Романтизъм в сърбската литература в сръбския обществен живот настъпва промяна. През 1859 г

РОМАНТИЗЪМ В СЪРБСКАТА ЛИТЕРАТУРА - В Сръбския обществен живот настъпва промяна. През 1859 г. Австрия губи от Италия и за да смири недоволството на поробената нация, им дава значителна свобода в общественополитическия и културния живот. Има отражение в Сърбия. Носители на прогресивните идеи на епохата е младата сръбска буржоазия, така наречените „млади”. Създават движението „Обединената сръбска омладина”. Борят се за окончателното освобождение на страната от останките от турския феодализъм и срещу безпросветния абсолютизъм.

БРАНКО РАДИЧЕВИЧ - литературното име на Алекса Радичевич. С него започва редицата на сръбските поети-романтици. Бранко започва да пише още като ученик. Черпи мотиви от живота на обикновения сръбски народ. Поезията му обхваща образи и картини от народния бит и преживяванията на обикновения сръбски човек: „Девойката на кладенеца”. Песента е характерна за Бранковата поезия. Онова, което е най-важно в нея, е обрисуваният образ на обикновената селска девойка, с нейното малко любовно-идилично преживяване на кладенеца, с нейния копнеж по любов, с нейното чисто моминско чувство. Преживяването е разказано естествено, с топъл лирически тон, във вълнуващ монолог. Същият характер имат и ред други стихотворения на Радичевич, като „Скръбната любима”, „Връзвачки” и пр. Бранко Радичевач превръща поезията в израз на собствени чувства и преживявания. Пее за всичко онова, което създава поезията на живота: младостта, любовта, красотата, пролетта и есента, бляновете. Чувствата му са горещи и вълнуващи. Изразява непосредствено скръбта си поради раздялата си с живота: „Когато умра” (смъртно болен). Неговата голяма лирическа поема „Ученическа раздяла” синтезира неговите поетически стремежи и поетическо богатство. Тук ликуващата радост от живота е съчетана с тихата печал, че животът е кратък, разкошните изрезки от природата и народния живот се преместват с личните преживявания, с блаженството и гнева. Епическите стихови творби на Бранко Радичевич са обикновено картини от борческия живот на неговия народ. Гойко от едноименната поема в борба с турците и техните съюзници сърби завоюва своето щастие либето си Цвета. Отличава се епическата поема Удавница”. Удавницата е излъгана девойка.

ЙОВАН ЙОВАНОВИЧ ЗМАЙ -Първите му работи са любовни, анакреонтични, сатирични. Източниците му: Пушкин, Лермонтов, Беранже, Прешерн, Хайне, Фрайлиграт, Петьофи.”Източен бисер” и „Песни на Мирза Схафия” — две книги със своите работи. Най-хубавите му любовни песни съдържат книгите „Розички” и „Увехнали розички”. „Напътствие” пролог към любовната лирика на поета. Със стихотворението си поетът отправя тези свои песни към света на живите за любовта сърца, за да им предадат тайните на щастливата любов. Стихотворението е преведено от Пенчо Славейков. Чувствата на поета са изразени с проста, наивна символика. В немалко песни на „Розичките” Змай влива и скръбно чувство. Изворът на скръбта му не е само един, романтиците имат много поводи да скърбят, но по-специално при Змай живее мисълта, че щастието е нетрайно. Той сякаш предчувства края на своето щастие. Изразява го в песента „Мрачни кратки дни”. „Зимен ден” - мрачното състояние на поета се успоредява със съответната безутешна картина на природата. „Изгорената песен” нежен разказ на поета за това, как носи в сърцето си любовта и след смъртта на своята любима. Змай разбира добре и общественото значение на поезията. Дейно участва с поезията си в борбите на своя народ за политически и духовни завоевания и дори става вожд на прогресивните сили в тия борби. „Песен за песента”-вярва, че задача на писателя е да вдига падналите, да утешава унижените и оскърбените, да помага на пострадалите, да бичува пороците и недъзите. С патриотичните си творби възпитава патриотичното чувство у съгражданите. Изпитва силна любов към сръбския народ, към широките народни маси. „Сръбската майка” типично патриотично стихотворение на Змай, баладична форма.

Джура Якшич - Отличителна черта на неговата поезия е революционната романтика, която има допирни точни с реализма. Якшич е лирик, но и добър драматически писател и разказвач. Роден е в Банат в дома на свещеническо семейство. Гледа на себе си като на художник. Поезията му е плод и отражение на един период от развитието на сръбския народ. Поезията му е израз на недоволство от съвременния живот, израз на борба срещу хищническото общество. Тежкият живот на поета в политически реакционната и културно изостаналата среда определя горчиви и бунтовен тон в произведенията му. В лириката му има буря от чувства-гняв, презрение, насмешка, придружена с тиха болка, дълбок копнеж и пълна с печал любов. Якшич се чувства самотен, изоставен, без приятели, ограден от врагове, а това се вижда в стихотворенията му. „На нощуване“, „На Липара". Създава забележителни картини, в които сръбската описателна лирика достига своя връх. Например” „Вечер“, „Нощ в Горняк", „Път в Горняк”. Песни с любовен мотив - „Среднощ“. Интимното чувство към любимата жена е преплетено с гореща обич към народа - първото стихотворение на цикъла „Любов”. „Баща и син“-копнеж по-добър свят Якшич изпитва ненавист към кариеристи, безидейни хора, поробители и прочие. Блестящи са стихотворенията, в които възпява народа, свободата и юначеството - стихотворенията на цикъла „Рай”, „Мълчете, мълчете” призив за борба против робството и против колонизаторска Европа. Джура Якшич презира капиталистическа Европа: ,На Европа". Описва и селския живот: „Селяни”, „Кривосечка механа”, „Бялата къщица". Драмите му са в стихове: „Преселването на сърбите", 1864 г., „Елисавета, черногорската княгиня”, 1868 г. и „Станой е Главаш”. Сюжетът им е исторически. Най-добрата драма е „Елисавета, черногорска княгиня“. В душата на Якшич трепти мощно социалната струна.