Романтични лилиуми

Лилиумът мартагон (Lilium martagon), известен у нас и като Петров кръст, се среща в голяма част от Евразия. Такова широко разпространение чeсто говори за неговата непретенциозност и устойчивост. В градинарството тази култура се използва още от средните векове.

Природната окраска на лилиума, като правило е розова или виолетова, често с пурпурни или кафяви точици. Изключение правят само някой диви форми от Европа, Сибир и Кавказ – с бели, тъмнооранжеви и дори жълти цветове.

Лилиумът мартагон е кръстосван с много близки видове, в резултат на което са се получили много хибриди, обединени под името Martagon Hybrids.

Обикновено те цъфтят през юни, а окраската им варира от кремава и лимонена до розова и тъмночервена. Стъблата достигат височина от 1,2-1,8 м. в съцветията им може да има от 25 до 50 цветя в зависимост от сорта и големината на луковицата.

Някой сортове са се съхранили от 19 век, което говори за тяхната устойчивост, например Marhan, с ярко оранжеви венчелистчета, покрити с червени петънца. Получената през 20-те години на миналия век група Backhause Hybrids се отличават с високи до 2 м. стъбла, а окраската на цветовете е от кремава до розова и бордо. Досега много популярен е сортът Mrs R. O. Backhause с оранжево-жълти цветове и червени точици от вътрешната страна на венчелистчетата и лилава отвън.

През 50-те години се разработва нова хибридна група Paisley Hybrids, която се отличава с по-скромни размери – височина до 1,5 м. и включва сортове с жълто-оранжева и пурпурна окраска. Kelmarsh има бели венчелистчета с пурпурни петна, Gay Lights е с жълто-кафяви и червено-кафяви петънца.

Сортът Lilit пък има много тъмни, кафяво-пурпурни големи цветове седящи на мощни стъбла.

Мартагон хибридите са много устойчиви на студ и практически не боледуват за разлика от много други лилиуми, които са предназначени предимно за рязан цвят, отколкото за градината. На едно място те могат да растат без да се махат няколко години. Не обичат пресаждането, затова ако ги преместите, могат да не цъфтят първата година. Причината за това, е че корените на тези лилиуми растат много бавно.

Най-доброто време за пресаждането на растенията е края на лятото или началото на есента, но луковиците им обикновено се появяват на пазара в края на зимата. Затова до пролетта трябва да ги съхранявате в хладилник при положителна температура, близка до нулата, като ги засипете с влажен торф.

Засадете ги в почвата в края на април.