Роля на българските речни пристанища в логистичното обслужване



Дата15.10.2018
Размер152.4 Kb.
#88219

Начин за цитиране:
Коралова, П., Роля на българските речни пристанища в логистичното обслужване, В: Димитров, П., (ред.), Раковска, М., (ред.), Логистиката Настояще и Бъдеще, С., ИБИС, 2011, с.272-280.


РОЛЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ РЕЧНИ ПРИСТАНИЩА В ЛОГИСТИЧНОТО ОБСЛУЖВАНЕ

Петя Коралова

Докторант

Университет за национално и световно стопанство



  1. Увод

Настоящият доклад има за цел да разкрие състоянието на българските речни пристанища и възможностите за подобряване на развитието им с цел повишаване на ефективността при логистичното обслужване.

В доклада ще бъде изяснено как приложението на информационните и комуникационните технологии при речните пристанища ще доведе до подобряване на условията за доставка по логистичната верига. Предстои да бъдат разгледани речните пристанища като свързващо звено между останалите видове транспорт и възможност за осъществяване на комбинирани и мултимодални превози.

Речният транспорт се определя като вида транспорт, който е енергоспестяващ и екологосъобразен. От тази гледна точка основните цели на провежданите транспортни политики на национално и европейско равнище са ориентирани към подобряване и поддържане в добро техническо състояние на пристанищната инфраструктура и прилежащите съоръжения, обновяване на разполагаемия флот и приложение на информационните и телекомуникационните технологии.

От своя страна пристанищата изпълняват ролята на свързващо звено между няколко вида транспорт. Те са важни центрове, които оказват влияние върху транспортния процес и националната икономика като цяло, тъй като през тях преминава по-голямата част от вноса и износа на страната.

Пристанищата представляват специално устроени и съответно съоръжени крайбрежни експлоатационни пунктове, които са свързани с железопътната и пътната мрежа на съответната страна и се използват за товарене, разтоварване и претоварване на товари, за навигационно обслужване на кораби, както и за обслужване на пътници. В технико-експлоатационно отношение пристанището е комплекс от специални съоръжения и оборудвания, които осигуряват безопасен преход на корабите, нормалното им престояване в него и създават необходимите възможности за извършване на товаро-разтоварни и други операции.

Територията на пристанището може да обхваща един или няколко терминала, които включват зони за извършване на съпътстващи дейности. Пристанищните терминали от своя страна се състоят от оперативна зона, зона за съхранение на товарите, специални съоръжения за обработка на товарите.

Речните пристанища представляват гръбнака на транспортните процеси по вътрешноводни пътища. В резултат на извършваните експлоатационни дейности пристанищата са се превърнали в логистични платформи и средства за постигане на икономически просперитет.

Пристанищата се подразделят основно на две големи групи: публични и частни. От своя страна публичните биват – пристанища за обществен транспорт с национално и регионално значение. Всяко едно пристанище, независимо от своето предназначение, представлява система от три взаимосвързани елемента:


  • Акватория – водната площ, предназначена за приставане и престояване на корабите;

  • Пристанищна територия – определена площ от пристанището, която е оборудвана с необходимите съоръжения за обработка и съхранение на товарите;

  • Територия, чрез която се осъществява връзка с пътната и железопътна мрежа на страната.

Фигура 1 дава обща представа за основните дейности и операции, които се извършват на територията на пристанищата.



Фиг.1. Пристанището – мултимодален логистичен център

Източник: Viadonau Plcb, 2007


Пристанищата съдействат за нормалното протичане на логистичните процеси, тъй като те разполагат със складове, които предлагат условия за създаване на добавена стойност по веригата на доставките.

Развитието и експлоатацията на пристанищата е насочено преди всичко към създаване на инфраструктура и съоръжения, които да стимулират мултимодалните и комбинираните превози, както и превръщането им в модерни логистични центрове, които се намират на възлови точки от трансевропейските транспортни коридори.




  1. Състояние на българските речни пристанища и възможности за повишаване на тяхната роля при логистичното обслужване.

Пристанищата се разполагат на територията на две или повече общини и обединяват природни, изкуствено създадени и организационни условия за безопасно преминаване на корабите и обработване на товарите. Те са основната производствена единица в речния транспорт, чиято основна дейност е извършването на товаро-разтоварни операции, обработка на генерални, течни, насипни товари и контейнери.

