Романът “Под игото” Създаване

1. 
   Създаване:
   

Много от епизодите в романа са плод на личните спомени на Вазов от младежките му години в град Сопот. Мястото на действието – град Бяла черква – идва от старото име на Сопот (Акче клисе). Голяма част от героите, подобно на тези от “Чичовци”, имат своите реални прототипове. “Под игото” заедно с повестта “Чичовци” и вторият Вазов роман “Нова земя” образуват неформална трилогия за съдбата на старопланинското градче в три различни исторически епохи:

• 
  “Чичовци” – Кримската война;
  
• 
  “Под игото” – Априлското въстание;
  
• 
  “Нова земя” – Съединението (1885г.);
  

2. 
   Жанрови особености:
   

Според някои изследователи романът е битово – философски (Милена Цанева). Според други това е полифоничен роман (Владимир Атанасов). Всъщност става въпрос за романтичен роман или роман – епопея. Основен герой тук е народът, който пътува към своята върховна ценност (свободата), преодолявайки множество изпитания.

В произведението откриваме над 40 герои, които са от всички социални прослойки. Действието се развива само в рамките на 9 месеца – от Септември 1875г. до Май 1876г.

3. 
   Композиция – отчетливо откриваме две сюжетни линии: революционна и битова:
   

4. 
   Време и пространство в романа:
   

Цялата авантюрна приповдигнатост на романа изгражда представата за Априлското въстание като за нещо изключително възвишено. Разговорът между Бойчо и Соколов, в края на книгата, представя двете гледни точни за въстанието. Едната (на Соколов) вижда измамата – народът не е озрял и е бил подведен. Другата гледна точка обаче вижда пролятата кръв като врата към спасението и послание към всички цивилизовани народи. Всъщност това е дебат за цената на кръвта. Според романа тя си струва да бъде платена, защото народът окончателно отказва да живее “под иго”, а Европа отваря очи за нас.

5. 
   Конфликти в романа – изградени са на няколко нива:
   

• 
  Национални конфликти – чужденците формират полето на страха и на насилието. В началото българинът е представен като жертва, но с развитие на действието ролите се сменят;
  
• 
  Сблъсъкът между бита и бунта – битът предлага уют и готови форми на живот. Така е в “Чичовци”. Вълненията на бунта променят бита. Тогава отделният човек поема отговорност и пред обществото. Затова бунтът създава нова ценностна система и нова мяра за човека;
  
• 
  Моралният сблъсък – той разделя героите на два лагера. От едната страна са “предателите”: киряк Стефчов, чорбаджи Йордан и хаджи Ровоам. От другата страна са “мъчениците”: Бойчо Огнянов, Рада Госпожина и д-р Соколов. Между двете групи се вместват героите, чието поведение е в зоната на колебанието и най – типичен за тях е чорбаджи Марко;
  
• 
  Психологически конфликти – най – ярко са изразени чрез колебанията на чорбаджи Марко. Той е обобщен образ на стопанина. Стопанинът е предвидлив, предпазлив и премислящ, защото има какво да губи. Романът ни показва обаче, че дори в душата на стопанина могат да настъпят промени и Вазов ги нарича “лудост”. “Лудостта” и “пиянството” са ключовите думи в романа. Те осмислят грандиозната промяна в мисленето и поведението на хората. В главата “Новата молитва на Марко” героят изрича прочутите думи: “Лудите, лудите, те да са живи!”. Хората са разбирали, че робството не е единственият начин на живот. Яхналият турчина – Безпортев – показва на чорбаджи Марко унизения образ на Османската империя. И чорбаджи Марко започва да вярва и отправя молитвата си за България;
  

6. 
   Герои – ярко се делят на положителни и отрицателни като най – мощният двигател за поведението на положителните герои е стремежът за свобода. Повечето образи в романа са романтизирани и затова се подчиняват на страстите си. Например Бойчо е типичен романтичен герой – безстрашен е, неуловим и дори интимният му свят е подчинен на мисията. Често в биографията на романтичния герой има някаква тайна, която внезапно се разкрива. Някои от тези герои странно се преобразяват (Заманов):
   

• 
  Бойчо Огнянов – идеализиран и хиперболизиран. Дава тласък на действието като се появява неочаквано. Апостолският му път започва с убийство, преминава през местата оставени от присъствието на Левски и завършва с геройска смърт. Любовта му към Рада е с романтичен привкус и не влиза в противоречие с любовта към България. Героят успява, защото влиза в сърцата на хората на Бяла черква и те го обичат и пазят;
  
• 
  Д – р Соколов – своеобразно съчетание на виталност и патриотизъм. Той е импулсивен и по бохемски разпилян. Верен е, но не може да бъде лидер и затова е най – добрият помощник на Бойчо;
  
• 
  Кандов – Вазов е въплътил в този образ чертите на интелектуалеца със социалистически идеи. Той е изцяло теоретик. Невъзможността да съчетае любовта си към България с тази към Рада го води до лудост и самоубийство;
  
• 
  Киряк Стефчов – протагонист на Бойчо. Героят не търпи развитие и е в непрекъснати конфликтни отношения с Огнянов както в областта на общественото, така и в областта на личното. Три пъти предава Кралича и с действията си предопределя гибелта на врага;
  
• 
  Чорбаджи Юрдан – най – консервативният чорбаджия. Той е недиалогичен и не приема нищо ново. Стреми се да запази привидната хармония на патриархалния си свят дори и “под иго”. Пълен антипод на чорбаджи Марко;
  
• 
  Чорбаджи Марко – героят е въведен в повествованието в самото начало на романа като типичния либерален стопанин от епохата на Възраждането. Името и прототипът на героя не са случайни. Външният му портрет не е показан в детайли, за да се слее с масата. Това е единственият герой, който се развива непрекъснато и от скептицизъм към въстанието стига до пълна подкрепа. По този начин олицетворява цялостната промяна, настъпила в съзнанието на българина преди Априлското въстание и обяснена подробно в главата “Пиянството на един народ”;