Ролята на големите български градове в съвременната концентрация на населението

Пропорциите в териториалното разпределение на населението в една страна се разкриват на различни таксонимични нива – райони, административно-териториални единици, градски-селски населени места и др. От гледна точка на механизма (но не и на факторното въздействие) постоянното преразпределение на населението се определя от динамичните промени в селищната мрежа и по-конкретно – от неравномерните изменения на броя на населението на съставляващите я звена. Тази неравномерност в урбанизационния етап се засилва и проявява специфични закономерности, най-важна от които е концентрацията на населението в сравнително малък брой населени места. Ядра в тази група по подразбиране са големите градове. Факт е, че почти половината от населението на България живее в 19 населени места с над 50 хил. д. Развитието на този полюс в селищната мрежа неизбежно поражда и своята противоположност – разширяващи се територии с относителен, а най-често и абсолютен спад на населението достигащ до пълно обезлюдяване.

Данните от последното преброяване на населението на страната, проведено в началото на 2011 г., наред с друго, дават допълнителна представа за процесите в селищната мрежа през последното десетилетие на изминалия и първото десетилетие на XXI век. Най-общитe констатации за градското население са: продължава увеличаването на относителния му дял при намаляване на броя; темпът на спад за 2001-2011 г. се забавя в сравнение с предходния период 1992-2001 г.; продължава преразпределението в полза на по-големите градове.

При преброяването през 1985 г. град София съсредоточава 12,5% от населението на страната. През 2011 г. на София, при идентични граници, вече се падат 15,2% от населението. Нарастването е с над 80 хил. д. на фона на намалялото население на страната (-564 хил. д.), в т.ч. градското население (-136 хил. д.). Делът на столицата заедно с градовете, които към 1.2.2011 г. са с население над 100 хил. д., нарастна от 27% през 1985 г. на 33,6%. Шестте града с над 100 хил. д. (без София), са увеличили относителния си дял от 14,5% на 18,4% от населението. Относителното нарастване е при абсолютно намаляване на общия брой на населението им с 24 хил. д.

В следващата група са големите градове с население (към 2011 г.) от 50 до 100 хил. д. Тя включва 12 града, които за 1985-2011 г. са намалили общо населението си с повече от 120 хил. д. Това намаляване е по-малко от средното за страната, поради което групата има минимално нарастване на относителния дял от 11,2 на 11,9%. Изключение са градовете Враца, Шумен (-19%) и Габрово (-27%).

При средните градове от 20 до 50 хил. д. намаляването на населението за изследвания период е значително – минус 18,2%. По-съществено е, че то превишава общото намаляване на броя на населението от -17,1%. Групата включва 25 града. Сред тях са Сандански и Петрич с нарастване на населението, но и такива със значителен спад – Видин, Казанлък, Димитровград, Ловеч, Силистра и др.

В допълнение към горните съпоставки - при преброяването през 1992 г. 52,2% от населението на страната живее в 48-те градове с на­селение над 20 хил. д. През 2011 г. градовете с над 20 хил. д. са с четири по-малко, но делът им е нарастнал на 56.2%.

Урбанизацията на страната не е отминал процес, но несъмнено е в етап, твърде различен от предишните. Тя протича при нови условия, най-важното от които е намаляването на населението на страната. Същевременно, продължава ускорено да нараства тежестта на главните центрове. Преходът в България още повече засили центростремителния стремеж.

Селищната мрежа е административно структурирана йерархия, но и функционална система. Изучаването на пространственото разпределение и динамиката на населението в контекста на урбанизационното развитие, изисква да се разкриват съотношенията за, между и в градските агломерации. Околоградските зони от населени места, които съпътстват концентрацията в градските ядра очертават в основни линии агломерационните образувания. Досегашните изследвания показват, че в концентрацията на населението участват около 10% от населените места. Като изключим самите градове и населените места в райони с по изключение благоприятни демографски условия, останалите от тази група са в обкръжението на големите градове.

Фактът, че населението на страната намалява, вкл. на част от горепосочените населени места, не означава, че отсъства концентрация. По-съществена в случая е скоростта, с която се променя броят на населението на територията, населеното място, спрямо средната за страната. Именно различията в темпа определят промяната на пропорциите в разпределението и потвърждават концентрацията или деконцентрацията. За България деконцентрация означава непременно значително намаляване на населението в определени части от територията и това явление се нарича изцяло или само в най-острата си форма депопулация. Противостоящият процес на концентрация в рамките на страната, в привиден парадокс, не е задължително свързан с растеж. Той също може да протича при намаляване на броя на населението на населените места, но с по-умерен темп.

Настоящата работа си поставя за задача да установи промените в обхвата и значението на агломерационните зони на най-големите, след столицата, български градове – Пловдив и Варна. Използвани са актуални данни за прираста на населението през последните междупреброителни периоди, които, от една страна, дават възможност за разграничаване от съседните територии и от друга, за сравнителен анализ: агломерационно ядро-агломерационна периферия.

Град Пловдив все още запазва мястото си на втори по население български град. За 1985-2011 г. темпът на прираст е отрицателен – минус 1,1%. Данните за периода 2001-2011 г. показват задържане на растежа и скъсяване на дистанцията с третия по големина - град Варна.

Другите големи градове, центрове в Пазарджишко-Пловдивското поле – Пазарджик и Асеновград са с по-изразителен спад на броя на населението в сравнение с Пловдив, но, от друга страна, по-малък от общия за страната. Посочените три ядра към 2011 г. общо имат население над 460 хил. д.

По брой на населението Пловдивско-Пазарджишката зона на концентрация отстъпва само на Софийската. Териториалният й обхват е значителен (фиг. 2.), обхващайки територията на около осемдесет населени места. Включването им се основава на темпа на прираст за периода 1985-2011 г. (с допълнителна проверка за периода 2001-2011 г.). При очертаването се вземат предвид землищата, съседството и териториалната цялост на зоната, така че се включват (с малки изключения) населените места в обкръжението на ядрата, които за разглеждания период имат стойност на показателя, по-висок от средния за страната. Последното означава, че те в една или друга степен и в евентуална зависимост от големия град повишават относителното си значение в селищната мрежа, т.е. концентрират население.

Извън доминираното от Пловдив териториално съсредоточение на изпреварващ прираст остават близките градове Съединение и Брезово, както и някои големи села – Цалапица, Чешнегирово и др.

Зоната на растеж около Варна е сходна по роля и стремеж към разширяване. Определящи в развитието й са моноцентризмът и крайбрежното разположение. Тя включва над тридесет населени места. Различията с предходната са свързани с тежестта на главното ядро, динамика на съставките и конфигурацията. Агломерационният център – град Варна превишава десетки пъти по брой на населението сателитните ядра в зоната. Останалите градове по оста на струпването на запад – Аксаково, Белослав, Девня са с население около 8 хил. д. Като се прибавят новообявеният град Игнатиево, Провадия и Суворово, населението им с малко надхвърля 45 хил. д (2011 г.).

В сравнение с 1985 г. населението на Варна е нарастнало с 10,6% - растеж, който превишава съответния за всеки от големите градове в страната, вкл., столицата. Тази тенденция не е нова и само продължава динамиката от предходните десетилетия. Интересна е аналогията с Румъния, където подобно динамично развитие до втори по големина град, след столицата, претърпя Констанца. За отбелязване е също, че най-ускорен беше растежът на Варна през последното десетилетие (Табл. 1.).

Извън вниманието на настоящата работа остава вътрешноградското разпределение по райони и квартали, както и ролята на селищните образувания – курортни комплекси, индустриални и вилни зони. Без съмнение, развитието на агломерациите и субурбанизационните процеси налагат по-подробни изследвания на пространствената експанзия и динамиката на населението им.

Сравнен с данните от предишни изследвани периоди, примерът на Пловдив и Варна потвърждава развитието на субурбанизираните зони на най-големите градове. Процесът маркира нова черта на концентрацията на населението на страната, доколкото изпреварващият прираст на отделни селища спрямо ядрата на агломерациите се “прелива” в по-обширни територии от крайградското обкръжение. Може да се предполага, че в бъдеще изпреварващият прираст, респ., забавеният спад на зоната на съпътстваща концентрация ще осигурява изцяло нарастването на относителния дял на агломерацията. Това би означавало кардинална промяна в ролята на крайградските зони.


Фиг. 4. Варненска зона на концентрация на населението по данни за периода

1985-2011 г.

Основните изводи са: продължава концентрацията в големите градове в условията на намаляване на населението на страната през последните две-три десетилетия; запазването на броя на населението и дори по-бавният спад вече са достатъчен аргумент за нарастване на относителното значение на населените места; нараства броят на селищата в обкръжението на големите градове, които са с по-благоприятни стойности на прираста; нараства броят и значението на селищата от най-близкото обкръжение, които са с изпреварващ прираст спрямо ядрото на агломерацията; все още относителният растеж на зоната на концентрация се доминира от растежа на главните центрове, а не от този на крайградските (субурбанизираните) зони; запазва се много високият дял на големите градове в зоните на концентрация на населението.

Копралев, И. Съвременни проявления на урбанизационните процеси в България (по примера на големите български градове). В: Проблеми на географията. кн. 3-4, С., 2007.

НСИ. Преброяване на населението и жилищния фонд в Република България – 2011 (http://censusresults.nsi.bg/).

НСИ. Национален регистър на населените места (http://www.nsi.bg/nrnm/).

Янков, Р. Концентрация и депопулация, 2000.
Румен Христов Янков

доц., д-р

ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”

тел. 062 316 618