В българския участък на р. Дунав са разположени седем по-големи пристанища за обществен транспорт с национално значение. В зависимост от географското си положение те са обединени в два пристанищни комплекса – Пристанищен комплекс Русе ЕАД и Пристанищен комплекс Лом ЕАД.

На територията на Пристанищен комплекс Русе ЕАД се намират пристанищата Русе Изток, Русе Запад, Ро-Ро терминал Русе, фериботен терминал Никопол, Тутракан, Силистра и Свищов. Комплексът, заедно със своите поделения разполага със съоръжения за обработка на различни видове товари. Пристанищата са оборудвани с портални кранове и инженерни устройства за обработване на генерални, насипни и наливни товари, както и разполагат с открити и закрити площи за тяхното съхранение.

Пристанище Русе се определя като важен мултимодален център, през който преминават ключови пан-европейски транспортни коридори, както и се осъществява връзка между морски, железопътен и автомобилен транспорт. Комуникацията, която се извършва между дунавското пристанище Русе и черноморското Варна посредством железопътна отсечка, е част от логистична система, чрез която значително се скъсява пътя на товарите по направлението Рейн – Майн – Дунав – Черно море. Това от своя страна позволява да се създадат възможности за привличане на по-голям брой товародатели, поради съкращаване на разстоянието и намаляване на времето за превоз. Ползите, които се извличат, са значително намаляване на времето за превоз и предлагане на преференциални цени на превоза по цялата интермодална верига.

На фигура 2 е представена графика на обработените тонове товар от Пристанищен комплекс Русе ЕАД, като цяло и по отделни пристанища.





Фиг. 2. Обработени тонове товар по години в Пристанищен комплекс Русе ЕАД
От графиката се вижда, че най-голям е делът на обработените тонове товари от пристанище Русе Изток, като техният обем се е повишавал до края на 2008 г., което се дължи преди всичко на присъединяването на страната към Европейския съюз и появата на големи обеми товари, като след това той започва рязко да намалява, което може да се определи като следствие от настъпилата икономическа криза. Делът на превозените тонове товар от останалите пристанища в комплекса е сравнително постоянен, като с по-големи флуктуации се характеризира товарооборотът в пристанище Свищов. Това е породено от факта, че пристанището е най-удобно от териториална гл. т. за разпределение на товарите във вътрешността на страната, а също така е най-близкият контейнерен терминал до София, Пловдив, Стара Загора и Габрово.

Пристанищен комплекс Лом ЕАД включва пристанищата Оряхово, Лом, Видин Север, Видин Юг, Видин Център. Комплексът е предназначен за обработка на генерални и насипни товари, както и контейнери. Разполага също така със съоръжения за извършване на товаро-разтоварни операции по отношение на масови и извънгабаритни товари. Ключова роля в националната и европейска транспортна система, а и по веригата на доставките, заема пристанище Видин, тъй като то се явява пресечна точка на два пан-европейски транспортни коридори – Коридор № 4 и Коридор № 7. Оборудвано е с Ро-Ро рампи за хоризонтално натоварване и разтоварване на автомобили и железопътни вагони.

Фигура 3 представя графика на обработваните тонове товари по пристанища в пристанищен комплекс Лом ЕАД.


Фиг. 3. Обработени тонове товар по години в Пристанищен комплекс Лом ЕАД
От графиката става ясно, че като цяло обемът на обработените тонове товар от отделните пристанища постепенно намалява през разглеждания период от време. Това се дължи преди всичко на незадоволителното техническо състояние на пристанищата и наличието на свободен капацитет, който не се използва. Повишение в обема на обработените тонове товар се наблюдава в периода между средата на 2007 г. и средата на 2009 г., като най-големи стойности са реализирани през 2008 г. До определена степен това се дължи на комбинираната технология по фериботната линия между Видин и Пасау, чрез която се извършват превози „от врата до врата” от всяка точка на Европа до Грузия, Армения, Азербайджан и Русия.

Повечето от българските пристанища са построени в началото на миналия век за многофункционални цели, което влияе отрицателно върху тяхното техническо състояние. Основните проблеми за развитие на речните пристанища са свързани с липсата на достатъчно инвестиции за поддръжка и развитие на пристанищната инфраструктура, остарели механични средства и съоръжения за трансбордиране, лошо състояние на кейовете.

Предвид това провежданите политики в областта на речния транспорт, в т.ч. пристанищата, са насочени към подобряване на ефективното и качествено обслужване на икономиката на страната чрез модернизация на пристанищата и предоставяне на услуги, гарантиращи бързо и сигурно обслужване, увеличаване на транзитните превози през територията на България и повишаване на тяхната конкурентоспособност.

