по-рано били обхванати от един вид инстинктивно ясновидство). По този начин израствали различни астрологич ни и космологични доктрини, например учението за Слънчевата екзалтация на 19º Овен. Но отхвърляйки категорично древната тайнствена мъдрост, каквато е тенденцията на съвременната епоха, било загубено много от това, което било дълбоко знание за човека и космоса. От друга страна, едно сляпо приемане на традиционните учения също не води далеч в разбирането. Чрез разчитане на традиционните учения (в то зи случай астрологичната традиция), съвременния човек може отново да придобие - под нова форма – то ва което било загубено с течение на времето. Основно за разбирането на херметичната астрология в наше време е възстановяване на древното херметично астрологично учение в една нова форма, чрез проникване в астрологичната традиция. Въпреки херметичната интерпретация на Слънчевата екзалтация на 19º Овен, което в глава 3 ще бъде разгледано във връзка с еволюцията, преобладаващата астрологична идея за екзал тационните градуси където Слънцето, Луната и планетите работят извънредно мощно е също истинна в свой собствен смисъл. Поглеждайки звездната карта, бива родено едно правещо впечатление изображение от Слънцето сред звездите на Овен. Когато е на 19º Овен, това означава, че току що е преминало под рога та на Овен, маркирани от звездите Шератан и Хамал, съответно на 9º и 13º Овен. Значението на това ще бъде разгледано в глава 8, където зодиакалните местоположения на Луната и планетите, също ще бъде разгледано.

До сега бе разгледана херметичната астрологична идея за Слънчевото управление през ЛС, когато достига своята най-висока точка в зодиака. Но какво да кажем за останалите важни точки по пътя на Слънцето? Как е разгледан пътя на Слънцето като цяло в херметичната астрология?

Както може би ще бъде разбрано от предстоящото, херметичните астролози от античността имали карти нен вид съзнание. Пристигането на Слънцето до най-високата точка на своята орбита било виждано картинно като Слънцето, възкачващо се на трона си (управление). Подобно, когато Слънцето слизало до най-ниската точка от своята орбита, достигайки ЗС, по това време Слънцето било виждано в “заточение” (15). Друга символична картина на това събитие е Падението в Хадес (водещо до среща с принца на Тъмнината). Мястото на заточение на Слънцето лежи точно срещу мястото на управлението. В днешно време Слънчевото заточение е локализирано на 5½º Стрелец.

Между тези две крайности на управление и заточение, Слънцето два пъти достига точки на баланс в своя годишен курс: ПР (възкачвайки се от заточение към управление) и ЕР (слизайки от управление към зато чение) – виж Фигура 2. Важността на тези две точки на баланс може да се види от вече споменатия факт, че египтяните подреждали в права линия пирамидите на изток-запад, за да посрещат изгряващото и заляз ващото Слънце по време на двете равноденствия. От двете равноденствия, ПР е основно смятано с по-голямо значение, след като местонахождението на точката на ПР посочва основното влияние, преобладаващо в определена историческа точка. Сегашното място на ПР на