Роля и характер на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 и участието на военните в него

Тракия след Берлинския конгрес постепенно преминава в целенасочена съпротива и борба за свобода. В тази посокà действуват три основни фактора:

1. 
   Политиката на правителството на Княжество България.
   

2. Широкообхватната патриотична дейност на Екзархията в

църковното дело и образованието.
3.Революционната организация.
През 1893г. В Солун се поставя началото на организирана

революционна деятелност, обогатена след две години и със създаване на комитет в Одрин.

Силите се обединяват на Солунския конгрес през 1896, като е

възприето наименованието "Български македеноодрински революционни комитети".

Като крайна цел е възприета автономията на Македония и Одринско,а като средство за реализиране и революция и морална и с оръжие.

Организацията по-късно се преименува "Вътрешна македоноодринска революционна организация" (ВМРО), за да подчертае желанието си да обедени всички съпричастни на делото й, без оглед на тяхната националност.

За няколко години е изградена мрежа от комитети, организират се

канали за връзка с България, формират се въоръжени части.

Почти по същото време (1895г.) в София под председателството на

Трайко Китанчев се създава Върховният македеноодрински комитет

(ВМОК) сред дейците на който постепенно се изгражда убеждението, че Освобождението на областите под турска власт ще стане преди всичко с помощта на Българската армия.

През септември 1900г. се извършва обединение на ВМРО, Солунското революционно брадство и ВМОК. В отсъствието на някои дейци на ВМРО през януари 1903г. В Солун се свиква нов конгрес. Той трябва да отговори на въпроса - "Ще се организира ли масово въстание срещу османската власт?".

Прието е като цяло да започне подготовката "повсеместно

стратегическо" въстание. Изпитани военни специалисти от Княжество България подготвят плана за оперативните действия, а революционните окръзи получават правото самостоятелно да разработват тактиката на своята борба, да осъществяват подготовката на населението и снабдяването с оръжие.

Смилевският конгрес на Битолския революционен окръг, който се

свиква на 17 април 1903г. Приема "Въстанически дисциплинарен устав" и уточнява плана за въстание. Избира се Главен щаб на въстанието в състав:

Дамян Груев, Борис Сарафов и Атанас Лозанчев. Техни заместници са воеводите Петър Ацев, Георги Попхристов и Лазар Поптрайков.

Избират се и ръководители на райони, горски началства и воеводи. В

тяхна помощ се определят и военни специалисти - поручик Стойков за Охридско, подпоручик Панайотов за Ресенско, подпоручик Т. Христов за Крушйско, юнкер Н. Дечев за Демирхисраско, Кичевско и Битолско и фелдфебел Иван Попов за Костурско.
Ïðåäâèæäà се избухването на въстанието да стане на Илинден - 20

юли (2 август) 1903г. Важно значение за подготовката на Илинденско -Преображенското въстание има и конгреса от 11 юли 1903г. в района на местността "Петрова нива" (Странджанско). Той отчита подготовката на населението за въстание в Одринско и избира ръководство. В него влизат‚ Георги Кондолов, Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и капитан Стамат Икономов. Конгресът решава въстанието в Странджанско да се обяви на

18/19 àâãóñò

На 20 юли (2 август) 19003г. чрез тържествено биене на църковните камбани е обявено въстанието в Битолско. Въстанническите чети освобождават много села от Буфолския, Крушевския и Преспанския район.

Масово въстават Ресенско, Кичевско, Демирхисарско, Преспанско,

Прилепско. Създава се Крушевската република.

Повече от три месеца продължава героичната борба за национална независимост на българите в Македония начело с Даме Груев, Никола Карев, Пере Тошев, Гьорге Петров, Пито Гули, Петър Ацев, Йордан Силянов, Яне Сандански, Христо
В сраженията участват и чети от Княжество България — това са на

Върховния комитет начело със запасния генерал Иван Цончев и

полковник Янко Янков, които действат съвместно с четите на Вътрешната организация.
В разгара на въстанието в Битолско на 18/19 август избухва и

въстанието в Странджанския край. Въстанниците от Одринския

революционен окръг освобождават целия район на Странджа и

Черноморския бряг, изгражда се Странджанската комуна.

Първите сериозни успехи на въстанническите сили хвърлят в тревога Османското правителство. За потушаване на въстанието то насочва значителни сили от редовна и нередовна войски.

Според мемоара на ВМРО равносметката от въстанието е следната: водени са 239 сражения с около 26 500 души въстанници, срещу 350. 000 османска армия. Избити са 4690 души от мирното население и 994 четници. Опожарени са над 12 000 къщи в 201 села и градове (от тях 66 в Одринска Тракия). Остават без дом над 70 000 души, 15 000 са хвърлени в затворите, над 30 000 емигрират.

Османската империя недвусмислено показва и на поробителите си и на

света, че не желае повече да носи тегобите на робството, и че населението в пределите на Македония и Одринска Тракия желае и търси свой път и начин на обществено политическо развитие. Това е видно и от позива,който разпространява Главният щаб на въстанието. "Ние вдигнахме оръжие против тиранията и безчовечието, нашето дело стои по-високо от всякакви национални племенни различия. Поради това ние считаме свои братя всички страдащи в тъмното царство на султана".

Вследствие на въстанието Великите сили разбират, че нмесата им за провеждане на реформи в Европейска Турция е неизбежна и

наложителна.

Независимо от трагичния край на Илинденско-Преображенското

въстание неговите водачи и организатори са преки продължители на революционно-демократичните идеали от Възраждането. Те издигат борбата на по-висок етап, пропагандирайки принципите на политическото и социално равенство. За това за поробеното население от Македония и Одринска Тракия, въстанието има ярко изразен освободителен и демократичен характер.

Въстанието на успява по ред причини като: Липса на съюзник,недостиг на оръжие, недостатъчна военна подготовка и неправилна тактика, която след освобождението на въстаналите селища обрича