Основните мерки, които се вземат предвид при подобряване състоянието на пристанищната инфраструктура, са насочени към:



  • Увеличаване на товаропотока и преди всичко на Ро-Ро превозите;

  • Специализация на пристанищните терминали; модернизиране на товаро-разтоварната техника и усъвършенстване на организацията на работата;

  • Създаване на условия, стимулиращи интермодалните превози;

  • Провеждане на активна маркетингова политика и въвеждане на принципите на модерната логистика, в т.ч. чрез създаване на центрове за предоставянето на пълни логистични услуги;

  • Висока производителност и ефективност чрез модернизация на техниката и технологията на работа;

  • Високо качество на предоставяните услуги, включително предоставяне на услуги, свързани с групиране, препакетиране, междинна обработка, логистика от врата до врата, създаване на логистични транспортни възли във вътрешността на страната;

Речната пристанищната система на Република България влияе съществено върху икономиката на страната. Пристанищата са ключов фактор за развитие на държавната политика по отношение на вноса и износа през страната, тъй като всички товари по вода, независимо дали за предназначени за вътрешно потребление или транзитно преминаващи, се обработват в тях. Поради тази причина либерализацията и комерсиализацията на пристанищата е основно изискване на Европейския парламент, в резултат на което свободното предоставяне на пристанищни услуги е важно условие за нормалното функциониране на речния транспорт и пристанищната дейност. Тенденция в развитието на обществените пристанища с национално значение е приложението на публично-частното партньорство. Стремежът на страната е да се увеличи товарният трафик чрез отдаването на пристанищните услуги на концесия. В резултат на това ще възникне конкурентната борба между пристанищните оператори и ще се създадат условия за предлагане на качествени услуги и по-ефективно обработване на товарите. Това от своя страна ще доведе до намаляване на времето за доставка на товарите и подобряване на тяхното цялостно придвижване по логистичната верига.


  1. Приложение на информационните и комуникационните технологии при организацията на пристанищната дейност като фактор за подобряване на условията за доставка по логистичната верига.

Съвременните логистични системи изискват непрекъснат обмен на надеждна информация между участниците по веригата на доставките. Развитието и модернизацията на технологиите е важно условие за цялостно развитие на логистичната дейност на пристанищата. Чрез тяхното приложение се цели постигането на по-висока производителност на претоварните процеси и подобряване на качеството на предлаганите услуги.

Системата от речни информационни услуги е тази, която може да удовлетвори изискванията чрез използването на мобилни връзки, уеб-базирани приложения и сателитна комуникация за постигане на конкурентни и ефективни пристанищни услуги.

По същество речните информационни услуги представляват хармонизирани информационни услуги, чрез които се постига контрол върху управлението и извършването на транспортните процеси по вътрешноводни пътища и се предоставя възможност за осъществяване на връзка и с останалите видове транспорт. Системата от речни информационни услуги не е обвързана с вътрешно-търговските операции между компаниите по веригата, а тя рационализира обмена на информация между участници при осъществяването на превозите.

Речните информационни услуги оказват положително влияние върху намаляване на времето за доставка на товарите, респ. закъсненията на корабите, което води до подобряване планирането и организацията на превозите. Това позволява оптимално използване на ресурсите и навременни реакции от страна на участниците по веригата на доставките, в случай че настъпят непредвидени отклонения от съответния план. Създават се възможности за взаимодействие между всеки един участник в транспортния процес, както и между видовете транспорт при осъществяване на мултимодални превози. Чрез непрекъснатия обмен на информация между плавателните съдове и пристанищата, пристанищните оператори могат да планират точното време на пристигане и отплаване на корабите, като по този начин значително се намалява времето за престой на плавателните съдове, за товаро-разтоварни операции и се оптимизира цялостния процес на превоза. Това от своя страна води до намаляване на променливите разходи за ткм и позволява на транспортните оператори да предлагат конкурентни цени на транспортния пазар и да привличат по-голям брой потребители на речни транспортни услуги.

Речните информационни услуги създават и условия за по-рационално използване капацитета на пристанищата. Актуалната информация, която пристанищните оператори получават за местонахождението на плавателните съдове във всеки един момент, позволява предварително да се подготвят пристанищните съоръжения за обработка на пристигащите кораби.

Приложението на тези услуги при организацията на пристанищната дейност може да доведе до положителни резултати от микроикономическа гл. т. То се изразява в съкращаване на сроковете за доставка, възможност за непрекъснато наблюдение на товарите по време на обработка и съхранение, с цел да се предотвратят частични повреди или загуби на стоката, намаляване на времето за престой на корабите за товаро-разтоварни операции, което значително намалява, съпътстващите ги разходи. По този начин се създават предпоставки за намаляване на себестойността на пристанищните услуги и предлагане на конкурентни цени.


  1. Товарооборот на речните пристанища и възможности за осъществяване на комбинирани превози.

През годините пристанищата са обслужвали индустриалните зони на развитите градове, като с течение на времето те се специализират и в обслужването на по-широк кръг от потребители. В резултат на това влиянието на речните пристанище е свързано с териториалното им разположение, развитостта на даден икономически регион, близостта до клиента и съществуващите връзки с инфраструктурата на останалите видове транспорт. Експлоатацията на пристанищата е зависима от икономическия растеж на съответния регион.

За обработване на товарите, даден вносител или корабособственик избира целесъобразно съответното пристанище, а именно: стратегическо разположение, логистичен характер, конкурентоспособност и експлоатационни разходи. Важна характеристика на всяко едно пристанище е необходимостта от адаптиране към изискванията на клиентите и тяхното обслужване, както и предоставянето на качествени услуги.

На територията на българските речни пристанища се обработват предимно насипни товари, които съответно заемат и най-висок дял в товарооборота.

На фигура 4 е представена структурата на товарооборота в Пристанищните комплекси Русе ЕАД и Лом ЕАД, като най-висок е делът на насипните товари – 69 % от общия обем на обработените товари, 22 % заемат генералните товари и незначителен е делът на течните товари. При вътрешноводния транспорт най-голямо значение имат насипните товари и поради тази причина техният дял е най-висок в общата структура на товарооборота. Това се дължи и на факта, че повечето клиенти, които използват превозните услуги на речния транспорт са ориентирани към превоз на насипни, обемни и тежки товари, а и в технико-експлоатационно отношение този вид транспорт има конкурентни предимства.


Фиг. 4. Структура на товарооборота
Източният пазар на превозни услуги се покрива основно от транспорта между българските речни пристанища и украинските Измаил и Рени и румънското Констанца. Превозната дейност по тези направления е намаляла през разглеждания период поради липса или спад в предлагането на насипни товари и ограниченост в потреблението.

Западният пазар се представлява от осъществяваните превози между българските дунавски пристанище и тези на Сърбия, Хърватска, Унгария, Словакия, Австрия и Германия. Дейността по тези направления е нараснала, което се дължи на превозваните фериботни единици и осъществяваните комбинирани превози. Съществена в това отношение е Ро-Ро линията между Видин и Пасау, която позволява комбиниран транспорт на пратки, леки автомобили и контейнери от всички точки на Западна Европа до Източна Европа и Близкия Изток при максимално оптимизиране на превозните операции.

Фигура 5 по-долу, представя обема на видовете товари, обработени от речните пристанища за периода 2003 – 2009 г. Най-големи флуктуации се наблюдават по отношение на превозените насипни и наливни товари, като техните графики показват, че в началото на разглеждания период значително расте обемът на обработените насипни товари, докато към края на 2008 г. и началото на 2009 г. те постепенно започват да намаляват, което може да се определи като резултат от настъпилата икономическа криза през този период. Поради това голяма част от компаниите, които предоставят тези видове товари за превоз по речен транспорт, преустановяват своята дейност или намаляват производството. Това от своя страна оказва отрицателно въздействие върху дейността на дунавските пристанища.

В сравнение с обработените наливни и насипни товари движението на графиката за превозените фериботни единици е в противоположна посока. В началото на разглеждания период техният обем е бил постоянен, след което той започва плавно да расте от 2007 г., когато страната се присъединява към Европейския съюз и значително се увеличава обемът на стоките за превоз, до края на 2009 г.

Подобни колебания се наблюдават и при обработването на товарите в резултат от осъществяването на каботажни превози.

Като причина за наблюдаваната структура на обработените товари може да се определи стремежът на европейската транспортна политика към развитие на комбинираните и мултимодалните превози, които спомагат за свободно и бързо придвижване на стоките и разширяване на търговията.




Фиг. 5. Обработени товари в тонове
При комбинираният транспорт се извършва претоварване на стоковите опаковки от едно превозно средство на друго (напр. от хамбар на кораб в автомобил или в железопътен вагон). Особено важно значение при този вид превози има наличието и разположението на логистични терминали на територията на пристанищата, както и връзката с железопътната и шосейна мрежа. От това се определя изборът на терминал за ефективно последващо обработване и съхранение на стоките.

Ролята на автомобилния транспорт при извършване на претоварните операции е изключително важна не само за доставката на товарите, но и за извършване на транспортните операции на територията на самото пристанище. Поради тази причина значително намалява използването на железопътния транспорт при този вид дейности, тъй като той се отличава с по-голяма загуба на време при прехвърляне на товарите от едно на друго превозно средство, а и за целта е необходимо пристанищата да бъдат съоръжени с подходяща инфраструктура.

От една страна качественото оборудване на пристанищата и прилежащата инфраструктура, както и изправността на съоръженията и използваните автомобили, съдействат за навременно извършване на претоварните операции и намаляване на времето за доставка на товарите, а от друга – информационната и комуникационната осигуреност на пристанищата спомагат за непрекъснато проследяване на движението на стоките по логистичната верига.

Извършването на комбинирани превози по редовни линии позволява намаляване на транспортните разходи, данъчни преференции срещу използване на комбинирани технологии, повишаване на капацитета на използване на превозните средства.




  1. Заключение

Ролята на речните пристанища е изключително важна за логистичните центрове, тъй като е свързана с приемане, складиране и обработка на материали и стоки. Те заемат стратегическа позиция при доставката на енергия и суровини, както и при вноса и износа на товари до и от европейските държави.

Пристанищата се определят и като средство за постигане на икономически растеж в областта на логистиката. Благодарение на информационните и комуникационните технологии се оптимизира и цялостният процес на доставка на товарите от изпращач до получател.

Оползотворяването на съществуващия свободен капацитет от пристанищна инфраструктура с цел привличане на по-широк кръг от потребители на предлаганите услуги е от особено значение за повишаване на конкурентоспособността на пристанищата.

Директната връзка между пристанищата и железопътната и шосейна мрежа на страната стимулира осъществяването на комбинирани превози. В резултат на това се постига и една от основните цели на европейската транспортна политика, а именно извършване на превоз и доставка на товари чрез екологосъобразен и с ниска себестойност на предлаганата услуга вид транспорт – речния.

Усъвършенстването на пристанищата и прилежащата им инфраструктура е насочено към нарастване дела на контейнерните и мултимодални превози за сметка на превозите на генерални и насипни товари. В резултат на това развитието е ориентирано към постигане на висока производителност и ефективност, високо качество на предлаганите услуги, свързани с групиране, пакетиране, междинна обработка, привличане на по-голям обем транзитни превози.

Приложението на публично-частното партньорство при стопанисването на пристанищата ще позволи либерализиране на предлаганите услуги и възникване на конкуренция между операторите. Това е от особено значение, тъй като пристанищните услуги заемат висок относителен дял при формирането на брутния национален продукт на страната.



  1. Използвана литература

1. Цанков Ст., Василев Е., Кирова А. Транспортен енциклопедичен речник, София, 1995 г.

2. Николова Хр., Организация на транспортната дейност и търговска експлоатация в транспорта, София, 2010 г.

3. Nikolova, C., G. Gusmag, J. Troegl (editors). Perspectives for Transportation on the River Danube, Fachоhschule Technikum Wien, 2008.

4. European Commission, Communication from the Commission on the promotion of inland waterway transport “NAIADES” an Integrated European Action Programme for Inland Waterway Transport, Brussels, 2006.

5. Стратегия за развитие на транспортната инфраструктура на България до 2015 г., София, 2006 г.

6. Николова Хр., Лекционен курс по Международен транспорт, София, 2010 г.



7. Първанов Хр., Цветкова Св., Организация на товарния транспорт, София, 2006 г.
Каталог: publications
publications -> Докторант су „Св. Климент Охридски”
publications -> Глобализация на човешкото съзнание
publications -> Призрен и призраците
publications -> Код по продагро-2008 Наименование на позицията
publications -> Опит за интегративен подход при някои аспекти от Науката за Сигурността Проф д-р Николай Слатински Тази студия е написана за изданието „Научни трудове”
publications -> Диана Гергова – Публикации Монографии
publications -> Лекция за софтуер за обработка на фото/видео (PhotoShop) 3 ноември 2007 г., събота Посещение на обект
publications -> Access point a name, term, code, etc., through which bibliographic or authority data is searched and identified. Additional access point [NT], Authorized access point [NT]
publications -> Публикации на доц. Д-р стефан йорданов за периода 2002-2007 год


Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница