Род и национализъм татяна Стойчева



страница1/3
Дата23.07.2016
Размер466.61 Kb.
#2649
  1   2   3
РОД И НАЦИОНАЛИЗЪМ

Татяна Стойчева

Феминизмът и национализмът навлизат в теорията около 1970 г. Отначало всяко понятие и приложенията му се анализират поотдел­но, но през 80-те и особено през 90-те години се залага и върху възмож­ните пресечни точки, влиянията и зависимостите помежду им.

Двете понятия се отличават с всеобхватност и глобалност. Без­крайното изобилие на моделите за нациите притежава могъщ хомо­генизиращ ефект, който „насилва, потиска и изпразва от вътрешно съдържание"1. Аналогично многообразие е присъщо и на рода. Тео­ретичните разработки доказват, че родовите отношения не могат да се представят във веднъж завинаги установена форма нито в рам­ките на отделната нация, нито отвъд нейните граници2 въпреки ша­блонното твърдение, че жените от цял свят се обединяват от подчи­неното си положение на „женска нация".

В тази рамка изглежда странно, че връзката между род и нацио­нализъм не се установява по-рано. Изследователите на национализ­ма отначало пренебрегватрода3 и не разграничават различното място и степен на ангажираност на мъжете и жените в националните дви­жения. Те остават безразлични към факта, че национализмът създава или подпомага нови форми за политическа активност на жените (по­литически права, движения), както и че диктува възможностите им за изява. Невидимостта на рода води до обобщения, в които се изпуска



1 Introduction to Nationalisms and Sexualities. Eds. A. Parker et al. New York, Koutledge, p. 3.

: По Джудит Бътлър - Пак там, 3-4.

3 Сред изключенията Ювал-Дейвис причислява: BaliLar, E. The nation form -history and ideology; Chatterjee, P. The nationalist resolution of the women's question; Mosse, G. Nationalism and Sexuality (вж. Yuval-Davis, N. Gender and Nation, 2-3). Мое е един от първите в изследването на национализма и проблемите на сексуал­ността. Той обръща внимание, че национализмът има особено сродство с мъжкото общество и че заедно с понятието за почтеност легитимира господството на мъжете над жените (Introduction to Nationalisms and Sexualities, p. 6). Бенедикт Андерсън също признава, че теоретичните изследвания са „пренебрегвали, недоглеждали и марги-нализирали проблемите на рода" (Anderson, В. Introduction. - In: Mapping the Na­tion, p. 12).

59

не само обстоятелството, че национализмът не засяга по еднакъв на­чин мъже и жени, но и че връзката между двете понятия варира в различните общества, както и че те действат нееднакво на Запад и в развиващите се страни.



Феминистките проучвания доказват първостепенната значимост на рода за въздействието на национализма. При все че национализмът популяризира идеята за единство, той, по думите на Маклинтък, обо­собява мощните конструкции на рода и никога не дава еднакъв дос­тъп на мъжете и жените до правата и ресурсите в националната дър­жава4. В публичното пространство националното се конструира като едно семейство, където на жените се отрежда майчинската роля да бдят над привилегиите на мъжете.

Първите стъпки към утвърждаването на нова нация се правят от I мъжете, но в програмата им неизменно присъстват мерки за пълно­ценно участие в обществения живот и на жените. В страните, където национализмът триумфира на по-късен етап, въвеждането на граж­дански права за жените се свързва с появата на модерната национал­на държава, а движението за еманципация възниква в контекста на национализма. При това национализмът неизбежно доминира. Нався­къде, където трябва да се извоюва политическа независимост, нацио­нализмът диктува своите приоритети често и в противоречие с инте­ресите на жените.

Първите взаимодействия между национализъм и род се отбе­лязват през 80-те години (Anthias, Yuval-Davis, Enloe, Jay~wardena). През 1992 г. се провежда и симпозиум по въпросите народа, национализ­ма и националната идентичност5, но проникването на вижданията за взаимодействия във вече утвърдената област на национализма се| оказва не толкова лесно. В сборника на Хъчинсън и Смит въпреки твърдението на авторите, че употребата и на двете понятия помага да се дефинират наново съдържанието и границите на „етническа при­надлежност" и „нация", съчетанието род и национализъм намира мяс­то чак в последната рубрика, озаглавена „Отвъд национализма?". Бенедикт Андерсън признава, че „род" дава възможност да се зададе

4 McClintock, A. Family Feuds: Gender, Nationalism and the Family, p. 61. Както справедливо отбелязва Енлои, национализмът от самото си начало показва силно родово присъствие. Той „се поражда от мъжката памет, мъжките унижения и мъж­ката надежда" (Enloe, C. Bananas, Beaches..., p. 44).

' Вж. Hall, C. Gender, Nationalisms and National identities, 97-103.

60

по нов начин въпросът за същността на национализма, макар окон­чателен отговор все още да липсва6.



Изследванията доказват, че родът не може да се изследва откъс­нато от връзките с националността (както и с етническата и расовата принадлежност), а също и че обвързаността е двупосочна7. Взаимо­действията откриват причинни връзки и докосват динамиката на понятийните взаимоотношения в различните периоди и общества. Откриват се и възможности за по-обосновано използване на рода в теоретичните концепции за национална идентичност в развиващите се страни, предлагат се и идеи за радикално преразглеждане на идео­логията на национализма с помощта на доминантата на рода.

Понятията „род" и „национализъм" се конструират в областта на културата, но родът е същевременно и социологическа категория, която разширява приложението си в историята, политиката и епис-темологията, докато национализмът е историческо и политическо явление. По дефиницията на Гелнър „национализмът е преди всичко политически принцип, според който политическата и националната единица трябва да съвпадат"8. Към това Хобсбом добавя, че „този принцип стои над всички други обществени задължения, а в изклю­чителни случаи (например война) - и над всички други задължения от каквото и да е естество". Освен това национализмът е мощна идео­логия, която изобретява и направлява създаването на нации9.

Дефиницията на Ювал-Дейвис представя понятието „род" не като „реално" социално различие между мъже и жени, а като дискурс по отношение на групи субекти, чиито социални роли се определят от сексуалното/ биологическото им разграничение без оглед на иконо­мическите им позиции или принадлежността към етнически или ра­сови общности10.

6 Anderson, В. Op. cit., p. 1.

7 Walby, S. Woman and Nation. - In: Mapping the Nation, p. 252.

8 Гелнър, Ъ. Нации и национализъм, с. 7. За същностните характеристики
на национализма вж. и Андерсън, Б. Въобразените общности. Андерсън прави и
известната аналогия: „ в модерния свят всеки може и трябва да „ има" националност,
така както всеки -„има" пол" (с. 20).

4 Хобсбом, Е. Нации и национализъм от 1780 до днес, 15-16; Гелнър, Ъ. Цит. съч., с. 68. Библиографията на национализма е доста обширна. За ориентация може да се ползват източниците на Хобсбом (цит. съч., 1-2). Преглед на различните акценти в изследванията за национализма прави и Ювал-Дейвис (цит. съч., 11-21).

111 Yuval-Davis, N. Op. cit., p. 9.

61


Изследователките-феминистки на съотношението род и нацио­нализъм започват с анализ на техните взаимодействия в теориите за властта и управлението на обществото. Като основно понятие за ана­лиз на неравенството мъже-жени се налага патриархатът. За Карол Пейтман съвременното гражданско общество се създава като разде­ление и противопоставяне на частна (семейна) и публична (граждан­ска, обществена) сфера. При прехода от патриархално към модерно общество тиранията на бащината (кралската) власт (патриархатът) над мъже и жени се отхвърля и замества от модерната разновидност „фратриархат" -договор за братски взаимоотношения между мъже­те в обществената сфера, а старият модел на мъжка власт запазва влиянието си в частната сфера вече само над жените. Така модерната държава установява патриархатен социален ред".

В края на 80-те и началото на 90-те години понятието „патриар­хат" изглежда стабилно заради сполучливото представяне на факто­ра женска зависимост. Но то набляга най-вече на статичността и не



11 В текста се използва прилагателното „патриархатен", за да се различат модерното общество и привилегиите на мъжете в него от традиционните „пат­риархални" форми. Вж. Pateman, C. The Sexual Contract. Stanford, Stanford Univer­sity Press, 1988, 1-3, 5-6, p. 11, 16, 25, 226. Силвия Уолби дава на патриархата все­обща валидност и я отнася към разнообразни области (домашния труд, работното място, културата, държавата). Тя обосновава и прехода от частен към публичен патриархат във Великобритания през XIX-XX в. Според нея през XX в. държавата навсякъде развива публичен патриархат - в бившите социалистически страни държавният модел има най-силно участие, в САЩ водещата роля е на пазара, а в Западна Европа преобладава смесен модел (Walby, S. Theorizing Patriarchy. Oxford, Blackwell, 1990). Съществуват и разновидности на понятието - Майкъл Ман вижда модерното гражданско общество като неопатриархат поради съществените промени в правата на жените (Mann, M. Persons, households, families. - In: The Polity Reader in Gender Studies. Cambridge, Polity, 1994, 177-194), a M. Уотърс въвежда „вириархат" (viriarchy)- цит. no: Kandiyoti, D. Identity and Its Discontents, p. 430. Конъл предлага „родов режим" (Connell, R. W. Gender Regimes and the Gen­der Order. - In: The Polity Reader in Gender Studies, 29-40).

Върдъри анализира функционирането на патриархата в бившите социа­листически страни като „социалистически патернализъм" - държавата е в ролята на родителка, а нацията се конструира като семейство, ръководено от „мъдра" Партия с бащинска грижовност. В тази държава-задруга (израз на Върдъри) мъже и жени се радват на по-голямо равенство, но са и силно зависими от Партията. В дискурса и гражданите се конструират като инфантилизирани, безпомощни, по­корни - в очакване Партията да действа за своите „деца". На свой ред „децата" се отблагодаряват с „безгранична признателност" и „дълбоко удовлетворение" (Verdery, K. From Parent State to Family Patriarchs, 229-230, 233).

62

взема под внимание реакциите на жените като засегнат участник. Ювал-Дейвис и Антиас не приемат всеобхватния антагонизъм мъже-жени и изтъкват, че степента на потисничество се влияе от разпреде­лението на властта и материалните ресурси в отделните общества. Освен това и самите жени не приемат пасивно подчинеността си. До­ри и само в едно общество не всички жени са в положение на еднак­ва зависимост, нито пък зависимостта им действа по един и същ на­чин12 -т. е. съчетанието род-национализъм трябва да определя своите измерения конкретно за всяко общество и епоха, вместо да се вмества в неизменно установени дадености.

За Ювал-Дейвис съчетанието род-национализъм конструира както индивидуалната субективност и социалния живот, така и со­циалните и политическите проекти на нации и държави - тук тя от­нася биологическото възпроизводство на нацията, препредаването на културата и взаимоотношенията жени-мъже в обществото, въпро-сътзагражданството13, проблемите навойната и мира и съответните „мъжки" и „женски" отговорности в тях. За Синтия Енлои смисълът на съчетанието надхвърля националните граници и присъства в меж­дународните политически и икономически отношения на всички ни­ва, включително и в националноосвободителните движения в Азия, Африка и Латинска Америка.

В настоящата статия се прави преглед на представянето и взаи­модействията на понятията в социологически план, най-вече според Ювал-Дейвис и Енлои'4. Обзорът на литературнокритически мате­риал, засягащ представянето на Първата и Втората световна война и преоценките им, както и взаимодействието между национализъм и род в конструирането на идентичността на българските жени и мъ­же, участници в Априлското въстание, демонстрира възможностите на двете понятия за литературоведски и културоведски изследвания.

12 Yuval-Davis, N. Op. cit., 7-8.

" За национализъм и гражданство в България между 1800 и 1940 г. вж. Daskalova, K. Women... Дължа й благодарност за възможността да се запозная със статията й в ръкопис.



14 Обзорът на взаимодействията род-национализъм в биологическото въз­производство, препредаването на културата и взаимоотношенията мъже-жени в обществото, проблемите на войната и мира и международните политически и ико­номически отношения в настоящата статия заема постановки и доказателствен материал от: Yuval-Davis, N. Gender and Nation; Enloe, C. Bananas. Beaches... 3a национализъм и гражданство вж. Daskalova, K. Women...

63

Биологическото възпроизводство проблематизира индивидуал­ната принадлежност към съответната нация, ако родителите са от различни етнически групи или раси, които са в конфликт помежду си. В Израел крайно десните са за забрана на сексуалните връзки между евреи и араби, в ЮАР при апартейда не са се позволявали сексуални връзки между бялата и черната раса. В Израел се разреша­ва „заместващо майчинство" (т. е. износване на зародиша от друга жена чрез високоразвитите репродуктивни технологии) само ако две­те жени са с една и съща религия.



Биологическото възпроизводство се превръща в държавна гри­жа, ако населението е недостатъчно за добро икономическо развитие. Ниската раждаемост в Япония очертава бъдещ недостиг на работна ръка и трудности за икономиката и социалната политика. Затова се предлагат специални надбавки при раждане на трето дете. Държава­та провежда аналогична политика, ако има вероятност основната ет­ническа група да загуби численото си превъзходство над етнически­те малцинства - подобна поощрителна политика за българчета се водеше у нас през 60-те и 70-те години, за да се неутрализира преко­мерното нарастване на населението от турски и цигански произход. В заселнически общности като Австралия особено се набляга на при­раста на населението, тъй като при имиграцията превес вземат цвет­нокожите имигранти. Насърчителните мерки за увеличаване на насе­лението от желаната етническа група са особено засилени в страни, където две религиозни общности си оспорват една и съща територия (например в Северна Ирландия предстои католиците да станат мно­зинство). В Израел се предлагат разнообразни стимулиращи и огра­ничителни мерки: детски надбавки, отпуск по майчинство, награди за „майки-героини" с над 10 деца. В същото време липсата на деца в семейството и създаването на деца извън еврейската общност се за­клеймяват като „демографски холокост".

В Словения през 1991 г. партията „Демос" се обявява против пра­вото на жените на аборт, „за да не лишават нацията от бъдещите й защитници". В Израел през 80-те години с цел да се сведат до мини­мум абортите се предлага законопроект, който предвижда жените, пожелали аборт, да гледат кадри от филми за убити ембриони и звер­ски унищожени еврейски бебета в концлагери.

Държавните мерки за желано възпроизводство на нацията са най-разпространени в нацистка Германия, където от подходящи жени се

изисква да създадат максимален брой достойни продължители на немската нация от колкото може повече бащи - носители на чисти арийски характеристики. Грижите за подбора и децата се поемат от държавата. Неподходящите за тази цел жени са подлагани на при­нудителна стерилизация. Хитлеристките мерки въздигат в култ евге-нцката - научно и обществено движение, инициирано през 1883 г. от британския учен Франсис Голтън с цел да се обхванат социалните приложения на данните за наследствеността и тяхното направляване за усъвършенстване на човешкия род. Премълчаното в целите на но­воизлюпената наука е стремежът да се запази „чистотата" на отдел­ни групи, както и да се възпрат непълноценните индивиди да преда­ват несъвършенствата си на бъдещи поколения15.

В наши дни мерки с евгенистичен уклон се предприемат в Синга­пур - решава се, че нацията ще се подобри, ако раждат само жени с висше образование. На останалите се предлагат по 10 000 долара за стерилизация. Също с цел да се облагороди нацията в Австралия през 40-те и 50-те години се отнемат децата на аборигени, за да бъдат осиновени от бели семейства. В много страни на Запад необезопасе-ни противозачатъчни средства се раздават с лека ръка на жени от малцинствени и цветнокожи групи.

Ограничителните мерки срещу биологичното възпроизводство са също държавна политика. В Китай от 1970 г. насам раждането на повече от едно дете в семейството подлежи на наказателни мерки. Резултатността на подхода довежда след 1993 г. до противополож­ната „евгенистична" политика на контрол върху раждаемостта сред малцинствата и подобряване качеството на китайската нация.

Държавната намеса в подобни случаи навсякъде се сблъсква с установените нагласи на хората и техните очаквания за организация на собствения им живот и показва интересна двойственост в положе­нието на жените: те са членове на своята национална/етническа об-Щност, ала същевременно държавна собственост и обект на контрол в съвременни условия. В много случаи контролът се осъществява не само от институции или мъже, но и от по-възрастни жени, за които подобна функция става източник на авторитет в обществото.

15 Leys S tepan, N. "The Hour of Eugenics" Race, Gender and Nation in Latin America. Маса, Cornell University Press, 1991, 1-2.


64

65


Възпроизводството на културата и взаимоотношението жени-мъже в обществото има отношение към изграждането на социални идентичности и групи, както и към същностните конфликти и напре­жения между културите16. Взаимодействията род-национализъм са пресечна точка на кризисни ситуации. Ролята на жените за възпроиз­водството на културата и изграждането на социалната идентичност се откроява в „бремето на представянето" - от жените както индиви­дуално, така и като цялост се очаква да бъдат символични носители на колективната идентичност и чест. В много култури фигурата на жена, често и майка, е символ на духа на съответната нация: във Френската революция тя е символ на родината. Във възрожденските диалози на Неофит Бозвели нацията е представена като „Мати Бол-гария". По правило жените се асоциират с честта на колектива -всички национални движения за освобождение започват проявите си с протести срещу охулването на честта на колектива, представяна от жените, но уязвяваща мъжете. Всяко общество налага свои правила за опазване на честта и за това, какво трябва да бъде поведението на жените. Изискванията могат да се предявяват и без докрай да се съз­нават, а суровото наказание на прегрешенията прави техните рамки безпощадно ясни, най-вече при война. Жертвите от войната между палестинци и израелци включват и много жени, погазили правилата на поведение и донесли позор за своите семейства и националности. В нормални условия приличното поведение и облекло на жените символизира границите на колективното достойнство. Тяхното пре­крачване има тежки последици: в патриархален Троян на Иван Ха­джийски първата „проститутка" е бунтарка, дръзнала да мине по ули­цата редом с ухажващия я ерген - при това облечена с елека, подарен от него. След като подобна волност не се е позволявала и на годеници, тя си остава стара мома17. Подобни предизвикателства срещу прие­тите нрави и суровото наказание за жените, без каквито и да е санк­ции за мъжете, представят романите"Алената буква" на Натаниел Хоторн и „Грешницата от Лайм Риджис" на Джон Фаулс. В арабските

16 Тук поради липса на място не може да се направи преглед на многобройни­
те изследвания и тенденции в изучаването на взаимодействията на културата с
етничността. Подробни данни предлага Ювал-Дейвис (Gender and Nation, 40-51)-

17 Хаджийск и, Ив. Бит и душевност на нашия народ. Т. 2. Дял 2. С, Хемус
1945, 131-132.

страни законът предвижда „престъпление на честта" - убийство на момиче от баща /брат заради облекло и поведение, несъвместими с традицията18.

Границите и изискванията засилват консерватизма си, когато ко­лективът почувства застрашено своето съществуване - било поради малцинствен статут или сред чужда етническа общност. Така напри­мер мюсюлманите - индийски имигранти в Брадфорд, Англия, изиск­ват от жените си много по-стриктно да се придържат към традицион­ното облекло, отколкото е прието в родните им области в Индия. Тур-кините в Германия, жени на гастарбайтери, упорито се придържат към своите забрадки не защото не могат да си представят живота без тях, както мислят германците, а за да усещат опората на своята общност. , Съвременното схващане за плурализъм на културите на пръв поглед облагодетелства носителите на различни култури и им оси­гурява еднаква културна идентичност. Но при представянето на кул­турите на малцинствата неизбежно възникват въпроси - кой е упъл­номощен да ги представя, може ли те да бъдат хетерогенни (това дос­та усложнява картината за представителите на доминиращата кул­тура, най-често едва запознати с нея). Най-лесно е непознатите кул­турни традиции да се представят като израз на културно-специфични отношения мъже-жени, а контролът им над поведението на жените да се тълкува като потвърждение на етническите граници. Англий­ските власти отказват политическо убежище на жена от Иран, на­пуснала родината си заради несъгласие с държавната политика спря­мо жените, под претекст, че това си било тяхната култура. При друг случай властите принуждават момиче от мюсюлманско семейство, напуснало родителите си заради строгия им контрол, да живее под опеката на друго мюсюлманско семейство с още по-сурови разби­рания за намеса в личния й живот.

Когато към въпроса за препредаването на културата и взаимо­отношенията мъже-жени в обществото се добави и национализмът в контекста на международните отношения, се разкрива сложната и противоречива връзка родови отношения-национализъм-феминизъм и тяхното своеобразие в развиващите се страни, в което се оглежда и наследството на колониализма. В тези страни феминизмът не се съз­дава като автономно движение, а се свързва с означаващите структури



1 Вж. Abu Odeh, L. Post-Colonial Feminism and the Veil, p. 247.


66

67



I Одех
на националноосвободителните движения'9. Възникнал в техния кон­текст и подпомогнат от водачите му, феминизмът, естествено, има смек-чен подход към проявите на патриархат. Феминизмът в Алжир не е могъл да си позволи да критикува движението, което се отъждествява с нацията, или режима, управляващ в името на същата нация, въпреки тормоза на движението над феминистката политика. При апартейда в ЮАР жените съзнават сложното положение на националното движе­ние и оставят на заден план несъгласието си с властта на мъжете. Във Филипините женските групи също не оспорват позициите на мъжете в националното селско движение, преследвано от армията.

Солидарността на мъжете с борбата за женски права в разви­ващите се страни в ранните етапи има и обратна страна - тя осигу­рява легитимност на патерналистките стратегии за борба.

За Кумари Джаяуардена взаимодействията между национализъм и род в бившите колонии се повлияват и от стратегическото присъст­вие на западния феминизъм, и от отношенията му с колониализма. Присъствието на жени от Запада (мисионерки, пътешественички, социалистки, реформаторки, теософки) влияе на политиката на на­ционалноосвободителните движения към жените и техните права. От­ношението към чужденките се диктува от позицията им по въпроса за националната независимост, но тяхното присъствие става зримо в разпространените идеи за образование на жените с модерни методи, за въвеждането на мерки за ограничаване на раждаемостта, за жен­ския труд и неговото заплащане, както и в подкрепата им на местни­те занаяти и изкуства и популяризирането на европейските културни тенденции. В наше време постколониалният феминизъм формулира различията в положението на жените според етническата принад­лежност, расите, класите, религията и региона и се обявява срещу популисткия национализъм в своята страна20.

Жените от различни общности, опитващи се да заявят своето чув­ство за национална съпричастност, откриват, че когато се присъеди­няват към възникващо национално движение чрез приетите женски роли на майки и преносители на културата на общността, спечелват уважението на мъжете от съответното движение, ала антагонизират съпрузите си, ако проявят политическа активност в националноос-вободителната дейност. Опитите за участие на жените наравно с мъ-



19 Kandiyoti, D. Women, Ethnicity and Nationalism, p. 313.

211 Jayawardena, K. The White Woman's Other Burden, 1-18, 261-268.

68

#ете в движението политизират до неузнаваемост проблемите в се­мейството - нещо напълно непознато в западните страни. Но и включ­ването в националните движения в най-мека форма показва на же­ните, че пълноценното им участие предполага те да преодолеят съпро­тивата на мъжете в семейството и общността. Така се стига до дебати и изводи за преплитането на „дома" и „международната система". Са­мото повдигане на подобни въпроси в националното движение крие опасности - колкото по-затруднени са действията на движението сре­щу някаква чужда сила или местната полиция, толкова по-успешно мъжете принуждават жените да замълчат - поне докато настъпят по­добри дни.



В мюсюлманските общества род, национализъм и антиколониа-лизъм се пресичат в идеологията на ислямския фундаментализъм. Ус­пехът на фундаментализма се обяснява между другото и с кризата на капитализма, както и с модернизацията на страните, а въздействието му се определя от икономическите, социалните и културните нужди, които засяга. След установяването си в Иран през 1979 г. фундамен-тализмът контролира правителствата на Судан и Афганистан, има влияние в Египет, Алжир, Йордания, Малайзия, Бангладеш и при­съства в Ливан, Мароко, Нигерия, Саудитска Арабия и Сомалия. В Палестина движението Хамас е за теократична държава и сегрега-ция на жените. За разлика от прогресивните дискурси на Исляма, на­сочени към по-толерантни и равни родови отношения, фундамента-лизмът, независимо от регионалните и културните си различия, откри­ва универсален лек за икономическите и социалните проблеми във връщането към традицията и в господството на патриархалните от­ношения.

Ислямистките и фундаменталистките движения са единодушни по отношение на традиционните норми за поведение на жените: те подчертават ролята им във възпроизводствения процес на нацията, подчиняването на традиционните ценности, както и съобразяването с кода на ислямисткото традиционно облекло - хиджаб21. За мъжете



21 В нашите представи най-яркият символ на ислямисткото традиционно об­лекло е фереджето. Абу Одех от Йордания определя като традиционно облекло бялата забрадка, която покрива главата и оставя лицето открито заедно с широката закопчана от горе до долу дреха с тъмен цвят. В присъствието само на жени дрехата и забрадката могат да се свалят, за да покажат скритите отдолу модни дрехи. Абу ^Дех твърди, че дори спрямо традиционното облекло жените проявяват изобре­тателност и индивидуалност.

69

идеологическата стойност на хиджаба се корени в убеждението, че жените са най-голямата национална ценност заради биологичните и културните си функции, но също и поради факта, че те са най-уязвими за оскверняване и експлоатация, както и най-податливи на асими­лация и приобщаване при чуждо господство. Хиджабът имай иконо­мическа стойност - той означава разделение на труда, и като връща жените вкъщи, намалява наполовина мъжката безработица в сфери, където жените са се утвърдили. Покорството на младите жени пред традицията дава и известни преимущества - те не се показват в мод­но облекло, но получават достъп до образованието, до йерархията на обществени организации, дори имат право на свой собствен жи­вот. На обществени места хиджабът се приема с уважение от мъжете и предоставя възможност за защита при опит за сексуален тормоз. Феминистките интерпретации за популярността на хиджаба са раз­нообразни. Според Лейла Ахмед студентките от Университета в Кай­ро като първо поколение високообразовани жени в своите семейства разчитат на подкрепата на традицията в контекста на недружелюб­ната нова среда. За Арлин Маклауд хиджабът създава представата за независимост при жени, които са положили максимум усилия да подобрят живота си, но са разочаровани от нископлатената си, моно­тонна и безполезна работа22. В Афганистан традиционното облекло се оценява като елемент на оцеляване23.



Феминизмът и национализмът в развиващите се страни предлагат изобилни примери за сложни взаимодействия. До извоюването на национална независимост програмите за прогрес и национален възход се радват на масова подкрепа. По-късно модернизацията започва да изглежда изкуствено наложена и обществата пожелават да се върнат към поизоставените си културни и религиозни традиции. С подобни проекти предшестващите националистични движения се представят като плод на империализма и се изместват от фундаменталисти кон­цепции за „същинската" култура на колектива. При новата политика основните носители на култура пак са жените, но вече не като символ на промяната (както в проектите за национална независимост), а на

22 Afary, .1. The War against Feminism, 89-110. Ювал-Дейвис смята, че при­държането на жените към стриктните ограничения на фундаменталистките рели­гиозни кодове предрешава поддържането и възпроизвеждането на женския симво­личен ред (Fundamentalism..., p. 278).

25 Moghadam, V. Revolution, Islam and Women, p. 426, 428, 437.


Каталог: wp-content -> uploads -> 2010
2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика
2010 -> 7 клас отговори на теста
2010 -> Закон за ветеринарномедицинската дейност /извадка/ в сила от 02. 05. 2006 г
2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика
2010 -> Закон за здравето /извадка/ в сила от 01. 01. 2005 г
2010 -> Закон за радиото и телевизията /извадка/ Отразена деноминацията от 07. 1999 г
2010 -> Закон за храните /извадка
2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас десето състезание по математика
2010 -> Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /извадка/ в сила от 03. 10. 1999 г. Отразена деноминацията от 05. 07. 1999 г


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница