Ролята на фундаменталната подготовка в обучението на корабните офицери



страница1/3
Дата21.05.2017
Размер0.5 Mb.
#21810
  1   2   3


РОЛЯТА НА ФУНДАМЕНТАЛНАТА ПОДГОТОВКА

В ОБУЧЕНИЕТО НА КОРАБНИТЕ ОФИЦЕРИ

Илия П. Пеев, Васил С. Апостолов, Асен А. Шиваров, Чавдар И. Александров,

Йордан П. Димитров, Иван Й. Маринов, Валери С. Стоянов, Димитър К. Стамов
Висше военноморско училище “Н. Й. Вапцаров”
THE ROLE OF THE FUNDAMENTAL TRAINING

IN TEACHING THE SHIP’S OFFICERS
Illiya P. Peev, Vasil S. Apostolov, Asen A. Shivarov, Chavdar I. Alexandrov,

Yordan P. Dimitrov, Ivan Y. Marinov, Valeri S. Stoyanov, Dimitar K. Stamov


Naval Academy “N. Y. Vaptsarov”, Varna
Abstract: The role of the fundamental training in teaching the ship’s officers is being researched in the paper. The authors present the general concepts of improving the quality of the fundamental training in the maritime education by using the national and international legislation. Conclusions are being presented about improving the quality of training the ship’s officers in the light of the new world tendencies in seafaring, the requirements of IMO, ISCED and the national legislation in the high education field. As a result of the research the authors make concrete proposals to the Ministry of Education and Science and the Ministry of Transport of Republic Bulgaria about improving the quality and the compatibility of the maritime personnel with high education.

Key words: Fundamental training; Teaching; Ship’s officers; International Organization (IMO); International Standard Classification of Education (ISCED); Seamanship.

Въведение:

Съдържанието на морското образование се определя от разнообразни фактори: развитие на морския транспортен комплекс в страната и света; изменение на техническото и технологическото му състояние, принципите и характера на неговата експлоатация, развитие на пазарните отношения, нарастващи изисквания към безопасността на морското корабоплаване и защита на екологията; навлизането на новите информационни и образователни технологии в обучението на морските специалисти; многостепенността на образователната система; процесите на глобализация, др. В началото на ХХІ век се очертават две фундаментални тенденции в областта на образованието:

1) Ролята на образованието непрекъснато нараства и става доминираща в съвременната цивилизация. Системата на традиционното поддържащо обучение се заменя с технологиите на иновационното обучение, които са ориентирани към модерни материални и информационни ресурси и са насочени към формиране на умения у обучаемите да преобразуват и прогнозират развитието на бъдещето.

2) Конкуренцията и съперничество в глобализиращия се свят все повече се трансформира в областта на националните образователни системи. В световен план се извършва непозната до сега надпревара между образователните учреждения за привличане на обучаеми на основата на предлагане на по-високо качество на образователните услуги и по-добри перспективи за реализация.

Тези две тенденции определят новите предизвикателства пред морското образование в съвременния свят, особено след 1995 година с въвеждането на новите поправки в Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците - STCW’95 [2]. Този документ на Международната морска организация на ООН определи принципиално нов подход към подготовката, преподготовката и повишаване квалификацията на морските специалисти, отбеляза началото на прехода към нова система на морското образование, основана на използването на съвременни информационно-тренажорни технологии. Вследствие на тези две фундаментални тенденции възникна обективна необходимост от формирането на нова национална образователна доктрина.
І. Актуалност и значимост на проблема за ролята на фундаменталната подготовка в обучението на корабните офицери

Тенденциите в съвременното морско образование се предопределят от развитието на световното образование. Една от тези тенденции е въвеждането на многостепенност в образованието. Утвърдената на 29 сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО през ноември 1997 година Международна класификация на стандартите на образованието (ISCED) въведе многостепенна структура на цялата образователна система [9].

В рамките на ISCED, терминът образование е така тълкуван, че да включва всички преднамерени и систематични дейности, предназначени да посрещнат нуждите от знания. Те включват това, което в някои страни се описва като културни дейности или обучение. Съгласно ISCED образованието трябва да се разбира като въвличаща, организирана и продължителна комуникация, предназначена да доведе до придобиване на знания (учене). В ISCED е направено подробно тълкувание на основните категории в това определение, което има съществено значение и за разбиране същността на новостите в областта на морското образование:

а) Комуникацията е връзка между две и повече личности, въвлечени в обмен на информация (съобщения, идеи, знания, стратегии, и т.н.). Комуникацията може да бъде вербална или невербална, директна/лице в лице или индиректна/дистанционна, и може да използва широко разнообразие от канали и медии.

б) Ученето е всяко усъвършенстване в поведението, информацията, знанията, разбирането, начина на мислене, ценностите или уменията.

в) Организираната комуникация означава, че тя е планирана по установен модел или последователност с експлицитни или имплицитни цели. Включва осигуряваща агенция (лице, организация), която осигурява средата за обучение и методите на обучение, чрез които комуникацията е организирана. Източникът обикновено е лице, което е въвлечено в комуникацията или дава познания или умения с цел придобиване на знания, но може да бъде също и индиректен/неодушевен като например компютърен софтуер, филм, лента и прочие.

г) Категорията продължителна означава, че обучението има елементи на продължителност и непрекъснатост. Няма условие за минимум времетраене, но подходящия минимум се установява в оперативни документи.

Професионалната компетентност се определя като ниво на собственото професионално образование, опита и индивидуалните особености на човека, неговия мотивиран стремеж към непрекъснато самообразование и самоусъвършенстване, творческо и отговорно отношение към работата.

От така направеното определение на образованието и въведения нов категориален апарат от ISCED, може да се извлекат няколко важни положения за фундаменталните основи на съвременното морско образование и образователна парадигма:

- морското образование е многостепенно;

- морските специалисти са изправят пред необходимостта постоянно да усъвършенстват своята професионална квалификация чрез последователно преминаване през различни образователно-квалификационни степени и курсове на обучение, а това налага внедряването на системата за непрекъснато морско образование;

- пред морското образование възникват съвременни предизвикателства, свързани с обучителната среда и методите на обучение, което най-вече рефлектира върху качествата на преподавателския състав, учебно-материалната база, методиката и технологиите на модерното обучение;

- продължителността, непрекъснатостта и минимумът времетраене не се диктуват от международните организации, а се установяват в оперативен план и всяка една страна има правото сама да определя своята образователна политика.

- ученето е многостранен процес и включва не само придобиването на знания, а усъвършенстване на поведението, информацията, разбиранията, начина на мислене, ценностите, уменията, а това налага по нов начин да се погледне на личностното изграждане на морските специалисти;

Възприемането на тези базови положения в ISCED е важно условие за заемане на вярна позиция към изискванията на Международната морска организация, която определя минимални стандарти и норми в областта на морското образование. Всяка една държава и всяко едно морско учебно заведение решават самостоятелно дали да приравнят образователното си равнище си към минималните изисквания, или да повишат нивото на образованието над минималните изисквания с цел спечелване на конкуренцията на пазара на морските специалисти.

Минималните изисквания на IMO са недостатъчни за да се затвърди на пазара на труда българският морски специалист! Нужно е да бъдем на равни и по-високи нива, с което ще осигурим конкурентност и еквивалентност на българското морско образование. Това е особено важно да се подчертае, защото след излизането на Конвенцията STCW’95 в редица държави се разработиха глобални морски стратегии, а за последните 10 години на европейския морски трудов пазар настъпиха качествени изменения:

- От 1990 година насам в развитите страни се получи отлив от морската професия, а делът на гражданите от европейските страни, заети в корабоплаването се съкрати почти до 80 %;

- Около 40 000 квалифицирани европейски моряци през този период са се трудоустроили на брега, като основно остава старшият команден състав, за който все още се запазва престижността на морската професия;

- Мястото на напускащите европейски моряци бързо се заема от моряци от Филипините, Малайзия, Китай, Украйна и Русия;

- В Руската федерация влезе в сила морска доктрина, утвърдена от президента Владимир Путин на 27.07.2001 година; Китай през 2003 година обяви своята стратегия за превръщането на страната във велика морска държава; през 1996-1997 година беше обявена публично морската доктрина на Великобритания, в която се очертават нейните глобални морски интереси; Украйна предприе широк комплекс от мерки за издигане качеството и конкурентоспособността на морското образование и превръщането му в приоритетна държавна политика. Всички тези мерки доведоха до качествен скок в развитието на морското образование, въвеждането на нови образователни технологии, модернизиране на учебно-материалната база със съвременни тренажори и предизвика надпревара за предлагане на квалифицирани морски кадри, като по този начин морското образование се превръща в национален капитал;

- Поради липсата на морска политика и на морска образователна стратегия, Република България до този момент не оцени и не можа да се възползва от тези нови тенденции, не инвестира за бъдещето на морското образование у нас. Основната битка се водеше за оцеляването на Морско училище – единственото акредитирано у нас висше училище за подготовка на корабни офицери, които се ползват с висок престиж навсякъде по света. След като се съхрани самостоятелността на Морско училище са нужни реални практически действия за обновяване на неговото съдържание, качество и учебно-материална база, за включването на морското образование в приоритетите на държавната политика, включително чрез разработване на национална морска доктрина и приемане на Закон за морското училище.

Подготовката на морските лица е регламентирана от международните стандарти, които са отразени в Конвенцията за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците (STCW’95) и съпътстващ я комплекс от моделни курсове, резолюции, кодекси като например Кодекс по управление на безопасността в корабоплаването ISM Code и др. Тези ръководни документи за морското образование и корабоплаването са продукт на продължителна научно-изследователска и практико-приложна дейност на Международната морска организация на ООН в Лондон (ИМО). Те се явяват навременен отговор на редица противоречия и проблеми в областта на морската професия, разкрити от Международната федерация на асоциацията на морските капитани (IFSMA): недостиг на квалифицирани специалисти; ниско ниво на подготовка на специалисти в голяма част от морските учебни заведения; поява на фалшиви дипломи и сертификати; висока аварийност въпреки въвеждане на нови технологии в корабоплаването, др.

От 1995 година насам Международната морска организация пое функциите на одитор по отношение на подготовката и дипломирането на плавателния състав, като за целта бяха вписани две специални правила в Конвенцията STCW’95: Правило 1/8 “Стандарти на качеството” и Правило 1/7: “Предоставяне информация на Генералния секретар”. По този начин влезе в сила положението, че ще се признават в света дипломите само на тази страна, чиято национална система за подготовка и дипломиране съответства на стандартите за качеството.

Същевременно трябва да се подчертае, че част от ръководните документи на IMO, в т.ч. и Конвенцията STCW’95, се подлагат на основателна критика от морската общественост, защото страдат от езиково несъвършенство и продължават да се попълват с поправки, които предизвикват съответни трудности.

В процеса на подготовката на Конвенцията STCW’95 и съпътстващите я ръководни документи, Международната морска организация направи извода, че на човешкия фактор се дължат 60-80 % от авариите в корабоплаването, случаите на гибел на хора, кораби и товари, както и нанасянето на огромни щети на околната среда и екологическите катастрофи. В края на ХХ и началото на ХХІ век IMO утвърди следната главна идея в областта на корабоплаването – чрез поддържането на високи професионални стандарти да се издигне ролята на човека и корабния екипаж. Образно новите изисквания на ИМО към корабоплаването могат да се представят чрез триадата:


Фигура № 1:


КОРАБ

Имущество, товари, услуги на море)

СРЕДА
(ЕКОЛОГИЯ)




Международната морска организация внесе качествени промени в трите елемента на триадата, което доведе до поставяне на нови изисквания към корабните офицери и екипажите на корабите. Всичко това налага да се внедрява нов подход към морското образование в началото на ХХІ век, който включва няколко основни компонента:

Фигура № 2:




3

Установяване на международни и национални изисквания, стандарти и нива на компетентност на корабните офицери;





2

Разкриване на пълния комплекс от качества на корабните офицери;




1

Разработване на модел на мореплавателското изкуство (мореплавателни умения, морска практика, морско дело)

SEAMANSHIP




НОВ ПОДХОД КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ



(STCW’95)


4

Определяне на фундаменталната, специалната и практическата подготовка на корабните офицери;





5

Изграждане на съвременна учебно-материална база, педагогически и информационни технологии за морско образование;








7

Използване на качествена система за професионален подбор на обучаемите морски специалисти;





6

Създаване на система за контрол и оценяване компетентността на морските офицери;




8

Създаване на ефективна система за следдипломно морско образование и квалификация (система за непрекъснато морско образование);




Предмет на изследване в настоящия програмен доклад е ролята на фундаменталната подготовка в обучението на корабните офицери, на която се отрежда определящо място в новия подход към морското образование. По силата на Наредба за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени “бакалавър”, “магистър” и “специалист” (Постановление на МС на РБ № 162 от 23.07.2002 г. ДВ, бр. 76, 06.08.2002 г., ДВ, бр. 85 от 05.09.2002 г.) задължителните учебни дисциплини осигуряват фундаменталната подготовка по избраната широкопрофилна специалност от професионалното направление. (чл. 2, ал. 3). Националното законодателство постави акцент върху фундаменталната подготовка в образователно-квалификационната степен “бакалавър” поради следните нейни основни функции:

А) Фундаменталната подготовка осигурява високо качество на корабните офицери в морското и речното корабоплаване, дава им възможност да работят във всички предприятия и организации на водния транспорт.

Б) Благодарение на фундаменталната подготовка випускниците могат да работят на различни кораби от морския, речния, риболовния, специализирани флотове, брегови организации и фирми, научни и проектантски организации, да се адаптират на различни длъжности.

В) Фундаменталната подготовка, която випускниците получават, им дава възможности да участват в научна дейност по изпълнение на фундаментални изследвания и разработки по актуални проблеми на морското образование, безопасността на корабоплаването, енергетиката, автоматизацията на съдовете, системата на морските свръзки и комуникации.

Г) Изучаването на фундаменталните дисциплини разширява кръгозора на курсантите и студентите, способства за формиране на навици за разбиране същността на всички процеси по експлоатацията на корабните енергетични системи, което осигурява високо професионално ниво на морското училище.

Избраният начин за разработване на настоящия доклад е нестандартен и позволява да се издигат неординарни идеи, част от които са нови и се поставят за пръв път пред морската общественост у нас, а друга част не съвпадат с официално възприетите мнения и становища на държавните институции, касаещи морското образование, в това число ИА “Морска администрация” и Международната морска организация.

При разработването на доклада участваха преподаватели от различни катедри, научни и професионални области, което даде възможност да се генерират представените идеи, становища, оценки, изводи и предложения. По този начин целим да предизвикаме плодотворна дискусия, която да се отрази благоприятно върху издигане нивото на морското образование и ролята на човешкия фактор в корабоплаването. Така ще се способства за повишаване качеството на корабните офицери и постигане на по-голяма безопасност на корабоплаването.

Значимостта на изследвания проблем за ролята на фундаменталната подготовка в обучението на корабните офицери се определя от следните обстоятелства:

1. Съгласно международното и националното законодателство висше образование в Република България по специалностите от професионално направление “Корабоводене” и “Корабни машини и механизми” на образователно-квалификационната степен “бакалавър” и “магистър” с професионална квалификация “инженер корабоводител” и “инженер корабен механик” се придобива във висши училища, създадени по ред, определен със Закона за висше образование и Наредбата за единни държавни изисквания по гореспоменатите специалности. Пред морските учебни институции стои постоянната задача да се адаптират към настъпващите динамични промени в системата на корабоплаването.

2. С отпадането на Единните държавни изисквания се създават обективни и преди всичко субективни предпоставки за снижаване дела на фундаменталната подготовка на морските специалисти. ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” е изправено пред сериозни изпитания във връзка с разработването на новите квалификационни характеристики, учебни планове и учебни програми. От това, как ще се издържи настоящето изпитание зависи и бъдещият облик на морския специалист, изграждан в учебна институция със 122 годишна традиция.



3. Доминиращият мотив при разработването на новата учебно-планова документация и нормативна база във ВВМУ ”Н. Й. Вапцаров” трябва да бъде не битката за часове, а създаване на такава система на подготовка, която ще способства за изграждане на корабния офицер на ХХІ век и развиване на мореплавателското изкуство. Това го изисква Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени “бакалавър”, “магистър” и “специалист” (Постановление на МС на РБ № 162 от 23.07.2002 г. ДВ, бр. 76, 06.08.2002 г., ДВ, бр. 85 от 05.09.2002 г.). В нея ясно и задълбочено са определени онези фундаментални направления, които висшите училища чрез образователно-квалификационна степен “бакалавър” са длъжни да организират и реализират. Съгласно чл. 4, ал. (1, т. 1-5) на наредбата, обучението по образователно-квалификационна степен “бакалавър” осигурява:

- получаване на цялостна представа за характера на професионалното направление и специалността;

- овладяване на широкопрофилни теоретични знания и практически умения;

- умения за адаптивност в съответствие с изменящите се условия при реализиране на специалистите.

- придобиване на умения за самостоятелна професионална работа и за работа в екип;

- условия за образователна мобилност и международна сравнимост на получаваните знания и придобитите способности.

Съгласно чл. 9, ал. (2), т. 1-4 обучението за придобиване на образователно-квалификационна степен “магистър” осигурява:

- задълбочена научно-теоретична и специализирана подготовка по специалността;

- усвояване основите на научно-изследователската, научно-приложната и/или художествено-творческата дейност;

- условия за образователна мобилност на студентите, в т.ч. международна сравнимост на получаваните знания и придобитите умения;

- развитие на способности за адаптация в условия на социални, икономически и технологични промени.
ІІ. Комплексни изисквания към морския специалист:

През 1997 година ЮНЕСКО в Международна класификация на стандартите на образованието (ISCED) направи важен извод: ученето е многостранен процес и включва не само придобиването на знания, а усъвършенстване на поведението, информацията, разбиранията, начина на мислене, ценностите, уменията, а това налага по нов начин да се погледне на професионалното и личностното изграждане на морските специалисти [9]. Международната морска организация на ООН бързо реагира на тази нова постановка за обучението, дадена от ЮНЕСКО. Това стана чрез система от научни изследвания, които бяха проведени в европейските държави по поръчка на IMO.

В едно от тези изследвания, очертаващо европейските морски образователни приоритети, ясно беше откроено новото в съвременното морско образование чрез формулировката: обучението на моряците е повече отколкото придобиване на технически знания [14]. В публикацията на Dr Piero Caridis се дефинира терминът seamanship1 (мореплавателско изкуство, корабоплавателно изкуство, мореплавателно умение, морска практика, морско дело, морячество) и се разработва негов модел [14]. Предложеният модел дава възможност да се разкрие пълния комплекс от качества на корабния офицер, които трябва да се изграждат в процеса на морското образование, а от там ясно се откроява ролята на фундаменталната подготовка за обучението на морските специалисти. Съвкупността от мореплавателните умения, които формират облика на корабния офицер в светлината на най-новите изисквания на IMO, се дефинира в следните три области:
Фигура № 3:


технически способности

(технико-експлоатационна област)



1


личните и междуличностните връзки (управление на корабния екипаж)

3


опазване на човешкия живот, стандарт и качество на живота на борда на кораба

2


Първа област: Област от технически способности (технико-експлоатационна област) като например запознаване и опериране с оборудване и инструментариум, а така също и с процедурите, които трябва да се следват борда на кораба и в пристанищата. Те се отнасят до навигацията, международните правила и изисквания, морските закони, застраховките, операциите с оборудването, поддръжката и ремонта, снабдяването и храненето и т.н. Оборудването, инсталирано на борда на кораба включва много широк обхват от технологии (механични, хидравлични, електрически и тръбопроводни системи), както и различни типове машини. Това е технико-експлоатационната област от уменията на корабния офицер, в която се включва широк спектър от технически знания и способности за експлоатацията на специфичната техника на корабите и в пристанищата.

Морската техника и технологии стават все по-сложни и все повече се насищат с изкуствен интелект, от което произтича потребността за солидна фундаментална подготовка на корабните офицери. На мостика на корабите от ХХІ век, както в космонавтиката и авиацията, действително се проявява симбиозата “човеко-електронен интелект”, която беше заложена през 90-те години на ХХ век и поставя нови предизвикателства пред морското образование и морските специалисти.



Втора област: Обхваща дейностите, свързани със опазване на човешкия живот (оцеляване, борба с пожари, оказване на първа помощ), както и със стандарта и качеството на живот (welfare) на борда на кораба.

В тази област в началото на ХХІ век възникнаха няколко нови и актуални проблеми: повишаване безопасността на корабоплаването, включително в райони на военен риск, локални военни конфликти, участие на граждански кораби във военни мисии, борба с тероризма, недопускане на екологически катастрофи, което предполага определено ниво и на военна компетентност от морски командни кадри. Международната морска организация поставя ясни изисквания пред командния състав и корабособствениците за осигуряване високи стандарти и качество на живот за екипажа на борда на кораба и за семействата на моряците на брега.



Трета област: Съдържа група от дейности, засягащи личните и междуличностните връзки (управление на персонала). Тази област от умения на корабните офицери включва управлението на личния състав в различни ситуации и изисква както задълбочено познаване корабния екипаж, така и лидерски умения. За да се изгради третата област от умения, корабните офицери трябва да овладяват съвременни психологически знания и да развиват своята социална компетентност и отговорност.

Доброто мореплавателско изкуство се характеризира със задоволително представяне на всички от тези сфери на дейности не само в тренировъчни и рутинни условия, но така също и в бедствени ситуации. Има още много области на дейности, които дефинират морската професия (защита на кораба, на околната среда и др.). Увеличената техническа сложност и развитието на техническия прогрес налагат по-големи изисквания към квалификацията на личния състав на кораба, което налага потребността от солидна фундаментална подготовка.

Морският специалист трябва да притежава талант и способности като мениджър, които включват следните компоненти:

1. Високи професионални знания, необходими при операциите по управление на кораба и технически способности чрез непрекъснато обучение в самата практика. Необходимите знания и умения за управление експлоатацията на кораба се придобиват и проверяват в процеса на многократни тренировки.

2. Предпазни мерки и внимание към потенциални опасности и способност за лечение, когато възникне спешен случай. При настъпване на инцидент са нужни конкретни умения за адекватно справяне.

3. Сътрудничество и лидерство при живеене в група (корабния екипаж).

4. Подреденост, уреденост и отговорност при ограничени условия на живот и при критични условия (лишения, изолация, личностно пресищане, депривация, постоянна публичност). Това налага корабният офицер да притежава съответната социална компетентност и да поема социална отговорност за осигуряване нормален живот на екипажа и пътниците на борда при строги изисквания и ограничения на корабната среда.

5. Съблюдаване на времето при водене на нормален живот, акуратност при разпределението на времето. Животът на корабният екипаж е строго регламентиран от корабните разписания и носенето на вахтите, което изисква повишено внимание към фактора време.

6. Устойчива психика и физическа сила при различни повтарящи се упражнения (монотонност). Монотонността е един от най-съществените фактори, които влияят върху работоспособността на екипажите и безопасността на корабоплаването, което изисква съответна подготовка на корабите офицери в тази област. Бързината на реакциите и правилността на действията трябва да се проверяват в многократни тренировки.

7. Вежливост и обучение в човешки взаимоотношения (връзки). Качеството на живота на борда на кораба изисква висока култура в човешките взаимоотношения и високи ниво на възпитаност на морските офицери.

За изграждането на така разкрития модел, Международната морска организация определя международни изисквания и нива на компетентност на морските лица. На тяхна основа всяка една държава определя своите национални стандарти и нива на компетентност на морския специалист.


Каталог: nauch-forum -> bulmet03 -> dokladi
dokladi -> Морското образование и практика, втория флаг като стъпка за икономически просперитет в началото на XXI век
dokladi -> Application of imo requirements for seafarers in maritime education and qualification
dokladi -> Applying imo requirements and nato standards in the education process of command cadre for bulgarian naval forces
dokladi -> Илчо Г. Томов Български морски квалификационен център
dokladi -> Състояние на учебно-материалната база на ввму “Н. Й. Вапцаров” и потребности за развитието й
dokladi -> Професионална гимназия по корабостроене и корабоплаване
dokladi -> Съпоставителен анализ между броя на морските училища в страните от Европейската общност и България
dokladi -> И квалификацията на кадрите георги Г. Генчев
dokladi -> Прилагане на стандартите на нато и изискванията на Международната морска организация при обучението във ввму ”Никола Йонков Вапцаров”


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница